№ 2047
гр. София, 04.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова
Радина К. Калева
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно гражданско
дело № 20241100508648 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от И. П. Д. срещу решение №
9967/27.05.2024г., постановено по гр. д. № 61059/2022г. на СРС, 74 с-в.
Решението се обжалва в частта, в която е отхвърлен предявеният от И.
П. Д., с ЕГН ********** и адрес гр. София, ж.к. „Разсадник Коньовица“ №
**** срещу „ЗД Бул Инс“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. **** иск за неимуществени вреди за разликата над
уважения размер от 9 600 лева до пълния предявен размер от 25 000 лева.
В жалбата са развити доводи за неправилност на обжалваното решение.
Твърди се, че при постановяване на решението съдът е допуснал нарушение
на материалния и процесуалния закон. Моли решението да бъде отменено в
обжалваната част и искът да бъде уважен изцяло като основателен и доказан.
В установения от закона срок, въззиваемият е депозирал отговор на
въззивната жалба. В него се излагат съображения за неоснователност на
въззивната жалба. Моли решението на районния съд да бъде потвърдено в
обжалваната част, като му бъдат присъдени сторените пред въззивната
1
инстанция разноски.
Предмет на въззивна проверка е и подадена от „ЗД Бул Инс“ АД
въззивна жалба срещу решение № 9967/27.05.2024г., постановено по гр. д. №
61059/2022г. на СРС, 74 с-в.
Решението се обжалва в частта, в която „ЗД Бул Инс“ АД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. ****, е осъден
да заплати на И. П. Д., с ЕГН ********** и адрес гр. София, ж.к. „Разсадник
Коньовица“ № ****, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ сумата над 5000 лв. до
уважения размер от 9 600 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, които вреди са
причинени вследствие на настъпило на 16.12.2021 г. в гр. София пътно-
транспортно произшествие, причинено по вина на водача на МПС „Шкода
Фабия“ с рег. № СВ****МА, който е имал сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ с ответното дружество, ведно със законната лихва върху всяка
от сумите от 05.05.2022 г. до окончателното плащане.
В жалбата са развити доводи за неправилност на обжалваното решение.
Твърди се, че при постановяване на решението съдът е допуснал нарушение
на материалния и процесуалния закон. Моли решението да бъде отменено в
обжалваната част и искът да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан
за сумата над 5000 лв. до уважения размер от 9 600 лева.
В установения от закона срок, въззиваемият е депозирал отговор на
въззивната жалба. В него се излагат съображения за неоснователност на
въззивната жалба. Моли решението на районния съд да бъде потвърдено в
обжалваната част, като му бъдат присъдени сторените пред въззивната
инстанция разноски.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбите са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и са процесуално
допустими, а разгледани по същество неоснователни.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е
постановен диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При
произнасянето си по правилността на решението съгласно чл.269, изр. второ
от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по
2
т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до
релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на
процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора
факти и на приложимите материално правните норми, както и до проверка
правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално
правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за
обжалване. Не се установи при въззивната проверка нарушение на
императивни материално правни норми. Първоинстанционният съд е изложил
фактически констатации и правни изводи, основани на приетите по делото
доказателства, които въззивният съд споделя и на основание чл. 272 ГПК,
препраща към тях, без да е необходимо да ги повтаря.
Относно правилността на първоинстанционното решение въззивният
съд намира следното.
С прекия иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ разполага увреденият от ПТП срещу
причинителят на вредите и неговият застраховател. Пострадалият, или
неговите близки, може да предяви иска за заплащане на обезщетение за
претърпените имуществени и неимуществени вреди непосредствено срещу
застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” след
спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ. Последната разпоредба задължава
лицето, което иска да получи застрахователно обезщетение, да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция. Това е предпоставка за
упражняване на правото на иск пред съда, предвидена в специален закон и
свързана с изтичането на определен срок- чл.498, ал.3 от КЗ. Той е тримесечен
и е регламентиран в чл. 496, ал. 1 от КЗ. / опр. № 332/19.07.2018г. по ч.т.д. №
1614/18г., I т.о. на ВКС, опр. № 179/15.04.2019г. по ч.т.д. № 859/19г., I т.о. на
ВКС/. По делото не се спори, а и от доказателствата се установява, че
въззивникът ищец е отправил писмена претенция към въззивника
застраховател. В тримесечният срок той не е определил размер на
обезщетение за неимуществени вреди и не е изплатил такова. С оглед на това
следва да се приеме, че предявените искове с правно основание чл.432, ал.1 от
КЗ са допустими.
Застрахователят по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ по смисъла на чл. 493, ал. 1 от КЗ отговаря за чужди виновни
действия и по характер отговорността му е гаранционно – обезпечителна. Той
има задължението да покрие, в границите на определената в застрахователния
договор застрахователна сума, отговорността на застрахования за
причинените от него вреди на трети лица, които са пряк и непосредствен
резултат от застрахователното събитие.
За възникването на имуществената отговорност на застрахователя по чл.
432 от КЗ трябва да бъде осъществен следния фактически състав:
3
застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил
имуществени или неимуществени вреди, които да са в пряка причинно-
следствена връзка с противоправното поведение на застрахования и наличие
на правоотношение по договор за задължителна застраховка Гражданска
отговорност между делинквента и ответника.
В разглеждания случай съдът намира, че е проведено пълно и главно
доказване от ищеца на всички елементи от фактическия състав по чл. 45, ал. 1
от ЗЗД, обуславящи възникването деликтната отговорност на виновния водач
на процесния лек автомобил, както предписва разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от
ГПК. Не се спори относно настъпилите травматични увреждания, както и
причинно – следствената връзка между същите и твърдения механизъм на
увреждане.
Не се спори по делото относно съществуването на валидно
застрахователно правоотношение, произтичащо от действащ към датата на
процесното ПТП договор за застраховка Гражданска отговорност. По силата
на този договор ответникът е обезпечил деликтната отговорност на водачите,
причинили вреди на трети лица, при управлението на процесния автомобил
при уговорено застрахователно покритие, което е налице към датата на
настъпване на процесното ПТП. Налице са следователно всички материални
предпоставки за уважаване на иска, предявен пряко срещу застрахователя на
основание чл. 432 от КЗ.
Горните обстоятелства не са спорни между страните.
Предмет на производството е единствено размера на заявената
претенция за обезщетение по чл. 432 КЗ, за разликата над 5000 лева до пълния
претендиран размер от 25 000 лева. До този размер от 5000 лв.
първоинстанционното решение е влязло в законна сила и се ползва с
обвързваща сила за страните и съда относно правопораждащите
отговорността на застрахователя факти. Ето защо, останалите обстоятелства,
попадащи във фактическия състав на чл. 45 ЗЗД вр. чл. 432 КЗ, съдът приема
за установени със сила на пресъдено нещо и извън предмета на въззивното
производство.
Спорният между страните въпрос се свежда до това какъв е размерът на
дължимото обезщетение.
Видно от събраните по делото доказателства на ищеца са причинени
4
следните травматични увреждания: мекотъканна травма – контузия в областта
на ляво коляно, налагаща имобилизация на ляв крак, като на 28.12.2021 г.
поради наличието на голям хематом на меки тъкани се наложило провеждане
на хирургична интервенция с инцезия и евакуация на хематома /оперативно
лечение/, след което отново е поставена гипсова имобилизация, която е
свалена при проведен на 17.01.2022 г. преглед. Установява се, че в периода от
24.01.2022 г. до 31.01.2022 г. е била извършена и рехабилитация. Съгласно
заключението, макар и ангажираща само меки тъкани, в случая травмата е
била сравнително тежка и за повече от 30 дни е водела до функционално
значимо затруднение в движенията на левия долен крайник по отношение на
основните му функции – опорна и ходилна. Посочено е, че при липса на
настъпили усложнения в хода на оздравителния процес може да се очаква
възстановяване до около 2-2,5 месеца след инцидента, като за същия период е
било препоръчително при придвижване пострадалата да отбременява
натоварването на крайника и да ползва помощни средства. Тази травма по
медикобиологичната си характеристика представлява средна телесна повреда
по см. на чл. 129, ал. 2 НК – причинено трайно затруднение на левия долен
крайник за повече от 30 дни. Съгласно заключението непосредствено след
инцидента и след приложената хирургична интервенция придвижването на
пострадалата е било затруднено, като това е затруднявало самообслужването и
е обуславяло нужда от помощ в ежедневните й дейности – обличане, хигиена
и др. Констатирано е, че от наложилата се операция на травмата ще остане
белег, който е постоянен и за цял живот, като не са констатирани данни
ищцата да е страдала от заболяване, което да се е отразило на
възстановителния период. При изслушването му вещото лице допълва, че
функцията на крака следва да е възстановена. Белегът на крака не може да се
възстанови.
От събраните пред СРС гласни доказателства – разпит на свидетеля
П.Д., се установява, че вследствие на инцидента въззивникът ищец е
претърпяла болки, получила е синини на краката, както и хематом на левия
крак, пиела лекарства за обезболяване, като първоначално ползвала патерици
и се налагало свидетелят да й помага в ежедневните дейности, а впоследствие
при излизания използвала бастун. Преди инцидента била много жизнен човек,
имала любими занимания, ходила на излети в планината, излизала с
приятелки, ходила на гимнастика сутрин в парка, почти всяка неделя ходила
5
на хора. След инцидента ищцата се затворила в себе си, изпитва силен стрес,
излиза рядко, тъй като накуцва и към момента. Ходи трудно, вкъщи използва
бастун, изпитва страх от колите, усеща болка при разваляне на времето.
Съгласно изразената в т. 11 от ППВС 4/68 г., задължителна практика на
ВС, при приложение на чл. 52 от ЗЗД, приложима и по отношение на
отговорността на застрахователя като функционална на отговорността на
деликвента, доразвита в постановени от ВКС решения: решение №
749/05.12.2008 г. по т. д. № 387/2008 г. на ІІ ТО, решение № 95/24.10.2012 г. по
т. д. № 916/2011 г. на І ТО на ВКС, решение 103/2.11.2020 г. по т.д.2181/19 г.,
ВКС, 1 ТО, решение 240 от 15.01.2019 г. по т.д. 518/29 г,. 1 ТО на ВКС, на
обезщетяване на посоченото основание подлежат всички "неимуществени
вреди", включващи всички онези телесни и психически увреждания на
пострадалия и претърпените от него болки и страдания, формиращи в своята
цялост негативни емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не
само отражение върху психиката, но и създаващи социален дискомфорт за
определен период от време. А също така и на основание чл. 52 от ЗЗД
обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост, като
понятието "справедливост" не е абстрактно, а е свързано с цялостна преценка
на обективно съществуващи конкретни обстоятелства във всеки един случай.
За да се определи справедлив размер на обезщетението за претърпени от
деликт болки и страдания при телесни увреждания, е необходимо да се
съобразят следните общи критерии: характер и тежест на увредите,
обстоятелства, при които са настъпили, интензитет и продължителност на
болките и страданията, получени физически и психически последици от
уврежданията, както и общественото разбиране за справедливост на даден
етап от развитие на самото общество, отчитане на конкретните икономически
условия в страната, като помощен критерий, израз на които условия са нивата
на застрахователно покритие към момента на увреждането. За надлежното
обосноваване на размера на обезщетението е необходимо не само изброяване
на релевантните факти, а извършване на анализ и оценка на всички
обстоятелства, имащи значение за прилагане на принципа за справедливост.
При така събраните доказателства и посочени критерии, настоящият
състав намира, че районният съд е отчел всички релевантни обстоятелства,
търпените болки и страдания, степента на засягане на емоционалния и
личния живот на увредения, определяйки размера на обезщетението за
6
неимуществени вреди на 9600 лв.
Здравето е такова състояние на човешкия организъм, което го
характеризира от гледна точка физиологично функциониране на съвкупността
от тъкани, органи и системи. Обект на правна закрила е здравето на всяко
физическо лице, независимо от медицинското му състояние към момента на
увреждането. Предвид обстоятелството, че увреденото благо – здраве е
неоценимо в пари, претърпените вреди са неимуществени – не подлежат на
точна парична оценка и съответно размерът на дължимото обезщетение,
съгласно чл. 52 ЗЗД, следва да бъде определен по справедливост от съда, както
беше посочено по - горе.
Видно от изготвената СМЕ възстановяването за такъв вид травма е до
около 2 - 2,5 месеца, в случай, че липсват усложнения. Според свидетеля са
били необходими 3 месеца, за да се изчистят краката от хематомите. Наложило
се е извършване на операция за евакуация на образувания хематом.
На следващо място следва да се отчете, че след инцидента,
жалбоподателят не е могъл да се обслужва сам. Това се установява, както от
приетата СМЕ, така и от показанията на разпитания по делото свидетел.
Налице е било значително затруднение в движенията на левия долен крайник
по отношение на основните му функции – опорна и ходилна. Въззивникът се е
придвижвал с помощни средства, видно от показанията на свидетеля, а според
СМЕ това е било наложително, за да отбременява натоварването на крайника.
И към момента ищцата ползва бастун, когато е вкъщи, според събраните по
делото гласни доказателства.
Установява се на следващо място, че ПТП – то се е отразило на
социалния живот на жалбоподателката. Преди инцидента била много жизнен
човек, имала любими занимания, ходила на излети в планината, излизала с
приятелки, ходила на гимнастика сутрин в парка, почти всяка неделя ходила
на народни хора. Ищцата след инцидента излизала рядко, тъй като накуцва и
към момента, ходи трудно, усеща болка при разваляне на времето.
Настъпилото ПТП-то се е отразило и на психологическото състояние на
ищцата. След инцидента Д. се затворила в себе си, изпитвала силен стрес,
било я страх от колите, когато се налагало да пресича хващала свидетеля,
дори, когато били на пешеходна пътека.
На следващо място, следва да се отчете, че следствие на ПТП-то ищцата
7
е получила белег, който ще остане за цял живот. И към момента изпитва
болка, при разваляне на времето.
Следва да се вземе предвид и напредналата възраст на ищцата, която
към датата на инцидента е била на 69 години, което само по себе си
предполага по – трудно възстановяване.
От друга страна следва да се вземе предвид, че липсват данни за
настъпили усложнения.
При определяне на обезщетението, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ,
въззивният съд следва да вземе предвид и обществено-икономическата
обстановка в страната към момента на увреждането, израз на която са
застрахователните лимити. Съгласно чл. 492, т. 1 КЗ (редакция ДВ бр.
100/29.12.2015 г.) за претърпените неимуществени и имуществени вреди
лимитът на обезщетението при застраховка „Гражданска отговорност“ е 10
000 000 лв. /решение № 50125/01.02.2023г. по т. д. № 1454/2021г. на ВКС, ТК,
II отд./
Отговорността на застрахователя по чл. 432 от КЗ е в същия обем като
тази на застрахованото лице (деликвента), но е лимитирана от размера на
застрахователната сума - арг. от чл. 429, ал. 1 КЗ. Деликвентът, съобразно чл.
51, ал.1 ЗЗД, отговаря за всички преки и непосредствени вреди. Когато те са
неимуществени дължимото застрахователно обезщетение следва да бъде
определено по правилата на чл. 52 от ЗЗД - по справедливост от съда. Тъй като
неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на
лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени,
предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо.
Ето защо, с оглед на така събраните доказателства, се налага извод, че
обезщетението не е завишено, предвид интензитета на търпените болки и
страдания, периода на възстановяване, наложилата се хирургическа
интервенция, невъзможността да се обслужва сама за определен период от
време, обстоятелствата, при които са настъпили уврежданията
/жалбоподателката е била ударена два пъти от автомобила, като според
свидетеля, същата е била в „шоково състояние“ и не е можела да говори/,
фактът, че и към момента същата ползва бастун вкъщи, а при разваляне на
времето изпитва болка, отражението от претърпения инцидент върху
социалния й живот и психическото й състояние.
8
Възраженията на въззивника ответник, че липсват данни за размера на
хематома, по никакъв начин не могат да променят горните изводи, нито
фактът, че се е наложила хирургическа интервенция за евакуация на
образувания хематом. Неоснователни са и доводите, че контузията е
причинило временно разстройство на здравето, без опасност за живота.
Според СМЕ, травмата, макара и ангажираща само меките тъкани, е била
тежка и за повече от 30 дни е водила до значително затруднение движенията
на левия долен крайник. Тази травма се отнася към критериите на
медикобиологичния признак трайно затруднение на движенията на левия
долен крайник по смисъла на чл. 129, ал. 2 НК. Макар и физическото
възстановяване да е продължило около 3 месеца, същата и към момента
продължава да търпи описаните по – горе вреди.
Определеното обезщетение не е и занижено, а напълно съответства на
установените по делото обстоятелства, касаещи процесното увреждане, и на
принципа, закрепен в чл. 52 ЗЗД. Както беше посочено по – горе,
предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо. Така
описаните травматични увреждания и последици, при съобразяване на
изброените по – горе критерий, не обосновават извод за определяне на по –
висок размер на обезщетението. В тази връзка следва да се има предвид, че
възстановителният период е продължил около 3 месеца и именно отражението
на инцидента върху социалния живот на ищцата и психологическото й
състояние към момента, е обусловило по – висок размер на обезщетението,
определено на 9600 лв.
Поради съвпадане изводите на двете инстанции, решението на СРС
следва да се потвърди в обжалваните части.
По разноските:
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция разноските на
страните, които са направили по подадените въззивни жалби следва да
останат в тежест на всяка една от страните, така както са ги направили.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА в обжалваните части решение № 9967/27.05.2024г.,
9
постановено по гр. д. № 61059/2022г. на СРС, 74 с-в.
В останалата част решението е влязло в сила, като необжалвано.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страните, при
предпоставките на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10