Р Е Ш Е Н И Е №78
гр.София, 28.05.2018г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Председател:РАДИ ЙОРДАНОВ
при секретаря Магдалена Букина като разгледа докладваното от съдията ЙОРДАНОВ т.д.№1 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
„Б.Б.Г.”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** представлявано
от управителя Т. И. Х. и съдебен адрес:***, Адвокатска
кантора e предявило срещу „Л.Б. ЕООД Е.К.”
КД, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление ***, представлявано от „Л. Б. ЕООД, ЕИК
**********, иск за вреди от неоснователно обогатяване по
чл.59 ЗЗД, за заплащане от ответника на ищеца, на сумата 289 557,34лв.,
предявен като частичен от общо 902 363,69лв. (виж уточ. молба вх. №5891/19.06.2017г.(л.13-л.19 )и уточн. молба вх.
№66977/25.07.2017г. (л.201-л.202)), с която сума ответникът се е обогатил неоснователно, съставляваща
стойността на вложени от ищеца в обект супермаркет ЛИДЛ в
УПИ ІІ -1758, кв.877, ж.к. „Д.-
Прави
се възражение за нищожност на договор за строителство №F153/B3 от 24.11.2009г.,
сключен между „Л.Б. ЕООД Е.К.” КД,
ЕИК ******** и трето лице – „Б. Б. Г.” ЕООД (виж уточ. молба вх. №66977/25.07.2017г. (л.201-л.202)
Ищецът твърди в исковата молба и уточ.молба вх. №5891/19.06.2017г.(л.13-л.19 ) и уточн. молба вх.
№66977/25.07.2017г. (л.201-л.202), че „Б.Б.Г.” ЕООД е фактически
изпълнител на строителството на обект: Супермаркет ЛИДЛ с външни В и К връзки –
І етап основно тяло и помещение за приготвяне на хляб”, находящ се в гр. Р. ж.к. „Д.-
Твърди, че в нарушение на императивни норми на закона на 31.01.2010г. е била открита строителната площадка на обекта с Протокол обр.2, подписан между възложителя „Л.Б. ЕООД Е.К.” КД, надзорната компания „Б.” ООД и главния изпълнител „Б.Б. Г.” ЕООД, тъй като съгласно издаденото разрешение за строеж №65/09.03.2010г. от община Р., строежът е обект от ІІІ категория, а към момента на сключване на договора „Б. Б. Г.” ЕООД е било вписано в ЦПР при КСБ за изпълнение на строежи от високо строителство І група строежи от ІІІ категория.
Твърди, че изпълнителят на строежа „Б. Б.Г.” ЕООД фактически превъзложило изпълнението на всички СМР за обекта на „Б.Б.Г.” ЕООД регистрирано в ЦПР при КСБ І група строежи, поради което и последното било фактическият организатор и изпълнител на всички видове работи на обекта. Като реален изпълнител на всички СМР на обекта „Б.Б.Г.” ЕООД договаряло с всички подизпълнители, съставяло актове и протоколите за строителната документация.
Ищецът твърди, че „Б. Б. Г.” ЕООД като лице, което би следвало да има качеството на строител и изпълнител на процесния обект не разполагало с никакви актове за скрити работи по част електро, ВиК и ОВ, каквито не били представяни и от „Б.Б.Г.” ЕООД на надзорната фирма „Б.” ООД. С оглед на така изложеното ищецът твърди, че „Б. Б. Г.” ЕООД не е в състояние да изпълни изискванията на чл.169а от ЗУТ и да докаже произхода на вложените в процесния обект материали, със съответните сертификати, декларации за съответствие и фактури за покупката им.
На следващо място ищецът излага, че в хода на изпълнение на СМР възложителят многократно изменял заданията за изпълнение на конкретни СМР, като повечето вложени в процесния обект материали и в някои части са различни от предвидените и одобрени с инвестиционните проекти. Твърди, че соченото обстоятелство породило напрежение, породено от поведението на главния изпълнител „Б. Б. Г.” ЕООД, който се дезинтересирал от обекта и не бил наясно с извършените СМР и вложените материали.
Ищецът твърди, че „Б. Б. Г.” ЕООД не било в състояние нито фактическо, нито законосъобразно да предаде извършените на обекта строителни и монтажни работи, поради това, че не разполагало с нужната категория, за да има качеството на строител, за което ответникът е бил надлежно уведомен. Също така и поради това, че в хода на изпълнение на строителството последното било заличено от регистъра, с протокол № 272/11 1 1.2010г., съгл. писмо изх. № 28-3018/15.11.2010 г. от ЦПР при КС.
Твърди, че „Б.Б.Г.” ЕООД като строител на процесния обект и страна-участник в инвестиционния процес имало право на достъп до строителната документация и до актовете и протоколите, съставяни по време на строителството. Част от актовете и протоколите, съставени по време на строителството не отговаряли на действителното фактическо положение и не отразявали вярно и точно съдържащите се в същите констатации. Последното довело до опорочаване на крайния акт - Удостоверение за въвеждане в експлоатация, каквото е било издадено за обекта, тъй като фактически е действащ повече от три години. Твърди, че Протокола за откриване на строителна площадка за процесния обект е издаден в нарушение на закона, тъй като лицето, подписало го в качеството на строител няма необходимата категория съгласно чл.137 от ЗУТ за строителството на обект от трета категория. За последващите нарушения били уведомявани многократно както лицето, упражняващо строителен надзор, така и органите на ДНСК. Счита, че Протокол образец 16, заедно със становищата към него съставлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 214, т. 1 във вр. с т.2 от ЗУТ, и чл. 21, ал.1 във вр. с ал.3 от Административно процесуалният кодекс.
Ищецът „Б.Б.Г.” ЕООД твърди, че дал становище пред държавната приемателна комисия и пред лицата, упражняващи строителен надзор, че в процеса на строителството и на оформяне на строителната документация са допуснати съществени нарушения, които правят издаденото разрешение за ползване на процесния обект невярно, поради което и незаконосъобразно.
Отделно от изложеното твърди, че не му е известно ответникът „Л.Б. ЕООД Е.К.” КД като възложител да е заплатил нито на „Б. Б. Г.” ЕООД, посочено като изпълнител по договора за строителство от 24.11.2009г., нито на ищцовото дружество „Б.Б.Г.” ЕООД. Независимо от това, обектът възникнал, необходимите за изпълнението на обекта материали са били доставени и СМР са били извършени на място по възлагане от „Б.Б.Г.” ЕООД на други подизпълнители и са били приети от последното, но не са били предадени на „Л.Б. ЕООД е.К.” КД.
Ищецът „Б.Б.Г.” ЕООД твърди, че спорните отношения между страните са по повод изграждането, въвеждането в експлоатация, ползването и заплащането на видове и количества СМР за процесния обект, а исковата претенция предявена съгласно разчетите за извършените, но неразплатени и вложени в обекта материали и извършени строително-монтажни работи. Твърди, че материалите и СМР се ползват от ответника „Л.Б. ЕООД Е.К.” КД, без да са му били предадени и без да има основание за това ползване, като последното е започнало от откриването на обекта на 13 януари 2012г. и продължава и към настоящия момент.
Твърди, че всички материали и строително монтажни работи, които са вложени в обекта, са описани и изброени в Количествено стойностна сметка към договор за изпълнение на строителство F 153/ В3 от 24.11.2009г., както и че видовете СМР са описани и изброени в Протоколи за отчитане на СМР, както следва: Протокол за отчитане на СМР №01/12.05.2010г. за временно строителство, разрушителни работи, земно изкопни работи в зоната на котлована на сградата; Протокол за отчитане на СМР № 02/10.08.2010г. за фундаменти на конструкцията, вкопани проводи, пояси, греди, колони, сглобяема стоманобетонна конструкция, подова плоча, частично изпълнение на пристройка; Протокол за отчитане на СМР № 03/05.09.2010г. за тухлена зидария, конструкция козирка и пристройка, ЛТ ламарина, Конструкция борд, топло и хидроизолация по покрив, Протокол за отчитане на СМР № 04/24.09.2010г. относно вътрешни инсталации по стени под мазилка, вътрешна и външна мазилка, обшивки под, мълниезащита и заземяване, дограма и алуминиева дограма (без стъклопакети). Които протоколи изрично удостоверявали извършеното на обекта и приемането на СМР от възложителя.
Твърди, че между страните е разменена писмена кореспонденция, като с покана до ответника от 05.01.2011г., ответникът бил уведомен за точната стойност на незаплатените материали и видове СМР в размер на 902 363,69 лева. В отговор на изпратената до ответника покана, последният с две писма, изискал от ищеца справки, договори и стойности на основание, на които последният претендирал плащане, поради което ищецът прави извод, че последните удостоверяват, че ответникът е приел като факт, че изпълнението на процесния обект е ищцовото дружество (поканата и писмата са представени по делото с уточн. молба от 19.06.2017г.)
Ищецът „Б.Б.Г.” ЕООД твърди, че с договор за възлагане на строително-монтажни работи от 20.04.2010г., от който представя с уточнителна молба от 19.06.2017г. само първа и последна страница, с които разполага, главният изпълнител „Б. Б. Г.” ЕООД възложило на „Б.Б.Г.” ЕООД да организира и извърши всички СМР на обекта.
