Р Е Ш Е Н И Е №
260328
ПЛОВДИВ 12.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ – ХХІІІ –ти състав, в откритото заседание на
двадесет и първи май през две хиляди двадесет и първа година в състав
СЪДИЯ
: ГРЕТА ЧАКАЛОВА
при секретаря БОРЯНА КОСТАНЕВА разгледа докладвано от Съдията
Чакалова т.д. № 649 по описа на Окръжен
съд Пловдив за 2020 година и констатира следното:
Предявени са обективно съединени искове от „ШАТО
МАРКОВО“ ООД, ЕИК *********, Пловдив, бул.“Александър Стамболийски“ 115, офис 1
със съдебен адрес:*** – адв.И.Д. против „СИМЕОН – 73“ ООД, ЕИК *********,
София, Р-н „Красна поляна“, ж.к. „Разсадника“, бл.9, партер с правна
квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД.
Твърди се в исковата молба, че на
27.07.2017 г. страните са сключили Договор за покупко-продажба на стоки:
арматурна заготовка, изработена по спецификация на купувача, количество – 250
тона, на обща стойност 252 500 лв без ДДС, като „Шато Марково“ ООД, в качеството на купувач,
се е задължил да заплати цената авансово в срок от един ден след сключването на
договора, което задължение изпълнил и на 28.07.2017 г. превел по банковата
сметка на ответника пълния размер на уговорената цена с включен ДДС.
На 08.06.2019 г. страните сключили договор за спогодба, в който неправилно била посочено като дата
на сключването 17.08.2019 г., като приели за безспорно, че купувачът е
заплатил на продавача по банков път сумата 252 500 лв, съгласили са се да прекратят действието на
сключения Договор от 27.07.2017 г. и
ответникът се е задължил да върне на купувача сумата 189 281.93 лв по
банков път, като връщането следвало да стане по следния начин:
- в срок до 15.12.2019 г. - 50 000 лв;
- в срок до 30.06.2020 г. - 100 000 лв и
- в срок до 31.12.2020 г. - 102 500 лв.
Тъй като сумата за плащане е с разсрочено връщане, размерът на дължимата
сума е увеличена. Ищецът е отсрочил изпълнението на задължението на ответника и
поради това вместо задължение в размер на 189 281.93 лв е приел заплащане на
вноски задължение в размер на 252 500 лв.
Страните са уговорили и заплащането на неустойка за забава при плащането
на вноските от 0.2% за всеки просрочен ден върху неизпълнената част от
задължението. Страните също са уговорили в т.9 от спогодбата, че при неточно
изпълнение за връщане на дължимото в размерите и сроковете, цялото вземане
става изискуемо, без да е необходимо ищецът
да дава допълнителен срок за изпълнение или да уведомява продавача за
настъпилата предсрочна изискуемост. Доколкото ответникът не е изпълнил
задължението да заплати в срок първата вноска с падеж 15.12.2019 г., остатъкът
от задължението е изискуемо от 16.12.2019 г.
За периода от 16.12.2019 г. до
04.09.2020 г. - за 264 дни забава в изпълнението на задължението за
плащането на 202 500 лв неустойката е в размер на 106 920 лв.
Иска се да се постанови решение, с което да се осъди ответникът да
заплати:
-сумата 202 500 лв, представляваща втора и трета вноска, дължими по
Договор за спогодба от 17.08.2019 г., с настъпили падежи на 16.12.2019 г.
поради неизпълнение на задължението на „СИМЕОН – 73“ ООД да заплати в срок до
15.12.2019 г. първата вноска по Договор за спогодба от 17.08.2019 г. в размер
на 50 000 лв, ведно обезщетение за забава в размера на законната лихва, считано
от датата на подаването на исковата молба – 08.10.2020 г. до окончателното плащане;
-сумата 106 920 лв, представляваща неустойка за забавеното плащане върху
сумата 202 500 лв за периода от 16.12.2019 г. до 04.09.2020 г., дължима по
силата на чл. 8 от Договор за спогодба от 17.08.2019 г. Претендира разноски.
