Р Е Ш Е Н И Е
260315/12.7.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд десети състав
На шести юли две хиляди двадесет и първа година
В публично
заседание в следния състав: Председател: Жанет Марчева
Секретар: П.Николова
Като разгледа
докладваното от районния съдия
Гр.д. № 326 описа на ШРС за 2021 г.
За да се
произнесе взе предвид следното:
Предявени са
положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК във
връзка с чл.422 от ГПК.
Производството по делото е образувано по искова молба от
“Теленор България” ЕАД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.*** чрез адв. В.Г.от САК със
съдебен адрес *** срещу С.К.М. с ЕГН ********** с адрес ***. С исковата молба
се предявява положителен установителен иск за вземане срещу ответницата в
размер на 394.07 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на
договорни абонаменти, ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на
сумата, като се моли и за присъждане на сторените в производствата разноски.
Ищецът твърди, че на 07.09.2018г. между „Теленор България“ ЕАД и ответницата бил
сключен Договор за мобилни услуги за номер 0890/138865 (първоначален номер 0893
774268) за предоставяне на услуги по абонаментен план „Тотал“ на стойност 24.99
лв. на месец със срок на действие от две години. По този договор било
взето мобилно устройство ALCATEL, Dual Gold на цена в
брой 59.99 лв. при стандартна цена от 259.90 лв. или отстъпката била в размер
на 199.91 лв., съгласно т.11 и т.7 от Договора.
На 23.10.2018г. между същите страни бил сключен договор
Договор за мобилни услуги за номер 0897
530763 с избрана абонаментна програма „Тотал“ 24.99 за срок от две години. По
този договор било взето мобилно
устройство PHILIPS, модел S309
TNR на цена в брой 1.99 лв. при стандартна цена от 169.90
лв. или отстъпката била в размер на 167.91 лв., съгласно т.11 и т.7 от
Договора.
За отчетния период от 05.10.2018г. до 04.12.2018г.
абонатът не заплатил задълженията си за месечни абонаментни такси по издадени
фактури, както следва: Фактура № **********/05.11.2018г. за период на
потребление от 05.10.2018г. до 04.11.2018г. в размер на 89.13лв. и Фактура №
**********/05.12.2018г., за период на потребление от 05.11.2018г. до
04.12.2018г. в размер на 29.47 лв.
Неизпълнението на ответницата, ангажирало договорната ѝ
отговорност по т.11 от Договорите, като на основание чл.75, във вр. с чл.19б,
б.“в“ от Общите условия мобилният оператор прекратил едностранно индивидуалните
договори с лицето и издал крайна фактура № ********** от 05.02.2019г., в която
била начислена неустойка в размер на 394.07 лв. Така на 31.01.2019г. абоната
бил деактивиран автоматично от електронната система на оператора, поради
регистрирано неплащане в определените срокове за това. Същевременно при
неизпълнение на договора потребителят дължал разликата между стандартната цена
на устройството, съгласно действащата към момента ценова листа и тази заплатена
от него при предоставянето на устройството. Тези клаузи били в унисон с
постигната между мобилния оператор и Комисията за защита на потребителите спогодба.
По Договор за мобилни услуги от 07.09.2018г. била
формирана неустойка в размер общо на 203.95 лв., както следва – неустойка от
три месечни абонаментни такси без ДДС
(3х20.82 лв. = 62.46 лв.) и неустойка в размер на 141.49 лв.
представляваща разликата между стандартната цена на устройството и заплатената
цена при предоставянето или обща лизингова цена, съответстваща на оставащия
договор за лизинг.
По Договор за мобилни услуги от 23.10.2018г. била
формирана неустойка в размер общо на 190.12 лв., както следва – неустойка от
три месечни абонаментни такси без ДДС
(3х20.82 лв. = 62.46 лв.) и неустойка в размер на 127.66 лв.
представляваща разликата между стандартната цена на устройството и заплатената
цена при предоставянето или обща лизингова цена, съответстваща на оставащия
договор за лизинг.
От страна на ищеца било учредено заповедно производство и
образувано ч.гр.д. № 2053/2020г. по описа на ШРС, по което в полза на ищеца е
издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК № 260017/24.09.2020г.
Поради връчването на заповедта при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, заповедния
съд указал на ищеца – заявител, че следва да предяви иск, поради което за ищеца
възникнал правен интерес от провеждане на избраните форми на искова защита. В
заключение се моли за постановяване на положително решение по предявените
искове. Претендират се и разноски.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са
били редовно връчени на ответницата. Въпреки предоставения ѝ срок по чл.131 от ГПК
същата не е депозирала отговор на исковата молба, като не е изразила становище
по допустимостта и съществото на предявените искове; на обстоятелствата, на
които се основават; не е изложила възражения срещу исковите претенции, а
съответно и обстоятелствата на които се основават, както и не е посочила
доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях и не е
представила писмени доказателства, с които евентуално разполага.
В хода на
проведеното по делото съдебно заседание за ищецът не се явява представител,
депозира се становище по хода на делото. В него се поддържа исковата молба и се
моли за постановяване на неприсъствено решение.
Ответницата,
редовно призована, не се явява и не изпраща представител. Същата не прави
искане и за разглеждане на делото в нейно отсъствие.
Съдът, като
взе предвид, че на страните са указани последиците от неспазването на сроковете
за размяна на книжа и от неявяването им
в съдебно заседание, както и че искът е вероятно основателен с оглед посочените
в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, намира, че са
налице предпоставките по чл.238, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.239 от ГПК. Ето
защо решението по делото следва да бъде основано на положителна преценка за
наличие на предпоставките за постановяване на неприсъствено такова.
Изходът на
спора и искането от ищеца за присъждане на реализираните от него разноски,
подкрепено с доказателства за действително реализирани такива, обосновават
положителното произнасяне за тези в
настоящото производство. Поради това и ответникът следва да заплати разноските,
направени в заповедното производство в размер на 205лв., от които 25 лв.
държавна такса и 180 лв. адвокатско възнаграждение, както и в настоящото в размер
на 255 лв., представляващи 75 лв. заплатена държавна такса и 180 лв. адвокатско
възнаграждение.
Водим от
горното и на основание чл.239 от ГПК, съдът
Р Е Ш И
***ята между страните, че в полза на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.***, чрез адв. В.Г.от САК със съдебен адрес *** СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ от С.К.М. с ЕГН ********** с адрес *** на сума в общ размер
на 394.07 лв. (триста
деветдесет и четири лева и седем стотинки),
представляваща сбор от дължими и неплатени неустойки за предсрочно прекратяване
на договорни абонаменти от дата 07.09.2018г. за предпочетен номер ********** и
от дата 23.10.2018г. за номер **********, ведно със законната лихва върху
посочената сума, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК
в съда, а именно 23.09.2020г. до окончателното изплащане на сумите, за които
вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 260017 от
24.09.2020г. по ч.гр.д. № 2053/2020г. по описа на ШРС.
ОСЪЖДА
на основание чл.78, ал.1 от ГПК С.К.М. с ЕГН ********** да заплати на “Теленор България” ЕАД с
ЕИК ********* разноски, направени
в заповедното производство в размер на 205 лв. (двеста и пет лева) и тези в исковото производство в размер на 255лв. (двеста петдесет и пет лева), съгласно представен списък за
разноски.
На основание
чл.239, ал.4 от ГПК решението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: