Решение по дело №3196/2016 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 448/9.3.2017г.         2017 година      гр.Варна

 

       В ИМЕТО НА НАРОДА

 

                ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД - ПЕТНАДЕСЕТИ наказателен състав в публичното съдебно заседание на седми февруари  през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                                     СЪДИЯ при ВРС:ВАЛЯ ЦУЦАКОВА

 

            при секретаря К.К., като разгледа докладваното от съдията НАХД № 3196 по описа на ВРС за 2016 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

               Производството е на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

           Образувано по жалба на  В.Б.И. ЕГН **********,***-0442-000508/ 31.07.2015г. на Началника на  ІV РУ-ОД на МВР- Варна, с което  на въз.И. са  наложени административни наказания, както следва: „Глоба” в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца на основание чл.175 ал.1т.5 от ЗДвП, за нарушение на чл.123 ал.1т.1 от ЗДвП., „Глоба” в размер на 100лв. на основание чл.177ал.1т.2пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл.150 А ал.1 от ЗДвП, „Глоба” в размер на 10лв. на основание чл.183ал.1т.1пр.2 от ЗДвП за нарушение на чл.100 ал.1т.1 от ЗДвП  и „Глоба” в размер на 10лв. на основание чл. 183 ал.1т.1пр.3 от ЗДвП за нарушение на чл.100 ал.1т.2 от ЗДвП.

           Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, поради което, като допустима   е приета от съда за разглеждане.

               С жалбата се изразява становище, че НП е незаконосъобразно и неправилно, издадено при съществени нарушения на процесуалните и материални норми, оспорва се фактическата обстановка, твърди се, че въззивникът не е управлявал МПС, че не е предизвикал настъпването на такова,твърди се, че местопроизшествието е част от имота, който жалбоподателят владее, сочи се, че АУАН е бил съставен  в полицейското управление, като при посещението си в управлението въззивникът е носил единствено личната си карта и в заключение се иска отмяна на НП.

           В  съдебно заседание въз.И. се явява първоначално лично, поддържа жалбата, но в последно с.з. не се явява и не изразява становище в хода на делото по същество.

          Органът, издал НП, при редовност на призоваването, не се представлява в с.з.

              След преценка на доказателствата по делото, съдът възприе следната фактическа обстановка:

          На 20.07.2015г., около 08,00, св.С. , с личният си автомобил потеглил за работа, като се движил по ул.”Кирил и Методий” в жк”Аспарухово”.По същото време, жалбоподателят бил паркирал личният си автомобил на ул.”Кирил и Методий” в близост до вх.А на №83.Паркираният автомобил възпрепятствал възможността св.С. да премине по улицата в този участък, поради което свидетелят спрял автомобила си, слязъл от същия и отправил реплики към въззивника.Последният не реагирал на отправените реплики, поради което и предвид невъзможността св.С. с автомобила си да премине по улицата, същият променил посоката на движение на автомобила си, връщайки се назад по улицата, паркирал го на съседната улица „Моряшка”, и се отправил пеш към мястото, където са намирал жалбоподателя.Връщайки се на ул.”Кирил и Методий” до №83 вх.А, св.С. видял, че към него приближава въз.И., който управлявал лек автомобил „Пежо 405” с рег.№ В 6629 СК и предвид по-ранната реакция на жалбоподателя, свидетелят застанал на пътя, като по този начин възпрепятствал възможността за преминаване на автомобила, управляван от жалбоподателя.Вместо да спре управлявания от него лек автомобил, въз.И. форсирал двигателя му и с предната част на автомобила блъснал св.С., качвайки го първоначално на капака на автомобила.В последствие свидетелят паднал на земята, в следствие на което получил фрактура на дясната си ръка и натъртване на таза.След настъпването на ПТП, без да спре, жалбоподателят, с управлявания от него автомобил, напуснал местопроизшествието.

         За настъпилото ПТП бил подаден сигнал в ІV РУ-ОД на МВР-Варна и местопроизшествието било посетено от полицейски екип, в който участвал и св.А..Последният провел беседа с пострадалия св.С., който му обяснил обстоятелствата, при които е настъпило ПТП и посочил въззивника като лицето, което е управлявало горепосочения лек автомобил.Тъй като св.С. бил получил гореописаните травми в следствие на настъпилото ПТП, местопроизшествието било посетено и от следствено- оперативна група и за самото произшествие било образувано ДП, което към момента на настоящото разглеждане на делото е в съдебна фаза, поради обжалване на първоинстанционната присъда на ВОС.

          Тъй като въззивникът не присъствал на местопроизшествието, няколко часа след настъпването му с него бил осъществен контакт по телефон и И. бил поканен да се яви в ІV РУ-ОД на МВР-Варна.След личното явяване на жалбоподателя в ІV РУ-ОД на МВР-Варна, св.А. съставил срещу същия АУАН №791248/20.07.2015г., в който описал приетите за установени нарушения на чл.20 ал.2 от ЗДвП и чл.123 ал.1т.1 от ЗДвП, касаещи ПТП, като освен горното описал и нарушения на чл.150А ал.12 от ЗДвП, чл.100 ал.1т.1 от ЗДвП и чл.100 ал.1т.2 от ЗДвП, въпреки, че лично не възприел управление на МПС от страна на жалбоподателя. След запознаване със съдържанието на АУАН жалбоподателят заявил, че има възражения, без да ги конкретизира и тъй като в законоустановения срок не били депозирани конкретни писмени възражения въз основа на материалите по преписката на 31.07.2015г. АНО издал НП, предмет на настоящата въззивна проверка.В същото били описани от фактическа страна същите пет нарушения на правилата на ЗДвП, каквито били описани и от актосъставителя, но били наложени наказания за четири от тях, като за нарушението на чл.20 ал.2 от ЗДвП било посочено, че не е наложено наказание, тъй като за същото е образувано ДП №427/15г. по описа на сектор ПП-ОД на МВР-Варна.

         В с.з. жалбоподателят представи писмени доказателства, въз основа на които същият приема, че произшествието не е настъпило на пътно платно за движение на МПС, но от показанията на свидетелите по делото се установява, че към момента на настъпване на ПТП, съответният участък е бил предназначен за движение на МПС.

         Съдът не кредитира показанията на св.С. единствено в частта, в която същият първоначално посочи, че датата на инцидента е 20.06.2015г., тъй като в последствие същият заяви, че се касае за месец юли на същата година.В останалата част съдът кредитира показанията на св.С., като   напълно кредитира показанията на св.А., дадени в с.з., тъй като същите са последователни, непротиворечиви, взаимно допълващи се и кореспондиращи с писмените доказателства по делото.

          Съдът кредитира писмените доказателства в АНП, тъй като същите са непротиворечиви по между си и кореспондират с установената по делото фактическа обстановка.

          Гореописаното се установява от приобщените материали по делото- показанията на свидетелите С. и А. в кредитираните от съда части, НП, АУАН   и от останалите писмени доказателства по делото.

          Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК,  вр с чл.84 от ЗАНН,  настоящият състав на ВРС,  достигна до следните правни изводи.    

    

           По приложението на процесуалния закон:    

           Проверяваният акт е издаден от упълномощен за това орган, тъй като видно от приложената от въззиваемата страна заповед, приета в съдебно заседание, издалото НП лице е компетентно. АУАН също е съставен от компетентен служител и е надлежно връчен на нарушителя.

           Срещу АУАН  не са били подадени конкретни възражения, поради което очевидно АНО е приел липса на спорни обстоятелства, но не е преценил в пълнота съставения АУАН  с което е била нарушена нормата на чл.52 ал.4 от ЗАНН.

           По отношение на първото прието за установено и описано в НП нарушение съдът намира, че са допуснати съществени процесуални нарушения. Съдът констатира, че  от фактическа страна АНО сочи единствено, че въззивникът е напуснал ПТП, без да уведоми компетентната служба на МВР и да остане на място до тяхното пристигане, а от правна страна се сочи, че нарушителят не е спрял и не е установил последиците от ПТП, като нарушението е квалифицирано като такова по чл.123 ал.1т.1 от ЗДвП, като именно тази норма регламентира задължението  на участника в ПТП да спре и да установи какви са последиците и не се регламентира никакво задължение да се уведомява службата за контрол.Освен горното изрично в НП се сочи, че има пострадало лице, като задълженията на водач на МПС при ПТП с пострадало лице се регламентират от нормата на чл.123 ал.1т.2 от ЗДвП, като именно в тази  точка се предвижда задължение за уведомяване на компетентните органи на МВР, то тази норма изобщо не се визира, като липсва описание на такова нарушение и от правна страна.

         Неяснотата и несъответствието между  описанието на нарушенията от фактическа страна, от правна страна и посочената като нарушена норма представляват съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като ограничават възможността нарушителят да разбере в извършването на точно какво нарушение е обвинен и по този начин адекватно да организира защитата си.Приложената санкционна норма е обща и също не компенсира липсата на конкретни факти.Недопустимо е факти, касаещи съставомерни признаци на нарушението да се установяват едва в с.з., тъй като същите императивно следва да фигурират в обстоятелствената част на НП.

        Съществено процесуално нарушение съдът констатира и при описанието от фактическа страна на приетото за установено нарушение на чл.150 А ал.1 от ЗДвП, тъй като видно от обстоятелствената част на НП, в същата фигурира единствено правният извод на АНО, че жалбоподателят управлява със СУМПС, на което срокът на валидност е изтекъл, без дори да е посочено точно с кое СУМПС се приема, че въззивникът е управлявал МПС и кога точно се приема, че е изтекъл срокът на валидност, за да се прецени дали в действителност има осъществен състав на нарушение.        Непълното описание на нарушението от фактическа страна, непосочването на всички факти, касаещи съставомерните признаци на нарушението и на доказателствата, които го подкрепят, представляват съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като ограничават възможността нарушителят да разбере в извършването на точно какво нарушение е обвинен и по този начин адекватно да организира защитата си. Както е посочено и по-горе, недопустимо е факти, касаещи съставомерни признаци на нарушението да се установяват едва в с.з., тъй като същите императивно следва да фигурират в обстоятелствената част на НП.

        Констатираните съществени процесуални нарушения освен, че ограничават правото на защита на нарушителя, лишават и съда от възможност да прецени има ли извършени нарушения, в какво се сътоят същите и правилно ли е бил приложен материалния закон.

        По отношение на приетите за установени нарушения на чл.100ал.1т.1 от ЗДвП и чл.100 ал.1т.2 от ЗДвП  съдът намира, че неправилно е приложен материалния закон.

        Безспорно от гласните доказателства в с.з. се установи, че въззивникът не се е намирал на местопроизшествието при пристигането на полицейските служители, в последствие е бил издирен по телефон , поканен е бил да се яви в ІV РУ-ОД на МВР-варна, което същият е сторил, от показанията на св.А. се установи, че същият не е възприел лично И. да управлява МПС и не би могъл да каже точно как се е придвижил до управлението и кой е управлявал автомобила, поради което няма как да се приеме за безспорно доказано, че на посочената в НП дата, жалбоподателят, при управление на лек автомобил с оглед посещение в полицейското управление, не е носил КТ и свидетелство за регистрация на МПС.Фактът, че безспорно въззивникът е управлявал МПС към момента на настъпване на произшествието не води до единствено възможният извод, че към този момент същият не е носил процесните документи, тъй като проверка към този момент не е била извършена.Налагането на административно наказание, което не е било безспорно установено, че е извършено, обуславя и неправилно приложение на материалния закон.

        Предвид горното съдът намира, че НП  следва да бъде отменено, поради допуснати в хода на АНП съществени процесуални нарушения и поради неправилно приложение на материалния закон, поради което и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

 

Р   Е   Ш   И   :

 

      ОТМЕНЯ НП № 15-0442-000508/ 31.07.2015г. на Началника на  ІV РУ-ОД на МВР- Варна, с което  на В.Б.И. ЕГН **********,***, са  наложени административни наказания, както следва: „Глоба” в размер на 100лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца на основание чл.175 ал.1т.5 от ЗДвП, за нарушение на чл.123 ал.1т.1 от ЗДвП., „Глоба” в размер на 100лв. на основание чл.177ал.1т.2пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл.150 А ал.1 от ЗДвП, „Глоба” в размер на 10лв. на основание чл.183ал.1т.1пр.2 от ЗДвП за нарушение на чл.100 ал.1т.1 от ЗДвП  и „Глоба” в размер на 10лв. на основание чл. 183 ал.1т.1пр.3 от ЗДвП за нарушение на чл.100 ал.1т.2 от ЗДвП.

              Решението подлежи на касационна проверка пред Административен съд-Варна  в четиринадесетдневен срок от съобщението до страните.

          След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се изпрати на по компетентност на Наказващия орган.

                                                                       

     

                                                                             СЪДИЯ при ВРС: