Р Е Ш
Е Н И Е № 177
гр.Кюстендил, 04.10.2023год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на деветнадесети септември през
две хиляди двадесет и трета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ГАЛИНА
СТОЙЧЕВА
при участието на
секретаря Ирена Симеонова, като разгледа
докладваното от съдията адм.
дело № 408 по описа за 2022год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във
връзка с чл. 27,
ал.7 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП).
А.С.Т.
с ЕГН **********,***, е подал жалба
срещу Акт за прекратяване на ангажимент по Мярка 11 "Биологично
земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 –
2020 за кампания 2022 и за установяване на публично държавно вземане с изх.
№ 01-6500/5273#3 от 25.11.2022г., издаден от заместник изпълнителния
директор на Държавен фонд „Земеделие“. Изложени
са доводи за незаконосъобразност на оспорения акт по чл.146, т.4 от АПК - противоречие
с материалния закон. Оспорва се наличието на материалноправните
предпоставки по чл.15, ал.3, т.1 вр. с
чл.17, ал.2 от Наредба № 4/2015г., както
и по чл.15, ал.4, т.2, б. „г“ от Наредба № 4/2015г. Жалбоподателят счита, че
процентът припокриване на земеделските площи за кампания 2022 следва да се определи
спрямо предходната 2021г., а не спрямо първата година от поемане на биологичния
ангажимент, и върху реално обработваните
площи, предвид ежегодните промени в границите и номерацията на физическите
блокове/парцелите, които създават проблеми от техническо естество, непреодолими
от земеделските производители, при подаване и приемане на заявленията. Прави се
искане за отмяна на оспорения административен акт и за присъждане на деловодни разноски.
Наведените
в жалбата доводи и искания са поддържат в съдебното производство от
пълномощника на жалбоподателя адв. Л. С., включително с представените писмени
бележки. Допълнително се сочи приложимост на хипотезата по чл.17, ал.2,
изреч. последно от Наредба № 4/2015г., предвид
доказателствата за липса на регистрирано правно основание за процесната година
от ангажимента за имот 51216-236-1-2 в землището на с. Невестино.
Ответникът
– заместник изпълнителният директор на Държавен фонд “Земеделие” – гр.София,
чрез процесуалния си представител юк Д.Г., оспорва жалбата и иска нейното
отхвърляне. Счита, че не съществуват основания за отмяната на оспорвания акт,
доколкото са спазени всички изисквания на закона при постановяването му. Отрича
се като неоснователна защитната теза на жалбоподателя с доводи за
неизпълнение на изискванията на чл.17, ал.2
от Наредба № 4/2015г. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административният
съд, като извърши преценка на доказателствата по делото, както и на доводите и
възраженията на страните, прие за установено следното: Предмет на оспорване е Акт за прекратяване на ангажимент по Мярка 11 "Биологично
земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 –
2020 за кампания 2022 и за установяване
на публично държавно вземане с изх. № 01-6500/5273#3 от
25.11.2022г., издаден за заместник изпълнителен директор на Държавен фонд
„Земеделие“ от Г Р Д
при условията на заместване въз основа на заповед № ОЗ-РД/5222/24.11.2022г.
на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“. С оспорения акт, на
основание чл.15, ал.3, т.1 и ал.4, т.2,
б. „г“ от Наредба № 4 от 24.02.2015г. за
прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за
развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. /наричана Наредбата/ във
вр. с чл.17, ал.2 от Наредбата, е прекратен
поетия от А.С.Т. ангажимент по Мярка 11, „Биологично земеделие“ от ПРСР
2014-2020 за кампания 2022 и е определено
подлежащо на възстановяване публично държавно вземане по направление
„Биологично растениевъдство“ за кампания
2021 в размер на 11 540,77лв.
Органът
е мотивирал издадения акт с констатации за неизпълнение от страна на
земеделския производител, на изискванията на чл.17, ал.2 от Наредбата. Сочи се,
че съобразно чл.6, ал.1 от Наредбата, биологичните направления се изпълняват за
период от пет последователни години, а съобразно чл.6, ал.4, т.1 от Наредбата, през
2021г. могат да се изпълняват текущи ангажименти, поети през 2020г., да се
удължават приключили ангажименти ежегодно, но не по-късно от 2022г. и да се
поемат нови ангажименти с продължителност от две години по направление „Биологично
растениевъдство“, когато в ангажимента се включват площи в преход; че съгласно чл.17, ал.1 от Наредбата, дейностите
по направлението се извършват върху едни
и същи блокове на земеделското стопанство в периода на многогодишния
ангажимент, а съгласно чл.17, ал.2 от Наредбата, одобрената площ за извършване
на дейностите по направлението може да бъде намалена с не повече от 10 %, като
всяка година поне 90 % от площта се припокрива географски с площта, за която
има поет ангажименти съгласно глава четвърта от Наредбата или в случаите по
ал.4 и 5 от чл.17 от Наредбата.
