Р Е Ш Е Н И Е
№ 503 10.04. 2020
г. гр. Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - БУРГАС, XIX СЪДЕБЕН СЪСТАВ, на пети март две хиляди и двадесета година, в
публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:
1. ХРИСТО Х.
2. МАРИНА НИКОЛОВА
Секретар:
И. Л.
Прокурор:
Д.Х.
сложи
за разглеждане докладваното от съдия М.Николова КАНД номер 243 по описа за 2020 година.
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. чл. 208 и сл.
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Д.Д.Д., ЕГН: **********,
с адрес: ***, чрез адв. С.И. против Решение № 1518/09.12.2019 г. постановено по
а.н.д. № 3500/2019 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е потвърдено
наказателно постановление (НП) №
18-0769-006257 от 20.02.2019 г., издадено от началник група към ОД на МВР –
Бургас, сектор „Пътна полиция”, с което на
касатора, на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП, за извършено нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, са наложени административни наказания – глоба в размер на 2000 /две хиляди/
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 /дванадесет и четири/
месеца.
В касационната жалба се излагат възражения, че
оспореното съдебно решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон,
нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. На първо място се
посочва, че не е конкретизирано мястото на извършване на нарушението, а на
второ място, че НП е издадено след изтичане на едномесечния срок. Иска се
отмяна на решението и на НП.
В съдебно заседание касаторът, редовно уведомен, не
се явява и не се представлява.
Ответникът – сектор
„Пътна полиция” при ОД на МВР –
Бургас, не изпраща процесуален представител.
Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава
становище за неоснователност на касационната жалба.
Административен
съд - Бургас, ХІХ-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди
направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши
проверка на обжалваното решение, съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната
жалба е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от
надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210,
ал.1 АПК.
Разгледана
по същество и в пределите на касационната проверка по чл. 218 АПК, настоящият
съдебен състав намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
С
наказателното постановление отговорността на касаторът е ангажирана за това, че
на 22.11.2018 г. около 12:45 часа, гр.
Бургас, на ул. „Шар планина” до бл. 47, на ж.к. „Бр.Миладинови” е управлявал лек автомобил марка „Ауди А8“, с рег. № А Е 0800 КТ, като след като е спрян за проверка е отказал да бъде изпробван за употреба
на упойващи вещества и техните аналози.
За
установеното е съставен акт за установяване на административно нарушение
(АУАН), въз основа на който е издадено и процесното НП.
За да постанови оспореното съдебно решение
РС – Бургас е приел, че в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния
закон, които да обуславят отмяна на издаденото НП. Посочил е, че обжалваното
наказателно постановление и
АУАН са издадени от компетентни органи в сроковете по чл. 34,
ал. 1 и ал. 3 ЗАНН, като при издаването им са спазени
императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Намерил е, че от доказателствата
по делото, вкл. и показанията на двамата разпитани свидетели се установява, че водачът е отказал
да бъде изпробван с тест за употреба на наркотични вещества, а впоследствие не
се е явил, за да даде кръвна проба за химико-токсикологично лабораторно
изследване. Съдът е
заключил, че с това си поведение Д. безспорно е нарушил разпоредбата на чл.
174, ал. 3 ЗДвП, поради което както в АУАН, така и в НП нарушението е описано
по ясен и пълен начин.
Така
постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно.
Съгласно
чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за
валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с
материалния закон, съдът следи служебно.
Настоящият съдебен състав намира, че приетата от
първоинстанционния съд фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените
по делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК.
При постановяването на съдебното решение, съдът е изследвал всички
обстоятелства по установяване на административното нарушение и налагане на
административното наказание. Съдът в съответствие с изискванията на чл.84 от ЗАНН, във връзка с чл.14 от НПК, е постановил своето решение по вътрешно
убеждение, формирано от непосредствения му контакт с разпитаните свидетели,
представените писмени доказателства, степента на обществената опасност на
нарушението, както и тежестта на наложеното административно наказание.
От анализа на доказателствата по делото касационният
състав установява, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното
постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от
страна на административнонаказващия орган, които да са довели до ограничаване
правото на защита на касатора. Районният съд е изяснил всички релевантни за
спора факти, при редовно събрани и обсъдени доказателства. От показанията на
полицейските служители в проведеното съдебно заседание се установява, че
касаторът е управлявал МПС, като е отказал да бъде изпробван за употребата на
наркотични вещества. Фактическата обстановка е правилно установена от районния съд в
съответствие с приобщените писмени и събраните гласни доказателства и
настоящата инстанция я възприема изцяло.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователни
възраженията, изложени в касационната жалба, като счита за нужно да посочи, че видно
от издаденото НП мястото, на което водачът на МПС е бил спрян от полицейските
служители е достатъчно индивидуализирано - посочено е, че водачът е бил
установен да управлява процесното МПС в гр.
Бургас, на ул. „Шар планина” до бл. 47, на ж.к. „Бр.Миладинови” както след като е спрян за проверка е отказал да бъде изпробван за
употреба на упойващи вещества и техните аналози. Относно второто
възражение следва да се посочи, че предвиденият в чл. 52, ал. 1 от ЗАНН
едномесечен срок е инструктивен и неспазването му не се отразява на
законосъобразността на наказателното постановление.
С оглед изложеното, настоящият касационен състав
приема, че изложените в касационната жалба възражения се явяват неоснователни,
а оспореното решение, като постановено при правилно приложение на закона,
следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл. І-во АПК, във връзка с
чл.63, ал.1 ЗАНН, Бургаският административен съд,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1518/09.12.2019 г. постановено по а.н.д. № 3500/2019 г. по
описа на Районен съд – Бургас.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1
2.