Р Е Ш Е Н И Е
№ ………………../13.08.2020 г., гр.София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІІ-Г въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и
втори юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ
НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ : ЙОАНА ГЕНЖОВА
мл.с. КРИСТИНА
ГЮРОВА
при участието на секретаря Алина Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Генжова
в.гр.дело № 13667 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 и сл. от ГПК.
С решение №277859/27.07.2019г.,
постановено по гр.д. №69324/2014г. по описа на СРС, 59 състав, са отхвърлени
предявените от „Д.З.“ АД срещу „З.Л.И.“ АД иск с правна квалификация чл.213,
ал.1 от КЗ (отм.) за сумата от 1969 лева и иск с правна квалификация чл.86,
ал.1 от ЗЗД за сумата от 604,40 лева като неоснователни и недоказани.
Постъпила е въззивна
жалба от ищеца в производството „Д.З.“ АД, чрез пълномощника юрисконсулт М.М., с която решението се обжалва изцяло. Въззивникът излага съображения, че решението е неправилно и
незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалния и процесуалния
закони. Поддържа, че е неправилен извода на съда относно погасителната давност.
В жалбата се излагат доводи, че за регресните искове
важи общата давност по чл.110 и сл. от ЗЗД, а течението й започва от момента на
изплащането на застрахователните обезщетения на правоимащите
лица. Поради това поддържа, че „Д.З.“ АД е встъпило в правата на застрахованото
лице и има право на иск от датата, на която е изплатил застрахователно
обезщетение на увреденото лице. Посочва, че застрахователното обезщетение е
изплатено на увреденото лице на 15.12.2009г., а исковата молба е подадена на
15.12.2014г., т.е. в рамките на петгодишния давностен
срок. С оглед изложеното моли обжалваното решение да бъде отменено и да бъде
постановено друго, с което предявените искове да бъдат уважени изцяло.
Претендират се и направените във въззивното
производство разноски.
Въззиваемата страна „З.Л.И.“ АД, чрез пълномощника юрисконсулт Д.Т.,
е депозирал писмен отговор на жалбата по реда и в срока на чл.263, ал.1 от ГПК,
с който я оспорва изцяло. Излага съображения, че първоинстанционното
решение е правилно и законосъобразно и не страда от твърдените в жалбата
пороци, поради което моли същото да бъде потвърдено.
Съдът, като обсъди доводите на страните
относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана
страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима, а
разгледана по същество е основателна.
Производството пред първоинстанционния
съд е образувано по искова молба на „Д.З.“ АД срещу „З.Л.И.“ АД. Ищецът твърди,
че въз основа на договор, застрахователна полица №**********, за застраховка на
товари по време на превоз от 16.10.2009г. между ищцовото
дружество и „Р.Б.“ ЕООД е застрахован транспорта на товар – хладилни витрини по
направление гр. Варна – гр. София, като превозът се осъществявал от превозвач „Виченцо транс“ ЕООД с камион д.к. №******, съгласно
товарителница от 17.09.2009г. На 18.09.2009г. по време на превозване на товара
било осъществено ПТП, при което движещият се в насрещната лента л.а. „Тойота Ярис“ с рег. №******навлиза в лявата лента за насрещно
движение срещу товарен камион МАН с рег. №****** и го удря в предната част.
Движещият се след товарния камион автомобил поради неспазване на дистанция се
удря в задната част на камиона. В резултат на въпросното ПТП, отразено в
протокол №1205526 били нанесени вреди по товара. Бил съставен авариен протокол
№А2137/07.10.2009г. от авариен комисар „Транс контрол“ ООД, съгласно който били
уточнени повредите и размера на вредите. Била отправена претенция до
застрахователя от „Р.Б.“ ЕООД за настъпили вреди по време на транспорт и след
преглед на приложените документи за констатация и остойностяване на вредата
било изплатено застрахователно обезщетение в размер на общо 1970 лева, от които
777,50 лева – стойността на напълно увредена витрина модел А0980658, 74,52 лева
– начислена амортизация, 1086,86 лева – разходи за ремонт на 6 бр. хладилни
камери, разноски за авариен комисар – 180 лева. Била отправена претенция до
застрахователя на отговорността на превозвача на товарния автомобил, с който е
осъществен транспорта – „ЗД Е.“ АД, но с уведомително писмо изх.
№8588/21.10.2009г. било отказано плащане, тъй като водачът на товарния
автомобил няма вина за настъпване на ПТП. В исковата молба се посочва, че при
ответното дружество като застраховател е застрахована по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ отговорността на водача на лекия автомобил „Тойота Ярис“, по чиято вина е настъпило процесното
ПТП. Ищецът твърди, че отправил до ответното дружество искане за възстановяване
на цялото изплатено застрахователно обезщетение, като при евентуално възражение
за съпричиняване, поддържа, че отговорността е
солидарна, но по регресната претенция бил постановен
отказ. С оглед изложеното ищецът моли съда да постанови решение, с което да
бъде осъдено ответното дружество да му заплати претендираната
сума от 1969 лева, представляваща изплатеното застрахователно обезщетение,
както и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата в
размер на 604,40 лева за периода от 15.12.2011г. до 13.12.2014г. Претендират се
и направените по делото разноски.
Ответникът „З.Л.И.“ АД, чрез пълномощника
юрисконсулт Д.Т. е депозирал писмен отговор на исковата молба по реда и в срока
на чл.131, ал.1 от ГПК, с който оспорва изцяло предявените искове. Излага
съображение, че същите са погасени по давност, като поддържа, че давността е
петгодишна, считано от настъпване на застрахователното събитие. Оспорва
заявения в исковата молба механизъм на ПТП, като поддържа, че не е налице
виновно и противоправно поведение на застрахования
при ответника водач. С оглед изложеното моли предявените искове да бъдат
отхвърлени.
С обжалваното решение първоинстанционният
съд е отхвърлил предявените искове, като в същото са изложени единствено
съображения, че вземанията са погасени по давност.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на
случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна
норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от
ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК
на ВКС.
Съгласно чл. 213, ал.1 от КЗ /отм./ с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования. Необходимите предпоставки за предвидената суброгация
са: 1/наличие на валиден договор за имуществено застраховане между увредения и ищеца
и извършено плащане по него от страна на последния във връзка с настъпили вреди
на застрахованото имущество в срока на действие на договора; 2/вредите да са
причинени в резултат на деликт, с оглед на което за
увредения да са възникнали права срещу причинителя на вредата на основание чл.
45 ЗЗД и 3/към момента на настъпване на ПТП гражданската отговорност на делинквента да е била предмет на валиден застрахователен
договор, сключен с ответника. Съдът намира, че събраните по делото
доказателства обуславят извод за наличието на така установения фактически
състав.
Установи се по делото, че между ищеца и третото за
спора лице „Р.Б.“ ЕООД е бил сключен договор за застраховка на товари по време
на превоз, застрахователна полица **********, валидна
за периода от 01.01.2009г. до 01.01.2010г.,
с обект на застраховане: всякакви продукти, свързани с дейността на
застрахования: суровини, полуготова и готова продукция, включително опаковката,
включително машини и оборудване, включително изложбени и/или рекламни
материали, изложбени щандове, както и, че във
връзка с настъпило застрахователно събитие – повреда на 7 бр. хладилни шкафове,
експонати, вследствие на ПТП, настъпило на 18.09.2009г. между товарен автомобил
с рег. №******, превозващ застрахования товар, и лек автомобил „Тойота Ярис“ с рег. №******, ищцовото
дружество е заплатило на застрахованото лице застрахователно обезщетение в
размер на 1970 лева, с оглед на което и на основание чл.213,
ал.1 от КЗ /отм./ същото е встъпило в правата на застрахования спрямо делинквента и спрямо застрахователя по застраховка
“Гражданска отговорност”.
Събраните по делото доказателства обуславят извода, че
поведението на причинителя на вредата разкрива признаците на деликта по смисъла на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД – налице е противоправно деяние, изразяващо се в навлизане на лекия
автомобил „Тойота Ярис“ в лявата лента за насрещно
движение, при което е последвал удар с правомерно движещия се т.а. „МАН“, като
вината се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 от ЗЗД) и е
налице несъмнена причинна връзка между това противоправно
и виновно поведение и понесения от застрахованото лице неблагоприятен
имуществен резултат.
Не се оспорва от ответното дружество обстоятелството,
че към датата на настъпване на пътно-транспортното произшествие гражданската
отговорност на причинителя на произшествието е била застрахована при него по
силата на договор за застраховка “Гражданска отговорност”. Предвид това и с
оглед на извършеното плащане от страна на ищеца като застраховател по имуществена
застраховка са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответното
застрахователно дружество по отношение на ищеца на основание чл.213, ал.1 от КЗ /отм./.
От изслушаното и прието в първоинстанционното
производство заключение на съдебно-автотехническа
експертиза се установява, че действителната стойност на вредите, нанесени по
товара, възлиза на 1864,36 лева, до който размер претенцията по чл.213, ал.1 от КЗ /отм./ е основателна и доказана.
Въззивният съд не споделя изложените в първоинстанционното решение мотиви, че вземането е погасено
по давност, считано от датата на процесното ПТП. Тъй като основанието на предявения регресен
иск възниква от фактически състав, който включва изплащане на сумата на правоимащото лице по силата на застраховката и даденото от
закона право на регрес, затова началният момент на погасителната давност по чл.
110 ЗЗД е датата на плащане на застрахователното обезщетение на правоимащия и за този иск тече погасителна давност,
различна от тази за задължението по чл. 45 и 49 ЗЗД. Съгласно т.14 на П №7/1978
г. на ПлВС за регресните
искове важи общата давност по чл. 110 и сл. ЗЗД, а течението й започва от
момента на изплащането на застрахователните обезщетения на правоимащите
лица. (в този смисъл решение № 131/07.10.2011 г. по т. д. № 806/2010 г. на
I т. о., решение №70/23.06.2011 г. по т. д. № 624/2010 г. на I т. о., решение №
144/26.01.2010 г. по т. д. № 532/2008 г. на II т. о. и др.) В случая ищцовото
дружество е заплатило застрахователно обезщетение на правоимащото
лице на 15.12.2009г., а исковата молба е подадена по пощата на 13.12.2014г.,
поради което претенцията не е погасена по давност.
По иска с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД при
неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата. В случая застрахователят по застраховка
“гражданска отговорност” изпада в забава, считано от поканата за изпълнение /чл.
84, ал. 2 ЗЗД/. От събраните по делото доказателства се установява, че ищецът е
отправил до ответното дружество покана за доброволно изпълнение, връчена на 29.01.2010г.
По изложените съображения съдът намира, че предявената претенция за обезщетение
за забава се явява установена в своето основание за периода от 15.12.2011г. до 13.12.2014г. Неоснователно е
възражението на ответника за изтекла погасителна давност по отношение на мораторната лихва, тъй като същата се претендира за период
от три години преди подаване на исковата молба, поради което не е погасена по
давност, съобразно разпоредбата на чл.111, б. „в“ от ЗЗД. От изслушаното и
прието в първоинстанционното производство заключение
на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че размерът на мораторната лихва за горепосочения период възлиза на сумата
от 604,40 лева, поради което претенцията за лихви се явява изцяло основателна и
доказана.
По изложените по-горе правни аргументи и
поради несъвпадение на изводите на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд обжалваното решение, в частите, с
които са отхвърлени предявения иск с правна квалификация чл.213, ал.1 от КЗ
(отм.) до размер на сумата от 1864,36 лева, и предявения иск с правна
квалификация чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 604,40 лева, следва да бъде
отменено на основание чл.271, ал.1 от ГПК, като неправилно и незаконосъобразно
и вместо него следва да бъде постановено друго, с което предявените искове да
бъдат уважени в посочените размери.
При този изход на
спора на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на въззивника
следва да бъдат присъдени направените разноски за двете инстанции, съразмерно с
уважената част от исковете, както следва: за първа инстанция в размер на
1091,32 лева, и 251,16 лева за въззивната инстанция,
съобразно представения списък по чл.80 от ГПК.
По изложените мотиви, Софийски
градски съд, ГО, ІІ-г въззивен състав
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ решение
№277859/27.07.2019г., постановено по гр.д. №69324/2014г. по описа на СРС, 59
състав, в частта, с която са отхвърлени предявените от „Д.З.“ АД, ЕИК ******,
срещу „З.Л.И.“ АД, ЕИК ******, иск с правна квалификация чл.213, ал.1 от КЗ
(отм.) за сумата от 1864,36 лева и
иск по чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 604,40 лева, като вместо това ПОСТАНОВЯВА
ОСЪЖДА „З.Л.И.“ АД, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление ***, да заплати
на „Д.З.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, на основание
чл.213, ал.1 от КЗ (отм.) сумата от 1864,36
лева – регресно вземане срещу застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ относно лек автомобил „Тойота Ярис“ с рег. №******, представляващо изплатено
застрахователно обезщетение по договор за застраховка на товари по време на
превоз, застрахователна полица №**********, за претърпени имуществени вреди –
увреждане на товара (хладилни витрини), вследствие на ПТП, настъпило на 18.09.2009г.,
между горепосочения лек автомобил и товарен автомобил с рег. №******, ведно със
законната лихва, считано от 13.12.2014г. до изплащане на вземането, и на
основание чл.86, ал.1 от КЗ сумата от 604,40
лева - обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху
главницата за периода от 15.12.2011г. до 13.12.2014г.
ОСЪЖДА „З.Л.И.“ АД, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление ***, да заплати
на „Д.З.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, разноски по
делото за първоинстанционното производство в размер
на 1091,32 лева, и в размер на 251,16 лева за въззивната
инстанция.
ПОТВЪРЖДАВА
решението в останалата част, с която е отхвърлен предявеният иск с правна
квалификация чл.213, ал.1 от КЗ (отм.) за разликата над присъдената сума от
1864,36 лева до пълния предявен размер от 1969 лева.
Решението не подлежи
на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.