РЕШЕНИЕ
гр.Варна, 2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненския районен съд – първи наказателен състав в публично заседание,
проведено на тринадесети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Х. Минев
при
секретар Петя Георгиева, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 1174 по
описа за 2019г.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 18-0819-007766/21.01.2019г. на Началник група в сектор ПП при
ОД на МВР Варна, с което на Х.И.Х. с ЕГН: ********** е наложена ГЛОБА в размер на 10.00лева на основание чл.183, ал.1, т.2 от ЗДвП и ГЛОБА
в размер на 50.00лева на осн. чл.179 ал.5 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване с
касационна жалба в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че мотивите към решението са
изготвени пред АС Варна по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ:
Производството е образувано
на основание чл.59 и сл. от ЗАНН, въз основа на жалба, предявена от Х.И.Х.
с ЕГН: **********, против НП №
18-0819-007766/21.01.2019г. на Началник група в сектор ПП при ОД на МВР Варна,
с което на Х.И.Х. с ЕГН: ********** е наложена ГЛОБА в размер на 10.00лева
на основание чл.183, ал.1, т.2 от ЗДвП и ГЛОБА в размер на 50.00лева
на осн. чл.179 ал.5 от ЗДвП.
В
жалбата си въззивникът оспорва НП, като твърди, че за автомобила е била
заплатена задължителната застраховка ГО, не оспорва нарушението, но по същество
твърди, че нарушението представлява маловажен случай и моли да бъде отменено
НП.
В
съдебно заседание въззивникът нередовно призован, не се явява, не се представлява.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание, не се
явява, не се представлява, не изразява становище по жалбата.
Съдът
въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата
законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави
следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срока за обжалване, от
надлежна страна и приета за разглеждане от съда.Наказателното постановление е
издадено от компетентен орган – Началник група към ОД МВР Варна, с-р Пътна
полиция.
След
преценка на събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На
12.12.2018г. около 00:15часа в гр. Варна на бул. „Княз Борис І“, до пътен възел
„Почивка“ в посока К.к.“Зл.Пясъци“, въззивникът управлявал собствения си лек автомобил „Мазда” с рег. № РР 2907 ВК.
Същия бил спрян за извършване на проверка от страна на органите на полицията,
при която била установена самоличността на водача и факта, че същия не носи
задължителната застраховка „ГО“ на автомобилистите, за МПС което управлява.
Установено било също така, че на автомобила управляван от въззивника, който не
е спрян от движение въззивника не е залепил в долния ляв ъгъл на предното
стъкло валиден стикер на знак за сключена задължителна застраховка „ГО“ на
автомобилистите.
За
горното бил съставен АУАН № 878966/12.12.2018г. В обстоятелствената част на
същия е отразена горепосочената фактическа обстановка.
АУАН
бил надлежно връчен на въззивникът, като същият не е
направил възражения. При връчването на акта е отбелязал, че няма възражения.
Така описаната
фактическа обстановка и правна квалификация на деянията била изцяло възприета
от АНО, който ангажирал отговорността на въззивника, като му наложил съответно
глоба в размер на 10.00лева на осн. чл.183 ал.1 т.2 от ЗДвП, и глоба в размер
на 50.00лева на основание чл.179 ал.5 от ЗДвП.
При
възприемане на горната фактическа
обстановка, съда изгради убеждението си
и във основа на данните вписани в АУАН, и показанията на актосъставителя. Св. Г.,
който установи, че е констатирал нарушенията и няма съмнения относно същите.
Нарушенията са установени по единствено възможния за това начин, лично от
проверяващите, визуално и с извършване на проверка.
Въз
основа на Акта за нарушение е издадено обжалваното Наказателно постановление,
като административнонаказващият орган е възприел изцяло обстоятелствата, така
както са посочени в акта за нарушение. Административнонаказващият орган е
квалифицирал нарушенията по чл.183, ал.1, т.2 от ЗДвП с глоба в размер на 10.00
лв, на осн. чл.179 ал.5 от ЗДвП, с глоба в размер на 50.00лв., 60.00лв. общо,
АНО се е съобразил, както с обществената опасност на въззивника,
така и с обществената опасност на извършените нарушения, от които не са
настъпили други вредни последици
Предвид изложеното и съдът намира, че липсва съществено процесуално
нарушение, което по някакъв начин да е осуетило или нарушило правото на защита
на въззивника. Фактическата обстановка е правилно установена
и за съдът е безспорно ясно и точно описано, кой, къде, кога, какво нарушение е
допуснал.
Съдът счита, че административнонаказателното производство, образувано по
отношение на въззивника е проведено правилно и законосъобразно. В този смисъл
съдът намира, че наказанията наложени на въззивника по чл.183 и чл. 179 от ЗДП
са правилно квалифицирани и заканосъобразно е определен размера на глобите.
Нарушенията са безспорно доказани, като съдът намира, че предвид вида на
нарушенията същите са установени по единствено възможния за това начин, а
именно, чрез извършена проверка от страна на органите на полицията.
Спазени са нормите на чл.42 и чл. 57 от ЗАНН, като съставения АУАН и
издаденото Наказателно постановление съдържат всички реквизити, посочени в тези
норми. Фактическата обстановка е достатъчно ясно и конкретно описана, като на
въззивника е ясно за какво нарушение е наказан. Фактическата обстановка описана
в АУАН е непроменена в НП и това в пълнота дава възможност на въззивника да
реализира защитата си.
При
извършената проверка на АУАН и НП съдът не установи допуснати процесуални
нарушения, за които се твърди в жалбата. Съдът както и АНО не намира, че
нарушенията следва да се квалифицират като маловажен случай. Същите са извършени
чрез бездействие и не се отличават с по-ниска степен на обществена опсаност в
сравнение с други подобни нарушения.
Възражението на въззивника, че не е залепил стикера на знака за сключена
задължителна застрахвка „ГО“ в долния ляв ъгъл на предното стъкло, предвид
студеното време и липсата на гараж за автомобила, съдът намира за меко казано
несериозни. За съдът остава неясно, кога е мислил въззивника да залепи стикера
за сключената задължителна застраховка на стъклото на автомобила, може би напролет,
при настъпване на равноденствието, при повишавнане на нощните температури над
15 градуса Целзий или в средата на лятото, когато не вали дъжд? Предвид
естеството на възражението съдът намира, че не следва да се спира по-подробно
на същото. Следва да се отбележи, че
въззивника не сочи каквито и да било уважителни или изключителни причини,
поради които да е допуснал нарушенията. Следва да се отбележи, че за
задълженията на водачите да поставят чрез залепване на предното стъкло на
автомобила стикер, указващ заплащането на задължителната застраховка „ГО“ на
автомобилистите не са предвидени в закона каквито и да било изключения.
Отделно от това на съдът е известно, че стикерите издавани от
застрахователните компании имат способността и свойството да залепват при
минусови температури еднакво успешно и без разлика, както и при плюсови
температури.
По
горните съображения, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: