РЕШЕНИЕ
№ 289
гр. Велико Търново, 19.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, трети касационен състав, в открито
съдебно заседание на осми декември две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВЕЛИНА ЯНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ
ДИАНКА ДАБКОВА
При участието на секретаря М.Н.и прокурора от Великотърновска окръжна
прокуратура – Светлана Иванова, разгледа докладваното от съдия Дабкова
касационно АНД № 10 323/2023 г. по
описа на съда и за да се произнесе съобрази:
Производство по реда на Глава ХІІ от
Административнопроцесуалния кодекс/АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания/ЗАНН/.
На касационна проверка е подложено Решение
№ 152/10.10.2023 г., постановено по АНД № 20234120200248/2023 г., с което
състав на Районен съд – Горна Оряховица е потвърдил Наказателно постановление №23-0268-000377/10.04.2023г.
на Началник сектор в ОДМВР - Велико Търново, РУ – Горна Оряховица, с което на С.М.И.
*** за нарушение по чл.37, ал.3 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и на
основание чл.179, ал.2 във вр. чл.179, ал.1, т.5, предл. четвърто от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева.
Така постановеното Решение е обжалвано в
законния срок с касационна жалба, подадена от името на С.М.И.. Според касатора решението на
въззивния съд е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон,
и необосновано. Намира за нарушена разпоредбата на чл. 57, ал.1, т.1 от ЗАНН поради
непосочване на длъжността на органа, издал НП, както и неяснота относно неговата
компетентност към датата на издаване на НП. Навеждат се оплаквания за
недоказаност на административнонаказателното обвинение. За неправилно
установена намира фактическата обстановка, вследствие на което въззивният съд е
достигнал до погрешни изводи за деянието и нарушителя. Твърди се, че районният
съд неправилно е приел за неотносима скоростта на движение на другия автомобил,
която очевидно била несъобразена, вследствие на което не е успял да спре
навреме и е ударил управлявания от касатора автомобил. Счита че ако
действително бил извършил нарушение на ЗДвП, ударен щял да бъде другият
автомобил, а не неговият. Излага доводи, че РС не е събрал допълнителни
доказателства /видозапис от камера за наблюдение до автомивката в близост/, при
което е достигнал до необосновани правни изводи. Претендира се отмяна на
решението на районния съд и постановяване на друго по същество от касационната
инстанция, с което да бъде отменено обжалваното наказателно постановление. Не
се претендират разноски.
Ответникът по касационната жалба – Началник
на сектор в РУ – Горна Оряховица към ОДМВР - Велико Търново, уведомен за
оспорването, не представя отговор и не взема становище по касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново дава мотивирано заключение
за неоснователност на касационната жалба. Според прокурора дори да бъдат приети
за верни изложените в касационната жалба доводи за виновно поведение на другия
участник в ПТП, това е основание за ангажиране на административнонаказателна
отговорност и от него и наличието на съпричиняване, но не и до отпадане на
отговорността на касатора. Счита че няма основания за отмяна на съдебния акт и
предлага да бъде оставен в сила.
Оплакванията в жалбата съдът квалифицира като такива за неправилно приложение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила– касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т.2 от НПК, във връзка с чл. 348, ал. 2 и ал.3 от НПК, вр. чл. 63 от ЗАНН.
Съгласно чл. 63в от ЗАНН, административният съд разглежда касационните
жалби срещу решенията на съответните РС по реда на глава ХІІ от АПК. Предвид
това, необходимо е да се отбележи, че от касатора е наведено оплакване за
необоснованост на обжалваното решение на Горнооряховския районен съд, но
необосноваността не е конкретно касационно основание по смисъла на чл. 348, ал.
1 от НПК, за наличието на което по силата на чл. 63в от ЗАНН, настоящата
инстанция да дължи произнасяне - единствено законоустановените такива са
противоречие с материалния закон, съществено нарушение на процесуалните норми,
наложеното наказание е явно несправедливо. Следователно, в настоящото
производство не могат да бъдат правени нови фактически установявания, съгласно
чл. 220 от АПК, респ. решението на въззивния съд да бъде отменено поради
необоснованост.
Съдът, в качеството на касационна
инстанция, на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебно провери валидността,
допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Като прецени
оплакванията в жалбата, във връзка с доказателствата по делото, запозна се с доводите
на страните, съдържанието и реквизитите на проверявания съдебен акт, касационната
инстанция приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срок от
надлежна страна, участвала в производството пред РС, за която решението е
неблагоприятно, против съдебен акт, подлежащ на касация, пред местно
компетентния съд, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество
жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
От фактическа страна по делото е прието за
установено, че на 06.03.2023г. в 07,05 часа, в гр. Горна Оряховица на ул. „Васил Левски“ до №
22 С.М.И. управлявал лек автомобил „Дачия Дъстер“ с peг. № ***, собственост на
„Велтед Секюрити“ ЕООД с ЕИК ********* и адрес град Велико Търново, като при
маневра завиване наляво, за да излезе от крайпътна територия - Автомивка
„Божур“ като водача не пропуска движещия се по пътя с предимство в посока улица
„Иван Момчилов“ лек автомобил „Ситроен Берлинго“ с per. № ***, собственост и
управляван от правоспособния водач И.И.П. с ЕГН ********** *** Оряховица, вследствие
на което последният го блъска в предната лява част на автомобила и реализират
ПТП с материални щети и по двата автомобила. На И. била извършена проверка от контролните
органи за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест“ с фабричен № 0084, като уреда отчел 0.00 промила алкохол. Съставен
е АУАН серия GA № 693250 от 06.03.2023г., връчен на нарушителя и подписан без
възражения. В срока по чл.44, ал. 1 от ЗАНН били депозирани възражения срещу
съставения АУАН. Приемайки ги за неоснователни, от Началник сектор в ОДМВР -
Велико Търново, РУ – Горна Оряховица е издадено НП №23-0268-000377/10.04.2023г.,
с което е ангажирана административнонаказателната отговорност на И. за
нарушение на чл. 37, ал. 3 от ЗДвП и на основание чл.179, ал.2 във вр. чл.179,
ал.1, т.5, предл. четвърто от ЗДвП му е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 200 лева. НП е връчено на лицето на 04.05.2023г., което в
срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН го е оспорило пред РС – Горна Оряховица.
Въззивният съд извършил дължимата
служебна проверка за законосъобразност, като установил, че АУАН и НП са
издадени от компетентен орган, отговарят на изискванията за форма и съдържание
по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, в т.ч ясно и точно описание на извършеното
нарушение. Прието е, че не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, водещи до отмяна на НП. Районният съд
е обсъдил подробно възражения на наказаното лице за неправилното установяване
на фактическата обстановка по делото, приемайки ги са неоснователни. Преценено
е, че от събраните писмени и гласни доказателства по безспорен начин се доказва
извършеното от С.И. нарушение по чл. 37, ал. 3 от ЗДвП. Кредитирани са показанията
на изслушаните пред районния съд свидетели П.К. – актосъставител, и Ц.Г. –
свидетел при установяване на нарушението и съставяне на АУАН, преценени като
кореспондиращи с показанията на св.И.П. – другият участник в пътнотранспортното
произшествие, както и на събраните по делото писмени доказателства, в т.ч Протокола за ПТП № 1 с бл. № 820401, и с
описаната в АУАН и НП фактическа обстановка. Обсъдени са всички възражения на
жалбоподателя, включително и доводите за несъобразена скорост на водача на
другия автомобил, с който е реализирано ПТП, приемайки ги за неотносими към
нарушението по чл.37, ал.3 от ЗДвП. Направен е окончателен извод за
законосъобразност на обжалваното наказателно постановление.
Така
постановеното решение е правилно.
Настоящата касационна инстанция намира
изводите на районния съд за съответстващи на доказателствата по делото и на
приложимото право. Въззивният съд е изложил подробни и обосновани мотиви и е
достигал до правилен извод за законосъобразността на НП. АУАН и НП отговарят на
изискванията на чл. 42 и чл.57 от ЗАНН и не са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да водят до отмяна на НП. Противно на наведените в
касационната жалба твърдения, в НП ясно е посочена заеманата от издателя му длъжност
- „Началник сектор“ в РУ – Горна Оряховица. Същият е временно
преназначен на тази ръководна длъжност в Сектор „Охранителна
полиция“ към РУ – Горна Оряховица, считано от датата на встъпване,
съгласно Заповед №
8121К-9368/09.08.2021г. на министъра на вътрешните работи, и не са налице данни
към датата на издаване на НП служителят да е освободен от длъжност или
преназначен на друга позиция. По делото е представена още Заповед №8121з-1632/02.12.2021г.
на министъра на вътрешните работи, в т.3.9 от която на основание чл. 165 от ЗДвП е оправомощил началниците на сектор „Охранителна полиция“ в РУ към ОДМВР да издават НП
при установени нарушения по ЗДвП, какъвто е издателят на НП. При това
положение НП е издадено от компетентен орган, в пределите на неговата материалната
и териториалната компетентност.
Текстът на сочената за нарушена разпоредба
на чл. 37, ал.3 от ЗДвП предвижда, че водачът на пътно превозно средство,
излизащо на път от крайпътна територия, като двор, предприятие, гараж, паркинг,
бензиностанция и други подобни, е длъжен да пропусне пешеходците и пътните
превозни средства, които се движат по този път. Съгласно § 6, т. 1 от ДР на ЗДвП,
“път” е всяка земна площ или
съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение на пътни
превозни средства или на пешеходци. Към пътищата се приравняват и улиците. От протокола за ПТП №1/ 06.03.2023г., както и от свидетелските показания се
установява, че на процесната дата настоящият касатор, неспазвайки горното си
задължение по ЗДвП, е предприел маневра наляво, за да излезе от крайпътна
територия – автомивка „Божур“ в гр. Горна Оряховица, на пътното платно на път с
предимство, за да продължи движението си в дясното платно, в резултат на което не
пропуска движещия се по пътя с предимство лек автомобил с рег. № ***,
управляван от св. П., който удря в предната лява част автомобила и реализират
ПТП с имуществени вреди по смисъла на §6, т.30 от ДР на ЗДвП и по двете МПС. Правилно въззивния съд
е кредитирал показанията на свидетеля св. П. – водачът на втория автомобил, участвал
в ПТП, който непосредствено е възприел извършеното от И. нарушение, в резултат
на което е настъпило ПТП. Противно на твърденията в касационната жалба, няма
основание да се приеме, че св. П. е заинтересован от изхода на спора, нито че показанията
му са недостоверни. Същите съдържат подробно описание на механизма на
извършеното от И. нарушение, който съответства на констатациите в АУАН, на
щетите по двата автомобила, мястото на настъпване на произшествието и протокола
за ПТП от 06.03.2023г. Правилно е установен механизмът на извършеното нарушение.
Целта на чл. 37, ал.3 от ЗДвП е да осигури безопасно излизане на водачите от
крайпътната територия и навлизане в пътя, където се намират останалите
участници в движението. Така на практика, движещи се по пътя МПС са с
предимство и преминават преди водача, намиращ се на изхода на тази крайпътна
територия, в случая автомивка, а последните са длъжни да изчакат преминаването
на движещите се по този път превозни средства, след което да предприемат
излизане на пътя, за да се включат в движението там. Това не е сторено от
касатора, което е довело и до реализиране на процесното произшествие, като
обстоятелството, че не той е реализирал удар по другия автомобил, а другият
водач е ударил неговото МПС (излизащо от автомивка „Божур) странично в лявата
предна част не води до извод за виновно поведение на водачът на другия
автомобил, а не на касатора. Логично е при отнемане на предимство на един
автомобил, отнемащият това предимство да е удареният, а не обратно (при двама
участници в ПТП). Не са налице данни, а и не се твърди, че в дясното пътно
платно, по което се е движил св. П., е имало друго МПС, пешеходец или
препятствие на пътя, което се е опитал да избегне. Според схемата на Протокола
за ПТП ударът е настъпил в дясната пътна лента по посоката на движение, преди
завършване на маневрата от касатора. При това положение несъмнено той е отнел
предимството на движещия се по главния път автомобил. Може да се допусне, че разположението
на автомобила на св. П. отчасти в лявото платно при реализиране на ПТП е било
поради желанието му да избегне удар с излизащия от автомивката автомобил на
касатора или поради завъртане при удара. Не се установява обаче друга причина за настъпване на
ПТП, освен приетото от АНО и въззивния съд. Наведените от касатора твърдения,
че причината за ПТП е виновното поведението на другия участник в произшествието,
който се движил с несъобразена скорост, са недоказани и несъстоятелни. Тези възражения са били релевирани
и пред въззивния съд, който след събиране на относимите гласни доказателства,
кредитирането им и установявайки от тях фактите, описани в НП, е дал мотивиран
отговор в оспореното решение. Дори да се приеме за достоверно
твърдението на касатора, че скоростта на движение на автомобила на другия
участник в ПТП не е била съобразена с пътната обстановка, тогава е налице
съпричиняване, но не и отпадане на отговорността на касатора. Дали с поведението си св. П. като участник в процесното ПТП е извършил
нарушение по ЗДвП, движейки се със скорост извън допустимата за този пътен
участък би било предмет на друго производство, но в случая такива данни не се
съдържат по делото. Обстоятелството, че при
преценката на едни доказателства съдът е достигнал до изводи, различни от тези
на касатора, без да е налице логическо противоречие с обстановката, не
съставлява нарушение на процесуалните правила, нито пък разкрива противоречие с
материалния закон. Установената фактическа обстановка дава основание да се
приеме, че касаторът С.И. от обективна и субективна страна е осъществил деяние,
което да съставлява нарушение и покрива състава на чл. 37, ал. 3 от ЗДвП, за
което основателно е бил санкциониран.
Не следва да се обсъжда и евентуалното прилагане на чл. 28 от ЗАНН, предвид цитираната вече разпоредба на чл. 189з от ЗДвП (Нов – ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.),
действаща към момента на извършване на деянията (04.03.2022г.) и изключваща
преценката за маловажност за нарушения по ЗДвП.
В заключение, по
изложените мотиви, настоящата инстанция не намери основания за касиране на
решението. Касационните оплаквания не са подкрепени с доказателства, а
служебната проверка на постановеното от РС решение сочи, че същото е валиден,
допустим и правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
Независимо от изхода на
спора, от ответника по касация не се претендират разноски, при което такива не
следва да му бъдат присъдени.
Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, във връзка
с чл.63в от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 152/10.10.2023 г.,
постановено по АНД № 20234120200248/2023 г. по описа на Районен съд – Горна
Оряховица.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: