Р Е Ш Е Н И E № 439
гр.Сливен, 19.05.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, десети граждански състав, в публично съдебно заседание на
осемнадесети май през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
НИНА КОРИТАРОВА
При секретаря МАРИАНА Т., като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 3268/2019
г. по описа на РС – Сливен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба, с която са
предявени при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 ГПК
за установяване съществуване на вземания на заявител по подадено
заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК- „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост” № 4, Бизнес Парк
София чрез адв. З.Ц. от САК , против Е.С.И., ЕГН: **********
***, на която заповедта за изпълнение е била връчена по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК.
Ищецът твърди,
че страните били сключили следните договори: Договор за мобилни услуги №
********* от 12.01.2015 г. съгласно който на клиента му бил предоставен мобилен
телефонен номер ********** и мобилно устройство Tablet
Prestigio Ranger 3277
Фактура № **********/15.11.2016 г. за отчетния период от 15.10.2016 г. до 14.11.2016 г., която включва следните задължения-за мобилен номер ********** месечна абонаментна такса от 24,98 лв. с ДДС, месечна лизингова вноска за мобилно устройство LG K 10 LTE White в размер на 14,59 лв. с ДДС, за мобилен номер ********** месечна абонаментна такса в размер на 24,12 лв. с ДДС, за мобилен номер ********** месечна абонаментна такса в размер на 24,98 лв. с ДДС, месечна лизингова вноска за мобилно устройство Huawei P8 Lite Black от 13,59 лв. с ДДС и за мобилен номер ********** задължения за потребени мобилни услуги и такси в общ размер на 30,14 лв. с ДДС, като общата сума начислена във фактурата била 132,40 лв. и от нея било приспаднато надвнесено плащане за задължение за предходен отчетен период в размер на 75,22 лв. и се дължала сумата от 57,18 лв.
Фактура № **********/15.12.2016 г. за отчетния период от 15.11.2016 г. до 14.12.2016 г., която включва следните задължения-за мобилен номер ********** месечна абонаментна такса от 24,98 лв. с ДДС, месечна лизингова вноска за мобилно устройство LG K 10 LTE White в размер на 14,59 лв. с ДДС, за мобилен номер ********** месечна абонаментна такса в размер на 19,99 лв. с ДДС, за мобилен номер ********** месечна абонаментна такса в размер на 24,98 лв. с ДДС, месечна лизингова вноска за мобилно устройство Huawei P8 Lite Black от 13,59 лв. с ДДС и за мобилен номер ********** задължения за потребени мобилни услуги и такси в общ размер на 33,74 лв. с ДДС, като общата сума начислена във фактурата била 131,87 лв.
Фактура № **********/15.01.2017 г. за отчетния период от 15.12.2016 г. до 14.01.2017 г., която включва следните задължения-за мобилен номер ********** месечна абонаментна такса от 24,98 лв. с ДДС, месечна лизингова вноска за мобилно устройство LG K 10 LTE White в размер на 14,59 лв. с ДДС, за мобилен номер ********** месечна абонаментна такса в размер на 19,99 лв. с ДДС, за мобилен номер ********** месечна абонаментна такса в размер на 24,98 лв. с ДДС, месечна лизингова вноска за мобилно устройство Huawei P8 Lite Black от 13,59 лв. с ДДС и за мобилен номер ********** задължения за потребени мобилни услуги и такси в общ размер на 30 лв. с ДДС, като общата сума начислена във фактурата била 128,13 лв. След предсрочното прекратяване на договорите за мобилни услуги поради виновно изпадане в забава от страна на потребителя била издадена и фактура № **********/15.03.2017 г., в която били включени задължения за заплащане на неустойка поради предсрочното прекратяване на договорите за номерата-**********; **********; ********** и ********** в общ размер на 1553,07 лв. и предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски за мобилните устройства LG K 10 LTE White и Huawei P8 Lite Black в размер на 394,52 лв. с ДДС. Размерът и основанието за възникване на неустойките били уредени в т. 11 от Договор за мобилни услуги № ********* и в т. 4 от Допълнително споразумение № ********* към договор за мобилни фиксирани услуги от 12.10.2016 г. и т. 11 от Договор за мобилни услуги № ********* и т. 11 от Договор за мобилни услуги № ********* от 04.05.2015 г. Съгласно тези клаузи, които били с идентично съдържание при прекратяването на срочен договор за мобилни услуги по вина на потребителя последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за абонамента месечни такси от прекратяването на договора до изтичане на първоначално определения му срок на действие. Предсрочната изискуемост на лизинговите вноски била уредена в чл. 12 от ОУ на оператора за договорите за лизинг, като предпоставка за упражняването на това право било неизпълнението на задълженията на лизингополучателя.
