Р Е Ш Е Н И Е № 194
07.11.2019г., град Средец
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СРЕДЕЦ, IІ граждански
състав, след проведено открито съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
Районен съдия: Сирануш Артинян
При участието на секретаря Маринка
Маринчева, като разгледа докладваното от съдията Артинян гр.дело № 526 по описа
на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск от И.А.Л.,
ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника адв.Й.Ж., против Областна
Дирекция на МВР – гр.Бургас, представлявана от Директора старши комисар Р. С. С.
В исковата молба И.Л. твърди, че от
2015г. до момента на завеждане на исковата молба, работи по служебно
правоотношение съобразно ЗМВР като „Младши полицейски инспектор“ в „Оперативна
дежурна част“ в Районно управление на МВР – Средец и изпълнява служебните си
задължения на 24 часови смени по график, при тримесечно сумарно отчитане на
работното време. Получаваното от ищеца брутно трудово възнаграждение се
състояло от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, между
които попадало и това за извънреден труд. В периода след месец април 2016г. до
края на същата година в Управлението в гр.Средец работили по – малко оперативни
дежурни и затова се налагало да се дават повече часове извънреден труд, тъй
като с оглед спецификата на работата, не можело да няма дежурен в управлението.
В този период имало по – малко време за почивки, отколкото се полага. Ищецът
твърди, че затова от септември 2016г. излязъл в продължителен болничен, защото
му правили сърдечна операция. Докато бил на работа за месец април изработил 9
смени или 216 часа, при норматив от 160 часа, като извънредните часове били 56.
За месец май изработил 10 смени или 240 часа, при норматив 152 часа, като
извънредните часове били 88. За месец юни изработил 6 смени или 144 часа, но от
20.06.2016г. до края на месеца бил в отпуска, затова норматива бил 104 часа,
според работни дни от месеца, а извънредните часове били 40. За тримесечието
имал общо 184 часа извънреден труд, от които 70 часа му били платени и оставали
114 часа, които не му били заплатени до момента, но бил изработил. В закона и
подзаконовите нормативни актове нямало забрана за заплащане на така положения
труд. Твърди, че графици за полагания труд безспорно били правени и
утвърждавани от Началника на Управлението. За периода от 01.04.2016г. до
30.06.2016г. Л. бил изработил 114 часа извънреден труд на стойност около 750
лева, който труд не му бил заплатен от ответника, като часовата ставка, която
се получавала при основно възнаграждение за периода в размер на 682 лева,
определено съгласно Наредба № 8121з-919 на Министъра на вътрешните работи, бил
около 6,5 лева след увеличение с 50%. Ищецът отправя искане да бъде осъден
ответникът да му заплати дължимите суми за извънреден труд, а именно: сумата от
750 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд в размер на 114 часа за процесния период от 01.04.2016г. до
30.06.2016г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.
С определение по чл.214 от ГПК в открито
съдебно заседание на 24.10.2019г. съдът е допуснал изменение на иска, като
следва да се счита за предявен за сумата от 719,34 лева /седемстотин и
деветнадесет лева и тридесет и четири стотинки/, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането,
представляващо възнаграждение за извънреден труд.
В законоустановения срок по чл.131, ал.1
от ГПК ответникът Областна Дирекция на МВР – Бургас, чрез пълномощника
гл.юрисконсулт Г.В., е ангажирал отговор, с който заявява, че оспорва
предявения иск по основание и размер. Твърди, че разпределението на работното
време за заеманата от ищеца длъжност било организирано в работни смени,
определени с месечен график, изготвен от специално натоварен служител и
утвърден от началника на районното управление. Отработените часове над
нормативно установения брой се отчитал с протоколи, приложение № 1 към чл.18,
ал.3, респ. чл.23, ал.1 от Наредбата, екземпляр от които се изпращал в сектор
„Финансово осигуряване“ за изплащане. Сочи, че в исковата молба липсвали
конкретни данни относно датите, на които е полаган извънреден труд, уточнение
относно това дали е положен в работни или в почивни дни или празнични дни,
съгласно утвърдения график или извън него и т.н., като само произволно били
посочени брой часове за тримесечие и цена за час. Независимо от това заявява,
че положеният от ищеца извънреден труд бил своевременно отчитан и заплащан,
като това се установявало по несъмнен начин от приложените към отговора месечни
графици за дежурства на служителите в ОДЧ при РУ – Средец, от протоколите за
положен труд от държавните служители, работещи на смени в РУ – Средец,
Приложение № 1 към чл.18, ал.3 респ. чл.23, ал.1 от Наредбата, както и от
платежните бележки за начислено и заплатено месечно възнаграждение. Ответникът
прави възражение за изтекла погасителна давност на исковата претенция, тъй като
тригодишният давностен срок за предявяването й по съдебен ред бил изтекъл към
датата на подаване на исковата молба – 24.07.2019г.
Районен съд – Средец, като прецени събраните по делото
доказателства и доводите на страните, съобразно нормата на чл.235, ал.2 от ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са искове с правно
основание чл.178,
ал.1, т.3 във вр. с чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР.
Основателността на иска за заплащане на
извънреден труд е обусловена от установяването на следните материално правни
предпоставки: 1. че между страните е съществувало служебно правоотношение по
ЗМВР през процесния период; 2. че ищецът е заемал посочената в исковата молба
длъжност; 3. че положеният от ищеца труд
през процесния период надхвърля продължителността на нормативно определеното
работното време, изчислявано всеки месец и съответно и на тримесечие; 4.
продължителността на работното време и 5. подлежащия на заплащане размер на
трудовото възнаграждение.
Не е спорно
между страните, като се установява и от приложеното Удостоверение от 01.08.2019г.,
издадено от началник „Човешки ресурси“ на ОД на МВР – Бургас, че за периода, за
който се претендира трудовото възнаграждение за извънреден труд – от
01.04.2016г. до 30.06.2016г., И.Л. е бил в служебно правоотношение по ЗМВР с
Областна Дирекция на МВР – гр.Бургас, на длъжност „Младши оперативен дежурен“ в
„Оперативна дежурна част“ при РУ – Средец на ОД на МВР – Бургас.
Видно от
заключението на вещото лице по допуснатата Съдебно –икономическа експертиза,
което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, като същото не е
и оспорено от страните по делото, се установява, че за периода от 01.04.2016г.
до 30.06.2016г. И.Л. е отработил 25 смени от по 24 часа или общо 600 часа.
Нормативът за отработените часове за процесия период бил 416 /160 часа през
април 2016г., 152 часа през май 2016г. и 104 часа през юни 2016г./, но тъй като
ищецът е отработил 600 часа /216 часа през април 2016г., 240 часа през май 2016г.
и 144 часа през юни 2016г./, положеният от него труд над нормата възлизал на
184 часа /56 час през април 2016, 88 часа през май 2016г. и 40 часа през юни
2016г./. В заключението на експертизата се сочи, че съгласно представените по
делото платежни бележки за същия период на ищеца били заплатени извънреден труд
от 70 часа за второто тримесечие на 2016г., начислени и платени през месец
април 2016г., като за периода от 01.04.2016г. до 30.06.2016г. оставал
неизплатен труд от 114 часа като резултат от положени и незаплатен извънреден
труд, чието стойностно изражение е 719,34 лева, на база установеното основно
месечно възнаграждение на ищеца от 682 лева, увеличено с 50 %.
Получаваното
трудово възнаграждение от ищеца през процесния период се установява и от
представените от ответника платежни бележки, а положения от него труд – от
протоколите за отчитане на отработеното време за процесния период, които
документи са приобщени в доказателствената съвкупност по делото.
Съобразно
новелата на чл.176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните
служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни
възнаграждения, като в чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР е предвидено, че допълнително
възнаграждение е и допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд.
Нормата на чл.187, ал.3 от ЗМВР предвижда, че работното време на държавните
служители се изчислява в работни дни подневно, а за работещите на 8, 12 или 24
часови смени – сумирано за тримесечен период, като ал.5 на чл.187 от ЗМВР
урежда, че работата извън редовното работно време се компенсира с допълнителен
платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за
извънреден труд за работата в почивни и празнични дни за служителите на
ненормиран работен ден или с възнаграждение за извънреден труд за отработени до
70 часа на отчетен период – за служители, работещи на смени. В ал.6 на чл.187
от ЗМВР е предвидено, че извънредният труд по ал.5 се заплаща с 50 на сто
увеличение върху основното месечно възнаграждение.
Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, съобразно чл.187, ал.9 от ЗМВР. За процесния период, за който се претендира възнаграждението за извънреден труд – от 01.04.2016г. до 30.06.2016г., са действали последователно Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г. и Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015г. на Министъра на вътрешните работи. Разпоредбите на чл.8 и чл.10 от тези наредби, които са идентични, приемат, че извънредният труд за държавните служители не може да надвишава 280 часа годишно и 70 часа на тримесечие. Съответно в чл.18, ал.2 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г. е предвидено, че работното време на държавните служители, работещи на смени, се изчислява и отчита в часове, сумирано за тримесечен период.
Видно от
представените протоколи за положен труд от ищеца – общо отработени часове по
график и норма за периода, утвърдени от началника на РУ – Средец, както и от
приетото заключение на съдебно – счетоводната експертиза, отработените от него
часове по график надвишават определената норма на часовете труд за периода.
Това обуславя, така положените часове труд над установите по график, определянето
им като извънреден труд. От доказателствата по делото се установява, че
единствено през месец април е начислено и изплатено възнаграждение за
извънреден труд от 70 часа, който е изплатен в този месец. Остатъкът от
изработения извънреден труд за месец април 2016г. не е изплатен, а съответно
извънредният труд за месец май и юни 2016г. също не е начислен и изплатен,
видно от приобщените в доказателствената съвкупност платежни бележки за
изплатено трудово възнаграждение. Не са налице и други доказателства по делото,
че положеният извънреден труд е заплатен от работодателя, което обстоятелство е
изцяло в негова доказателствена тежест, както и данни да е компенсиран по
друг начин – че е компенсиран с
допълнителен платен годишен отпуск за работа в работни дни.
Относно
релевираното възражение за изтекла погасителна давност от страна на ответника
за периода от 01.04.2016г. до 30.06.016г., съдът намира, че същото е
неоснователно. Действително разпоредбата на чл.111, б.“а“ от ЗЗД предвижда, че
се погасяват с изтичане на тригодишна давност вземанията за възнаграждение за
труд. Положеният извънреден труд от служителите по ЗМВР се отчита на тримесечие
по аргумент от чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР, с оглед на което преценката за
положения извънреден труд в процесния случай маже да се осъществи едва в края
на тримесечието, а именно към дата 30.06.2016г. В тази връзка през този период /от
01.04.2016г. до 30.06.2016г./, начина на изплащане на извънредния труд се е
определял в Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г., Наредба № 8121з-592 от
25.05.2015г. на Министъра на вътрешните работи, като в нормата на чл.34, ал.3
от първата наредба е предвидено, че възнагражденията за труд извън установеното
редовно работно време се включват в месечното възнаграждение и се изплащат в
месеца, следващ отчетения период, при своевременно изпращане на протоколите във
финансовите звена, а в чл.33, ал.1 от втората наредба отново е посочено, че
възнагражденията за труд извън редовното работно време се включват в месечното
възнаграждение и се изплащат в следващия месец, но в настоящия случай, с оглед
уредбата на ЗМВР, то това може да стане едва при изтичане на тримесечния
период, в който извънредният труд е положен. Предвид това дължимото възнаграждение
за извънреден труд за тримесечието от 01.04.2016г. до 30.06.2016г. подлежи на
изплащане през месец юли 2016г., т.е. тогава настъпва падежа на вземането,
съответно от тогава тече и давностния срок. В случая процесния иск за
извънреден труд е подаден в Районен съд – Средец на дата 24.07.2019г., към
която дата не е изтекъл тригодишния давностен срок за претендираните вземания в
настоящото производство.
Ето защо исковата претенция за
заплащане на извънреден труд за периода от 01.04.2016г. до 30.06.2016г., се
явява доказана по основание. От събраните по делото доказателства се установи,
че за тези три месеца ищецът е положил 600 часа труд, като часовете труд, които
е следвало да положи по норматив е 416 часа. Предвид това извънредният труд се
явява 184 часа, от които 70 часа са платени. Разликата между положен и платен
извънреден труд е в размер на 114 часа, като неговата стойност, пресметнато с
50 % увеличение върху основното месечно възнаграждение, според заключението на
Съдебно –икономическата експертиза, възлиза в размер на 719,34 лева, като
ищецът претендира именно сумата от 719,34 лева, с оглед на което искът ще се
уважи изцяло.
Вземането за законна лихва е акцесорно по отношение на иска за
главното вземане. С оглед уважаването
на главния иск подлежи на
уважаване и обусловената претенция.
При този изход на спора на основание
чл.78, ал.1 от ГПК ответникът ОД на МВР – гр.Бургас
следва да бъде осъден да заплати на ищеца И.А.Л. сумата от 300.00 лева,
представляващо заплатено адвокатско възнаграждение, уговорено в договор за
правна защита и съдействие между Л. и адв.Ж. от 02.09.2019г. /л.139 от делото/.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК на
ответника следва да бъдат възложени и всички дължащи се такси и разноски по
делото – държавна такса в размер на 50,00 лева за предявения иск, разгледан в
настоящото производство, както и държавна такса от 5,00 лева в случай на
издаване на изпълнителен лист. Ответникът следва да понесе и разноските по
изготвеното заключение на експертизата по делото в размер на 100.00 лева,
платени от бюджета на съда.
Така
мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР – гр.Бургас, ЕИК *********, с
адрес: ул.“Христо Ботев“ № 46, представлявана от Директора старши комисар Р. С. С., да
заплати на И.А.Л.,
ЕГН **********, с адрес: ***, по иска с
правно основание чл.
178, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР сумата от 719,34 лева /седемстотин и деветнадесет лева и
тридесет и четири стотинки/, представляваща
дължимо допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд за
периода 01.04.2016 г. – 30.06.2016г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба на 24.07.2019
г. до окончателното ѝ изплащане, както и
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК направените по делото разноски в размер на 300,00 лева /триста лева/,
представляваща адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР – гр.Бургас, ЕИК *********, с
адрес: ул.“Христо Ботев“ № 46, представлявана от Директора старши комисар Р. С. С., да
заплати по сметката на Районен съд – Средец държавна такса в размер на 50,00 лева /петдесет лева/, държавна
такса от 5,00 лева /пет лева/ в
случай на издаване на изпълнителен лист, както и разноски за експертиза в
размер на 100,00 лева /сто лева/.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК предварително изпълнение
на решението.
Решението
да се връчи на страните по делото. Същото подлежи на въззивно обжалване пред
Окръжен съд – Бургас в двуседмичен срок от 07.11.2019 г. /съгласно чл. 315, ал. 2 от ГПК/.
Районен съдия:…………………….