№ 159
гр. Велико Търново, 22.06.2023 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд Велико Търново – пети състав, в
съдебно заседание на тридесети май две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ДАНАИЛОВА
при участието на секретаря С.А., изслуша докл***аното
от съдия Данаилова адм. д. № 153 по
описа за 2023 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК).
Образувано е по жалба на П.А.А. ***, срещу
Уведомително писмо изх. № 02-040-6500/4143 от 15.11.2022 г. на заместник
изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ за извършена оторизация и изплатено
финансово подпомагане по мярка 10 „Агроекология и Климат“ от Програмата за
развитие на селските райони 2014 – 2020г. за кампания 2019 г., с което е
отказано изцяло финансово подпомагане.
В жалбата се излагат съображения за
незаконосъобразност на оспорения акт поради постановяването му при съществено
нарушение на административно-производствените правила, противоречие с
материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона отменителни
основания по чл. 146, т. 3 – т.5 от АПК. Жалбоподателят твърди, че в
уведомителното писмо няма конкретни мотиви, които да поясняват по какъв начин
административният орган е стигнал до извода, че е налице наддекларирана площ.
Сочи, че вероятно се касае за наличието на застъпване/двойно деклариране на
площи, каквото обаче в случая не е налице, доколкото това застъпване се дължи на некоректното заявяване от страна на „НИКОПОЛИС
ИНСТРУМ 2010“. В този смисъл се позовава и на предходно решение на АСВТ
по дело № 609/2021 година, което е оставено в сила при касационен контрол от
ВАС, в мотивите на което е прието, че наддеклариране/застъпване в заявените за
подпомагане от жалбоподателя площи няма, като посочва, че същото е приложимо в
случая, тъй като кандидатства с едни и същи площи, за една и съща кампания
2019г. по няколко мерки и схеми. Изтъква също, че в случая административният
орган не е взел предвид обстоятелството, че за площите, за които му се отказва
финансиране с процесното уведомително писмо, е бил подпомаган от Фонда през
2016 г., 2017 г. и 2018 г., което означава, че площите са били допустими. По
тези, подробно изложени в жалбата съображения, се прави искане за отмяна на
уведомителното писмо в цялост.
В съдебно заседание, жалбоподателят, чрез
процесуалния си представител ***. Б., поддържа жалбата и моли същата да бъде
уважена. Претендира присъждане на разноски. В указания от съда срок представя
писмена защита вх. № 2789/01.06.2023г., в която доразвива аргументите си за
незаконосъобразност на оспорения акт.
Ответникът – заместник изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“, гр. София, чрез
процесуалния си представител ***Ц., оспорва жалбата като неоснователна и моли
същата да бъде отхвърлена. Претендира за присъждане на разноски. Представя подробна писмена защита вх. № 2914/08.06.2023г.
Съдът намира за установено следното от
фактическа страна:
Земеделски производител П.А.А. е регистриран с Уникален регистрационен номер /УРН/ 201808 в Интегрираната
система за администриране и контрол /ИСАК/.
На 02.05.2019г. е подал Заявление за
подпомагане за кампания 2019 година, като е кандидатствал за подпомагане по:
Схема за единно плащане на площ (СЕПП), Схема за преразпределително плащане
(СПП) и Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за
климата и околната среда – зелени директни плащания (ЗДП), с три броя парцели с
обща заявена площ 44,76 ха, находящи се в
землището на с. Алеково, общ. Свищов, от които по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР
2014г. – 2020г. по направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи
с висока природна стойност ВПС 1 са заявени 2 броя парцели с обща заявена площ
от 43,63 ха. Към заявлението е приложил Таблица на използваните
парцели 2018, Таблица за животните, за кандидатстване по схема за подпомагане,
необвързана с производство, Таблица за отглежданите животни 2018, Таблица за
животните, за кандидатстване по схеми за подпомагане, необвързана с
производство, Брой допустими животни по схеми, Таблица на отглежданите животни,
удостоверение от Централна кооперативна банка за наличие на разкрита банкова
сметка ***. Заявлението е регистрирано с УИН 04/230519/82847, с поставен входящ № 19038797/02.05.2019 г. (л. 31 от делото).
След подаване и регистриране на това заявление, от ответната
администрация била извършена
административна проверка, при която било констатирано, че за парцел с композитен
номер 00237-618-1-1, от заявената за подпомагане площ от 29,07 ха, 0,11 ха
излизат извън допустимия слой, а за парцел с композитен номер 00237-695-18-1 от
заявената за подпомагане площ от 14,56 ха, 0,42 ха излизат извън допустимия
слой, а 11,87 ха са заявени от повече от един кандидат.
Със Заповед №РД 09-228/28.02.2020 г. на министъра на земеделието, храните и горите е определен окончателния слой „Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2019 г., като част от Система за идентификация на земеделските парцели (СИЗП), актуализирани за 2019 година чрез дешифрация на нова цифрова ортофотокарта на страната по самолетно заснемане и сателитно заснемане и отразяване на резултатите от теренните проверки, извършени през годината от Технически инспекторат на Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция и областните и общински структури на МЗХГ. Наредено е тези окончателни слоеве да се предоставят на Разплащателната агенция за извършване на задължителни административни проверки по чл. 37, ал. 2 и чл. 43 от ЗПЗП. По делото не са налице данни цитираната заповед да е оспорена по съдебен ред от жалбоподателя, поради което съдът приема, че същата е влязла в сила по отношение на страните в настоящия спор.
Въз основа на резултатите от извършените
административни проверки, ответната администрация е счела, че доколкото
процентното отношение на недопустимата площ (в размер на 12.31 ха или 39,3 %)
към установената за подпомагане (в размер на 31,32 ха) е над 20%-50%, то не
следва да се изплаща субсидия. В резултат на това, от заместник изпълнителния
директор на ДФЗ е издадено Уведомително писмо за извършена оторизация и
изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани
на площ за кампания 2019 г. с изх. № № 02-040-6500/4143 от 15.11.2022 г., с
което е отказана оторизация на заявената от жалбоподателя сума в размер на
10 820,04 лв., поради причина, че част от заявените от А. площи са
изключени от специализирания слой, одобрен с цитираната по-горе заповед, а
друга част – защото са заявени от повече от един кандидат.
Уведомителното писмо е изтеглено от
профила на кандидата на 16.02.2023г., съгласно приложеното по делото известие
за доставяне/връчване на уведомително писмо (л. 29 от делото). Недоволен от
него, А. го е оспорил чрез ответната администрация пред Административен съд –
Велико Търново с жалба, подадена чрез куриерска служба на 23.02.2023г., която е постъпила в ответната
администрация на 24.02.2023 г. Въз основа на тази жалба е образувано настоящото
производство.
Като писмени доказателства по делото са
приети административната преписка, изпратена с писмо изх.
№01-041-1100/8/09.03.2023 г. от ОДЗ-Велико Търново и Договор за предоставяне на
индивидуално ползване на пасища, мери, ливади – общинска собственост от
24.06.2016 г. с наемодател Община Свищов и наемател П.А.А..
По искане и на двете страни е назначена основна
и допълнителна съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която след преглед
на документите, приложени по делото, материалите и данните, предоставени от
Дирекция „Идентифициране на земеделските парцели“ в МЗ, относно актуализирането
на цифровата ортофотокарта (ЦОФК), въз основа на която е определен специализирания
слой „Площи допустими за подпомагане" за Кампания 2019г. и материали и данни, предоставени от Дирекция
„Директни плащания" в ДФ „Земеделие", посочва, че жалбоподателят е
заявил за подпомагане по СЕПП, СПП и ЗДП, 3 броя парцели в землището на с. Алеково, общ. Свищов,с обща
площ 44,76 ха, от които по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014г. –
2020г. по направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока
природна стойност ВПС 1 са заявени 2 броя парцели – парцел №00237-695-18-1 и парцел
№00237-618-1-1, и двата в землището на с.Алеково, общ. Свищов с обща заявена
площ от 43,63 ха. Посочва, че при извършените административни проверки са
констатирани площи извън специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане“
за кампания 2019г., одобрен със Заповед № РД 09-228/28.02.2020 г. на министъра
на земеделието в общ размер на 0.53ха, от които за парцел №00237-695-18-1 –
0.42 ха, а за парцел №00237-618-1-1 – 0.11 ха. Уточнява, че същите са изключени
от специализирания слой, тъй като са определени като площи без извършена върху
тях земеделска дейност. Вещото лице посочва, че при извършените кръстосани
проверки от РА са установени застъпени площи (заявени площи от повече от един
ЗС) в размер на 11.87 ха в декларирания от жалбоподателя парцел 00237-695-18-1, като застъпването е с парцел
000237-695-31-3, целият с площ 13.10 ха, заявен от „НИКОПОЛИС ад ИНСТРУМ 2010“ АД, ЕИК *********, с УРН
498214. Това застъпване е установено в имот с кадастрален № 000143 (КВС), сега
с идентификатор по КККР на с. Алеково 00237-20-143. Според вещото лице и
двамата ЗС имат надлежно регистрирано правно основание за ползваните площи,
съответно: Договор за
индивидуално ползване на пасища, мери и ливади общинска собственост от
24.06.2016 г. с вх. peг. № 1928 от 30.06.2016 г. акт № 72,том 3 на СВ
Свищов за предоставени 145.053 дка (северна част ) от имот с кад. № 000143 (
КВС) сега с идентификатор по КККР на с. Алеково 00237-207-143 на наемателя П.А.А. (л. 15-л.22 от
делото) и Договор за индивидуално ползване на пасища, мери и ливади общинска
собственост от 26.01.2018 г. с вх. peг. № 184 от 26.01.2018 г. акт № 76,том 1 на СВ
Свищов за предоставени 38.844 дка (южната част ) от имот с кад. № 000143 ( КВС)
сега с идентификатор по КККР на с. Алеково 00237-207-143 на наемателя
„Никополис ад Инструм 2010" АД. Посочено е, че за установените застъпени
площи са приложени изискванията на чл. 17 от Наредба № 5/27.02.2009 г. и
застъпената площ е отказана и от двамата кандидати и се счита за наддекларирана
с всички последици от това, което намира отражение в оторизираните суми. Вещото
лице е посочило, че допустимата за подпомагане площ по мярка 10 „Агроекология и
климат“ от ПРСР 2014г. – 2020г. по направление „Възстановяване и поддържане на
затревени площи с висока природна стойност ВПС – код АКП1, установена в
резултат на извършените административни проверки за Кампания 2019 по заявление
УИН 04/230519/82847/02.05.2019 г. на ЗС П.А.А. с УРН 201808 е 43,63 ха, а
наддекларираната площ - 12.31 ха, от които: наддекларирана за подпомагане площ
в резултат на установени площи, заявени от повече от един земеделски стопанин
за кампания 2019 - 11.87 ха и наддекларирана за подпомагане площ в резултат на
установени площи извън специализирания слой „Площи допустими за
подпомагане" за Кампания 2019 - 0.44 ха. Установената площ за подпомагане
е 31.32 ха, а процентът на наддеклариране е 39/30% = (12.31 /31.32)*100. Санкционирана
площ – 43.63 ха - чл. 18 и чл.19 от Делегиран регламент (ЕС) 640/2014 на
Комисията от 11 март 2014г. – при процентно отношение на недопустимата площ към
установената площ в рамките над 20 % до 50 % - санкционираната площ е равна на
установената и не се изплаща финансова помощ за годината. С оглед на това е посочило, че площта, годна
за изчисляване на субсидия е 0 ха. Вещото лице е изчислило размера на
намаленията, отчитайки само корекциите във връзка с имотите, попадащи извън
допустимия слой (0.53 ха), в резултат на което е посочило, че площта, годна за
изчисляване на субсидии е 43,10 ха. Изготвило е и комбинирана скица/схема, като
върху подложката на кадастрален имот 00237-20-143 (стар №000143) целият с площ
от 18.382 ха (183,897 дка) е ситуирало процесния земеделски парцел 00237-695-18-1
с трасиране на площта на твърдяното застъпване от 12.31 ха. Заключило е, че
предвид действащите нормативни документи за кампания 2019г., уреждащи
действията по заявяване, контрол и установяване на плащания ДФЗ е отразил
правилно данните в обжалваното писмо.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във
връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и
като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения
административен акт на основание чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146 от АПК
намира от правна страна следното.
Оспореното по делото уведомително писмо
обективира волеизявление на административен орган, с което след проведено
административно производство по чл. 41, ал. 2 и сл. от ЗПЗП се приключва
процедурата по заявление УИН 04/230519/82847 за подпомагане по мярка 10
„Агроекология и климат“ от ПРСР 2014г. – 2020г. по направление „Възстановяване
и поддържане на затревени площи с висока природна стойност ВПС 1 на кандидата П.А.А.
за кампания 2019г. По своето съдържание писмото обективира отказ за финансово
подпомагане, с което засяга неблагоприятно имуществените права на жалбоподателя.
Следователно оспореното писмо като издадено от административен орган след
прилагане на регламентираната административна процедура, както и с оглед своето
съдържание и правни последици има характер на индивидуален административен акт
по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК. Жалбата срещу него е подадена в
законоустановения срок, от лице с правен интерес – адресат на уведомителното
писмо, до компетентния съд и е процесуално допустима.
В хода на съдебния контрол за
законосъобразност, съдът не установени пороци, засягащи валидността на УП.
Съгласно чл. 20а, ал. 1
и ал. 2 от ЗПЗП
изпълнителният директор на ДФЗ е и изпълнителен директор на Разплащателната
агенция /РА/ и като такъв организира и ръководи нейната дейност и я
представлява. А съгласно чл. 20а, ал. 4 от
ЗПЗП в относимата редакция изпълнителният директор може да
делегира със заповед на заместник изпълнителните директори правомощията си,
произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство,
включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления за
подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на договори за
финансово подпомагане, административни договори по Закона за управление на средствата от
Европейските структурни и инвестиционни фондове и по подадени заявки
и искания за плащане. В случая оспореното уведомително писмо е издадено от
заместник изпълнителен директор на ДФЗ, като по делото е приложена Заповед
№03-РД/3088 от 22.08.2022 г., с която изпълнителният директор, в съответствие с
чл. 20а, ал. 4 от
ЗПЗП и чл. 11, ал. 2 от Устройствения правилник на ДФЗ е делегирал
на заместник изпълнителния директор Владислава Казакова правомощието за
издаване и подписване на всички уведомителни писма по схемите и мерките за
директни плащания за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане,
адресирани до кандидатите за финансово подпомагане, които са подали заявления
по реда на от Наредба №5 от
27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за
директни плащания. Същевременно от Протокол №197/19.08.2022 г. от
заседание на УС на ДФЗ се установява, че по силата на Решение по т. 2 е
назначен нов изпълнителен директор на ДФЗ – Георги Тахов – издателят на
цитираната заповед. Ето защо, оспореният административен акт е валиден, като
съставен от компетентен орган, в кръга на предоставените му правомощия.
Съдът намира, че обжалваното уведомително
писмо е издадено в предписаната от закона
писмена форма, като счита, че неоснователно се поддържа от жалбоподателя, че е
немотивиран и издаден при нарушаване на административно производствените
правила за това.
В уведомителното писмо, по конкретно в
таблиците, неразделна част от него, са отразени причините, поради които е отказано
финансовото подпомагане, като в текстовата част с лаконични пояснения към всяка
колона са посочени основанията за отказ. Вярно е, че в самото Уведомително
писмо не е посочено конкретно кои от имотите на оспорващия са двойно заявени,
но съдът намира, че това не се отразява на мотивировката на акта като цяло. Изложените
мотиви, макар и лаконични, са достатъчни да обезпечат упражняването на
съдебния контрол върху административния акт, а от друга страна позволяват на
адресата му да разбере конкретните съображения за волята на административния
орган и да защити адекватно правата и законните си интереси.
Следва също така да се посочи, че
препращайки жалбата против Уведомителното писмо до съда, административният
орган е изложил в становище от 02.03.2023г. (л.30 от делото) мотиви за издаване
на процесното уведомително писмо, като е посочил, че основанието за това са
именно резултатите от административните проверки на имотите, заявени за
подпомагане и факта, че тези парцели са заявени от повече от един земеделски
стопанин, както и обстоятелството, че част от заявените площи попадат извън
специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане“ за кампания 2019г. С
оглед на това, съдът намира, че дори и да се приеме, че са били допуснати
нарушения по отношение на мотивирането на оспорваното писмо, при наличието на
това становище те са санирани, доколкото съдебната практика позволява
излагането на мотиви към оспорвания акт от страна на издателя му до изпращане
на жалбата против същия по съответния ред (в този смисъл е ТР № 16/31.03.1975г.
на ОСГК на ВС). Съгласно цитираното решение, не е необходимо издаването на
административния акт да съвпада по време с излагането на съображенията, по
които административният орган е стигнал до едното или другото разрешение.
Възможно е мотивите да предхождат издаването на акта и да се съдържат в друг
документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт или да
бъдат изложени допълнително, когато с това се постигат целите, които
законодателят е преследвал с изискването за мотивиране. Такива според ТР №
16/1975 г. са случаите, когато мотивите са изложени в съобщението, с което се
уведомяват страните за издаването или за отказа да бъде издаден исканият
административен акт, та даже и в съпроводителното писмо, с което жалбата се
изпраща за разглеждане на по-горния административен орган. Основание за това
решение на ОСГК е обстоятелството, че допълнителното излагане на мотивите
позволява на страните своевременно да се запознаят със съображенията, по които
е издаден актът и да организират защитата си срещу него. В процесния случай
мотиви на акта се съдържат в съпроводителното писмо до съда, поради което настоящият
състав намира, че лаконичното и не особено ясно мотивиране в самото
Уведомително писмо не е съществено процесуално нарушение.
Съдът намира, че уведомителното писмо е
издадено в нарушение на материалния закон.
Както се посочи и по-горе, с обжалваното
уведомително писмо е отказано изцяло финансиране на жалбоподателя по подаденото
от него заявление с УИН 04/230519/82847 поради наличието
на заявени площи, попадащи извън специализирания
слой „Площи, допустими за подпомагане“ за 2019 г. и поради наличието на застъпени площи (заявени площи от повече от един
ЗС). В случая от жалбоподателя не се оспорват констатациите на административния
орган относно наличието на площи извън специализирания слой. Спорът между
страните е единствено по отношение на твърдяното от административния орган
застъпване.
Съгласно чл. 43, ал. 3,
т. 5 от ЗПЗП, РА намалява размера на плащането или отказва плащане по схемите
за директни плащания, когато за една и съща площ са подадени две или повече
заявления, като съобразно препращащата норма на чл. 4 на същия законов текст,
Разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по
чл. 3 съгласно критериите, установени в законодателството на Европейския съюз.
В конкретния случай, съгласно посоченото в оспореното уведомително писмо и
предвид мотивите, изложени в становището от 02.03.2023 г. на ответника,
извършеният с обжалваното уведомителното писмо отказ за подпомагане на
жалбоподателя е обоснован основно с наличието на застъпени площи (заявени площи
от повече от един ЗС) в размер на 11.87 ха в декларирания от жалбоподателя
парцел 00237-695-18-1. Съгласно приетото по делото заключение на
съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира като компетентно и
обективно изготвено, това застъпване е с
парцел 000237-695-31-3, целият с площ 13.10 ха, заявен от „Никополис ад Иструм
2010", ЕИК *********, с УРН 498214, като същото е установено в имот с
кадастрален № 000143 (КВС), сега с идентификатор по КККР на с. Алеково
00237-207-143. До това застъпване вещото лице сочи, че се е стигнало само
поради недобросъвестното поведение на „Никополис ад Иструм 2010", срещу
което жалбоподателят няма друг начин за защита освен в настоящето производство.
Това е така, защото се установява от
заключението по СТЕ, че с два договора е предоставена за ползване различна площ
в един парцел - с кад. № 000143, на двама наематели, като няма застъпване на
самото ползване. Така, с Договор за предоставяне за индивидуално ползване на
пасища, мери и ливади общинска собственост от 24.06.2016г. с вх. peг. № 1928 от 30.06.2016 г. са предоставени на жалбоподателя 145.053 дка
от имот с кад. № 000143 (КВС), сега с идентификатор по КККР на с. Алеково
00237-207-143, целият с площ 183,897
дка, находящи се в северната част на имота. А от своя страна, с Договор за
предоставяне за индивидуално ползване на пасища, мери и ливади общинска
собственост от 26.01.2018г. с вх. peг. № 184 от 26.01.2018г., на „Никополис aд Инструм 2010“ ЕООД са предоставени останалите 38.844 дка от посочения
имот, находящи се в южната част на имота. Това от своя страна означава, че в
процесния имот с кад. № 000143, за който кандидатства за финансиране
жалбоподателя има двама ползватели, но на всеки от тях е предоставена
съответната част от площта на имота, като ако всеки беше заявил коректно тази
част за финансиране (съответно на предоставеното му под наем, най-малкото като
площ) до дублиране и застъпване не може да се стигне, защото няма дублиране на
ползването нито като размер, нито като място. От заключението на СТЕ се
установява, че жалбоподателят е заявил площи за подпомагане, които реално са му
били предоставени от Община Свищов, а „Никополис ад Инструм 2010“ ЕООД произволно
е очертал /заявил/ за подпомагане площ в този имот от 13,10 ха, трикратно над
предоставената му с договора му за наем. Това обстоятелство се потвърждава и от
изготвените от вещото лице комбинирани скици, изготвени като върху подложката
на кадастрален имот 00237-20-143 (стар №000143) целият с площ от 18.382 ха (183,897
дка) е ситуиран процесният земеделски парцел 00237-695918-1 с трасиране на
площта на твърдяното застъпване от 12.31 ха. Видно от същите (л. 162-л. 164) е,
че заявеният за подпомагане от жалбоподателя парцел 00237-695-18-1,
защрихован/очертан на комбинираните скици със син цвят, действително попада в
северната част на кадастрален имот 00237-20-143 (стар №000143), границите на
който са очертани със сив цвят на комбинираната скица (л. 164 от делото). Видно
е също, че голяма част именно от тази площ е заявена за подпомагане и от „Никополис
ад Инструм 2010" ЕООД, като същата е защрихована/очертана с розов цвят.
Установява се от комбинираната скица на л. 164, че установеното от ДФЗ-РА
застъпване от 11.87 ха, защриховано със зелен цвят, е ситуирано в северната
част на кад. имот 00237-20-143 (стар №000143), която част на имота е отдадена
под наем на жалбоподателя по силата на договор от 24.06.2016 г. (вх. рег.
№1928/30.06.2016г.). Налага се изводът, че в случая жалбоподателят е заявил
площи, които реално са му били предоставени от Община Свищов по силата на
договор от 24.06.2016г. (вх. рег. №1928/30.06.2016г.), а установените от
ответника застъпени площи от 11.87 ха в декларирания от него парцел
00237-695-18-1 се дължат на некоректното заявяване от страна на „Никополис ад Инструм
2010" ЕООД на площи, които са значително над предоставените му под наем и
не в частта, където е отредено неговото ползване.
Предвид това,
съдът намира, че уведомителното писмо е издадено в нарушение на материалния закон –
отказано е изплащане на подпомагане без да са налице предвидените в закона за
това основания и без да е налице недобросъвестното поведение на жалбоподателя.
Неоснователно се
поддържа от ответника, че при изясняване на правото на ползване се ползват
данните, представени от МЗХГ /сега М3/, които ДФ „Земеделие" не може да
коригират, нито проверяват. Вярно е, че ответникът ползва данните за заявените
за подпомагане парцели от МЗ, но това не означава, че не дължи проверка на тези
данни, особено след като принципно те са придружавани от документи,
удостоверяващи коректността им. Нормата на чл. 41, ал. 3-9 от ЗПЗП регламентира
кои земеделски земи са допустими за подпомагане и по какъв начин се регистрират
правните основания за ползването на земеделските земи. Вярно е, че съгласно чл.
41, ал. 5 от ЗПЗП, МЗХГ степенува, обобщава и предава на РА еднократно или на
етапи данни за регистрираните правни основания за ползване на земеделските
земи, с което ответникът цели изграждане на защитната си теза, че именно с
оглед тези данни следва да работи при проверките. Следва да се има предвид обаче,
че съгласно чл. 41, ал. 8 от ЗПЗП, РА дължи при извършване на проверката по ал.
7 (при която се съпоставят данните по ал. 5 на същия текст, при спазване на
изискванията на ал. 3 и 4 от с. з.) когато се установят заявени без правно
основание площи, да извърши географско определяне на площта и местоположението
им. В този случай следва МЗХГ да предостави допълнителна информация на РА.
Съгласно чл. 41, ал. 9 от ЗПЗП когато при проверките по ал. 7 и 8 не бъде
установено регистрирано правно основание, РА прилага разпоредбата на чл. 43,
ал. 3 от ЗПЗП. В настоящия случай административният орган не е извършил тези
дължими проверки, при които да установи наличието или липсата на правно
основание относно заявените от двамата земеделски стопани площи, доколкото с
договорите им за ползване са им предоставени различни части от един и същи
парцел. ДФЗ не може да коригира данните от МЗХГ, но дължи посочените проверки,
още повече, че за процесните имоти са предоставени доказателства – договорите,
свързани с тези данни, и ДФЗ-РА е било уведомено отново през 2021 г. за
наличието на няколко наемателя във въпросния имот. В този смисъл е следвало да
бъде взето предвид и Решение № 9912 от 07.11.2022г. по КАД № 5428/2022г. по
описа на Върховния административен съд. При проверките процесният имот е
установен като заявен от двама кандидати, но не е констатирано, че единият от
тях няма право на ползване върху по-голямата част от заявения от него за
подпомагане имот.
Липсата на
техническа възможност в системата на МЗХГ /сега М3 за въвеждане на данни за
части от поземлен имот (било то като ползвани от повече от едно лице или като
съсобственост) не означава, че собственикът - в случая Община Свищов, не може
да отдаде под наем части на имоти на различни лица, което представлява и форма
на разделяне на ползването, още по-малко, че в този случай множеството
ползватели не могат да кандидатстват за финансиране. В случая жалбоподателят е
представил договора си за наем, който доказва легитимността на ползването на
описаната в него част от имот с кад. №000143
(КВС), като е заявил за финансиране тъкмо тази част, като до този
договор МЗ има достъп. С оглед на това, не може техническите затруднения,
свързани със софтуера на МЗ, да се вменяват във вина на жалбоподателя, който да
носи неблагоприятни последици, изразяващи се в отказ за финансиране. На
Министерството именно за това се представят и договорите или другите правните
основания за ползване на заявените за финансиране площи от всички лица – за да
се извърши проверка на заявените обстоятелства от всеки кандидат. Да се приеме,
че нито министерството, нито ответника могат да проверяват тези данни означава
да се даде възможност на всеки недобросъвестен кандидат да заяви произволно
каквито намери за добре площи, вкл. хипотетично в землища дори на цялата страна
и да блокира по този начин изплащането на помощи на всички останали земеделски
производители в страната, които са декларирали коректно данни и заявили за
подпомагане само площи, които са им предоставени за ползване. Нещо повече, това
означава изначално да се изключат от финансиране всички имоти, които имат
повече от един собственик или ползвател, ако те не са разпределили ползването
си на място. Нито законът, нито наредбата обаче поставят такова изискване и
след като в случая двойно заявените площи са били съпътствани с договори, които
ясно установяват, че жалбоподателят е заявил за финансиране площ, която му е
предоставена за ползване (поне като размер), а от договорът на другия кандидат
се установява, че същият няма право на ползване върху площ със заявените от
него размери изобщо, няма как да се откаже финансиране на добросъвестния
кандидат, който няма начин за защита срещу произволното деклариране от страна
на трети лица, освен в производство като настоящото. След като жалбоподателят е
заявил за финансиране площ от имот, който му е предоставен с валиден договор от
Община Свищов и няма договор за ползване на същата част от този имот и с другия
кандидат, на първия не може да се откаже финансиране, само защото вторият
кандидат очевидно дублира площта на жалбоподателя недобросъвестно. По същия казус
е налице и произнасяне с Решение № 9912 от 07.11.2022 г. на ВАС по адм. д. №
5428/2022 г., V о.
Предвид
изложеното, обжалваното писмо следва да се отмени и преписката следва да бъде
върната на административния орган за ново произнасяне при съобразяване с
мотивите в настоящото решение.
При този изход на делото и с оглед
своевременно направеното искане от процесуалния представител на жалбоподателя
на същия следва да се присъдят направените по делото разноски. Такива се
констатират в размер на 1 686,56 лв., съгласно представените по делото
платежни документи, от които 86,56 лв. – внесена държавна такса, 300,00 лева –
депозит за съдебно-техническа експертиза и 1 300 лв. – ***окатски хонорар.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд Велико Търново, пети състав
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ по жалба на П.А.А.
***, Уведомително писмо изх. № 02-040-6500/4143 от 15.11.2022 г. на заместник
изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ за извършена оторизация и изплатено
финансово подпомагане по мярка 10 „Агроекология и Климат“ от Програмата за
развитие на селските райони 2014 – 2020г. за кампания 2019 г.
ВРЪЩА преписката на
заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ - гр. София за
произнасяне по подаденото от П.А.А. *** Заявление с УИН 04/230519/82847 при съобразяване с мотивите на настоящото решение.
ОПРЕДЕЛЯ на основание
чл. 174 от АПК 14-дневен срок за издаване на административния акт считано от
влизане в сила на решението.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ – София да заплати на П.А.А., ЕГН ********** ***
разноски в размер на 1 686,56 лева (хиляда шестстотин осемдесет
и шест лева и петдесет и шест стотинки).
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в
14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен
съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: