№ 1408
гр. София, 28.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20241110108791 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, срещу М. Г. К., ЕГН **********, в
качеството му на наследник на Д.С.М. и Х.А.М.- бивши собственици на топлоснабден имот,
находящ се в ***, с присъединен абонатен № ***, с която се иска от съда да бъде
установено със силата на пресъдено нещо съществуването на вземания спрямо ответника за
сумите от: 938,34 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия
за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 29.03.2023 г.
до изплащане на вземането, сумата от 138,34 лв., представляваща мораторна лихва за
периода от 15.09.2020 г. до 10.03.2023 г., сумата от 40,98 лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.02.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно
със законна лихва за период от 29.03.2023 г. до изплащане на вземането и сумата от 7,36 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода от 31.03.2020 г. до 10.03.2023 г., за които
суми има издадена заповед за изпълнение от 05.04.2023 г. по ч. гр. д. № 16197/2023 г. по
описа на СРС, 164-и състав.
В исковата молба ищецът „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********,
поддържа, че ответникът М. Г. К., ЕГН **********, в качеството му на собственик по
наследство за процесния период на топлоснабден имот, находящ се в ***, с присъединен
абонатен № ***, по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ се явява клиент на топлинна енергия за
битови нужди относно топлоснабдявания имот. Твърди се, че продажбата на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия, които имат
характер на договор между топлопреносното предприятие и потребителя, а именно
1
одобрените ОУ, влезли в сила на 11.07.2016 г., за продажба на топлинна енергия от
„Топлофикация София” ЕАД на потребители за битови нужди, които са в сила и съответно
са относими към процесния период. Поддържа, че с ОУ от 2016 г. е установено задължение
за изплащане на месечните задължения в определения за това 45-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят, като обезщетение за забава се начислява само по изготвените
изравнителни сметки. Твърди, че топлоснабденият имот се намирал в сграда-етажна
собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано от „Техем
Сървисис“ ЕООД съобразно сключения между това дружество и сградата в режим на етажна
собственост, договор. Правният интерес от предявените искове ищецът обосновава с
подаденото от ответника възражение по чл. 414 ГПК срещу издадената за посочените суми в
негова полза заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и с даденото указание от съда в
разпореждане по ч. гр. дело № 16197/2023 г. по описа на СРС, 164-и състав. Претендира
разноски. Ищецът е ангажирал относими писмени доказателства, като е посочил и
допълнителни доказателствени искания в т.ч. изслушване на съдебно-техническа експертиза
и съдебно-счетоводна експертиза, със заключенията по които вещите лица да отговорят на
поставени в исковата молба въпроси, касаещи топлоснабдяването и заплащането на
отоплителната услуга през процесния период. По искане на ищеца е приложено към
настоящото за послужване и заповедното производство по ч. гр. дело № 16197/2023 г. по
описа на СРС, 164-и състав.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът М. Г. К., ЕГН **********, подава отговор на
исковата молба, чрез адв. Д. Ч., с който оспорва исковите претенции като неоснователни и
недоказани. Не оспорва размера на исковете. Релевира възражение за погасителна давност.
Оспорва да притежава качеството на потребител на топлинна енергия за процесния имот.
Излага твърдения, че по делото не е доказано наличието на собственост или вещно право на
ползване върху имота. Оспорва наличието на облигационна връзка между страните. Оспорва
дължимостта на вземането за дялово разпределение, доколкото ищцовото дружество не било
материално легитимирано да събира цената за услугата дялово разпределение. Оспорва
основанието за начисляване на мораторна лихва върху главниците за ТЕ и за ДР. Не били
представени доказателства за поставянето в забава на ответника за плащане на процесните
суми за главници. С отговора на исковата молба ответникът възразява срещу допускането на
ССчЕ и СТЕ, доколкото не оспорва размера на претендираните суми, а единствено
основанието за тяхната дължимост. Моли за отхвърляне на исковите претенции. Претендира
присъждане на разноски.
С молба с вх. № 196218/14.06.2024 г. ответникът излага, че не оспорва размера на
претендираните суми, нито количеството за доставена топлинна енергия. Оспорва
единствено основанието за начисляване на процесните суми, поради липсата на качеството
потребител на ТЕ за процесния имот. Не оспорва и размера на главницата за дялово
разпределение, но оспорва нейното основание, доколкото ищецът не е ангажирал
доказателства за активната си материална легитимация.
С молба с вх. № 200412/18.06.2024 г. ответникът моли да не се назначават исканите от
ищеца експертизи като ненеобходими. Счита исковите претенции за недоказани, доколкото
не било установено по делото ответникът е да е собственик или вещен ползвател на
процесния имот. Оспорва да е бил поставен в забава от ищеца за заплащане на процесните
суми.
Третото лице-помагач на страната на ищеца „Техем Сървисис“ ЕООД изразява
становище за основателност на исковете и представя с молба вх. № 214874/28.06.2024 г.
изисканите от ищеца, намиращи се в негова държане документи относно извършвания
реален отчет и изготвяните изравнителни сметки за процесния имот и период, които са
приети като относими писмени доказателства.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
2
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 16197/2023 г. по описа на СРС, 164-и състав,
вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение.
Заповедта е връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което са дадени
указания по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК. Исковете, по които е образуван настоящият процес, са
предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Налице е пълна идентичност между
страните и предмета на образуваното заповедно производство и настоящото дело, като
предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:
С доклада по делото, приет за окончателен без възражения от страните, съдът е указал
на ищеца, че следва да докаже следните обстоятелства: 1. сключен между страните валиден
договор при ОУ или индивидуален с ответника; качеството потребител –
собственик,основанието за възникването на това качество на ответника и/или вещен
ползвател на топлоснабдения имот за ответника. 2. точно изпълнение на договора от ищеца
– доставяне на топлинна енергия до имот, ползван от ответника, по вид / за отопление, топла
вода, сградна инсталация, услуга дялово разпределение/, обема й и цена.
При установяване на горните факти в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
претендираните вземания.
По възражението за давност, релевирано в отговора на исковата молба в тежест на
ищеца е възложено да докаже, че от настъпване на изискуемостта на вземанията са налице
обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността. В случай че се установи
основанието за претендираните вземания, на ответника е указано да установи способ за
погасяване на задълженията си.
Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Законова дефиниция на
понятието потребител на топлинна енергия е дадена с разпоредбата на параграф 1, т. 42 от
ДР на ЗЕ, съобразно която в редакцията й към процесния период, потребител на топлинна
енергия за битови нужди, респективно задължено лице за заплащане цената на доставена
такава във връзка с чл. 155 ЗЕ, е физическо лице – собственик или ползвател на имот, което
ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.
По делото са приети като доказателства представен от Столична община, район „***“
документ за собственост на процесния недвижим имот, както и 2 бр. удостоверения за
наследници на Х.А.М. от 17.10.2024 г. и на Д.С.М. от 17.10.2024 г.
Видно от приложения по делото Договор за продажба на държавен недвижим имот по
реда на Наредбата за държавни имоти от 14.10.1986 г. на Столичен народен съвет – „***“
РНС, Д.С.М. и Х.А.М. са придобили правото на собственост върху процесния недвижим
имот с административен адрес ***
Съгласно Удостоверение за наследници на Д.С.М. от 17.10.2024 г. същата е починала
на 04.06.2006 г., като е оставила за законни наследници сина си и ответник по делото – М. Г.
К., и преживелия си съпруг – Х.А.М.. По делото е приложено и Удостоверение за
наследници на Х.А.М. от 17.10.2024 г., от което е видно, че лицето е починало на 19.03.2007
г. От Справка за предоставяне на данни по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г. по искане №
2962/05.07.2024 г. се установява, че баща на ответника е Г.С. К..
С оглед гореизложеното по делото е установено, че приживе майката на ответника
заедно със съпруга си Х.А.М. е придобила собствеността върху процесния имот. При
смъртта си е оставила за законни наследници сина си и ответник по делото – М. Г. К., както
3
и преживелия съпруг – Х.А.М.. Същите са наследници при равни квоти на притежаваното от
Д.М. имущество, в това число и на ½ ид.ч. от процесния имот. Следователно ответникът е
придобил ¼ ид.ч. върху процесния имот в резултат на наследствено правоприемство.
Останалата ¼ ид.ч. е наследена от преживелия съпруг Х.А.М., който е станал собственик
общо на ¾ ид.ч. въз основа на настъпилото наследствено правоприемство и по договор за
покупко-продажба. Видно от удостоверението за наследници на Х.А.М., ответникът М. К.,
не попада в кръга от законни наследници на това лице.
С оглед изложеното по делото е установено, че ответникът е собственик само на ¼
ид.ч. от процесния имот за исковия период. От същото следва, че ответникът е страна по
облигационно правоотношение с „Топлофикация София“ ЕАД по договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди, сключен при публично известни Общи условия за
продажба, одобрени с Решение на ДКЕВР - чл. 150, ал.1 от Закона за енергетиката.
Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца, клиентите заплащат цена за услугата
„дялово разпределение“, извършвана от избран от клиента Търговец / ФДР/, като стойността
й се формира от цената за обслужване на партидата на клиента, вкл. изготвянето на
изравнителните сметки и цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на
уредите в имота на Клиента, за отчитане на уредите за дялово разпределение извън
обявените от търговеца дати, се заплаща допълнителна цена, по ценоразпис определен от
Продавача. Редът и начина на заплащане на услугата дялово разпределение се определя от
продавача, съгласувано с търговците извършващи услугата.
На следващо място, по делото е представен Протокол от 03.06.2002 г. от проведено
Общо събрание на етажните собственици в жилищната кооперация, където се намира
процесният имот, на което е взето решение за сключване на договор с „Техем Сървисис“
ЕООД за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Установява се
и че такъв договор е бил подписан, видно от приложен Договор № 3585/12.09.2002 г., като
решението на ОС на ЕС и договорът обвързват собствениците на обекти в етажната
собственост, вкл. правоприемниците, щом като не е налице последващо решение на ОС на
ЕС за отказ от услугата на топлопреносното предприятие, съответно отказ от услугата
дялово разпределение – така и в ТР № 2/2016 г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда – етажна собственост (СЕС) се извършва по система за дялово разпределение.
Начинът на извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ и в Наредба № 16-
334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Топлинната енергия за отопление на СЕС се
разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите / чл.142, ал.2 ЗЕ/,
като според чл.145, ал.1 ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в СЕС, при
прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа
на показанията на топломерите в отделните имоти.
По делото е представен Договор от 03.06.2020 г. между „Топлофикация София” ЕАД и
„Техем Сървисис“ ЕООД относно обстоятелството, че ищецът и това лице са валидно
обвързани по облигационно правоотношение, касаещо редовно и точно отчитане на
доставената от топлопреносното предприятие енергия в обектите на етажната собственост,
като обстоятелството, че за процесния период именно „Техем Сървисис“ ЕООД е
извършвало услугата дялово разпределение за сградата, в която се намира процесният имот,
се потвърждава от приложените именно от това лице отчетни документи и изравнителни
сметки. Предвид изложеното съдът намира за доказано, че сградата в режим на ЕС,
намираща се на процесния адрес е била топлоснабдена през целия исков период, което
обстоятелство не се оспорва от ответника.
Между страните не се спори, че до процесния недвижим имот и исков период е
доставена топлинна енергия и предоставена услугата по дялово разпределение на
4
посочената в исковата молба цена. По делото беше установено по безспорен начин, че
ответникът е потребител на топлинна енергия, като собственик на ¼ ид.ч. от процесния
имот.
С оглед изложеното претенциите за топлинна енергия и за дялово разпределение се
явяват частично доказани за сумите от 234,58 лв. (за ТЕ) и за 10,24 лв.(за ДР).
Предвид изложеното на разглеждане подлежи и своевременно релевираното
възражение за изтекла погасителна давност:
Съдът приема, че е приложим тригодишният давностен срок, съобразно с чл. 111, б.
„в“ЗЗД. Задължението по чл. 155, ал. 1 ЗЕ представлява задължение за периодично плащане,
тъй като са налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения, в
посочен от Общите условия падеж. В този смисъл е и ТР № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по
тълк.д. № 3/2011 г. Съгласно нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД погасителната давност започва да
тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а ал. 2 на същия текст предвижда, че
ако е уговорено, че то става изискуемо след покана давността започва да тече от деня, в
който вземането е възникнало. Законодателят е уредил институтът на погасителната давност
по начин, че началният момент, от който погасителната давност се прилага да се свързва с
обективно осъществени факти и да не зависи от волята на страните по правоотношението.
Поканата по смисъла на чл. 84, ал. 2 ЗЗД е необходима, за да възникне отговорността на
длъжника за забава, но не и за възникване на вземането, от който момент започва да тече
погасителната давност. Задълженията на ответника за заплащане на стойността на
доставената енергия са възникнали като срочни и съгласно Общите условия месечните суми
за топлинна енергия са били дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Следователно за всяка една от претендираните месечни суми, дължими за топлинна
енергия относно процесния период тригодишният давностен срок тече от момента, в който
изтича срока за тяхното плащане. Анализът на цитираната нормативна уредба води до
извод, че в случаите на чл.155, ал.1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за
заплащане на месечни вноски / равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния
резултат в края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер.
Изравнителният резултат не влияе на дължимостта на месечните вноски в установените за
тях срокове, а води до възникване на ново вземане в полза на една от страните по
облигационното отношение в размер на разликата между начислената суми по прогнозните
вноски и стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в
края на периода. В зависимост от това дали начислените прогнозни месечни вноски са в по-
голям или по-малък размер от стойността на действително доставеното количество топлинна
енергия, отчетено в края на периода, то това ново вземане възниква в полза на потребителя
или в полза на топлопреносното предприятие. Новото „изравнително“ вземане обаче винаги
е самостоятелно и различно от вземанията на топлопреносното предприятие за месечни
вноски / равни или прогнозни/, а не се касае до корекция на тези вноски със задна дата.
Теченето на давността се прекъсва на основание чл. 116 ЗЗД с предявяването на заявлението
от ищеца по чл. 410 ГПК пред съда.
Ето защо вземанията на ищеца, възникнали преди 29.03.2020 г., са погасени по давност.
Следователно процесните вземания за отчетен период от 01.05.2019 г. до 31.01.2020 г. са
погасени по давност. Същите са в общ размер от 152,55 лв., тоест непогасена остава
главница в размер на 785,59 лв. за отчетен период от 01.05.2019 г. до 31.01.2020 г., от която
сума, ответникът ще следва да отговаря до размер от ¼ от общото задължение.
С оглед изложеното претенцията за главница за топлинна енергия се явява частично
доказана по основание и размер, с оглед което следва да се уважи за сумата от 196,45 лв. и
отхвърлена за горницата до пълния предявен размер.
Следва да се уважи в частичен размер и искът за дялово разпределение, а именно – за
сумата от 10,24 лв.
5
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно Общите условия на „Топлофикация София“ ЕАД за продажбата на топлинна
енергия за битови нужди, приложими за процесния период (одобрени с решение на КЕВР от
27.06.2016 г.), потребената топлоенергия се заплаща на месечни вноски в 45-дневен срок от
изтичане на месеца, за който се отнася съответното задължение (чл. 33). Падежът кани
потребителя да погаси задължението си в срока по ОУ, поради което изтичането му го
поставя в забава, без да е небходима покана.
Ето защо претенцията за мораторна лихва се явява основателна.
Съдът намира, че правилото на чл. 33 от Общите условия не се отнася по аналогия към
главницата за дялово разпределение, тъй като това перо е изключено от редакцията на текста
от ОУ, т.е. за да се присъди търсената върху тази главница мораторна лихва е следвало
потребителят да е бил поканен да плати. По делото няма данни за такава покана, нито дори
за връчване на фактурите на абоната, които да служат за покана за плащане.
Ето защо лихвата за забава върху главницата за дялово разпределение не следва да се
присъжда и искът по нея следва да бъде отхвърлен изцяло като недоказан.
С оглед гореизложеното лихвата за забава върху уважената част от главницата за
топлинна енергия следва да е в размер на 24,34 лв., установен посредством онлайн лихвен
калкулатор, по реда на чл.162 от ГПК.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски имат и двете страни.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски съразмерно на
уважената част от исковете. Същият е сторил разноски в настоящото производство в размер
на 180 лв., от които 75 лв. – държавна такса, 5 лв. – такса за съдебно удостоверение, и 100
лв. – за юрисконсултско възнаграждение. Следователно следва да му се присъдят разноски,
съобразно уважената част от исковете до размер на 36 лв.
Съгласно задължителните указания, дадени с т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г., постановено по тълк. дело № 4/2013 г. ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда
иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода
на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство. По горните мотиви на съда на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва
да бъде присъдена сумата от 15 лв. – разноски, сторени в производството по ч.гр.д. №
16197/2023 г. по описа на СРС, 164-и състав, за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение, съразмерно уважената част от иска.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът също има право на разноски съразмерно на
отхвърлената част от исковите претенции. Същият е представил доказателства за сторени
разноски в размер на 415 лв. за платено адвокатско възнаграждение съгласно Договор за
правна защита и съдействие от 02.04.2024 г., платено в брой. Следователно на ответника
следва да се присъдят разноски в размер на 332 лв.
Така мотивиран, и на осн. чл. 235, ал. 1 ГПК, Софийски районен съд, 164-и състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
че ответникът М. Г. К., ЕГН **********, с адрес *** дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ
6
СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ****,
представлявано от А.А.- изпълнителен директор, и И.Е.- председател на УС, сумите от:
- 196,45 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
период от 01.02.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 29.03.2023 г. до
изплащане на вземането;
- 24,34 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 10.03.2023
г.,
- 10,24 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
период от 01.02.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 29.03.2023 г. до
изплащане на вземането, за които суми има издадена в полза на ищеца заповед за
изпълнение от 05.04.2023 г. по ч. гр. д. № 16197/2023 г. по описа на СРС, 164-и състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД искове за установяване
на непогасени задължения от страна на ответника М. Г. К., ЕГН **********, с адрес *** към
ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ****, представлявано от А.А.- изпълнителен директор, и И.Е.-
председател на УС, за сумата от 741,89 лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна
лихва за период от 29.03.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 114 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 10.03.2023 г., сумата от 30,74
лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от
01.02.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 29.03.2023 г. до
изплащане на вземането, и сумата от 7,36 лв., представляваща обезщетение за забава за
периода от 31.03.2020 г. до 10.03.2023 г., за които суми има издадена заповед за изпълнение
от 05.04.2023 г. по ч. гр. д. № 16197/2023 г. по описа на СРС, 164-и състав, като
НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответника М. Г. К., ЕГН **********, с
адрес *** да заплати на ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ****, представлявано от А.А.- изпълнителен
директор, и И.Е.- председател на УС, сумата от общо 51 лв., представляваща съдебни
разноски сторени в исковото и заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ****, представлявано
от А.А.- изпълнителен директор, и И.Е.- председател на УС, да заплати на ответника М. Г.
К., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 332 лв., представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение в настоящото исково производство.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца-
„ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище в ***
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7