От
фактическа страна е прието, че жалбоподателят е регистриран с УРН 573755 в
ИСАК; одобрен е за участие по мярка 11 „Биологично земеделие“, направление
“Биологично растениевъдство“, като в заявлението за подпомагане за кампания
2022 е декларирал, че желае да продължи ангажимента си при спазване на изискванията
на чл.6 от Наредбата; че в резултат на
административни проверки на осн. 46,
ал.1 от Наредбата, извършени на заявлението на жалбоподателя, включващи
автоматично географско сравнение на одобрените/референтните парцели по мярка 11
„Биологично земеделие“, направление „Биологично растениевъдство“ и тези, които
са заявени по направлението през текущата кампания 2022 в ИСАК, е установено,
че процентът на припокриване на площта от пресичане (географско) между
одобрените площи и площите, заявените в кампания 2022, е 89,49 %,
което е нарушение на изискванията на чл.17, ал.2 от Наредбата. Горният
процент на припокриване е формиран при площ на референтните (одобрените)
парцели общо 29,31 ха и при площ на заявените в текущата кампания парцели общо
26,23ха, като данните са отразени в таблица 1, част от съдържанието на
оспорения акт.
Органът
сочи, че по мярка 11 „Биологично земеделие“,
направление “Биологично растениевъдство“, на жалбоподателя са изплатени
суми за финансово подпомагане, както следва: за кампания 2015 /първата година
от ангажимента/ - 16 476,28лв.; за кампания 2016 – 18 948,47лв.; за
кампания 2017 – 19 148,49лв.; за кампания 2018 – 15 841,22лв.; за
кампания 2019 – 16 793,95лв.; за кампания 2020 – 13 798,19лв. и за кампания 2021 – 14 501, 01лв. или изплатената
финансова помощ е общо в размер на 115 407,61лв., като на
основание чл.15, ал.4, т.2, б.“г“ от Наредбата, същият следва да възстанови 10
% от получената финансова помощ или сума
в размер на 11 540,77лв., тъй като поетият
многогодишен ангажимент е прекратен за установени неспазвания по чл.15, ал. 3, т. 1 от Наредбата след петата
година от кампанията.
Предвид горните фактически установявания, в акта са
формирани изводи за неизпълнение на
изискванията на чл.17, ал.2 от Наредбата от страна на жалбоподателя, с оглед на което и на основание чл.15, ал.3,
т.1 от Наредбата, ДФЗ е задължен да
прекрати биологичния ангажимент и на
осн. чл.15, ал.4, т.2, б.“г“ от Наредбата, земеделският стопанин следва да
възстанови получената финансова помощ по Мярка 11, направление „Биологично
растениевъдство“ в размер на 11 540,77лв., съставляваща подлежащо на
възстановяване публично държавно вземане.
Издаденият акт е съобщен на жалбоподателя на 06.12.2022г., видно от отбелязването върху
същия, а жалбата е подадена на 16.12.2022г.,
т.е. в срока по чл.149, ал.1 АПК.
За образуваното
административно производство за прекратяване на поетия ангажимент по мярка 11 „Биологично
земеделие“, на осн. чл.26, ал.1 от АПК,
жалбоподателят е уведомен с писмо изх. № 01-6500/5273 от 03.10.2022г. на
зам. изпълнителния директор на ДФЗ, което е получил лично на 25.10.2022г.
Същият е подал възражение с вх. № 02-100-6500/2893 от
07.11.2022г., а на 25.11.2022г. е издаден оспорения акт.
Както се посочи,
административното производство, приключило с издаване на оспорения акт, е във връзка с участието на жалбоподателя по
мярка 11 „Биологично земеделие“, направление „Биологично растениевъдство“. Видно
от приложената от ответника преписка, А.Т. е подал заявление с УИН
10/080715/57013 за подпомагане за процесната мярка на 01.06.2015г. и с уведомително
писмо изх. № 02-100-6500/182 от 24.02.2016г. на зам. изпълнителния директор на
ДФЗ е уведомен, че е одобрен за участие по направление „Биологично растениевъдство“ с парцели,
описани в таблица № 1 към писмото с обща площ от 29,31 ха /л.111 и сл. от
делото/, т.е. 2015 е първата година от поетия ангажимент за извършване на
биологични дейности, който е 5-годишен и според данните в уведомителното писмо
и правилата на чл.17 от Наредба № 4/2015г., следва да се изпълнява върху едни и
същи площи за едни и същи блокове на земеделското стопанство, а одобрената площ
може да бъде намалена с не повече от 10 %, като всяка година поне 90 % от площта
по това направление се припокрива географски с площта, за която има поет биологичен
ангажимент. Последната година от ангажимента
е 2019, в която декларираната площ по мярката е 29,31 ха.
Предвид изменения в нормативните изисквания е издадена
заповед № РД09-360/27.04.2020г. на министъра на земеделието, храните и горите, с която е наредено през кампания 2020 г. да се
приемат заявления за подпомагане по мярка 11 от ПРСР 2014-2020 съгласно
изискванията на Наредба № 4/2015г., но не и заявления за поемане на нов
ангажимент по тази мярка. Във връзка с горното, жалбоподателят подава заявления
за подпомагане за кампании 2020, 2021 и 2022, които заявления са приети като доказателства по делото ведно с
приложените към тях документи. Видно е от таблиците на заявените площи по мярка
11, които са част от преписката по всяко от заявленията, че за кампания 2020 декларираната площ е 27,14 ха;
за кампания 2021 – 26,82 ха и за 2022 – 26,23 ха, които данни са резултат на извършени автоматични проверки
при обработката на заявленията и установени грешки. Конкретно за кампания 2022,
във връзка с която са констатациите в оспорения акт и предвид резултатите от
извършени автоматични проверки на въведените данни в заявлението от
10.05.2022г., отразени в документа на л.
87 /гръб/ от делото, жалбоподателят
депозира обяснение на 21.05.2022г. /л.90 от делото/, в което сочи, че промяната в размера на площите по мярка 11 е
за имоти, които са общинска собственост и за които е извършено възстановяване и
изменение в кадастралната карта, при което
отпада правното основание за ползване на имотите и същите са коригирани
в ИСАК в размерите, които системата допуска.
Не е спорно по
делото, а и от представените от ответника документи се установява размерът на изплатени суми за финансово подпомагане по
мярка 11 „Биологично земеделие“,
направление “Биологично растениевъдство“ в полза на жалбоподателя, както
следва: за кампания 2015 -
16 476,28лв.; за кампания 2016 – 18 948,47лв.; за кампания 2017 –
19 148,49лв.; за кампания 2018 – 15 841,22лв.; за кампания 2019 –
16 793,95лв.; за кампания 2020 – 13 798,19лв. и за кампания 2021 – 14 501, 01лв. или
финансовата помощ е платена
в общ размер на
115 407,61лв. / л. 270 и сл. от делото/.
Във връзка с
компетентността на издателя на оспорения акт, органът е представил Заповед №
03-РД/3088 от 22.08.2022г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с която на осн. чл.20, т.1, т.2 и т.3 и
чл.20а, ал.1,2 и 4 от ЗПЗП и чл.10 т.1,
т.2, т.7 и т.13 чл.11, ал.2 и чл.13, ал.1 и 4 от Устройствения правилник на ДФЗ, са делегирани
правомощия на В И К – заместник изпълнителен директор, да издава и подписва административни актове по мярка 11 „Биолгоично земеделие“, с
които едновременно се прекратява поет ангажимент и се предприемат действия по
възстановяване на получената финансова помощ по съответното направление /т.6/.
За периода 24.11.2022г.-25.11.2022г. , т.е. към датата на издаване на процесния
акт, делегираните с горната заповед правомощия на В И К, въз основа на
заповед № ОЗ-РД/5222 от 24.11.2022г. на изпълнителния директор на ДФЗ, е наредено да се
изпълняват по заместване от Георги Руменов Динев в качеството му на заместник
изпълнителен директор на ДФЗ. Не е
спорно, че последният е издател на оспорения административен акт.
По искане на
страните, съдът е назначил съдебно-технически експертизи – основна и
допълнителна, които са изготвени от вещото лице инж. С.П.С.. Същият е
представил експертни заключения с вх. №№ 2669/26.06.2023г. и 3515/11.09.2023г.,
изготвени въз основа на документите по делото, предоставени данни от МЗХ,
ДФЗ-РА,вкл. справки в архива на ДФЗ за специализирания слой „Площи, допустими за
подпомагане“ за кампания 2015 и кампания 2022, както и за географския
обхват на физическите блокове. Констатациите
на вещото лице са следните: налице
е пълна идентичност /пълно
съвпадение / между одобрената площ, за която е поет ангажимент по мярка 11,
направление „Биологично растениевъдство“ по заявлението на жалбоподателя за
кампания 2015 г. и заявената площ за кампания 2022г. по отношение на: парцел
с идентификатор 51216-265-2-2 за кампания
2015 и парцел с идентификатор 51216-283-1-1 за кампания 2022, находящи се в с. Невестино с
площ от 2,15ха; парцел с идентификатор 81284-120-1-1
за кампания 2015 и
парцел с идентификатор 81284-120-2-1 за
кампания 2022, находящи се в с. Четирци с площ от 3,06ха; парцел с идентификатор 81284-124-1-3 за кампания 2015
и парцел с идентификатор
81284-124-3-1 за кампания 2022, находящи
се в с. Четирци с площ от 4,93ха;
парцел с идентификатор 81284-204-1-2 за
кампания 2015 и парцел с идентификатор 81284-204-1-1 за кампания 2022, находящи се в с. Четирци с
площ от 4,46ха и парцел с идентификатор
81284-477-1-2 за кампания 2015 и
парцел с идентификатор 81284-204-2-1 за
кампания 2022, находящи се в с. Четирци с площ от 1,32ха. Налице
е частична идентичност /частично съвпадение / между
одобрената площ, за която е поет ангажимент по мярка 11, направление
„Биологично растениевъдство“ по заявлението на жалбоподателя за кампания 2015
г. и заявената площ за кампания 2022г.
по отношение на: парцел с идентификатор
51216-83-1-1 в с. Невестино, който
за кампания 2015 е с площ 3,11ха и
парцел с идентификатор 51216-83-5-1 в с. Невестино, който за
кампания 2022 е с площ от 2,50ха; парцел с идентификатор 51216-236-1-2 в с. Невестино, който за
кампания 2015 е с площ
1,26ха и
парцел с идентификатор 51216-85-7-2 в с. Невестино, който за
кампания 2022 е с площ от 1,16ха; парцел с идентификатор 81284-124-2-3 в
с. Четирци, който за кампания 2015
е с площ 7,14ха и парцел с идентификатор 81284-124-2-1 в с. Четирци, който за
кампания 2022 е с площ от 6,65ха. По отношение на парцели с
идентификатори: 61457-58-1-2 в с.
Радловци с площ от 0,32ха, 51216-274-2-2 в с. Невестино с площ 1,38ха и 61457-62-1-2
в с. Радловци с площ 0,18ха, които са заявени от жалбоподателя за кампания
2015, инж. С. констатира, че същите
не са заявени за подпомагане за кампания 2022г. Вещото лице сочи, че за заявените парцели от А.Т.
е извършена административна проверка, включваща автоматично географско
сравнение на реферетните парцели по процесната мярка 11 от кампания 2015 и
кампания 2022, констатациите от която са отразени с издадения акт, като потвърждава коректността на данните в същия, а именно: заявената площ, за която е поет ангажимент от
оспорващия по мярка 11 за кампания
2015г. е 29,31 ха, а заявената площ за кампания 2022г. е 26,23 ха; припокритата площ на заявените и одобрени
парцели през 2015 година и през 2022 година като географско съвпадение и
граници е 26,23 ха и съответно процентът
на пресичане е 89,492 %, колкото е определил органа с издадения акт.
Извън горното,
вещото лице е извършило допълнителни справки в АГКК - Кадастрално - административната
информационна система за електронни услуги и КВС относно собствеността на
процесните имоти, както и в проект за изграждане на екологична
инфраструктура за РСУО „Р Е“ , въз
основа на които установява, че: парцел
51216-274-2-2 в землището на с. Невестино, при поемане на задължението по мярка
11 от жалбоподателя през 2015г. е съществувал като ПИ № 032058 по КВС,
собственост на Община Невестино и ползвател А.С.Т., т.е. жалбоподателя, но след одобряване на
КККР през 2018г., същият парцел
придобива идентификатор 51216.32.58, собственост
на Община Невестино и ползвател „Р“ ЕООД въз основа на договор за наем от 17.12.2019г.,
вкл. и през 2022г.; парцел 51216-236-1-2
в землището на с. Невестино, при поемане на задължението от жалбоподателя през
2015г. е разположен в ПИ с №№ 034015, 034016, 034017 и 034060 по КВС, като
собственик на първите три ПИ е община Невестино, а на ПИ №0 34060 – са
наследниците на А К, като ползвател на имотите е жалбоподателя Т., но след
одобряване на КККР през 2018г., вкл. при
подаване на заявления за кампания 2022г., същият парцел попада в ПИ с
идентификатори: 51216-34-60 – собственост на наследниците на А К и ползвател А.Т.,
51216-34-67- собственост на М Н и не е заявен за подпомагане, 51216-34-68 -
собственост на М Н и ползвател А.Т., 51216.34.111 – собственост на А. К /по
време на подаване на заявлението е собственост на Община Невестино/ и ползвател А.Т. към датата на заявлението, 51216.34.112
– собственост на А. К /по време на подаване на заявлението е собственост на
Община Невестино/ и ползвател А.Т. към
датата на заявлението, 51216.34.113 – собственост на наследници на А Ка /по време на подаване на заявлението е
собственост на Община Невестино/ и
ползвател А.Т. към датата на заявлението и
51216.34.16 – собственост на Община Невестино и ползвател А.Т.. Вещото лице извършва
съпоставка на заявените имоти от оспорващия през кампания 2020г. и 2022г., при
която установява, че за кампания 2020 по
мярката са заявени за подпомагане осем парцела с площ от 26,82ха, а през
кампания 2022 – осем парцела с площ 26,23 ха, а процента на припокриване е
97,80 %, като установява, че имоти с
идентификатори 614557-58-1-2 и 61457-62-1-2, двата в землището на с. Радловци,
са на разСие от строежа на компостиращи инсталации за битови отпадъци от 367м,
съотв. 447м, като строежът на
инсталацията е въз основа на проект и е започнал през м.
август 2021г.
Експертните
заключения на вещото лице съдът счита за обективни и достоверни, съответстващи
на събраните писмените доказателства, а и страните не ги оспорват.
В съдебно
заседание оспорващият А.Т. посочва, че ИСАК изчислява автоматично площите, заявени през
отделните кампании и при индикация за грешка се иска обяснение от заявителя за
причината за намаляване на площите, но когато това се дължи на липса на правно
основание, системата не позволява ръчно отразяване, като едва след като се
коригира заявлението с намалените площи без правно основание, тогава става
възможно приемането му. Верността на
горните твърдения се потвърждава изцяло от вещото лице.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира
от правна страна следното:
Жалбата е допустима, като подадена от активно
легитимирано лице с правен интерес, в предвидения от закона срок по чл.149,
ал.1 АПК и отговаря на
изискванията на чл.150 и чл.151 от АПК.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Проверен
изцяло съгласно
изискванията на чл. 168, ал.1 от АПК и по критериите на чл.146 от АПК, оспореният акт е валиден
административен акт, издаден в писмена форма и с необходимото съдържание,
при спазване на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалния закон и с целта на закона. Дължимо е решение за отмяна
на обжалвания акт по
следните съображения:
Оспореният
административен акт е издаден от компетентен орган в кръга на неговите
правомощия. Съгласно чл. 15, ал.3, т.1 и
ал.4, т.2, б. „г“ от Наредба № 4 от 24.02.2015г. за прилагане на мярка 11
"Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони
за периода 2014 – 2020 г. /Наредбата/ , Държавен фонд „Земеделие“ едновременно
прекратява ангажимента и предприема действия по възстановяване на получената
финансова помощ по съответното направление съгласно условията на ал. 4, когато
подпомаганите лица не са изпълнили изискванията на чл.
17, ал. 2. Видно е, че липсват специални правила в
Наредбата, уреждащи компетентността, поради което правомощието за издаване на
акт за прекратяване на ангажимент по схеми и мерки от ПРСР се извежда от общата
компетентност на изпълнителния директор на ДФЗ. Съгласно чл.20а от ЗПЗП, изпълнителният директор на фонда, който е изпълнителен директор и на
Разплащателната агенция, организира и
ръководи дейността и я представлява. В разпоредбата на чл.11, ал.2 от Устройствения
правилник на ДФ „Земеделие“, съответстваща на законовата норма на чл.20а, ал.3
и ал.4 от ЗПЗП, е предвидена възможност
изпълнителният директор да делегира част от предоставените му правомощия за
вземане на решения на заместник-изпълнителните директори. Уредената законова
делегация отговаря на постановките в ТР № 4/2004г. на ВАС по тълк. д. №
4/2002г. на ОС на съдиите. В случая със Заповед
№ 03-РД/3088 от 22.08.2022г. на изпълнителния директор на ДФЗ, са
делегирани правомощия на Владислава Илиева Казакова – заместник изпълнителен
директор, да издава и подписва
административни актове по мярка 11
„Биолгоично земеделие“, с които едновременно се прекратява поет ангажимент и се
предприемат действия по възстановяване на получената финансова помощ по
съответното направление /т.6/. За периода
24.11.2022г.-25.11.2022г. , т.е. към датата на издаване на процесния акт,
делегираните с горната заповед правомощия на В И К, въз основа на
заповед № ОЗ-РД/5222 от 24.11.2022г. на изпълнителния директор на ДФЗ, се изпълняват
по заместване от Г Р Д в качеството му на заместник изпълнителен директор на
ДФЗ. Не е спорно, че последният е
издател на оспорения административен акт. Следователно
последният е издаден от надлежно
определен заместник на компетентния орган, поради което е валиден
административен акт. Страните не спорят по компетентността.
Актът е издаден в писмена форма и с необходимото съдържание по чл.59, ал.2 от АПК. Същият съдържа изложение на фактическите и правни основания, въз основа на които е издаден. Органът е посочил фактите, от които черпи упражненото публично субективно право, като изложените фактически основания кореспондират с посочените правни норми и разпоредените правни последици. Прекратяването на поетия от жалбоподателя ангажимент е на основание чл.15, ал.3, т.1 от Наредба № 4/2015г. и е мотивирано от преценката на събраните относими доказателства, респ. от констатациите за това, че същите не доказват изпълнение на изискванията по чл.17, ал.2 от Наредбата.
Съдът не
констатира допуснати съществени нарушения
административнопроизводствените правила.
Спазени са изискванията по чл.26, ал.1 от АПК за уведомяване на
жалбоподателя за образуваното административно производство. Както се посочи
по-горе, уведомяването на същия е извършено чрез връчване на писмо изх. № 01-6500/5273
от 03.10.2022г. на зам. изпълнителния
директор на ДФЗ. От доказателствата по преписката е видно и че преди издаване
на акта и въз основа на събраните в хода
на извършената административна проверка писмени доказателства са установени относимите за случая факти и
обстоятелства съгласно правилата на чл.35 и чл.36 от АПК.
Съдът приема, че оспорения административен акт е материалноправно
незаконосъобразен. Налице е хипотезата, предвидена в изречение последно на
чл.17, ал.2 от Наредбата, в което е въведено изключение от правилото в
предходните изречения относно допустимия
процент намаление на одобрената площ за
извършване на дейностите по процесното направление, в случаите на удължени
ангажименти след 2020 година. Както се
посочи, актът на органа е издаден на основание чл.15, ал.3, т.1 и ал.4, т.2, б. „г“ от Наредба № 4 от
24.02.2015г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. Според чл.15, ал.3, т.1 от Наредбата, Държавен фонд „Земеделие“
едновременно прекратява ангажимента и предприема действия по възстановяване на
получената финансова помощ по съответното направление съгласно условията на ал.
4, когато подпомаганите лица не са изпълнили изискванията на чл.17, ал.2.
Според чл.17, ал.2 от Наредбата, в
относимата редакция към датата на издаване на оспорения акт на 25.11.2022г.,
т.е. след изменението, обн. ДВ бр. 21 от 2021г., в сила от 12.03.2021г.,
одобрената площ за извършване на дейности по направление "биологично
растениевъдство" може да бъде намалена с не повече от 10 %, като всяка
година поне 90 % от площта по направлението се припокрива географски с площта,
за която има поет ангажимент съгласно глава четвърта на настоящата наредба или
в случаите по ал. 4 и 5. При определяне на процентното съотношение по изречение
първо ДФЗ – РА, закръгля получения резултат до втория знак след десетичната
запетая. Удължените след 2020 г. ангажименти се изпълняват на одобрената площ
за извършване на дейности по направление "Биологично
растениевъдство", която може да варира с процент, по-голям от 10 %, като
ангажиментът продължава да се изпълнява с одобрените през текущата година
площи, при условие че за незаявените площи земеделският стопанин няма
регистрирано правно основание за текущата година.
Видно
от мотивите на органа, неспазените
изисквания на чл.17, ал.2 от Наредбата, се обосновават с констатациите от
административните проверки на заявленията на земеделския производител, включващи
автоматично географско сравнение на одобрените/референтните парцели по мярка 11
„Биологично земеделие“, направление „Биологично растениевъдство“ и тези, които
са заявени по направлението през текущата кампания 2022 в ИСАК. Сочи се резултатът от проверките, според който процентът на припокриване на
площта от пресичане (географско) между одобрените площи и площите, заявените в
кампания 2022, е 89,49 %, т.е. одобрената площ за извършване на
дейности по направление "биологично растениевъдство" е намалена с повече
от 10 %. Процентът на припокриване е
формиран при площ на референтните (одобрените) парцели общо 29,31 ха и при площ на заявените в текущата кампания
парцели общо 26,23ха.
Изложените
в акта фактически констатации относно площите и процента намаление са доказани
от резултатите от административните проверки, обективирани в документите към
административната преписка, както и от заключението на вещото лице. Същите не се оспорват от жалбоподателя, който във възражението си пред органа и в
съдебното производство, еднозначно и последователно поддържа тезата, че незаявените площи за кампания 2022 г., с които
се надвишава допустимото 10% намаление от одобрените площи по направлението, са вследствие на това, че няма регистрирано
правно основание за част от земеделските имоти, поради настъпили промени в
собствеността им в периода след удължаване
на ангажимента.
Във
връзка с тезата на оспорващия и след анализ на събраните доказателства, съдът счита,
че в случая е осъществен фактическият
състав на изключението по чл.17, ал.2, изр. последно от
Наредбата и не са налице материалноправните предпоставки
по чл.15, ал.3, т.1 от Наредбата за прекратяване
на процесния ангажимент по мярка 11. Безспорно е, че жалбоподателят е одобрен за
участие по направление „Биологично
растениевъдство“ през 2015г. с парцели с обща площ от 29,31 ха., т.е. ангажимента е поет през 2015г. и е с
продължителност от 5 години /арг. чл.6, ал.1 от Наредбата/. Безспорно е, че поетият
ангажимент е удължен след 2020 г., което е в съответствие с правилото на чл.6, ал.4, т.1 от Наредбата и издадената
заповед № РД09-360/27.04.2020г. на министъра на земеделието, храните и горите.
Безспорно е, че за кампания 2022г., заявените по мярката и направлението площи са в размер
общо на 26,23 ха, като съпоставката спрямо
относимите площи за кампания 2015г. доказва
намаление с 3,08 ха, което е над
10% , респ. процентът на припокриване е 89,49
%, т.е. под 90%, колкото са допустимите
стойности на редукция според чл.17,
ал.2, изр. първо от Наредбата. Тук е мястото да се посочи, че процентът
намаление на площите за кампания 2022г. е изчислен правилно от органа спрямо площите, одобрени за изпълнение по
мярката през 2015г. Претенцията на жалбоподателя за сравнение с площите, завени
за кампания 2020г., която е първата след удължаване на ангажимента, противоречи
на разпоредбата на чл.17, ал.2 от Наредбата, в
която се визират конкретно одобрените площи, а одобрението за изпълнение
на мярката в случая е получено с уведомително писмо изх. №
02-100-6500/182 от 24.02.2016г. на зам.
изпълнителния директор на ДФЗ във връзка с подадено от Т. заявление с УИН
10/080715/57013 за подпомагане за процесната мярка на 01.06.2015г.
На
следващо място в контекста на предпоставките по чл.17, ал.2, изр. последно от
Наредбата, е безспорно, че ангажиментът продължава да се изпълнява с одобрените
през текущата година площи. Установено е и последното условие за приложение на
изключението от правилото на чл.17, ал.2 от Наредбата, а именно, че за
незаявените площи земеделският стопанин няма регистрирано правно основание за
текущата година. Според заключението на вещото лице инж. С., което потвърждава
и данните в таблицата към оспорения акт, разликата в площите между двете
кампании е поради това, че през 2022г. оспорващият не е заявил изцяло или частично парцели с идентификатори:
61457-58-1-2 в с. Радловци, 51216-274-2-2 в с. Невестино и 61457-62-1-2 в с.
Радловци, както и част от парцели с идентификатори: 51216-83-1-1 в с. Невестино, 51216-83-5-1 в с.
Невестино, 51216-236-1-2 в с. Невестино,
51216-85-7-2 в с. Невестино, 81284-124-2-3 в с. Четирци и 81284-124-2-1 в с. Четирци. Видно е
също от заключението на вещото лице по поставената допълнителна задача, че по
отношение на парцел с идентификатор
51216-274-2-2 в землището на с. Невестино с площ 1,38 ха, който е собственост
на Община Невестино, жалбоподателят е имал качеството на ползвател през
кампания 2015г., но не и за кампания
2022г., тъй като общината е сключила договор за наем за имота, който вече е с
идентификатор 51216.32.58, с трето лице – „Разсада“ ЕООД. Подобни са причините за незаявяване от страна на А.Т. и на част от имот
51216-236-1-2 в с. Невестино, който за
кампания 2015 е одобрен с площ 1,26ха, а за кампания 2022г. е с
идентификатор 51216-85-7-2 и е
разположен в няколко имота, включително в имот 51216-34-67 – собственост на М А
Н, а жалбоподателят не е ползвател на този имот, т.е. няма регистрирано
правно основание за да го заяви. Изводите от горното са за това, че за
незаявените площи, земеделският стопанин няма регистрирано правно основание за
кампания 2022г., с което са осъществени материалноправните предпоставки за
приложение на изключението по чл.17, ал.2, изр. последно от Наредбата, според
което се допуска удължените след 2020 г. ангажименти да се изпълняват на
одобрена площ за извършване на дейности по направление "Биологично
растениевъдство", която може да варира с процент, по-голям от 10 %. Не е доказано
соченото от органа неизпълнение на изискванията на чл.17, ал.2 от Наредбата и
оспореният акт за прекратяване на биологичния ангажимент на основание чл.15,
ал.3, т.1 от Наредбата е незаконосъобразен като издаден в противоречие с
материалния закон, както и с неговата цел. Органът в случая е следвало да
процедира съобразно правилото на чл.17,
ал.3 от Наредбата, като изчисли финансовата помощ за процесната година на база
на намалената площ, вместо да прекратява ангажимента. По арг. от чл.15, ал.4,
т.2 от Наредбата, неправилното прекратяване на ангажимента има за последица
отпадане на задължението за възстановяване на изплатената финансова помощ от
страна на жалбоподателя, с оглед на което обжалваният административен акт е незаконосъобразен и в тази част. Дължимо е
решение за отмяна на акта изцяло при наличие на
основанията по чл.146, т.4 и т.5 от АПК.
Предвид изхода по спора, съдът присъжда в
полза на жалбоподателя деловодни
разноски в размер на 1761,00лв., от които 10,00лв. – държавна такса по жалбата;
351,00лв. – възнаграждение за вещо лице и 1400,00лв. – адвокатско
възнаграждение. Неоснователно е възражението на ответника за прекомерност на
адвокатското възнаграждение. Последното е определено по правилото на чл.8, ал.1
вр. с чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения според материалния интерес по делото. Разноските са дължими от ДФЗ.
Водим от горното и на осн. чл.172,
ал.2 от АПК, Административен съд - Кюстендил
РЕШИ:
ОТМЕНЯ, по жалба
на А.С.Т. ***, Акт за прекратяване на ангажимент по Мярка 11 "Биологично
земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 –
2020 за кампания 2022 и за установяване на публично държавно вземане с изх.
№ 01-6500/5273#3 от 25.11.2022г., издаден от заместник изпълнителния
директор на Държавен фонд „Земеделие“.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ със седалище и адрес на управление ***, да заплати на А.С.Т. с ЕГН **********,***, деловодни разноски в размер на
1761,00лв., от които 10,00лв. – държавна такса по жалбата; 351,00лв. –
възнаграждение за вещо лице и 1400,00лв. – адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва
с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 - дневен срок от съобщаването
му на страните.
Решението
да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: