Решение по дело №785/2020 на Районен съд - Хасково

                                   Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 260102

                                  01.10.2020год., гр.Хасково

 

                                 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Хасковският районен съд

в публичното заседание на седемнадесети септември                  

през две хиляди и двадесета година

в състав:

 

                                                        СЪДИЯ : ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА

 

                                                                                                                                                

Секретар: Михаела Стойчева

Прокурор:

като разгледа докладваното от Съдията гр.д. № 785 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

  Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД от „ОТП Факторинг България“ ЕАД против К.Б.Л.,***.

 В исковата молба се твърди, че на 22.12.2009г. между „Банка ДСК“ ЕАД като кредитор и ответницата като кредитополучател бил сключен Договор за кредит за текущо потребление за сума в размер на 10 000 лева, със срок на издължаване -69месеца. „Банка ДСК“ ЕАД изпълнила задълженията си по Договора за кредит, като предоставила на кредитополучателя сумата в размер на 10 000 лева и кредитът бил усвоен изцяло по разплащателна сметка на кредитополучателя, посочена в договора. В Договора за кредит било уговорено, че кредитът ще се погасява чрез разплащателна сметка № 17979489 на кредитополучателя, съгласно Погасителен план, който бил неразделна част от договора за кредит. В чл.7 от Договора за кредит била уговорена падежна дата 15-то число на месеца за погасяване. Съгласно чл.8 от Договора за кредит, за предоставения кредит кредитополучателят заплаща лихва, формирана от базов лихвен процент за този вид кредит, определян периодично от кредитора, както и надбавка, която може да бъде намалена с отстъпка, съгласно Условия за ползване на преференциален лихвен процент /„Приложение № 2 към Договора/. Към датата на сключване на договора базовият лихвен процент бил 7.44 %, стандартната надбавка била в размер на 7.51 % процентни пункта или лихвеният процент по кредита бил 14.95% годишно. За обезпечаване изпълнението на задълженията по Договора за кредит бил сключен Договор за поръчителство от 22.12.2009г. между „Банка ДСК“ ЕАД като кредитор и В.Н.Г. като поръчител. Съгласно Погасителния план към Договора за кредит, крайният срок за погасяване на кредита бил 22.09.2015г. Кредитополучателят преустановил плащанията по кредита на 15.06.2012г. Съгласно чл. 19.1 от Общите условия към Договора за кредит, частта от вноската, представляваща главница, се олихвявала с договорна лихва, увеличена с наказателна надбавка от 10 процентни пункта. На 26.09.2013г. „Банка ДСК“ ЕАД /цедент/ по силата на Договор за покупко-продажба на вземания прехвърлила на „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД /цесионер/ вземането си от ответницата в настоящото производство, произтичащо от Договора за кредит за текущо потребление от 22.12.2009г., ведно с привилегиите, обезпеченията и други принадлежности. Горното се потвърждавало и от приложеното в заверено копие към настоящата искова молба Извлечение от Приемо-предавателен протокол към Договора за цесия от 26.09.2013г., в който било включено и процесното вземане. На базата на изрично пълномощно от страна на „БАНКА ДСК“ ЕАД ищецът „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД изпратил от името и за сметка на цедента уведомително писмо за станалата цесия до длъжника К.Б.Л., като в потвърждение на казаното ищецът прилага към исковата молба уведомителното писмо, ведно с обратна разписка. В изпълнение на изискванията на чл.99 от ЗЗД и по силата на изрично пълномощно, издадено от цедента, ищецът изпратил до ответницата писмо за извършената цесия и смяната на кредитора, ведно с актуалната сума по дълга към датата на цесията. На обратните разписки на уведомителните писма имало отбелязвания, че пратката не е потърсена от получателя, като същите носели печата на „Български пощи“ ЕАД с дата 20.11.2013г. Посоченият върху уведомителното писмо адрес на получателя бил идентичен с тези, декларирани от ответницата в Договора за кредит, а именно: ***********. Това бил адресът, заявен за кореспонденция от ответницата и в настоящото производство. Независимо от гореизложеното, в случай, че съдът приеме, че ответницата не е надлежно уведомена до момента за прехвърлянето на вземането с изпратеното до нея уведомително писмо /връчено на член от домакинството със задължение да предаде същото/, то ищецът моли съда да счете, че ответницата е уведомена за цесията с връчване на настоящата искова молба, ведно с приложените към нея писмени доказателства, сред които и самият договор за цесия, писмото - уведомление по чл.99, ал.3 от ЗЗД и пълномощното от цедента за уведомяване на длъжниците за извършената цесия. Видно от представения към исковата молба погасителен план към Договора за кредит от 22.12.2009г., към момента на подаване на настоящата искова молба бил настъпил крайният падеж за издължаване на кредита – 22.09.2015г., т.е. понастоящем били изискуеми всички неплатени вноски по кредита. Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да осъди ответницата да заплати на ищеца следните суми по Договор за кредит за текущо потребление от 22.12.2009г.: 1383.73лева - непогасена по давност падежирала главница по вноски с падежи от 15.03.2015г. до 22.09.2015г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане; 307.28 лева - непогасената по давност наказателна лихва за забава по чл.19.1 от Общите условия към Договора за кредит, върху просрочената главница по вноски с падежи от 15.03.2015г. до 22.09.2015г. за периода от 12.04.2016г. до 12.03.2020г., /изчислена до приемане на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г., а именно Чл.3. - За срока от 13 март 2020г. до отмяната на извънредното положение спират да текат: 2. давностните срокове./, както и направените по делото разноски.

Ответницата признава исковете.

          При така установеното по делото и като взе предвид, че ищецът прави искане съдът да се произнесе съобразно направеното признание на исковете, съдът направи следните правни изводи:

          При наличие на признание на иска от ответницата, както и при наличие на направено от ищеца искане съдът да се произнесе съобразно направеното признание, като следва нормата на чл.237, ал.2 от ГПК, съдът мотивира решението си основно върху направеното признание. Освен това съдът направи констатации и относно липсата на пречки по чл.237, ал.3 от ГПК по предявените искове с правно основание чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, а именно – признатото право не противоречи на закона и добрите нрави и няма пречки страната да се разпорежда с него.

Ето защо, съдът достига до извода, че следва да бъдат уважени предявените искове с правно основание чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

С оглед изхода на делото, ответницата ще следва да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 206 лева, от които 106 лева – платена държавна такса и 100 лева – възнаграждение за юрисконсулт в размер, определен от съда. Ответницата с поведението си именно е тази, която е дала повод за образуване на делото, респективно ищецът е направил разноски по тази причина. Разноски за  възнаграждение за вещо лице обаче не следва да бъдат присъждани по следните съображения: с определение, постановено в съдебно заседание на 17.09.2020г., съдът е разпоредил на ищеца да се върне внесената сума в размер на 250 лева, представляваща възнаграждение за вещо лице, доколкото вещото лице не е било изготвило заключение по делото. По изложените причини тази сума не следва да бъде възлагана в тежест на ответницата. Ето защо, съдът намира, че ответницата дължи на ищеца разноски само за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в общ размер от 206 лева.

 

Водим от горното и на основание чл.237, ал.1 във вр. с ал.2 от ГПК, съдът