Ответникът
„Симеон - 73“ ООД излага становище,
че е налице неяснота в договора за спогодба досежно размера на записаните
вноски, тъй като сборът от описаните вноски е 252 500 лв, а страните са
определили общото задължение от 189
281.93 лв. С оглед на това несъответствие не би могло да се изясни какъв е и
размерът на дължимата неустойка, доколкото не би могъл да се определи колко е
размерът на главниците по трите вноски. Твърди се, че ищецът неправилно се
позовава на т.9 от спогодбата , като включва в претенцията си и вноската с
падеж 31.12.2020 г., тъй като в договора не се уточнява при какъв вид забава ще
настъпи последицата предсрочна изискуемост. Прави искане предявените искове да
бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
Предвид доказателствата Съдът приема за установено:
От
представения по делото препис от Договор за спогодба от 17.08.2019 г. се
установява, че страните „ШАТО МАРКОВО“ ООД, ЕИК ********* и „СИМЕОН – 73“ ООД, ЕИК ********* са приели
за безспорно, че са сключили Договор от 27.07.2017 г. и цената по него в размер
на 252 500 лв е платена изцяло авансово по банков път от купувача „ШАТО МАРКОВО“ ООД. Съгласили са се също, че продавачът е доставил на
купувача стока на обща стойност 22 818.07 лв, а също и по нареждане на
купувача на трето лице „АМЕ ГРУП“ ООД стока на стойност 40 400 лв, т.е. общата
стойност на доставената стока е 63 218.07 лв.
Страните
са се съгласили да прекратят действието на Договор от 27.07.2017 г. и
продавачът да върне на купувача сумата 189 281.93 лв, представляваща
разликата между заплатената от купувача сума от 252 500 лв и стойността на
доставената на купувача и на третото лице стока.
В чл.6 е
отразено постигнатото съгласие относно сроковете за връщане на остатъка от
заплатената продажна цена от купувача след отчитане на стойността на
доставената стока – сумата подлежи на връщане на три вноски, първата от които е
в размер на 50 000 лв и е платима в срок до 15.12.2019 г.; втората вноска
в размер на 100 000 лв и е платима на 30.06.2020 г. и третата вноска в
размер на 102 500 лв е платима на 31.12.2020 г.
В чл.8 страните
са уговорили заплащане на неустойка при
неизпълнение на задължението на продавача да върне уговорената сума в размер на
0.2% за всеки просрочен ден върху неизпълнената част от задължението.
Основният
спорен по делото въпрос е какъв е размерът на подлежащата на връщане сума с
оглед разликата между изрично посочената сума за връщане от ответника от
189 281.93 лв и сбора на вноските, чрез които ще се погаси задължението на
ответника по силата на Договор за спогодба от 17.08.2019 г. Ищецът твърди, че
разликата е получена с оглед уговорката за разсрочено връщане на авансово получената
цена, докато ответникът оспорва това твърдение и заявява, че страните не са
постигали уговорка за завишаване на дължимата за връщане сума.
От текста
на договора се установява, че страните изрично са посочили размера на подлежащата
за връщане сума – 189 281.93 лв, както и са уточнили начина на формиране
на подлежащата за връщане сума – тя съставлява разлика между авансово заплатената
от ищеца като купувач по Договор от 27.07.2017 г. цена от 252 500 лв и
стойността на доставената стока на ищеца и третото лице „АМЕ ГРУП“ ООД от 63 218.07
лв. Същевременно в текста на Договор от 17.08.2019 г. не е включена уговорка
между страните, обективираща постигнато съгласие за изменение на размера на
сумата, подлежаща на връщане, т.е. в подлежащата на връщане сума от
189 281.93 лв да се включва допълнително възнаграждение с оглед начина на погасяване
на задължението – на вноски. Математическият сбор на отделните вноски надхвърля
с 63 218.07 лв подлежащата на връщане сума, посочена от страните изрично в
договора, тъй като първата вноска е в размер на 50 000 лв, втората вноска
е в размер на 100 000 лв и третата вноска е в размер на 102 500 лв.
Ответникът
не твърди и не ангажира доказателства за извършено от негова страна плащане.
С оглед
изложеното Съдът приема, че доколкото е изрично посочена сумата, която
ответникът трябва да върне поради прекратяването на Договор от 27.07.2017 г. -
189 281.93 лв и не се обективират в договора основания за завишаване на
размера на подлежащата за връщане сума, е налице математическа грешка при
определяне на размера на вноските и ответникът следва да дължи като втора и
трета вноска сумата от 139 281.93 лв общо, като се отчита обстоятелството,
че с Решение по т.д. 6/2020 г. на Окръжен съд Пловдив, влязло в сила на
17.03.2021 г., „Симеон – 73“ ООД е осъдено да заплати на „Шато Марково“ ООД
сумата 50 000 лв, представляваща първа вноска с падеж 15.12.2019 г.,
дължима по Договор за спогодба от 17.08.2019 г.
По отношение
предсрочната изискуемост:
С Договор за
спогодба от 17.08.2019 г. страните са посочили падежи на вноските, чрез които
ще се погаси задължението на „Симеон – 73“ ООД: първа вноска от 50 000 лв –
дължима на 15.12.2019 г., втора вноска от 100 000 лв – дължима на 30.06.2020 г.
и трета вноска от 102 500 лв – дължима на 31.12.2020 г. Страните са уговорили,
че при неточно изпълнение от страна на „Симеон – 73“ ООД на задължението за
връщане на сумата от 189 281.93 лв на вноски в размерите и сроковете, за
които е постигнато съгласие в договора, цялото вземане става предсрочно
изискуемо, без да е необходимо „Шато Марково“ ООД изрично да уведомява за това
„Симеон – 73“ ООД, както и да предоставя допълнителен срок за изпълнение, като страните посочват, че предсрочната
изискуемост настъпва от деня, следващ датата, на която е настъпила
изискуемостта на задължението.
Не се спори, че
ответникът не е изпълнил задължението си да изплати на 15.12.2019 г. първата
вноска от 50 000 лв, като ищецът е подал искова молба, по която е образувано
т.д. 6 по описа на Окръжен съд за 2020 г., като с постановеното решение, влязло
в сила на 17.03.2021 г., „Симеон – 73“ ООД е осъдено да заплати на „Шато
Марково“ ООД сумата 50 000 лв, представляваща първа вноска с падеж
15.12.2019 г., дължима по Договор за спогодба от 17.08.2019 г. Ето защо, считано
от 16.12.2019 г. – денят, следващ датата, на която е настъпила изискуемостта на
задължението за заплащане на първа вноска от 50 000 лв – 15.12.2019 г.,
цялото задължение е станало изискуемо съобразно постигнатото от страните
съгласие в чл.9 от Договор за спогодба от 17.08.2019 г. и към момента на
подаването на исковата молба 08.10.2020 г. ответникът дължи плащане на цялото
вземане от 189 281.93 лв. Доколкото с Решение по т.д. 6/2020 г. по описа на
Окръжен съд Пловдив, влязло в сила на 17.03.2021 г.,, ответникът е осъден да
заплати сумата от 50 000 лв, представляваща първата вноска, дължима на
15.12.2019 г., ответникът дължи поради настъпилата предсрочна изискуемост остатъка
от 139281.93 лв, в който размер следва да се уважи искът, ведно с обезщетение
за забава в размера на законната лихва от подаването на исковата молба до
окончателното изплащане, като за разликата до пълния предявен размер от 202 500
лв искът следва да се отхвърли.
С Договор за
спогодба от 17.08.2019 г. - чл.8 страните са уговорили при неизпълнение от
страна на „Симеон – 73“ ООД на задължението да заплати дължимата сума в
сроковете и размерите, посочени в договора, заплащане на неустойка в размер на
0.2% за всеки просрочен ден върху неизпълнената част от задължението. В
конкретния случай не се спори, че ответникът не е изпълнил задължението си в
срок да изплати дължимото в съответствие със сроковете и в уговорения размер.
Доколкото Съдът прие, че ответникът дължи сумата от 139 281.93 лв от 16.12.2019
г., то от този момент до 04.09.2020 г. /с оглед заявеното в исковата молба/
дължи неустойка както следва – 0.2% на ден за 264 дни върху сумата от 139
281.93 лв се получава неустойка от 73 540.86 лв, в който размер следва да се
уважи предявения иск, като за разликата до пълния предявен размер от 106 920 лв искът следва да се отхвърли.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да се осъди да заплати на ищеца направените разноски
съобразно уважената част от исковете в размер на 16 351 лв.
Ответникът не ангажира доказателства за направени
разноски, поради което такива не му се присъждат.
Ето защо Съдът
Р Е Ш И :
Осъжда “СИМЕОН –
73“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София1330, район
„Красна поляна“, ж.к. „Разсадника“, бл. 9, вх. Б, партер да заплати на „ШАТО
МАРКОВО“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив
4000, район Южен, бул. „Александър Стамболийски“ № 115, офис 1, със съдебен
адрес:*** – адв.А.:
-
сумата 139 281.93 лв /сто тридесет и
девет хиляди двеста осемдесет и един лева и 93 ст/, представляваща втора и
трета вноски, дължими по Договор за спогодба от 17.08.2019 г., ведно с
обезщетение за забава в размера на законната лихва от 08.10.2020 г. до
окончателното плащане, като за разликата до пълния предявен размер от
202 500 лв отхвърля иска като неоснователен;
-
сумата 73 540.86 лв /седемдесет и
три хиляди петстотин и четиридесет лева и 86 ст/, представляваща неустойка за
забавеното плащане за периода от 16.12.2019 г. до 08.10.2020 г. на сумата от
139 281.93 лв, дължима по силата Договор за спогодба;
-
сумата 16 351
лв /шестнадесет хиляди триста петдесет и един лева/ разноски по делото
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Апелативен съд - Пловдив
в двуседмичен срок от връчването му на страните
СЪДИЯ: