РЕШЕНИЕ
№ 2218
гр. София, 08.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА
при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело
№ 20211110166316 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявен от Т. Н. П. против „фирма“
ЕООД, иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 236, ал. 2 ЗЗД за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1739 лева - обезщетение за
ползване на недвижим имот - първи и втори етаж от жилищна сграда с адрес: гр. С., ул.
"К." № *, ведно с три мазета и таванския етаж за периода от 21.04.2021г. до
30.04.2021г., въпреки противопоставянето на наемодателя след прекратяване на
договор за наем от 01.04.2018 г. и анекс от 01.07.2018 г. и без основание, ведно със
законната лихва от 01.07.2021г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена
заповед за изпълнение от 10.07.2021 г. по гр.д. № ***/2021 г. по описа на СРС,
81състав.
Ищецът Т. Н. П. твърди, че е била в облигационни отношения с ответника
„фирма“ ЕООД по силата на договор за наем от 01.04.2018 г. и анекс към него от
01.07.2018г., по който предоставила като наемодател на ответника за временно и
възмездно ползване първи и втори етаж от жилищна сграда с адрес: гр. С., ул. „К.“ № *,
ведно с три мазета и дворно място без пътя за преминаване от дворната врата до
входната врата на сградата срещу. Поддържа, че срещу ползването на недвижимия
имот ответникът се задължил да заплаща възнаграждение в размер на 3 320 лева
месечно, платим от 1 до 5 число на текущия месец. Посочва, че с покана от 20.10.2020
г., връчена на ответника на същата дата, последният е предизвестен за прекратяване на
1
договора с шестмесечно предизвестие съгл. чл. 6,4 от сключения Анекс от 01.07.2018г.,
като съответно на 21.04.2021г. имотът е следвало да бъде освободен. Допълва, че на
28.10.2020г. ответникът изпратил отговор, от който се потвърждава, че поканата,
съдържаща изявление за прекратяване на облигационната връзка е получена от
наемателя. На 16.12.2020г. отново е изпратен отговор до ответника, в който е
потвърдено, че на 21.04.2021г. в 11 ч. наемодателят ще бъде на адреса на имота си за
предаването му. Излага съображения, че доводите на ответника в насока изтичане на
предизвестието на 16.06.2021г., съдържащи се отговор на ответника от 07.01.2021г. не
отговарят на обективната действителност. Ищецът допълва, че в последваща покана
получена от дружеството наемател на 25.01.2021г. е отразено, че в случай на
неосвобождаване на нетия имот след изтичане срока на договора, считано от
21.04.2021г. ответното дружество дължи на основание чл.236 ЗЗД обезщетение за
ползване на имота в двоен размер на месечния наем. Заявява, че при посещение на
имота на дата 27.01.2021г., ищецът установил, че ответникът складира свои вещи на
таванския етаж, без това помещение да му е предоставено за ползване по силата на
процесния договор за наем. Посочва, че наемодателят е монтирал и съоръжение с
вентилационни тръби, както и бушони/предпазители и кабели, водещи до долните два
етажа, където ответникът осъществява ресторантьорска дейност. Поддържа, че на
21.04.2021г. имотът не е предаден, за което е съставен протокол и ответното дружество
е уведомено, че договорното правоотношение е прекратено, поради което се намира в
имота на ищцата без правно основание и при наличие на противопоставяне от страна
на собственика на осн. чл.236 ЗЗД. Отразено е, че на основание чл. 236, ал. 2 ЗЗД
собственикът на имота претендира обезщетение определено съобразно двойния размер
на уговорения наем – а именно за сумата 6 640 лева, за което ответникът е известен с
покана връчена на 25.01.2021г. Поддържа, че със съставения протокол ответното
дружество е уведомено, че за ползването на таванския етаж без правно основание
считано от 21.04.2021г. дължи на ищцата обезщетение в размер на 1000 лева месечно
до освобождаването му. Посочва, че с преводи от 08.04.2021г. и 19.04.2021г. е
заплатена сума в размер на 3021,20 лева, с която е погасено задължение за наем за 20
дни /от 01.04.2021г. до 20.04.2021г. в размер - 2213,40 лева/ и част от обезщетението за
периода от 21.04.2021г. до 30.04.2021г. , а именно 807,80 лева от дължими общо
2546,80 лева. Претендира остатък от дължимото обезщетение за ползване на имота без
правно основание за процесния период 21.04.2021г. до 30.04.2021г. в размер на 1739
лева, както и разноски в производството.
Ответникът „фирма“ ЕООД е депозирал отговор на исковата молба в срока по
чл. 131 ГПК, с който оспорва исковете. Не оспорва сключването на договор за наем с
твърдяното съдържание и използването на имота през процесния период, твърди това
да е на договорно основание. Поддържа, че процесният договор за наем е действал
2
между страните до 16.06.2021г. Излага съображения, че ищцата е признала, че
ответното дружество е заплатило месечния наем за м. април 2021г., с посочените две
преводни нареждания от 08.04.2021г. и 19.04.2021г., поради което счита, че няма
задължение за наем, нито за обезщетение по смисъла на чл.236, ал.2 ЗЗД. Твърди, че
съгласно договора за наем и анекса към него под наем е отдадена цялата сграда, т.е.
вкл. таванското помещение. Сочи, че същото е необитаемо, в лошо състояние и
представлява не тавански етаж, а подпокривно пространство. Допълва, че покривът е в
лошо състояние, че има течове, които налагали подлагането на кофи от страна на
служители на наемателя. Ответницата е информирана за това обстоятелство, като
същата посещава и ползва таванското помещение. Ответникът не спори да е изградил в
таванското пространство смукателна и нагнетателна инсталация, като поддържа, че
това следва от договора, доколкото имотът се ползва като ресторант. В тази насока
твърди, че наемодателят с договора е дал своето съгласие за изграждане на
инсталацията. Поддържа, че със заплащането на сумата в размер на 3021,20 лева е
заплатил обезщетение по смисъла на чл.236, ал.2 ЗЗД в пълен размер, поради което
исковата претенция се явява неоснователна. Претендира
разноски.
Въз основа на събраните по делото доказателства преценени поотделно и в
тяхната съвкупност във връзка с твърденията, възраженията и доводите на
страните, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По иска чл. 236, ал. 2 ЗЗД:
Предявен е иск за сумата от 1739 лева, обезщетение за ползване на недвижим
имот - първи и втори етаж от жилищна сграда с адрес: гр. С., ул. "К." № *, ведно с три
мазета и таванския етаж за периода от 21.04.2021г. до 30.04.2021г. ведно със законната
лихва върху сумата, считано от депозиране на исковата молба /01.07.2021г./ до
погасяване на задължението.
За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже при
условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи
изгодни за себе си последици, a именно: че между страните е бил сключен валиден
договор за наем за процесния имот, по силата на който ищецът е предал на ответника
държането върху имота, изпълнил е задълженията си по договора, като с покана
достигнала до ответника, договорът е прекратен, считано от 21.04.2021г., както и че
наемодателят се е противопоставил на ползването на имота след прекратяване на
облигационната връзка.
При доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже погасяване на
задължението.
3
По делото не е спорно между страните, че са били обвързани от валидна
облигационна връзка по силата на договор за отдаване под наем на недвижим имот от
01.04.2018г., сключен между Т. Н. М., в качеството на наемодател, и „фирма” ООД, в
качеството на наемател, с който е предоставен за временно – за период от три години
възмездно ползване следния недвижим имот: първи етаж от двуетажна жилищна
сграда, с адрес: гр. С., ул. „К.“ № *, състояща се от три стаи, хол кухня, баня-тоалетна,
коридор и стълбище, със застроена площ от 111 ,50 кв.м., заедно с две южни мазета с
обща полезна площ от 30 кв.м. и общо ползване средното западно мазе, заедно с
дворното място – незастроената част, без пътя за преминаване от дворната врата до
входната врата на сградата /площ около 9 кв.м./, съставляващо парцел П-247-6, квартал
75 по плана на гр. С., м. „Л.”, с площ на цялото дворно място от 226 кв.м., при съседи
на имота: от север – ул. „К.”, от изток – имот пл. № *, от юг – имоти пл. № * и № * и от
запад – имот пл. № * от същия квартал, при уговорена наемна цена в размер на 1500
лева, платима по банкова сметка на наемодателя в срок от 5-то до 10-то число на
съответния месец. В чл.1, ал.2 е предвидено, че имотът ще се използва за ресторант с
градина.
От съдържанието приетия по делото Анекс от 01.07.2018г. към договор за наем
на недвижим имот от 01.04.2018г. се установява, че страните са разширили предметния
обхват на договора, като е уговорено правото на наемателя да ползва цялата
жилищната сграда, индивидуализирана, както следва: жилищна сграда, с адрес: гр. С.,
ул. „К.“ №*, състояща се от два етажа – първи и втори, всеки от които притежава три
стаи, хол кухня, баня-тоалетна, коридор и стълбище, със застроена площ от 113 кв.м.
всеки, заедно с две южни мазета с обща полезна площ от 30 кв.м. и средното западно
мазе, заедно с дворното място – незастроената част, без пътя за преминаване от
дворната врата до входната врата на сградата /площ около 9 кв.м./, съставляващо
парцел П-247-6, квартал 75 по плана на гр. С., м. „Л.”, с площ на цялото дворно място
от 232 кв.м., при съседи на имота: от север – ул. „К.”, от изток – имот пл. № *, от юг –
имоти пл. № * и № *9 и от запад – имот пл. № * от същия квартал.
Видно от постигнатата договореност в Анекса от 01.07.2018г., страните са
предвидили изменение на наемната цена на 3320 лева, платима по банков път от 1-во
до 5-то число на съответния месец, за който е дължим наема, разпределена както
следва: сумата 2420 лева, представляваща наемно възнаграждение за ползвания първи
етаж от двуетажната сграда, заедно с двете южни мазета, средно западно мазе, заедно с
дворното място – незастроено, без пътя за преминаване, както и сумата 900 лева,
представляваща наемно възнаграждение за ползването на втори жилищен етаж. В
допълнение към това е предвидено наемателят да не заплаща наемна цена за втори
жилищен етаж за периода м.07. – м.09.2018г., за който се задължава да извърши за своя
сметка ремонт и подобрения, без да има правото впоследствие да претендира
4
сторените разходи от наемодателя. От анализа на посочения документ се установява,
че волята на наемодателя е била да отдаде под наем цялата жилищна сграда, в т.ч. и
прилежащото таванско помещение, индивидуализирано в приетата по делото
обяснителна записка като „подпокривно пространство 111,50 кв.м.”. Последните
изводи се обуславят включително от обстоятелството, че наемодателят изрично е
посочил в Анекса от 01.07.2018г. частта от имота, която остава извън предметния
обхват на наемното правоотношение – без пътя за преминаване от дворната врата до
входната врата на сградата /площ около 9 кв.м./, като липсва подобно уточнение по
отношение на таванското помещение, съответно доводите на ищцата, че последното не
е било предмет на договора за наем се явяват опровергани.
Съгласно постигнатото съгласие между страните, закрепено в чл. 2, т. 1 от
Анекса, срокът на договора се променя на четири години, считано от 01.04.2018г. до
01.04.2022г., който може да бъде продължен само с изричното писмено съгласие на
страните, не по – късно от един месец преди изтичане на неговото действие.
Предвидено е също, че при липса на съгласие, договорът се счита прекратен с
изтичане на срока, без да е необходимо уведомление за това от някоя от страните. В
процесния анекс е регламентирана освен това и възможността за едностранно
прекратяване на облигационната връзка от инициатива на всяка от страните – с шест
месечно предизвестие в писмена форма - чл.6, т.4.
По делото не е спорно и се установява от представена нотариална покана с рег.
№ 064554/22.10.2020г. на ЧСИ М. Б., с рег. № * към КЧСИ, с район на действие СРС,
че ищцата Т. П. е изпратила покана за доброволно плащане на дължими суми – а
именно наемна цена за м.04.2020г. в размер на 3021,20 лева и е уведомила наемателя,
че прекратява наемното правоотношение на основание чл.6, т.4 от договора - с
изтичане на уговореното шестмесечно предизвестие. Действително в процесната
покана е отразено, че се касае за прекратяване на договор за наем на недвижим имот -
първи, втори етаж и три броя мазета от жилищна сграда, както и дворно място, върху
което е построена сградата, находящи се в гр. С., ул. „К.” № *, което по мнение на
настоящия състав представлява допусната техническа грешка при изписване на адреса
на имота, която не е от естеството да опорочи изявлението на наемодателя за
прекратяване на наемното правоотношение. Горните изводи на съда се обуславят от
обстоятелството, че в процесната покана е индивидуализиран имота, отдаден под наем
на ответното дружество с договор предхождащ процесния, сключен с наследодателя на
ищцата Пепелджийска /обстоятелство което не се оспорва/, както и предвид
последваща нотариална покана на ЧСИ М. К., с рег. № *, към КЧСИ, с район на
действие СРС, получена от ответника на 16.12.2020г., в която се съдържа правилно
посочване административния адрес на имота – гр. С., ул. „К.” № *.
5
По делото са приети също отговор от ответника на покана за доброволно
плащане на суми и предизвестие за прекратяване на договор за отдаване под наем на
недвижим имот от 28.10.2020г., която е в потвърждение на достигналото изявление на
наемодателя за едностранно прекратяване на наемното правоотношение, както и
отговор от 07.01.2021г., с който наемателят заявява, че счита поканата от 16.12.2020г.
за валидно отправено предизвестие, съответно че договорът се прекратява на
16.06.2021г. Излага съображения и за недължимост на наемната цена за
м.04.2021г.
Видно от приетa по делото покана с рег. № 04101/19.01.2021г. на ЧСИ М. Б., в
КЧСИ, с район на действие СРС за предаване на недвижим имот, получена от
ответното дружество на 25.01.2021г., последното отново се уведомява,че следва да
предаде наетия имот на 21.04.2021г., в 11:00 часа, за което ще бъде съставен приемо-
предавателен протокол относно състоянието при предаването му. В допълнение към
това се съдържа изявление на ищцата, че в случай на неосвобождаване на имота на
посочената дата, ответникът следва да ѝ заплати обезщетение на основание чл.236, ал.2
ЗЗД в двоен размер на уговореното наемно възнаграждение.
По делото са представени също протокол за оглед на тавански етаж към
процесния недвижим имот от 27.01.2021г., съставен в присъствието на трима
свидетели, при който е констатирано, че от ответникът ползва таванския етаж за
складиране на свои
вещи.
От съдържанието на приетия протокол за отказ да бъде предаден процесния
недвижим имот от 21.04.2021г. се установява, че наемодателят е констатирал, че
ответникът към посочената дата се намира в имота и продължава да извършва
търговска дейност – като ресторант Soul Kitchen, обстоятелство което не се оспорва в
настоящото производство.
При сключване на договор за наем основното задължение на наемодателя е да
предаде наетата вещ, да я поддържа в течение на наемния период и да обезпечи
спокойно ползване на наемателя. Той от своя страна има задължение да плаща
наемната цена и разходите свързани с ползването на вещта /чл. 232, ал. 2 от ЗЗД/, да
пази наетата вещ и да я върне след прекратяване на наемния договор. При прекратяване
на наемното правоотношение доказателствената тежест за изпълнение на
задължението по чл. 233 ЗЗД е на наемателя и ако същият продължи ползването на
имота, то той дължи обезщетение и следва да изпълнява задължението си,
произтичащи от наемния договор - чл. 236, ал. 2 ЗЗД. В настоящият случай от
съвкупния анализ на събрания по делото доказателствен материал безспорно се
установява, че ищецът е упражнил правновалидно правото си да прекрати едностранно
с шестмесечно предизвестие облигационната връзка по сключения договор за наем на
6
процесния недвижим имот, находящ се в гр. С., ул. „К.” № *, с поканата с рег. №
**/22.10.2020г., получена от страна на ответното дружество. С оглед на това с изтичане
на предвидения шестмесечен срок - на 20.04.2021г. действието на договора за наем е
прекратено, с произтичащите от това последици по смисъла на чл.232 и чл.233
ЗЗД.
Ползването на имота е продължило въпреки изричното противопоставяне на
ищцата, което обстоятелство се установява от представения по делото протокол за
отказ да бъде предаден недвижимия имот от 21.04.2021г., както и от събраните по
делото показания на свидетелката У., която заявява, че е присъствала при огледа на
имота и е положила подписа си в качеството на свидетел на документираното. Поради
това и съдът приема, че в рамките на процесния период 21.04.2021г. до 30.04.2021г.
ответникът е държал наетия имот въпреки прекратяване на договора за наем и
изричното противопоставяне на ищцата, адресирано до управителя на ответното
дружество с покани от рег. № 064554/22.10.2020г. на ЧСИ М. Б., покана от
16.12.2020г. на ЧСИ М. К. и покана от 07.01.2021г. на ЧСИ М. Б.. С оглед на
гореизложеното и по аргумент от приложимата норма на чл. 236, ал. 2 ЗЗД, ответникът
дължи обезщетение на ищцата за времето, в което е продължил да ползва
имота.
Спорно между страните по делото е какъв е размера на дължимото обезщетение.
В тази връзка следва да бъде извършена преценка за характера на нормата на чл. 236,
ал. 2 ЗЗД. Не е спорно, че при прекратена договорна връзка наемателят, който не е
изпълнил задължението си за връщане на вещта не дължи престацията по договора за
наем, а обезщетение, което би могло да се изразява както в амортизационни вреди, така
и като пропусната полза. Следователно в хипотезата на претендирана пропусната
полза наемодателят има право на обезщетение в размер на средния пазарен наем в
случаите, когато наемната цена е по-ниска от него. Обратно, ако средната пазарна цена
е по-висока, обезщетението обхваща горницата до нея.
Разпоредбата на чл. 236, ал. 2 ЗЗД сочи на задължение на наемателя да заплати
обезщетение, в случаите на неизпълнение на задължението му за връщане на веща,
като същевременно трябва да изпълнява и всички задължения, произтичащи от
прекратения наемен договор. Същите включват задължение да пази вещта, да заплаща
съпътстващи консумативни разходи относно ползването и др., като основно
задължение по наемния договор е наемната цена. Това обосновава извод нормата да
има санкционен характер, в който се приема размерът на обезщетението да е не по-
малко от уговорената наемна цена, в какъвто смисъл е и установената съдебна
практика за минимален размер на обезщетението съизмерим с наемната цена. /в този
смисъл пр. решение № *** от 22.11.2010 г. по гр. д. № */2010 г., ГК, 4-то ГО на ВКС,
решение № * от 01.12.2010 г. по т. д. № */2009 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № * от
7
17.06.2011 г. по гр. д. № **/2010 г. на ВКС, ГК, III г. о., решение № ** от 18.06.2014 г.
по гр. д. № **/2013 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № * от 22.03.2013 г. по т. д. №
*/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № * от 21.05.2010 г. по гр. д. № */2009 г. на ВКС,
ТК, III г. о., решение № * от 26.05.2010 г. по гр. д. № */2009 г. на ВКС, ГК, II г. о.,
решение № * от 17.05.2011 г. по гр. д. № */2010 г. на ВКС, ГК, IV г. о., постановени по
реда на чл. 290 ГПК. В тези решения е прието, че при продължаване на ползването на
имота след прекратяване на договора за наем въпреки противопоставянето на
наемодателя, наемателят дължи обезщетение в размер на средния пазарен наем, като по
силата на закона обезщетението не може да бъде по-ниско от уговорения наем.
/.
По делото е прието заключение по изготвена съдебно-оценителна експертиза,
което съдът на основание чл.202 ГПК кредитира като обективно и компетентно
изготвено. При даване на заключението си вещото лице е извършило оглед на имота и
е констатирало, че имотът представлява двуетажна постройка с мазета и таван с
еднакви квадратури. Посочва, че сградата е в добро техническо състояние, като
помещенията на първи и втори етаж са с реновирана дървена дограма, в рустик стил,
подовете са със старо дюшеме, което е изциклено, а тоалетните – отремонтирани, с
добър вид. В допълнение сочи, че има обособена външна част в двора с разположени 6
маси. Съдът възприема изводите на вещото лице относно средна пазарна наемна цена
за кв.м – 13,74 лева, но без прилагане на коефициент за етажност и вид на
помещението, доколкото експертът се позовава на подзаконов нормативен акт, който
не е действащ към процесния момент. Следователно средният пазарен наем за всички
ползвани помещения, в т.ч. за дворното място, което не е взето предвид от вещото
лице, при съобразяване на квадратурата съгласно обяснителната записка от
02.03.1993г. възлиза на сумата 5554 лева. Последната е резултат след приспаднат
инфлационен индекс – определен от вещото лице в размер на 27,5 %, който дава реална
представа за пазара на имоти към процесния период - м.04.2021г., съответно доводите
на ищцата в насока неприложимост на същия съдът намира за неоснователни.
При съобразяване на обстоятелството, че ответникът е заплатил с платежни
нареждания от 08.04.2021г. и 19.04.2021г. сумата в размер общо на 3021,20 лева, искът
се явява основателен за сумата 1170,20 лева. Така определеният размер съдът намира
да съставлява адекватно обезщетение за претърпените от ищцата вреди, изразени в
лишаване от възможността да ползва имота, вкл. като го отдава под наем.
До посоченият размер искът е основателен и следва да бъде уважен, а за
разликата над него до пълния предявен размер от 1739 лева искът следва да се
отхвърли.
8
По отговорността за разноски:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на направените от него
разноски, като същият претендира сумите от 35 лв. държавна такса, 350 лв. депозит за
вещо лице и 400 лв. за адвокатско възнаграждение в исковото производство, както и
сумата 35 лева за държавна такса и 400 лева за адвокатско възнаграждение за
производството по ч.гр.д № */2021г. по описа на СРС, от които съобразно уважената
част от иска на ищеца следва да се присъди сумата 525,95 лева за исковото
производство и сумата 291,45 лева за заповедното производство.
Ответникът претендира 1200 лева за адвокатски хонорар и сумата 150 лева за
експертиза. За доказване на сторените по делото разноски ответникът е представил
договор за правна защита и съдействие от 16.11.2022г., в който е предвидено
договореното възнаграждение да бъде заплатено по банков път. Същевременно видно
от приложеното платежно нареждане от 18.11.2022г. се установява, че заплатената
сума в размер на 1200 лева в полза на процесуалния представител касае друго
гражданско дело. С оглед на изложеното съдът намира, че ответникът не доказва
сторени разноски за адвокатско възнаграждение в претендирания размер. На основание
чл.78, ал.3 ГПК на ответника следва да се присъди сумата 49,50 лева, представляваща
сторени разноски за СоцЕ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск по чл. 422 ГПК че
„фирма“ ЕООД, ЕИК *** ДЪЛЖИ НА Т. Н. П. ЕГН **********, на основание чл.
236, ал. 2 ЗЗД, сумата 1170,20 лева, представляваща обезщетение за ползване на
недвижим имот - първи и втори етаж от жилищна сграда с адрес: гр. С., ул. "К." № *,
ведно с три мазета и таванския етаж за периода от 21.04.2021г. до 30.04.2021г., въпреки
противопоставянето на наемодателя след прекратяване на договор за наем от
01.04.2018 г. и анекс от 01.07.2018 г., ведно със законната лихва от 01.07.2021г. до
изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение от
10.07.2021г. по гр.д. № */2021г. по описа на СРС, 81състав, като ОТХВЪРЛЯ иска
като неоснователен за горницата над 1170,20 лева до пълния предявен размер от 1739
лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „фирма“ ЕООД, ЕИК ***, ДА
ЗАПЛАТИ на Т. Н. П. ЕГН **********, сумата 525,95 лева разноски за исковото
производство и сумата 291,45 лева, представляваща разноски по ч.гр.д. № **/2021г. по
описа на СРС, 81 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Т. Н. П. ЕГН ********** ДА
9
ЗАПЛАТИ на „фирма“ ЕООД, ЕИК ****, сумата 49,50 лева – разноски по
настоящото дело.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10