Ищецът „Б.Б.Г.” ЕООД твърди, че исковата претенция, предявена като частичен иск за сума в размер на 289 557,34 лева, представлява част от общо дължимата сума в размер на 902 363,69 лева и включва незаплатените материали и видове СМР, описани по основание и размер в уточнителна молба от 19.06.2017г. , както следва:
1. сума в размер на 17 233 лева, с която ответника се обогатил неоснователно, поради ползването на вложени и изпълнени на процесния обект по договор за възлагане на СМР от 22.10.2010г., сключен между „Б.Б.Г.” ЕООД и „Г. И.” ЕООД, хидроизолационни работи - финишен слой от FPO мембрана по козирки и Протокол за изпълнени видове и количества работи съгласно Акт № 1/28.10.2010г. за описаните материали и видове работи, предадени от изпълнителя „Г. И.” ЕООД на „Б.Б.Г.” ЕООД, но непредадени от последното и незаплатени от ответника на ищеца;
2. сума в размер на 26 054,40 лева, с която ответника се обогатил неоснователно, поради ползването на вложени и изпълнени на процесния обект по договор за възлагане на СМР от 16.08.2010г., сключен между „Б.Б.Г.” ЕООД и „В.” ЕООД за възлагане на заготовка, доставка и монтаж на алуминиеви архитектурни конструкции с профилна система Е45 ЕТЕМ (с прекъснат термомост), цвят на профилите RAL5010 за процесния обект, и анекс от 26.10.2010г. към него (стъклопакет за офиса на управителя), и Приемателно-предавател и протокол от 14.09.2010г. предадени от изпълнителя „В.” ЕООД на „Б. Б. Г.”, но непредадени от последното и незаплатени от ответника на ищеца;
3. сума в размер на 34 926,05 лева, с която ответника се обогатил неоснователно, поради ползването на вложени и изпълнени на процесния обект по договор за възлагане на СМР от 16.08.2010г., сключен между „Б.Б.Г.” ЕООД и „ИСТЪР – И.” ООД за възлагане на изграждане на улица в общински имот за процесният обект, Протокол Акт образец 19 от 18.10.2010г. за установяване на завършването и заплащането на строително монтажни работи и фактура № ********* 1/22.10.2010г. предадени от изпълнителя „И.– И.” ООД на „Б.Б.Г.” ЕООД, но непредадени от последното и незаплатени от ответника на ищеца;
4. сума в размер на 27 288,22
лева, с която ответника се обогатил неоснователно, поради ползването на
доставени на обекта по договор за
търговска продажба от 14.09.2011г. сключен между „Д.Б.
5. сума в размер на 27 301,66 лева, с която ответника се обогатил неоснователно, поради ползването на доставени и вложени на обекта по силата на изрично възлагане, станало на проведена оперативка на 17.08.2010г., удостоверено в протокол от проведена оперативка № 05/12 08.2010г. и 06/17.08.2010г., осветителни тела, произведени от фирма „Р.” ГМБХ – Г., описани в известие за доставка и фактура №96198037/07.10.2010г., незаплатени от ответника на „Б.Б.Г.” ЕООД;
6. сума в размер на 1 501,20 лева, с която ответника се обогатил неоснователно поради ползването на доставен на обекта, на основание споразумение между ищеца и „Г. С.” ООД, ФИБРАН ВТ- 100/1.25x0.6, което количество е вложено в обекта, но стойността му не е заплатена от ответника на „Б. Б. Г.” ООД;
Ищецът
твърди, че на основание Договор за възлагане на Строително монтажни работи,
сключен на 19.05.2010г. между „Б.
Б. Г.” ООД и дружеството „П. И.” ООД на последното било възложено и същото е изпълнило
заготовка, доставка и монтаж на климатична, вентилационна и спринклерна
инсталации на обект Супермаркет ЛИДЛ в УПИ 11-1758, кв.877, ж.к. „Д.-
С
Договор за възлагане на Строително монтажни работи, сключен на 14.06.2010г.
между „Б. Б. Г.” ООД, като възложител и „П. И.” ООД като изпълнител, последното
изградило сградна водопроводна инсталация, канализационна инсталация,
площадкова водопроводна инсталация и уличен водопровод по новоизграждаща се
улица за обект Супермаркет ЛИДЛ в УПИ 11-1758, кв.877, ж.к. „Д.-
С допълнително споразумение Анекс № 1 към договор за възлагане на СМР, сключено на 16.08.2010г. между същите страни, изпълнителят „П.И.” ООД доставил и монтирал на обекта специализирани метални врати, производство на фирма „Х.” – Г..
Извършените работи били отчетени и приети от „Б.Б.Г.” ЕООД съгласно Протоколи Акт обр. 19, както следва: № 1/30.09.2010г. на стойност 60 000 лева, № 2/12.01.2011 г. на стойност 261 905,63 лева, № 1/03.01.2011г. на стойност 35 230,80 лева, № 2/12.01.2011 г. на стойност 132 741,22 лева, общо на стойност 489 877,65 лева. От общата стойност, съгласно отправената от ищцовото дружество до ответника покана от 05.01.2011 г., съдържаща справка, били предявени за плащане СМР на стойност 369 034,30 лева.
Ищецът твърди, че посочените СМР вложени и изпълнени на процесния обект, са му били предадени от изпълнителя, „П. И.” ООД, но не са били предадени от „Б.Б.Г.” ЕООД на ответника „Л.Б. ЕООД Е.К.” КД и се ползват от последното, без основание, поради което същият се обогатил неоснователно със сумата от 369 034,30 лева, от която сума в настоящото производство ищецът с настоящия иск предявява за плащане 155 252, 82 лева. (виж уточн. молба от 19.06.2017.г.)
Ето защо ищецът моли, съда да
постанови решение, с което да осъди ответника „Л. Б. ЕООД, ЕИК
*********, на основание
чл.59 ЗЗД да заплати на ищеца сумата от
289 557,34лв., съставляваща вреди от неоснователно обогатяване, предявен като частичен от общо
дължимите 902 363,69лв. (виж
уточ. молба вх. №5891/19.06.2017г.(л.13-л.19 )и уточн. молба вх.
№66977/25.07.2017г. (л.201-л.202)), с която сума ответникът се е обогатил неоснователно, съставляваща
стойността на вложени от ищеца в обект
супермаркет ЛИДЛ в УПИ ІІ -1758, кв.877, ж.к. „Д.-
Прави възражение за нищожност на договор за строителство №F153/B3 от 24.11.2009г., сключен между „Л.Б. ЕООД Е.К.” КД, ЕИК ******** и трето лице – „Б. Б. Г.” ЕООД (виж уточ. молба вх. №66977/25.07.2017г. (л.201-л.202)
Препис от исковата молба е получена от ответника „Л.Б. ЕООД Е.К.” КД и в срока по чл.367 ал.1 от ГПК същият е подал писмен отговор, чрез пълномощниците си адв. Стоил Христов и адв. Г.Т..
С отговора ответникът „Л.Б. ЕООД Е.К.” КД прави възражения за нередовност и недопустимост на исковата молба, както и възражение за разглеждане на спора по реда на глава 32 от ГПК. Поддържа, че не е налице нито една от хипотезите на чл.365 от ГПК и че делото следва да се разглежда по общия исков ред. Излага следните съображения:
Ответникът „Л.Б. ЕООД Е.К.” КД твърди, че исковата молба и уточняващите я такива от 16.06.2017г. и 24.07.2017г. не отговарят на изискванията на чл.127, ал.1, т.4 и т.5 ГПК, както и на чл.128 т.3 ГПК, поради това, че от обстоятелствената част на същите не ставало ясно какви искове са предявени от ищеца, срещу кои страни, на какво се основават претенциите и как са формирани предявените суми, които обстоятелства водели до неяснота на същата, а от там и до невъзможност за ответника да организира защитата си.
С оглед на така изложеното прави искане исковата молба да бъде върната на ищеца и производството по делото да бъде прекратено.
Ответникът „Л.Б. ЕООД Е.К.” КД твърди, че не е ясно срещу кои ответници е предявена исковата молба, тъй като с първоначалната се сочи като ответник „Л.Б. ЕООД Е.К.” КД, а в т.2.8 от уточняващата молба от 16.06.2017г. ищецът е направил искане последното и „Б. Б. Г.” ЕООД (със сегашно наименование „А. М.” ЕООД ) да бъдат осъдени да заплатят на „Б.Б.Г.” ЕООД исковата сума, предявена като частичен иск, както и да бъде прогласена нищожността на договор F 153/ВЗ от 24.11.2009г., сключен между ответника и „А. М.” ЕООД.
Ответникът „Л.Б. ЕООД Е.К.” КД сочи още, че с уточняващата молба от 24.07.2017г. ищецът е заявил, че не предявява иск за прогласяване на нищожност на договор F 153/ВЗ от 24.11.2009г., но не се е отказал от осъдителната си претенция срещу „АМ Мениджмънт” ЕООД.
Доколкото „А. М.” ЕООД не било конституирано като ответник в настоящото производство и какви са фактическите и правни основания за предявяването на една претенция към ответника и „А.М.” ЕООД и дали се иска осъждане на двете дружества при условията на неделимост или на солидарност, ответникът твърди, че така наведените в обстоятелствената част на исковата и уточняващите я молби твърдения от ищеца са неясни, в противоречие с изискванията на чл.127, ал.1, т.5 ГПК и възпрепятстват възможността да бъде изяснен предмета на делото и нарушават правото му на защита.
На следващо място ответникът „Л.Б. ЕООД Е.К.” КД сочи, че изложените от ищеца „Б.Б.Г.” ЕООД фактически твърдения в исковата молба, с искане за заплащане на извършени СМР и доставки на материали, претенция основана на договорно правоотношение и твърденията, че ответникът се е обогатил неоснователно за негова сметка и счита същите взаимоизключващи се.
Отделно от изложеното, твърди, че въпреки уточняващата молба от 16.06.2017г. и приложената към същата справка по чл.366 ГПК не ставало ясно как е формиран размера на частично предявения иск от 289 557,34 лева от общо дължимите 902 363,69 лева.
Твърди, че сборът на сумите, посочени в справката не е идентичен с общата претендирана сума, нито с частичната. А по-голямата част от посочени сумите в справката се претендират в тяхната цялост, а не както се твърди частично. Единствената сума, която е заявил ищецът, че се претендира частично била сума по извършени СМР от дружество „П. И.” ООД.
По допустимостта на предявения иск ответникът „Л.Б. ЕООД Е.К.” КД излага следното:
Ответникът „Л.Б. ЕООД Е.К.” КД поддържа, че исковата претенция е недопустима, поради противоречие с разпоредбата на чл.26, ал.2 ГПК, тъй като от съдържанието на обстоятелствената част на исковата молба, било видно, че процесните суми формиращи исковата се претендират от името на трети лица, за които ищецът твърди, че са извършили СМР и доставки на процесния строителен обект, но не твърди, че сам е извършил сам тези СМР и доставки.
Отделно от това, поддържа недопустимост на исковата претенция за неоснователно обогатяване, тъй като счита, че посочения правен институт е предоставен да бъде използван единствено когато липсва друго материално основание на претенцията за поправяне на създаденото положение и представлява извъндоговорен източник на облигационни отношения.
Твърди, че „Л.Б. ЕООД Е.К.” КД възложил изграждането на процесния обект, сключвайки договор с един изпълнител в лице на търговското дружество „А.М.” ЕООД (с предишно наименование „Б.Б. Г.” ЕООД) и че между ищеца и ответното дружество никога не е имало договорна връзка по отношение на процесния строителен обект. С оглед на това и че дължи заплащане на извършените СМР на „А. М.” ЕООД.
Счита, че ищецът „Б.Б.Г.” ЕООД разполага с други средства, чрез които да защити своя интерес, като предяви директна искова претенция срещу главния изпълнител „А. М.” ЕООД, с оглед твърденията му, че „Б.Б.Г.” ЕООД е имал договор за подизпълнение с последния, по който неполучил плащане за извършването на превъзложени СМР.
Ето защо, ответникът счита исковата претенция, предявена на основание чл.59 ал. 2 от ЗЗД, недопустима.
На следващо място в отговора ответникът „Л.Б. ЕООД Е.К.” КД твърди недопустимост на предявения иск и поради наличието на СПН, по претенцията за заплащане на доставени и вложени осветителни тела, произведени от дружеството „Р.” ГмбХ, Г. на стойност 27 301,66лева. Твърди, че по същата е постановено влязло в сила решение по т.д. №42/2013 г. по описа на Софийски окръжен съд, Търговско отделение, III-ти състав, с което искът е отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан. Същото било потвърдено с решение №1116 от 29.05.2014г. по т.д. №488/2014г. по описа на Софийски апелативен съд, влязло в сила с определение №407 от 08.06.2015г. по т.д. №3759/2014г. на ВКС, с което не е допуснато до касационно обжалване.
Ответникът „Л.Б. ЕООД Е.К.” КД счита недопустимо и възражението на ищеца за нищожност на договор за строителство F 153/ВЗ от 24.11.2009г., поради липса на правен интерес. Сочи, че в случая ищецът сам е представил този договор, който не му е противопоставен от ответника, поради което и прави извод, че не е налице право и правен интерес за ищеца да предявява възражение за нищожност на последния. Поддържа, че с прогласяването на нищожността на процесния договор нищо в правната сфера на ищеца не би се променило и същото не би било основание за възникването на каквито и да било субективни права за последния, поради това, че не е страна по него.
По основателността на предявените искове ответникът излага следното:
Оспорва изцяло твърденията на ищеца за наличие на каквато и да било облигационна връзка между страните в настоящото производство, каквато счита, че може да бъде презюмирана от наведените в исковата молба твърдения и претендираното заплащане на извършени СМР и доставки на материали на процесния обект, твърдение за наличие на претенция, произтичаща от договорно правоотношение. Оспорва и наведените твърдение за неоснователно обогатяване на ответника в размер на исковата сума, счита същото за опит за обосноваване на извъндоговорен източник на облигационни задължения. Сочи, че с уточняващата молба, ищецът е навел и твърдение, че спорните правоотношения са по повод изграждането, въвеждането в експлоатация, ползването и заплащането на видове и количества СМР за процесния строителен обект.
Така въведените от ищеца фактически твърдения ответникът счита за изцяло несъстоятелни и оспорва изцяло исковата молба.
Ответникът твърди, че „Л.Б. ЕООД Е.К.” КД не е сключвало договор (нито писмен, нито устен) с ищеца, от който за него да произтичат каквото и да било облигационно задължение спрямо „Б.Б.Г.” ЕООД, както и че не съществуват и каквито и да било задължения за ответника спрямо „Б.Б.Г.” ЕООД, които да имат извъндоговорен характер, поради което и че не е налице каквото и да било правно основание за заплащане на паричната претенция на ищеца.
Счита представените от ищеца договори и фактури, издадени от подизпълнители на „Б.Б.Г.” ЕООД неотносими към спора, доколкото касаели отношения между ищцовото дружество и тези дружества.
Ответникът твърди, че не се е задължавал да извърши каквито и да било плащания във връзка с тези фактури, издадени на „Б.Б.Г.” ЕООД и единствено лице, което дължи плащане по тях. Счита недопустимо самият ищец да претендира заплащане на суми по фактури, издадени от трети лица, а не от него.
На следващо място в отговора, ответникът излага, че за процесния обект „Л.Б. ЕООД Е.К.” КД е сключил валиден договор единствено с „АМ Мениджмънт” ЕООД (с предишно наименование „Бизнес БГ Груп” ЕООД), въз основа на която на последното били възложени СМР и дейности по строителството.
Ответникът поддържа, че с разпоредбата на чл.163, ал. 4 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) строителят може да възложи на подизпълнител извършването на отделни видове строителни и монтажни работи или на части (етапи) от строежа. Твърди, че с изрична декларация, приложена към отговора, управителят на „АМ Мениджмънт” ЕООД се задължил до действителното започване на строителството на обекта да сключи договор с подизпълнител, притежаващ необходимата категория, какъвто договор бил сключен с подизпълнителя в лицето на „К. Г.” ЕООД.
Поддържа, че правните отношение между „А. М.” ЕООД и неговите подизпълнители, включително подизпълнителите на подизпълнители не обвързват „Л.Б. ЕООД Е.К.” КД.
Ответникът твърди, че всички извършени СМР и доставки по договора между „Л.Б. ЕООД Е.К.” КД и „А. М.” ЕООД са отразени в протоколи за отчитане на СМР, подписани от представители на ответника и „А.М.” ЕООД и дължимите в тази връзка суми са заплатени от ответното дружество. Част от сумите за извършените СМР са били заплатени директно на „К. Г.” ЕООД по силата на тристранно споразумение, сключено между възложителя, изпълнителя и „К. Г.” ЕООД. С оглед на което поддържа, че не ползва без основание процесните СМР, нито пък се е обогатил неоснователно с тяхната стойност, тъй като те са му били валидно предадени и е извършил дължимите за тях плащания към своя контрагент.
Отделно от изложеното, твърди, че ищецът „Б.Б.Г.” ЕООД не е установил реално настъпилото си обедняване, настъпило на извъндоговорно облигационно отношение - намаляване на актива, увеличаване на пасива или пропуск да увеличи актива му.
Ответникът „Л.Б. ЕООД Е.К.” КД счита неоснователно и твърдението на ищеца, че тъй като лицата, подписали процесиите протоколи за предаване на СМР били служители на ищцовото дружество, то последното е действителният строител и на него се дължат плащания.
Твърди, че лицето К. С. е определен за технически ръководител на обекта и от управителя на дружеството строител „А. М.” ЕООД по силата на изрично пълномощно. Последният действал в качеството си на представител на строителя, със задача да подписва актовете и протоколите по време на строителството на обекта, а не в качеството на служител на трето лице. Техническият ръководител извършвал тези дейности единствено от името и за сметка на „А.М.” ЕООД.
Ответникът счита, че дори и да бъде прието, че лицето К. С. е имал и трудово правоотношение с ищеца, то това обстоятелство не създава облигационна връзка между ищцовото дружество и ответника.
На следващо място в отговора ответникът „Л.Б. ЕООД Е.К.” КД прави възражение за изтекла погасителна давност. Твърди, че дори и да бъде прието, че предявената частична претенция е основателна, то същата е погасена по давност, с оглед наведените от ищеца твърдения, че е за доставки на материали и СМР услуги извършени в периода м. юни – м.октомври 2010г. Сочи, че исковата молба е подадена на 29.12.2016г., поради което поддържа, че в случай че се претендира неоснователно обогатяване, същата е погасена по давност, тъй като при неоснователното обогатяване давността започва да тече от момента на настъпване на имущественото разместване, което ищецът твърди, че се е реализирало повече 6 години от датата на предявяване на исковата молба. Счита, че дори да бъде прието, че имущественото разместване е настъпило едва с въвеждането в експлоатация на процесния строителен обект, а именно 28.12.2011 г., претенцията отново се явява погасена по давност.
Прави възражение за изтекла погасителна давност и в случай, че бъде прието, че претенцията се основава на договорно правоотношение, поради това, че исковата молба е подадена след изтичане на общата 5-годишна давност по чл.110 ЗЗД.
С отговора на исковата молба ответникът е направил и възражение за прихващане, в случай, че съда приеме частично или пълно, предявената искова претенция за основателна, с дължими от ответника ликвидни и изискуеми вземания по изпълнителен лист, издаден срещу ищеца на 13.05.2013 г. по т.д. 5539/2013 г. TO, VI-13 състав, по описа на Софийски градски съд, които вземания са на обща стойност от 52 899,45 лева, формирана по следния начин:
- 42 775,60 лева, представляващи вземане за неустойка по договор между „К.Г.” ЕООД и „Б.Б.Г.” ЕООД, цедирано в полза на ответника;
- 5 255,60 лева, представляващи лихви за забава върху главницата за периода 22.10.2010 г. - 29.12.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата от 29.11.2011г. до окончателното изплащане на сумата;
- 4 868,25 лева, представляващи направени разноски по делото.
Моли, съда да постанови съдебен акт, с който върне исковата молба на ищеца като нередовна и прекрати производството по делото.
В случай, че приеме исковата молба за редовна, да остави същата без разглеждане и прекрати производството по делото като недопустимо.
В случай, че приеме исковата молба за редовна и допустима да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани.
Претендира се осъждане на ищеца да заплати на ответника сторените в настоящото производство разноски.
В срока по чл. 372, ал.1 от ГПК, ищецът „Б.Б.Г.” ЕООД е подал допълнителна искова молба, с която поддържа първоначалната и уточняващите я молби от 16.06.2017г. и от 24.07.2017г. и отговаря на въведени възражения и твърдения от ответника с отговора.
С допълнителната искова молба ищецът „Б.Б.Г.” ЕООД излага следното:
Счита неоснователно възражението на ответника „Л.Б. ЕООД Е.К.” КД, че производството по делото не подлежи на разглеждане по Глава 32 от ГПК, а по общия исков ред. Твърди, че са налице правоотношения между страните, основаващи се на търговски сделки, резултативно довели до обогатяване на патримониума на ответното дружество с извършените от ищеца или по негово възлагане доставки и СМР, обуславящи предпоставките на чл.365, т.1 ГПК.
