№ 1165
гр. Велико Търново, 13.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ в публично
заседание на двадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20214110100514 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на Д. С. Г. срещу Г. ф., с която се иска
осъждането на ответника за сумата от 25 000.00 лева - обезщетение за неимуществени вреди
вследствие смъртта на брат й В.С.И., настъпила на 12.1.2020 г. в резултат на ПТП, ведно със
законната лихва от предявяване на застрахователната претенция до окончателното
изплащане на обезщетението.
Ищцата твърди, че е сестра на В.С.И., починал при настъпило на 12.1.2020 г. ПТП, като
заявява, че произшествието е причинено от водач на лек автомобил, което към този момент е
било бракувано и за същото не е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност”.
Сочи, че отношенията между починалия и ищцата покриват белезите на фактическия състав,
пораждащ правото на обезщетение, както и че по отправената до ответника претенция и
понастоящем няма плащане.
Ответникът оспорва твърдението за наличие на противоправно поведение на водач на
незастраховано МПС, сочения механизъм на ПТП и причинната връзка между поведението
на водача и настъпилата смърт. Заявява, че претендираният размер на обезщетението е
прекомерно завишен, както и че няма доказателства за силна привързаност между починалия
и ищцата. Оспорва и претенцията за лихва при твърдението, че изпълнявайки чуждо
задължение би дължал такава лихва след изтичане на срока за произнасяне по претенцията.
Прави възражение за съпричиняване на настъпилия вредоносен резултат и за това, че ПТП
се явява случайно събитие.
1
С определение от 17.3.2021 г. като трето лице-помагач на страната на ответника е
конституиран Н.Д. Х..
В съдебно заседание процесуалният представител на ищцата поддържа исковата
претенция, като в представена писмена защита излага подробни съображения за нейната
основателност.
Процесуалният представител на ответника оспорва претенцията. Заявява, че по делото
не са събрани достатъчно доказателства, установяващи нейната основателност.
Трето лице-помагач не се явява и не заема становище по исковата претенция.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
Предявен е осъдителен иск по чл. 558, ал. 5, вр. чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а” КЗ, като за
доказване на претенцията си ищцата следваше да установи, че смъртта на нейния брат е
причинена на територията на Република България от моторно превозно средство, което
обичайно се намира на територията на Република България и за което не е имало сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, както и че в
причинна връзка с произшествието е претърпяла твърдяните от нея неимуществени вреди.
От представения констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 20.1.2020 г. се
установява, че на 12.1.2020 г. в с. Ресен, на път III-504, ул. „Г. Димитров“, в района на
„Папир Сервиз“ е настъпило ПТП между лек автомобил „Опел Комбо“, нерегистрирано по
надлежния ред, и велосипед, управляван от В.С.И., като в резултат от произшествието е
настъпила смъртта на велосипедиста.
По делото не е спорно и се установява от представената справка (л. 33), че към датата на
ПТП за лекия автомобил „Опел Комбо“ не е била налице действаща застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите.
От заключението на допуснатата автотехническа експертиза се установява, че
произшествието е настъпило в тъмната част на денонощието в с. Ресен, път III-504, на ул.
„Г. Димитров“, в района на „Папир Сервиз“ ЕООД. Според изложеното от вещото лице,
непосредствено преди удара велосипедът, управляван от В.С.И., се е движил със скорост от
10.3 км./ч. в посока от север на юг по траектория за движение, лежаща в полагащата му се
част за движение в западната лента, а лекият автомобил „Опел Комбо“ се е движил попътно
зад велосипеда със скорост от 77.1 км./ч. Посочено е, че причините за настъпване на ПТП са
неправилната преценка на пътната обстановка от страна на водача на лекия автомобил,
който при създалата се ситуация не е реагирал по адекватен начин, за което е имал
възможност и време, както и несъобразяване на движението с условията на видимост.
Дадено е заключение, че опасните зони за спиране на автомобила при движение и с
2
установената и с максимално допустимата скорост за движение са по-малки от
разстоянието, на което се е намирал водачът на автомобила зад велосипеда, поради което
същият е имал възможност и време да преустанови движението преди настъпване на удара.
В съдебно заседание вещото лице допълва, че не са налице данни велосипедът да е
излязъл пред автомобила преди да попадне в светлинния поток на последния, като заявява,
че на мястото на ПТП няма отделна лента за движение на велосипеди.
От заключението на допуснатата съдебномедицинска експертиза се установява, че
причина за смъртта на В.С.И. са тежки черепно-мозъчна и гръбначномозъчна травми, които
могат да бъдат причинени от и при внезапно придаден инерционен момент на управлявания
от починалия велосипед вследствие на удар с достатъчно голяма сила, т.е. че уврежданията
са в пряка причинна връзка с настъпило ПТП. Вещото лице е посочило, че съдържанието на
алкохол в кръвта на починалия е 1.25 %, която концентрация показва горната граница на
лека степен на алкохолно опиване, проявено с лесна уморяемост, отслабване на
концентрацията, съобразителността, забавени реакции, умерено изразени координационни
нарушения и пр.
Предвид на горното, съдът приема, че смъртта на В.С.И. е настъпила в резултат от
настъпилото ПТП, вина за което има Н.Д. Х. - водач на лек автомобил „Опел Комбо“, за
което МПС не е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите.
От показанията на св. А.Г. – син на ищцата, става ясно, че починалият и ищцата са
поддържали близки отношения и са имали силна емоционална връзка помежду си. Св. Г.
оприличава отношенията между двамата като тези между майка и син, респ. между баща и
дъщеря, сочейки че същите са били голяма опора един за друг и че много са се обичали.
Заявява, че майка му всяка седмица е пътувала до селото, в което вуйчо му е живеел, че се е
грижела за него и го е подпомагала финансово, включително, че му е намерила работата в с.
Ресен, където е настъпил инцидентът. Твърди, че загубата на брат й е променила майка му,
която от жизнерадостен човек се е затворила в себе си, спряла е да общува с околните и е
отказвала да се храни.
Показанията на св. Г. се подкрепят от тези на св. Пепа Д., според която връзката между
починалия и ищцата е била силна и е станала още по-силна след смъртта на майка им. Св.
Д., подобно на св. Г., оприличава отношенията между двамата като тези между майка и син,
респ. между баща и дъщеря, като заявява, че ищцата всяка седмица е идвала в селото, в
което починалият е живеел, че го е подпомагала в домакинството, включително и
финансово. Сочи, че ищцата е приела много тежко загубата на брат си, който е бил нейният
единствен жив роднина, включително, че се е упреквала, че му е намерила работата, във
връзка с която е настъпил фаталният инцидент.
От заключението на допуснатата комплексна психиатрична-психологична експертиза се
3
установява, че след загубата на брат си ищцата е развила остра стресова реакция, преминала
в протрахирана депресивна реакция, изразяваща се в потиснатост, тревожност, затруднение
в ежедневните дейности и чувство на невъзможност за справяне със ситуацията. Сочи се, че
вследствие на преживяното е развила разстройство в адаптацията, нарушаваща социалното
функциониране, в резултат на което е провеждала лечение с антидепресанти и успокоителни
медикаменти. Заключено е, че депресивното състояние е продължило около една година,
като и към момента са налице данни за остатъчен деприсивитет, изразяващ се в нарушена
концентрация, потиснато настроение, напрегнатост, емоционална лабилност и тревожност.
Отразено е, че след претърпения стрес и последствията от него ищцата е променила начина
си на живот – затворила се е в себе си и е редуцирала социалните си контакти. Посочено е,
че във връзка с оплакванията си е посещавала психиатър, който е назначил терапия с
антидепресанти и успокоителни медикаменти.
Съгласно прието с ТР № 1/21.6.2018 г. на ВКС по т. д. № 1/2016 г., ОСНГТК,
материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена
смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и
Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко
друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от
неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е
справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка
връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. Съгласно мотивите на
решението, възможността за обезщетяване на други лица, извън изброените в
Постановление № 4/61 г. и Постановление на 5/69 г., следва да се допусне като изключение -
само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между
починалия и лицето да се породи особена близост, оправдаваща получаването на
обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди. Особено близка
привързаност може да съществува между починалия и негови братя и сестри, когато поради
конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на
единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи
по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка,
справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия
родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само
формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек
преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна
степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в
постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на ВС.
Настоящият съдебен състав намира, че в конкретния случай по делото е доказана
именно такава връзка между брат и сестра, която надхвърля обичайната при тази степен на
родство близост и обуславя търпенето на неимуществени вреди с интензитет и
продължителност, надхвърлящи нормално присъщите. За наличието на такава връзка съдът
4
прави извод при преценката на ангажираните гласни доказателства и на заключението по
изготвената комплексна психиатрична-психологична експертиза. Показанията на
свидетелите доказват, че отношенията между покойния и неговата сестра са били
изключително близки и съпроводени с взаимна обич и подкрепа, особено след смъртта на
родителите им, че ищцата е оказвала непрекъсната помощ на брат си, включително и
финансова, както и че същата е изживяла смъртта му изключително тежко - до степен, че е
променила начина си на живот, затваряйки се в себе си. Тук следва да се отбележи, че макар
починалият да е имал деца, след смъртта на родителите си същият е живеел сам в
наследствения имот на страните в с. Димча, а сестра му е била неговият най-близък човек.
Извод в тази насока може да се направи и от обстоятелството, че именно ищцата,
подпомогната от своя син, е била човекът, който първи е започнал да търси починалия в
деня на неговата смърт, както и че именно в резултат на нейното безпокойство са били
сигнализирани органите на МВР и е започнало издирването му. В този ред на мисли,
показанията на свидетелите и заключението по психиатрично-психологичната експертиза
водят до извода, че отношенията между двамата са надхвърляли обичайните между брат и
сестра, доколкото не може да се приеме за присъщо, макар и между близки роднини,
ежеседмичните посещения на сестрата в дома на брат си, подпомагането на неговото
домакинство и оказването на финансова помощ. Не следва да се пренебрегва и
обстоятелството, че ищцата е разчитала на своя брат да се грижи за възрастните им
родителите, както и че след смъртта на последните същият е продължил да се грижи за
наследствения им имот в с. Димча. От друга страна, от заключението по психиатрично-
психологичната експертиза се установява, че претърпените от ищцата болки и страдания
надхвърлят по интензитет и времетраене нормално присъщите за конкретната родствена
връзка и подкрепят извода, че отношенията между брат и сестра са се отличавали с
изключителна близост, даваща основание да се направи изключение от разрешението,
залегнало в постановления № 4/ 61 г. и № 5/ 69 г. на Пленума на ВС – че в случай на смърт
право на обезщетение имат само най-близките на починалия.
Съдът намира, че възражението на ответника за съпричиняване на настъпилия
вредоносен резултат, поради употреба на алкохол от страна на починалия, е неоснователно,
доколкото велосипедистите нямат задължение да се движат по пътищата неупотребили
алкохол, от една страна, а от друга - доколкото по делото няма каквито и да било данни
употребата на алкохол от починалия да е в причинна връзка с настъпилия инцидент, което е
същественото в случай. Неоснователно се явява и възражението за наличие на случайно
събитие, доколкото по делото няма никакви данни велосипедистът да е навлязъл внезапно
на платното за движение или по друг начин да е поставил водачът на автомобила в
невъзможност да реагира на възникналата опасност. Напротив, заключението по изготвената
автотехническа експертиза опровергава това твърдение, посочвайки, че водачът на
автомобила е имал възможност и време да преустанови движението преди настъпване на
удара. Възражението на съпричиняване на вредоносния резултат, поради липса на
излъчвател на червена светлина в задната част на велосипеда също е неоснователно,
доколкото от заключението по автотехническата експертиза не се установява дали такъв
излъчвател е бил налице, или не, а тежестта да устави обстоятелството, че такъв излъчвател
не е бил налице, беше на ответника. Основателно обаче се явява възражението на
5
съпричиняване на вредоносния резултат, поради това, че починалият се е движил без
светлоотразителна жилетка в тъмната част на денонощието. Това е така, доколкото при
наличието на светлоотразителна жилетка възприемането на велосипедиста от водача на
автомобила несъмнено е щяло да бъде далеч по-лесно и да спомогне на последния да
реагира по-адекватно на опасността. При така установените данни съдът счита, че степента
на съпричиняване на пострадалия възлиза на 50%, като същата следва да се съобрази при
определяне размера на вредите, подлежащи на обезщетяване.
Съдът съобразява изложените факти относно вида на претърпените болки и страдания,
като въз основа на приетото за установено и при условията на чл. 52 ЗЗД приема, че
справедлив размер за обезщетяване на претърпените от ищцата неимуществени вреди е 20
000.00 лева. За да стигне до този извод, съдът съобразява, че последиците от преживяната
трагедия са се проявявали по-продължително време от обичайния срок за възстановяване и
че към момента все още не са отшумели напълно, но и обстоятелството, че се касае за
оплаквания с преходен характер, което отшумяват с времето. В този ред на мисли, съдът
приема, че първоначалният шок и настъпилата остра стресова реакция от внезапно
настъпилата смърт на обичан човек са естествена психологическа реакция при такава загуба,
както и че ищцата все пак не е загубила цялото си семейство и същата има други близки от
най-близкия си родствен кръг – своите съпруг и деца. Видно е от заключението на
психиатрично-психологичната експертиза, че с времето ищцата е прекратила приема на
антидепреснати и успокоителни медикаменти, като според вещите лица оплакванията от
остатъчен депресивитет ще отшумят с времето.
Във връзка с възражението на ответника относно приложението на § 96, ал. 1 от ПЗР на
КЗ при определяне на размера на обезщетението съдът счита, че тази норма не следва да
бъде прилагана, тъй като същата противоречи на правото на ЕС, недопускащо въвеждане на
предел на застрахователна сума в националния закон под уредения минимален размер на
застрахователна сума в чл. 9, ал. 1 на Директива 2009/103/ЕО. В този смисъл е и
постановеното Решение на СЕС от 24.10.2013 г. по дело С-277/12, което на основание чл.
633 ГПК е задължително за всички съдилища на държавите–членки на ЕС. Същото дава
тълкуване на норми от Директива 72/166 и чл. 1, § 1 и 2 от Втора директива 84/5,
възпроизведени впоследствие в Директива 2009/103/ЕО, че не се допуска национална
правна уредба, предвиждаща по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“,
свързана с МПС, покриване на обезщетението за неимуществени вреди от настъпила при
ПТП смърт на близки членове на семейството, само до определена максимална сума, по-
малка от посочените в директивата. Смисълът е, че въвеждането на лимит означава по
същество в противоречие с принципа за справедливо обезщетяване на пострадалите да бъде
ограничена отговорността на застрахователите без съобразяване на действителния обхват на
търпените вреди в случаите, в които съдът прецени, че стойностно оценени те надхвърлят
сумата от 5 000.00 лева.
Размерът на така определеното и посочени по-горе обезщетение подлежи на
намаляване съобразно установената в настоящото производство степен на съпричиняване.
По изложените по-горе мотиви, съдът приема, че от общо определеното обезщетение в
размер на 20 000.00 ответникът следва да заплати сумата от 10 000.00 лева, представляваща
съответната на участието на виновния водач в съпричиняване на вредоносния резултат.
Ищцата търси и обезщетение в размер на законната лихва върху определения размер на
обезщетението от датата на предявяване на застрахователната претенция, но с оглед
разпоредбата на чл. 496, ал. 1, вр. чл. 497, ал. 1, т. 2 КЗ ответникът дължи лихва за забава,
6
ако не е определил и изплатил обезщетение в 3-месечен срок от предявяване на претенцията.
От представената кореспонденция между страните се установява конкретната дата, на която
ответникът е бил поканен да заплати обезщетение - 11.3.2020 г., като 3-месечният срок по
чл. 496, ал. 1 КЗ е изтекъл на 11.6.2020 г., респ. от 12.6.2020 г. се дължи лихва за забава.
По разноските.
При този изход на делото ищцата има право на сторените от нея разноски. От
представения договор за правна защита и съдействие се установява, че последната не е
заплатила възнаграждение за адвокат, тъй като същото е уговорено при условията на чл. 38,
ал. 1, т. 2 от ЗАдв. Според чл. 38, ал. 2 от ЗАдв в случаите по ал. 1, ако в съответното
производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от ЕС има
право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждение в размер не по-нисък
от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗАдв и осъжда другата страна да го заплати.
Предпоставките на разпоредбата са налице, тъй като не е било уговорено възнаграждение, а
безплатна правна помощ на материално затруднено лице. Следователно адвокатът има
право на възнаграждение, като на основание чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/9.7.2004 г. в
полза на адв. Д.Д. следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 830.00 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да заплати разноските за държавна
такса и възнаграждения за вещи лица съразмерно с уважената част от иска, а именно сума в
общ размер от 500.00 лева.
Ответникът има право на разноски съразмерно с отхвърлената част от иска, а именно
сумата от 792.00 лева – част от заплатените депозити за вещи лица и от юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определя на 300.00 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г. ф., гр. София, ЕИК *** да заплати на Д. С. Г., ЕГН ********** сумата от
10 000.00 (десет хиляди) лева, представляваща обезщетение за вследствие смъртта на брат й
В.С.И., настъпила на 12.1.2020 г. в резултат на ПТП, ведно със законната лихва от 12.6.2020
г. до окончателното изплащане на обезщетението, като отхвърля иска за разликата до
пълния предявен размер от 25 000.00 лева.
ОСЪЖДА Г. ф., гр. София, ЕИК *** да заплати на адвокат Д.Р. Д. от ВТАК сумата от
830.00 (осемстотин и тридесет) лева - възнаграждение за процесуално представителство на
ищцата по гр. д. № 514/2021 г. на Районен съд – Велико Търново.
ОСЪЖДА Д. С. Г., ЕГН ********** да заплати на Г. ф., гр. София, ЕИК *** сумата от
792.00 (седемстотин деветдесет и два) лева, представляваща направите по делото разноски
съразмерно с отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА Г. ф., гр. София, ЕИК *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт
по сметка на Районен съд, гр. Велико Търново държавна такса и разноски за производството
7
в размер на 500.00 (петстотин) лева, както и сумата от 5.00 (пет) лева – в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението е постановено при участието на Н.Д. Х., ЕГН ********** в качеството
му на трето лице-помагач на Г. ф., гр. София.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Велико Търново в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
8