Р Е Ш Е Н И Е
По ВНОХД № 4488/19 г.
14.02.2020 год.
В И М
Е Т О Н А Н
А Р О
Д А
Софийският Градски съд
, Наказателно отделение , 7-ми въззивен състав , в публичното съдебно заседание на седми февруари две хиляди и двадесетата година , в състав :
Председател : Николай Младенов Членове: Веселина Ставрева
мл.с.Павел Панов
При участието на съдебен секретар Св.Матеева и прокурора Деян Захариев,
разгледа докладваното от съдия МЛАДЕНОВ
ВНОХД№ 4488/19 г.по описа на СГС , като за да се произнесе по същество взе
предвид следното :
Производството
е по Глава ХХІ-ва от НПК/Въззивно производство/,чл.313-340 от НПК.
Постъпила
е Въззивна Жалба/ВЖ/ с Допълнение от защитника на подс.К.С.К.
срещу Присъда на СРС,НО,115-ти състав по НОХД№ № 19155/2017 г., с което
първоинстанционният съд е признал за виновен К. в извършването на престъпление
по чл.195,ал.1,т.7,вр.чл.194,ал.1
от НК ,като на основание чл.54 от НК му наложил наказание
„Лишаване от свобода“ /ЛОС/ за срок от 6 месеца ,изпълнението на което отложил
за изпитателен срок от 3 години по реда на чл.66,ал.1 от НК.На основание чл.59,ал.1
от НК е приспаднато предварителното задържане.На основание чл.189,ал.3
от НПК подс. е осъден да заплати разноските.
В
своята ВЖ и особено в Допълнението
защитникът изразява недоволството на подзащитния си от така постановения
съдебен акт на първата инстанция.Генерално се счита ,че постановения първоинстанционен
съд. акт е неправилен и незаконосъобразен.На
следващо място , оспорва се автор на деяние да е подсъдимия, след като по
делото св.М. Л.дава противоречиви показания.В СЗ последният казва ,че не видял
подс. на охранителните камери,нито е видял подс. да взима инкриминираните стоки.Показанията
на св.С.и П.също не установяват подс. да е извършил
деянието.Релевира още ,че ако има деяние , то случаят е маловажен по смисъла на
чл.93,т.9
от НК,поради ниската стойност на отнетото 107,97 лв.Поради горното се
иска оправдаване на подсъдимия,поради недоказаност и липса на обществена
опасност поради практическата липса на вреди.Алтернатвно се прави искане, да се
преквалифицира деянието като такова по чл.194,ал.3,вр.чл.18,ал.1 от НК.
В СЗ пред въззивния съд се явяват защитникът без подсъдимия.СГП изпраща
прокурор.
Подсъдимият
не се явява нередовно призован.Същият е променил адреса си и след щателно
издирване не можа да бъде установен.За целта съдът извърши възможните действия
, като събра нужните справки,но не се установи къде се намира.Поради това бе
даден ход на въззивното производство по реда на чл.269,ал.3,т.1 и 2 от НПК-задочно
в отсъствие на подсъдимия.
Защитата
поддържа ВЖ,като прави доказателствено
искане,което съдът отклони по съображения в Протокола.Държавното обвинение оспорва
ВЖ и няма доказателствени искания.
Защитникът поддържа по същество ВЖ като предлага на въззивния съд да я уважи и да
оправдае подсъдимия,тъй като една присъда не може да се базира на
предположения.Присъдата е неправилна и незаконосъобразна.Няма очевидец , който
да е видял как подс. взима инкриминираната вещ от магазина. Алтернативно/ако
искането за оправдаване не се уважи/ да се
наложи наказание „Глоба“.За аргументиране на исканията се повтарят
доводите във ВЖ ,
Прокурорът намира депозираната ВЖ за непоснователна и
пледира въззивния съд да я остави без уважение.Съд. акт на СРС е правилен и
законосъобразен.Фактическата обстановка е установена правилно и се подкрепя от доказателствената съвкупност.М.е ясен и конкретен , като
казва къде са намерени инкриминираните
вещи-от вътрешната страна на панталоните на подс.К., откъдето ги е предал на
полицията. Степента на общ. опасност в обжалвания
съд. акт е преценена правилно и е
наложено справедливо наказание.Затова прокурорът предлага съда да
потвърди първоинстанционния съд. акт.
Въззивният съд като взе предвид доводите и аргументите във ВЖ ,аргументацията
на страните във въззивното производство пред СГС , както и събраните
доказателства по делото и след служебна проверка на атакувания
първоинстанционен съдебен акт, намира за установено следното :
Обосновано
е прието за установено от фактическа страна следното :
Подсъдимият бил осъждан в миналото за деяние в района на
РС,гр-Несебър,като настъпила реабилитация по право.По-късно бил осъждан за
кражба по осн.състав – чл.194,ал.1 от НК /съд.акт в сила от
17.02.2017 г./,като му било наложено наказание „Пробация“.Целите на наказанието
обаче не били постигнати с оглед последващите
му действия.
На 12.09.2017 г. подс.К.
се намирал в хипермаркет „Хит“,гр.София,бул.“*****.Като се разхождал вътре,
минал покрай щанд , който не се покривал от камерите на вътрешното
видеонаблюдение , като взел оттам 2 бр. стелки за обувки „Scholl“ и автоматична пила за стъпала „Scholl“ с диамантени кристали.Поставил тези вещи от
вътрешната страна на панталона си , преминал покрай касовата зона,без да ги
заплати и излязъл извън магазина.Последните действия на подсъдимия били
установени от св.М., който следял охранителните камери, който последвал
подсъдимия и го спрял извън магазина,където установил скритите и незаплатени
стоки от щанда.Били уведомени и органите на МВР , които по-късно дошли
,съставили Протокол за доброволно предаване и вещите са върнати на
управителката на магазина.Стойността на вещите е 107,97 лв.
Доказателственият
анализ , извършен от първата инстанция отговаря на минималните процесуални
изисквания и се споделя от въззивната инстанция.Приетите за установени
фактически положения напълно се подкрепят от намиращите се по делото
доказателствени източници.Последните наистина не са коментирани детайлно и подробно,но с оглед чл.305,ал.2-3
от НПК са посочени базовите изисквания, на които следва да отговаря
мотивите към един съдебен акт в частта за доказатествения анализ и оценка.Макар
и без да се позовава на чл.305,ал.3 от НПК приемайки липса
на противоречиви доказателствени материали,с което се съгласява и въззивния
съд,първоинстанционният СРС не коментирал
пространно и обстойно отделните доказателствени източници. Първата
инстанция е посочила доказателствата,
които кредитира.
Останалите
доказателствени материали експертните заключения и писмените доказателства няма
пречка да бъдат кредитирани.Заключението на вещото лице е компетентно и
професионално дадено и няма пречка да се кредитира.Аналогично е положението и с
писмените доказателства-по описа.
Въззивният
съд намира ,че правилно и законосъобразно първоинстанционния съд е квалифицирал
извършеното престъпление като такова по чл.194,ал.3,вр.чл.18,ал.1 от НК.,като
подс. е оправдан за по-тежкото повдигнато обвинение/по чл.195,ал.1,т.7,вр.чл.194,ал.1 от НК/.С горното деяние подс. е осъществил състава на престъплението ,
както от обективна , така и от субективна страна.Отделните елементи от състава
на това престъпление както от обективна , така и от субективна страна са коментирани
и анализирани обстоятелствено от първата инстанция и не е нужно това да се
прави отново по съображения от проц. икономия.Достатъчно е да се каже ,че
въззивната инстанция се присъединява към този анализ.
Обвинението
е доказано по безспорен и несъмнен
начин.Обстоятелството ,че св.М.или някое друго лице не е възприело по кой начин
и как точно подс.е взел вещите от щанда преди да ги скрие под панталона си, е
ирелевантно за горепосочения
извод.Свид.казва ,че в този район/регала на памперсите/ няма камери и затова не
е видял какво точно прави там господина.Този свидетел сочи откъде са
извадени инкриминираните вещи и това не
е оспорено дори от подсъдимия,че вещите са от магазина/а не от друг
магазин/.Поради тези си доводи въззивният съд не възприема показанията на св.М.да
са противоречиви.Няма друг възможен извод, освен този че подс. е взел стоките
от щанда и ги е скрил под дрехите си.Дори хипотетично да приемем,че някое трето
лице е взело стоките и в магазина ги е предало на подсъдимия/за да ги скрие той
под панталона си/ , отново наказателната отговорност следва да се носи за
кражба от подсъдимия.Известно е ноторно
, че в рамките на даден търговски обект е обичайно и легитимно клиенти да си разменят
стоки ,когато ги оглеждат и пробват.Който напуска магазина обаче е длъжен да
заплати намиращите се в него и взети от магазина вещи.
Не е
налице хипотеза на чл.218Б,ал.1 от НК, тъй като сме изправени пред изключението на
ал.2 от същата разпоредба.Подс.К. е осъждан вкл. и за
„друго такова престъпление“ от кръга на визираните в хипотезиса на чл.218Б,ал.1
от НК.Това е съществена отрицателна процесуална предпоставка за приложение
на облекчената отговорност.
Не са налице предпоставките за пълно оправдаване
на подсъдимия,на основание чл.9,ал.2 от НК/в каквато посока
съдът тълкува основното искане в неговия втори вариант,доколкото подс. не
следва да се оправдае поради недоказаност, а именно поради малозначителност на
деянието/,тъй като подс. е с обременено съд.минало , а и размера на щетите не е
толкова нисък.Маловажността на случая в достатъчна степен е мотивиран от
първата инстанция, къй който анализ се присъединява и въззивната инстанция.Макар
и маловажен случай,деянието не е напълно лишено от обществена опасност.
В
частта за наказанието Присъдата също е правилна.Наложеното наказание е правилно
отмерено,като е наложено „Лишаване от свобода“ 6 месеца под средния размер/при
законови предеми от 3 месеца до 1 година/.Неподходящи се явяват другите видове
наказание „Пробация“ или „Глоба“.Подс. е бил осъждан на „Пробация“ през същата
2017 г. , но 7 месеца по-рано – очевидно е ,че подобно наказание не е
постигнало целите на наказанията,за да извърши подс. ново престъпление.В още
по-малка степен наказание „Глоба“ би
постигнало тези цели.Затова въззивният съд намира ,че именно определеното
наказание 6 месеца „ЛОС“ може да постигне целите по чл.36 от НК , като е
възможно отлагане изпълнението на наказанието по чл.66 от НК.
Извън доводите и аргументите в
депозираната ВЖ, които въззивният съд намери в по-голямата им част
неоснователни, той дължи и служебна проверка изцяло на проверявания
първоинстанционен съдебен акт.При служебната проверка съдът намери ,че
преминаването в едно и също съдебно заседание от разпоредително заседание в класическото
съдебно заседание /в което започва съдебното следствие/ не е най-прецизното
решение,доколкото тази възможност „за незабавно“ разглеждане на делото е
предвидена в чл.252,ал.1 от НПК/какъвто не е бил случаят пред СРС/,но
въззивният съд не намира това процесуално развитие на делото пред СРС за
съществено проц.нарушение , тъй като не са били накърнени нечии права.
Ето
защо , предвид изложените съображения и на основание чл.338 от НПК, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Присъдата на СРС,НО,115-ти състав по НОХД№19155/2017
г. , с която подс.К.С.К. е бил признат за виновен в
извършването на престъпление по чл.194,ал.3,вр.чл.18,ал.1 от НК и на основание
чл.54 от НК е бил осъден на 6 месеца „Лишаване от свобода“ с отложено
изпълнение по чл.66 от НК за срок от 3 години,тъй като същата е правилна и
законосъобразна.
Решението
не подлежи на касационно обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
1:
Членове :
2: