Решение по дело №4144/2020 на Районен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260105

гр. Пловдив 22.01.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ – ХVІІ н. с., в публично заседание на двадесет и първи януари две хиляди двадесет и първа година в състав

 

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАН МИНЧЕВ

 

при участието на секретаря МАРИЯ КОЛЕВА като разгледа докладваното от съдията АНД № 4144/2020 г. по описа на РС Пловдив – ХVІІ н. с., за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

          Обжалвано е Наказателно постановление № 20-1030-004030/21.05.2020 г. на Началник група при Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр. Пловдив, с което на Т.Д. /***/ с ЛНЧ **********, роден на *** г. ***, ***, ***, със статут на продължително пребиваващ в Република България, с адрес в страната ни ****, са наложени административни наказания глоба в размер на 800 /осемстотин/ лв. и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок от 3 /три/ месеца за нарушение на чл.21 ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДВП/ на основание чл.182 ал.1 т.6 от ЗДВП.

Жалбоподателят Т.Д. не се явява в съдебно заседание, не се явява и никой от двамата му упълномощени процесуални представител. Чрез жалбата се иска отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно. Излагат се аргументи за допуснати в хода на административното производство съществени процесуални нарушения.

Въззиваемата страна Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр. Пловдив не изпраща процесуален представител в съдебно заседание.

Никоя от страните не претендира разноски по делото.

Съдът като съобрази и прецени доказателствата по делото по отделно и  в тяхната съвкупност прие за установено следното.

Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е било санкционирано, поради което се явява ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

Жалбоподателят Т.Д. /***/ с ЛНЧ ********** е ***, има статут на продължително пребиваващ в Република България и е правоспособен водач на моторни превозни средства с издадено му **** свидетелство за управление на моторни превозни средства № ****.

На 11.02.2020 г. в 08:58 ч. в населено място – в гр. Пловдив на бул. „Асеновградско шосе“ срещу административен адрес на № 1 на булеварда, било заснето с автоматизирано техническо средство – мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M, с идент. № 648, вписана в Регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване към Български институт по метрология под № 4835, било заснето движение в посока гр. Асеновград на лек автомобил „БМВ 635 Д“ с рег. № **** със скорост от 113 км./ч. – над предвидената обща забрана по чл.21 ал.1 от ЗДВП за движение в населено място максимална скорост от 50 км./ч. Автомобилът „БМВ 635 Д“ с рег. № **** бил регистриран към този момент в системата на МВР като собствен на юридическото лице „****“ ЕООД с ЕИК *********.

След изготвянето на снимков материал от заснетото към 11.02.2020 г. в 08:58 ч. движение на автомобила „БМВ 635 Д“ с рег. № **** в гр. Пловдив със скорост над максимално разрешената работата по случая била възложена на св. С.Г.В. – *** при Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр. Пловдив. От св. В. било изискано чрез съответното районно управление на МВР декларация от юридическото лице собственик на автомобила с данни по чл.188 от ЗДВП, като по административната преписка му била представена попълнена на български език декларация от дата 28.02.2020 г., в която подписаното лице жалбоподателят Т.Д. вписало, че на 11.02.2020 г. около 8.58 ч. автомобилът с рег. № **** се управлявало от него /“от мен“/. Никъде в декларацията по чл.188 от ЗДВП не били вписани данни за собственика на автомобила търговското дружество „****“ ЕООД, нито пък била отразена някаква връзка на вписания за попълнил декларацията Д. с дружеството собственик – евентуално управител, представляващ юридическото лице, работник в същото или др. свързаност.

Въз основа на вписаното в тази декларация по чл.188 от ЗДВП и останалите материали по административната преписка св. В. приел че от страна на лицето жалбоподател Т.Д. е налице осъществен към 11.02.2020 г. състав на административно нарушение по см. на чл.21 ал.1 от ЗДВП, състоящо се в движение с управлявано моторно превозно средство в населено място със скорост над максимално разрешената за движение в населено място, поради което и на 07.05.2020 г. съставил на Д. акт за установяване на административно нарушение – АУАН № 510727/07.05.2020 г. Актът бил съставен в присъствието на лицето нарушител. Комуникацията между актосъставител и нарушител се осъществявала на английски език, като св. В. останал с убеждението, че лицето Дурангьоз разбрало какво нарушение е бил извършил и каква била процедурата. Актът бил съставен на български език, като въпреки чуждото гражданство на лицето преводач не бил назначаван, не било вписано и изрично волеизявление на лицето нарушител дали разбира или не български език, дали желае или не преводач, респ. дали желае или не превод на съставения му АУАН на разбираем за него език. При връчване на АУАН на лицето нарушител последният не вписал възражения, не направил и писмени такива в срока за това по чл.44 ал.1 от ЗАНН.

Въз основа на АУАН № 510727/07.05.2020 г. и останалите материали по административната преписка административно-наказващият орган издал атакуваното наказателно постановление, с което наложил на Т.Д. за приетото за извършено административно нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДВП административни наказания глоба в размер на 800 /осемстотин/ лв. и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок от 3 /три/ месеца. И в АУАН, и в НП наказуемата скорост на движение на автомобила „БМВ 635 Д“ с рег. № **** била вписана, че е 110 км./ч., тъй като били премахнати 3% от заснетата скорост като възможна грешка като толеранс за водача.

Така изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на: показанията на св. В., АУАН, фотоизображения, справки за регистрация на моторно превозно средство, справка за лице, справка за нарушител/водач, протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система, удостоверение за одобрен тип средство за измерване, протокол от проверката на мобилна система за видеоконтрол TFR1-M, декларация, оправомощителни заповеди. 

Съдът кредитира изцяло показанията на св. В., тъй като прие същите за логични, последователни, кореспондиращи и допълващи писмените доказателства по делото.

При така възприетата и изложена фактическа обстановка съдът прие, че е налице осъществен на 11.02.2020 г. състав на административно нарушение по см. на чл.21 ал.1 от ЗДВП от страна на водача на автомобил „БМВ 635 Д“ с рег. № ****, тъй като същият се е движел в населено място – в гр. Пловдив на бул. „Асеновградско шосе“ срещу административен адрес на № 1 на булеварда, в 8:58 ч. със скорост над максимално разрешената за движение в населено място, която е 50 км./ч., а именно със 110 км./ч.

Нарушението според съда се явява безспорно доказано откъм елементите от обективната страна на нарушението – време, място, моторно превозно средство, скорост на движение.

Съдържащите се по делото доказателства, вкл. фото изображението на заснемането движението на автомобил „БМВ 635 Д“ с рег. № **** на  11.02.2020 г. в 8:58 ч. в населено място – в гр. Пловдив на бул. „Асеновградско шосе“ срещу административен адрес на № 1 на булеварда, в гр. Асеновград – изготвено с техническото средство мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M, с идент. № 648, вписана в Регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване към Български институт по метрология под № 4835, протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система сочат категорично и несъмнено единственият възможен извод, че административното нарушение, състоящо се в движение над максимално допустимата скорост за движение в населено място е извършено от водача на заснетия автомобил в посоченото в обжалваното НП време и място.

Въпреки безспорното установяване на административното нарушение, настоящата инстанция прие, че следва да отпадне реализацията на административна отговорност за него, като атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Причина за това е допускането на съществени процесуални нарушения при съставянето на АУАН и на НП. Съгласно нормата на чл.84 от ЗАНН „Доколкото в този закон няма особени правила за призоваване и връчване на призовки и съобщения, извършване на опис и изземване на вещи, определяне разноски на свидетели и възнаграждения на вещи лица, изчисляване на срокове, както и за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, се прилагат разпоредбите на НПК.”. Тази норма препраща към разпоредбата на чл.21 от НПК, съгласно ал.1 на който текст „Наказателното производство се води на български език”, а съгласно ал.2 на чл.21 „Лицата, които не владеят български език, могат да се ползват от родния си или друг език. В тези случаи се назначава преводач.”. Използването на опита от владеене на английски език на актосъставителя при комуникацията с нарушителя Т.Д. – *** и гражданин ***, не освобождава било то актосъставителя, било то административно – наказващият орган от задължението му да осигури на лицето като му назначи преводач, така че да гарантира развитие на административното производство на разбираем за чужденеца език.  Разпоредбата на чл.21 ал.2 от НПК, към която препраща чл.84 от ЗАНН, е категорична и неспазването на указаното с нея задължение за назначаване на преводач е основание за отмяната на наказателното постановление. В този смисъл напр. Решение № 1892/03.08.2012 г. по КНАХД № 1750/2012 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив.

Наред с горното друго съществено процесуално нарушение е допуснато в хода на административното производство при събирането на доказателства за нарушение и лице нарушител като не е било спазено изискването на чл.188 ал.1 и ал.2 от ЗДВП. Субект на административната отговорност за нарушението по см. на чл.21 ал.2 вр. ал.1 от ЗДВП може да бъде само водач на пътно превозно средство, а “водач” съгласно §.6 т.25 от ДР на ЗДВП е лице, което управлява пътно превозно средство. Според чл.188 ал.1 от ЗДВП „Собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство.”, а според ал.2 на същия чл.188 от ЗДВП „Когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство.“. В настоящия процесен случай автомобилът „БМВ 635 Д“ с рег. № ***е собствен на юридическото лице „****“ ЕООД с ЕИК *********, а в материалите по административната преписка, послужили за съставяне на АУАН и НП, не се съдържат такива, респ. не са вписани такива обстоятелства в описателните части на АУАН и на НП, отнасящи се до това административната отговорност спрямо Д. да е ангажирана, заради това че е законен представител на собственика или е посочен от собственик , на когото е предоставено управлението на моторното превозно средство. Посочената по-горе декларация по чл.188 от ЗДВП не изхожда от юридическото лице собственик „***“ ЕООД, а от лицето Т.Д. – като физическо лице, без да е била отразена някаква връзка на вписания за попълнил декларацията Д. с дружеството собственик – евентуално управител, представляващ юридическото лице, работник в същото или др. свързаност.

При така констатираните допуснати в хода на административното производство процесуални нарушения, все от категорията на съществени такива, съдът счете, че атакуваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно, а като такова и следва да бъде отменено.    

Мотивиран от горното РС Пловдив ХVІІ н. с.

 

Р Е Ш И:

 

          ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-1030-004030/21.05.2020 г. на Началник група при Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр. Пловдив, с което на Т.Д. /****/ с ЛНЧ **********, роден на *** г. в ***, гражданин на ***, с ***, със статут на продължително пребиваващ в Република България, с адрес в страната ни ****, са наложени административни наказания глоба в размер на 800 /осемстотин/ лв. и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок от 3 /три/ месеца за нарушение на чл.21 ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДВП/ на основание чл.182 ал.1 т.6 от ЗДВП.

          Решението подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда на АПК.

 

 

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ:    /п.

Вярно с оригинала!

Т.К.