Р
Е Ш Е Н И Е
№ 728
01.06.2022
год.,
гр. Б.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр. Б., осемнадесети състав, в публично заседание на дванадесети май две хиляди двадесет и
втора година, в състав:
СЪДИЯ: М. НИКОЛОВА
при секретаря Гергана
Славова и прокурор Дарин Христов,
като разгледа докладваното от съдията Николова административно дело № 2196
по описа за 2021 г. на Административен съд - гр. Б.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.284, ал.1, във вр. с чл.285, ал.1 от Закона за изпълнение на
наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), във вр.с чл. 203 от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано
е по искова молба на И.Н.Р. – лишен от свобода, понастоящем в Затвора – Б.
против ГД „Изпълнение на наказанията“ - С., с която са предявени обективно съединени осъдителни искове против ГД
„Изпълнение на наказанията“ - С.. Претенциите на ищеца са следните: 1. за
осъждане на ответника да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер
на 3 000 лева, причинени в периода от 11.04.2020 г. до 10.05.2020 г. в резултат
на незаконосъобразни действия на длъжностни лица на ответника, а именно:
изземване на 10 кутии цигари и ТВ игра от колетна пратка, предназначена за ищеца,
ведно със законна лихва върху главницата от момента на извършване на
незаконното действие до окончателното изплащане на сумата; 2. за осъждане на
ответника да му заплати обезщетение в общ размер на 25 лева – разходи за
заплатени консумативи и за внесени два броя държавни такси, както и
неимуществени вреди в размер на 500 лева, причинени в резултат на
незаконосъобразни бездействия на длъжностни лица на ответника – незаплащане на
държавни такси и непредставяне на платежните нареждания за това от негово име по
две образувани дела в Административен съд – Б. - административно дело № 852/2020 г. и административно дело № 443/2021 г., довело до
прекратяване на делата от съда поради неотстраняване в срок на нередовността на
подадените от Р. жалби, с което от затворническата администрация е
възпрепятстван достъпа му до съд, ведно със законна лихва върху главниците от
момента на извършване на незаконните бездействия до окончателното изплащане на
сумата; и 3. за осъждане на ответника да му заплати обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 4 400 лева, причинени в периода от 11.04.2020 г. до
10.05.2020 г. в резултат на незаконосъобразни бездействия на длъжностни лица на
ответника, а именно: неосигуряване на ищеца на достъп до интернет и на възможност
да използва компютър, за да подава искания, сигнали и приложенията към тях по
електронен път по реда на Закона за електронното управление, респ. по реда на
ЗСВ в производствата пред съд в нарушение на правото му по чл.18а от АПК, както
и в резултат на систематичното подигравателно отношение към Р. от страна на
длъжностни лица от администрацията на Затвора, ограничаващи и забраняващи
получаването на консумативи (листи и химикали), ведно със законна лихва върху
главницата от момента на извършване на незаконното действие до окончателното
изплащане на сумата.
Ищецът
твърди, че по силата на издадена от началника на Затвора – Б. Заповед №
246/10.04.2020 г. се е възползвал от правото си да получи малък колет за
великденските празници от свои близки, който е съдържал 10 кутии цигари и ТВ
игра – вещи, попадащи сред разрешените за получаване, притежание и държане от
лишените от свобода, съгласно списък, утвърден от министъра на правосъдието.
Така изпратените му стоки били иззети незаконосъобразно от страна на ответника,
чрез ИСДВР Л., с мотива, че същите не попадат сред разрешените вещи в
посочената заповед на началника на затвора. Ищецът твърди, че действията по
изземване на посочените вещи – 10 кутии цигари и ТВ игра, са незаконосъобразни,
че същите са целели да го унижат и създадат у него чувство на безпомощност,
незащитеност и страх, да бъде поставен същият в лишение, предвид негативния
ефект, който е ноторно, че оказва липсата на цигари у един пушач. В тази
връзка, ищецът сочи, че това ясно незаконосъобразно и своеволно действие е
предизвикало у него чувство на гняв, както и много други негативни чувства.
Ищецът счита, че тези незаконосъобразни действия изцяло противоречат на нормата
на чл.3, ал.1 ЗИНЗС и на чл.3 ЕКПЧ, както и на чл.1 от Протокол 1 към ЕКПЧ,
доколкото иззетите вещи са били позволени за внасяне и притежание както според
утвърдения от министъра на правосъдието списък, така и съгласно издадената от
началника на Затвора – Б. заповед.
Ищецът
навежда твърдения, че във връзка с незаконосъобразните действия от страна на
администрацията в затвора, описани по-горе, е подал жалба по съдебен ред, по
която е било образувано административно дело № 852/2020 г. по описа на
Административен съд - Б., като жалбата му е била оставена без движение с
указания за внасяне на дължимата по делото държавна такса. Сочи, че в тази
връзка е отправил искане до администрацията на затвора, чрез началника на
затвора, да бъде изтеглена посочената сума от 10 лева от личната му сметка,
като платежното нареждане бъде предоставено на съдебния състав, сезиран с
жалбата му, но това не било сторено и станало причина с крайния си съдебен акт
съдът да прекрати делото му, поради неотстранени нередовности на жалбата. Било
му обяснено от ИСДВР Л., че администрацията на затвора няма задължение да
придвижва квитанциите за заплатена държавна такса от страна на ищеца до съдебни
органи, а задължение на съда било да направи справка дали дължимата държавна
такса е била заплатена. Ищецът счита, че администрацията на затвора е била
наясно, че неизпращането до съда на квитанцията за заплатената от него държавна
такса по делото неминуемо ще стане причина за неговото прекратяване, като по
същия начин било процедирано и по административно дело № 443/2021 г. по описа
на Административен съд - Б., което също било прекратено по същата причина –
поради неотстраняване от страна на ищеца на нередовностите на жалбата му в
указания срок, чрез внасяне на дължимата държавна такса по жалбата. С тези
действия на администрацията на Затвора - Б., станали причина за прекратяване на
двете му административни дела, които действия ищецът намира за
незаконосъобразни /в противоречие със задължението на държавните органи по чл.6
ЕКПЧ да осигурят достъп до съд и в нарушение на разпоредби на Закона за
администрацията/ и умишлено извършени от ИСДВР Л., същият счита, че са му причинени
от страна на ответника имуществени вреди в общ размер на 25 лева – разходи за
заплатени консумативи и за внесени два броя държавни такси, както и
неимуществени вреди в размер на 500 лева.
Ищецът
навежда твърдения за нарушено право по чл.18а от АПК, в сила от 10.10.2019 год.,
от страна на ГД „ИН” – С., чрез администрацията на Затвора - Б., която в
противоречие с посочената разпоредба не му осигурява техническа възможност
същият да подава исканията, сигналите и приложенията към тях по електронен път
по реда на Закона за електронното управление, респ. по реда на ЗСВ в
производствата пред съд. Сочи също, че в тази връзка многократно е отправял
молби и заявления за предприемане на действия за прекратяване бездействието на
ГД „ИН” – С. по привеждане в изпълнение на правото му по чл.18а АПК, вкл. е
искал да му бъде разрешено да ползва компютърно устройство с цел реализиране на
правото си по чл.18а АПК, но без резултат. Ищецът счита, че чрез бездействието
си да му се осигури възможност да се възползва от правото си по чл.18а АПК,
ответникът му нанася вреди, които покриват нормата на чл.3 ЗИНЗС, като
същевременно бездействията на ответника, изразяващи се в лишаването на
осъдените от технически средства, са в нарушение на Резолюция на Съвета по
правата на човека към ООН, в нарушение на чл.10 ЕКПЧ и на чл.19 от
Международния пакт за граждански и политически права. Сочи се, че настъпилите в
тази връзка вреди за ищеца са преки и непосредствени и се изразяват в създалото
се чувство за маловажност, в загубата на доверие в институциите в Република
България, с оглед явния отказ за изпълнение на норматив, както и в
систематичното подигравателно отношение към ищеца от страна на длъжностни лица
от администрацията на Затвора, ограничаващи и забраняващи му получаването на
консумативи /листи и химикали/.
В съдебно заседание ищецът се явява лично и с
процесуален представител. Пледира за уважаване на исковите претенции. Представя
писмени доказателства. Както сам, така и чрез процесуалния си представител представя
и писмени бележки.
Ответникът по иска, Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието - гр. С. /ГДИН/,
редовно и своевременно призован, чрез процесуалния си представител, оспорва
исковете като неоснователни в депозиран по делото писмен отговор /л.57-л.62/ на
исковата молба и в съдебно заседание. Моли за отхвърляне на исковете като
неоснователни и недоказани. Представя писмени доказателства. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Б. дава заключение за неоснователност на исковете и пледира за
отхвърлянето им.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства, от фактическа страна намира следното:
Към настоящия момент ищецът И.Н.Р. изтърпява наказание „доживотен
затвор без замяна“ в Затвора в гр.Б. с начало на изтърпяване на наказанието 03.12.2001г.
Първоначално ищецът е бил с постановен „специален“ режим, заменен на строг на
11.04.2013г. с решение на Комисията по чл.73 от ЗИНЗС. Впоследствие режимът му
отново е сменен от строг на специален на 14.12.2016г. с решение на комисията по
чл.73 от ЗИНЗС и ищецът е върнат в I-ва зона с повишена сигурност.
Със заповед № 10-04-642/28.11.2018г. (л.71 от делото)
Министърът на правосъдието е утвърдил списък на разрешените лични вещи,
предмети и хранителни продукти, които могат да получават, ползват и държат при
себе си или на определените за целта места лишените от свобода и задържаните
под стража по реда на Наказателно-процесуалния кодекс, настанени в затворите,
поправителните домове и затворническите общежития и арестите в затворите.
Съгласно т.5, б. и) от списъка сред разрешените битови вещи са електронни игри (с
размери до 30/30 см.), които не поддържат VCD, DVD, AVI и други видеоформати и безжична комуникация, а съгласно т.6,
б.л) от заповедта сред разрешените други лични вещи са цигарите, които са
закупени от лавката или получени по време на свиждане.
Със заповед № 246/10.04.2020г. началникът на затвора в гр.Б.
е разрешил на основание чл.82, ал.3 от ППЗИНЗС лишените от свобода и
задържаните в затвора лица и затворническите общежития към него да получават по
една допълнителна хранителна пратка за времето от Великденските празници до
Гергьовден, включително от 13.04.2020г. до 06.05.2020г., която може да съдържа следните
хранителни продукти - до 5кг., плодове и зеленчуци – до 5 кг. и дрехи за летния
сезон. В заповедта изрично е посочено, че преди предаване на пратката на
лишения от свобода или задържаното лице следва да се извърши проверка на
съдържанието и количеството на колетната пратка, като вещите, извън списъка на
разрешените вещи и предмети следва да не се предават и да се изземват по
установения ред.
Между страните не е налице спор, а и се установява от
представената по делото справка от инспектор IV-та степен „СДВР“ инсп.п. Иванов Л. – ИСДВР 1 –ва зона за
повишена сигурност (л.66), че на основание тази заповед в затвора е била приета
колетна пратка, изпратена по пощата и предназначена за ищеца, която съдържала
10 броя кутии цигари и ТВ игра, които били иззети от длъжностни лица в затвора
в гр.Б. с мотива, че тези вещи не са получени от лишения от свобода по време на
свиждане.
С определение № 964 от 09.06.2020г., постановено по адм.д.№
852/2020г. по описа на Административен съд - Б., образувано по жалба на И.Р.,
съдът е прекратил делото, тъй като в определения от съда 7-дневен срок, изтекъл
на 06.06.2020г.(петък) и до момента на постановяване на съдебния акт не е
представен по делото документ за внесена държавна такса.
С определение № 796/19.04.2021г., постановено по адм.д.№
443/2021г. по описа на Административен съд - Б., образувано по жалба на И.Р., съдът
е прекратил делото, тъй като в
определения от съда 7-дневен срок, изтекъл на 12.04.2021г.(присъствен ден) не е
представен по делото документ за внесена държавна такса.
Приложено към справката от
инспектор IV-та степен „СДВР“ инсп.п. Иванов Л. са
представени по делото копия от платежни нареждания (л.74 и л.75), от които се
установява, че ГД „ИН“ е внесла по сметка на Административен съд – Б. държавни
такси по посочените две административни дела, образувани по жалби на И.Р. след
изтичане на указания от съда срок за отстраняване нередовностите на жалбите, а
именно: държавна такса в размер на 10 лева, внесена по адм.дело № 852/2020г. на
09.06.2020г. и държавна такса в размер на 10 лева по адм.д.№ 443/2021г.,
внесена на 13.04.2021г. Държавните такси са внесени след като ищецът е подал
писмени искания за това до деловодството на затвора, регистрирани с № 2041 на
05.06.2020г. (л. 85) и с № 1208 на 08.04.2021г. (л.84). Горните факти се
установяват и от приложените по делото административно дело № 852/2020 г. и административно дело № 443/2021 г., и двете по описа на
Административен съд Б., както и справка - копие от извлечение от транзитна
сметка, изготвена от касиера при Административен съд Б..
При така изяснената фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна следното:
По
допустимостта на иска за неимуществени вреди:
Исковете са процесуално ДОПУСТИМИ.
Ищецът претендира обезщетение за понесени
неимуществени вреди, причинени от бездействието на длъжностни лица при
ответника и поставянето му в неблагоприятни условия на изтърпяване на наложеното
му наказание в затвора в гр.Б., в резултат на което се е почувствал подложен на
изтезание, нечовешко и нехуманно отношение в нарушение на чл.3, ал.1 и 2 от ЗИНЗС.
Разпоредбата на чл.284, ал.1 от ЗИНЗС предвижда, че
държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под
стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на
нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС.
Според чл.285, ал.1 от ЗИНЗС, искът по чл. 284, ал. 1 от
с.з. се разглежда по реда на глава единадесета от Административно-процесуалния
кодекс, а ал.2 на текста сочи като ответници органите по чл. 284, ал. 1, от
чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите. Последните, според
правилото на чл. 205 АПК са юридическите лица, представлявани от органа (в
случая от специализираните органи по изпълнение на наказанията), от чиито
незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.
Ответникът - Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията" със седалище гр.С., съгласно чл. 12, ал.2 ЗИНЗС, е юридическо
лице към министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и
контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода, а затворите,
какъвто е и затворът в гр. Б., са нейни териториални служби (чл. 12, ал.2 от ЗИНЗС).
За вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия
на администрацията на затвора и длъжностни лица в системата на тази
администрация, отговаря юридическото лице.
При това положение Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията" за процесния период има както процесуална, така и материално
правна легитимация да отговаря по предявените искове.
По основателността на исковите претенции:
За да бъде приет за основателен иска за вреди с правно
основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт,
действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на
наказанията, с което се нарушава чл.3 от закона и настъпила, в резултат на
нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага
до доказване на противното по силата на въведената с разпоредбата на чл.284,
ал.5 от ЗИНЗС оборима презумпция. Т.е., отговорността на държавата се ангажира
при доказано подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително
отношение /чл. 3, ал.1/, както и при поставянето на лицата в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода" или
"задържането под стража", изразяващи се в липса на достатъчно жилищна
площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско
обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без
възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност /чл. 3,
ал.2/.
Относима към спора е и друга материалноправна
разпоредба на чл.3 от Европейската конвенция за защита правата на човека и
основните свободи, която е ратифицирана от България през 1992г. и съгласно чл.5,
ал.4 от Конституцията на Република България е част от вътрешното право на
страната и има предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които
й противоречат. Според посочената разпоредба от конвенцията никой не може да
бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание.
В случая не се доказа наличието на първата
предпоставка за уважаване на предявените от ищеца искове, а именно извършването
на незаконосъобразни действия или бездействия на длъжностни лица на ответника,
които да уронват човешкото достойнство или да пораждат у ищеца чувство на
страх, незащитеност или малоценност.
Изземването на 10 кутии цигари и един брой ТВ игра от
адресираната до ищеца колетна пратка, получена в затвора в гр.Б. не е
незаконосъобразно, а още по-малко умишлено извършено с цел да бъде унизен
ищеца. Изземването е извършено на основание разпореждане в издадената заповед № 246/10.04.2020г. от началника на
затвора в гр.Б., с която е разрешено на законово основание - чл. 82, ал.3 от
ППЗИНЗС получаването на допълнителна хранителна пратка от лишените от свобода и
с която е изрично определено нейното съдържание. Вещите, които са иззети от
колетната пратка, не са нито сред разрешените с тази заповед хранителни
продукти, нито сред вещите, посочени в утвърдения от министъра на правосъдието
списък на разрешените лични вещи, предмети и хранителни продукти, които могат
да получават, ползват и държат при себе си или на определените за целта места
лишените от свобода и задържаните под стража по реда на
Наказателно-процесуалния кодекс, настанени в затворите, поправителните домове и
затворническите общежития и арестите в затворите. В списъка не случайно изрично
е посочено какви цигари лишените от свобода могат да получават и държат при
себе си – закупени от лавката в затвора или получени по време на
свиждане. Тези, получени с колетна пратка, адресирана до ищеца, са извън сочения
списък, поради което законосъобразно са иззети от длъжностни лица на ответника
в изпълнение на разпореждането в заповед
№ 246/10.04.2020г. на началника на затвора. Същото се отнася и за иззетата ТV игра,
доколкото ищецът не твърди, а и от данните по делото не се установява тази игра
да е била с разрешените параметри в т.5, б. и) от списъка. Освен това
изземването на цигарите и на TV играта не представлява изтезание, унизително и
нечовешко отношение по смисъла на чл.3, ал.1 и ал.2 от ЗИНЗС и чл.3 ЕКПЧ, нито
е от естество да породи емоционално страдание от степен над неизбежното ниво на
страдание, присъщо на наказанието лишаването от свобода.
Недоказано е и изтъкнатото
от ищеца фактическо основание на втория предявен иск. Твърдението за
бездействието на длъжностните лица от администрацията да заплатят държавните
такси по две административни дела, образувани в Административен съд – Б. по
жалби на ищеца се опровергава от представените от ответника копия на две
платежни нареждания от 13.04.2021 г. и от 09.06.2020г. (л.74 и л.75).
Обстоятелството, че плащането на тези държавни такси е станало след изтичане на
указания от съда срок по двете дела за отстраняване на нередовността на жалбите,
не може да се вмени във вина на длъжностните лица на ответника, тъй като ищецът
не е посочил в своите искания до затворническата администрация крайният срок, в
който следва да бъдат внесени таксите по сметката на Административен съд – Б.,
съответно да бъдат представени платежните нареждания за това по делата. Ето защо,
твърдението, че делата са били прекратени, поради незаконосъобразни бездействия
от страна на длъжностни лица на ответника, са неоснователни.
Ответникът признава факта,
че не е осигурил на ищеца достъп до интернет и компютър, като твърди, че това
налага разпоредбата на чл.213 от ППЗИНЗС, съгласно която осъдените на доживотен
затвор и на доживотен затвор бе замяна се държат в постоянно заключени
помещения при засилен надзор и охрана. Установява се от събраните по делото
доказателства, че през исковия период 11.04.2020
г. до 10.05.2020 г. ищецът е изтърпявал наказанието доживотен затвор без замяна
при специален режим. От друга страна, по делото липсват доказателства ищецът да е
изразил желанието си пред затворническата администрация да му бъде осигурен
компютър и достъп до конкретни интернет сайтове именно с цел реализиране на
правото му по чл.18а от АПК да подаде по електронен път до съда конкретно
искане, сигнал, предложение, жалба, протест, молба или иск. Ето защо, съдът
намира за твърде общи и недоказани твърденията, с които ищецът обосновава от
фактическа страна третата си искова претенция, а именно, че с бездействието на
длъжностните лица от затвора да му осигурят достъп до интернет и до компютър е
препятстван достъпа му до съд. Не се установява от събраните по делото
доказателства ищецът да е бил възпрепятстван от длъжностни лица на ответника да
подаде жалба, иск или сигнал до съда по някой от другите начини, предвидени в
закона - чрез лицензиран пощенски оператор, както и по факс или по друг начин.
Липсват каквито и да е доказателства към него да е проявявано системно
подигравателно и унижаващо отношение, да е бил ограничаван във възможността да
получи консумативи (листи и химикали). Неотносима е и цитираната съдебна
практика.
Не се установява и да е
понесъл твърдените от него емоционални страдания в степен над неизбежното ниво
на страдание, присъщо на наказанието лишаване от свобода.
Предвид всичко изложено
по-горе, исковите претенции като неоснователни и недоказани, следва да бъдат
отхвърлени.
Независимо от изхода на делото, претенцията на
процесуалния представител на ГДИН за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение се явява неоснователна. Съгласно чл.286, ал.2 от ЗИНЗС, ако
искът бъде отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по
производството. Разноските по производството, по аргумент от чл. 75 и чл. 76 от ГПК са средствата за възнаграждение на свидетели и вещи лица, т. е. разноските,
направени по процесуалните действия, които страната е искала да бъдат
извършени. По аргумент от горните текстове на ГПК и нормата на чл.286, ал.3 от ЗИНЗС, отговорността на загубилия делото ищец за разноски се ограничава само до
разноските по производството. Обратно - при частично или пълно уважаване на иска,
ответникът заплаща на ищеца и разноски за производство, както и заплатена от
него държавна такса и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв
съразмерно с уважената част от иска. В този смисъл е и съдебната практика.
Воден от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК,
Административен съд - гр.Б., осемнадесети състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска на И.Н.Р.
– лишен от свобода, понастоящем в Затвора – Б. против ГД „Изпълнение на
наказанията“-С. за осъждане на ответника да му заплати обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 3 000 лева, причинени в периода от 11.04.2020
г. до 10.05.2020 г. в резултат на незаконосъобразни действия на длъжностни лица
на ответника, а именно: изземване на 10 кутии цигари и ТВ игра от колетна пратка,
предназначена за ищеца, ведно със законна лихва върху главницата от момента на извършване на
незаконното действие до окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ иска на И.Н.Р.
– лишен от свобода, понастоящем в Затвора – Б. против ГД „Изпълнение на
наказанията“-С. за осъждане на ответника да му заплати обезщетение
в общ размер на 25 лева – разходи за заплатени консумативи и за внесени два
броя държавни такси, както и неимуществени вреди в размер на 500 лева,
причинени в резултат на незаконосъобразни бездействия на длъжностни лица на
ответника – незаплащане на държавни такси и непредставяне на платежните
нареждания за това от негово име по две образувани дела в Административен съд –
Б. - административно дело №
852/2020
г. и административно
дело № 443/2021 г., довело до прекратяване на делата от съда поради неотстраняване в срок на
нередовността на подадените от Р. жалби, с което от затворническата
администрация е възпрепятстван достъпа му до съд, ведно със законна лихва върху
главниците от момента на извършване на незаконните бездействия до окончателното
изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ иска на И.Н.Р.
– лишен от свобода, понастоящем в Затвора – Б. против ГД „Изпълнение на
наказанията“-С. за осъждане на ответника да му заплати обезщетение
за неимуществени вреди в размер на 4 400 лева, причинени в периода от
11.04.2020 г. до 10.05.2020 г. в резултат на незаконосъобразни бездействия на
длъжностни лица на ответника, а именно: неосигуряване на ищеца на достъп до
интернет и на възможност да използва компютър, за да подава искания, сигнали и
приложенията към тях по електронен път по реда на Закона за електронното
управление, респ. по реда на ЗСВ в производствата пред съд в нарушение на
правото му по чл.18а от АПК, както и в резултат на систематичното
подигравателно отношение към Р. от страна на длъжностни лица от администрацията
на Затвора, ограничаващи и забраняващи получаването на консумативи (листи и
химикали), ведно със законна лихва върху главницата от момента на извършване на
незаконното действие до окончателното изплащане на сумата.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред тричленен състав
на Административен съд - Б., в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: