Р Е Ш
Е Н И Е
№............., град
Шумен, 18.02.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Шуменският административен съд в публичното заседание на единадесети
февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Цветкова
при секретаря Р.Хаджидимитрова
като разгледа докладваното от административен съдия Р. Цветкова адм.д. №46
по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл.145 и
сл. от АПК във вр. с чл.124б ал.4 от Закона за акцизите и данъчните
складове (ЗАДС), образувано по жалба на "Т.9." ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя
А.Д.И., против Заповед за налагане на принудителна административна мярка
№ЗГД-2000-671/32-356649/10.12.2019 г., издадена от Директора на ТД Северна
морска - Варна.
Жалбоподателят оспорва издадената заповед за
налагане на ПАМ, като незаконосъобразна, издадена при липса на мотиви и несъответствие
с целите на закона. Излага съображения, че административният орган не е изложил
фактически основания, водещи до налагане на процесната принудителна мярка,
както и изложеното в заповедта не съответства на действителното положение,
както и е нарушен принципът за съразмерност по чл.6 от АПК. С оглед на това
моли съда да постанови съдебно решение, с което да отмени Заповед за налагане
на принудителна административна мярка №ЗГД-2000-671/32-356649/10.12.2019 г.,
издадена от Директора на ТД Северна морска.
Ответната страна Директор на ТД Северна
морска - Варна, редовно призован, за него се явява гл. юрисконсулт Т. К.,
редовно упълномощен, който изразява становище за неоснователност на жалбата и
излага съображения за законосъобразност на оспорената заповед.
От събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи от фактическа страна
следното:
На 11.07.2019 г. служители на ТО „Митническо
разузнаване и разследване Северна морска“ при ГД „Митническо разузнаване и
разследване“ на ЦМУ при АМ извършили проверка на обект – специализиран малък
обект за дестилация, находящ се в с.Троица, община Велики Преслав, област
Шумен, ул. В. Друмев №1, притежаващ Удостоверение за регистрация от 20.02.2019
г. и стопанисван от жалбоподателя. Резултатите от проверката били обективирани
в Протокол за извършена проверка рег.№372/11.07.2019 г. Констатирано било, че в
обекта има две съоръжения за дестилиране на алкохол, като само едното с
вместимост от 400 л. било в работен режим. Жалбоподателят представил на
контролните органи Протокол за проверка от 21.09.2009 г. от производителя за
термометъра – с фабричен №09845 от 0 до 35 градуса и Протокол за проверка от
09.01.2019 г. от производителя за алкохоломера – с фабричен №70823 с обхват
40-50% vol., като до приключване на проверката не е представен
калибриран/сертифициран/ уред или средство за измерване на алкохолното
съдържание на високоалкохолни напитки, съгласно чл.61 ал.1 от ЗАДС. Въз основа
на така извършената проверка и приложените доказателства, включително и
обяснения на жалбоподателя, бил съставен и връчен АУАН №2677/24.09.2019 г., в
който било посочено, че е извършено нарушение по чл.61 ал.1 и чл.114 от ЗАДС.
За извършеното административно нарушение,
след като взел предвид обясненията на жалбоподателя и липсата на основание да
се приеме, че случаят е маловажен, било издадено Наказателно постановление
№3720/10.12.2019 г. от Началника то отдел „Митническо разузнаване и разследване
Северна морска“ при ГД „МРР“ към АМ, с което за извършено нарушение по чл.114
във вр. с чл.103а
ал.1 и чл.61 ал.1 от ЗАДС на дружеството – жалбоподател били наложени
следните наказания: на основание чл.114 от ЗАДС имуществена санкция в размер на
5000.00 лева и на основание чл.124а
ал.1 от ЗАДС дружеството било лишено от право
да упражнява търговска дейност в обекта за срок от един месец.
Въз основа на съставения АУАН и издаденото Наказателно
постановление, на основание чл.124б
ал.1 от ЗАДС със Заповед №ЗГД-2000-671/32-356649/10.12.2019 г., издадена от
Директора на ТД Северна морска – Варна, е наложена оспорената в настоящото
производство ПАМ – запечатване на обекта, където е установено нарушението, а
именно специализиран малък обект за дестилиране с Удостоверение за регистрация
№BG002000А0467/20.02.2019 г., находящ се в с.Троица, ул.
В. Друмев №1, за срок от един месец и е забранен достъпът до обекта.
От така установеното фактическо положение,
съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като
подадена в срока по чл.149
ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.
Заповедта е връчена на 10.01.2020 г., а жалбата е подадена на 17.01.2020 г.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения:
Съгласно нормата на чл.124б
ал.2 от ЗАДС – в редакция към 01.01.2020 г. принудителната административна
мярка по ал.1 се прилага с мотивирана заповед на директора на компетентната
териториална дирекция или на оправомощено от него длъжностно лице по
местонахождението на обекта. В случая компетентната териториална дирекция се
определя на база териториален признак, а именно ТД Северна морска, доколкото
нарушението е извършено на територията на с.Троица, област Шумен. Заповедта е
издадена от С.Т., която съгласно Заповед №7296/11.07.2019 г. на директора на
Агенция Митници е определена да изпълнява длъжността Директора на териториална
дирекция „Северна морска“ – Варна. От тези данни следва извода, че оспорената
ПАМ е издадена от компетентен орган.
Съдът намира, че установената в чл.124б
ал.2 от ЗАДС писмена форма е спазена, като заповедта съдържа фактически и
правни основания за издаването, като административният орган в достатъчна
степен е описал фактическа обстановка и е посочил относимите правни норми.
Посочено е, че ПАМ се налага въз основа на издадено наказателно постановление и
съставеният акт за установяване на административно нарушение. Следва да се
отбележи, че за изясняване на фактическата страна, органът се е позовал на
констатациите в съставения АУАН и издаденото НП, което е допустимо съгласно ТР
№16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС. С последното решение е прието, че
административния орган може да се позовава на фактически констатации посочени в
други актове преди оспорения, стига да се намират в административната преписка.
Съдът приема, че при издаването на заповедта
не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
При преценка на материалната
законосъобразност на заповедта, съдът взе предвид следното:
Съгласно чл.124б
ал.1 от ЗАДС при налагане на административно наказание по чл.124а от ЗАДС се
прилага и принудителна административна мярка запечатване на обекта или
обектите, където е установено нарушението, за срок един месец, а при повторно
нарушение – за срок от 2 до 6 месеца. От анализа на тази разпоредба следва
извод, че предпоставка за налагане на процесната ПАМ е преди това да е било
наложено наказание лишаване от право да се упражнява определена дейност или
дейности в обекта или обектите, където е установено нарушението – такова по чл.124а
ал.1 от ЗАДС. Законодателят императивно е обвързал посочената санкция и
налагането на ПАМ, поради което административният орган е длъжен при налагане
на наказание по чл.124а
от ЗАДС да наложи и съответната ПАМ, т. е. органът действа при условията на
обвързана компетентност.
Лишаването от права по посочената норма е
вид наказание по своята същност и като такова се налага само и единствено с
предвидените от закона актове. В настоящия случай, тъй като се касае за
административно нарушение, наказанието се налага посредством наказателно
постановление. Следователно за да възникне задължението на органа да наложи ПАМ
е необходимо наказанието по чл.124а
от ЗАДС да е наложено по установения ред, т. е. да е издадено Наказателно
постановление. Нормата на чл.124а
от ЗАДС не въвежда изискване това Наказателно постановление да е влязло в
сила, а единствено да е наложена санкция лишаване от право да се упражнява
конкретна дейност в конкретен обект.
В случая е налице материално-правната
предпоставка за налагане на процесната ПАМ, а именно с Наказателно
постановление №3720/10.12.2019 г. на Началника на отдел „МРР Северна морска“,
за извършено нарушение на чл.114 във вр. с чл.103а
ал.1 и чл.61 ал.1 от ЗАДС
на дружеството – жалбоподател, на основание чл.114
ал.1 от ЗАДС е наложено наказание имуществена санкция в размер на 5000.00
лева и на основание чл.124а
ал.1 от ЗАДС дружеството е лишено от право да упражнява търговска дейност
за срок от един месец в обект, находящ се в с. Троица, област Шумен, ул. В.
Друмев №1.
Относно размера на наложената ПАМ следва да
се отбележи, че е конкретно определен в правната норма на чл.124б
от ЗАДС, поради което административният орган отново няма възможност за
самостоятелна преценка. Единственото, което е необходимо да бъде проверено във
връзка с времетраенето на наложената ПАМ се явява обстоятелството дали
нарушението е извършено повторно или не, с оглед налагане на по-дългото
наказание. Няма данни нарушението да е извършено повторно, и при установяване,
че нарушението е за първи път е наложена ПАМ за срок от един месец. Тъй като
срокът за ПАМ е фиксиран, то не може да се приеме възражението на
жалбоподателя, че с определения срок законните му права и интереси се засягат в
по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Не са
били налице и други по-благоприятни за адресата мерки, което да обоснове
преценка по смисъла на чл.6
ал.2 от АПК. От характера на мярката по чл.124б следва извод, че органът
действа в рамките на обвързана компетентност и всякога е длъжен да наложи ПАМ
при наличие на материално-правната предпоставка за това – наложено наказание
лишаване от право на упражняване на дейност с наказателно постановление.
В жалбата са изложени и възражения относно
липса на мотиви в оспорения административен акт. Тези възражения изцяло касаят
предварителното изпълнение на заповедта и са станали предмет на разглеждане по
искането за спиране на това предварително изпълнение, по което съдът се е
произнесъл с Определение от 17.01.2020 г., с което е отхвърлил искането. В
допълнение следва да се отбележи, че доколкото мярката е обвързана с издадено
наказателно постановление, то достатъчно е в мотивите си органът да се е
позовал на това постановление. Последното е извършено от административния
орган, поради което и заповедта се явява мотивирана.
Налице са и възражения в жалбата по
отношение на установените факти в заповедта и действителната фактическа
обстановка, които съдът намира за неоснователни. Както бе посочено по-горе
налагането на ПАМ е обвързано с издаването на наказателно постановление, т. е.
докато такова не бъде издадено не може да се издаде и ПАМ, но от друга страна
органът е обвързан да издаде ПАМ след издаване на наказателното постановление.
Категорично установено е по делото, че в процесния обект към момента на
извършване на проверката не е представен калибриран/сертифициран/ уред или
средство за измерване на алкохолното съдържание на високоалкохолни напитки,
съгласно чл.61 ал.1 от ЗАДС. Не се оспорва от контролните органи, че уред за
измерване на алкохола е имало в обекта, но той не е отговарял на изискванията
на чл.61 ал.1 от ЗАДС. С оглед събраните по делото доказателства по категоричен
начин се установи, че в проверявания специализиран обект за дестилация в с.Троица,
област Шумен, стопанисван от жалбоподателя, в момента на проверката е липсвал
сертифициран уред за измерване на алкохолен градус, преминал през метрологичен
контрол, с което е налице неизпълнение на задължение към държавата по смисъла
на чл.103а
ал.1 във вр. с чл.61
от ЗАДС и чл.23
ал.2 от Закона за измерванията /ЗИ/, чл.25
и чл.28
от ЗИ, във вр. с чл.526,
чл.537
и чл.538
от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол.
Законодателят не прави разлика дали уредът за измерване на алкохолен градус е
закупен от държава в ЕС или извън ЕС, важното той да е сертифициран от
компетентните органи на територията на страната, с какъвто Протокол от проверка
№178-А-ИСИС/03.09.2019 г. от ГД „Мерки и измервателни уреди“ към Българския
институт по метрология дружеството се е снабдило по отношение на уреда
алкохоломер с фабр. №70823, произведен във Франция. Този протокол за
сертифициране обаче е след извършване на проверката и не променя извода на
контролните органи, обективирани в процесната заповед.
Принудителната мярка е обвързана от друга
страна и с наложената санкция за лишаване от право да се упражнява дадена
дейност, в случая търговска дейност в специализиран малък обект за дестилиране.
От това следва извод, че целта на наложената ПАМ е да обезпечи тази санкция, т.
е. да предотврати възможността на лицето да упражнява забранените му права или
да извърши друго подобно нарушение. Този извод следва и от обстоятелството, че
лишаването от права и наложената ПАМ "запечатване на обект" се
определят за еднакъв период. При тези данни съдът намира, че целта на
наложената ПАМ е превантивна и е обвързана с действието на наложената санкция
лишаване от права. Обвързаността на мярката със санкцията води до извод, че
целта на закона е именно чрез ПАМ да се обезпечи наложената санкция, поради
което и налагането й на един по-късен етап, доколкото е извършено едновременно
с периода на санкцията, отговаря на целите на закона.
В допълнение към горното следва да се
отбележи, че в ЗАДС е предвидена възможност както мярката, така и санкцията
лишаване от право да се упражнява дейност, да бъдат отменени от
административния орган след представяне на доказателства за заплащане на
имуществената санкция наложена с наказателното постановление. Последната в
случай на отмяна на наказателното постановление по съответния ред ще бъде
възстановена на субекта от административния орган. Въз основа на това, съдът
достига до извод, че законодателят е предвидил механизъм, който да съблюдава
правата и интересите на субектите в наказателното производство. От една страна
е дадена възможност за отмяна на ПАМ и санкцията за лишаване от право да се
упражнява дейност, т. е. държавата да се откаже от правото си да наложи тези
мярка и санкция, но в същото време да се обезпечи нейното право да събере
наложената имуществена санкция по евентуално законосъобразно издаденото НП. От
тук следва извод, че възраженията на жалбоподателя касаещи неспазването целта
на закона с налагането на процесната ПАМ се явяват неоснователни.
Предвид изложеното, съдът намира, че не са
налице отменителни основания по смисъла на чл.146
от АПК, тъй като процесната заповед е издадена от компетентен орган, в
предвидената от закона форма, при липса на съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон.
Заповедта е издадена и в съответствие с целта на закона. Наложената ПАМ има
превантивен характер и цели осуетяване възможността на дееца да извърши други
подобни нарушения.
По изложените съображения, следва да се
приеме, че правилно административния орган е наложил на жалбоподателя
принудителна административна мярка, след като е установил наличието на
материалноправните предпоставки, предвидени в нормата на чл.124б
ал.1 от ЗАДС, а подадената жалба, като неоснователна следва да бъде
отхвърлена.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на "Т.9." ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от управителя А.Д.И., против Заповед за налагане
на принудителна административна мярка №ЗГД-2000-671/32-356649/10.12.2019 г.,
издадена от Директора на ТД Северна морска – Варна.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в
четиринадесетдневен срок от съобщението до страните.
Решението да се съобщи на
страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл.137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: