Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година 28.06.2019 Град Стара
Загора
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорски
районен съд
Петнадесети граждански състав
На
тридесет и първи май
Година две хиляди и деветнадесета
В
публичното заседание в следния състав
Председател:
Олга Златева
Секретар
Емилия Димитрова
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдия Олга Златева
гражданско
дело номер 5251 по описа за 2018 година.
Предявен е иск от Т.И. *** против
П.М. ***– по чл. 439 от ГПК.
Ищецът твърди, че страните били
бивши съпрузи по силата на Решение № 1088/24.09.2013., постановено по гр.д. №
1810/2013г. по описа на Районен съд - Стара Загора. От брака си имали едно дете
- ..., родена на ***г. Съгласно постигнатото и одобрено от съда споразумение,
след прекратяване на брака упражняването на родителските права по отношение на
детето било предоставено на майката, а на бащата - пределен съответен режим на
лични отношения, както и месечна издръжка в размер на 100 лв., дължима от 01-во
до 5-то число на месеца, считано от 01.07.2013г. до настъпване на законни
основания за нейното изменяване или прекратяване, заедно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска до изплащането й. Ищецът изпълнявал съдебното
решение точно и добросъвестно, като заплащал своевременно определената ежемесечна
издръжка, считано от 01.07.2013г. до м.02.2016г. включително. През м.02.2016г.
ответницата заминала за ... при тогавашния си приятел …. Детето оставила при
ищеца, заедно с пълномощно за упражняване на родителските права. От този момент
детето живеело при ищеца, в семейния му апартамент в гр. …, заедно с майка му ....
На 30.09.2018г. ответницата се върнала в ... и взела детето при себе си.
Предвид тези обстоятелства, за периода от м.03.2016г. до м.09.2018г. вкл. не
бил плащал издръжка на майката. При последното си посещение в ... през лятото
на тази година ответницата заявила, че вече се е устроила във ... и желае да
вземе детето при себе си за постоянно. Поискала съгласие от бащата за изваждане
на паспорт и декларация за извеждане от страната. Предвид изключително близките
отношения на ищеца с детето, крехката му възраст и създадената тук семейна,
социална и приятелска среда, бащата отказал. Ответницата заплашила, че ако не
се съгласи, ще заведе дело в съда и при съдия-изпълнител за присъдената й
месечна издръжка, както и че ще подаде жалба срещу ищеца за неплащането на
същата издръжка в полицията. На 25.06.2018г. ответницата подала искова молба за
даване на разрешение от съда за снабдяване с документи и пребиваване на детето
в ... ... и ... за срок от 5 години. Било
образувано гражданско дело № 3220/2018г. по описа на РС-Стара
Загора. Депозирал отговор по делото с възражения. На 05.09.2018г. на свой ред
подал Искова молба за промяна на мерките относно детето, определени с Решение №
1088 от 24.09.2013г., постановено по гр.д. № 1810/2013г. по описа на Районен
съд- Стара Загора, а именно: промяна в упражняването на родителските права,
както и респективно - промяна на местоживеенето, режима на лични контакти и
издръжка. Било образувано гр.д №
4534/2018г. по описа на РС-Стара Загора. На 19.10.2018г. получил
Покана за доброволно изпълнение по изп.д.№ 415/2018г.
по описа на ЧСИ Иван Стръмски, peг.№ 870, за сумата от
4824,19 лв., включваща: сумата от 3300 лева - главница; 450,80
лв. - лихви; 2,80 лв. - присъдени разноски; 204 лв. - разноски по изп.д.; 426,59
лв. - такса по т.26 от ТЗРЗЧСИ; и 440 лв. - адв.възнаграждение. Делото било
образувано на 10.10.2018г. по искане на ответницата, в което посочвала изрично,
че претендира издръжка за периода от м.02.2016г. включително до м.10.2018г. включително
или за 32 месеца /грешно изчислени в поканата на 33 месеца/. Счита, че не дължи
претендираната от ответницата издръжка, с изключение на издръжката за
м.10.2018г. Издръжката за месец 02.2016 г. била заплатена в брой на ответницата
на 21.02.2018г., съобразно подписана от нея Разписка от същата дата. През
периода от 01.03.2016г. до 30.09.2018г. вкл., детето живеело при бащата, като
полагал непосредствените грижи и издръжка за него, без никаква финансова или
материална помощ от ответницата. Налице бил правен интерес от предявяване на
настоящия отрицателен установителен иск.
Моли съда да постанови решение, с
което, на основание чл.439 вр. с чл.124 от ГПК, да признае за установено по
отношение на ответницата П.М.Г., като законен представител на ..., ЕГН **********,
че ищецът не дължи месечна издръжка за детето ..., съобразно изпълнителен лист,
издаден по гр.д.№ 1810/2013г. по описа на Районен съд-Стара Загора и образувано
въз основа на същия изп.д.№ 20188700400415 на ЧСИ Иван Стръмски, рег.№870, за
периода от 01.02.2016г. и до 30.09.2018г. или за 31 месечни вноски, всяка в
размер на 100 лева, общ размер на 3100 лв., ведно със законната лихва върху
дължимите суми, поради плащане - по отношение на вноската за м.02.2016г. и
поради настъпилата фактическа и правна промяна при упражняване на родителските
права след развода - по отношение на вноските за периода м.03.2016г.- м.09.2018г.
Претендира разноски.
Ответницата П.М.Г. в срока по
чл.131 от ГПК е подала писмен отговор, в който исковата молба се счита за
недопустима и неоснователна и се оспорват обстоятелствата, посочени в нея, като
неверни. Не била налице никаква правна промяна на обстоятелствата. Съществувало
влязло в законна сила съдебно решение, а именно Решение № 1088/24.09.2013г.
постановено по гр.д.№1810/2013г. по описа на Районен съд - Стара Загора, в
което било постановено, че ищецът по настоящето дело дължи да заплаща
ежемесечна издръжка в размер на 100 лева на детето ..., чрез неговата майка П.М.Г.,
считано от 01.07.2013г., както и че упражняването на родителските права върху
детето се предоставят на майката. Не съществувало съдебно решение, с което да е
постановен нов режим по отношение на родителски права и издръжка. По отношение
на фактическа промяна относно полагане грижи за детето, посочените във исковата
молба факти не отговаряли на истината. Бракоразводният процес по гр.д.№
1810/2013г. по описа на Районен съд Стара Загора бил иницииран с искова молба
на ответницата по настоящето производство, поради системен физически и
психически тормоз от страна на съпруга, започнал около една година след
раждането на дъщеря им. П.Г. се решила окончателно към тази стъпка, след като
един ден пред очите на детето, на навършени три години и осъзнаващо случващото се,
докато стояло на детското гърне, Т.Г. започнал наред с обидите, които нанасял,
да души майката, хващайки гърлото и с ръка, натискайки я към стената, а детето
изпаднало в стрес и истерия. След развода П.Г. и дъщеря й заживели на квартира
под наем. За период от около три години майката едновременно работела и полага
всички грижи за дъщеря си, След близо три години в жилище под наем през 2015г.
ответницата се решила да закупи собствено жилище за двете с ... и сключила
договор за ипотечен кредит. Месечната вноска по ипотечния кредит била 318,73
лева и със срок на изплащане до ноември 2035 година. Считано от декември 2015г.
ежемесечно ответницата внасяла погасителна вноска в горепосочения размер.
Даваната сума можела да се приеме като пряка грижа и в полза на детето, тъй
като го осигурява в битов аспект, а съгласно съдебното решение по
бракоразводния процес малолетното дете ще живее на адреса на майка му. Ищецът
бил собственик на 1/4 идеална част от недвижим имот в който и живеел, до края
на 2015г. нито майката, нито бащата на малолетното дете не реално не
разполагали със собствени недвижими имоти и самото дете нямало да разполага с
такъв, ако нещо се случи с родителите му. Новозакупеното жилище било
ремонтирано и обзаведено със средства от ипотечния кредит и собствени средства
на ответницата, създадени били всички удобства за детето, като част от
обзавеждането било детски мебели. По време на развода и впоследствие до
февруари 2016г. ответницата работела в заведение за бързо хранене „Макдоналдс"
с трудово възнаграждение от около 600 лева на месец. В периода 2013г.- 2016г.
ищецът плащал месечната издръжка, за която бил осъден и не се интересувал как
се справя работещата самотна майка с всички необходимости на детето, при
месечен доход за двете от около 700 лв. /600 лв. трудово възнаграждение и 100
лв. издръжка от ищеца/, 300 лв. от който се давал за наем на квартира. Въпреки
трудностите, майката полагала всеотдайни и пълноценни грижи за детето. В
началото на 2016г. ответницата получила предложение за работа във ... във
фабрика за сладкарски изделия с много по- високо възнаграждение от получаваното
в .... Изцяло с мисъл за добруването на детето и осигуряването му в бъдеще,
ответницата решила да замине да работи в чужбина. П.Г. се уговорила с ищеца да
му предаде детето за срок от три месеца до момента, в който се почувства
сигурна в новата работа и осигури социално-битови условия за детето във ....
Към него момент не била наясно с нормативната уредба относно изискването на
съгласие от родител за пътуване на непълнолетно дете в чужбина. През март 2016г.
заминала, като оставила пълномощно на Т.Г. с права да я представлява пред
различни институции по отношение на детето им, с изрично записване, че е за
срок от 12 месеца. Ищецът и ответницата не
се били уговаряли детето да остава при него за дългосрочен период, дори
напротив. Самоволно, без да е упълномощен за това, той променил настоящия адрес
на детето в Община Стара Загора. Ответницата се завърнала август 2016г. и
поставила въпроса да вземе дъщеря си, но бащата отговорил, че ще е добре за
детето да започне училище в ..., за да се научи да пише и чете на български.
Поради отказ на бащата да даде съгласие, септември 2016г. ответницата се върнала
отново за три седмици и подготвила детето за училище, като същото било записано
в ОУ „…..» - гр. Стара Загора, на 3 минути пеша от апартамента на П.Г. и ... -
гр. Стара Загора, ул.“Иван Вазов" № 9, вх. 0, ет. 8, ап. 23. През всички
периоди на пребиваване на майката във ..., ежедневно майка и
дъщеря били в контакт чрез телефонни или видеоразговори по интернет. Нито за
един момент не съществувало и предположение тя да абдикира от желанието си да е
с детето и да се грижи за него. Изпращани били дрехи, подаръци, средства за
детето, всичко необходимо за началото на учебната година. Когато се е връщала в ..., го водела на лекари и
зъболекар, на курсове, които заплащала. При всеки разговор между двете детето
задавало един и същи въпрос: „Мамо, кога ще ме вземеш, кога ще сме отново
заедно?”. Отказите на бащата да даде съгласие за изваждането на задграничен
паспорт са причинявали огромни страдания на майката. Още от началото на 2017г.
отново бил поставен въпросът, по който се били уговорили майката и бащата през
февруари 2016г., след като тя се увери, че работата във ... е нормална и може да се
осигурят социално-битови условия за детето, тя да го вземе. Отговорите на
бащата за това ще се съгласи ли да пусне детето във ... варирали от евентуално
съгласие, през уклончивост до категорично несъгласие и заплахи. По този начин
ищецът заблуждавал ответницата, че ще се съгласи, отклонявал или директно
отказвал да даде съгласие за извеждане на детето през цялата 2017г. Ответницата
използвала всяка една възможност за отпуск, за да се прибере при дъщеря си и
двете да са заедно, както и да я води на почивки. През 2016г. се връщала от
средата на месец август до втората третина на месец септември, през 2017г. -
февруари, март и август, през 2018г. - февруари, март, август, октомври. Когато
майката отсъствала, детето било и с баба си по майчина линия за по около един
месец през лятната ваканция. Тоест, за процесния период 03.2016г. до 09.2018г.
всички грижи за детето били полагани от ответницата и нейна майка в 8-9 месеца
от общо тридесет. През тези месеци, когато детето не било при него, ищецът също
не бил заплащал издръжката, на която е осъден. При заминаването си март 2016г.
ответницата оставила на ищеца 200 лева за детето, през септември 2016г.
закупила всичко необходимо /дрехи учебни пособия и други/ на детето за училище.
Декември 2016г., чрез майка си, изпратила 100 лева на ищеца. През целия период
на 2017г. и 2018г. ответницата изпращала пари на майка си, част от които били
предоставяни на ищеца за нуждите на детето. Поради лековерие от страна на
майката на ответницата, парите били предоставяни на ответника в брой, без
надлежен удостоверяващ това документ. Общо за процесния период март 2016г.-
септември 2018г. на ответника били предоставени повече от 1500 лева в брой за
нуждите на детето, като част от сумата - от ответницата, при завръщанията и в ...,
а друга част - от нейната майка, когато ищецът водил детето при нея –
средствата, давани от майката на ответницата на ищеца, били теглени от
паричните преводи, изпращани от .... Само на два пъти пари били изпращани по
банков път. Ответницата заминала да работи в чужбина, за да може да изплати
ипотечния кредит с по-високото възнаграждение, което получава там, изцяло в
полза и грижа за детето. Майката постоянно изпращала от ... дрехи, играчки и
други вещи за детето. При всяко завръщане купувала и осигурявала на детето
дрехи, учебни пособия, изцяло всичко необходимо за нуждите му като ученичка.
Преимуществено дрехите и обувките на детето били изпращани или донасяни от
майката от ... или закупувани при завръщанията в .... Предвид изложеното,
исковата молба се счита за неоснователна и се моли да бъде отхвърлен предявеният
иск, като се претендират разноски.
В съдебно заседание ищецът чрез
пълномощника си моли искът да се уважи, претендира разноски, представя писмена
защита. Пълномощникът на ответницата моли искът да се отхвърли, претендира
разноски, възразява за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско
възнаграждение, представя писмена защита. Д “СП“ Стара Загора изразява
становище, че през преобладаващата част от процесния период от време детето
реално е живяло и е било отглеждано от бащата- ищец, който е правил основните
разходи за отглеждането и възпитанието му, поради което предлага на съда да
уважи исковата претенция, която счита, че е и в интерес на самото дете.
Съдът, като взе предвид
становищата и доводите на страните и събраните по делото доказателства, намери
за установено следното:
По делото са събрани многобройни
писмени доказателства- решение № 1088/24.09.2013г. по гр.д.№1810/2013г. на
СтРС, удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт №1506/11.08.2009г.,
пълномощно с нотариална заверка на подписите от 16.02.2016г. на нотариус Руси
Патронов, рег.№ 410 от НК, удостоверение за настоящ адрес, съобщение по
гр.д.№3220/2018г. на СтРС, искова молба от 22.06.2000г., договор за наем от
07.03.2018г., трудов договор от 08.05.2017г.- превод от английски език, искова
молба вх.№ 23840/05.09.2018г., покана за доброволно изпълнение изх.№
12355/11.10.2018г., изпълнителен лист № 1810/2013г. от 27.06.2018г., молба
вх.№12380/10.10.2018г. по описа на ЧСИ Иван Стръмски, запорно съобщение вх.№3-91980
от 16.10.2018г., разписка от 21.02.2016г., определение от 05.09.2018г. по
гр.д.№4534/2018г. на СтРС, определение от 11.09.2018г. по гр.д.№4534/2018г. на
СтРС, удостоверение за настоящ адрес от 11.10.2018г., удостоверение за
постоянен адрес от 21.02.2018г., договор за банков кредит HL 73524 от 16.11.2015г., нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека върху недвижим имот №176, том 5, рег.№4980, дело №617/2015г.,
погасителен план по кредит, отчет по сметка от 04.05.2016г., отчет по сметка от
01.06.2016г., отчет по сметка от 18.08.2016г., отчет по сметка от 01.10.2016г.,
отчет по сметка от 08.11.2016г., отчет по сметка от 11.02.2017г., отчет по
сметка от 21.03.2017г., отчет по сметка от 17.05.2017г., отчет по сметка от
30.08.2017г., отчет по сметка от 02.11.2017г., отчет по сметка от 11.04.2018г.,
отчет по сметка от 11.05.2018г., 2 бр.вносни бележки, справка УРИ
349000-7939-28.05.2019г. от ОД на МВР- Стара Загора, списък на родителите и
учениците от ІІа клас, присъствали на родителска среща, проведена на
09.05.2018г., запознати с правилника за дейността на ОУ „Кирил Христов”- Стара
Загора за учебната 2018/2019 година, запознати с допълнение към правилника за
дейността на ОУ „Кирил Христов”- Стара Загора, служебна бележка изх.№
1017/03.08.2018г., удостоверение изх.№ 981/03.08.2018г., заявление от
06.06.2016г. и фискален бон от 13.09.2018г., от които е видно, че страните по
делото са бивши съпрузи съгласно влязлото в законна сила Решение №
1088/24.09.2013г., постановено по гр.д. № 1810/2013г. по описа на РС-
Ст.Загора, които от брака си имат едно малолетно дете ...- ЕГН **********,
родена на ***г., което към настоящия момент е на възраст 9 г., и съгласно
постигнатото и одобрено от съда споразумение, след прекратяване на брака упражняването
на родителските права по отношение на детето са били предоставени на майката, а
на бащата е бил определен съответен режим на лични отношения, както и
задължение за месечна издръжка в размер на 100 лв. месечно, дължима от 01-во до
5-то число на месеца, считано от 01.07.2013г. до настъпване на законни
основания за нейното изменяване или прекратяване, заедно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска до изплащането й. Не се спори между страните по
делото, че ищецът изпълнявал съдебното решение точно и добросъвестно, като
заплащал своевременно определената ежемесечна издръжка, считано от 01.07.2013г.
до м.02.2016г. включително. След това, поради започналото фактическо
упражняване на родителските права върху малолетното им дете, след заминаването
на ответницата на ..., той преустановил плащането на официално определената
издръжка на детето, защото самият той започнал основно да осигурява средства за
издръжката му, както и да полага вместо отсъстващата майка необходимите грижи
за неговото отглеждане и възпитание.
Съгласно събраните по делото
множество гласни доказателства-
свидетелските показания на общо 3 бр. свидетелки, се установява следното:
Свидетелката ... /майка на ищеца/, заявява че от
началото на 2016г. синът й/ищецът/ е започнал реално и постоянно да се грижи за
малолетната й внучка/малолетното дете ... на страните/, като според нея майката
П. е вземала детето за 1 месец през м.юни 2016г. и 2018г., по 10 дни през
м.октомври 2016г. и 2018г., по 10 дни през м.февруари 2017г. и 2018г. и за
около 20 дена всеки месец август. Свидетелства, че с изключение на едни 20 лв.
и 50 лв., ответницата не дала други пари на ищеца за отглеждането на детето им-
нито по банков път, нито в брой. Заявява, че дори при идванията на другата баба
на детето /свидетелката .../, тя никога не била носила пари и никога не била
давала пари на сина й за отглеждането на малолетното дете на страните, а
майката само инцидентно при идванията си е купувала на детето дрехи, обувки и
играчки. Казва, че когато детето се е разболявало, майка му не била пращала
пари за лекарства, а само се е обаждала по телефона. От началото на м.февруари
2016. синът й/ищеца/ и детето му дошли да живеят при нея, заедно със съпруга й,
който починал през същата 2016г. Внучката й била родена у тях и през цялото
време била живяла при тях, като всички вкъщи се грижели за детето.
Свидетелката ... /без родство и
особени отношения със страните по делото/ дава показания, че живее в гр. ….., и
познава от много години ищеца Т.Г.,
който живеел на третия етаж в същия вход. Тя била домоуправител на входа,
познавала детето .../дъщерята на страните/, която била родена на този адрес, и
живеела там при баща си до края на м. ноември 2018г. Познавала и ответницата П.,
която й била съседка, докато живяла там. След това ответницата напуснала това жилище,
но детето останало да живее в това жилище, в същия вход, даже ходело на градина
и на училище, и играело пред входа и било отсъствало само за по няколко дена. Детето
в периода 2013г. -2016г. живяло с баба си и с баща си в съседния й апартамент в
този вход.
Свидетелката ... /майка на ответницата/,
заявява, че за периода от месец март 2016г. до месец септември 2018г. /3
поредни години/ през целите месеци юни детето ... било при нея, заедно с
майката - ответницата, когато тя си идвала в отпуск от ..., като според нея
през м.юни 2016г. е било при нея, през м.август- средата на м.септември 2016г.,
м.февруари 2017г. било при майка си, м.юни 2017г. пак било при нея, м.август
2017г. било при майка си, м.юни 2018г. било пак при нея, м.август 2018г. било
при майка си и от м.октомври 2018г. тя била поела ангажимента и грижите по
внучката си. Свидетелства, че дъщеря й/ответницата/ била подготвила детето за
училище за първи клас през 2016г., купувала учебни помагала и дрехи и пари били
оставили на ищеца, след като заминала за .... При всяко идване на дъщеря й от ...
тя била носила неща за детето и била оставяла пари за него. Заявява, че дъщеря
й, когато й била пращала паричен превод от ..., тя самата с ЕГН на ищеца била
отивала в „Първа инвестиционна банка” АД и била му пращала пари по банков
превод. В брой на ръка само един път му била дала пари, всички други плащания
били по банков път, и съжалява, че не пазела документите, защото не
предполагала, че може да послужат пред съда. Известно й било, че освен нея и
дъщеря й/ответницата/ също била давала пари на ищеца- суми между 50 лв. и 100
лв., като общо за 3 г. била пращала над 10 пъти. По информация от дъщеря й, тя
била изпращала пари на ищеца с колети- поне 3 колета за тези 3 Коледи. Ищецът
никога не й бил давал пари в брой, нито бил давал пари на детето в нейно
присъствие, нито тя била ползвала парите на детето.
Съдът кредитира в значителна
степен показанията на тези общо 3 бр. свидетелки, макар 2 от тях да са майки на
съответните страни по делото, тъй като те са преки и непосредствени свидетели
на станалите събития, техните показания са вътрешно непротиворечиви, в унисон
помежду им, и се подкрепят изцяло от всички други събрани по настоящото
гражданско дело други писмени доказателства, както и от показанията на третата
свидетелка, която няма никакви родствени или други особени отношения със
страните по делото.
Относно пребиваванията си в ...
през процесните 3 години самата ответница заявява, че през 2016г. е била в
страната за три седмици – от края на м.юли до средата на м. август и от края на
м.август до средата на м.септември. През 2017г. три седмици през м.февруари –
м. март и от края на м.юли до 10-15 август. През 2018г. – от 17-18 февруари до
04-06 март и през м.октомври 2018г.
Предвид изложеното съдът счита,
че в хода на делото са събрани достатъчно многобройни, убедителни и безспорни
писмени и гласни доказателства, че за периода от 01.02.2016г. до
30.09.2018г./за 31 месеца/, ищецът Т.И. *** не дължи на ответницата П.М.Г./също
от гр…./ 31 бр. месечни вноски по 100 лв. в размер на общо 3 100 лв. за
малолетното им дете ... на 9 г., съобразно изпълнителен лист №
1810/27.06.2018г. по гр.д.№ 1810/2013г. по описа на РС- Ст.Загора, въз основа
на който е било образувано изп.д.№ 20188700400415 по описа на ЧСИ- Иван
Стръмски, рег.№ 870 с район на действие района на ОС- Ст.Загора, ведно със
законната лихва върху дължимите суми, поради плащане - по отношение на вноската
за м.02.2016г. и поради настъпилата фактическа и правна промяна при упражняване
на родителските права след развода- по отношение на вноските за периода
м.03.2016г.- м.09.2018г.
Съгласно разпоредбата на чл.143,
ал.1 и 2 от СК, всеки един родител е длъжен по закон да осигурява необходимата
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца съобразно своите възможности,
материално и имуществено състояние, като самата издръжка представлява
материално средство за задоволяване жизнените нужди на самото дете, което се
явява и титуляра на това право, и която издръжка може да бъде натурална и/или в
пари, особено, когато единият родител не живее при детето си и не полага
непосредствени грижи за неговото отглеждане и възпитаване. Винаги и всякога
размерът на издръжката се определя от момента на привеждане в изпълнение на
съдебното решение относно упражняването на родителските права върху детето-
тоест от момента, когато съответният родител започне фактически да полага грижи
за детето, поради което съвместното живеене на родителя с детето го освобождава
от дотогавашното му съдебно задължение за заплащане на тази издръжка.
В конкретния случай, за
установения и доказан по делото времеви интервал, през който малолетното дете е
живяло само с баща си- ищец, а майката- ответница безспорно и доказано е живяла
без детето им в друга държава/.../, упражняващият фактически родителски права и
грижи спрямо това дете родител/бащата/, макар да не е имал официално
предоставяне на родителските права върху малолетното дете и дотогова юридически
все още да е имал съдебното задължение за заплащане на неговата ежемесечна
издръжка в съответния размер, за този интервал от време той самият и фактически
сам/без съществена помощ от отсъстващата майка/ е практически непрекъснато/с
много малки и кратки интервали на гостуване на майката/ е осигурявал материално
и парично месечната издръжка на малолетното си дете, чиито нужди той е
задоволявал от своите средства и със своето лично участие. Което прави
останалото от по- предходния период от време негово правно задължение за
осигуряване на месечна издръжка за малолетното дете на страните, фактически и
правно безпредметна, недължима и неплатима.
Предвид което защитната теза на
ответницата- майка се явява изцяло неоснователна и недоказана, и следва да бъде
оставена без уважение, със законните последици.
Поради което исковата претенция
на бащата следва да бъде уважена изцяло, ведно с всички законни последици от
това- лихви и разноски по делото.
С оглед изхода на спора, ответницата следва да бъде осъдена
да заплати на ищеца направените от него разноски за д. такса – 124 лв. и
адвокатско възнаграждение – в минималния размер от 447, предвид направеното
възражение за прекомерност и неголямата фактическа и правна сложност на делото.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на П.М.Г., ЕГН **********,***, като майка и законна
представителка на малолетното дете ..., ЕГН **********, че за периода от
01.02.2016г. до 30.09.2018г./за 31 месеца/ Т.И.Г., ЕГН ********** ***, не дължи
31 бр. месечни вноски по 100 лева, в размер на общо 3 100 лева за месечни
издръжки на малолетното им дете ..., съобразно изпълнителен лист №
1810/27.06.2018г. по гр.д.№ 1810/2013г. по описа на РС- Стара Загора, въз
основа на който е било образувано изп.д.№ 20188700400415 по описа на ЧСИ- Иван
Стръмски, рег.№ 870 с район на действие района на ОС- Стара Загора, ведно със
законната лихва върху дължимите суми, поради плащане по отношение на вноската
за м.02.2016г. и поради настъпилата фактическа и правна промяна при упражняване
на родителските права след развода по отношение на вноските за периода
м.03.2016г.- м.09.2018г.
ОСЪЖДА П.М.Г., ЕГН ********** ***, да заплати на Т.И.Г., ЕГН ********** ***,
направените по делото разноски, в размер на общо 571 лева.
Решението може да се обжалва от
страните в двуседмичен срок от връчването му пред Старозагорския окръжен съд.
Районен съдия: