№ 1011
гр. Варна, 12.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 21 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Михаил Михайлов
при участието на секретаря Даяна М. Петрова
като разгледа докладваното от Михаил Михайлов Гражданско дело №
20213110112798 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно и кумулативно съединени искове от „П.К.Б.“ ЕООД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Б. №49, бл.53Е,
вх.В срещу ИЛ. ЕНЧ. К., ЕГН ********** от гр. Варна, ул. П. №32, вх.А, ет.1, ап.15 за
приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи сумата
от 4128,28 лева главница по договор за потребителски кредит №
**********/03.01.2019г., задължението по което е обявено за предсрочно изискуемо на
03.04.2021г., сумата от 1986,54 лева – договорно възнаграждение за периода
10.03.2020г.-03.04.2021г., сумата от 646,39 лева – лихва за забава за периода
11.02.2019г.-03.04.2021г., сумата от 156,15 лева законна лихва за периода 03.04.2021г.-
27.05.2021г., ведно със законната лихва върху главниците от 28.05.2021г. – датата на
депозиране на заявлението в съда до изплащане на задължението, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
2098/01.06.2021г., постановена по ч.гр.дело № 7565/2021г. на ВРС, на осн. чл.240, ал.1
вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД, по реда на чл.422 ГПК
Предявен е осъдителен иск от „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. Б. №49, бл.53Е, вх.В срещу ИЛ. ЕНЧ. К., ЕГН
********** от гр. Варна, ул. П. №32, вх.А, ет.1, ап.15 за осъждане на ответника да
заплати сумата от 4297,04 лева – непогасено възнаграждение за закупен пакет
допълнителни услуги главница по договор за потребителски кредит №
**********/03.01.2019г., на осн. чл. 79, ал.1 ЗЗД.
В исковата молба се излагат твърдения, че между страните е възникнало
1
облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит
№**********/03.01.2019г. по силата, на което ищецът в качеството му на кредитор
отпуснал на ответника, като кредитополучател сумата от 4900 лева срещу задължение
същата да бъде върната в срок от 36 месеца. Уговорен бил лихвен процент в размер на
41,17 %, съответно ГПР в размер на 49,89 %. Поради заявено желание от ответника бил
закупен и допълнителен пакет от услуги, по който възнаграждението било уговорено в
размер на 5733,72 лева, като същото било разсрочено от по 159,27 лева на месец. При
изложеното твърди, че общия договорен размер, който ответникът е следвало да
заплати на ищеца е уговорен на 14341,32 лева, като сумата е разсрочена за срока на
договора при погасителна вноска от 398,37 лева, с падеж 10-число на съответния
месец. В последствие между страните е сключен анекс от 15.05.2019г., който е с
предмет отлагане на погасителна вноска №4, като съобразно уговорката същата е
следвало да бъде заплатена в края на погасителния план. На 30.10.2019г. е сключен нов
анекс с предмет погасителни вноски №9,10 и 11, които също е следвало да бъдат
заплатени в края на погасителния план.
По отношение на пакет допълнителни услуги посочва, че той дава възможност
на кредитополучателя да получи приоритетно разглеждане и изплащане на кредита,
възможност за отлагане на определен брой месечни погасителни вноски, промяна на
дата на падеж, улеснена процедура по получаване на допълнителни средства. Твърди,
че закупуването на този пакет е по желание на кредитополучателя, като в процесния
случай той е изрично избран от ответника.
Твърди, че съобразно Общите условия към договора за потребителски кредит
при просрочване на две или повече погасителни вноски, кредиторът може да обяви
кредита за предсрочно изискуем. Поради неизпълнение на задължението си заплащане
на дължимите месечни вноски, договорът да потребителски кредит е обявен за
предсрочно изискуем, за което обстоятелство ответникът е бил уведомен с писмо с
обратна разписка. Твърди, че предсрочната изискуемост на задължението възниква от
03.04.2021г. Ответникът дължи договорна лихва от датата на падежа на първата
неизплатена вноска – 10.03.2020г. до обявяване на вземането за предсрочно изискуемо
– 03.04.2021г.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, с който
предявените искове се оспорват по основание и размер. Излага възражения, като
посочва, че е заплатил в полза на ищеца сумата от 5000 лева по договора за
потребителски кредит, като намира, че не дължи други плащания по същия. Счита,че
приложените от ищеца общи условия са неприложими към процесният договор за
потребителски кредит. В условията на евентуалност оспорва, че договорът за
потребителски кредит е сключен на посочената в исковата молба дата – 03.01.2019г.,
съответно, че на същата е възникнало валидно облигационно правоотношение, което
обвързва страните. В евентуалност се позова на разпоредбата на чл. 143, т.5 ЗЗП, като
2
намира уговорката за предоставяне на допълнителен пакет от услуги за неравноправна,
поради което същата счита за нищожна. Счита, че с включване на същата кредиторът
увеличава възнаграждението си по потребителския кредит. Евентуално намира, че
клаузата е уговорена с цел да санкционира кредитополучателя при неизпълнение на
договорните му задължения, като по този начин така уговорената неустойка се
превръща във възнаградителна лихва за кредитора. Клаузата е нищожна, като
противоречаща на добрите нрави. В евентуалност излага възражения, като посочва, че
не е уведомяват от ищеца за намерението му да обяви вземането по договора за
потребителски кредит за предсрочно изискуемо. Желае предявените искове да бъдат
отхвърлени, като неоснователни.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и
поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа
страна:
Представен по делото е договор за потребителски кредит „Профи кредит
стандарт“ № **********/03.01.2019г., по силата на който ищецът в качеството му на
кредитор отпуска на ответника като кредитополучател сумата от 4900 лева при
уговорен срок за връщане на отпуснатия кредит от 36 месеца. Посочено е, че общата
сума, която следва да бъда върната от кредитополучателя възлиза на 14341,32 лева, от
която 5733,72 лева съставлява възнаграждение по допълнителен пакет услуги, по което
задължението е разсрочено на вноски от по 159,27 лева, а общия размер на
разсрочената вноска по кредита е уговорена в размер на 398,37 лева.
Представена е декларация от 03.01.2019г., която е посочена, че представлява
неразделна част от договора за потребителски кредит, с която ответника е декларирал,
че е запознат с общите условия, тарифите за таксите, както и че е получил погасителне
план.
Представено по делото е споразумение от 03.01.2019г. за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги, съобразно което на кредитополучателя са предоставени услуги
за приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, възможност за
отлагане на определен брой погасителни вноски, възможност за намаляване на
погасителни вноски, смяна на падеж, съответно улеснена процедура за получаване на
допълнителни парични средства.
Представени по делото са общи условия на „П.К.Б.“ ЕООД към договор за
потребителски кредит от 03.01.2019г.
С анекс №1 към договор за потребителски кредит от 15.05.2019г. страните са
уговорили отлагане на погасителна вноска №4, като към анекса е изготвен и приложен
погасителен план.
С анекс №2 към договор за потребителски кредит от 30.10.2019г. страните са
уговорили отлагане на погасителна вноска №9,10 и №11, като към анекса е изготвен и
3
приложен погасителен план.
Представено по делото е уведомително писмо от ищеца до ответника, с което
кредитора релевира волеизявление за отнасяне на вземането си по договора за
потребителски кредит за предсрочно изискуемо. Представена е обратна разписка от
28.04.2021г., в която е посочено, че пратката не е потърсена от получателя.
Прието по делото е заключение по назначената съдебно – счетоводна експертиза
на в.л. С., в което се посочва, че сумата от 4900 лева е преведена по посочена в
договора за кредит банкова сметка, който превод е осъществен на 03.01.2019г. По
отношение въпроса за падежиралите погасителни вноски към момента на изслужване
на заключението в.л. изготвя заключение по т.2 от експертизата, като в съдебно
заседание допълнително пояснява, че към момента на изслушването му са падежирали
погасителна вноска №37 и №38 по последния погасителен план от 30.10.2019г., които
вноски са с падеж 10.02.2022г. и 10.03.2022г. При изчисляване на ГПР по договора
експерта посочва, че в случай на включване в стойността на договора и размера на
уговореното възнаграждение по пакета за допълнителни услуги, то ГПР би възлизал на
общо 133,85 %. Без неговото включване, като компонента то ГПР би възлизал на 49,89
%.
В изпълнение на своята задача експерта установява, че сумата, която е погасена
по договора за кредит от ответника възлиза на 3637,80 лева. При проверка в
счетоводните записвания при ищеца, в.л. посочва, че от ката заплатената сума, сумата
от 771,72 лева е отнесена за погасяване на главница, 1380,18 лева за погасяване на
редовна лихва, сумата от 29,22 лева за погасяване на лихва за забава, сумата от 1436,68
лева за заплащане по пакет за допълнителни услуги, и сумата от 20 лева за такса за
забава.
При тази установеност на фактите, съдът възприе следните правни изводи:
В тежест на ищеца по предявеният иск е да установи, че между страните е
валидно възникнало облигационно правоотношение по договор за потребителски
кредит, че заетата сума е предадена на заемополучателя.
От приетите по делото писмени доказателства съдът приема, че 03.01.2019г.
между страните по делото е възникнало валидно облигационно правоотношение по
договор за потребителски кредит. Обстоятелството, че на тази дата е възникнало
процесното правоотношение по договор № ********** се извеждат, както от
съдържанието на самия договор, неразделна част от който е декларация произтичаща
от ответника, с положен от него подпис на посочената дата, така и от заключението на
в.л. С. по приетата от съда съдебно – счетоводна експертиза, в която категорично се
посочи, че на 03.01.2019г. сумата е преведена по сметка на ответника. Доколкото не се
оспори подписа на ответника в приложените по делото писмени доказателства в това
число договор за потребителски кредит и декларация към него, съответно общи
4
условия и споразумение за пакет допълнителни услуги, то съдът приема, че той
надлежно на така посочената дата е релевирал волеизявление, с което е изразил своето
съгласие по уговорените параметри на облигационното правоотношение. Кредиторът
от своя страна е изпълнил задължението си, като още на датата на възникване на
правоотношението е изпълнил насрещното си задължение, като е предоставил
процесната сума от 4900 лева на кредитополучателя. В случая предаването на сумата
по договора за паричен заем е чрез превод на сумата по банкова сметка посочена от
самия кредитополучател.
Гореизложеното обосновава извод да неоснователност на възраженията на
ответника за липса на възникнало валидно облигационно правоотношение на
посочената дата между страните с предмет предоставяне на паричен заем.
Ищецът релевира своята искова претенция, като поддържа твърдения, че
вземането по договора е дължимо от ответника, доколкото същото е обявено за
предсрочно изискуемо. В подкрепа на тези си свои твърдения, страната представя
уведомително писмо, с което кредитора отправя волеизявление до длъжника, че
обявява вземането по процесния договор за предсрочно изискуемо. За връчване на тази
покана се представя обратна разписка от „Български пощи“ ЕАД от 28.04.2021г., в
която е отразено, че пратката не е потърсена.
Обстоятелството, че кредиторът е направил опит за връчи по поща с обратна
разписка своя покана, с която упражнява потестативното си право да отнесе вземането
по договора за предсрочно изискуемо, не е достатъчно за да бъде прието, че
фактическия състав на предсрочната изискуемост е осъществен. Необходимо е от
доказателствата по делото по безспорен и категоричен начин да бъде установено, че
това волеизявление е достигнало знанието на страната, до която е адресирано то, преди
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда. За кредитора е
съществувала възможност в случай на неуспех на връчването по поща с обратна
разписка на уведомлението за обявена предсрочна изискуемост, да инициира връчване
било то чрез съдебен изпълнител, било то връчване чрез нотариална покана, съответно
в такава хипотеза да бъдат обсъдени съответните удостоверителни действия на
длъжностните лица осъществили връчването по реда на ГПК. Този възможен и посочен
в процесуалния закон ред не е използван от кредитора преди да депозира заявлението
си за издаване на заповед за изпълнение в съда -28.05.2021г.
С т.18 от ТР № 4/18.06.2014г. по тълк.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС са дадени
разяснения, че предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което
за разлика от общия принцип в чл.20а, ал.2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на
едната от страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на
неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно
изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл.60, ал.2 ЗКИ
5
предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък
от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж,
които към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост
има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора,
ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й.
При разглеждане на въпроса за предсрочната изискуемост на кредита, следва да
бъде взето в предвид формата на процесуална защита, при която кредитора е сезирал
съда, като следва да се съобрази дали това е установителен иск по реда на чл. 422 ГПК,
с който ще бъде търсено установяване вземането в полза на кредитора, с оглед
издадена в негова полза заповед за изпълнение за парично задължение или предмет на
исковото производство е предявен осъдителен иск, респ. установителен иск за част от
вземането и осъдителен за друга част, в каквато хипотеза се развива процесния казус.
При предявен установителен иск по реда на чл. 422 ГПК съдебната практика е
категорична относно обстоятелството, че изявлението на банката – кредитор за
предсрочна изискуемост на кредита, достигнало до длъжника в хода на процеса не
може да бъде отчетено като относим факт по реда на чл. 235, ал.3 ГПК. В съдебното
производство, при предявен установителен иск по реда на чл. 422 ГПК, за приложение
на предсрочната изискуемост е необходило същата да бъде обявена на длъжника преди
депозиране на заявлението в съда.
В хипотезата на предявен осъдителен иск, включително и при обективно
кумулативно съединяване с иск по реда на чл. 422 ГПК поради отхвърляне на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение в една част,
обстоятелствата досежно уведомяването на длъжника за намерението на кредитора да
отнесе вземането си за предсрочно изискуемо стоят по различен начин. Общото между
двете хипотези, е, че винаги кредитора следва да обяви на длъжника вземането си за
предсрочно изискуемо. В съдебното производство по предявен осъдителен иск,
кредиторът - ищец може да стори това включително и като релевира изявление в тази
насока в исковата си молба, която следва да бъде връчена на ответника – длъжник. С
получаване на препис от същата и с оглед изявлението на кредитора, на длъжника
следва да бъде прието, че е обявена предсрочната изискуемост по договора за кредит.
В тази хипотеза включително по подбие на връчването на уведомлението по чл. 99,
ал.3 ЗЗД, не е пречка и следва да бъде зачетено изявлението на кредитора за обявяване
предсрочна изискуемост на вземането, при получаване на препис от исковата молба и
приложените от нея писмени доказателства от особения представител на ответника, в
който смисъл и Решение №198/18.01.2019г., постановено по т.дело № 193/2018г. на
ВКС, І т.о.
От гореизложеното следва, че по предявените искове по реда на чл. 422 ГПК за
установяване дължимостта на главницата, договорната лихва и мораторна лихва за
6
забава, не следва приложение да намери института на предсрочната изискуемост с
присъщите му последици, доколкото ищецът не доказа в условията на пълно и главно
доказване, че е уведомил ответника за намерението си да обяви вземането по договор
за потребителски кредит от 03.01.2019г. за предсрочно изискуемо, преди депозиране
заявлението си за издаване на заповед за изпълнение в съда – 28.05.2021г.
По отношение осъдителния иск за осъждане на ответника да заплати сумата от
4297,04 лева – непогасено възнаграждение по закупен пакет за допълнителни услуги
към договора за потребителски кредит, съдът не констатира в исковата молба да се
съдържат изрично, категорично и ясно волеизявление, че с получаване на препис от
същата тя следва да се счита за уведомление, с което кредиторът уведомява длъжника,
че упражнява това си свое преобразуващо право да отнесе вземането по договора от
03.01.2019г. за предсрочно изискуемо. Наличието на изявление в исковата молба от
кредитора в тази насока не следва да бъде извеждано по тълкувателен път от съда.
Доколкото със същото се упражняват потестативни права (по подобие на изявлението в
исковата молба за разваляне на двустранни договори), то същото следва да е нарочно
релевирано от страната, която има интерес и право да се позове на този институт.
С оглед изложеното и предвид предявените искове по реда на чл. 422 ГПК се
поставя въпроса, как следва да постъпи съда в случай, че установи, че не е настъпила
предсрочната изискуемост на вземането и има ли възможност да бъдат присъдени
падежиралите вноски.
Положителен отговор на този въпрос бе даден с Тълкувателно решение от
02.04.2019г., постановено по тълкувателно дело №8/2017г. на ОСГТК на ВКС. В
мотивите на цитираното решение изрично се разясни, че е допустимо предявеният по
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за
банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с
настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ.
По въпроса досежно това за кои падежирали вноски следва да бъде уважена
претенцията, ВКС посочи, че това е момента към датата на формиране на силата на
присъдено нещо.
Съобразно задължителните указания съдържащи се в цитираното тълкувателно
решение следва да бъде посочено, че от погасителния план, който е приложен към
Анекс №2/30.10.2019г., като част от договора за потребителски кредит от 03.01.2019г.,
с което допълнително споразумение се предоговоря падежа на задълженията по
погасителните вноски, последната 40-та погасителна вноска следва да бъде заплатена
на 10.05.2022г. Последното по делото пред първоинстанционния съд съдебно
заседание, в което се проведоха съдебните прения приключи на 18.03.2022г., поради
което към този момент настъпилите падежи са вземанията по договора до вноска №38
вкл., същата с падеж на задължението 10.03.2022г. Последните две погасителни вноски
(№39 и №40 ) към момента на приключване на съдебното производство пред не са с
настъпил падеж за плащане, съобразно уговореното в Анекс №2/30.10.2019г.
В заключението си по съдебно – счетоводната експертиза в.л. С. посочи, че
7
общият размер на падежирала главница по договора за кредит възлиза на 3761,11 лева.
Следва да бъде посочено, че приемането на изготвеното заключение от експерта бе
отложено по здравословни за него причини, при което в последното по делото съдебно
заседание изрично експерта посочи, че към този момент следва да се считат
падежирали и вноски с падеж 10.02.2022г. и 10.03.2022г., наред с посочените в
експертизата. При така установената фактическа обстановка към изчислените от
вещото лице 3761,11 лева – падежирали погасителни вноски по главницата, следва да
бъдат прибавени и вноски №37 и №38, съответно в размер на 78,55 лева и 92,98 лева,
като общия размер на вземането възлиза на 3932,64 лева (3761,11+78,55+92,98 лева).
По отношение на договорната лихва:
Уговорената в договора лихва е възнаграждение за предоставянето и ползването
на паричната сума за срока на договора. С Тълкувателно решение от 02.04.2019г.,
постановено по тълкувателно дело №8/2017г. на ОСГТК на ВКС се посочи, че съдът не
може да присъди възнаградителната лихва, чиято изискуемост ще настъпи в хода на
производството по иска по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК. Поради това от вноските с
настъпил падеж в хода на производството ще следва да се присъди само частта,
съставляваща главница съгласно погасителния план.
При присъждане на договорното възнаграждение съобразно указанията дадени в
цитираното ТР, следва да бъде съблюдавано падежа на тази плащания, към момента на
сезиране на съда с исковата молба. По тази компонента от задължението е
неприложима хипотезата на настъпване на падеж в хода на процеса и присъждане в
размер определен към момента на приключване на съдебното дирене, по аналогия на
задължението за главница. Тук съдът ще следва да постави на изследване въпроса в
какъв размер са задълженията на длъжника за договорна лихва, които са падежирала
към момента на сезиране на съда.
В процесния случай производството по делото се развива по правилата на чл. 422
ГПК, като по този ред исковата молба се счита за предявена в съда към момента на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, а в случая –
28.05.2021г. Тази дата е и крайната такава, към която следва да бъде преценено
дължимостта на вземането по това перо.
Като бъде съобразен Анекс №2/30.10.2019г. към договора за потребителски
кредит, като последна уговорка, в която страните уреждат падежа на задълженията по
това облигационно правоотношение следва да бъде направен извода, че до депозиране
на заявлението в съда е падежирала 28-ма погасителна вноска по отношение
дължимата договорна лихва, чийто падеж е на 10.05.2021г. От заключението на вещото
лице по т.2 от съдебно – счетоводната експертиза следва да бъдат взети в предвид
дължимата сума под форма на договорна лихва за периода 10.03.2020г. – 10.05.2021г.,
като общия размер за този период възлиза на 1473.60 лева.
По отношение на мораторната лихва:
Обуславящо задължението за дължимост на това вземане съобразно наведените в
исковата молба твърдения е датата -03.04.2021г., на която ищецът счита, че вземането е
8
обявено за предсрочно изискуемо. Като вече съдът посочи доказателства по делото, че
на така посочената от кредитора дата той е довел това си намерение до знанието на
длъжника не се представиха, поради което и съдът прие, че по процесния договор за
потребителски кредит не е настъпила предсрочна изискуемост. Лихвата за забава в
настоящата хипотеза се претендира от ищеца считано от 11.02.2019г. до 03.04.2021г.,
както и считано от 03.04.2021г. до 27.05.2021г. Макар и предвидена в общите условия
на договора (т.12 от същите), предсрочната изискуемост не настъпва автоматично, а е
необходимо изрично волеизявление на кредитора.С настъпване на уговорения
фактически състав и след уведомяване на длъжника настъпва предсрочната
изискуемост. От този момент не следва да бъде начислявана договорна лихва върху
задължението, а единствено лихва за забава върху незаплатената главница. В случая
ищецът не доказа, че е уведомил ответника за намерението си да отнесе вземането си
за предсрочно изискуемо, поради което съдът не приема, че той валидно може да се
позове на това свое преобразуващо право със съпътстващите му последици. При тези
съображения предявените искове за установяване дължимостта на сумата от 646,39
лева – лихва за забава за периода 11.02.2019г.-03.04.2021г., както и сумата от 156,15
лева – лихва за забава за периода 03.04.2021г.-27.05.2021г. са неоснователни.
За да бъде даден отговор на въпроса по отношение размера на задължението на
ответника по договора за потребителски кредит, то следва да бъдат взети в предвид и
плащанията, с които той е погасявал задълженията си по него. В отговора на отговора
на исковата си молба, ответникът навеждайки възражения посочва, че не дължи на
кредитора изпълнение предвид заплащане на сумата от 5000 лева. С оглед
установяване на тези възражения на страната съдът назначи служебно съдебно –
счетоводна експертиза, в.л. по която след проверка в счетоводството на ищеца даде
заключение, че има данни за заплатени общо задължения по процесния договор от
ответника в размер на 3637,80 лева. Тези плащания са отнесени от кредитора както
следва: 771,72 лева за погасяване на главница, 1380,18 лева за погасяване на договорна
лихва, 29,22 лева за лихва за забава, 1436,68 лева по пакет допълнителни услуги и 20
лева за такса за забава.
От приложението към заключението на в.л. С. се установява, че последното
плащане от страна на ответника по договора за кредит е осъществено на 22.02.2020г.,
поради което задълженията за главница, договорна лихва и пакет допълнителни услуги
с падеж от 10.03.2020г. нататък са отнесени като дължими и незаплатени такива.
Общият размер на дължимите, незаплатени, падежирали към момента на
приключване на съдебното дирене вноски за главница по договора възлизат на 3932,64
лева, а размера на дължимите, незаплатени и падежирали към момента на сезиране на
съда вноски за уговорената договорна лихва възлизат в размер на 1473.60 лева. Съдът
намира, че окончателния размер на дължимото по тези пунктове задължения следва да
бъде определено след обсъждане на плащането по закупения пакет допълнителния
услуги от общо 1436,68 лева.
Взимайки в предвид, че претенцията на ищеца е основана на допълнителен пакет
услуги, който е избран от ответника в качеството му на потребител, то съдът следва да
9
се произнесе по действителността на тази уговорка. От процесния договор се
установява, че самия ответник е избрал закупуването на допълнителен пакет, който не
е задължително условие за отпускане на кредита или за получаването му при
предлаганите условия. Уговорено е възнаграждение за тази допълнителна услуга, което
е разсрочено наред със задължението за заплащане на главница и възнаградителна
лихва.
От представеното споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги, се установява, че негов предмет е задължението на кредитора да предостави на
клиента, по негово искане и при изпълнение на изискванията залегнали в ОУ, една или
всички от посочените услуги: приоритетно разглеждане и изплащане на
потребителския кредит; - възможност за отлагане на определен брой погасителни
вноски; - възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски; -
възможност за смяна на дата на падеж и улеснена процедура за получаване на
допълнителни парични средства. Съдържанието на всяка от допълнителните услуги е
разписано в ОУ към Договора за кредит.
Съдът при анализ съдържанието на споразумението за допълнителен пакет
услуги намира, че по същество реално не са предоставени допълнителни възможности
или преференциални условия, които ответникът може да ползва, и които да му носят
някаква допълнителна полза, което от своя страна да обоснове и дължимото от него
възнаграждение за този допълнителен пакет в размер надвишаващ размера на
главницата по договора за кредит. Съобразно клаузите на ОУ ( т.15), които уреждат
допълнителните услуги , ползването на всяка една от тях се установява само по
изрично посочен в самите ОУ ред и начин и то след изрично изявена воля по тяхна та
приложимост от страна на кредитора, което от своя страна води и до извода, че не се
касае за въвеждане на някакви преференциални условия.Доколкото договорът е
двустранен, поначало всяка една от услугите представлява част от процеса на
първоначално и последващо договаряне между страните, през който процес, всяка една
е длъжна добросъвестно да упражнява и изпълнява предоставените й със закона права
и вменените задължения. Стремежът към парично компенсиране на едната страна по
договора за това и то в размер надвишаващ предоставената в заем сума е неоправдано
и създава предпоставки за неоснователното й обогатяване.
Разпоредбите на чл. 10а и чл. 19 ал.3 и чл. 33 от ЗПК ограничават свободата на
договарянето от кредитора, предоставящ потребителски кредит на условия, при които
освен обявената договорна лихва и обезщетението за забава, на потребителя се
възлагат и други плащания като допълнителни такси и фиксирани по размер разходи.
Клаузата от договора за потребителски кредит, с която е избран и закупен
допълнителен пакет услуги и е уговорено възнаграждение в размер на 5733,72 лева,
разсрочено в срока на договора е неравноправна и като такава нищожна. Платеното по
същата е без основание, поради което следва да бъде приспаднато от задължението за
10
главница и договорна лихва. Общото осъществено плащане от ответника по
посочената клауза възлиза на 1436,68 лева. Последната сума, съдът намира, че следва
да бъде приспадната последователно при спазване поредност, предвидена в
разпоредбата на чл.76, ал.2 ЗЗД, като бъде извършено погасяване на задължението за
договорна лихва, а при остатък от същата и погасяване задължение за главница.
За периода 10.03.2020г. – 10.05.2021г.,общия размер на дължимата договорна
лихва възлиза на 1473.60 лева. След приспадане на сумата от 1436,68 лева по
заплатеното от ответника възнаграждение за допълнителен пакет услуги, то дължимата
договорна лихва остава в размер на сумата от 36,92 лева.
По изложените съображения предявения иск за установяване размера на
дължимата по договора за кредит главница следва да бъде уважен в размер на 3932,64
лева, като за разликата над уважения размер до пълно предявения размер от 4128,28
лева следва да бъде отхвърлен. Предявеният иск за договорната лихва се явява
основателен за периода 10.03.2020г.-10.05.2021г. и в размер на сумата от 36,92 лева,
като за разликата над уважената част до пълно предявени размер от 1986,54 лева, както
и за периода 11.05.2021г. до 03.04.2021г. предявения иск следва да бъде отхвърлен.
Изцяло следва да бъдат отхвърлени предявените искове за присъждане на мораторна
лихва в размер на сумата от 646,39 лева за периода 11.02.2019г.-03.04.2021г., както и за
сумата от 156,15 лева – за периода 03.04.2021г.-27.05.2021г. върху уважената главница
се дължи лихва за забава считано от депозиране на заявлението в съда – 28.05.2021г. до
окончателно изплащане на задължението.
По отношение на предявения осъдителен иск:
Предмет на осъдителната претенция е сумата от 4297,04 лева – възнаграждение за
закупен допълнителен пакет от услуги по процесния договор за потребителски кредит.
Съдът в мотивите си разглеждайки предявените искове по реда на чл. 422 ГПК прие, че
такава уговорка за включване на допълнителен пакет от услуги е постигната между
страните, уговорено е възнаграждение, същото е разсрочено в срока на самия договор.
Не се доказа по делото, че кредиторът е упражнил надлежно своето преобразуващо
право да отнесе вземането си по договора за кредит за предсрочно изискуемо, не се
установи и негово изявление в исковата молба, тя да бъде разглеждана като
уведомление за това му намерение. Само на това основание предвид неосъществения
фактически състав на института на предсрочната изискуемост по процесния договор за
потребителски кредит, всяко едно вземане, което произтича от него, вкл. и това под
формата на възнаграждение за ползван допълнителен пакет от услуги не следва да бъде
уважено по същество.
За пълнота на изложението следва да бъде посочено, че сумата е недължима и
предвид неравноправния характер на уговорката, които мотиви не следва да бъдат
преповтаряни отново,доколкото вече изложи такива в окончателния си съдебен акт.
Основание различно от това, на което кредитора се е позовал за вземането си под
формата на възнаграждение за допълнителен пакет от услуги, релевирано още със
заявлението си за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, не се
сочи с исковата молба, поради което и съдът при разглеждане на осъдителния иск на
ищеца не посочва мотиви в насока различна от вече изложеното.
По изложените съображения следва да бъде отхвърлен осъдителния иск на ищеца
11
за осъждане на ответника да заплати сумата от 4297,04 лева – възнаграждение за
закупен допълнителен пакет услуги по договора за потребителски кредит.
По отношение на разноските:
С оглед изходът на спора в полза на ищеца се дължат разноски за исковото и
заповедното производство съразмерно уважената част на предявените искове. При
определяне размера на дължимото в исковото производство за процесуално
представителство съдът посочва, че не споделя възражението за прекомерност на
процесуалния представител на ответника относно размера на претендираното
юрисконсултско възнаграждение в исковото производство от 300 лева. Съобразно
разпоредбата на чл. 26а ( нова ДВ бр.74/2021г., в сила от 01.10.2021г.) от Наредба за
заплащане на правната помощ, правна помощ при обективно съединяване на искове се
заплаща отделно за всеки иск съобразно предмета, правното основание и размер.
Настоящото производство се развива по предявени множество обективно и
кумулативно съединени искове по реда на чл.422 ГПК, включително и при предявен
осъдителен иск, поради което възнаграждението от 300 лева за исковото производство
не е прекомерно. Същото следва да бъде използвано за база при определяне на
припадащото се възнаграждение съразмерно уважената част на предявените искове.
Сторените разноски за ищеца в исковото производство възлизат на 966,47 лева, от
които 292,18 лева заплатена държавна такса и 300 лева юрисконсултско
възнаграждение за процесуално представителство. Материалния интерес на общо
предявените искове възлиза на 11214,40 лева. Уважената част възлиза на 3969,56 лева,
поради което на ищеца се следват разноски в размер на 342,10 лева за исковото
производство.
Разноските в заповедното възлизат на 274,29 лева, от които 50 лева определено от
съда възнаграждение за процесуално представителство, на осн. чл.26 НЗПП и 224,29
лева заплатена държавна такса. Съразмерно уважената част на ищеца за заповедното
производство се следва 97,09 лева.
По отношение разноските на ответника:
Претендират се 50 лева съдебно – деловодни разноски, както и възнаграждение за
процесуално представителство, на осн. чл. 38, ал.2, т.2 ЗА – процесуално
представителство на лице в тежко материално положение.
В съдебната практика и в частност Определение №442/28.06.2019 по дело
№502/2019 на ВКС, ТК, II т.о., което напълно се споделя и от настоящия
първоинстанционен съдебен състав се приема, че основанията, при които адвокатът
може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие, са предвидени в чл. 38, ал. 1
ЗАдв.: 1/ лица, които имат право на издръжка; 2/ материално затруднени лица; 3/
роднини, близки или на друг юрист. В посочената разпоредба не е уредено изискване
клиентът да доказва наличието на някое от посочените основания при сключване на
договора за правна помощ. Преценката дали да окаже безплатна правна помощ и дали
лицето е материално затруднено или не се извършва от самия адвокат и е въпрос на
договорна свобода между адвоката и клиента.
В настоящата хипотеза адв. З.С. е предоставила безплатна плавна помощ на
12
ответника доколкото последният е лице в материално затруднение, поради което на
процеусалния представител следва да бъде определено основно възнаграждение за
осъщественото процесуално представителство в размер на 866,43 лева, на осн. чл. 7,
ал.2, т.4 Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
При тези съображения в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски
съразмерно отхвърлената част на предявените искове. Отхвърлената част възлиза на
7244,84 лева, поради което на ответника се дължат съразмерно разноски в размер на
32,30 лева.
В полза на адв. З.С. следва да бъде присъдено възнаграждение за процесуално
представителство в размер на 559,73 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ИЛ. ЕНЧ. К.,
ЕГН ********** от гр. Варна, ул. П. №32, вх.А, ет.1, ап.15 дължи на „П.К.Б.“ ЕООД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Б. №49, бл.53Е,
вх.В сумата от 3932,64 лева – главница по договор за потребителски кредит №
**********/03.01.2019г., анекс №1/15.05.2019г. и Анекс №2/30.10.2019г. към него,
ведно със законната лихва върху главницата считано от депозиране на заявлението в
съда – 28.05.2021г. до окончателно изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ
предявени иск в частта, за разликата над уважения размер от 3932,64 лева до пълно
предявения размер от 4128,28 лева, за която сума е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК № 2098/01.06.2021г., постановена по ч.гр.дело №
7565/2021г. на ВРС, на осн. чл.240, ал.1 вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, по реда на чл.422 ГПК.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ИЛ. ЕНЧ. К.,
ЕГН ********** от гр. Варна, ул. П. №32, вх.А, ет.1, ап.15 дължи на „П.К.Б.“ ЕООД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Б. №49, бл.53Е,
вх.В сумата от 36,92 лева – договорна лихва по договор за потребителски кредит №
**********/03.01.2019г., анекс №1/15.05.2019г. и Анекс №2/30.10.2019г. към него,
дължима за периода 10.03.2020г.-10.05.2021г., като ОТХВЪРЛЯ предявени иск в
частта, за разликата над уважени размер от 36,92 лева до пълно предявения размер от
1986,54 лева, както и за периода 11.05.2021г. до 03.04.2021г., за която сума е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 2098/01.06.2021г.,
постановена по ч.гр.дело № 7565/2021г. на ВРС, на осн. чл.240, ал.1 вр. чл. 86, ал.1
ЗЗД, по реда на чл.422 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК ********* със
13
седалище и адрес на управление гр. София, бул. Б. №49, бл.53Е, вх.В срещу ИЛ. ЕНЧ.
К., ЕГН ********** от гр. Варна, ул. П. №32, вх.А, ет.1, ап.15 за приемане за
установено, че ответникът дължи сумата от 646,39 лева – лихва за забава за периода
11.02.2019г.-03.04.2021г., както и сумата от 156,15 лева законна лихва за периода
03.04.2021г.-27.05.2021г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 2098/01.06.2021г., постановена по ч.гр.дело №
7565/2021г. на ВРС, чл. 86, ал.1 ЗЗД, по реда на чл.422 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление гр. София, бул. Б. №49, бл.53Е, вх.В срещу ИЛ. ЕНЧ. К., ЕГН
********** от гр. Варна, ул. П. №32, вх.А, ет.1, ап.15 за осъждане на ответника да
заплати сумата от 4297,04 лева – непогасено възнаграждение за закупен пакет
допълнителни услуги главница по договор за потребителски кредит №
**********/03.01.2019г. анекс №1/15.05.2019г. и Анекс №2/30.10.2019г. към него, на
осн. чл. 79, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА ИЛ. ЕНЧ. К., ЕГН ********** от гр. Варна, ул. П. №32, вх.А, ет.1,
ап.15 ДА ЗАПЛАТИ на „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. Б. №49, бл.53Е, вх.В сумата от 342,10 (триста
четиридесет и два лева и 10 ст.) лева разноски сторени в исковото производство,
както и сумата от 97,09 (деветдесет и седем лева и 9 ст.) лева разноски сторени в
заповедното производство, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. Б. №49, бл.53Е, вх.В ДА ЗАПЛАТИ на ИЛ. ЕНЧ. К., ЕГН **********
от гр. Варна, ул. П. №32, вх.А, ет.1, ап.15 сумата от 32,30 (тридесет и два лева и 30
ст.) лева съдебно – деловодни разноски съразмерно отхвърлената част на предявените
искове, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. Б. №49, бл.53Е, вх.В ДА ЗАПЛАТИ на адвокат З.М. С., Адвокатска
колегия – Варна, служебен адрес на упражнявана дейност гр. Варна, ул. Р.Д. №7, ет.5,
офис №4 сумата от 559,73 (петстотин петдесет и девет лева и 73 ст.) лева
определено от съда възнаграждение за осъществено процесуално представителство на
ответника ИЛ. ЕНЧ. К., ЕГН ********** от гр. Варна, ул. П. №32, вх.А, ет.1, ап.15 в
производството по гр. дело № 12798/2021г. поописа на Варненски районен съд, на осн.
чл. 38, ал.2, т.2 ЗА.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
14