РЕШЕНИЕ
№
1924
гр.
Пловдив, 22.10.2021 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ,
ХХІII състав, в открито заседание на двадесет и първи
септември през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НЕДЯЛКО БЕКИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при секретаря ДИАНА КАРАИВАНОВА и
участието на прокурора Анелия Трифонова,
като разгледа КАНД №1635/2021 година
по описа на съда, докладвано от съдия Вълчев, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 208 и сл. от АПК,вр.
чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Постъпила
е касационна жалба от Й.С.Д., с ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв.Р.С., против Решение № 260507 от 27.04.2021 г., постановено по а.н.д. 6463/2020г.
по описа на Пловдивски районен съд, VIII
наказателен състав, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ №20-1030-007982
от 12.08.2020 г., издадено от Началник Група към ОД на МВР гр. Пловдив, сектор
„Пътна полиция“ гр.Пловдив, с което на Й.С.Д., на основание чл.183 ал.3 т.5 пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание –
ГЛОБА
в размер на 30 лева за нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП, на основание чл.181 т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание –
ГЛОБА в размер на 50 лева за нарушение на чл.147 ал.1 от ЗДвП, чл.183 ал.1 т.1
пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 10 лева
за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП, на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 10 лева за
нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП и на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.3 от ЗДвП е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 10 лева за
нарушение на чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП
Недоволен
от решението е останал касационният жалбоподател Й.С.Д.,
който чрез адв.Р.С. оспорва решението на районния съд, с което е потвърдено
оспореното НП. В жалбата са изложени доводи, че неправилно ПРС е приел, че вменените
на Д. нарушения са действително извършени от него. Сочи допуснати нарушения на
процесуалните правила, водещи до отмяна на обжалваното НП. Иска се отмяна на
решението, както и да бъде отменено издаденото наказателно постановление. Претендира
присъждане на адвокатско възнаграждение за въззивната и касационна инстанция,
съгласно представен списък на разноските.
Ответникът
по касацията – сектор „Пътна полиция“
гр.Пловдив при ОД на МВР-Пловдив, редовно призован, не изпраща
представител.
Окръжна
прокуратура – Пловдив намира жалбата за неоснователна, като моли решението на
районния съд да бъде оставено в сила.
Касационната
инстанция, след като провери служебно валидността, допустимостта и
съответствието на решението с материалния закон, въз основа на доказателствата
по делото, намери жалбата за допустима, а по същество за неоснователна.
От
фактическа страна е установено, че с Акт за установяване на
административно нарушение бланков № 118543 от 16.07.2020 год. било
констатирано, че на 16.07.2020 год. около 20:17 часа в гр.Пловдив, на бул. „***“
№ 92, Й.Д. управлява личния си лек автомобил „*****,
с рег. № ***, като не съобразява поведението си с пътен знак В1, няма извършен
технически преглед на управляваното от него МПС, не представя на контролните
органи СУМПС и не представя СРМПС част II.
Записано било от актосъставителя, че по този начин са нарушени разпоредбите
на чл.6 т.1 от ЗДвП, чл.147 ал.1 от ЗДвП, чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП, чл.100
ал.1 т.1 от ЗДвП и чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП. Актът бил предявен на
жалбоподателя, който го подписал без възражения, а и такива не депозирал в
законоустановения срок.
Въз
основа на съставения АУАН е издадено наказателно постановление, в което
административнонаказващият орган възприел залегналата в акта фактическа
обстановка, която и преповторил в обстоятелствената му част, като подвел
нарушението под нормата на чл.6 т.1 от ЗДвП, чл.147 ал.1 от ЗДвП, чл.100
ал.1 т.1 от ЗДвП, чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП и чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП и определил
административни санкции „глоба” въз основа разпоредбите на чл.183 ал.3 т.5 пр.1
от ЗДвП, чл.181 т.1 от ЗДвП, чл.183 ал.1 т.1 пр.1 от ЗДвП, чл.183 ал.1 т.1 пр.2
от ЗДвП и чл.183 ал.1 т.1 пр.3 от ЗДвП.
За
да отмени обжалваното НП Районен съд-Пловдив е приел, че възраженията на
жалбоподателя по отношение на формалната изрядност на НП, касателно липсата на
яснота относно мястото на извършване на нарушенията са неоснователни. За
неоснователни са счетени и възраженията досежно нарушението по чл.147 ал.1 от ЗДвП, според която регистрираните
моторни превозни средства и теглените от тях ремаркета и пътните превозни
средства, с които се извършват превози с атракционна цел, с изключение на
пътните превозни средства на поделенията на въоръжените сили, и пътните
превозни средства с животинска тяга, подлежат на задължителен периодичен
преглед за проверка на техническата им изправност.
Първоинстанционният
съд е приел и че в конкретния случай не касае маловажен случай по смисъла на
чл. 28 от ЗАНН.
Настоящата
касационна инстанция напълно споделя изложените в решението мотиви, като
намира, че Районния съд правилно е очертал предмета на доказване в
производството, а именно – извършено ли е нарушението, описано в АУАН,
извършено ли е от лицето, срещу което е издаден акта, което прави излишно тяхното
преповтаряне. В тази насока районният съд е осъществил пълно съдебно следствие
– събирането на писмени и гласни доказателства. От тях безспорно е установено,
че твърдяното нарушение, описано в АУАН и в наказателното постановление е
извършено от касатора. С оглед конкретната фактическа обстановка, установена
от първоинстанционния районен съд, настоящия съдебен състав намира,
че осъщественото деяние не покрива признаците на маловажен случай, по смисъла
на чл. 28 от ЗАНН. От събраните по делото доказателства се безспорно се установява,
че жалбоподателят е управлявал автомобила без да съобрази поведението си с
пътен знак В1 /забраняващ влизането на пътни превозни средства/, няма извършен
технически преглед на управляваното от него МПС, не представя на контролните
органи СУМПС и не представя СРМПС част II.
В този смисъл, съдът приема, че обществената
опасност на така осъщественото административно нарушение е явно значителна и
въпреки, че от него не са причинени вреди са налични данни за съзнателно и преднамерено намерение
за противоправно поведение у дееца. Затова се споделя преценката на
районния съд, че случаят не е маловажен по см. на чл. 28 от ЗАНН.
Изложеното
до тук налага да се приеме, че решението на районния съд е валидно и допустимо.
При постановяването му не се констатират нарушения нито на материалния, нито на
процесуалния закон. То ще следва да бъде оставено в сила.
При
този изход на спора разноски се дължат на ответника. Същият не е направил
изрично искане за тяхното присъждане, поради което съдът не дължи произнасяне
по тях.
Ето
защо и на основание чл.221, ал. 1 от АПК, Административен съд – Пловдив, ХХІII състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260507
от 27.04.2021 г., постановено по а.н.д. № 6463/2020 г. по описа на Пловдивски
районен съд, VIII наказателен състав.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ
:1.
2.