№ 425
гр. Плевен, 24.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ана Ив. Илиева
при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА В. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от Ана Ив. Илиева Гражданско дело №
20214430103152 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявена от “***” ЕАД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. С., представлявано от
изпълнителните директори К.Ч. и Б.П. в условията на обективно кумулативно
съединяване искове с правно основание чл.500, ал.1, т.3 КЗ и чл.86 ЗЗД за
осъждане на ответника М. Д. Ч., ЕГН **********, с постоянен адрес: град
***да заплати на ищеца сумата от 848.41 лева, представляваща платено от
ищеца застрахователно обезщетение на ЗАД „***” за имуществени вреди на
увреден лек автомобил „***” с рег. № ***, вследствие на ПТП, настъпило на
12.02.2019г., реализирано от ответника, по щета № 43082951901083 по описа
на “***” ЕАД, на основание застрахователна полица № ***., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до
окончателното плащане на сумата.
Твърди се в обстоятелствената част на ИМ, че на 08.05.2018г. сключили
договор за застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите с
ответника М. Д. Ч., по силата на която покрили отговорността на
застрахования за лек автомобил марка „***”, модел “80”, с рег.№ ***,
собственост на същото лице, за което издали на застрахования комбинирана
застрахователна полица № ВС/06/118001378761/08.05.2018г., в сила от 00:00
ч. 10.05.2018г. и за срок до 23:59 ч. на 09.05.2019г. Излага се, че на
12.02.2019г., в 12.00 ч., в град Плевен, на паркинга на магазин „***”,
ответникът, като водач на лек автомобил марка „***”, модел “80”, с рег.№
***, при маневра да влезе между реда на паркираните ППС не осигурил
достатъчно странично разстояние и ударил паркиран лек автомобил „***” с
рег. № ***, собственост на Д. Д. С. от гр.Плевен, при което е нанесъл
1
материални щети на пракирания автомобил, като ответникът е напуснал
местопроизшествието. Сочи се, че виновен за настъпилото ПТП е ответника,
съгласно Протокол за ПТП с бланков № 1721808/16.02.2019г. на сектор
„Пътна полиция” при ОДМВР-Плевен, тъй като с действията си е нарушил
разпоредбата на чл.25, ал.1 от ЗДвП, съгласно която водач на пътно превозно
средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да
заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните
превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво
по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да
завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот,
преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност
за участниците в движението, които се движат след него, преди него или
минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното
положение, посока и скорост на движение. Твърди се, че за извършеното
нарушение на правилата за движение по пътищата на ответника е съставен
АУАН серия АА с бланков № 201358 на сектор „Пътна полиция” при
ОДМВР-Плевен, като с акта на ответника е вменено и нарушение на чл.123,
ал.1, т.З, б. „в” от ЗДвП, съгласно която норма водачът на пътно превозно
средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, когато при
произшествието са причинени само имуществени вреди е длъжен, ако между
участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата,
свързани с него, без да напуска местопроизшествието, уведомява съответната
служба за контрол на МВР на територията, на която е настъпило
произшествието, и изпълнява дадените му указания. Излага се, че за
увредения лек автомобил „***” с рег. № ***, собственост на Д. Д. С. от
гр.Плевен, е имало сключена доброволна имуществена застраховка
„Застраховане на сухопътни превозни средства, без релсови превозни
средства”, клауза „Пълно Каско”, в ЗАД „***”, по която посоченото
застрахователно дружество е заплатило застрахователно обезщетение в
размер на 833.41 лева на 18.03.2019г. на сервиза, извършил ремонта на
увредения автомобил - „Автотехника-ПМ” ЕООД. Сочи се, че ЗАД „***” е
встъпило в правата на увредения на основание чл.411, ал.1 от КЗ и е
предявил пред него /ищеца/, като застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност” на виновния водач, регресна претенция в размер на 848.41 лева,
от които платено застрахователно обезщетение в размер на 833.41 лева и
обичайни разноски /ликвидационни разходи/ за неговото определяне в размер
на 15.00 лева. Твърди се, че за настъпилото застрахователно събитие, въз
основа на регресната претенция на ЗАД „***”, образували щета №
43082951901083 по описа на “***” ЕАД. Излага се, че задължението по
регресната претенция на ЗАД „***” в размер на 848.41 лева е било погасено
на 08.05.2019г. чрез плащане на дължимата сума към застрахователната
компания. Сочи се, че съгласно чл.477, ал.1 от КЗ обект на застраховане по
задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е
гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица
2
за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди,
свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства,
за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или
законодателството на държавата, в която е настъпила вредата, а съгласно
чл.477, ал.2 от КЗ по задължителната застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите застраховани са собственикът, ползвателят и държателят
на моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен
застрахователен договор, както и всяко лице, което извършва фактически
действия по управлението или ползването на моторното превозно средство на
законно основание, с оглед на което ответникът се явява застраховано лице по
смисъла на закона. Твърди се, че съгласно чл.477, ал.3 от КЗ за трети лица по
ал. 1 се смятат всички увредени лица с изключение на лицето, което отговаря
за причинените вреди, както и всички правоимащи лица в резултат на
неговата смърт. Излага се, че правоимащите лица имат право на обезщетение
за вредите, които произтичат само от качеството им на пострадали лица, е
оглед на което Д. Д. С. от гр.Плевен, като собственик на лек автомобил „***”
с рег. № ***, се явява увредено лице по смисъла на закона. Сочи се, че
съгласно чл.500, ал.1, т.З от КЗ, застрахователят има право да получи от
виновния водач платеното от застрахователя обезщетение, заедно с платените
лихви и разноски, когато виновният водач е напуснал мястото на
настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на
органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на
местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен в случаите,
когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга
неотложна причина. Твърди се, че в случая посещаването на
местопроизшествието от тях е задължително по закон, съгласно чл.125, т.7 от
ЗДвП. Излага се, че в случая ответникът е реализирал ПТП, като е напуснал
произшествието преди идването на органите за контрол на движение по
пътищата, което обстоятелство било посочено и в АУАН серия АА с бланков
№ 201358 на сектор „Пътна полиция” при ОДМВР-Плевен. Поради
изложеното моли съда да уважи предявения иск и да му присъди разноски.
В проведеното по делото о.с.з. ищецът не изпраща представител. В
нарочна писмена молба моли съда да уважи предявения иск като основателен
и доказан, за което развива пространни мотиви и да му присъди разноски.
Твърди, че в настоящия случай задължително е следвало ПТП да бъде
посетено от органите на МВР.
В рамките на предоставения му срок по чл. 131 от ГПК особеният
представител на ответника е депозирал отговор на исковата молба. Счита
предявения иск за допустим, а по същество за неоснователен и недоказан
както по основание, така и по размер. Твърди, че с ИМ ищецът не е
представил доказателства, че ответникът е напуснал местопроизшествието
преди идването на органите за контрол на движението по пътищата. Излага,
че в представения с ИМ протокол за ПТП се установява, че същият е
подписан за водача посочен като участник №1/ ответник по делото/. Поради
3
изложеното счита, че участник №1, сочен като ответник е бил на мястото, на
което е станало визираното в протокола ПТП и не го е напускал. Твърди, че в
процесния протокол за ПТП е посочено, че по отношение на водач №1 е било
административно отношение, като бил издаден АКТ с.АА, №201358(без
посочена дата на издаване на АУАН) за нарушение на чл.25, ал.1 от ЗДвП и
чл.123, ал.1 т.З, б.в., каквото не е представено. Сочи, че по делото не е
представен и евентуално издадено въз основа на АУАН наказателно
постановление. Навежда доводи, че съгласно чл.125, т.7 от ЗДвП
посещението на местопроизшествието от органите за контрол на движението
е задължително, ако „...между участниците в произшествието има разногласие
относно обстоятелствата, свързани с него.", но че от представените по делото
доказателства, вкл. от Протокол за ПТП не се установява дали участниците в
процесното ПТП да са имали несъгласие относно настъпването на самото
ПТП, за да било задължително идването на органите за контрол на движение
по пътищата, за да се приеме и, че ответникът е напуснал мястото на ПТП, а
ако го е напуснал това да е станало по негова вина, което да е основание за
така задължително идване на органите за контрол на движението по пътищата
и от там да е налице виновно неизпълнение от страна на ответника на
законовите разпоредби на ЗДвП сочени в протокола за ПТП. Поради
изложеното прави извод, че не е налице фактическият състав на чл.500, ал.1,
т.3 от КЗ. Твърди и, че: 1. в представения протокол за ПТП, като
обстоятелство, причини и условия за ПТП, извършени маневри, други
материални щети, е посочено, че: Участник №1 при маневра да влезе между
реда на паркираните ППС, не осигурява достатъчно странично разстояние и
удря участник №2, с което допуска ПТП с материални щети и напуска
мястото на ПТП. Навежда доводи, че в протокола за ПТП с думи не са
описани никакви щети, а от схемата в която са описани местата на щетите не
ставало ясно от коя страна на автомобила са щетите. Излага, че от
представената схема се установява, че щети има както по предната дясна
врата и преден десен калник, така и по преден ляв калник и лява врата.
Твърди, че е видно, че процесният протокол е поправян и са правени
зачерквания в него, поради което и не може да се установи от коя страна на
автомобила са настъпили щети. Излага, че в протокола не е посочено да има
щети по задната дясна врата на участник №2 за ремонта на която се излагат
твърдения и доказателства, че също са плащани, като в графата – „Други
материални щети“ е посочено че такива няма; 2. Процесният протокол за
ПТП е от дата 16.02.2019г. съставен в 08.30ч., като в било посочено, че ПТП е
настъпило на 12.02.2019г. като не ставало ясно в колко часа е настъпило ПТП,
поради факта, че същият е бил поправян. Сочи, че освен поправка на часа на
настъпване на ПТП в протокола е поправяна и датата на съставяне на
протокола за ПТП. Излага, че посочената дата „16“ е одебелена, като
приема, че вероятно е била друга. Твърди, че не става ясно от една страна
защо протоколът е поправян и защо е съставен четири дни по-късно от датата
на която е настъпило самото ПТП; 3. Че в протокола за ПТП липсват
4
вписване на данни относно начина, по който съставителят на протокола е
установил, че именно ответникът да е участник №1 в ПТП. Излага, че в
протокола липсват данни, от които да е налице яснота досежно това дали
съставителят на Протокола за ПТП е посетил местопроизшествието и
съответно дали изобщо същият е имал каквито и да било възприятия относно
механизма на ПТП, още повече, че протоколът бил съставен четири дни по-
късно от сочената в него дата на настъпване на ПТП. Сочи, че в процесния
протокол за ПТП в графата дали мястото на ПТП е посетено е посочено, че
мястото не е посетено, а видно от същия е, че в него е посочено, че няма
свидетели на настъпилото ПТП; Твърди, че в процесния протокол липсват
данни относно установяване именно, че ответникът, и то виновно е причинил
процесното ПТП, респ. липсват данни относно това, че ответникът е
причинил описаните в протокола щети; 4. Че липсват данни образуваното по
отношение на ответника административно производство да е приключило с
влязло в сила наказателно постановление за причинено от него ПТП. Твърди,
че по отношение ответника липсва влязло в сила НП, с което на същия да е
наложен административно наказание във вр. с процесното ПТП. Навежда
доводи и, че покана за доброволно изпълнение за регресна претенция
отправена от ЗАД „***“ до ищеца се отнасяла за щета нямаща нищо общо с
ответника, тъй като в същата е вписано, че се касае за „Претенция по
застраховка „Гражданска отговорност“ на МПС *** с ДКН ***. Излага, че от
представеното по делото Уведомление за щети по МПС от 15.02.2019г. се
установява, че датата и часът на настъпване (установяване) на
застрахователното събитие е 12.02.2019г. към 14,30 часа, а като дата на
уведомяване на застрахователя е посочено- 15.02.2019г. към 11.03 часа., т.е.
три дни след настъпването на ПТП. Твърди и, че в процесния протокол за
ПТП е поправяна както датата на съставяне на същия, така и часът на
настъпване на ПТП, поради което и счита, че не може да се установи кога е
настъпило самото ПТП. Счита, че делото не са налице достатъчно данни,
както, че ответникът е извършител на посоченото ПТП, така и, че е напуснал
мястото на същото. Твърди и, че щетите по пострадалия автомобил не са в
причинно-следствена връзка с реализираното ПТП. Излага, че с исковата
молба са представени снимки на соченото в протокола за ПТП като участник
№2 МПС, но не и снимки на МПС посочено като участник №1, от които да се
направи предположение за това същото да е причинило ПТП. Сочи, че от
представения по делото снимков материал на *** с рег. № *** не се личи по
него въобще да има щети, още повече описаните за които се твърди, че са
заплатени. С оглед на изложеното оспорва както съдържанието, така и
подписът за участник №1 в представения с исковата молба Протокол за ПТП
в частта му, в която: е вписано, че участник 1 е ответникът и, че именно
посоченият в протокола автомобил *** е този участник; че ответникът е
напуснал мястото на ПТП, и че въобще са нанесени щети по участник №2.
Оспорва и датата и часа на издаване на протокола и датата и часа на
настъпване на ПТП. Навежда доводи, че по делото не са представени
5
доказателства процесната сума да е платена на пострадалото лице, поради
което и оспорва, че е направено такова плащане. Сочи, че от представеното по
делото искане за оценка по гражданска отговорност на МПС не е посочено
какви щети са настъпили по автомобила. Твърди и, че от представеното
преводно нареждане от 18.03.2019г от ЗАД *** към „***“ЕООД, с посочено
основание - Опис №13103 не става ясно за какъв опис се отнася и какво
съдържа той. Твърди и, че в представена фактура, издадена от „***“ЕООД
към ЗАД *** на стойност от 833,41лв. не е посочено за ремонт на кой точно
автомобил се отнася. Оспорва и претенцията от 15 лева -ликвидационни
разноски, тъй като не е ясно какво представляват тези разноски, на какво се
основават и каква е връзката им с процесното ПТП. Излага, че по делото не са
представени доказателства и, че застрахователните полици и на двата
автомобила са били валидни към датата на настъпване на ПТП-то. Твърди, че
застрахователна полица за посочения в протокола като участник 2 не е
подписана нито от застрахователя нито от застрахования съгласно чл.344,
ал.1 от КЗ. Поради изложеното моли съда да отхвърли предявения иск
В проведеното по делото о.с.з. особеният представител на ответника
моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан, за
което развива доводи.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
От приложената по делото комбинирана застрахователна полица №
BG/06/118001378761, сключена между ищеца и ответника по делото се
установява, че МПС с рег. № *** е имало валидно сключена застраховка ГО
от 10.05.2018 г. до 09.05.2019 г.
Приобщена като доказателство по делото е и Административно
наказателната преписка, във връзка с процесното ПТП, от която се
установява, че: 1. Съставен протокол за ПТП, подписан от двамата участници
в него, от което се установява, че ответникът при маневра да влезе между
реда на паркираните МПС не е осигурил достатъчно странично разстояние и е
ударил паркирания лек автомобил „***” с рег. № ***, като е напуснал
мястото на ПТП; 2. на 16.02.2019 г. е съставен АУАН против ответника по
делото за това че: на 12.02.2019 г. около 12.00 часа в гр. ***, на паркинга на
магазин „***”, като водач на лек автомобил марка „***”, модел “80”, с рег.№
***, при извършване на маневра да влезе между реда на паркираните ППС не
е осигурил достатъчно странично разстояние от паркирания лек автомобил
„***” с рег. № *** и го удря, като допуска ПТП с материални щети – чл.25,
ал., чл.123, ал.1, т.3б.“в“ от ЗДвП и е напуснал мястото на произшествието
без да уведоми службата за контрол на МВР; 3. Че за извършеното нарушение
на виновния водач е съставено НП № 19-0938-000860 от 28.02.2019 г.,
връчено му на 26.02.2020 г.
Видно е от представената по делото Застрахователна полица №18-
6
0300/140/500793/13.08.2018 г., че МПС с рег. № ***, собственост на Д. С. е
имала валидно сключена застраховка ГО от 00.00 часа на 19.08.2018 г. до 24
часа на 18.08.2019 г.
Установява се от приложеното по делото Уведомление за Щети по
МПС от 15.02.2019 г., че Д.С. е уведомила застрахователя си, че
застрахованото от нея МПС е било ударено от друг автомобил на паргинг.
Приобщена като доказателство по делото е и Опис на щета №
0300/19/140/500143/12.04.2019 г., ведно със снимков материал към нея, от
която се установява, че увредените по МПС с рег. № *** части са: калник- пр.
десен, врата – дясна предна и врата дясна задна.
От представената по делото Калкулация за ремонт №
AZ2339115/28.02.2019 г. се установява, че за ремонта на увредения лек
автомобил е определен разход в размер на 833,41 лева
Видно е от представения по делото Приемо – предавателен протокол
по поръчка № 339115 и фактура № **********/12.03.2019 г., че „***“ ЕООД,
въз основа на Договор за извършване на авто – сервизни услуги с ЗАД „***“ е
извършила ремонт на увреденото МПС на стойност 833,41 лева.
Установява се от приобщеното по делото Преводно нареждане и
справка за извършени плащания, че на „***“ ЕООД е платено от
застрахователя на увредения автомобил за извършения ремонт.
От приложената по делото Покана за доброволно изпълнение се
установява, че ЗАД „***“ е отправило регресна покана до ищеца по делото за
възстановяване на платеното обезщетение по образуваната пр тях щета във
връзка с ПТП, извършено от застрахован при тях водач.
Събрани като доказателство по делото са и гласни доказателства
посредством разпита на свидетелите Д. Д. С. и М.П. Н..
Свидетелят М.П. Н., съставител на процесния протокол от ПТП, след
запознаване със същия сочи, че той е съставил същия. Твърди, че не си
спомня как са били уведомени за процесното ПТП. Излага, че когато
водач е напуснал ПТП-то се издирва чрез телефон номер или адрес. Сочи, че
няма спомени дали по МПС на виновния водач е имало следи от удар.
Обяснява, че водачът е открит на 16-ти февруари, поради това и тогава е
съставен протоколът, като посочения час в него е 12,00 часа. Твърди, че
когато е посетил ПТП там е била само увредената кола. Излага, че след като в
протокола не е отразено, че виновният водач е отрекъл да е той, следователно
не е отричал и това обстоятелство.
Свидетелката Д. Д. С. сочи, че докато била на работа в аптека в
Магазин ***, паркираната на паркинга на автомобила й кола била ударена.
Разказва, че на колата й била оставена бележка от очевидец, който записал
номера на колата и тя се свързала първо със застрахователя си и след това с
органите на МВР. Обяснява, че в деня на ПТП –то не е идвала полиция. Сочи,
че не е виждала виновния за ПТП водач и не е присъствала на съставянето на
7
протокола от ПТП, но че подписът положен на него е нейн. Излага и, че тя е
подписала Уведомлението за щета на 15.02.2019 г., както и, че е получила
обезщетение за вредите, които са й причинени. Твърди, че колата й била
ударена от дясната страната, като дясната задна врата била изкривена, а по
предната врата имало дерюга. Излага, че не си спомня дали е имало щети и по
калника.
По делото е изслушано и заключение по допусната САТЕ, което съдът
кредитира като обективно и компетентно дадено и, от което се установява, че
виновен за настъпилото ПТП е ответника по делото, тъй като с действията си
е нарушил чл.25 от ЗдВП, съгласно която водача на МПС, който ще
предприема каквито и да е маневри, трябва да се убеди че няма да създаде
опасност за участващите в движението, които се движат след него и покрай
него и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока
и скорост на движение; че щетите по увредения автомобил са възникнали по
начина описан в протокола и са в причинно – следствена връзка с
настъпването на произшествието; че стойността на вредите е 833,41 лева.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки
становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Фактическият състав на така предявения иск е очертан от нормата на чл.
500, ал. 1, т. 3 КЗ.
За да бъде уважен предявеният иск в тежест на ищеца е било да докаже,
при условията на пълно и главно доказване, валидно застрахователно
правоотношение по отношение на увреждащия автомобила по повод договор
за застраховка "Гражданска отговорност"; че в този период е настъпило
застрахователно събитие, за което застрахователят носи застрахователен
риск; че в резултат и в причинна връзка с така настъпилото застрахователно
събитие на увредения автомобил са причинени имуществени вреди, съответно
техния вид и размер; че е заплатил застрахователното обезщетение на
застрахователя на увредения автомобил; че ответникът е напуснал мястото на
ПТП преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, чието
посещение е било задължително.
В тежест на ответната страна е да докаже възраженията си изключващи
отговорността му.
Страните не спорят, а и се установява от събраните по делото писмени
доказателства противоправното поведение на ответника при ПТП. За
допуснатите от него нарушения на ЗДвП е бил наказан по административен
ред с влязло в сила НП.
При така установените безспорно факти, следва да се даде отговор на
въпроса дали е налице хипотезата, на която ищецът основава претенцията си
и даваща му регресно право да получи от делинквента платеното от него
застрахователно обезщетение и разноски.
В настоящия случай, ищецът се позовава на нормата на чл. 500, ал. 1, т. 3
КЗ твърдейки, че ответникът след настъпване на ПТП е напускал
8
произшествието. Разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ регламентира
регресно право на застрахователя, когато виновният водач е напуснал мястото
на настъпване на ПТП преди идването на органите за контрол на движение на
пътищата, когато посещението от тях е задължително по закон, освен в
случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ
или по друга неотложна причина. Т. е не всяко действие от страна на
виновния водач по напускане на произшествието дава право на регрес, а само
онова поведение, когато то не е било съобразено с буквата на закона, в
частност ЗДвП, предвиждащо задължително обслужване на произшествието
от контролните органи на МВР. А кои са тези случаи ЗДвП ги разписва в чл.
125, ал. 1- при произшествието има убит или ранен човек; произшествието е
предизвикало задръстване на платното за движение; в произшествието
участва ППС, което превозва опасен товар или товар, който се е разпилял на
пътя и в резултат на това създава опасност за движението; има съмнение, че
участник в произшествието е с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на
хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, или не
притежава необходимите права за управление на моторно превозно средство;
произшествието е с участието на ППС на Министерството на отбраната или
на Българската армия, както и на съюзнически и/или чужди въоръжени сили,
преминаващи през територията на Република България или пребиваващи на
нея; в този случай се уведомява служба "Военна полиция" към министъра на
отбраната; между участниците в произшествието има разногласие относно
обстоятелствата, свързани с него; произшествието е с един участник и
моторното превозно средство не е в състояние да се придвижи на собствен
ход поради причинените му от произшествието вреди. В настоящия случай
няма спор, че при настъпването на ПТП пострадали лица няма. Има данни
само за причинени материални щети на друго МПС. Не е налице и нито една
от хипотезите на чл. 125, ал. 1, т. 7 ЗДвП, доколкото от ангажираните по
делото гласни доказателства категорично се установи, че спор относно вината
на ответника за ПТП, между участниците в него не е имало /в. т.с. Р-е №
224/7.06.2019 г. на ОС - Плевен по в. гр. д. № 224/2019 г./.
Изложеното обосновава извод, че не са налице предпоставки за
ангажиране отговорността на ответника по см. на чл. 500, ал. 1 КЗ, поради
което и предявения иск следва да се отхвърли, без да е нужно съдът да
коментира останалите възражения на ответника.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от “***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление в гр. С., представлявано от изпълнителните директори
К.Ч. и Б.П. в условията на обективно кумулативно съединяване искове с
правно основание чл.500, ал.1, т.3 КЗ и чл.86 ЗЗД за осъждане на ответника
М. Д. Ч., ЕГН **********, с постоянен адрес: град *** да заплати на ищеца
9
сумата от 848.41 лева, представляваща платено от ищеца застрахователно
обезщетение на ЗАД „***” за имуществени вреди на увреден лек автомобил
„***” с рег. № ***, по щета № 43082951901083 по описа на “***” ЕАД, на
основание застрахователна полица № ***., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на предявяване на иска до окончателното плащане на
сумата, като неоснователен.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните, пред Плевенски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
10