Ищецът бил подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК., която била връчена на ответницата по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, което обуславяло правния интерес на ищеца от предявяването на настоящия иск.
Моли да се признае за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на мобилния оператор сумата от 2264,77 лв., съставляваща незаплатени суми по следните фактури- Фактура № **********/15.11.2016 г., Фактура № **********/15.12.2016 г., Фактура № **********/15.01.2017 г. и Фактура № **********/15.03.2017 г. ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане на вземането.
Претендират се деловодни разноски сторени в заповедното и исковото производство.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба чрез назначения си особен представител адв. М.К.. Оспорва иска по основание и по размер. Заявява, че ищецът не представя доказателства дали е бил уведомил ответницата за настъпване на предсрочната изискуемост на договорите и че на основание чл. 87 ЗЗД е предоставил на ответницата подходящ срок за изпълнение преди да бъде подадено заявлението по чл. 410 ГПК. Счита, че клаузите на договорите уреждащи задължението за заплащане на неустойка при предсрочното прекратяване на договорите са неравноправни и същите съгласно чл. 146, ал. 1 от ЗЗП следва да бъдат обявени за нищожни, като тези норми били императивни и съдът следвало служебно да следи за тях. Договорите били предсрочно прекратени по инициатива на мобилния оператор, а не по инициатива на потребителя. При виновна забава от страна на потребителя мобилният оператор могъл да претендира единствено лихва за забава или неустойка за забава, стига последната да не била уговорена в необосновано висок размер по арг. от чл. 143, т. 5 от ЗЗП. Неравноправна била и клаузата, която позволявала на оператора сам да прекрати договора и същевременно да претендира под формата на неустойка възнаграждение за престация по вече прекратения договор, която не е извършил- чл. 143, т. 6, предл. 2 ЗЗП. Клаузите били нищожни и не пораждали правния си ефект. Твърди, че била постигната и извънсъдебна спогодба между ищеца и Комисия за защита на потребителите от 11.01.2018 г., като съгласно нея ищецът се задължил да измени клаузата за неустойката, така че същата да не надвишава трикратния размер на месечните абонатни такси. Моли да бъде отхвърлен иска и да бъдат присъдени разноски и възнаграждение за особен представител в пълен размер.
Съдът като взе предвид доводите
изложени в исковата молба и след преценка на доказателствата по делото по
отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Видно от приложеното ч.гр.д.№ 836/2019
г. по описа на РС-Сливен срещу длъжника Е.С.И., ЕГН: ********** *** е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №
605/15.02.2019 г. за общата
сума сумата от сумата
от 2264,77 лв., съставляваща незаплатени суми по
следните фактури- Фактура № **********/15.11.2016 г., Фактура №
**********/15.12.2016 г., Фактура № **********/15.01.2017 г. и Фактура №
**********/15.03.2017 г. ведно със законната лихва върху главницата от датата
на подаване на заявлението до окончателното плащане на вземането. Заповедта е била
връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК на длъжника.
Страните са
сключили следните договори: Договор за мобилни услуги № ********* от 12.01.2015
г. съгласно който на клиента му бил предоставен мобилен телефонен номер
********** и мобилно устройство Tablet Prestigio Ranger 3277
Фактура № **********/15.11.2016 г. за отчетния период от 15.10.2016 г. до 14.11.2016 г., която включва следните задължения-за мобилен номер ********** месечна абонаментна такса от 24,98 лв. с ДДС, месечна лизингова вноска за мобилно устройство LG K 10 LTE White в размер на 14,59 лв. с ДДС, за мобилен номер ********** месечна абонаментна такса в размер на 24,12 лв. с ДДС, за мобилен номер ********** месечна абонаментна такса в размер на 24,98 лв. с ДДС, месечна лизингова вноска за мобилно устройство Huawei P8 Lite Black от 13,59 лв. с ДДС и за мобилен номер ********** задължения за потребени мобилни услуги и такси в общ размер на 30,14 лв. с ДДС, като общата сума начислена във фактурата била 132,40 лв. и от нея било приспаднато надвнесено плащане за задължение за предходен отчетен период в размер на 75,22 лв. и се дължала сумата от 57,18 лв.
Фактура № **********/15.12.2016 г. за отчетния период от 15.11.2016 г. до 14.12.2016 г., която включва следните задължения-за мобилен номер ********** месечна абонаментна такса от 24,98 лв. с ДДС, месечна лизингова вноска за мобилно устройство LG K 10 LTE White в размер на 14,59 лв. с ДДС, за мобилен номер ********** месечна абонаментна такса в размер на 19,99 лв. с ДДС, за мобилен номер ********** месечна абонаментна такса в размер на 24,98 лв. с ДДС, месечна лизингова вноска за мобилно устройство Huawei P8 Lite Black от 13,59 лв. с ДДС и за мобилен номер ********** задължения за потребени мобилни услуги и такси в общ размер на 33,74 лв. с ДДС, като общата сума начислена във фактурата била 131,87 лв.
Фактура № **********/15.01.2017 г. за отчетния период от 15.12.2016 г. до 14.01.2017 г., която включва следните задължения-за мобилен номер ********** месечна абонаментна такса от 24,98 лв. с ДДС, месечна лизингова вноска за мобилно устройство LG K 10 LTE White в размер на 14,59 лв. с ДДС, за мобилен номер ********** месечна абонаментна такса в размер на 19,99 лв. с ДДС, за мобилен номер ********** месечна абонаментна такса в размер на 24,98 лв. с ДДС, месечна лизингова вноска за мобилно устройство Huawei P8 Lite Black от 13,59 лв. с ДДС и за мобилен номер ********** задължения за потребени мобилни услуги и такси в общ размер на 30 лв. с ДДС, като общата сума начислена във фактурата била 128,13 лв. След предсрочното прекратяване на договорите за мобилни услуги поради виновно изпадане в забава от страна на потребителя била издадена и фактура № **********/15.03.2017 г., в която били включени задължения за заплащане на неустойка поради предсрочното прекратяване на договорите за номерата-**********; **********; ********** и ********** в общ размер на 1553,07 лв. и предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски за мобилните устройства LG K 10 LTE White и Huawei P8 Lite Black в размер на 394,52 лв. с ДДС. Размерът и основанието за възникване на неустойките били уредени в т. 11 от Договор за мобилни услуги № ********* и в т. 4 от Допълнително споразумение № ********* към договор за мобилни фиксирани услуги от 12.10.2016 г. и т. 11 от Договор за мобилни услуги № ********* и т. 11 от Договор за мобилни услуги № ********* от 04.05.2015 г. Съгласно тези клаузи, които били с идентично съдържание при прекратяването на срочен договор за мобилни услуги по вина на потребителя последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за абонамента месечни такси от прекратяването на договора до изтичане на първоначално определения му срок на действие. Предсрочната изискуемост на лизинговите вноски била уредена в чл. 12 от ОУ на оператора за договорите за лизинг, като предпоставка за упражняването на това право било неизпълнението на задълженията на лизингополучателя.
Видно от изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза процесни фактури били отразени в счетоводните регистри на ищеца и в дневниците за продажби на същия за съответния месец с изключение на последната фактура, която не била отразена в дневниците за продажби. Общият размер на незаплатените задължения на ответника към ищцовото дружество се равнява на 2264,77 лв. Фактура № **********/15.11.2016 г. за отчетния период от 15.10.2016 г. до 14.11.2016 г., включва следните задължения-за мобилен номер ********** месечна абонаментна такса от 24,98 лв. с ДДС, месечна лизингова вноска за мобилно устройство LG K 10 LTE White в размер на 14,59 лв. с ДДС, за мобилен номер ********** месечна абонаментна такса в размер на 24,12 лв. с ДДС, за мобилен номер ********** месечна абонаментна такса в размер на 24,98 лв. с ДДС, месечна лизингова вноска за мобилно устройство Huawei P8 Lite Black от 13,59 лв. с ДДС и за мобилен номер ********** задължения за потребени мобилни услуги и такси в общ размер на 30,14 лв. с ДДС, като общата сума начислена във фактурата била 132,40 лв. и от нея било приспаднато надвнесено плащане за задължение за предходен отчетен период в размер на 75,22 лв. и се дължала сумата от 57,18 лв.