Възраженията на ответника „Л.Б. ЕООД Е.К.” КД за нередовност на исковата молба и уточняващите я молби от 16.06.2017г. и от 24.07.2017г., счита бланкетни и обусловени от наличието на процесуалната възможност дадена с разпоредбата на чл.367, ал.1, т.4 от ГПК и като такива, неоснователни.
Ищецът „Б.Б.Г.” ЕООД сочи, че както с исковата молба, така и с тази от 16.06.2017г. е изложил фактите, на които основава и обуславящи исковата претенция.
Уточнява, че е предявил иск срещу ответника „Л.Б. ЕООД Е.К.” КД, в качеството му на лице ползващо се от доставените на процесния обект в гр.Русе и вложени в него материали, както и от извършени на този обект строително монтажни работи. Твърди, че ползването на възникналия в следствие на осъщественото строителство недвижим имот и трайно прикрепените към него вещи се осъществява от откриването на магазина, съгласно неговото предназначение от 13.01.2012г. С оглед на това твърди, че вследствие на това ползване ответникът се е обогатил неоснователно най-малко със стойността на извършените от ищеца или по негово възлагане СМР. Твърди, че ползването е без основание, защото стойността на тези материали и СМР не са заплатени от възложителя на лицата, които са ги доставили и/или изпълнили, за което изложил фактически твърдения в първоначалната искова молба и уточняващите я такива, подкрепени също и от представените писмени доказателства.
Ето защо ищецът „Б.Б.Г.” ЕООД счита, че не са налице сочените от ответника нередовности на исковата молба по пункт ІІ, т.т. 1 и 2 от отговора.
На следващо място ищецът „Б.Б.Г.” ЕООД счита неоснователно и направеното от ответника „Л.Б. ЕООД Е.К.” КД възражение за недопустимост на предявените искове на сочените с отговора основания.
Твърди, че с исковата молба са предявени права, принадлежащи на ищцовото дружество, което обстоятелство било изрично посочено и подкрепено с представените писмени доказателства, актове и протоколи съставяни в хода на строителството.
Ищецът твърди, че извършените СМР и доставените материали принадлежат на „Б.Б.Г.” ЕООД. Същите били извършени от него или по негово възлагане от трети лица, но като страна в процеса на строителство. Твърди, че материалите и извършените СМР са приети от „Б.Б.Г.” ЕООД, не са били предадени на ответника, не са заплатени от него, но са вложени в обекта и се ползват от последния, без основание.
По възражението на ответника за недопустимост на исковата претенция за неоснователно обогатяване, ищецът поддържа, че доколкото е лице имащо правата на собственост върху СМР и материалите вложени в процесния обект и произтичащите от правото на собственост деривативни права върху тях и същите се ползват от ответника, същото е неоснователно.
На следващо място ищецът „Б.Б.Г.” ЕООД излага, че поради това, че е направил възражение за нищожност на процесния договор за строителство от 24.11.2009г., сключен между ответника и „А. М.” ЕООД (с предишно наименование „Б. БГ Г.” ЕООД, както и поради обстоятелството, че е договарял с трети лица за доставката на материали и изпълнение на СМР за процесния обект и поради липсата на твърдения от ответника, „А. М.” ЕООД („Б. Б. Г.” ЕООД) да му е предало процесните СМР, твърдени от ищеца като собствени на „Бизнес БГ Груп” ЕООД и ползвани от ответника, счита възражението на ответника за липсата на правно основание за заплащане на паричната претенция от „Л.Б. ЕООД Е.К.” КД на ищеца „Б.Б.Г.” ЕООД, както договорно, така и извъндоговорно и аргументите, че „Л.Б. ЕООД Е.К.” КД е възложило изграждането на процесния обект като е сключил договор единствено с един изпълнител в лицето на търговско дружество „А. М.” ЕООД, неоснователни.
Ищецът „Б.Б.Г.” ЕООД счита неоснователно и възражението за недопустимост поради наличие на СПН по отношение на доставените и монтирани на обекта осветителни тела. Поддържа, че доколкото е налице, с оглед отхвърлителния диспозитив на постановеното първоинстанционно решение и потвърдителното въззивно такова, СПН се разпростира до стойността 27 301,66 лева, съставляваща и предявена незаплатена цена на доставени и монтирани осветителни тела на този обект. А тъй като с настоящия иск се претендира обогатяване на ответника, то същият бил допустим и основателен. Твърди, че в производството по т.д. №42/2013г. на СОС, било установено, че осветителни тела със съответната индивидуализация са доставени и монтирани на обекта и искането в случая е за сумата, с която ответникът се е обогатил без да има основание за това, ползвайки чужди вещи.
Поддържа възражението за нищожност на договор за строителство F 153/ВЗ от 24.11.2009г., счита същото допустимо, и основателно, а становището на ответника, че с прогласяването на нищожността му нищо в правната сфера на ищеца не би се променило, несъстоятелно. Твърди, че поради нищожността на процесния договор за строителство са настъпили противоправните последици за ищеца, а ответника се обогатил неоснователно, тъй като в хода на строителството на обекта „Б.Б.Г.” ЕООД е извършило СМР, негов представител присъствал на всички оперативки свързани със строителството, а извършените СМР не са били предадени на и незаплатени от ответника.
Ищецът „Б.Б.Г.” ЕООД твърди още, че без участието и против волята на ищцовото дружество, обектът е бил приет, с експертен доклад, към който, първоначално били приложени документи за друг обект. А отделно от посоченото твърди, че и самият ответник признавал извършването на СМР от „Б.Б.Г.” ЕООД.
По възражението на ответника за изтекла погасителна давност, счита същото за неоснователно, с аргументи, че ответникът се е обогатил неоснователно със сумите, посочени в исковата молба и индивидуализирани с писмена молба от 16.06.2017г. от момента, от който е започнало ползването на вещите или с откриването на магазина: 13.01.2012г.
Изцяло оспорва направеното с отговора възражение за прихващане. Счита, че за сумите, които ответника предявява, липсва противопоставимост на вземанията. Че не е налице идентично правоотношение, а вземането на ответника е на основание договор за цесия. Оспорва като изрично непротивопоставими вземането за присъдени лихви за забава и разноски в исково производство.
В срока по чл.373, ал.1 от ГПК, ответникът „Л.Б. ЕООД Е.К.” КД е подал отговор на допълнителната искова молба, с който поддържа всички възражения, твърдения и искания, направени с първоначалния отговор. Оспорва твърденията, изявленията и обстоятелствата изложени в допълнителната искова молба.
Софийският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства и съгласно разпоредбата на чл.235 ГПК намира за установено следното от фактическа страна:
С
договор за строителство F 153/ВЗ от 24.11.2009г. сключен между „Л.Б. ЕООД Е.К.” КД,
ЕИК ******** и трето лице – „Б.Б. Г.” ЕООД, като „Л.Б. ЕООД Е.К.” КД
възложил на „Б. Б. Г.” ЕООД, със сегашно наименование „И. К.” ЕООД (след извършена служебно справка
в Търговския регистър при АВп, съдът установи, че след вписани промени в
обстоятелствата по партидата на „Б. Б. Г.” ЕООД сегашното наименование на дружеството е „А. М.” ЕООД) изпълнението на строителството на Супермаркет ЛИДЛ с
външни В и К връзки – І етап основно тяло и помещение за приготвяне на хляб”,
находящ се в гр. Р. ж.к. „Д.-
С договор за възлагане на строително-монтажни работи от 20.04.2010г., от който представя само първа и последна страница, главният изпълнител „БИЗНЕС БГ ГРУП” ЕООД възложило на „Б.Б.Г.” ЕООД да организира и извърши всички СМР на обекта. Ищецът твърди, че не разполага с целия договор, по който е страна, но и така съдът приема за доказано неговото съществуване, съгласно чл.190 ал.2 ГПК и чл.161 ГПК.
С Договор за строителство „Л.Б. ЕООД е.К.” КД от 09.11.2010г. е възложил СМР на изпълнител „Б. Б. Г.” ЕООД и подизпълнител „К. Г.” ЕООД в обект Л., гр.Р.кв.Д. 1.
С банков превод от 16.11.2010 г. „Л.Б. ЕООД е.К.” КД е заплатил на „К. Г.” ЕООД.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
По делото се доказа, че с договор за
строителство F 153/ВЗ от 24.11.2009г. „Л.Б. ЕООД Е.К.” КД възложил на „Б. Б. Г.” ЕООД изпълнението на строителството на Супермаркет ЛИДЛ с
външни В и К връзки – І етап основно тяло и помещение за приготвяне на хляб”,
находящ се в гр.Р. ж.к. „Д.-
Това е достатъчно са отхвърляне на предявения иск, но за пълнота следва де се спомене, че и дори и при наличие на правно основание за дължимостта на исковата претенция същата би била неоснователна и поради изтичане на петгодишната погасителна давност от влагането на строителните материали през 2011г. до предявяването на иска на 03.01.2017г. „Л.Б. ЕООД е.К.” КД с отговора на исковата молба е направил възражение за изтекла погасителна давност.
Ето защо съдът намира иска на „Б.Б.Г.” ЕООД за неоснователен в пълния му предявен размер.
„Б.Б.Г.” ЕООД на основание чл.78 ал.3 ГПК следва да понесе разноските на „Л.Б. ЕООД е.К.” КД в размер на 6610,58лв.
Водим
от горното СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен иска на „Б.Б.Г.”
ЕООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление *** срещу „Л.Б. ЕООД Е.К.” КД, ЕИК ******** със седалище и адрес на
управление *** за вреди от неоснователно обогатяване за
заплащане на сумата 289 557,34лв. (двеста осемдесет и девет хиляди
петстотин петдесет и седем лева и тридесет и четири стотинки), предявен като
частичен от общо 902 363,69лв., представляващи стойността
на вложени от „Б.Б.Г.” ЕООД в
обект супермаркет ЛИДЛ в УПИ ІІ -1758, кв.877, ж.к. „Д.-
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.3 ГПК „Б.Б.Г.” ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление *** да заплати на „Л.Б. ЕООД Е.К.” КД, ЕИК ******** със
седалище и адрес на управление *** направените по делото разноски в размер на 6610,58лв. (шест хиляди шестстотин и
десет лева и петдесет и осем стотинки).
Решението
може да се обжалва пред Апелативен съд гр.София съд в двуседмичен срок от връчването
му.
Председател: