№ 260
гр. София , 20.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично
заседание на двадесет и седми май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Снежана Душкова
Членове:Иван Стойчев
Карамфила Тодорова
в присъствието на прокурора Димитър Симеонов Стоянов (АП-София)
като разгледа докладваното от Карамфила Тодорова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20211000600465 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава 21- ва НПК.
Образувано е по жалба на адв. Р. А., защитник на подс. В.Б., срещу присъда №
260041 от 10.11.2020г. на СГС, НО, 16 – ти състав, постановена по нохд 9/2019г., с
която подс. В. И. Б. е признат за виновен в това, че в периода от 01.09.2013г. –
14.11.2013г. в гр. София, ТД на НАП София, офис „Център“, в хипотезата на
продължавано престъпление, като собственик и управител на „Кар Селект“ ЕООД,
избегнал установяване и плащане на данъчни задължения в особено големи размери -
101 920 лв., съставляващи данък добавена стойност като потвърдил неистина в
справки-декларации по чл. 125 ЗДДС относно стойността на извършени покупки,
дължим и платен данък добавена стойност и за целта използвал документи с невярно
съдържание и неистински документи и деянието е извършено при посредствено
извършителство с участието на Т. Р. – счетоводител - престъпление по чл. 255, ал. 3
вр. ал. 1 , т. 2 , т. 6 и т. 7 вр. чл. 26, ал. 1 НК.
На подсъдимия за така извършеното престъпление, на основание чл. 54 НК, е
наложено наказание три години лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено по
чл. 66, ал.1 НК за срок от пет години. В негова тежест са присъдени и направените по
делото разноски.
С жалбата са развиват доводи за незаконосъобразност на присъдата поради това,
че съдът неправилно счел обвинението за доказано. Представят се съображения и за
необоснованост, тъй като изводите на съда не съответствали на доказателствата. Прави
1
се искане присъдата да се отмени и подсъдимият се признае за невиновен.
В съдебно заседание пред въззивния съд защитникът на подсъдимия поддържа
жалбата. Възразява срещу годността на доказателствата, в частност на съдебно-
счетоводната експертиза, която само преписвала констатации на ревизионния доклад.
Неправилно, според защитника, решаващият съд приел за достатъчно да анализира
данни само за данъчно задълженото лице без да е изследвал дружествата получатели на
доставки и без да е проверявал процесните сделки. Поддържа, че тази празнота била
характерна още за обвинителния акт и след това и за мотивите. Определя
доказателствения анализ на съда като некоректен.
Подс. Б. в лична защита поддържа защитника си.
Представителят на САП намира присъдата за правилна и обоснована,
постановена при изяснена фактическа обстановка. Предлага въззивният съд да я
потвърди.
В последна дума подсъдимият моли присъдата да се отмени.
Софийски апелативен съд, като съобрази доводите на жалбата, на страните, на
доказателствата по делото и като сам служебно подложи присъдата на цялостна
проверка съгласно чл. 314 НПК, прие следното:
Жалбата е основателна.
Приоритетно място при разглеждане и решаване на правните въпроси поставени
с жалбата следва да се отдаде на доводите за допуснати от решаващия съд съществени
процесуални нарушения, тъй като тяхното отсъствие придава качеството на
законосъобразност на съдебния акт. А именно това качество е предпоставката за
разглеждане и на останалите въпроси – за обоснованост и правилност на присъдата.
Анализът на присъдата и материалите по делото води до извода за допуснати от
първостепенния съд съществени процесуални нарушения. Съдът съществено е
нарушил изискванията изведени от принципите по чл. 13 и 14 НПК, както и
изискванията по чл. 301 НПК и чл. 305, ал. 2 НПК. Нарушенията са засегнали
мотивите на присъдата, които само формално могат да се определят като такива. В
действителност те не носят изискуемото по чл. 301 и чл. 305, ал.2 НПК съдържание и
нещо повече – не са израз на автономно упражнена съдебна функция. В тях не се
открива израз на действително упражнена активна функция на съда по установяване и
оценка на фактите, по проведен обективен и пълен анализ на събраните доказателства
и специално връзката им с формираните фактически изводи. Налице е неяснота
относно начина, по който съдът е изградил своята воля, така че да е независима и
самостоятелна, резултат на функцията на контрол на обвинението и критична към
него, такава, че да покаже действително проведена съдебна проверка на прокурорските
твърдения, безспорност на фактически изводи, до които е достигнал, и яснота относно
основанията за приложения материален закон.
Дори повърхностният прочит на мотивите е достатъчен да покаже, че във
2
фактическата си част те съставляват дословно и пълно копие на обвинителния акт,
включително с избраните от прокурора словесни формули.
Подобно пълно възприемане на обвинителното съдържание, макар теоретично
допустимо, когато съдът е достигнал до идентични факти, обичайно в случаите на
пълно дублиране на доказателствените резултати /най- често в случаите на съкратено
съдебно следствие по смисъла на чл. 371, т. 2 НПК/ следва да е подчинено винаги на
самостойно пълно, обективно и всестранно разследване и стриктно разглеждане
значението на доказателствата като относими към вменените факти, при яснота как
съдът формира изводите си. Само тогава, когато съдът е показал действително
проведена съдържателна проверка на доказателствата, подобно идентично отразяване
на процесната фактология, макар поначало да не говори добре за отдалечеността на
съда от обвинението, е допустима и приемлива.
Както се възприема и в Р. № 221/21.02.2018г. по н.д. № 812/2017, Н.К. II н.о. на
ВКС, в практиката си касационната инстанция никога не е преценявала „самоцелно и
механично“ касационния повод на просто преписване на факти от обвинителния акт.
Той се явява съществено нарушение, само когато е паралелно свързан с дерогиране на
задължението на съда за обсъждане и отчитане на всички релевантни доказателства и
когато не е ясно как съдът е достигнал до тях.
Поначало подходът на механично взаимстване на обвинителната фактология
компрометира качеството на съдебната функция. Алармира за потенциално отсъствие
на критичен и самостоятелен анализ на съда на събраните доказателства и следващите
се от тях факти. Поставя под въпрос практическия смисъл и значението на проведеното
от съда собствено разследване. А именно към резултатите от това разследване се
предполага, че следва да е взел нужното автономно и еднакво отстоящо от позициите
на страните в процеса, самостоятелно и мотивирано отношение.
Този недостатък на функционирането на съда има не само формално, но и
съвсем конкретно в случая измерение.
Прегледът на събраните от първостепенния съд доказателства показва редица
фактически положения, и то немаловажни, а напротив – съществени, като различни от
тези изведени само от досъдебното разследване, върху които се предполага да е стъпил
прокурорът. Не само това, но и редица доказателства, дори от кръга известни на
прокурора, тъй като са били налични пред него, нямат това значение, което им е
придал, или пък имат значение, което е игнорирал. Но това недопустимо е останало
извън вниманието на решаващия първоинстанционен съд, с което е отворил място,
освен другите недостатъци, и за съществена непълнота на мотивите.
Очевидно, ако съдът бе провел нужното действително разглеждане и анализ на
доказателствата и фактите, би достигнал до положения, които в отделни страни да се
различават и да не съвпадат напълно с прокурорската концепция. Или дори съдът да е
приел, както е понастоящем, тя не следва да се променя, при всички условия е следвало
да вземе отношение към доказателствата намиращи се в разрез, или поне в съществено
отклонение от нея и да обясни защо, независимо от всичко, не са в състояние да я
3
променят.
В случая обаче първостепенният съд автоматично е копирал и пренесъл в
мотивите си обвинителния акт, с което е неглижирал установимото от собственото си
разследване и на практика го е обезсмислил. Издал е отношение, което само формално
покрива критериите за изпълнение на съдебната функция и я е обезценил.
Формалният подход на съда към установимите факти и онагледен в
механичното възприемане на обвинителния акт се изявява в редица положения:
Основна теза на обвинението, възприета и от градския съд, е че подсъдимият
лично предавал нужната за изготвянето на справките -декларации документация на
счетоводителя - св. Р.. С това се навежда вероятно към факта, че подсъдимият е
ръководел и организирал лично дейността на дружеството, акцентира се на неговата
активност и на това, че е бил в течение на изготвените по различните сделки фактури.
Съмнение върху приетото от прокурора и съда, че лично подсъдимият е
предавал всички необходими за осчетоводяването и изготвянето на справките
декларации документи се повдига от показанията на св. Т. Р. - счетоводител на „Кар
Селект“ ЕООД, дадени в съдебното следствие, че е получавал документите по
електронна поща, а не лично от подсъдимия. Респективно, остава неизвестно кой е
изготвял тези документи и кой ги е изпращал по електронна поща.
На следващо място, св. Р. представя подсъдимия в специфична светлина – че не
бил „в час с нещата“, не бил наясно какво се случва, че не му е заплащал счетоводните
услуги, че на уточняващи въпроси винаги отговарял уклончиво, все казвал, че трябва
да пита, че ще се обади по – късно, при което св. Р. изказва собственото си
предположение, че вероятно подсъдимият имал съдружник.
Допуска се тогава подсъдимият да не е действал сам, включително да е бил
обикновен изпълнител на наредени му от другиго действия, чийто смисъл не е ясно
дали е съзнавал напълно.
Същевременно, свидетелят не твърди, че дружеството не е имало никаква
дейност, а че дейността му не била „кой знае какво“, действително не е имало
назначени работници, а ставало въпрос за две - три сделки за „едни флашки“.
Решаващият съд обаче не е взел отношение към тази част на доказателствения
материал.
По-натам, решаващият съд не е изпълнил задължението си да представи
минимално необходимите от значение за правилното решаване на делото факти, като
тези свързани с всяка отделна сделка, за която се твърди, че не е осъществена, че е
фиктивна, респективно и че представената за нея фактура е неистинска. В тази част той
само е следвал модела на обвинителния акт, в който преобладават декларативните
твърдения и простите повторения на обвинителен диспозитив.
Първостепенният съд изцяло е копирал и твърденията на прокурора, че в
4
показанията си като свидетели, управителите и представителите на проблемния
доставчик „Би Джи Криейшънс“ ЕООД - св. И. М. Г., св. В. А. и св. К. Б. Г. били
посочили, че не познават подс. В.Б., не познават и не им е известно представляваното
от него дружество „Кар Селект“ ЕООД.
С това съдът отново е онагледил формалното изпълнение на
правораздавателната си функция, тъй като не е показал, че съобразява показанията на
св. Гаврилова, дадени пред него, че никога не е била собственик и управител на „Бий
Джи Криейшънс“ ЕООД и не е използвала печат на дружеството. Че е подписвала
документи, без да знае какви точно, поради ниската си образованост, които след това
А. М. е вземал, и за това получавала пари. С това свидетелката очевидно твърди
положения различни от заявените в обвинителния акт, които обаче отново не личи да
са съобразени от съда.
Същият резултат се наблюдава и по отношение на показанията на св. И. Г.,
който също твърди, че никога не е имал търговско дружество, и на него А. М.
предлагал пари, за да подписва документи.
Такива са показанията и на св. В. А., която също отрича да е имала отношения с
дружеството сочено като доставчик „Би Джи Криейшънс“ ЕООД, за което не била и
чувала.
Съдът не е взел отношение към данните съдържащи се в показанията и на св. А.
М. – че не знае нищо за процесното дружество „Тайър Експрес“, ЕООД,
правоприемник на „Кар Селект“ ЕООД, че само подписвал празни листове,
включително и пред нотариуси и държавни институции, давани му срещу заплащане от
100 лв. от неизвестно лице – мъж, за чийто външен вид дава описание.
В такъв случай, как първостепенният съд е стигнал до извода, че св. И. М. Г., св.
В. А. и св. К. Б. Г. се явяват представители на дружеството доставчик остава неясно.
Но това е само онагледяване на представения като порочен подход на механично
следване на обвинителния акт като се дерогират задълженията за обективна, вярна и
най-вече независима оценка на доказателствата.
По същия начин решаващият съд механично е възприел и твърдението на
прокурора на стр. 1 на обвинителния акт, че процесното дружество доставчик – „Би
Джи Криейшънс“ ЕООД било дерегистрирано по ЗДДС дружество, с очевидното
мълчаливо релевиране, че няма как годно да извършва и ДДС доставки.
Нито прокурорът, нито съответно градският съд обаче са обосновали това
твърдение.
Схематичният, но и изцяло подчиненият на обвинителната теза подход на съда
към доказването и съставянето на фактически изводи може да се изведе от намиращите
се в ревизионния доклад, приложен по делото, насочващи данни, че дружеството е
регистрирано по ЗДДС на 15.04.2013г. /л. 157, т. 2 ДП/
Първостепенният съд е следвал безкритично и твърдението на прокурора, че
5
между двете процесни дружества липсвали реални сделки, което пък се извеждало от
съдебно-счетоводната експертиза. Съдът на практика не е провел оценка на
доказателствената стойност на експертизата, която разгледана по същество не е
доказателствен източник за този факт. Този факт и не предполага приложение на
специални знания, а предполага изясняване на редица допълнителни факти, чрез други
доказателствени способи, свързани с въпросите за реалността на данъчните субекти,
реалността на тяхната дейност, човешки и материален ресурс, на действителност на
управлението /доколкото се намират данни за фиктивност на същото/, на
представителството и съвпада ли то с действителното авторство на провежданата
организация на дейността.
Прочитът на експертизата не разкрива съдържание, което да осветлява всички
изложени релевантни въпроси извън отговора за дължим ДДС, още повече че се явява
просто повторение на констатациите на данъчно- ревизионния акт.
Първостепенният съд не е обосновал нереалност на конкретните сделки, още
повече, че техният предмет така и остава неустановен и още повече поради факта, че
посочените по-горе свидетели „управители“ не се представят за действителни такива
респективно не са и издатели на процесните фактури. А това са все данни изискващи
нарочно обсъждане и обясняване от съда на начина, по който е достигнал до
онагледените в мотивите факти, които не се и отличават с особена конкретика.
В тази част отново изводите му следват дословно тези на прокурора, които пък
са с видимо декларативен характер, отдалечени от съдържанието на събраните от съда
и игнорирани доказателства.
Съдът формално е приел твърденията на прокурора без собствена
доказателствено-аналитична дейност и за това, че дружеството-доставчик не
разполагало с ресурси за осъществяване на инкриминираните сделки.
Така прокурорът заявява в обвинителния акт, че дружеството доставчик „Би
Джи Криейшънс“ ЕООД не разполагало с търговски обекти, машини, оборудване,
транспортни средства, кадрови потенциал, нито други ресурси за осъществяване на
сделките.
На първо място - липсват самостоятелни доводи на съда за действителното
положение на това дружество, още повече поради множеството данни за фиктивност
на неговото представителство и оттук - очевидната корекция, която налага на
значението на фактическото икономическо състояние на дружеството като основен
аргумент за съставомерна измамлива дейност.
Съдът не е показал не само какво е реалното положение на това дружество, но и
въз основа на какви доказателства е извел това. В частност липсва яснота по особено
важния въпрос как е преценено положението с фиктивността на управлението на
дружеството, респективно - с това, че неизвестни лица са дирижирали същинската
6
дейност, и как това се отразява на тезата за нереалност на доставките и респективно на
съставомерността на поведението на подсъдимия.
Самостоятелният прочит проведен от въззивния съд на данните по делото
показва липса на годна доказателствена основа за приетите от градския съд факти.
Това е така доколкото данни за фактическа икономическата несъстоятелност на
дружеството доставчик се намират единствено в приложените актове на приходните
органи и изготвени в хода на производството по ДОПК - ревизионен акт и доклад.
Респективно, липсват годни доказателствени източници и за икономическото
състояние на дружеството представлявано от подсъдимия – „Кар Селект“ ЕООД, тъй
като и по този въпрос са налице само констатациите на ревизионния акт и доклад.
И докладът, и актът, за да приемат, че дружествата не са осъществявали сделки,
са си служили със специфични презумпции допустими за данъчното производство, че
когато дружествата не са представили доказателства за реалността на сделките, като:
материален ресурс, документи за предаване на стоки, фактури, то такива не
съществуват. Ревизиращият екип е приел, че сделките не са реални, защото не били
доказани от ревизираното дружество по безспорен начин като реални.
Подобни констатации ако са допустими за данъчното производство с оглед
въведените от закона презумпции и обърната доказателствена тежест по смисъла на чл.
37, ал. 4 вр. ал. 2 ДОПК, са абсолютно недопустими в наказателното производство. В
последното тежестта за доказване на обвинението стои върху прокурора – чл. 103, ал.1
НПК, а от бездействието на обвиняемото лице да докаже твърдение не могат да се
правят обратни изводи – чл. 103, ал. 3 НПК.
Показанията на разпитания свидетел и данъчен инспектор - М. М., не
преодоляват този дефицит, доколкото той просто преповтаря констатациите от
извършената данъчна ревизия, с изключение на твърдението, почиващо отново на
констатации от ревизионния доклад, че дружеството доставчик разполагало с персонал
от шест души. Но и последното обстоятелство е резултат на специфичното данъчно
разследване. До него е достигнато в хода на данъчното производство, а не автономно в
наказателното такова. Обстоятелството е залегнало в констатациите на ревизионния
доклад № 1401181 от 28.02.2014г. /л. 155, и л- 157 гръб, т. 2 ДП/.
Следва да се припомнят някои положения от установената и задължителна
съдебна практика в Тълкувателно решение № 1 от 07.05.2009г. по тълк. д. № 1/2009,
ОСНК ВКС, че „съдът изследва обстоятелствата от кръга на подлежащите на доказване
по чл. 102 от НПК единствено със способите и средствата на НПК, без да презумира
формална доказателствена сила на заключенията на данъчните органи, както не би
могъл да направи това и по отношение на което и да било друго доказателство или
доказателствено средство (чл. 14, ал. 2 от НПК)“. В настоящото производство обаче се
е случило точно това.
Необходимият за доказване стандарт доколкото се касае за наказателно
разследване, а не административно по ДОПК, не може да почива на предположения,
7
каквито в случая са налице, нито на прехвърляне на доказателствената тежест на
данъчно-задълженото лице, в случай че не е представил и не са налице достатъчно
счетоводни документи.
Наред с това, нито прокурорът, нито съответно решаващият съд са посочили,
или поне показали, че има разследвани обстоятелства в посока действителното
състояние на процесните две дружества, още повече – вида на облагаемите сделки,
така щото, от обективна страна, наистина да може да се обоснове тяхната нереалност.
В цялостното изложение на обвинителния акт липсва твърдение за предмет на
сделките. Липсва обосноваване и на значението на това, ако не може да се установи
предметът на сделките, поради това че в самите документи – фактури, такъв не е
отразен, как все пак съдът е достигнал до извод за тяхната фиктивност и респективно -
измамливост на декларираните обстоятелства свързани с начислен ДДС.
На фона на това, че и за двете дружества се обосновават данни за фиктивност на
представителството, пред първия съд са били поставени нови доказателствени и
аргументационни задачи, на които той не е отговорил.
Съдът е копирал и следващо твърдение на обвинителния акт – че в резултат на
проведено разследване при насрещна проверка на „Би Джи Криейшънс“ ЕООД е
констатирано, че по издадените от дружеството фактури не са налице реални доставки
на стоки и услуги по смисъла на чл.6 и чл. 9 от ЗДДС.
По същия начин стои положението и с твърдението на прокурора, възприето от
СГС, че не били налице плащания от „Кар Селект“ ЕООД на „Би Джи Криейшънс“
ЕООД, констатация изведена отново от актовете на данъчната администрация, но не и
резултат на автономно разследване.
Повторенията на констатациите на данъчните административни актове от
счетоводната експертиза, без да е налице изискуемото годно самостоятелно автономно
доказване, са без стойност.
Съдът е възприел и голословните твърдения в обвинителния акт, без да
осъществи собствено обосноваване, че подс. Б. ясно е съзнавал, че данните, които
подавал на св. Р. били неверни, тъй като сделки реално не били осъществявани.
Освен че съдът механично е преповторил твърденията, той не е съобразил
събраните от него доказателства, различни от констатацията, че подсъдимият лично
предавал необходимите за осчетоводяване документи. Според св. Р. това ставало по
електронен път, респективно – неизвестно от кого и респективно - неизвестно остава
дали и колко подсъдимият е съзнавал наличието на тези фактури и дали удостоверяват
реални сделки.
С изложеното се обосновава, че са налице редица въпроси, на които съдът е
пропуснал да отговори и с това е оставил съществена неяснота по факти, за чието
съществуване са налице данни по делото, и които от своя страна са съществени и за
обективната, и за субективната страна на вмененото престъпление.
8
Решаващият съд, в заключение, не е показал как от доказателствената маса,
която накратко е: показания на данъчен инспектор относно проверката и ползваната от
него /с оглед пасивността на проверяваното лице/ презумпция за фиктивност на
сделките, показания на свидетелите – фиктивни управители на дружеството доставчик,
относно подписване на документи, които не разбирали, показания на счетоводителя на
дружеството - длъжник, че получавал всички документи електронно, а подсъдимият не
знаел за какво става въпрос и че очевидно имало друго лице - съдружник, обяснения
на подсъдимия, че бил въвлечен от неизвестно лице в дейност, която не разбирал, а
само подписвал, показания и на публичния изпълнител за липса на активи и имущество
на дружеството, е стигнал все пак до идентична на обвинителния акт фактическа
обстановка, в която отново ще се подчертае, преобладават общите, декларативни и
неясно как доказателствено изведени твърдения за съзнателно провеждана данъчно –
измамлива дейност.
Цялата тази различна от обвинителните твърдения и съдържаща се в събраните
от съда доказателствени източници и представящи фактическа обстановка
различаваща се от претендираната, е следвало поне да бъде засегната и поне
минимално коментирана от съда, така че да се разбере как точно е достигнал до
фактическите констатации, след като е налице доказателствена непълнота, и след като
са налице и редица доказателства в различен смисъл от възведените факти.
Най-малкото съдът е следвало да направи връзка между свидетелските
показания на свидетелите сочени като лицата имащи отношение към дружеството -
доставчик – че на всички тях са давани различни документи за подпис срещу пари и
които документи те не разбирали. Същия този факт – отново за предоставяни
документи, но на подсъдимия, също срещу заплащане – са заявени и от него, но
декларативно отхвърлени от съда, без да ги подчини на систематичното разглеждане с
останалите доказателства, независимо, че говорят за идентичен начин на протичане на
дейността и което е изисквало специално внимание върху субективната страна на
деятелността на подсъдимия.
В съвкупност - всички тези лица говорят за стоящи зад привидните външно
представени форми на документацията и участие на лицата в отношенията, други,
скрити фигури. В такъв случай- каква е била действителната роля на подсъдимия в
тези процеси и в тази обстановка, твърде различна от представената в обвинителния
акт и какво е било действителното му участие, при това съзнателно, именно поради
възприемането наготово на обвинителната теза и поради схематичното и безкритично
отношение на първия съд към нея, е останало без коментар.
Възможно е в крайна сметка подсъдимият действително виновно да е провеждал
измамливата за фиска деятелност, но тя не е представена по изискуемите за
независимата съдийска функция доказателствени и мотивационни стандарти.
Очевидно дейността на съда и изводите му, и то относително определени като
такива поради автоматичното им реципиране от тези на прокурора, се оказват
отдалечени от действителното съдържание на редица доказателства и критичното
9
обсъждане, което са налагали. При това положение, неизбежно, важни факти от
значение за отговора за обосноваността на обвинението, са останали извън вниманието
му. Към тях той не е показал нужното самостойно и изградено на собствено вътрешно
убеждение отношение.
Изложеното предпоставя съществено неизпълнение на задълженията на съда по
смисъла на чл. 301 НПК и по чл. 305, ал. 3 НПК, за това какви факти е приел и въз
основа на какви доказателства, довело до практическа липса на мотиви, такива, които
да показват начин на формиране волята на съда като действителен, активен и
независим арбитър. Налага се извод за компрометирано правосъдие проведено не по
нужния самостоен и отговорен към обосноваването, и проверката на обвинителната
теза начин.
Описаните съществени процесуални нарушения са абсолютни, от естество, което
не позволява изправянето им от въззивната инстанция. Същевременно те се явяват
отстраними процесуални нарушения, поначало – чрез ново разглеждане на делото и
изпълнение на законовите задължения на съда по смисъла на чл. 13 и 14 НПК относно
принципите, съответно за разкриване на обективната истина и за вземане на решения
по вътрешно убеждение, чл. 301 НПК относно приетите факти като изведени от
доказателствата по делото и чл. 305, ал. 3 НПК относно мотивирането на присъдата по
надлежен начин.
Налице е основание за отмяна на постановената присъда и връщане на делото за
ново разглеждане от друг състав на съда, който да съобрази посочените процесуални
нарушения, включително и тези засегнали съставянето на съдийското убеждение като
основано на обективно и всестранно разследване, с изискуемата автономна оценка на
доказателствата.
С оглед на процесуалната порочност на присъдата, препятствана е възможността
да се отговори на въпроса по същество - извършил ли е подсъдимият вмененото
престъпление и извършил ли го е виновно.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 334, т. 1 НПК и чл. 335, ал.2 НПК,
Софийски апелативен съд, Наказателно отделение, 1- ви състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда № 260041 от 10.11.2020г. на СГС, НО, 16 – ти състав,
постановена по нохд 9/2019г.
ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за ново разглеждане от друг състав на
съда.
РЕШЕНИЕТО е окончателно, не подлежи на обжалване или протест.
10
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11