Д О Б Р И Ч К И Р А Й О
Н Е Н С Ъ Д
Р Е Ш Е Н И Е
№……………..
гр.Добрич,
14.10.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Добрички районен съд, наказателна
колегия, в публично съдебно заседание на
десети октомври две хиляди и деветнадесета
година,в състав:
Съдия - Веселин Стефанов Монов
при участието на съдебен секретар Мария Атанасова,
разгледа
А.Н.Д.№ 1010 по описа на ДРС за 2019 г.
Производството
е по реда на чл.59,ал.І във вр. с чл.63,ал.1 от ЗАНН и е образувано по жалба на
М.Г.А. ***, с ЕГН ********** срещу Наказателно постановление №19-0255-000205 от
дата 13.06.2019 година на Началника на Второ РУ към ОД на МВР – Добрич.
С атакуваното наказателно
постановление за извършено адм.нарушение на чл.140, ал.1 от Закона за
движението по пътищата /ЗДвП/ на жалбоподателката на основание чл.175, ал.3,
пр.1 от ЗДвП са наложени наказание „глоба” в размер на 200 /двеста/ лева и
„лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 / шест/ месеца.
С жалбата се моли съдът да отмени
изцяло НП, поради липсата на виновно осъществен състав на нарушение от страна
на жалбоподателката, като се сочи, в в случая липсва суб.елемент на процесното нарушение
по чл.140,ал.1 от ЗДвП – вина. Излагат се претенции и в насока за допуснати
съществени нарушения на процесуалния и материални закон, довели до ограничаване
на правото на защита , както и за неточно и непълно описание на фактическата
обстановка в АУАН и НП.
В съдебно заседание процесуалният
представител- адв.С.К. *** поддържа искането за отмяна на НП на посочените в
жалбата основания.
Въззиваемата страна в съдебно заседание не се представлява от
процесуален представител и не взема становище по жалбата.
След като
подложи на анализ и преценка събраните по делото доказателства, съобразно
обхвата и пределите на въззивната проверка по чл.314, ал.1 от НПК, съдът намери
за установено от фактическа страна следното:
На 19.02.2019
година през деня свидетелите Г.М.С. и Й.С.Й. / служители на Второ РУ към ОД на МВР
– Добрич на длъжност „мл.полицейски инспектор”/ участвали при провеждана СПО на
територията на Община Добричка. В изпълнение на поставените им задача двамата
заели установъчен пункт в с.Одринци, общ.Добрич, когато около 12,40 часа,
спрели за проверка движещ се по ул.”Първа” и в посока на с.Ведрина л.а.”Пежо-307”,
с рег.№ ***, който бил с поставени регистрационни табели на обозначените за
целта места. В хода на проверката е установена самоличността на водача - тази на жалбоподателката М.Г.А.. На вниманието
на проверяващите органи жалбоподателката представила документите на автомобила,
включително и малък регистрационен талон. От документите проверяващите установили,
че автомобилът не е нейна собственост. Относно това обстоятелство А. пояснила
пред органите на полицията, че автомобилът й е бил предоставен за ползване не
от собственика, а от друго лице, което го стопанисвало. Изложените обстоятелства
мотивирали проверяващите да извършат
допълнителна проверка в инф.масив на СПП-КАТ, от която е установено, че автомобилът
е със служебно прекратена регистрация от 20.11.2017 година. За това
обстоятелство жалбоподателката научила едва от проверяващите, поради което не
могла да даде обяснения пред тях, защо е поела управлението на автомобила. За
изясняване на случая А. се обадила на лицето, което й е предоставило автомобила
да го ползва. След пристигането си на мястото на проверката посоченото от
жалбоподателката лице заявило пред полицаите, че не е знаело за прекратената
регистрацията на автомобила, както и че същият му е бил поверен за пазене от
собственика, който бил извън страната.
След като
съобразил констатациите от проверката и установеното нарушение св.Г.С., в
качеството на дл.лице и съобразно делегираните му властнически правомощия привлякъл
отговорността на жалбоподателката с Акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ с бл.№148250/19.02.2019 г. за нарушение на чл.140 от ЗДвП. Към
момента на съставяне на АУАН от жалбоподателката са иззети като веществени доказателства
във връзка с нарушението СРМПС и контролен талон към СУМПС .
Описаната и възприета от съда
фактическа обстановка се установява от показания на актосъставителя Г.С. и св.Й.Й.
/очевидец при установяване на нарушението и съставяне на акта/ и приложените по
делото писмени доказателства, приобщени от съда по предвидения процесуален ред.
Във връзка с установеното
нарушение и факта, че с действията си водачът е осъществил признаците на
престъпния състав на чл.345,ал.2 във вр. с ал.1 от НК е образувана прокурорска
преписка с рег. №756/2019 год по описа на РП-Добрич. С постановление от 04.06.2019
година и на основание чл.213,ал.1 във вр. с чл.24, ал.1, т.1 от НПК
наблюдаващият прокурор е постановил отказ
от образуване на досъдебно производство и е прекратил преписката. Същата
е изпратена на административнонаказващия орган с указание за преценка, относно
наличие на основания за реализиране на административно-наказателна отговорност
на нарушителя. Приложените материали по пр.преписка и постановленито на
прокурора са послужили на наказващия орган да издаде атакуваното НП
№18-0851-001952/04.10.2018 година, с което за осъществен състав на адм.
нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП е
ангажирана отговорността на жалбоподателката.
В законоустановеният преклузивен
срок на чл.59,ал.2 от ЗАНН жалбоподателката в качеството на легитимирана страна
с правен интерес оспорва законосъобразността и обосноваността на НП, при което
жалбата й се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът я
намира и за основателна.
/По отношение на приложимия
материален закон/
След направен анализ и преценка на събраните по делото
доказателсвени източници съдът намира, че изцяло незаконосъобразно и неправилно
наказващия орган е достигнал до правния извод, че след като е управлявала по
път за обществено ползване описания по-горе автомобил със служебно прекратена
регистрация от дата 20.11.2017 год., жалбоподателката е осъществила състав на
адм. нарушение по текста на чл.140, ал.1 от ЗДвП. Съгласно цитираната
разпоредба ...”по пътищата,
отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места. По републиканските пътища, отворени за
обществено ползване, включени в трансевропейската пътна мрежа, и по такива,
които са извън нея, или по техни участъци се допускат само моторни превозни
средства с валиден винетен стикер, залепен по начин, възпрепятстващ повторното
му ползване”. Съдът не споделя този извод на наказващия орган,че жалбоподателката следва
да носи административнонаказателна отговорност по посочения текст от ЗДвП в конкретния
казус. Макар и формално да е налице безспорно установен факт, че А. на посочената в НП дата и час по път,
отворен за обществено ползване е управлявала посочения автомобил „Пежо”, който
е бил със служебно прекратена регистрация от
20.11.2017 г., същата не следва да носи административно-наказателна
отговорност за деянието. Аргумент в подкрепа на изложеното се явява
обстоятелството, че процесното нарушение , посочено в НП и АУАН е осъществено от
дееца при липсата на умисъл /като форма на вината/. От покаозанията на
актосъставителя и св.Й., както и от представеното писмено доказателство от
защитата - Постановление за отказ за образуване на нак.производство от
04.06.2019 год. на РП –гр.Добрич научаваме, че в въпросният автомобил е бил предаден
за ползване не самия собственик, а от друго / трето/ лице, което го е
стопанисвало. Именно това лице, което не е знаело, че автомобилът е бил със
служебно прекратена регистрация от Гаранционния фонд и не е било информирано изрично
от собственика за това обстоятелство, го е предоставило на жалбоподателката да
го ползва. Във връзка с обстоятелствата по служебно прекратяване на
регистрацията на моторните превозните средства следва да се отбележи, че относимата
разпоредба е чл.143, ал.10 от ЗДвП. Съгласно този текст от ЗДвП „Служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за
които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал.
11 от Кодекса за застраховането/ за това, че липсва валидно сключен договор за
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите/ и се уведомява собственикът на пътното
превозно средство”. Вън от съмнение, че на именно на дл.лица от Гаранционния
фонд лежи задължението, да уведомят собственика за служебно прекратената
регистрация на превозното средство. Относно обстоятелството дали е бил уведомен
надлежно от съответните държавни органи собственикът на описания по-горе
автомобил ”Пежо”, съдът изиска информация от ОДМВР - Добрич. От представеното на
вниманието на съда писмо от ОД на МВР - Добрич, с изх.№ 851000-11514/26.09.2019
г. /л.27/ черпим информация, че Сектор „Пътна полиция”- Добрич не разполага
с такава информация, собственикът на посоченото ПС, с рег.№ **** да е бил надлежно
уведомен за служебно прекратената регистрация на дата 20.11.2017 година. Липсата
на доказателства в насока, че след извършване на служебно прекратяване на регистрацията на
автомобила на дата 20.11.2017 г. съответните дл.лица от Гаранционния фонд не са
изпълнили задължението да уведомят
собственика - каквито са нормативните изисквания на чл.574, ал.11 от Кодекса за
застраховането налагат извода, че в случая собственикът не е знаел за това
обстоятелство. Оттук, още по-малко би могло да знае за прекратената регистрация
третото лице, което е стопанисвало и предоставило за ползване автомобила на
жалбоподателката.
Следва да се
отбележи още, че във връзка с изискванията при извършване на служебно
прекратяване на регистрацията на конкретно превозно средство от Гаранционния
фонд с правно основание - липса на валидно сключен договор застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите / такъв е и настоящият случай с
автомобила „Пежо”/, съгласно нормата на чл.143, ал.10 от ЗДвП това не води като
последица до автоматично до отнемане /”сваляне”/ на регистрационните табели на
автомобила.Няма и друг външен израз, който да доказва коментираното обстоятелство
по прекратяване на регистрацията. Ето защо, ползвателят на такъв автомобил със
служебно прекратена регистрация не разполага с информация за това
обстоятелство, ако не бъде информиран изрично от собственика или от съответните
държавни органи.
В хода на съдебното следствие не бяха събрани
доказателства, от които да заключим по несъменен и категоричен начин, че при
поемане управлението на автомобила
жалбоподателката е знаела и е била наясно, че регистрацията му е служебно прекратена
от дата 20.11.2017 г. Всъщност, лицето стопанисващо автомобила, което реално го
е предоставило на жалбоподателката също не е разполагало с такава информация. От
това следва, че липсва суб. елемент от състава на нарушението по чл.140, ал.1
от ЗДвП – формата на вината /в конкретния случай тя е „пряк умисъл”- по смисъла
на чл.11,ал.2, пр.1-во от НК /, за да
бъде ангажирана отговорността на дееца по този текст от Закона.
По правната си природа нарушението по чл.140,ал.1 от ЗДвП
се явява „формално” , от което следва, че за съставомерността му не съдим от
настъпване на конкретен вредоносен резулта , а от това, дали са осъществени
всички обективни и суб. признаци на състава. Изложеното налага еднозначен извод
за съда, че процесното нарушение може да се осъществи само и единствено при форма
на вината „пряк умисъл”,т.е. деецът да е съзнавал общественоопасния характер на
деянието и въпреки това, да е искал да го извърши. При условие, че жалбоподателката
не е осъществила от суб.страна вменения й във вина състав на адм. нарушение, същата
не може да носи съответната административноказателна
отговорност за това свое деяние. По изложените съображения съдът споделя изцяло
защитната теза и релевираните правни доводи в насока, че с оглед липсата на виновно
извършено нарушение от страна на жалбоподателката, наказващият орган незаконосъобразно
е ангажирал отговорността й с обжалваното наказателно постановление.
Съдът намира за необходимо да посочи още, че
от извършената служебна проверка на НП и АУАН бе установено, че те са съставени
при спазване на всички срокове и процедури, изискуеми от разпоредбите на чл.42
и чл.57 от ЗАНН. При това както НП, така и АУАН са издадени от
компетентни дл.лица и в кръга на делегираните им властнически правомощия. Отделно
от това, вмененото във вина нарушение е конкретизирано в степен, позволяваща на привлечения към отговорност
субект да разбере за какво е обвинен и
срещу какво следва да се защитава. От това следва, че входа на
административното прозиводство по съставяне на АУАН и издаване на НП не са
допуснати съществени нарушения от процесуален характер, които да водят до
ограничаване на правото на защита – в каквато насока са претенциите на
процесуалния представител. Независимо от това, по изложените по-горе правни
съображения и мотиви за липсата на осъществяване от субективна страна на
състава на нарушението /липсата на вина
у дееца/, атакуваното НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно и
неправилно, постановено в нарушение на материалния закон.
Предвид гореизложеното и на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
О Т М Е Н Я Наказателно постановление №19-0255-000205 от дата 13.06.2019 год. на
Началника на Второ РУ към ОД на МВР-Добрич, с което за извършено нарушение на
чл.140, ал.1 от Закона за движението по пътищата на основание чл.175, ал.1,
т.3, пр.1-во от Закона за движението по пътищата на М.Г.А. ***, с ЕГН: **********
са наложени адм. наказание „глоба” в
размер на 200 /двеста/ лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6
/шест/ месеца.
Решението подлежи на касационно обжалване в
14-дневен срок от уведомяването на
страните пред Административен съд-гр.Добрич, по реда на глава ХІІ от
Административнопроцесуалния кодекс.
СЪДИЯ :