Р Е Ш Е Н И Е
№………
гр. Варна, 01.12.2016 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТИРИДЕСЕТ И ШЕСТИ СЪСТАВ, в публично
заседание, проведено на девети ноември през две хиляди и шестнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА
при секретаря К.И., като разгледа докладваното от
съдията гр.д. № 5940 по описа на
Варненски районен съд за
Производството по делото е образувано по искова молба
от Н.Ю.И., ЕГН:**********, с адрес: *** срещу С.А.И., ЕГН:********** ***, с
която е предявен иск с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК за приемане за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи по издадена
заповед за изпълнение № * г. по ч.гр.д. № 781/2016 г. по описа на ВРС сума в
размер на 11 000 /единадесет хиляди/ лева, представляваща дължима главница
по сключен предварителен договор от 23.12.2014 г., сумата от 358, 14 лева
/триста петдесет и осем лева и четиринадесет стотинки/, представляваща лихва за
забава за периода от 01.10.2015 г. до 25.01.2016 г., както и законната лихва
върху главницата от датата на сезиране на съда – 26.01.2016 г. до окончателното
й изплащане.
Ищецът мотивира правния си интерес от предявяване на установителния иск по чл. 422 ал. 1 от ГПК излагайки следните
твърдения:
На 23.12.2014 г. сключва с ответника предварителен
договор за продажба на недвижим имот, по силата на който ответника се задължава
да прехвърли на ищеца в срок до 30.09.2015 г. правото на собственост върху паркомясто №1 с площ 13,
В срока и по реда на чл. 131 от ГПК е постъпил отговор
от ответника, чрез процесуален представител, с който оспорва исковите претенции
като недопустими /без да сочи аргументи в тази насока/ и неоснователни. Твърди
се, че предварителния договор е нищожен поради липса на предмет. Заявява, че не
е получавал от ищцата нито в брой, нито по банков път претендираната
сума от 11 000 лева. Излага, че е станал жертва на измама от страна на
трето лице – нотариус и не е сключвал предварителен договор с ищцата. Моли за
отхвърляне на исковите претенции.
В с.з. ищцата, чрез процесуален представител заявява,
че поддържа исковата молба, като уточнява, че ответникът й дължи връщането на процесната сума от 11 000 лева като получена от него
на отпаднало правно основание, евентуално /с оглед възражението на ответника за
нищожност на договора поради невъзможен предмет/ на получена без основание.
Възразява срещу правната квалификация на иска, дадена в изготвения по делото проекто доклад, като заявява, че претендира правата си не
на основание разпоредбата на чл. 240 ал. 1 от ЗЗД, а на основание чл. 55 ал. 1
пр. 3 от ЗЗД, а при условията на евентуалност – в случай, че се приеме за основателно
възражението на ответника за нищожност на договора/ пр. 1 от същата разпоредба.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
По делото е представен препис от
предварителен договор, сключен на 23.*. между ищеца, в качеството на купувач по
договора и ответника в качеството на продавач за покупко
- продажба на следния недвижим имот – самостоятелен обект в сграда –
гараж №1, находящ се в гр. Варна, ул. „* гараж 9 п.м. с идентификатор №*,
находящ се в сграда №5, разположена в поземлен имот с идентификатор №* с
предназначение на обекта: гараж в сграда, с брой на нивата в документа 1 с площ
на подземния гараж
Установява се от доказателствата по делото, че
ответникът не е изпълнил задължението си да прехвърли на ищеца собствеността на
имота предмет на предварителния договор с окончателен договор в изискуемата от
закона форма. Видно от представения н. а. № 121/2015 г. на нотариус при ВРС,
рег. № 011 на НК, че на 30.10.2015 г.
ответникът С.А.И. е продал недвижимия имот, предмет на процесния
предварителен договор /описан в т. 1.2. на НА/ на
трето лице. Въпреки съществуващото несъответствие между описанието на имота,
дадено в предварителния договор и този в представения нот.
акт касае се за идентичност на имота,
което обстоятелство не е спорно между страните.
Представена е схема №* г. на самостоятелен обект в
сграда с идентификатор *, находящ се в сграда №*, разположена в поземлен имот с
идентификатор * с предназначение гараж в сградата и посочена площ в документа
345, 60 кв.м.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 422 ал.1 вр. чл. 55 ал. 1 от ГПК.
За да е налице правен интерес за търсене
на защита по реда на чл. 422 ал. 1 от ГПК е необходимо наличието на предходно
развило се заповедно производство за същото вземане между същите страни, по
което е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и срещу която
ответникът е надлежно възразил в срока по чл. 414 от ГПК. Не се оспорва
обстоятелството, че по предходно проведеното
заповедно производство е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за търсените
суми в полза на ищеца – заявител против ответника – длъжник. Налице е и идентичност между вземането,
за което е издаде заповедта по чл. 410 от ГПК и чиято дължимост
е предмет на установяване в настоящото производство, следователно искът е
допустим.
Съгласно уточненията направени в първото по делото
с.з. предмет на исковата претенция в настоящото производство е парична сума,
подлежаща на връщане като дадена на отпаднало, поради развален предварителен
договор за покупко - продажба на недвижим имот
основание, а в условията на евентуалност като дадена без основание въз основа
на нищожен предварителен договор за покупко -
продажба на недвижим имот. Т.е. претенцията на ищеца намира своето правно
основание в разпоредбата на чл. 55 ал. 1 от ЗЗД.
В тази разпоредба са правно регламентирани три
специални хипотези на неоснователно обогатяване, а именно: получено
без основание или с оглед на неосъществено основание или на отпаднало
основание. Предвид изложените в исковата молба фактически твърдения и
уточненията направени в о.с.з., ищецът основава претенцията
си на третата правно регламентирана хипотеза - получено при
отпаднало основание, а в условията на евентуалност на първата от тях – получено
без основание, в случай, че съдът приеме възражението на ответника за нищожност
на договора за основателно.
В конкретния случай ответникът по делото прави възражение
за нищожност на сключения предварителен
договор за покупко-продажба от 23.12.2014 г. поради невъзможен предмет, което
се споделя от съда. По смисъла на чл.26 ал.2 пр.1 от ЗЗД, за да е налице основанието за
нищожност – невъзможен предмет, е необходимо предметът на сделката да не
съществува в обективната действителност, да се установи,
че определената в съдържанието на договора престация се отнася до
действия и обекти, които са извън
гражданския правооборот. Според константната
съдебна практика недвижимия имот, предмет на предварителния договор, трябва да
бъде точно определен, да бъде вещ, която се намира в гражданско обръщение, т.е.
да бъде конкретен имот или такава част от недвижим имот, която да бъде
обособена в такъв. В настоящият случай предмет на договора е паркомясто, представляващо част от паркинг с идентификатор
*, което не съставлява самостоятелен обект. Същото има предназначение
единствено за паркиране и гариране на автомобили, но не съставлява обособена
вещ, която може да бъде предмет на гражданския оборот. Процесното „паркомясто”
не притежава характеристиките самостоятелност и обособеност, съответно не е
възможно да бъде обект на транслативна сделка вън от
обекта, който е самостоятелен и обособен. Затова и всякакви правни действия насочени към
учредяване, прехвърляне и погасяване на вещни права, имащи за предмет паркомясто са нищожни поради невъзможен предмет. С
оглед на това съдът приема, че предварителния договор, сключен между страните е нищожен, тъй като
има невъзможен предмет, а получената въз основа на нищожния договор сума,
подлежи на връщане като получено при начална липса на основание, съгласно чл.
55 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД. Даденото въз основа на нищожна
договорна клауза е при начална липса на основание за придобиването на
имуществено благо, поради което страната, която го е получила дължи връщането
му изцяло.
Възражението на ответника, че не е получавал процесната сума от ищцата съдът намира за неоснователно. В представения
по делото предварителен договор е записано, че сумата от 11 000 лева е
изплатена от купувача на продавача в деня на сключване на предварителния
договор, т.е. на 23.12.2014 г. Автентичността на положения подпис под договора
от ответника като продавач не е оспорен от него, поради което съдът приема, че тази сума е
получена от него независимо, че в договора не е изрично упоменато, че същият
служи и като разписка за получената
сума. Положителният факт на заплащане на тази сума от страна на
ищцата се доказва от самия предварителен договор, представляващ частен писмен
документ по смисъла на чл. 180 от ГПК, който като документ, подписан от лицата,
които са го издали, съставлява доказателство, че изявленията, които се съдържат
в него, са направени от тези лица. С
подписа си ответникът е потвърдил осъществил се неизгоден за него факт, а
именно – получаването на процесната сума в деня
на подписване на договора. Платената сума и дължимата парична престация по договора са под прага на стойностите, визирани
в разпоредбата на чл. 3 ал. 1 т. 1 и 2 от Закона за
ограничаване на плащанията в брой /действал към момента на осъществяване на
плащането/ поради което и липсва задължение за плащането й само по банков
път.
В този смисъл предявеният иск по чл.55 ал.1 от ЗЗД се явява основателен и доказан и по размер и следва да бъде уважен изцяло.
Следва да бъде уважен и акцесорният иск за присъждане
на законната лихва върху главницата, считано от постъпване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 26.01.2016 г. до
окончателното изплащане на вземането (арг. от чл.422
ал.1 във вр. с чл.415 ал.1 ГПК).
Останалите възражения на ответника, касаещи твърдения,
че не е сключвал процесния договор с ищцата, че договора
е сключен при измама, че при неговото сключване той не е желаел
настъпването на правните му последици, а
го е подписал без да знае какво подписва са голословни и в тяхна подкрепа
ответника не ангажира доказателства.
Съобразно разпоредбата на чл. 86 от ЗЗД при
неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение от деня на
забавата. Вземането по чл.86 ал.1
от ЗЗД се съизмерява с изтеклите лихви,
които се дължат за всеки изминал ден след изпадане на длъжника в забава до
плащането на главницата. В случая срокът на плащане на главницата е уговорен от страните в сключения
между тях договор, съдържащ клауза задължаваща продавача да върне на купувача в
срок до 30.09.2015 г. процесната сума от 11 000
лева в случай, че се откаже от сключване на окончателен договор. От датата
следваща деня на определения от страните падеж ответникът дължи обезщетение в
размер на законната лихва, поради това, че не изпълнява парично задължение с настъпил
падеж. Размера на същото, изчислен от съда посредством изчислителна система „*” възлиза на претендирания размер от 358, 14 лева.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на
поискани и доказани разноски. Съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК
претендират се такива в общ размер на 1140 лева, от които 870 лева платено
в брой адв. възнаграждение и 270 лева платена
държавна такса. Разноските в този размер следва да се възложат в тежест на
ответника.
Съобразно т.12 ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, следва
да се присъдят в полза на ищеца и сторените от него разноски в заповедното
производство. Видно от материалите по ч.гр. д. № 781/2016 г. по описа на
ВРС е, че са извършени такива в размер на 847, 16 лева, от които 227, 16 лева
платена държавна такса и 620 лева адв. хонорар.
В този им размер и тези разноски следва да се възложат в тежест на ответника.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че
ответникът С.А.И., ЕГН:********** *** ДЪЛЖИ на Н.Ю.И., ЕГН:**********, с адрес: *** сума в размер на 11 000 лева /единадесет
хиляди лева/, представляваща дължимо вземане и подлежащо на връщане като дадено
без правно основание въз основа на нищожен предварителен договор от 23.12.2014
г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 26.01.2016 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 358, 14 лева /триста петдесет
и осем лева и четиринадесет стотинки/, представляваща лихва за забава за
периода от 01.10.2015 г. до 25.01.2016 г., за което вземане е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № №
*. по ч.гр.д. № 781/2016 г. по описа на ВРС, на основание чл. 422 ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА С.А.И., ЕГН:********** *** да заплати на Н.Ю.И., ЕГН:**********, с адрес: *** сумата от 847, 16 лева, представляваща
съдебно деловодни разноски направени в заповедното производство и сумата от 1140 лева, представляваща съдебно деловодни разноски сторени в настоящото
производство, на основание чл. 78
ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: