№ 587
гр. София , 02.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на тринадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело
№ 20201000503895 по описа за 2020 година
при участието на секретар Нина Вьонг, за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 4667 от 31.07.2020 г. по гр. дело № 9053 по описа за 2018 г. СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-17 състав е осъдил на основание § 22 от ПЗР на
КЗ вр. чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) „Булстрад Виена иншурънс груп“ АД да заплати на К. С. А.
сумата от 34 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на
сестра й С. С. А. при ПТП на 10.07.2013 г., ведно със законната лихва от 05.07.2015 г. до
окончателното изплащане, като е отхвърлил иска за горницата до 74 000 лева и за заплащане
на мораторни лихви за периода 10.07.2013 г. – 04.07.2015 г.
Срещу решението в осъдителната част е подадена въззивна жалба от ответника с
оплаквания, че погрешно е прието, че е налице основание за заплащане на допълнително
обезщетение към вече полученото от ищцата. Изготвеното заключение на съдебно-
психиатричната експертиза е изготвено изцяло по анамнестични данни и от показанията на
фактическия й съпруг. Направено е искане по чл. 266, ал. 3 ГПК за издаване на съдебно
удостоверение, по силата на което да се предостави съхраняваща се в НЗОК информация
относно регистрирани заболявания, извършени прегледи и провеждано лечение на К. С. А.
за периода от 10.07.2012 г. до настоящия момент, което е уважено от настоящия състав.
Срещу решението в отхвърлителната част до търсен от настоящата инстанция размер
на обезщетение от 54 000 лева е постъпила насрещна въззивна жалба от ищеца с оплаквания
за неправилно приложение на чл. 52 от ЗЗД.
И на двете въззивни жалби са постъпили отговори, в които жалбите на насрещната
страна се оспорват.
1
Постъпила е частна жалба на ищцата срещу определение на СГС по чл. 248 от ГПК, на
която е подаден отговор от застрахователното дружество.
От въззивната инстанция по искане на насрещния въззивен жалбоподател е разпитан
свидетел за отношенията между ищцата и починалата й сестра и търпените неимуществени
вреди. Прието е писмо на НЗОК от 26.01.2021 г. с информация за ползвани медицински
услуги в болнична и извънболнична помощ от К. С. А. за периода от 10.07.2012 г. до датата
на писмото.
При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира, че
обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в
изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално
легитимирани страни, поради което е валиден и допустим.
Поради наличие на влязло в сила решение № 4957/06.07.2017 г. по гр.д. № 7207/2015 г.
по описа на СГС, І-4 състав, с което е уважен осъдителен иск на ищцата срещу ответника за
26 000 лева, частично от 600 000 лева за застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от смъртта на нейната сестра С. С. А. настъпила на 11.07.2013 г. при
ПТП на 10.07.2013 г. в гр. София, е установено със сила на пресъдено нещо, че ищцата е
материалноправо легитимирана да търси обезщетение за неимуществени вреди от смъртта
на сестра си – налице е особено близка връзка между двете. Установени са и предпоставките
за правото на застрахователно обезщетение: виновно и противоправно деяние, в причинно-
следствена връзка с което са настъпилите вреди и валидно застрахователно правоотношение
по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ангажиращо отговорността
на ответника. Спорен е размерът на дължимото обезщетение.
Предвид разширяването на кръга от лица, материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък с ТР 1/2016 на
ОСГТНК на ВКС по т.д. 1/2016 г. въззивният съд излага следните съображения. От значение
са мотивите на ВКС за разширяване на кръга от лица. Най-близките на починалия по
смисъла на Постановление на Пленума на ВС № 4/61 г. и Постановление на Пленума на ВС
№ 5/69 г. се ползват с право на обезщетение, тъй като поради естеството на съществувалата
житейска връзка е логично да се предполага, че те търпят пряко, непосредствено и за
продължителен период от време значителни по степен морални болки и страдания от
загубата му. Правото на най-близките да получат обезщетение не е абсолютно и не може да
бъде реализирано, ако претендиращият обезщетение не докаже, че действително е
претърпял неимуществени вреди, които е справедливо да бъдат обезщетени съгласно чл.52
ЗЗД. От гледна точка на чл.52 ЗЗД обаче е справедливо и други лица, извън най-близкия
семеен и родствен кръг, да могат да получат обезщетение за неимуществени вреди, ако са
създали с починалия постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка, заради съдържанието
на която търпят морални болки и страдания от смъртта му, сравними по интензитет и
продължителност с болките и страданията на най-близките. Възможността за обезщетяване
на други лица, извън изброените в Постановление № 4/61 г. и Постановление на 5/69 г.,
следва да се допусне като изключение - само за случаите, когато житейски обстоятелства и
ситуации са станали причина между починалия и лицето да се породи особена близост,
оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени
вреди (наред с най-близките на починалия или вместо тях - ако те не докажат, че са
претърпели вреди от неговата смърт). Особено близка привързаност може да съществува
между починалия и негови братя и сестри, баби/дядовци и внуци. В традиционните за
българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците
и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се
характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато
поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че
смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания,
надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена
2
връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на
преживелия родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е
достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на
близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в
достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението,
залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт
право на обезщетение имат само най-близките на починалия.
Въззивната инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд, че са доказани
особено близки отношения на двете сестри преди трагичния инцидент, както и че вредите
надхвърлят по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена
връзка. Свидетелските показания са ясни, убедителни, задълбочени и в синхрон помежду си.
Поради наличието на влязло в сила решение по частичния иск, възраженията на
застрахователното дружество, че отношенията между двете сестри не се отклоняват от
обичайните отношения не следва да бъдат предмет на разглеждане в настоящото
производство.
Свидетелят С. Г., с когото ищцата живее на съпружески начала, разказва, че двете
сестри й излизали навсякъде заедно, а приятелите им асоциирали едното момиче с другото.
Към юли 2013 г. двете сестри живеели заедно. Имали общи занимания, приятели и заедно
взимали решения. Внезапната смърт на Станислава се отразила пагубно на К., която
изпаднала в състояние на паника, страх и асоциалност, което не само продължавало, но и се
задълбочавало. Посещавала психолози и психиатри, но лечението не оказало очаквания
ефект. Не дала нужните резултати и медикаментозната терапия. Преустановяването на
приема на лекарства довело до критично състояние на тотална дезориентация. В
навечерието на Коледа през 2019 г. К. не познала приятеля си С. и се уплашила от него,
поради което скочила през прозореца. Наложила се спешна намеса на родителите й, които я
завели във ВМА. Страховете и нарушенията на съня й се усилвали при неприемане на
предписаните медикаменти. Затова ищцата се нуждаела от непрекъсната терапия,
включително посещения при психиатър. Известно време след смъртта на сестра си К.
заживяла заедно със свидетеля, като напуснала дома, който й напомнял непрекъснато за
загиналата й сестра. Понастоящем работела в магазин за дрехи, но понякога не успявала да
стигне до работното си място. Нямала социален живот, а контактите с хора били крайно
ограничени. Продължавала да приема медикаменти, а терапията продължавала с участие и
на психолог, и на психиатър.
Майката на ищцата, разпитана от настоящата инстанция, разказва, че преди
катастрофата, последните години и двете са живели заедно с родителите си. Последните
години били неразделни, приятелите им били общи, излизали заедно. К. и преди инцидента
била изключително чувствителна, но след това рухнала, като сама е стигнала до извод, че не
може да се справи сама и трябва да търси помощ. Тъй като била против всякакви видове
лекарства, антидепресанти, от страх да не стане зависима, решили да се обърнат към
психотерапевт, ходенето при когото не дало резултат. Продължавала да има паник атаки, да
се бои от всичко. Обърнали се към психиатър, препоръчан от терапевта, с когото не
напредвали и впоследствие намерили точния психиатър, който присърце взел случая й.
Назначил лечение и подобрение настъпило бавно и постепенно. През цялото това време не
излизала сама навън. Спрели лекарствата, но се оказало, че е преждевременно и К.
започнала да се връща към предишното си състояние. В семейния магазин, в който работела,
се случвало да заключи магазина, ако някой клиент иска да влезе, мислейки се, че иска да й
навреди. Казвала, че сестра й я вика да отиде при нея. На Бъдни вечер 2019 г. избягала от
приятеля си, който я е стреснал и тя решила, че той иска да й навреди и скочила от
прозореца. Родителите й отишли на помощ, завели я във Военна болница, където й сложили
инжекция с успокоително. След този случай възстановила приема на лекарството
флуанксол. Последните месеци имало подобрение в нейното състояние, но лекарствата
продължавали, макар и в по-малки количества.
3
Въз основа на гласните доказателства на свидетеля Г., при липса на медицинска
документация и след проведено психиатрично изследване вещото лице д-р М. С. е дал
заключение, че новината за смъртта предизвикала остра реакция на стрес – известно чувство
на „зашеметеност“. Това състояние преминало в дистимия – хронична потиснатост на
настроението в продължение на няколко години. За разлика от тежката депресия,
дистимията се отличавала с по-леки психо-моторни смущения или невровегетативни
симптоми – смущения в съня, апетита и либидото. При К. се наблюдавал негативен поглед
към живота, депресивно настроение и безпокойство, нарушения на съня, апетита и
социалните контакти, анхедония (загуба на приятните усещания). Провеждала е
медикаментозно и терапевтично лечение, което следвало да продължи поради персистиране
на симптомите. Според експерта няма психично заболяване и личностово разстройство.
Вещото лице не се ангажира с прогноза за бъдещото развитие на психичното състояние на
пострадалата. Преодоляването на посттравматичното стресово разстройство зависило и от
фактори, като адекватна подкрепа от близките, приятелите и социалното обкръжение, като
не е изключено възвръщане на болестните симптоми.
Неоснователни са възраженията на застрахователното дружество, че свидетелите са
заинтересовани от изхода на спора. Независимо, че същите са майка и фактически съпруг на
ищцата, съдът няма основание да не кредитира показанията – те са задълбочени, плод на
лични впечатления, в синхрон помежду си, както и с изслушаната от СГС съдебно-
психиатрична експертиза, изготвена не само въз основа на данни от свидетеля, но и след
интервю с ищцата.
По справедливия размер на обезщетението съдът намира следното. Съгласно чл. 52 от
ЗЗД и константната практика на ВС и ВКС по приложението му съдът определя
обезщетението за неимуществени вреди по справедливост. Тъй като неимуществените
вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха
могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а
заместващо и се определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД
– по справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието „справедливост” по
смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда
при определяне размера на обезщетението.
Размерът на обезщетението не е стойността на човешкия живот, нито оценява неговата
загуба. Критерият справедливост включва освен установените по делото факти и
обществената мяра за справедливост, произтичаща от конкретните икономически условия и
обективирана в съдебната практика като ориентир за размерите на обезщетенията за събития
през 2013 г. Въззивният състав приема, че сумата от 60 000 лв. (шестдесет хиляди) лева
отговаря на така посочените критерии за справедлива компенсация за претъпените
неимуществени вреди. Обезщетението се дължи със законната лихва за период от три
години преди датата на завеждането на исковата молба – от 05.07.2015 г. според приетото от
СГС, срещу което няма въззивни доводи.
Неоснователни са оплакванията за занижен размер на обезщетението, тъй като на
обезщетение подлежат отношенията между две сестри, а не между родител и дете,
събитието е настъпило през 2013 г., предвид подкрепата на родителите и приятеля си
ищцата има потенциал да преодолее емоционалната травма, а наред с това работата с
психиатър дава резултати, макар и постепенни.
Неоснователни са оплакванията на ответника за завишен размер на обезщетението. По
делото се установява, че ищцата среща изключително големи трудности да преодолее
загубата на сестра си и да изгради живота си наново. Независимо че опитва възможните
известни към момента начини за справяне с тези трудности чрез психологическа и
психиатрична помощ ищцата има незначителен успех в рамките на дълъг времеви период.
4
Лишени от основание са доводите, свързани с поясненията вещото лице в с.з., според които
състоянието на дистимия би могло да бъде предизвикано от стрес, както и да се развие без
външни фактори. Събитието, белязало живота на ищцата, е смъртта на сестра й и самото то
е стресогенно. Не се установяват други причини за стреса извън това събитие, а и няма
житейска логика такива да бъдат търсени. Видно от показанията на майката на ищцата, тя
винаги е била чувствителна и вероятно именно поради това изживяването на травмата е
толкова трудно. Това обаче не прекъсва причинния процес, поставен именно от деликта.
Независимо че според заключението на СПЕ ищцата не страда от психично заболяване и
липсват данни за личностово разстройство – психопатия, начинът, по който тя изживява
липсата на сестра си, обосновава този размер на обезщетение. Неоснователни са доводите в
писмената защита на застрахователното дружество, че ищцата не е доказала твърденията си
за наличие на психични проблеми и заболявания, последица от събитието, тъй като съгласно
справката от НЗОК няма регистрирани такива. Заключението на психиатъра, назначен от
СГС, е, че няма психично заболяване. Вярно е, че видно от справката от НЗОК, няма
ползвана медицинска услуга, заплащана от НЗОК, свързана с психично заболяване. Има
проведени изследвания и консултации от специалисти по УНГ болести, очни болести, АГ
болести и от общопрактикуващ лекар. Ноторно е, че услугите на психолог и психиатър се
заплащат от пациентите, а не от НЗОК освен ако не е налице заболяване, каквото в случая не
се доказва, а не се и твърди. Ето защо, за услугите на психолог и психиатър, ползвани от
ищцата – проведени прегледи и назначена медикаментозна терапия, няма как да има данни в
справката на НЗОК.
Неоснователни са и оплакванията, че обезщетението следва да е не повече от 5000 лева,
тъй като параграф 96, ал. 1 от ЗИДКЗ не намира приложение към настоящия случай, по
който застрахователната полица е валидна от 25.06.2013 г. до 24.06.2014 г. г. и отношенията
се регулират от КЗ (отм.) на основание параграф 22 от ПЗР на КЗ.
По изложените съображения решението следва да бъде потвърдено.
С оглед оставянето на въззивната жалба без уважение в полза на адвокат П. С.
половината от претендираните 2150 лева – 1075 лева за изготвяне на отговор по въззивната
жалба и процесуално представителство по тази жалба на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
С оглед оставянето на насрещната въззивна жалба без уважение в полза на
застрахователното дружество следва да се присъдят разноски за заплатен адвокатски
хонорар от 1356 лева с включен ДДС съобразно представената фактура от 05.02.2021 г. по
договор за изготвяне на отговор на насрещна въззивна жалба и авизо местен превод от
12.02.2021 г. Възражението за прекомерност е неоснователно предвид размера на иска,
проведените две заседания, приетите доказателства и изслушания свидетел.
По повод частната жалба на адв. П. С. срещу определението по чл. 248 от ГПК от
30.09.2020 г. въззивният съд излага следните съображения. Посоченият от ГПК начин за
изчисляване на разноски е съобразно изхода на спора – уважена, съответна отхвърлена част
от иска. Той се отнася и за възнаграждението, присъждано на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв
и няма законово основание да се приеме, че при оказана безплатна правна помощ,
адвокатското възнаграждение не следва да е съобразно предявената претенция и уважената
част от нея. Ето защо, частната жалба следва да бъде оставена бе уважение.
С тези мотиви, Апелативен съд – София, 1 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4667 от 31.07.2020 г. по гр. дело № 9053 по описа за
2018 г. на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-17 състав .
5
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на адв. П. С. срещу определение от
30.09.2020 г. по гр. дело № 9053 по описа за 2018 г. на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, І-17 състав .
ОСЪЖДА ЗАД "БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП" АД на основание чл. 38, ал.
2 ЗАдв да заплати на адв. П. С. от Софийска адвокатска колегия адвокатско възнаграждение
в размер на 1075 лева.
ОСЪЖДА К. С. А. ЕГН ********** да заплати на ЗАД "БУЛСТРАД ВИЕНА
ИНШУРЪНС ГРУП" АД разноски за въззивната инстанция за заплатен адвокатски хонорар
в размер на 1356 лева с включен ДДС.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на М. Н. К. като трето лице-помагач на
страната на ответника ЗАД "БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП" АД.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните
пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6