Решение по дело №1291/2021 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 10
Дата: 11 януари 2022 г.
Съдия: Румяна Атанасова Танева
Дело: 20215500901291
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 11 август 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 10
гр. Стара Загора, 11.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА в публично заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Румяна Ат. Танева
при участието на секретаря Антонина Д. Динева Николова
като разгледа докладваното от Румяна Ат. Танева Търговско дело №
20215500901291 по описа за 2021 година
Производството е образувано по постъпила молба от "М." ООД, със
седалище и адрес на управление (адрес), вписано в ТР с ЕИК: *****,
представлявано от управителя Е.Н.Х. за откриване на производство по
несъстоятелност по отношение на дружеството.
Дружеството-молител твърди, че е в невъзможност да изпълнява
изискуеми и безспорни парични задължения.
Посочва се, че основната дейност на "М." ООД е строителна -
строителство, проектиране, изработка и монтаж на метални конструкции,
строителен надзор, търговия със строителни материали и др. С течение на
времето поради неплащане от страна на различни контрагенти на
дружеството пасивите започнали да превишават активите, а задълженията на
"М." ООД към редица кредитори - да се увеличават. Твърди се, че към
настоящия момент „М.“ ООД има непогасени задължения към НАП в размер
на около 4000 лв. /четири хиляди лева/, които са в процес на установяване.
Молителят счита, че вземанията му са несъбираеми. Дружеството има
вземане от „Л.“ ЕООД в размер на 21500 лв. (двадесет и една хиляди и
петстотин лева), което произтича от фактура №44/31.01.2018 г., издадена на
„В.“ ЕООД /с настоящо наименование „Л.“ ЕООД/ за авансово плащане по
1
сключена между двете дружества търговска сделка. Сумата по фактурата е в
размер на 33600 лв. /тридесет и три хиляди и шестстотин лева/. По нея има
постъпили частични плащания в размер на общо 12100 лв. /дванадесет хиляди
и сто лева/. Тоест, вземането към настоящия момент е в размер на 21500 лв.
/двадесет и една хиляди и петстотин лева/. На 12.07.2021 г. обаче „Л.“ ЕООД
подало молба за откриване на производство по несъстоятелност, поради което
вземането на „М.“ ООД е несъбираемо. Посочва се, че дружеството не
разполага с никакви дълготрайни активи.
Представят се доказателства за извършено на 09.07.2021 г. плащане в
размер на 100 лв. /сто лева/ по изп. дело №********* по фактура №44/2018 г.
Сума е платена по задължение по фактура №44/2018 г. към „Л.“ ЕООД, но
поради факта, че дружеството няма банкова сметка, а има задължения към
НАП, за които е образувано изпълнително дело, сумата е внесена директно по
изпълнителното производство. "М." ООД заплатило сумата в размер на 3000
лв. /три хиляди лева/ по фактура №55/18.06.2021 г. и сумата в размер на 3450
лв. /три хиляди четиристотин и петдесет лева/ по фактура №57/06.07.2021 г.
за получени счетоводни консултантски услуги. Посочва се, че последното
извършено от търговеца плащане е от 16.07.2021 г. по фактура
№232/16.07.2021 г., по която е заплатена сумата в размер на 2400 лв. /две
хиляди и четиристотин лева - адвокатско възнаграждение за представителство
и защита на управителя на дружеството Е.Х. по ДП №411/2020 г. по описа на
ОД на МВР - Стара Загора по Договор за правна помощ и процесуално
представителство от 16.07.2021 г. Твърди се, че считано от тази дата
молителят е в обективна невъзможност да извършва плащания по останалите
изискуеми задължения и да удовлетвори кредиторите на дружеството.
По изложените съображения моли съда на основание чл. 630, ал. 1 от
ТЗ да постанови решение, с което да обяви неплатежоспособността на "М."
ООД, със седалище и адрес на управление (адрес), вписано в ТР с ЕИК:
*****, представлявано от управителя Е.Н.Х., и да открие спрямо посоченото
дружество производство по несъстоятелност.
Към молбата молителят прилага доказателства по чл. 628 ТЗ.
С оглед изясняване на фактическата обстановка по делото е назначена
съдебно – счетоводна експертиза. След запознаване с материалите по делото
2
и запознаване с публикуваните в ТР и РЮЛНЦ при АВп баланси за 2014г.,
2015г., 2016г. и 2017 г., вещото лице е установило, че към датата на подаване
на исковата молба „М.“ ООД има непогасени задължения към НАП в размер
на около 4000 лв. /четири хиляди лева/, които са в процес на установяване,
съгласно приложена към исковата молба справка. Към 31.12.2017г. съгласно
публикуваният в ТР Баланс задълженията към НАП са в размер на 21 000 лв.
и получени аванси в размер на 103 000 лв. Поради липса на извлечения от
счетоводните регистри, експертизата не може категорично да посочи
размер,падеж и кредитори.
Експертът посочва, че задълженията произтичат от търговски сделки,
налице са задължения към държавата и последните са свързани с търговската
дейност на търговеца и представляват задължения по частни държавни
вземания
1. Държавни вземания:
-данъчно задължение към НАП - 4000 лв. към 09,08,2021г.
-данъчно задължение към НАП - 21 000 лв. към 31.12.2017г.
2. задължение към кредитори:
-задължение към 09.08.2021г. към кредитори не са посочени.
-задължение към 31.12.2017г.за получени аванси в размер на 103 000 лв.
без да са посочени кредиторите.
Поради непредставени първични счетоводни документи и извлечения
от счетоводните регистри на „М.” ООД гр.Стара Загора и извлечения от
регистрите на НАП, експертизата не може да установи на коя дата е извършено
последното плащане.
От представените към исковата молба доказателства се установява, че
на 09.07.2021 г. е внесена сумата в размер на 100 лв. /сто лева/ по изп. дело
№********* по фактура №44/2018 г. към „Л.“ ЕООД, но поради факта, че
дружеството няма банкова сметка, а има задължения към НАП, за които е
образувано изпълнително дело, сумата е внесена директно по изпълнителното
производство. "М." ООД е заплатило сумата в размер на 3000 лв. /три хиляди
лева/ по фактура №55/18.06.2021 г. и сумата в размер на 3450 лв. /три хиляди
четиристотин и петдесет лева/ по фактура №57/06.07.2021 г. за получени
счетоводни консултантски услуги. Последното извършено от търговеца
3
плащане е от 16.07.2021 г. по фактура №232/16.07.2021 г., по която е
заплатена сумата в размер на 2400 лв. /две хиляди и четиристотин лева/ -
адвокатско възнаграждение за представителство и защита на управителя на
дружеството Е.Х. по ДП №411/2020 г. по описа на ОД на МВР - Стара Загора
по Договор за правна помощ и процесуално представителство от 16.07.2021 г.
Считано от тази дата дружеството е в обективна невъзможност да извършва
плащания по останалите изискуеми задължения и да удовлетворява
кредиторите.
В публикуваните Баланси в ТР към 31.12.2014 г., 2015г. 2016г.2017г. са
отразени следните Активи и Пасиви на дружеството:
Дружеството спира дейност от 2018 г., поради което всички стойности в
ГФО, през посочените в таблицата години са еднакви.

2014 х. лв.2015 х. лв2016 х. лв2017 х. лв2018 х. лв2019 х. лв2020 х. лв.
Печалба/Загуба0000000
Собсгв. К-л0000000
Краткоср.Задължения000124124124124
Дълготр. Активи0000000
Краткотр. Активи000124124124124
От тях краткосрочни000124124124124
Получените стойности на коефициенти за автономност и задлъжнялост,
които характеризират общото финансово състояние на „М.” ООД към
31.12.2017 г. показва, че „М.” ООД, е неплатежоспособно.
Наличните парични средства са в размер на 0лв.
Краткосрочните Вземания са в размер на 124 х.лв.
Дълготрайни активи „М.” ООД не притежава.
„М.” ООД не осъществява дейност от 2018 г., до датата на изготвяне на
експертизата.
Въз основа на направените изчисления за обща, бърза, незабавна и
абсолютна ликвидност към 31.12.2017 г., експертизата заключава, че „М.”
ООД, не може да покрие с наличните краткотрайни активи краткосрочните си
задължения.
Налице е неплатежоспособност и свръх-задлъжнялост. Налице е
спиране на плащанията от страна на „М.” ООД. Задълженията не се
обслужват при условията, при които са поети.
4
Длъжникът не разполага с достатъчно ликвидно имущество и парични
средства, с което, да послужи за начални разноски за откриване на
производството по несъстоятелност.
Предполагаемият размер на началните разноски за производството по
несъстоятелност за шестмесечен период в зависимост от текущото
възнаграждение на временния синдик, със съответните отчисления за
социално и здравно осигуряване и другите очаквани разноски по
несъстоятелността експертът определя приблизително на 6 000 лв. /1000 лв.
месечно/.
От приложените извлечения на счетоводните регистри на дружеството и
ГФО е видно, че дружеството не разполага с парични средства и не може да
покрие първоначалните разноски по несъстоятелността .
Съдът възприема заключението на експертизата, същото е компетентно
и мотивирано, изготвено на базата на представените в настоящото
производство доказателства, както и данните, съдържащи се в баланси и
отчети за приходи и разходи, публикувани в ТР.
Констатациите и изводите на експертизата не са оспорени от длъжника
в хода на производството.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното
от правна страна:
За да бъде открито производство по несъстоятелност, следва да са
налице всички предпоставки на сложния фактически състав, установен от
разпоредбите на чл. 608, чл. 625, ал. 1 и чл. 631 от ТЗ, съответно и чл. 742 от
ТЗ, а именно: 1. Да е подадена до компетентния по смисъла на чл. 613 от ТЗ
съд молба от някое от лицата посочени в чл. 625 от ТЗ, съответно от лицата
по чл. 742, ал. 2 от ТЗ; 2. Длъжникът да е търговец по смисъла на чл. 1 от ТЗ;
3. Да е налице изискуемо задължение на длъжника по търговска сделка или
публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с
търговската му дейност или задължение по частно държавно вземане; 4. Да е
налице неплатежоспособност на длъжника по смисъла на чл. 608, ал. 1 от ТЗ
или да се установи свръхзадължеността му съгласно чл. 742, ал. 1 от ТЗ, ако
той е корпоративно търговско дружество; 5. Затрудненията на длъжника да не
са временни по арг. чл. 631 от ТЗ.
5
Молителят поддържа, че е неплатежоспособен.
Неплатежоспособността е правна категория, като легално определение
за нея е дадено в чл. 608, ал. 1 от ТЗ. Съгласно него, неплатежоспособен е
търговец, който не е в състояние да изпълни определен вид задължения, а
именно: изискуеми парични задължения по търговска сделка, публични
задължения /към държавата или общината/, свързани с търговската дейност,
частни държавни вземания или задължение за изплащане на трудови
възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите,
което не е изпълнено повече от два месеца.
Презумпциите на чл. 608, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 от ТЗ служат за
разпределение на доказателствената тежест при доказване на състоянието на
неплатежоспособност на търговеца. Под "спиране на плащанията" по смисъла
на чл. 608, ал. 2 от ТЗ на база на легалното определение на понятието
неплатежоспособност, следва да се разбира не спиране на плащанията на
задълженията на длъжника изобщо, а единствено на задълженията, които са
от изчерпателно изброените в ал. 1 на чл. 608 от ТЗ.
В настоящият случай към датата на подаване на молбата молителят е
спрял плащанията по търговските сделки, както и на публичните задължения,
поради което на основание чл. 608, ал. 2 от ТЗ, съдът приема, че
презумпцията следва да бъде приложена. Видно от изслушаната по делото
съдебно-икономическа експертиза към 31.12.2017 г., „М.” ООД, не може да
покрие с наличните краткотрайни активи краткосрочните си задължения.
По делото се установи, че молителят не упражнява търговската си
дейност от 2018 г., не притежава свободни парични средства, нито
възможност да набави такива, не притежава активи. Състоянието на „М.”
ООД понастоящем е дълбоко и необратимо, съобразно анализа на събраните
доказателства като същевременно не се правят и възражения за временен
характер на финансови затруднения, по смисъла на чл. 631 ТЗ. Дружеството
не осъществява търговска дейност и не разполага с имущество, което да се
явява достатъчно за покриване на задълженията към кредиторите, както и за
разноските по несъстоятелността. Следователно, налице са предпоставките на
чл. 630 ТЗ, във вр. с чл. 608 ТЗ за обявяване неплатежоспособността на „М.”
ООД.
По отношение на началната дата на неплатежоспособността, съдът
6
намира следното:
От събраните в хода на производството доказателства, безспорно се
установява, че затрудненията на длъжника са се проявили от 2017 г. като за
тази финансова година дружеството не е реализирало печалба, не разполага с
налични парични средства, а загубата е в размер на 124 000 лв., колкото са и
краткотрайните активи на дружеството. Дълготрайни активи „М.” ООД не
притежава. Тази тенденция във финансовото състояние на дружеството
нагледно установена и с изчислените от вещото лице коефициенти на
ликвидност, показатели за финансова автономност и рентабилност.
В съдебно заседание вещото лице дава разяснения, че последното
плащане е на 31 декември 2017 г. Тогава са спрели плащанията към НАП.
Получени са аванси в размер на 103 хил. лв. след това няма плащания.
Подадена е декларация, че предприятието не извършва дейност, няма
счетоводни регистри, от които да се види точна дата. Данните са към
31.12.2017 г. счетоводните документи са иззети от НАП и се извършва
ревизия на дружеството. Това, което е към 31.12.2017 г., това експертът е
приел, че е и към днешна дата, тъй като други счетоводни операции не са
извършвани и липсва счетоводна информация на дружеството.
Поради изложеното като начална дата на неплатежоспособността следва
да се определи 31.12.2017г.
С оглед на всички изложени по-горе съображения, съдът счита, че
следва да постанови решение по чл.632, ал.1 ТЗ, като открие производство по
несъстоятелност, допусне обезпечение чрез налагане запор и възбрана върху
имуществото на длъжника, постанови прекратяване дейността на
предприятието на длъжника и го обяви в несъстоятелност, като спре
производството по несъстоятелност.
За длъжника и кредиторите е налице възможността, съгласно чл. 632,
ал.2 от ТЗ, спряното производство по несъстоятелност да бъде възобновено в
срок от една година от вписване на настоящото решение, като възобновяване
се допуска, ако молителят, поискал това, удостовери, че е налице достатъчно
имущество или ако депозира необходимата сума за предплащане на
началните разноски по чл. 629б ТЗ.
С оглед изхода на делото, длъжникът следва да бъде осъден да заплати
държавна такса по сметка на ОС – Стара Загора във връзка с производството
7
по несъстоятелност в размер на 250 лв, както и сумата 150 лв. –
възнаграждение на вещото лице за изготвената по делото съдебна
икономическа експертиза.
Водим от изложеното и на основание чл. 632, ал.1 ТЗ, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА в неплатежоспособност "М." ООД, със седалище и адрес на
управление (адрес), вписано в ТР с ЕИК: *****, с начална дата 31.12.2017г.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност спрямо "М." ООД, със
седалище и адрес на управление (адрес), вписано в ТР с ЕИК: *****.
НАЛАГА запор върху цялото движимо имущество и вземанията на
длъжника "М." ООД, със седалище и адрес на управление (адрес), вписано в
ТР с ЕИК: *****, както и обща възбрана върху недвижимите му имоти.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на предприятието на
длъжника "М." ООД, със седалище и адрес на управление (адрес), вписано в
ТР с ЕИК: *****.
ОБЯВЯВА "М." ООД, със седалище и адрес на управление (адрес),
вписано в ТР с ЕИК: ***** в несъстоятелност.
СПИРА производството по несъстоятелност на "М." ООД, със
седалище и адрес на управление (адрес), вписано в ТР с ЕИК: *****.
ОСЪЖДА "М." ООД, със седалище и адрес на управление (адрес),
вписано в ТР с ЕИК: *****да заплати по сметка на Старозагорския окръжен
съд разноските в производството в размер на държавна такса от 250 лева
(двеста и петдесет лева) и 150 лв. – възнаграждение на съдебната
икономическа експертиза.
РЕШЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение.
ПРЕПИС от решението да се изпрати незабавно за вписване в
Търговския регистър и РЮЛНЦ при Агенцията по вписванията.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 7-дневен срок от вписването
му в Търговския регистър пред Пловдивския апелативен съд.

Съдия при Окръжен съд – Стара Загора: _______________________
8
9