Фактура № **********/15.12.2016 г. за отчетния период от 15.11.2016 г. до 14.12.2016 г., включва следните задължения-за мобилен номер ********** месечна абонаментна такса от 24,98 лв. с ДДС, месечна лизингова вноска за мобилно устройство LG K 10 LTE White в размер на 14,59 лв. с ДДС, за мобилен номер ********** месечна абонаментна такса в размер на 19,99 лв. с ДДС, за мобилен номер ********** месечна абонаментна такса в размер на 24,98 лв. с ДДС, месечна лизингова вноска за мобилно устройство Huawei P8 Lite Black от 13,59 лв. с ДДС и за мобилен номер ********** задължения за потребени мобилни услуги и такси в общ размер на 33,74 лв. с ДДС, като общата сума начислена във фактурата била 131,87 лв.
Фактура № **********/15.01.2017 г. за отчетния период от 15.12.2016 г. до 14.01.2017 г., включва следните задължения-за мобилен номер ********** месечна абонаментна такса от 24,98 лв. с ДДС, месечна лизингова вноска за мобилно устройство LG K 10 LTE White в размер на 14,59 лв. с ДДС, за мобилен номер ********** месечна абонаментна такса в размер на 19,99 лв. с ДДС, за мобилен номер ********** месечна абонаментна такса в размер на 24,98 лв. с ДДС, месечна лизингова вноска за мобилно устройство Huawei P8 Lite Black от 13,59 лв. с ДДС и за мобилен номер ********** задължения за потребени мобилни услуги и такси в общ размер на 30 лв. с ДДС, като общата сума начислена във фактурата била 128,13 лв.
Размерът на дължимата неустойка бил 1553,19 лв., която се била дължала
на основание договорите за мобилни услуги от датата на спиране на
услугата-06.02.2017 г. до крайната дата на всеки от договорите. Общият размер
на остатъчните лизингови вноски по двата договора за
лизинг бил 394,52 лв. На 12.10.2016 г. ответницата била заплатила сумата от 200
лв., с която било покрито задължението по фактура № 72460100001/15.09.2016 г. в
размер на 125,63 лв., а с остатъка от направеното плащане в размер на 74,37 лв.
била покрита частично фактура № **********/15.11.2016 г., като ответницата не е
заявила дали погасява свое конкретно задължение.
При така изложената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
ОТНОСНО предявените обективно
кумулативно съединени положителни установителни
искове с правно основание чл. 422 ГПК за установяване на дължимостта
на незаплатените задължения за абонаментни такси и лизингови вноски в общ размер на 711,58 лв.
Предявените положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК са предявени в
рамките на предвидения в разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от ГПК преклузивен едномесечен срок от получаване на указанията от
заповедния съд и при наличието на останалите изисквания на ГПК, видно от
приложеното ч.гр.д. № 836/2019 г. на СлРС.
Установи се от представените по делото писмени
доказателства, че между „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД и ответницата са сключени
следните договори: Договор за
мобилни услуги № ********* от 12.01.2015 г. съгласно който на клиента му бил
предоставен мобилен телефонен номер ********** и мобилно устройство Tablet Prestigio Ranger
3277
Ответницата не е изпълнила задълженията си по договорите за мобилни услуги и същите са прекратени едностранно от ищеца, като е начислена и неустойка при прекратяване на договорите, съобразно уговореното. Издадени са фактури представени по договорите за далекосъобщителни услуги, от които е видно, че ответницата е реално използвала мобилни услуги, за което е следвало да заплати дължимите суми, като не се доказа предоставеното за ползване мобилно устройство на ответницата по договора за лизинг да е било върнато или заплатено. Всяка от процесните фактури включва стойността на използваните мобилни услуги и фиксираните абонаментни вноски, включително и стойността на лизинговите вноски и съставлява доказателство, че действително са били предоставени мобилни услуги на ответницата, които е следвало да бъдат заплатени от нея.
Ответницата не е оспорила удостовереното в чл. 4 от договорите
за лизинг обстоятелство, че е получила мобилните устройства, които са предмет
на договорите, поради което следва да се приеме, че лизингодателят
е изпълнил задължението си по чл. 342, ал. 1 от ТЗ да предостави мобилното
устройство на лизингополучателя, като същото е прието
от последния без забележки. Поради това за него е възникнало задължението по
чл. 345, ал. 1 от ТЗ, във вр. с чл. 232, ал. 2 от ЗЗД
и същият е бил длъжен да заплаща дължимите се лизингови
вноски. Същевременно той е бил длъжен по силата на чл. 345, ал. 1 от ТЗ да
върне мобилното устройство след изтичане на лизинговия
договор, освен в случаите по чл. 342, ал. 3 от ТЗ. И в двата случая обаче той е
бил длъжен да заплати уговорените в договора лизингови
вноски. Доказателствената тежест за установяване на това плащане е на лизингополучателя – ответник в настоящото
производство. В случая ищцовата страна твърди
един отрицателен факт - липса на плащане по договора, който не подлежи на
доказване от същата, а на оборване от ответната страна с надлежни за това
доказателства, удостоверяващи извършено плащане на дължимите вноски, което може
да стане само с писмени такива. По делото не са представени документи,
доказващи плащане от страна на ответницата.
Дружеството е навело твърдения, че е прекратило предсрочно
договорите за лизинг поради неизпълнение на задълженията от страна на
ответницата. „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД е обявило за предсрочно
изискуеми дължимите се лизингови вноски съгласно чл.
12 от ОУ към договора.
Твърденията на
„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД за предсрочно прекратяване на договора за лизинг са недоказани,
но ответницата дължи пълната сума на уговорените в договора лизингови
вноски. Това е така, тъй като към момента на подаване на заявлението за издаването
на заповед за изпълнение-14.02.2019 г. срокът на двата договора за лизинг е
изтекъл -11.04.2018 г. /23 месеца, считано от 11.05.2016 г./, като е изтекъл
срокът и на третия договор за лизинг инкорпориран в допълнителното споразумение
на 12.10.2018 г. и ответницата дължи неплатените лизингови
вноски по договорите, тъй като същите са
изискуеми и без да е обявена предсрочна изискуемост
на договорите.
С оглед на това, в тази му част искът е основателен. В
конкретния случай се касае само за заплащане на дължимите се лизингови вноски, които се дължат по силата на договора
срещу предоставената за ползване вещ, а не за други уговорки, които дават
предимство на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, в качеството му на търговец, пред
ответницата, в качеството й на потребител.
С оглед на изложеното, така предявените искове
с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал.
1 от ГПК са основателни и доказани и следва да бъде уважен в общ размер
на 711,58 лв., който размер включва стойността на незаплатените
от ищцата месечни абонаментни такси и месечни лизингови
вноски по процесните договори за мобилни услуги и
договори за лизинг на мобилни устройства. Този размер се установява от
изготвената и кредитирана от съда по делото съдебно-икономическа експертиза.
Следва да бъде признато за установено и обстоятелството, че
ответната страна дължи законна лихва за забава върху главницата в общ
размер на 711,58 лв. , считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, а именно от 14.02.2019 г.
до окончателното изплащане, тъй като това изрично следва от разпоредбата на чл.
422, ал. 1 от ГПК.
II.ОТНОСНО ИСКА ЗА НЕУСТОЙКАТА- положителен установителен акцесорен иск по чл.
422 ГПК във вр. с .чл.92 от ЗЗД.
Съдът, счита, че уговорената неустойката е
нищожна на основание чл.26,ал.1, предл.трето от
ЗЗД-накърняване на добрите нрави.
Съгласно разпоредбата на чл.92 от ЗЗД,
неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за
вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.
Предпоставките и хипотезите, при които
уговорената в договор неустойка е нищожна, поради накърняване на добрите нрави,
са изяснени в т. 4 от Тълкувателно решение №
1/15.06.2010г. по т. д. № 1/2009г. на ОСТК на ВКС. Според
дадените в него указания, преценката дали една неустойка е нищожна от гледна
точка на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към момента на
сключване на договора в зависимост от специфичните за отделния случай факти и
обстоятелства и от общи за всички случаи критерии като например естеството на
обезпеченото с неустойката задължение и неговия размер, вида на неустойката (компесаторна или мораторна), вида
на неизпълнение на задължението (съществено или за незначителна негова част),
съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните вреди от
неизпълнението. Клаузата за неустойка е нищожна поради накърняване на добрите
нрави във всички случаи, когато е уговорена извън присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
В настоящият случай преценен от гледна
точка на справедливостта и добросъвестността в гражданските и търговски
правоотношения, размерът на уговорената неустойка, която се изчислява
като месечната такса по всеки абонаментен план се разделяла на 30 дни, за да се
изчисли таксата за един ден и получената сума се била умножавала по броя дни до
изтичане на срока на съответния договор за мобилни услуги е в очевиден разрез с присъщите й по закон обезпечителна и обезщетителна
функции, тъй като не е съобразен нито с естеството на обезпеченото задължение,
нито с възможните вреди от неизпълнение на задължението на абоната да заплаща
месечни вноски. Така уговорена неустойката има подчертано санкционен
характер и би довела до несправедливия правен резултат доставчика да получи
имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако
договорът не беше прекратен, но без да се предоставя ползването на услугата.
Подобен резултат е несъвместим с добрите нрави, тъй което създава условия за
неоснователно обогатяване на доставчика на услугата, като нарушава принципа за
справедливост и насочва на извода, че неустойката излиза извън присъщите й по
закон функции, доколкото още към момента на уговарянето й създава предпоставки
за неоснователно обогатяване на доставчика за сметка на потребителя.
Тъй
като уговорената клауза за неустойка нарушава добрите нрави, то същата е
нищожна на основание чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД,
поради което предявеният иск на ищеца, с който иска да се осъди ответника да
заплати общ размер на неустойка, начислена по процесните
договори за мобилни услуги и договори за лизинг на мобилно устройство следва да
бъде отхвърлен, като неоснователен.
2/Нищожност на неустойката на основание
чл.146, ал.2 от ЗЗП-неравноправна клауза.
Предвид създадената между страните облигационна
обвързаност съдът счита, че ответникът притежава качеството потребител по
смисъла на § 13,т.1 от ДП на ЗЗП, даващ легална дефиниция на
понятието "потребител", според който текст потребител е всяко
физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са
предназначени за извършване на търговска или професионална дейност. На
ответникът в качеството на физическо лице е предоставена далекосъобщителна
услуга. Разпоредбата на чл. 143 от ЗЗП дава легално определение на
понятието „неравноправна клауза“ в договор, сключен с потребителя и това е
всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията
на търговеца или доставчика и потребителя като в 19 точки визираната
правна норма дава неизчерпателно изброяване на различни хипотези на
неравноправие.
Процесният договор е сключен при предварително определени условия от
едната страна- ищецът клаузи на
договора. Безспорно се установи, че представеният от ищецът бланков
договор не е бил предмет на предварително договаряне между двете
страни. Ответникът не е имал възможност да влияе върху съдържанието му. Не се
установи атакуваната клауза на договора, да е била индивидуално договорена.
Липсват такива както твърдения, така и доказателства от ищцовата
страна. Според чл. 146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са
нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като в алинея 2 от същата
разпоредба е разписано, че не са индивидуално уговорени клаузите, които са били
изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да
влияе върху съдържанието им особено в случаите на договор при общи условия.
Тези нормативни разрешения са дадени и в Директива 93/13/ЕИО на Съвета от
05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, която
е транспонирана с нов чл. 13а, т.9 от ДР на ЗЗП/ ДВ бр.64/2007 г./Според чл. 3
от Директивата неравноправни клаузи са договорни клаузи, които не са
индивидуално договорени и които въпреки изискванията за добросъвестност
създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и
задълженията, произтичащи от договора. Според Директивата не се счита
индивидуално договорена клауза, която е съставена предварително и следователно
потребителят не е имал възможност да влияе на нейното съдържание. Фактът, че
някои аспекти от дадена клауза или някоя отделна клауза са индивидуално
договорени, не изключва приложението на чл. 3 от Директивата към останалата
част на договора, ако общата преценка на договора сочи, че той е договор с общи
условия. Когато продавач или доставчик твърди, че клауза от договор с общи
условия е договорена индивидуално, негова е доказателствената тежест да
установи този факт. В случая с оглед начина на попълване на договора
и обстоятелството, че полетата се попълват от представител на
ищеца-търговец говори, че ответникът не е имал възможност
да изрази воля и съгласие по отношение на клаузата за неустойка.
Поради изложеното съдът приема, че в случая не е налице индивидуално договаряне
на разпоредбите от договора, касаеща дължимата неустойка. В този
смисъл е и разпоредбата на чл.146 от ЗЗП, съгласно и която самата тежест на
доказване за индивидуално договаряне е в тежест на търговеца, каквито
доказателства по делото няма.
Следва само да се отбележи, че неустойката в
размер на оставащите месечни абонаментни такси до края на срока на договора,
договаряна от доставчиците на услуги, вече трайно се приема за нарушение по чл.
68г,ал.1 от ЗЗП от КЗП и за нелоялна търговска
практика - Решение № 7586 от 04.12.2013 г. на АдмС –
София-град по адм. д. № 6627/2013 г.
В случая, самият начин на
сключване на договора поставя в изключително неблагоприятно положение
потребителят спрямо търговеца, което противоречи на
добросъвестността.
Също и на това основание така предявеният иск на ищеца за неустойката в
общ размер от 1553,19 лв. дължима поради предсрочното прекратяване на
договорите за мобилни услуги видно от изготвената и кредитирана от съда
съдебно-икономическа експертиза следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Следва да се посочи, че ищецът не е доказа да се е осъществил и фактическия
състав за възникване на задължението за неустойка, тъй като не бяха представени
доказателства процесните договори да са били
прекратени, както и че поканата за
доброволно изпълнение е била получена от ответника по някой от предвидените в
ОУ начини за уведомяване.
III. ПО РАЗНОСКИТЕ
При това положение ответникът дължи на ищеца
направените в настоящето исково производство разноски в размер на 282,79 лв. съразмерно с уважената част от
исковете, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сторени в настоящото производство и
сумата от 130,84 лв., съставляваща
разноски сторени в заповедното производство съобразно уважената част на
исковете. Ответникът не е сторил разноски по делото и такива не следва да му
бъдат присъждани.
Воден от гореизложените мотиви,
съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено на правно основание чл.
422 ГПК във вр. с чл. 415 ГПК във вр.
с чл.79 ЗЗД, че Е.С.И., ЕГН: ********** *** дължи на „Теленор България”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.
„Младост” № 4, Бизнес Парк София сумата от 711,58
лв., съставляваща незаплатени абонаментни такси и услуги и лизингови вноски по Фактура № **********/15.11.2016 г. , Фактура
№ **********/15.12.2016 г., Фактура № **********/15.01.2017 г., Фактура №
**********/15.03.2017 г. ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК-14.02.2019 г. до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявеният
иск с правно основание чл.
422 ГПК във вр. с чл. 415 ГПК във вр.
с чл. 92 ЗЗД предявен от „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ж.к. „Младост” № 4, Бизнес Парк София, против Е.С.И., ЕГН: ********** ***, с който се претендира да се признае за установено,
че ответницата дължи на ищеца сумата по Фактура
№ **********/15.03.2017 г. в общ размер на 1553,19 лв. включваща неустойки по
договорите за мобилни услуги за предсрочното прекратяване на договорите като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Е.С.И., ЕГН: **********
***, да заплати на „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ж.к. „Младост” № 4, Бизнес Парк София, направените деловодни разноски по исковото
производство в размер на 282,79 лв., съразмерно с уважената
част от исковете и сумата от 130,84 лв.,
съставляваща сторени по делото разноски в заповедното производство
съобразно уважената част на исковете.
Решението подлежи на въззивно
обжалване в двуседмичен срок пред СлОС от
уведомяването на страните.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК препис от
решението да се връчи на всяка от страните.
Препис от решението, след влизането му в сила,
да се приложи по ч.гр.д. № 836/2019 г. по описа на РС-Сливен.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: