Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 213                                                         12.06.2019г.                                      гр.Бургас

 

 

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                                    Първо гражданско отделение

На  тринадесети май две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав :

 

Председател:   Дарина Костова

 

Секретар :  Ани Цветанова

 

 като разгледа докладваното от съдията-докладчик т.д. № 221 по описа за 2018г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Постъпила е искова молба от „УниКредит Булбанк" АД, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н „Възраждане", пл.„Света Неделя” №7; ЕИК *********, чрез адв. И.Ч.А., САК, преупълномощен  от адвокатско дружество "Попов и партньори", рег. по ф.д. №15924/2007 по описа СГС, ЕИК *********;  със съдебен адрес гр.София, пл."Света Неделя“ №4, ет.4 срещу Г.Д.Г., ЕГН **********, с постоянен адрес *** и настоящ адрес ***;  по иск с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК във връзка с чл.422, ал.1 и чл.417, т.2 от ГПК и  цена на иска 15 738,79 евро, от които 13438,42 лева – просрочена главница по договор за банков потребителски кредит №26 от 23.03.2012год.; 2300,37 евро - договорна лихва, изчислена за периода от 30.05.2014г. до 25.06.2015г.; 758,84 евро – възнаградителна лихва; 1541,53евро – лихва върху просрочена главница; законна лихва от дата на подаване на заявление с вх.№23618/ 26.06.2015г. на РС-Бургас до окончателното изплащане на задължението, за която в процедурата по заповедно производство по чл.417 от ГПК , по ч.гр.д.№4174/2015г. по описа на БРС, е издадена заповед за плащане №2366/29.06.2015 г. от БРС. При условията на евентуалност е предявен осъдителен иск, за осъждане на ответника да заплати на ищеца горепосочените суми, дължими, поради виновно неизпълнение на договор за банков потребителски кредит на физическо лице от 23.03.2012г.

Претендира се присъждане на  съдебно- деловодните разноски, направени  в настоящото производство-615.65 лв.- държавна такса и 1744.17лв.-адвокатски хонорар, както и разноските в заповедното производство в размер на 1805.74 лева.

Претенцията на ищеца произтича от договор за банков потребителски кредит №26 от 23.03.2012год, сключен между „УниКредит Булбанк" АД (кредитор) и Г.Д.Г., ЕГН **********, с постоянен адрес *** и настоящ адрес ***, от друга страна, който се твърди, че е обявен от ищцовата банка за предсрочно изискуем на основание чл.29.3 от Общите условия и чл.17 от процесния договор, поради неплащане на седем последователни месечни погасителни вноски от кредитополучателя по договора.  Представя писмени доказателства към исковата молба и прави доказателствени искания.

Ответникът , редовно уведомен по реда на чл.47, ал.5 от ГПК , чрез назначения от съда особен представител по чл.47, ал.6 от ГПК, подава в срока по чл. 367 от ГПК отговор на исковата молба, в койно не оспорва фактическите и правните твърдения на ищеца в исковата молба.

Бургаският окръжен съд, като съобрази , че са налице процесуалните предпоставки за допустимост на исковата молба и липсват процесуални пречки за разглеждането на спора , приема , че предявеният установителен иск е допустим.

Бургаският окръжен съд, след съвкупна преценка на доказателства по делото, с оглед изразените становища и съобразно закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание чл.422 от ГПК и при условие на евентуалност обективно съединени искове с правно основание чл.79 и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът, „„УниКредит Булбанк" АД, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н „Възраждане", пл.„Света Неделя” №7; ЕИК *********, чрез адв. И.Ч.А., САК, преупълномощен  от адвокатско дружество "Попов и партньори", рег. по ф.д. №15924/2007 по описа СГС, ЕИК *********;  със съдебен адрес гр.София, пл."Света Неделя“ №4, ет.4 срещу Г.Д.Г., ЕГН **********, с постоянен адрес *** и настоящ адрес ***;  по иск с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК във връзка с чл.422, ал.1 и чл.417, т.2 от ГПК и  цена на иска 15 738,79 евро, от които 13438,42 лева – просрочена главница по договор за банков потребителски кредит №26 от 23.03.2012год.; 2300,37 евро - договорна лихва, изчислена за периода от 30.05.2014г. до 25.06.2015г.; 758,84 евро – възнаградителна лихва; 1541,53евро – лихва върху просрочена главница; законна лихва от дата на подаване на заявление с вх.№23618/ 26.06.2015г. на РС-Бургас до окончателното изплащане на задължението, за която в процедурата по заповедно производство по чл.417 от ГПК , по ч.гр.д.№4174/2015г. по описа на БРС е издадена заповед за плащане №2366/29.06.2015 г. от БРС. При условията на евентуалност е предявен осъдителен иск, за осъждане на ответника да заплати на ищеца горепосочените суми, дължими, поради виновно неизпълнение на договор за банков потребителски кредит на физическо лице от 23.03.2012г.

Претендира се присъждане на  съдебно- деловодните разноски, направени  в настоящото производство-615.65 лв.- държавна такса и 1744.17лв.-адвокатски хонорар, както и разноските в заповедното производство в размер на 1805.74 лева.

По делото не се спори и от приложените писмени доказателства се установява, че със заявление вх.№23618/ 26.06.2015г. на РС-Бургас, ищецът е поискал издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, въз основа на представен документ по чл.417, т.2 от ГПК, а именно извлечение от  счетоводните  книги  на  банка.  Документът удостоверява актуалния към 26.06.2015г. (дата на подаване на заявлението) размер на задължението към „УниКредит Булбанк" АД на ответника в заповедното производство и ответник в настоящето. С оглед на постъпилото заявление и приложените към него доказателства, е образуваното ч.гр.д.№4174/2015г. по описа на БРС е издадена заповед за плащане №2366/29.06.2015 г. от БРС и изпълнителен лист срещу длъжника, осъждайки го да заплати на кредитора 15 738,79 евро, от които 13438,42 лева – просрочена главница по договор за банков потребителски кредит №26 от 23.03.2012год.; 2300,37 евро - договорна лихва, изчислена за периода от 30.05.2014г. до 25.06.2015г.; 758,84 евро – възнаградителна лихва; 1541,53евро – лихва върху просрочена главница; законна лихва от дата на подаване на заявление с вх.№23618/ 26.06.2015г. на РС-Бургас до окончателното изплащане на задължението и 1805,749 лева - съдебни разноски в заповедното производство.

Въз основа на постановените съдебни актове е образувано изпълнително дело №20157020400751 при ЧСИ Г. Цеклеов, рег. №702. Частният съдебен изпълнител е назначил особен представител на длъжника, на основание чл.47, ал.6 от ГПК, който особен представител, в рамките на преклузивния срок по чл.414 от ГПК, започващ да тече от връчването на заповедта за изпълнение, от страна на длъжниците е подал възражение срещу издаденото изпълнително основание. Възражението на длъжника е банкетно. Подаденото възражение в определения от закона срок е предпоставка за наличие на правен интерес от предявяване на процесните установителни искове.

Представени са множество писмени доказателства, включително представените в заповедното производство, като процесният договор за кредит, но не и общите условия на банката- кредитор, на които се позовава ищеца в исковата молба по отношение на условията за настъпване на предсрочната изискуемост на кредита.

По силата на договор за банков потребителски кредит на физически лице №26 от 23.03.2012год., страните са постигнали споразумение ищецът да предостави на ответника сума в размер на 15 000евро, като в чл.3 от договора изрично е дефинирано, че целта на кредита са текущи нужди. Кредитополучателят се е задължил да издължава отпуснатата сума на равни месечни погасителни вноски (анюитетни - включващи главница и лихва), всяка, от които е с падеж петнадесето  число на месеца. Размерът и броят на вноските са съвместно определени от страните с погасителен план и съобразно чл.12 от договора. Съгласно договора за банков кредит ответникът  е длъжен да заплати и всички договорени такси, разноски, комисионни и лихви, свързани с отпускането, обезпечаването, управлението и събирането на кредита. Крайната дата на погасяване е 15.03.2022г. Контрагентите са уговорили, че кредитополучателят дължи лихви върху предоставената сума, като съответно са определени вида, размера и начина на изчисляване на същите. Освен основните права и задължения на договарящите, банковата сделка регламентира и допълнителни условия, както и правните последици, настъпващи в случай на неизпълнение на поетите от страните ангажименти. С оглед обстоятелството, че кредитополучателят не е изпълнявал стрикно задълженията по сключения договор за банков кредит, между УниКредит Булбанк" АД (кредитор) и Г.Д.Г. (кредитополучател ), банката обявила кредита за предсрочно изискуем. Твърди се, а от заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза и представените и неоспорени от ответника извлечения от счетоводните книги на ищеца се установява, че ответникът не е заплатил шест последователни месечни вноски, съответно за месеците от май до октомври 2014год. , включително.

От горното следва, че за ищцовата банка е възникнало правото да обяви кредита за предсрочно изискуем на основание чл.17 от договора за потребителски кредит, което право банката е упражнила.

Съгласно задължителното за съдилищата тълкуване – тълкувателно решение по тълкувателно дело №4/2013год. на ОСГТК на ВКС, т.18 „ В хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл.60, ал.2 от Закона за кредитните институции, правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.“

Видно от приложената към заявлението нотариална покана, ищецът е уведомил ответника, че поради нарушаване на договора за кредит и неизпълнение на задължението му да заплаща месечните погасителни вноски съобразно погасителния план, кредитът е обявен за предсрочно изискуем, считано от 29.11.2014год.

Поканата е връчена при условията на фингирано връчване по чл.47 от ГПК във връзка с чл.50 от ЗННД, което е удостоверено от нотариус Надежда Маркова , №409 на НК на 16.06.2015год.

В договора за кредит не е уговорен специален начин на връчване на уведомлението за предсрочната изискуемост на кредита, нито са уговорени начините на комуникация между страните по договора, поради което за удостоверяване на надлежното уведомяване следва да се предлагат общите правила.

Представената по делото нотариална покана представлява волеизявление на банката – кредитор, което е обективирано в писмен документ и да съдържа ясно изразено позоваване на обстоятелствата по чл.60, ал.2 на Закона за кредитните институции или на обстоятелства, уговорени в договора, които дават право на кредитора да упражни правото да обяви предсрочна изискуемост на кредита. Уведомлението е изрично и недвусмислено и е връчено  след датата на настъпване на обективните предпоставки, обуславящи изискуемостта.

Съдебната практика – Решение по т.д.№2072/2015год. на Първо търговско отделение на ВКС приема, че законодателят не предписва конкретен способ за връчване на писмени съобщения между страните по договорните правоотношения, но в т.3 на ТР № 1/28.12.2005г. по тълк.д.№1/2004г. на ОСТК на ВКС е прието, че в случай, че издателят на запис на заповед отказва да удостовери предявяването му или се укрива, удостоверяването на тези обстоятелства може да се извърши с нотариална покана, ако записът за заповед е освободен от протест. Посочените обстоятелства, като отказ за получаване или укриване, биха могли да се удостоверят чрез нотариална покана по силата на приложението на правилата на ГПК за връчване на съобщения и препращането в чл.50 ЗННД към тези правила, както е направил кредиторът – ищец в процесния случай.  С горните аргументи, съдът приема, че уведомлението е надлежно връчено към 16.06.2015год., от която дата може да се приеме, че договорът за кредит е предсрочно изискуем.

По делото не са направени възражения за клаузи на договора, което да са нарушили правата на ответника като потребител, като такива нарушения не се откриват и от направената служебна проверка от съда, с оглед задължението му служебно да изследва този въпрос.

Процесуалният представите на ответника не е оспорил иска по размер , като с оглед констатациите на съда за датата на настъпването на предсрочната изискуемост на договора за кредит, съдът съобрази, че претенциите на ищеца са съобразени с датата на фингираното връчване на нотариалната покана – 16.06.2015год.

 

Съдът намира предявеният иск по чл.422 от ГПК за основателен със следните аргументи :

Видно от представените доказателства, по силата на договор за банков потребителски кредит на физически лице №26 от 23.03.2012год., страните са постигнали споразумение ищецът да предостави на ответника сума в размер на 15 000евро, като в чл.3 от договора изрично е дефинирано, че целта на кредита са текущи нужди. Не се спори, а от представените доказателства и заключението на в.л.Вълчева се установява, че кредитът е изцяло усвоен. Кредитополучателят се е задължил да издължава отпуснатата сума на равни месечни погасителни вноски (анюитетни - включващи главница и лихва), всяка, от които е с падеж петнадесето  число на месеца, съгласно  погасителен план, към който препраща  чл.12 от договора, но не е спазил това задължение, в резултат на което задължението му договора за кредит е обявено от банката за предсрочно изискуемо изцяло.  

От събраните писмени и гласни доказателства преценени поотделно и в съвкупност, съдът прави извод, че ищецът е надлежно е упражнил правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем след настъпване на материално правните предпоставки по договора за кредит. Правният ефект на трансформирането на кредита в предсрочно изискуем е настъпил автоматично по силата на цитираната договорна разпоредба и валидно е породил, произтичащите от това последици, изразяващи се в изменение на размера и падежа на паричното задължение на кредитополучателя. Ищецът е изпратил до длъжника и Покана за доброволно изпълнение, приета за връчена на 16.06.2015г. Размерът на вземането на ищеца е удостоверено и от приложеното в оригинал по ч.гр.д. №4174/2015г. по описа на РС Бургас „извлечение от счетоводни книги“ - документ по смисъла на чл.417, т.2 от ГПК, даващ право на заявителя да се снабди със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника. Представеното извлечение отговаря на законоустановените изисквания за редовност и съдържа всички необходими реквизити, за да бъде категоризирано като документ по чл.417, т.2 от ГПК. Представеният документ е извлечение от счетоводни книги на юридическо лице и като такова възпроизвежда информация за счетоводното отразяване на задълженията на кредитополучателя към ищеца, като същият е съставен и подписан по надлежния ред. Ищецът твърди, че към момента на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 26.06.2015г., вземането на „УниКредит Булбанк" АД не е погасено от длъжника,  което обстоятелство не се оспорва от ответника и се установява от съдебно-икономическата експертиза, поради коте съдът приема, че същото е доказано.

Мотивиран от гореизложеното, съдът намира предявеният иск  за основателен и доказан .

Съобразно с уважаването на исковата претенция, на основание чл.64 ал.1 от ГПК/отм./ ответната страна следва да заплати на ищцовата направените по делото разноски в размер на 4189,83лв., съгласно представения списък на разноските на ищеца.

Мотивиран от изложените съображения, Бургаският окръжен съд

 

РЕШИ:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г.Д.Г., ЕГН **********, с постоянен адрес *** и настоящ адрес ***; че същият дължи на „УниКредит Булбанк" АД, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н „Възраждане", пл.„Света Неделя” №7; ЕИК *********, чрез адв. Иван Чавдаров Антонов, САК, преупълномощен  от адвокатско дружество "Попов и партньори", рег. по ф.д. №15924/2007 по описа СГС, ЕИК *********;  със съдебен адрес гр.София, пл."Света Неделя“ №4, ет.4  сумата от 15 738,79 евро, от които 13438,42 лева – просрочена главница по договор за банков потребителски кредит №26 от 23.03.2012год.; 2300,37 евро - договорна лихва, изчислена за периода от 30.05.2014г. до 25.06.2015г.; 758,84 евро – възнаградителна лихва; 1541,53евро – лихва върху просрочена главница; законна лихва от дата на подаване на заявление с вх.№23618/ 26.06.2015г. на РС-Бургас до окончателното изплащане на задължението, както и разноски в заповедното производство в размер на 1805,74лв., за които  суми в процедурата по заповедно производство по чл.417 от ГПК, по ч.гр.д.№4174/2015г. по описа на БРС е издадена заповед за плащане №2366/29.06.2015 г. от БРС.

 

ОСЪЖДА Г.Д.Г., ЕГН **********, с постоянен адрес *** и настоящ адрес *** да заплати на „УниКредит Булбанк" АД, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н „Възраждане", пл.„Света Неделя” №7; ЕИК *********, чрез адв. Иван Чавдаров Антонов, САК, преупълномощен  от адвокатско дружество "Попов и партньори", рег. по ф.д. №15924/2007 по описа СГС, ЕИК *********;  със съдебен адрес гр.София, пл."Света Неделя“ №4, ет.4,   разноски по настоящото дело в размер на 4189,83лв.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред БАС в двуседмичен срок от връчването му пред Бургаския апелативен съд.

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: