Определение по дело №147/2025 на Административен съд - Търговище

Производството е по реда на чл. 60 ал. 5 и ал.6 от АПК.

Образувано е по жалба на „З. ЗК“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Търговище, [улица], вх. В, ет.1 ап.1, представлявано от З. К. З., действащ чрез процесуалния пълномощник адвокат А. С. от АК-Търговище, с посочен адрес в гр. Търговище, против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 334-ФК/24.02.2025г., издадена от Д. Р.-К. на длъжност началник на отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, като в жалбата изрично е посочено, че се обжалва и разпореждането за допуснатото предварително изпълнение на оспорената заповед. Като отменителни основания се визират необоснованост, нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Изложените съображения се отнасят предимно до оспорената заповед като относно разпореждането за допуснатото предварително изпълнение на същата е налице само изявление, че се обжалва, поради което всички изложени аргументи следва да се отнесат и към него. С допълнителна молба в изпълнение на указанията за отстраняване на нередовности по жалбата оспорващата страна е представила становище от „Тремол“ООД – Велико Търново относно ползваното в проверения търговски обект ФУ.

При произнасяне по жалбата срещу разпореждането за допуснатото предварително изпълнение на Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 334-ФК/24.02.2025г. издадена от началник на отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, съдът прецени следното:

Жалбата е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК.

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в 3-дневния срок по 60, ал. 5 от АПК от легитимирана за това страна – адресата, чиито права са засегнати от разпореденото предварително изпълнение. ЗНПАМ, в която е инкорпорирано разпореждането за допуснатото предварително изпълнение, е връчена на оспорващия на 17.03.2025г., а жалбата е подадена по електронен път директно до съда на 20.03.2025г.

Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.

Със ЗНПАМ № 334-ФК/24.02.2025г. издадена от началник на отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, на дружеството – жалбоподател е наложена ПАМ : запечатване на стопанисвания от дружеството търговски обект – автомат на самообслужване – вендинг автомат за продажба на кафе и топли напитки, с изградено ел.захранване, находящ се на адрес в гр. Търговище, [улица], и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, на осн.чл. 186 ал.1 и чл. 187 ал.1 ЗДДС. ПАМ е наложена, затова че дружеството било извършило административно нарушение на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "б" от ЗДДС – при извършена 25.11.2024 г. в 10:30 часа проверка на търговския обект и при проверка в онлайн регистъра на одобрените модели ЕКАФП, ФПр и ФУВАС, актуален към 04.12.2024г., било установено, че ФУВАС със свидетелство №677 е от неодобрен тип, поради изтичане срока на валидност на издаденото свидетелство на 14.09.2022г.

В оспорената ЗНПАМ е инкорпорирано разпореждане за допускане предварителното ѝ изпълнение - в срок до 3/три/ дни от датата на връчване на заповедта за налагане на принудителна административна мярка. Органът е посочил като правно основание за разпореждането си нормата на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС. Същият е отразил, че ПАМ подлежи на предварително изпълнение при условията на чл. 60, ал. 1 - 7 от АПК, на основание чл. 188 от ЗДДС като е изложил следните мотиви : „Необходимостта от предварително изпълнение тук е предопределена с оглед начина и вида на организиране на отчетността, които са довели до извършеното деяние и индиректно от степента на неговата обществена опасност. Въпреки, че е запознато с изискванията за този вид дейност, лицето е извършило административно нарушение, с което се засяга основния ред в търговския оборот и следва да бъдат предприети мерки за защита на фиска, като се предотврати възможността за незаконосъобразно отчитане на приходите от негова страна, а също така и се коригира неговото поведение към спазване на данъчните закони. Необходимо е да се съобрази, че от закъснението на изпълнението на ПАМ може да последва значителна или трудно поправима вреда, а именно съществено отклонение от законосъобразното отчитане с касови бонове по отношение на конкретния субект. Това нарушение препятства нормалната контролна дейност на приходната администрация и не позволява да се осъществи проследяване на търговския оборот в цялост. Ето защо е преценено от законодателя като значимо по своята тежест и е изрично изброено като нарушение, изискващо налагането на ПАМ. Именно с цел да се промени установената организация в дейността на лицето и причините, водещи до неблагоприятни последици за фиска, се налага предварително изпълнение на наложената ПАМ.“.

От представената преписка следва, че срещу оспорващото дружество бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с № [рег. номер]/18.12.2024 г. за административно нарушение на чл. 8, ал. 2 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ във вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС за това, че не е въвело, регистрирало и използвало фискално устройство, вградено в автомат на самообслужване от одобрен тип. Въз основа на този АУАН е издадено и наказателно постановление (НП) № 814505-[рег. номер]/18.02.2025 г., с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС във вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС. НП е връчено на 17.03.2025 г. и към момента не е изтекъл 14-дневният срок, в който може да се обжалва пред съд.

В настоящото производство предмет на проверка е ЗНПАМ в частта й, в която е инкорпорирано разпореждане за допуснато предварително изпълнение на ПАМ.

Заповедта е издадена от компетентен орган съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС вр. с чл. 7, ал. 1, т. 3 от ЗНАП. Със Заповед № 3ЦУ-1148/25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на НАП, началниците на отдели "Оперативни дейности" в дирекция "Оперативни дейности", ГД "Фискален контрол" в ЦУ на НАП, са оправомощени да налагат принудителни мерки от вида на процесните. Органът, издал съответния административен акт, разполага и с правомощието да разпореди неговото предварително изпълнение.

Разпореждането е издадено в писмена форма. Разпоредбата на чл. 60, ал. 2 от АПК съдържа изрично изискване за мотивиране на разпореждането за предварително изпълнение. В настоящия случай обжалваното разпореждане съдържа мотиви, които са твърде общи и бланкетни, и пресъздават визираните в чл. 60 ал.1 АПК предпоставки, адаптирани към общите правила за защита на фискалната политика, които се свеждат до мотива за предотвратяване възможността за незаконосъобразно отчитане на приходите от страна на дружеството и за съществено отклонение от законосъобразното отчитане с касови бонове по отношение на конкретния субект като значителна или трудно поправима вреда. В изложените към разпореждането мотиви липсва конкретика относно твърдението, че от закъснялото му изпълнение могат да последват значителни или трудно поправими вреди за фиска. Тълкуването на чл. 188 ЗДДС, съгласно който принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 подлежи на предварително изпълнение при условията на чл. 60, ал. 1 – 7 АПК, обуславя извод, че предварителното изпълнение на ПАМ по чл. 186, ал. 1 ЗДДС се допуска не по силата на закона, а по разпореждане на административния орган при наличие на някое от основанията по чл. 60, ал. 1 АПК. Тъй като с тази норма е предвидено изключение от принципа, че на изпълнение подлежат влезлите в сила индивидуални административни актове, то във всеки конкретен случай административният орган, допускайки предварителното изпълнение, следва да конкретизира материалноправните предпоставки, обусловили това негово решение. Следователно актът, с който се постановява предварително изпълнение на ПАМ по чл. 186, ал. 1 ЗДДС, при всички положения трябва да съдържа мотиви, указващи конкретните фактически основания, обуславящи наличието на една или няколко от изброените хипотези в чл. 60, ал. 1 АПК: осигуряване на живота или здравето на гражданите, защита на особено важни държавни или обществени интереси, опасност от осуетяването или сериозното затрудняване на изпълнението на акта или съществуваща реална възможност за настъпването на значителна или трудно поправима вреда от закъснението на изпълнението. След като законодателят не е предвидил предварително изпълнение на ПАМ по силата на закона, явно същият не счита, че във всички случаи на наложена ПАМ по чл.186 от ЗДДС са налице предпоставките на чл. 60 ал.1 АПК. Предвид това, при допускане на предварително изпълнение в тежест на административния орган е да посочи конкретните фактически основания, наложили допускането на предварителното изпълнение на акта. Изложените в ЗНПАМ изводи на административния орган не почиват на конкретни фактически основания, а съвпадат по принцип с целта на самата ПАМ, която е с преустановителен и превантивен характер и в този смисъл имат отношение към нейната законосъобразност.

Наред с това от представеното от оспорващата страна становище от „Тремол“ООД – Велико Търново относно Акт за установяване на административно нарушение от дата 18.12.2024г. № [рег. номер], е посочено, че при извършената проверка не е установен проблем с дистанционната връзка между ФУ и сървъра на НАП, ФУ е било работоспособно, отчитало е към сървъра на НАП натрупаните дневни обороти и няма предпоставка за ощетяване на фиска. Отбелязано е, че при извършената проверка не е пусната X задача чрез SMS преди извършената контролна покупка, каквато е масовата практика при наблюдение на търговския обект, което е щяло да подкрепи горепосоченото. В становището също е посочено, че било видно от регистъра на БИМ съгласно чл. 10 ал. (9) за одобрени модели фискални устройства, че никой от другите одобрени модели ФУВАС от другите производители не е минал преодобряване, защото са отговаряли на изискванията.

При така изложените мотиви съдът намира, че обжалваното разпореждане е постановено при допуснато съществено нарушение на производствените правила/чл. 60 ал.2 АПК/, а именно липса на конкретни и обосноваващи същото мотиви. Същото е и незаконосъобразно, тъй като разпореденото предварително изпълнение не е съобразено с изискванията на материалния закон и не съответства на целта му. А в случая дори принципно изложените съображения за допуснатото предварително изпълнение : причиняване на значителна или трудно поправима вреда от съществено отклонение от законосъобразното отчитане с касови бонове, препятстване нормалната контролна дейност на приходната администрация и не позволяване да се осъществи проследяване на търговския оборот в цялост, са разколебани до голяма степен от изложеното в обсъденото становище на производителя на провереното ФУ.

Предвид изложеното съдът намира, че обжалваното разпореждане следва да бъде отменено.

По аргумент от разпоредбата на чл. 188, ал. 2 от ЗДДС, определението на съда не подлежи на обжалване.

Мотивиран от гореизложените съображения и на основание чл. 60, ал. 6 от АПК вр. чл. 188 от ЗДДС, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ по жалба на „З. ЗК“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Търговище, [улица], вх. В, ет.1 ап.1, представлявано от З. К. З., действащ чрез процесуалния пълномощник адвокат А. С. от АК-Търговище, разпореждането за допускане на предварителното изпълнение на Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 334-ФК/24.02.2025г., издадена от началник на отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП.

УКАЗВА на основание чл. 60, ал. 7, изр. 2 от АПК на административния орган да възстанови положението, съществувало преди изпълнението, в случай че ЗНПАМ е изпълнена.

Определението не подлежи на обжалване.