РЕШЕНИЕ
№
301
гр.
Враца, 27.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ВРАЦА, V състав,
в публично заседание на 14.09.2021
г. /четиринадесети септември две хиляди двадесет и първа година/ в състав:
АДМ.
СЪДИЯ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
при секретаря МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА и с
участието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като разгледа докладваното от съдия
РАДЕНКОВА адм. дело № 436 по описа на АдмС – Враца за 2021 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 1, ал. 1 от
Закон за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Образувано е по предявен
иск от ЕТ „М.К.“***, представляван от В.О.К., действащ чрез пълномощника си
адв. М.М. ***, с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, против ОДМВР – Враца,
с цена на иска 500,00 лева, представляващи обезщетение за претърпени
имуществени вреди, под формата на пропусната полза от невъзможността ЕТ да
извършва транспортни и превозни услуги с товарен автомобил „Пежо Боксер“ с рег.
№ ***, спрямо който е наложена незаконосъобразната ПАМ по чл. 171, т. 2а, б.
„а“ от ЗДвП, отменена с влязло в сила съдебно решение и 1000,00 лева обезщетение
за неимуществени вреди, изразяващи се в емоционален дискомфорт, загуба на
доверие в институциите, безсилие и депресия.
Претендира се
присъждане на законната лихва върху главниците от датата на предявяване на
исковата молба до окончателното им изплащане, както и направените по делото
разноски.
В съдебно заседание ищецът, редовно
призован, не се явява и не се представлява. От процесуалния му представител е
депозирано писмено становище по хода на делото и по същество на спора.
Ответникът – ОДМВР – Враца, чрез гл. юрисконсулт
Д.П. оспорва изцяло предявените искове. Намира, че освен отменения
административен акт не е налице друг елемент на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за присъждане
на исканите суми и моли за решение, с което исковите претенции, като неоснователни
и недоказани да бъдат отхвърлени.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Враца дава мотивирано заключение за неоснователност на исковите претенции,
тъй като липсват доказателства, както за претърпени неимуществени вреди,
свързани с посочения в исковата молба душевен дискомфорт, така за наличие на имуществени
вреди от пропуснати ползи и моли за решение, с което исковете да бъдат
отхвърлени.
По делото са представени писмени
доказателства. Приложено е адм. дело № 148 по описа за 2021 г. на АдмС – Враца,
предмет на разглеждане по което е била ЗППАМ № 21-0248-000090/08.03.2021 г.,
издадена от Началник РУ – Бяла Слатина към ОДМВР – Враца, отменена с
постановеното по делото окончателно решение № 166/31.05.2021 г.
Съдът,
като взе предвид твърденията и възраженията на страните, прецени събраните по
делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, приема за установено
следното:
Предявени са кумулативно обективно
съединени искове с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Всяка от претенциите е индивидуализирана, като за имуществени вреди е
посочена сума от 500,00 лева, представляваща пропуснати ползи от невъзможността
ЕТ да извършва транспортни и превозни услуги с товарен автомобил „Пежо Боксер“
с рег. № ***, спрямо който е наложена незаконосъобразната ПАМ по чл. 171, т.
2а, б. „а“ от ЗДвП. Претенцията за неимуществени вреди е в размер на 1000,00
лева, представляващи обезщетение за емоционалния дискомфорт, загубата на
доверие в институциите, безсилието и депресията, които ищецът е почувствал в
резултат на същата незаконосъобразна ЗППАМ.
Съгласно разпоредбата
на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за
обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на административни органи и длъжностни лица. Съдът намира за изпълнено условието на чл. 204, ал. 1 от АПК - исковете се подават от лице с надлежна
процесуална легитимация и са насочени против ответник, притежаващ
характеристиките по чл. 205 от АПК, тъй като съгласно чл. 37, ал. 2 от ЗМВР областните дирекции
са юридически лица. Съгласно чл. 204, ал. 1 от АПК, за да е допустим искът по чл. 203 от АПК във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ, е необходимо същият да се предяви след отмяна на
административния акт по съответния ред. От доказателствата по делото се
установява по безспорен начин, че процесната ЗППАМ е отменена от компетентния
съд с влязло в сила съдебно решение, поради което предявените искове за
обезщетяване на имуществени и неимуществени вреди от нея, следва да се приеме
за допустими за разглеждане от настоящия административен съд по реда на чл. 203 и сл. от АПК, във вр. с чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Основателността на
иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от 3ОДОВ предполага установяването на
кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие
или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, при/или
по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред;
вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; причинна връзка
между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия
вредоносен резултат. Вината
не е елемент от фактическия състав на отговорността, тъй като имуществената
отговорност по ЗОДОВ е обективна, безвиновна. Съгласно чл.
4 от ЗОДОВ, държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. При
недоказване на който и да е от изброените елементи от фактическия състав, не може да се
реализира отговорността на държавата или общината по посочения ред и искът за обезщетение на вреди следва
да се отхвърли като неоснователен.
По отношение на
претенцията за претърпени имуществени вреди под формата на пропуснати ползи от
неизползването по предназначение на МПС „Пежо Боксер“ в периода на действието
на ПАМ, в размер на 500,00 лева, съдът
намира следното:
В съдебната практика и правната
доктрина пропуснатата полза се определя като неосъществено увеличаване на
имуществото на едно лице, което със сигурност би настъпило, ако не е било
осуетено от поведението на друго лице. За да бъдат обезщетени пропуснатите
ползи, като претърпени вреди, то същите следва да са реално настъпили, а не
хипотетични вреди. Наличието на пропуснати ползи следва да се приема въз основа
на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото на търсещия
обезщетение и не може да се основава само на логическо допускане евентуалното
увеличаване на неговото имущество. Поради това и при липса на изрично
установена в закона презумпция за настъпването й, пропуснатата полза не се
предполага, а следва да бъде доказана с допустимите доказателствени средства в
процеса. Само ако бъде доказано, че имуществото на ищеца е могло да бъде
увеличено, но тази възможност е пропусната единствено по причина на въздействие
от незаконосъобразния юридически акт, само тогава претенцията за обезщетение на
пропуснатите ползи може да се приеме за основателна. Тежестта на доказване е
върху ищеца, в съответствие с правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК, каквито
указания са дадени и от съда с определението за насрочване на делото. Т.е. в
тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, така
че да създаде у съда сигурно убеждение, че твърдения факт е осъществен, че със
сигурност би получил увеличаване на имуществото си през процесния период от
използването на товарен автомобил „Пежо Боксер“ с рег. № ***, ако не беше
действието на незаконосъобразния административен акт.
В настоящия случай е безспорно, че
ЗППАМ е отменена по надлежния ред, като незаконосъобразна. Доколкото ищецът
твърди, че пропуснатите ползи се изразяват в това да реализира доход в размер
на 500,00 лева за периода, в който МПС е било с прекратена
регистрация, произтичат именно от отменения незаконосъобразен акт ЗППАМ № 21-0248-000090/08.03.2021 г., то следва извод, че по
отношение на тази искова претенция е налице първата кумулативно предвидена
предпоставка за основателност на иска по чл. 1, ал. 1, от ЗОДОВ, а именно
незаконосъобразен акт.
Съдът приема, че по делото останаха
недоказани останалите предпоставки за уважаване на предявения иск, а именно
наличие на причинена вреда и нейната пряка и непосредствена връзка с
незаконосъобразния акт.
Доколкото пропуснатите ползи следва да
бъдат реални, то ищецът дължи да установи претенцията си за пропуснати ползи
като реален факт на създадени между него и трети лица правоотношения, по силата
на които е могъл сигурно да реализира увеличение на имуществото си. Такива
факти по делото не се установяват. Пред съда не бяха посочени доказателства от
които да се обоснове извод, че претендираната сума в размер на 500,00 лева представляваща пропусната полза от
нереализирани доходи е следствие на липсата на възможност от страна на ищеца да
ползва МПС за извършване на транспортни и превозни услуги, както и за
извършване на търговска дейност с него в периода от 08.03.2021 г. до 31.05.2021
г., обхващащ времето на спирането му от движение, поради прекратената
регистрация с отменената в последствие като незаконосъобразна ЗППАМ. Липсват
доказателства от които да се направи извод, че през процесния период ищецът
реално е щял да получи конкретен доход от осъществени транспортни и превозни
услуги. Липсват доказателства относно сключени договори с лица за доставка на
подобни товари, стоки и услуги през този период, поради което чисто хипотетично остава твърдението колко курса би изпълнил,
какви услуги би извършил и на каква цена с „Пежо Боксер“, с рег. № ***, ако не беше спрян от движение за
процесния период от близо три месеца. От
ищеца не са ангажирани доказателства, липсват и твърдения, които да обосноват
извод, че през периода на действието на отменената ЗППАМ е ангажиран с
извършването на определен брой курсове /дори на един/ за изпълнението на които
е наел друг автомобил и заплатил наемна цена, която не би платил, ако неговият
автомобил не беше с прекратена регистрация и на практика спрян от движение. Следователно
не би могло да се определи какво и колко е загубил и какъв доход е пропуснал да
реализира ищеца от неизползване на същия автомобил през този период. Твърденията,
че е ползвал лични автомобили на служители, за което е заплащал за гориво, също
не са подкрепени от никакви доказателства – колко гориво, за кои автомобили, по
какъв маршрут, при каква разходна норма, на каква цена и дали е извършил
по-големи разходи, отколкото ако беше ползвал дерегистрирания товарен
автомобил.
При тези констатации и при липсата на
договори за транспортни и превозни услуги и регулярни заявки за такива е
невъзможно да се направи обоснован извод, че за визираният период спряното МПС
би реализирало само печалби и то в претендирания размер от 500,00 лева.
От изложеното следва извод, че ищецът
не доказа пред съда настъпването на реална имуществена вреда, представляваща
пропусната полза от незаконосъобразното прекратяване на регистрацията на товарен
автомобил „Пежо Боксер“, с рег. № ***.
Липсата на реална вреда, води до липса на една от кумулативно предвидените
предпоставки за основателност на иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Ето защо, съдът
намира, че исковата претенция за обезщетение на имуществените вреди в размер на
500,00
лева, представляваща
обезщетение за пропуснати ползи от нереализираната възможност ищецът да
използва горепосочения автомобил в периода от 08.03.2021 г. до 31.05.2021 г. и
да реализира доход във връзка с това, е недоказана, поради което следва да бъде
отхвърлена, като неоснователна.
Недоказаната реална вреда от
незаконосъобразния административен акт води до неоснователност и на предявената
претенция за обезщетяване на неимуществени вреди. От друга страна последните не
са само основание за ангажиране отговорността на държавата, но определят и
размера на обезщетението, който съгласно чл. 52 от ЗЗД се определя от съда по
справедливост. В Раздел ІІ на Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на
ВС, което е задължително за съдилищата /т.2 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС/,
както и в установената съдебна практика е прието, че понятието „справедливост”
по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано
с преценката на конкретни, обективно съществуващи факти и обстоятелства, необходимо е да се отчете действителния
размер на моралните вреди, като се съобразят характера и тежестта на
увреждането, степента и интензитета на болките и страданията, станали причина,
както се твърди от ищеца за неговия емоционален дискомфорт, загуба на доверие в институциите,
безсилие и депресия. Доколкото неимуществените вреди се отнасят до емоционалния
живот на пострадалия, причиняват физически и морални страдания, накърняват
душевното спокойствие и равновесие на пострадалия, преживяването им за всеки
индивид е индивидуално.
Принципът на справедливостта,
обаче изисква естеството и характерът на
причиненото страдание съдът да прецени не само от страна на субективното
възприятие и усещане на пострадалия за причинена вреда, но и с конкретните
факти, от които тя произтича, каквито факти в настоящото производство не бяха
установени. Липсва
каквато и да е медицинска или друга обективна информация за психо-емоционалното
състояние и душевно състояние на ищеца преди и след постановяване на
незаконосъобразната ПАМ, за да може твърдяното от него влошаване на
емоционалния му статус да се обвърже с нея.
Предвид изложеното
съдът не може да си служи с предположения, още по-малко да ги прилага като
критерии при преценката дължи ли се обезщетение за неимуществени вреди и какъв
е техния размер, а последните подлежат на доказване с допустимите доказателствени
средства, като доказателствената тежест за това е на ищеца.
В настоящия
процес на доказване подлежаха факта на настъпване на имуществените вреди
и неимуществените, както и причинната връзка между незаконосъобразния и отменен
акт и настъпилите вреди. Твърдените обстоятелства в исковата молба на ищеца не
се доказаха от представените по делото доказателства. След като ищецът не е
осъществил главно и пълно доказване на кумулативно изискуемите предпоставки по
чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, въпреки дадените от съда указания последица от това е
отхвърляне на предявения от него иск.
С оглед на
изложеното, поради липсата на предвидените в закона
предпоставки, искът за обезщетяване на неимуществени вреди също се явява
недоказан и следователно неоснователен.
Неоснователността на главния иск води
до неоснователност и на акцесорния такъв за присъждане на лихви.
При този изход на спора поисканото от
ищеца присъждане на сторените разноски по делото, макар и своевременно
направено следва да бъде отхвърлено.
От страна на ответника разноски не са
претендирани, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
Воден от горното и на основание чл.
172 от АПК съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от ЕТ
„М.К.“***, представляван от В.О.К., действащ чрез пълномощника си адв. М.М. ***
против ОДМВР – Враца искове с правно основание чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, за
заплащане на сумата от 500,00 лева, представляващи обезщетение за претърпени
имуществени вреди, под формата на пропусната полза и сумата от 1000,00 лева
обезщетение за неимуществени вреди, ведно
със законната лихва върху тези суми, считано от датата на предявяване на иска до
окончателното им изплащане.
Решението подлежи на обжалване пред
ВАС в 14-дневен срок от уведомяване на страните, на които на основание чл. 138 АПК да се изпрати препис от същото.
АДМ. СЪДИЯ: