№ 26255
гр. София, 26.07.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20231110104562 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на А. Г. А. срещу „В. к.“ ООД, която
отговаря на изискванията за редовност, а предявените с нея искове са допустими.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.
Исканията на ищеца по чл. 190 ГПК и за допускане на съдебно-счетоводна експертиза,
съдът намира, че са допустими и относими, поради което следва да бъдат уважени. Искането
за издаване на СУ за посочените в исковата молба обстоятелства, съдът намира за
неотносимо, поради което следва да бъде оставено без уважение.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 16.11.2023г. от 14:15 часа, за когато да се
призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца- препис
от отговора на исковата молба.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК „В. к.“ ООД в едноседмичен срок от
получаване на определението да представят заверено копие от кредитното досие на А. Г. А.,
ЕГН **********, вкл. и извлечение от счетоводството си за всички извършени плащания в
това число платежни нареждания за погасени вноски по кредита, разписки, извадка от
счетоводни книги по Договор за паричен заем № 5873105, вкл. и копие от договора, СЕФ и
застраховка. Непредставянето на документите ще се преценява от съда по чл. 161 ГПК.
ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза със задачи, поставени в исковата молба.
Определя депозит в размер на 300 лева, вносим от ищеца в едноседмичен срок от
получаване на определението по сметка на СРС.
НАЗНАЧАВА за вещо лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза В. Д. П.,
със специалност счетоводство и контрол.
Да се уведоми вещото лице след представяне на доказателства за внесен депозит.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и ал.
2 ГПК:
1
Предявени са от А. Г. А. срещу „В. к.“ ООД установителни искове с правно основание
чл. 26, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено между страните, че клаузите в чл. 1, ал. 3 и чл.
4, ал. 2 от Договор за потребителски кредит № 5873105от 21.11.2022г. са нищожни, както и
осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати сумата от 113,13 лева, представляваща недължимо платена сума по нищожен
договор, ведно със законната лихва от дата на предявяване на исковата молба- 27.01.2023г.,
до окончателно изплащане.
Ищецът твърди, че на 21.11.2022г. А. А. е сключил договор за паричен заем № 5873105
с ответника, като бил отпуснат заем в размер на 500 лева, видът на вноската бил
двуседмична, а броят на погасителните вноски бил 7. В договора било посочено, че ГЛП ще
бъде в размер на 40,32 %, а ГПР ще бъде в размер на 49,39%. В чл. 1, ал. 3 от договора било
уговорено, че кредиторът предоставя на потребителя допълнителна услуга по експресно
разглеждане на искането за заем съгласно която на кредитополучателя била начислена
допълнителна такса в размер на 106,47 лева, която да бъде разсрочена за изплащане заедно
с погасителните вноски по заема. В чл. 4, ал.1 било уговорено, че заемателят се задължавал
в срок до 3 дни от сключване на договора да предостави на заемодателя едно от следните
обезпечения- поръчител физическо лице, което да отговаря на определени от кредитора
условия или банкова гаранция. При неизпълнение, било уговорено заплащането на
неустойка в размер на 70,98 лева. Твърди, че погасил изцяло процесният кредит, като бил
извършил следните плащания: на 21.11.2022г.- сумата от 5 лева, такса за отпускане на заем,
на 23.11.2022г. – сумата от 200 лева и на 24.11.2022г. – сумата от 408,13 лева. Поддържа, че
процесният договор за заем е нищожен на основание чл. 10, ал. 1 вр. чл. 22 ЗПК, тъй като не
била спазена предвидената форма. Счита, че било нарушено изискването договорът да е
написан по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора да са с еднакъв по
вид, формат и размер шрифт не по-малък от 12, в два екземпляра- по един за всяка от
страните по договора. Сочи, че не му било предоставено копие от ОУ и погасителен план,
което било пряко нарушение на императивните правила, установени в ЗПК, както и че
договорът не бил подписан на всяка страница. Не бил налице и съществен елемент от
съдържанието на договора, а именно ГПР по кредита. Не били посочени в договора
основните данни, послужили за формиране и изчисляване на ГПР. Намира, че описаните в
съдържанието на договора такси и разходи /в това число възнаградителна лихва, такса
експресно разглеждане и неустойка за поръчител/ водели до различен размер на ГПР от
посочения. Счита, че действителният размер на ГПР бил над максимално установеният праг
на ГПР, предвиден в чл. 19, ал. 4 ЗПК. Поддържа, че клаузата, с която в процесния договор
за заем било уговорено, че заемателят дължи неустойка в случай че не предостави
поръчител била нищожна като противоречаща на закона- чл. 2 ЗПК. Освен това неустойката
накърнявала добрите нрави, тъй като излизала извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функция и целяла единствено неоснователно обогатяване.
Счита, че клаузата е неравноправна и нищожна на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, както и
че не е индивидуално уговорена съгласно чл. 146 ЗЗП. Сочи, че клаузата, с която се уговаря
заплащане на възнаграждение за експресно разглеждане е нищожна и противоречаща на чл.
10а, ал. 1 ЗПК. Счита, че ответникът не е включил в ГПР разходите за заплащане на
неустойка и допълнителна услуга, като и двете по своята същност представлявали печалба
за кредитора, надбавка към главницата, която се плащала периодично поради което трябвало
да бъде част от годишния лихвен процент и ГПР. Поддържа, че грешното посочване на
размера на ГПР следва да се приравни на непосочен ГПР по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК, респ. целият кредит следва да се обяви за недействителен на основание чл. 22 ЗПК.
Счита, че посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилаганият,
представлява „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1
ЗЗП, както и по смисъла на правото на ЕС. Счита, че договорът е нищожен и на основание
чл. 11, ал. 1, т. 9 вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, тъй като клаузата за
възнаградителна лихва е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Липсвали условия
за прилагане на ГЛП, както и уточнение за базата, върху която се начислява лихвеният
процент. Смята, че клаузите в договора не са формулирани по ясен и недвусмислен начин
2
съгласно изискванията на чл. 147, ал. 1 ЗЗП и не позволяват на потребителя да прецени
икономическите последици от договора. Налице били явно неизгодни условия по договора с
оглед драстичното несъответствие и несъразмерност в стойността на насрещните престации.
Моли съда да приеме, че е сезиран с възражение за нищожност на целия договор и в
мотивите да се позове на нея. Евентуално, ако приеме договорът за валиден и действителен,
смята че отделни клаузи от договора са нищожни. Твърди, че отпуснатият кредит е за 500
лева, а е върнал сума от 613,13 лева, като ответното дружество е получило възнаграждение
за предоставения заем в размер на 113,13 лева за срок от 3 дни. Искането към съда е да
уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл.131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с
който е посочено, че исковата молба е нередовна. Сочи, че по делото не е представен
Договор за паричен заем от 21.11.2022г., от който да може да се изведе каквато и да е
информация по отношение на процесните задължения. Намира, че предявеният
установителен иск е недопустим поради липса на правен интерес у ищеца, тъй като
осъдителният иск съдържа в себе си искане за установяване на спорно материално право.
Счита, че процесуалното поведение на ищеца, изразяващо се в предявяване на два иска,
представлява злоупотреба с право и съзнателен опит за обогатяване за сметка на ответника и
излишното му натоварване с разноски. Моли съда да прекрати производството по делото по
предявените установителни искове като недопустимо. Твърди, че не е допуснато нарушение
на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, тъй като в договора бил посочен годишен фиксиран лихвен
процент по кредита, която информация заедно с уговорения срок на договора съдържа и
условията за прилагането му. Сочи, че при фиксирана лихва липсва задължение в договора
да се съдържа информация по чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК. В договора ясно се виждал размерът на
възнаградителната лихва, както и размерът на всяка вноска и включените в нея компоненти.
Твърди, че дружеството е спазило ограничението в чл. 19, ал. 4 ЗПК и уговореният ГПР бил
49,35 %. При изчисляване на ГПР бил включен фиксираният годишен лихвен процент.
Доколкото разходите по кредита били в законоустановени граници и не било налице
отделно нормативно ограничение по отношение на възнаградителната лихва, възраженията
за нищожност били неоснователни. Поддържа, че чл. 19, ал. 3 ЗПК изрично изключвал
плащания, възникващи при неизпълнение на задължения по договора за потребителски
кредит. Сочи, че засилената защита на потребителя като по-слаба страна се простирала
дотам, докъдето от негова страна също била налице добросъвестност и своевременно и
точно изпълнение. Когато такова липсвало, както в настоящия случай, той не следвало да се
ползва с допълнителна закрила. Намира, че уговорената неустойка не влизала в
противоречие с целта на въведеното ограничение на ГПР, а целяла миниманизиране на
риска от неизпълнение и осигурявала добросъвестно поведение от страна на длъжника, като
го стимулирала стриктно да спазва договора, без да го поставя в риск. В случая размерът на
ГПР бил посочен в договора, като се формирал от определения в приложение № 1 към ЗПК
начин. Сочи, че ГПР се изчислява към момента на сключване на договора за кредит, към
която дата на кредитора няма как да му известно дали заемателят ще изпълни всички поети
с договора задължения или не. Поддържа, че в договора се съдържала необходимата
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните
вноски, поради което следвало да се приеме, че погасителният план е инкорпориран в самия
договор. Твърди, че договорът не бил сключен при условията на Общи условия, а всички
условия по договора били инкорпорирани в самия него. Като видно от договора, същият бил
подписан от заемателя на всяка страница. Поддържа, че уговорената неустойка не е
нищожна и не противоречи на добрите нрави. Сочи че в случая не намира приложение
разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК. Претендирата неустойка касаела едно допълнително
задължение за предоставяне на обезпечение като поради непредоставянето му е начислена
същата. Периодът, за който била начислена неустойката бил от изтичането на тридневния
срок за предоставяне на обезпечение до крайния срок на договора, а претендираната законна
лихва била за период от настъпване на падежа на договора до изплащане на задължението,
тоест за период, за който се начислява неустойка, не се претендира обезщетение за забава.
Сочи, че услугата експресно разглеждане на документи е доброволна и няма нищо общо с
3
такса за отпускане на кредита. От чл. 1, ал. 2 се установявало, че услугата е допълнителна,
както и че клиентът доброволно е избрал дали да се възползва от нея, поради което на
основание чл. 19 вр. с Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК стойността на същата не
следва да се прибавя при изчисляване на ГПР по договора. Искането към съда е да отхвърли
предявените искове.
УКАЗВА на ищеца, че носи доказателствената тежест да установи при условията на
пълно и главно доказване: следните обстоятелства: по иска по чл. 26, ал. 1 ЗЗД-
сключването на договора за заем със соченото в исковата молба съдържание на оспорените
клаузи; 2) по иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД – извършено плащане на
исковата сума в полза на ответника на основание процесните договорни клаузи.
УКАЗВА на ответника, че в негова тежест е да докаже: наличие на основание за
получаване на платените от ищеца искови суми, а именно валидно обвързващи страните
договорни клаузи, предвиждащи погасяване на отпуснатия заем в размерите на така
извършеното плащане.
ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНИ И НЕНУЖДАЕЩИ СЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ между
страните следните обстоятелства, че между страните е бил сключен Договор за
потребителски кредит № 5873105от 21.11.2022г., по силата на който е предоставен заем на
ищеца в размер на 500 лева.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за
наличие на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4