№ 116
гр. Девин, 24.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на осемнадесети
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Елка Ант. Хаджиева
при участието на секретаря Лили В. Чаушева
като разгледа докладваното от Елка Ант. Хаджиева Гражданско дело №
20245410100046 по описа за 2024 година
И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО :
Производството е по реда на чл. 26, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 19, ал. 4 от
ЗПК и чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК.
В исковата молба ищцата твърди, че на 02.03.2022 г. ищеца Д. А. Д. е
сключил договор с ответното дружество, по силата на който са му
предоставени заемни средства в размер на 1200.00 лева. Твърди, че съгласно
договора за заем, същия следва да бъде обезпечен до края на деня, следващ
сключването на договора за кредит с банкова гаранция или поръчителство на
физическо лице, което се одобрява от ответното дружество. Счита, че в случай
на неизпълнение от страна на кредитополучателя на условията визирани в
договора, същият дължи неустойка визирана в договора в размер на 1265.15
лева, като начислена неустойка се заплаща заедно със следваща погасителна
вноска по кредита съобразно уговорения погасителен план. Твърди, че е
усвоил изцяло заемният ресурс, но не дължи плащания за неустойка. Счита,
че преценката за действителността на клаузата за неустойката и за нейния
обоснован размер следва да бъде извършена с оглед претърпените вреди от
неизпълнението следва да се извърши при спазване на критериите, заложени в
т.3 от ТР на ОСТК на ВКС по т. д. № 1/09. Счита, че неустойката е договорена
в нарушение на изискванията на добросъвестността и е излязла извън
1
присъщата й обезпечителна функция, както и че в добросъвестните
отношения, легитимния кредитов интерес е да получи обезпечение преди
сключването на договора, за да се гарантира срещу евентуалното пълно или
частично неизпълнение от страна на заемополучателя и излага подробни
съображения.
Моли съда да прогласи нищожността на клаузата на чл. 27 от
договора за кредит, сключен със „С. - К.“ АД на 02.03.2022 г. предвиждаща
заплащане на неустойка, като противоречаща на принципа на добрите нрави,
заобикалящи материално – правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК,
накърняващи договорното равноправие между страните и нарушаващи
предпоставките на чл. 11, т. 9 и т. 10 от ЗПК относно същественото
съдържание на потребителските договори за кредит.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор по исковата молба
от ответното дружество, чрез пълномощника им адв. Х. Н., който счита така
депозирания иск за допустим, но неоснователен. Твърди, че в действителност
на 02.03.2022 година между дружеството „С. - К.“ АД като кредитор и ищеца
Д. А. Д., като Потребител по смисъла ЗПК е сключен Договор за
потребителски кредит предоставен от разстояние с № 799*, по силата на който
кредиторът е предоставил на ищеца заемна сума в размер на 1200 лв. (хиляда
и двеста лева), която сума същата е била длъжен да върне заедно с дължимото
възнаграждение за ползването и съгласно Погасителен план. Твърди, че
договорът е сключен от разстояние, като част от система за предоставяне на
финансови услуги от разстояние организирана от Кредитора и при спазване на
изискванията ЗПФУР и ЗЕДЕУУ. Твърди, че след запознаване с всички
условия във връзка с кредита на 02.03.2022 година ищеца е натиснал бутона
„Подпис“, с което последният е изразил и своето не двусмислено съгласие за
сключване на Договора, като в резултат на тези предприети от страна на
ищеца действия между „С. - К.“ АД и ищеца като кредитополучател на
02.03.2022 година е сключен във формата на електронен документ Договор за
потребителски кредит - кредитна линия предоставен от разстояние с № 799*.
Счита, че сключването на договора във формата на електронен документ е
съобразено изцяло със ЗЕДЕУУ, ЗПФУР, ЗПК и с всички други приложими
нормативни документи. Счита, че несъмнено се установява задължението за
неустойка, предвидено в договор за потребителски кредит предоставен от
2
разстояние № 799* от 02.03.2022 година отговаря на присъщите и функции и
не следва да бъде прогласяване за нищожна, като излага подробни
съображения.
В о. с. з. ищеца не се явява и не изпраща представител. Със
становище от ищцата, чрез процесуалния й представител – адв. Е. И.
поддържа предявените искове и моли да се уважат.
В о. с. з. ответника „С. - К.“ АД не изпраща представител. С молба
процесуалния му представител – адв. Х. Н. поддържа отговора и моли съда да
отхвърли исковите претенции на ищцата, като излага подробни съображения.
Съдът, след като прецени твърденията в исковата молба,
становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори, че страните са сключили Договор за потребителски
кредит предоставен от разстояние № 799*/02.03.2022г., по силата на който
ответното дружеството „С. - К." АД е предоставило на ищеца заемната сума
от 1200.00 лева, която сума е получена на 02.03.2022г. от ищеца. Договорът е
подписан от разстояние. Според договора е уговорен срок за погасяване - 24
месеца, общо дължима сума – 1548.20 лева. Страните са постигнА. съгласие за
лихвен процент по кредита - 21.60% и годишен процент на разходите от 23.87
%.
Приложени са по делото Договор за потребителски кредит
предоставен от разстояние № 799*/02.03.2022 г., погасителен план, Заповед №
БНБ - 61374 от 16.07.2016 г. относно вписването на дружеството в регистъра
на кредитните институции, разпечатка на изпратените на страната пред
договорна документация - стандартен европейски формуляр; общи условия;
договор за потребителски кредит - кредитно линия предоставен от разстояние
№ 799*/02.03.2022 година, погасителен план, приложимите към договора
общи условия платежен документ за предоставяне на сумата по кредита на
ищеца; договор за продажба и прехвърляне на вземанията.
От заключението на вещото лице К. К. Г. по допуснатата и назначена
ССчЕ, съдът прие за установено, че: 1. Разходите на заемодателя, които са
включени в годишния процент на разходите са както следва: договорената
възнаградителна лихва. Договорената неустойка /в случай на непредоставяне
3
на банкова гаранция или поръчител в три дневен срок от сключването на
договора за кредит/, съгласно Договора не е включена при изчисляването на
ГПР, в предвид на разпоредбата на чл. 19, ал. 3 от ЗПК, съгласно който при
изчисляването на ГПР не се включват разходите, които потребителят заплаща
при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит. 2.
С уговорената в процесния договор неустойка кредитът се оскъпява от
1265.14 лева със 105.42 %.
Съдът възприема заключението на вещото лице като обективно и
компетентно изготвено, същото не е оспорено от страните.
Съдът намира, че предявеният иск по чл. 26, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл.
19, ал. 4 от ЗПК и чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК е основателин и доказан, по
следните съображения:
Съгласно чл. 26 от ЗЗД – нищожни са договорите, които
противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които
накърняват добрите нрави. Нищожни са и договорите, които имат невъзможен
предмет, договорите, при които липсва съгласие, предписана от закона форма,
основание, както и привидните договори. Основанието се предполага до
доказване на противното. Нормите за нищожност са императивни. Нормата на
чл. 26, ал. 1 от ЗЗД е обща законова разпоредба, уреждаща основание за
недействителност на сделките, която намира приложение и за търговските
сделки, какъвто е процесният договор за кредит, доколкото липсва специална
разпоредба, която да изключва приложението й по отношение на тях.
Съгласно чл. 288 от ТЗ за неуредените в него положения за търговските
сделки се прилагат разпоредбите на гражданското законодателство, а при
непълнота и в него – търговските обичаи. Действително в чл. 430, ал. 2 от ТЗ
не е предвидено ограничение за размера на лихвата, която заемателят плаща
по договор за кредит, чрез поставяне на изисквания за съответствието й с
добрите нрави. Разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД обаче намира приложение
и при търговските сделки (в този смисъл Решение № 88/22.06.2010г.,
постановено по т. д. № 911/2009г. на ВКС, I т. о.).
Процесният договор по правната си същност е договор за
потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК и се подчинява на правилата на
Закон за потребителския кредит и на чл. 143 - 147б ЗЗП, в това число и
забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които, съдът следи
4
служебно, както и на специалните правила по ЗПФУР. Претендираното от
ищцата вземане произтича от твърдения за сключен между страните Договор
за потребителски кредит предоставен от разстояние № 799*/02.03.2022 г.,
който представлява договор за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, какъвто, съобразно разпоредбата на чл. 6 ЗПФУР, е всеки договор,
сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне
на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от
отправянето на предложението до сключването на договора страните
използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или
повече. Съгласно дефинитивната разпоредба на § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР,
„средство за комуникация от разстояние“ е всяко средство, което може да се
използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице
едновременното физическо присъствие на доставчика и на потребителя.
Несъмнено използването на електронни формуляри в интернет, провеждането
на разговори по телефон и изпращането на писма по имейл и текстови
съобщения представляват средства за комуникация от разстояние и предвид
изложените от ищеца твърдения за методите на сключване на процесния
договор, правоотношението между страните попада в приложното поле на
посочения нормативен акт. Съгласно разпоредбата на чл. 18 ЗПФУР, при
договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е
длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на
информацията по чл. 8 от Закона на потребителя, както и че е получил
съгласието на потребителя за сключване на договора (ал. 1, т. 1 и т. 3), като за
доказване на посочените обстоятелства се прилага разпоредбата на чл. 293 от
Търговския закон, а в случаите на електронни изявления - Закон за
електронния документ и електронните удостоверителни услуги. Безспорно е,
че страните са сключили Договор за потребителски кредит предоставен от
разстояние № 799*/02.03.2022 г. Безспорно е, че ищеца притежава качеството
на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.
Съдът намира за основателни наведените в исковата молба
твърдения за нищожност на клаузата за неустойка, предвидена в чл. 27, чл.28
от сключения между тях Договор за потребителски кредит предоставен от
разстояние № 799*/02.03.2022 г., предвиждаща заплащането на неустойка е
недействителна, респ. нищожна на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, във вр. чл. 22,
във вр. с чл.11, чл. 19 ЗПК и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП. Разпоредбата чл. 143, ал. 1
5
ЗЗП дава легално определение на понятието „неравноправна клауза” в
договор, сключен с потребител, като това е всяка уговорка в негова вреда,
която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя. Предпоставките за определяне на една клауза като
неравноправна са следните: клаузата да не е индивидуално определена, а да е
предварително изготвена от търговеца, като потребителят няма възможност да
влияе върху съдържанието й; същата да не отговаря на изискванията за
добросъвестност - честно, почтено поведение на всеки участник в
гражданския оборот при сключване и изпълнение на сделки за потребление;
уговорката да води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя - съществено
несъответствие в насрещните престации на страните по договора, водеща до
тяхната нееквивалентност. В случая процесният договор е сключен при
предварително определени условия от едната страна по правоотношението -
заемодателят. Видно е, че представеният договор за потребителски кредит е
бланков, поради което не е бил предмет на предварително договаряне между
страните, респ. ищецът не е имал възможност да влияе върху съдържанието
му, като не се установява клаузата за неустойка да е била индивидуално
договорена, а и липсват такива твърдения и ангажирани доказателства от
ответната страна. Според чл. 146, ал. 1 ЗЗП неравноправните клаузи в
договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като в ал. 2
от същата разпоредба е посочено, че не са индивидуално уговорени клаузите,
които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал
възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор
при общи условия. В случая с оглед начина на попълване на договора и
обстоятелството, че полетата се попълват от представител на заемодателя, се
налага изводът, че ищецът не е имал възможност да изрази воля и съгласие по
отношение на клаузата за неустойка.
Съдът намира, че клаузата за заплащане на неустойка не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца и потребителя. В тази връзка, съдът
съобрази, че неустойката е предвидена за неизпълнение на задължението на
заемополучателя да осигури обезпечение на отговорността си към кредитора
за заплащане на главното задължение по установения от заемодателя начин.
6
Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер
и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за
погасяване на договора за паричен заем. Непредставянето на обезпечение
няма за последица претърпяването на вреди от страна на кредитора, който
съгласно разпоредбата на чл. 16 ЗПК следва да извърши оценка на
кредитоспособността на потребителя преди сключване на договора за кредит и
да прецени дА. да му предостави кредит без обезпечение. Поради това, съдът
намира, че уговорената неустойка води до едно фактическо оскъпяване на
предоставения заем, тъй като позволява на заемодателя да получи сигурно
завишено плащане и то в размер, надвишаващ стойността на кредита. Същата
съставлява сигурна печалба за заемодателя, която би увеличила стойността на
договора, без да е налице насрещна престация от последния. За това, съдът
счита, че клаузата за заплащане на неустойка е неравноправна, тъй като в
случая очевидно потребителят е приел клаузи, с които не е имал възможност
да се запознае преди сключването на договора (чл. 143, ал. 2, т. 10 ЗЗП). В
резултат на това потребителят не е бил в състояние да прецени
икономическите последици от сключването на договора, съставляващо още
едно основание за неравноправието им по силата на чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП.
Предвидената клауза за заплащане на неустойка за неизпълнение на
задължение за предоставяне на обезпечение е и неравноправна по смисъла на
чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, защото е необосновано висока. Ето защо, доколкото
така уговорената сума не изпълнява присъщите на неустойката функции за
обезпечаване изпълнението на задължението и обезщетяване на вредите от
неизпълнение на последното, тя се явява скрита печалба за кредитора, с оглед
въведените изисквания и срок за изпълнението й. По своето естество
неустойката представлява скрито възнаграждение за кредитора.
Изискванията, които клаузата, предвиждаща заплащане на неустойка въвежда
за потребителя и на практика са неизпълними за него, особено като се има
предвид, че той търси бързо кредитно финансиране. Не само правно, но и
житейски необосновано е да се счита, че потребителят ще разполага със
съответна възможност да осигури банкова гаранция за целия размер на
вземането по договора (за което съответната банкова институция ще изисква
също заплащане) или поръчител, който да отговаря на определените от
заемодателя изисквания. От това следва, че основната цел на тази уговорка е
да доведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на
7
заемополучателя. Поради това и предвид създаденото значително
неравновесие между правата на потребителя и поетите задължения, съдът
приема, че клаузата за заплащане на неустойка се явява неравноправна,
поради което следва да бъде прието, че е нищожна на основание чл. 146, ал. 1,
вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП.
Доколкото противоречието между клаузата за неустойка и
разпоредбите на ЗЗП е налице още при сключването на договора, съобразно
разпоредбата на чл. 26, ал. 1, вр. ал. 4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не
е породил правно действие, а нищожността на тази клауза е пречка за
възникване на задължение за заплащане на неустойка по договора. Ето защо,
съдът намира, че предявеният иск за установяване недействителността на
клаузата за неустойка поради противоречието й със ЗЗП следва да бъде
уважен.
С оглед гореизложеното следва, че иска за признаване на
недействителността на клаузата, предвидена за заплащане на неустойка в
сключения между тях Договор за потребителски кредит предоставен от
разстояние № 799*/02.03.2022 г., предвиждаща заплащането на неустойка е
недействителна, респ. нищожна на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, във вр. чл. 22,
във вр. с чл.11, чл. 19 ЗПК и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП е основателен и следва да
се уважи.
По разноските:
Предвид изхода на спора, само ищеца има право на разноски, каквото
искане е направил и пълномощникът му. С оглед на това и съобразно чл. 78,
ал. 1 ГПК, ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените
по делото разноски в размер на 352.90 лева, от които 52.90 лева за заплатена
ДТ и 300 лева за депозит за вещо лице.
Процесуалния представител на ищцата претендира за адвокатското
възнаграждение в размер на 480.00 лева с ДДС. Процесуалното
представителство е безплатно на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА за оказване на
помощ на материално затруднено лице. Обемът на оказаната правна помощ по
предявените искове съответства на минималните възнаграждения, дължими
на основание чл. 9, ал. 1 във вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, като следва да се
уважи сумата от 480.00 лева адвокатско възнаграждение с съобразно
8
фактическа и правна сложност на делото, проведеното едно съдебно
заседание, извършените процесуални действия по събиране на доказателства.
За това на основание 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК вр. чл.38, ал.2 от Закона за
адвокатурата вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 и 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, ответникът следва да
се осъди да заплати на процесуалния представител на ищцата – адв. Е. И.
адвокатско възнаграждение за оказано безплатно процесуално
представителство и защита на ищцата в размер на 480.00 лева с ДДС.
ВОДИМ ОТ ГОРНОТО, ДЕВИНСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено в отношенията между страните Д. А. Д.,
ЕГН **********, с адрес: с. Б., общ. Б., обл. Смолян, ул. Х. Б. № ** и „С. - К.“
АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Ш., пл. О. №
***, представлявано от изпълнителния директор С. Н. Т., чрез пълномощника
си адв. Х. Н. - АК - град Разград, че клаузата за заплащане на неустойка,
предвидена в сключения между тях Договор за потребителски кредит
предоставен от разстояние № 799*/02.03.2022 г., предвиждаща заплащането
на неустойка е недействителна, респ. нищожна на основание чл.26, ал.1 ЗЗД,
във вр. чл. 22, във вр. с чл.11, чл. 19 ЗПК и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП.
ОСЪЖДА и „С. - К.“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Ш., пл. О. № ***, представлявано от изпълнителния
директор С. Н. Т., чрез пълномощника си адв. Х. Н. - АК - град Разград ДА
ЗАПЛАТИ на Д. А. Д., ЕГН **********, с адрес: с. Б., общ. Б., обл. Смолян,
ул. Х. Б. № ** сумата от 352.90 лева - разноски.
ОСЪЖДА и „С. - К.“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Ш., пл. О. № ***, представлявано от изпълнителния
директор С. Н. Т., чрез пълномощника си адв. Х. Н. - АК - град Разград ДА
ЗАПЛАТИ на адв. Е. И., Булстат **********, със съдебен адрес: гр. П., ул. Б.
№ *, сумата от 480.00 лева с ДДС, представляваща възнаграждение за
оказано безплатно процесуално представителство на Д. А. Д..
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред СмОС в
двуседмичен срок, считано от съобщението.
9
Съдия при Районен съд – Девин: _______________________
10