№ 452
гр. София, 09.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Величка Борилова
Членове:Зорница Гладилова
Мария Райкинска
при участието на секретаря Пролетка Асенова
като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно търговско дело №
20241001000315 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
С решение № 9/06.03.2023 г. по т.д. № 48/2021 г. на ОС - Кюстендил е
отхвърлена като неоснователна искова молба, подадена от „Изамет 1991" ООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.София, район „Искър", ж.к.Гара
Искър", ул.5007-ма №5 представлявано от управителя И. Г. З., ЕГН **********
съдебен адрес гр.София, бул.“Витоша“ 176, ет.3, ап.6 чрез адв.Г. Г. - гр.София,
бул."Витоша"176, ет.3, ап.6 срещу „ИЗАМЕТ 01“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление област ***, общ.Дупница, гр.Дупница, п.к 2500,
ул.“Разметаница“5, представлявано заедно и поотделно от управителите И. Г. З. и Я. Г.
З., в частта й за прогласяване нищожността, липсващо/невзето, прието от лице без
представителна власт - „ 1. Решения на ЕСК на „Изамет 01“ ЕООД – ИЗАМЕТ 1991
ООД: І. Приемане като съдружник по негова молба – К. Г. Х., ЕГН **********,
притежаващ лична карта №64*****22, издадена на 20.10.2014г. от МВР Кюстендил, с
постоянен адрес гр.***, ул.“***“№ *, общ.***, обл. ***, обективирано в Протокол от
20.03.2020 г., с нотариална заверка на подписите на лицата Я. И. З. и К. Г. Х., с рег.
№1653/20.03.2020 г. и рег.№1654/20.03.2020 г. по описа на Нотариус Н. Д., Нотариус с
рег.№ *** на НК.
По искова молба, подадена от „Изамет 1991" ООД, ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление гр.София, район „Искър", ж.к.Гара Искър", ул.5007-ма №5
представлявано от управителя И. Г. З., ЕГН ********** съдебен адрес гр.София,
бул.“Витоша“ 176, ет.3, ап. чрез адв. Г. Г. - адрес гр.София, бул."Витоша" 176, ет.3, ап.6
срещу „ИЗАМЕТ 01“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
област Кюстендил, общ.Дупница, гр.Дупница, п.к 2500, ул.“Разметаница“5,
представлявано от управителите И. Г. З. и Я. Г. З., е прогласена НИЩОЖНОСТТА НА
РЕШЕНИЯ, ВЗЕТИ от К. Г. Х., ЕГН **********, притежаващ лична карта с постоянен
1
адрес гр.***, ул.“***“ № *, В КАЧЕСТВОТО на едноличен собственик на капитала на
„Изамет 01“ЕООД, ЕИК *********, както следва: „2. Решения на новия ЕСК на
„Изамет 01“ ЕООД – К. Г. Х. ІІ. Освобождаване от длъжност като управител
досегашния управител И. Г. З., ЕГН **********, притежаващ лична карта
№64*****71, издадена на 27.09.2018г. от МВР – София, с постоянен адрес гр.***,
кв.“***“, ул. “***“ 1924, общ.***, област ***. ІІІ. Избор на К. Г. Х., ЕГН**********,
притежаващ лична карта № 64*****22, издадена на 20.10.2014 г. от МВР Кюстендил с
постоянен адрес гр.***, ул. “***“ № *, общ.***, обл. ***, който на основание чл.141 ТЗ
ще представлява и управлява дружеството. ІV. Промяна седалището и адреса на
управление на дружеството от гр.Дупница, ул.“Разметаница“№ 5, общ. Дупница, обл.
Кюстендил на гр.София, район „Красно село“, бул.“Ген. Скобелев“ № 50, ет. 3, офис 6,
общ. Столична, обл. София. V.( според номерацията на исковата молба VІ) – Приемане
на нова редакция на учредителния акт на дружеството, с която се отменя досегашния
учредителен акт, приет от ЕСК на капитала на 26.09.2017 г., обективирани в Протокол
от 20.03.2020 г. с нотариална заверка на подписите на лицата Я. И. З. и К. Г. Х. и
съдържанието с рег. №1653 и 1654/20.03.2020 г.
Решението е постановено с участието на трето лице помагач – К. Г. Х., ЕГН
**********, с постоянен адрес – гр.***, ул.“***“№ *.
С определение от 03.07.2023 г. е оставено без уважение искане на третото лице
помагач за изменение на решението в частта за разноските, като такива не бъдат
вменявани на К. Х..
Въззивна жалба е депозирал ищецът, както и третото лице помагач.
Ищецът „Изамет 1991" ООД обжалва първоинстанционното решение в неговата
отхвърлителна част, като постановено в противоречие с материалния закон, при
съществени нарушения на процесуалните правила и като необосновано. На първо
място се сочи, че на ОСС от 12.07.1917 г. Я. И. З. е освободен като управител на
ищцовото дружество, което решение във вътрешните отношения с дружеството има
незабавно действие, поради което към 20.03.2020 г. не е имал правомощия да взема
решения в качеството си на представляващ едноличния собственик на капитала на
„Изамет 01“ ЕООД. Вписванията нямали значение, тъй като се разглеждали вътрешни
дружествени правоотношения. На следващо място се сочи, че ОС – Кюстендил не
съобразил, че доказателствената сила на официалния документ – протокол от ОСС с
нотариална заверка на подписа, била оборена от останалите събрани доказателства –
свидетелски показания и писмени доказателства, поради което не се установявало на
посочената в протокола дата да е провеждано ОСС и да са взети процесните решения.
На последно място се излагат доводи, че приетото от първоинстанционния съд във
връзка с преюдициалния въпрос относно нищожността на договора за прехвърляне на
дружествени дялове, че макар да имало известна нееквивалентност на престациите при
договора за прехвърляне на дружествени дялове, това не правело сделката нищожна, а
лоша, било прието в противоречие с материалния закон и съдебната практика.
Нееквивалентност равна на около 300 пъти според оценителната експертиза била
очевидно в противоречие с добрите нрави, което било въздигнато от закона в
основание за нищожност. Въз основа на изложеното е направено искане да бъде
отменено първоинстанционното решение само в неговата отхвърлителна част.
Отговор на въззивната жалба е депозирал само К. Г. Х. в качеството му на трето
лице помагач (качеството, в което той е подал въззивната жалба е уточнено с молба вх.
№ 290/19.01.2024 г. на ОС – Кюстендил), в който излага доводи за нейната
неоснователност.
Третото лице помагач К. Г. Х. е депозирал въззивна жалба против
първоинстанционното решение в частта, в която е прогласена нищожността на
2
решения, взети от К. Х. в качеството му на едноличен собственик на капитала на
„Изамет 01“ ЕООД с твърдения, че в посочената част решението е недопустимо и
неправилно. На първо място се сочи, че решението е постановено при съществено
процесуално нарушение. Според жалбоподателя съдът следвало да приложи чл. 29, ал.
4 ГПК и да назначи особен представител на ответното дружество, тъй като двете
дружества били представлявани от едно и също лице и били налице противоречиви
интереси. Предвид това се иска обезсилване на първоинстанционното решение и
връщането му на първата инстанция с указания да назначи особен представител на
ответника, на когото да бъде връчена исковата молба. Направено е и искане за
назначаване на особен представител на ответника пред апелативния съд.
На следващо място се поддържа, че първоинстанционното решение е
недопустимо поради липса на процесуална легитимация на законния представител на
ищеца. Това било така, тъй като на ОСС от 20.03.2020 г. били взети решения за
освобождаване на И. З. и Я. З. като управители на дружеството и като такъв бил
избран К. Х.. Въпреки посоченото, че решенията влизат в сила след отмяна на
вписаните по партидата на „Изамет 1991“ ООД запори върху дружествени дялове на
съдружниците Я. З. и И. З., посочените решения според жалбоподателя влезли в сила
незабавно във вътрешните отношения между съдружниците, управителя и
дружеството. Следователно новоизбраният управител се считал такъв от момента на
избора му. Ето защо И. З. нямал право да представлява „Изамет 1991“ ООД и да
извършва каквито и да е правни или фактически действия от името на дружеството,
поради което исковата молба била недопустима като подадена от лице без
представителна власт.
На трето място жалбоподателят поддържа, че искът е недопустим и затова,
защото иск за нищожност на решения на търговско дружество бил допустим само ако
това решение не подлежи на вписване. Ако решенията подлежали на вписване, както в
случая, то иск за тяхната нищожност бил лишен от правен интерес, защото решението
по него нямало да доведе до заличаване на вписването.
Твърди се също, че първоинстанционният съд обявил нищожността на
решенията на ЕСК на основания, непосочени в исковата молба и така се произнесъл по
непредявен иск.
Неправилно от друга страна ОС-Кюстендил приел, че бил налице незавършен
фактически състав – липсвало вписване на прехвърлянето на дялове и промяна в
съдружниците, поради което К. Х. не можел да формира воля и да взема решение като
ЕСК. Според жалбоподателя решенията относно обстоятелствата по чл. 140, ал. 4 ТЗ
имат незабавно действие във вътрешните отношения на дружеството и съдружниците,
а конститутивния ефект на вписването било по отношение на третите лица. Сочи
практика на ВКС, според която вписването на договора за прехвърляне на
дружествени дялове има оповестително и защитно действие, а решенията на органите
на дружеството за обстоятелства, подлежащи на вписване по чл. 140, ал. 4 ТЗ
пораждат незабавно действие по отношение на съдружиците и дружеството. Предвид
извода на съда за валидност на първото решение, с което се приема като съдружник К.
Х., се явявали неправилни останалите изводи за нищожност на останалите решения,
тъй като не е вписано първото решение.
Направено е искане да бъде обезсилено първоинстанционното решение като
недопустимо и производството да бъде прекратено или същото да бъде отменено като
неправилно и искът да бъде отхвърлен.
Отговор на въззивната жалба на третото лице помагач не е депозиран.
К. Х. е депозирал и частна жалба против определение на ОС - Кюстендил по чл.
248, ал. 1 ГПК. Поддържа се, че първата инстанция неправилно осъдила третото лице
3
помагач да заплати разноски, тъй като той не бил причинил такива със своите
процесуални действия. Направено е искане да бъде отменено определението от
03.07.2023 г. и съответно да бъде изменено първонистанционното решение в частта за
разноските, като третото лице помагач не бъде държано отговорно за разноски по
делото.
Отговор на частната жалба е депозирал ищецът, който е посочил, че всички
разноски по защитата били направени вследствие доказателствените искания и
оспорванията на третото лице помагач, поради което и то дължало разноски.
По въззивните жалби
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно
правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да
се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва
служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби,
приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на
ВКС, ОСГТК).
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно. Във
връзка с допустимостта и правилността, като взе предвид наведените във въззивните
жалби пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, намира
за установено следното от фактическа и правна страна:
В исковата молба се твърди, че ищцовото дружество „Изамет 1991“ ООД е
едноличен собственик на капитала (ЕСК) на ответното дружество „Изамет 01“ ЕООД.
Въпреки това К. Г. Х., явяващ се трето лице, поискал вписване на нови обстоятелства в
качеството му на едноличен собственик на капитала на „Изамет 01“ ЕООД ,
обективирани в протокол от 20.03.2020 г., които биха имали за последица прекратяване
собствеността, промяна в управлението, седалището и адрес на управление на същото,
което обосновавало интереса на ищеца от подаване на разглежданата искова молба.
Поддържано е, че тъй като решенията на ЕСК на капитала представляват едностранна
сделка, то в случай, че са несъществуващи (невзети) или взети от лице без
представителна власт по отношение на едноличния собственик, от чието име е
предприето действието, то е недействително, и на тази недействителност може да се
позове единствено лицето, от чието име е предприето действието, както следва от т.1 и
т.3 от ТР №1/06.12.2002г. по т.д. №1/2002г. на ОСГК на ВКС, решение
№178/24.04.2017г. по т.д.№1340/2015г на ВКС, 1 т.о и решение №2019/22.12.2015г. по
т.д.№5198/2015г. на СГС. Ищецът е уточнил също, че макар оспорените решения да
подлежали на вписване, в случая не е извършено такова вписване, за да бъде поискано
установяване несъществуване на вписано обстоятелство чрез иск по чл.29 ЗТР, поради
което и ищецът имал правен интерес да иска прогласяване на тяхната нищожност.
По същество ищецът е заявил, че изобщо не е провеждано заседание на
едноличния собственик на капитала на „Изамет 01“ ЕООД, макар да е представен
протокол от проведено на 20.03.2020 г. Липсващо според него е и решението на Общо
събрание на съдружниците на ЕСК „Изамет 1991“ ООД за прехвърляне на дяловия
капитал, поради което и същото е нищожно – макар да е изготвен протокол от Общо
събрание на съдружниците на „Изамет 1991“ ООД, то такова не е провеждано, поради
което решението е липсващо.
На следващо място е поддържано, че Я. З. не е имал представителна власт по
отношение на „Изамет 1991“ ООД, когато е подписал договор за прехвърлянето на
дружествените дялове в „Изамет 01“ ЕООД в полза на К. Х.. По силата на проведено
на 12.07.2017 г. решение на Общото събрание на съдружниците в „Изамет 1991“ ООД,
4
обективирано в протокол с нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието,
извършени едновременно и Констативен протокол Акт №159, том І, рег.
№1557/12.07.2017г. на нотариус С. М. Я. И. З. бил освободен като управител на
„Изамет 1991“ ООД, като дружеството продължавало да бъде управлявано и
представлявано единствено от другия вписан управител – И. Г. З.. Това решение на
ОСС било потвърдено при обжалване по реда на чл.74 от ТЗ с влязло в сила
решение.Соченото обстоятелство добило сила между съдружниците незабавно. Ето
защо обективираното в протокол от 20.03.2020 г. решение на ЕСК на „Изамет 01“
ЕООД, взето от Я. З., не обвързва дружеството Изамен 1991“ ООД.
Решенията за промяна на управителя на дружеството ответник, смяна на
седалището и адреса на управление на дружеството и приемане на нов учредителен
акт, били взети от лице, което не е едноличен собственик на капитала към датата на
вземане на решенията, предвид липсата на валиден договор за прехвърляне на
дружествени дялове – решенията в протокола от 20.03.2020 г. по т. 2 и следващите от
дневния ред били нищожни. Пояснено е, че договор за продажба на дружествени
дялове от 23.03.2020 г., с нотариална заверка на подписа рег. 2 №1651/20.03.2020 г.и
заверка на съдържанието с рег.№1652, том І, №88 от 20.03.2020 г. бил нищожен поради
противоречие с добрите нрави. Според ищеца договорът противоречи на принципите
на справедливостта, добросъвестността в търговските взаимоотношения и на
предотвратяване на несправедливото облагодетелстване, като несъобразен с
изискването за еквивалентно съотношение на престациите, като следствие на
драстично разминаване между уговорената по договора цена на дяловете и
действителната им пазарна цена. Договорената обща цена на продаваемите 100
дружествени дяла в Изамет 01 ЕООД равна на номиналната стойност на дяловете била
5000 лева. От публикувания по партидата на дружеството в ТРРЮЛНЦ последен
годишен финансов отчет за „Изамет 01“ ЕООД към 31.12.2018г. следвало, че
дружеството разполага с активи на висока стойност и действителната пазарна цена на
дяловете, надвишава многократно посочената цена в договора за продажба на
дружествени дялове. Уговорената цена била многократно по – ниска от
действителната пазарна цена на дяловете, разликата между цената на която била
осъществена сделката и пазарната, възлизала реално на много по –висока стойност.
Това драстично разминаване в цената, сочело на незначителност до 0 насрещна
престация. Драстичното разминаване между уговорената и действителната цена на
дяловете определяло сделката като сключена в противоречие с добрите нрави по
смисъла на чл.26, ал.1 ЗЗД, обуславящо нейната нищожност. Изложено е и разбиране,
че макар известна обективна нееквивателнтност да е допустима, предвид свободата на
договаряне, преценката за равнойстойността на престациите следвало да се извършва
от страните с оглед техния интерес и при висока степен на нееквивалентност, какъвто
бил случаят.
С оглед на изложеното е поискано да бъдат обявени за нищожни,
липсващи/невзети, приети от лица без представителна власт и при нищожен договор,
следните решения: I. Решение на ЕСК на „Изамет 01“ ЕООД – „Изамет 1991“ ООД: 1.
Приемане като съдружник по негова молба – К. Г. Х., ЕГН **********, притежаващ
лична карта №64*****22, издадена на 20.10.2014г. от МВР Кюстендил, с постоянен
адрес гр. ***, ул.“***“№ *, общ.***, обл.***. II. Решения на новия ЕСК на „Изамет 01“
ЕООД – К. Г. Х.: 2. Освобождаване от длъжност като управител досегашния управител
И. Г. З., ЕГН **********, притежаващ лична карта №64*****71, издадена на
27.09.2018 г. от МВР – София, с постоянен адрес гр. ***, кв. “***“, ул.“***“ 1924,
общ.***, област ***. 3. Избор на К. Г. Х., ЕГН**********, притежаващ лична карта
№64*****22, издадена на 20.10.2014г. от МВР Кюстендил с постоянен адрес гр.***,
ул.“***“№ *, общ.Кюстендил, обл.Кюстендил, който на основание чл.141 ТЗ ще
5
представлява и управлява дружеството. 4. Промяна седалището и адреса на
управление на дружеството от гр.Дупница, ул.“Разметаница“№ 5, общ. Дупница, обл.
Кюстендил на гр.София, район „Красно село“, бул.“Ген.Скобелев“ № 50, ет. 3, офис 6,
общ.Столична, обл. ***. 5. Приемане на нова редакция на учредителния акт на
дружеството, с която се отменя досегашния учредителен акт, приет от ЕСК на
капитала на 26.09.2017г.
Ответното дружество „Изамет 01“ ЕООД не е подало отговор на исковата молба.
По делото е конституирано трето лице помагач на страната на ответника – К. Г.
Х.
За установяване твърденията и възраженията на страните по делото са събрани
писмени доказателства, изслушани са свидетелски показания и е прието заключение
на Съдебно-оценителска експертиза, от които се установява следното:
На 20.03.2020 г. в гр.София е подписан договор между „Изамет 1991“ ООД и К.
Г. Х., по силата на който – „Изамет 1991“ ООД, действащ чрез управителя на
дружеството Я. Г. З., продава на купувача К. Г. Х. дяловото си участие в „Изамет 01“
ЕООД - 100 дяла, равни по размер, всеки един на стойност 50 лева. В т.2 от договора е
предвидено, че купувачът К. Х. купува описаните 100 дружествени дяла по 50 лв,
всеки на обща стойност 5000 лв, по тяхната номинална стойност, която е заплатена, на
Продавача при сключване на договора. Договорът е с нотариална заверка на подписите
и съдържанието.
Представен е Протокол от Общо събрание на съдружниците на „Изамет 1991“
ООД с дата 20.03.2020 г., според отразеното в който на него са присъствали И. З., Я. З.
и К. Христо, като са взети следните решения: 1. За продажба на дружествени дялове на
„Изамет 1991“ ООД в следните дъщерни дружества „Изамет Транс“ ЕООД, „Изамет
01“ ЕООД, „Изамет 05“ ЕООД, „Изи Строй“ ЕООД и „Изамет Инвест“ ЕООД. 2. За
приемане на нов член. 3. За даване на съгласие за прехвърляне на дружествени дялове
на нов член; 4.Разглеждане на молбата за напускане на досегашните управители И. Г.
З. и Я. И. З.. 5. Избор на нов управител. 6.Упълномощаване на едноличния собственик
за сключване на Договор за възлагане на управление с управителя. 7. Вземане на
решение за промяна седалището и адреса на управление на дружеството. 8. Приемане
и подписване на нов учредитилен акт. 9.Разни.
В представения Протокол са удостоверени взети от Общо събрание следните
решения – т.1. Притежаваните от „Изамет 1991“ ООД 100 дружествени дяла , всеки
един с номинална стойност от по 50 лева, на обща стойност 5000 лева от капитала на
„Изамет 01“ ЕООД да бъдат продадени на К. Г. Х., за сума не по – малко от тяхната
номинална стойност. Аналогично и за останалите дружества. По т.2 е обективирано
вземане на решение за приемане като съдружник на К. Г. Х.. По т.3 е обективирано
дадено съгласие от Общото събрание, на съдружниците на „Изамет 1991“ ООД, за
извършване на продажба в полза на К. Г. Х. от Я. З. на дяловото му участие в „Изамет
1991“ - 40 дружествени дяла, равни по размер, всеки на стойност от по 50 лева Като са
отчетени последиците на извършените разпоредителни сделки е обективирано
следното решение – по т. 4 Освобождаване от длъжност и отговорност, като
управители И. Г. З. и Я. И. З., Т. 5. Избор на управител на дружеството К. Г. Х.,
упълномощаване К. Г. Х. да сключи, при условията на чл. 38 ЗЗД – Договор за
възлагане на управление с новия управител К. Г. Х.. Т.7 – Промяна седалището и адрес
на управление на дружеството от гр.София на гр.Кюстендил. Т.9 – Дадено съгласие
управителят на Дружеството – К. Г. Х., да извършва без съгласие на дружеството, от
свое или чуждо име търговски сделки, попадащи в предмета на дейност на „Изамет
1991“ ООД, да участва в събирателни и командитни дружество, както и в други
дружества с ограничена отговорност, със сходен предмет на дейност, да заема
6
длъжност и ръководни органи на други дружества със сходен предмет. Протоколът е с
нотариална заверка на подписите и съдържанието ,с рег.№1631 и №1632 по описа на
Нотариус Н. Д., с рег.№ *** на НК.
В процесния Протокол от 20.03.2020 г. са обективирани следните решения: 1.
Решение на ОС на „Изамет 1991“ ООД относно приемане на К. Г. Х., като съдружник в
„Изамет 1991“ ООД. С оглед извършена продажба на дружествени дялове от
досегашния едноличен собственик на дружеството - „Изамет 1991“ ООД, действащо
чрез управителя и представляващ Я. И. З. на К. Г. Х., и констатирано поради това
прекратяване на участието на дружеството, като едноличен собственик , по- нататък
заседанието продължава с новия едноличен собственик на капитала и са отразени
следните решения; 2. Освобождава от длъжност, като управители досегашните
управители И. Г. З. и Я. И. З., управляващи и представляващи дружеството, заедно и
поотделно; 3. Избор управител на Дружеството – К. Г. Х., който на основание чл. 141
от ТЗ ще представлява и управлява дружеството; 4. Промяна седалището и адреса на
управление на дружеството от гр. Дупница ул. “Разметаница“ № 5 на гр.София, район
„Красно село“ „Ген.Скобелев“№ 50, ет.3, офис 6; 6.Приемане нова редакция на
учредителния акт на дружеството с което се отменя досегашния учредителен акт,
приет от ЕСК на 26.09.2017 г.
Протоколът съдържа подписи на Я. З., К. Г. Х. и нотариална заверка на
подписите и съдържанието с рег.№1653/20.03.2020 г. и рег.№1654, том І, акт 89.
По делото е представен и друг Протокол от 27.03.2020 г. в който е обективирано
решение на И. З. и Я. З., формиращи извънредно Общо събрание на „Изамет 1991“, с
участието на К. Г. Х., относно налична фактическа грешка в Протокол от общо
събрание на съдружниците на „Изамет 1991“ ООД, с нотариална заверка на подписите
и съдържанието, съответно рег.№ 1631 и 1632 по описа на Нотариус Н. Д., с рег.№ ***,
след текста по т.9 и преди думата „СЪДРУЖНИЦИТЕ“, да се чете следния текст
„Решенията по т. от 2 до т.9 от протокола, влизат в сила след отмяна на вписаните по
партидата на „Изамет 1991“ |ООД запори върху дружествени дялове, на съдружниците
Я. З. и И. З.. Протоколът е подписан от И. З., Я. З. и К. Х.. Съдържа нотариална
заверка на подписите с рег.№4059 и 4060/27.03.2020г. по описа на Нотариус В. И., с
рег.№ *** на НК.
В протокол от 23.03.2020г. на Общо събрание на съдружтнициге на „Изамет
1991“ ООД са обективирани взети решения, Общо събрание на съдружниците на
„Изамет 1991“ ООД, както следва: 1. Приема, като съдружник – К. Г. Х., 2.
Увеличаване капитала на „Изамет 1991“ ООД от 5000 лева, разпределени на 100
дружествени дяла, равни по стойност на 6000 лева Дяловете са разпределени, както
следва : на по 100 дяла , както следва: И. З. – 60 дяла по 50.00 лева, или 3000.00 лв; Я.
З. – 40 дяло по 50 лв или 2000 лв, К. Х. – 20 дяла по 50.00 лв, на стойност 1000 лева; 3.
Освобождаване от длъжност и отговорност, като управител Я. З. и И. Г. З..4.Избира на
управител на дружеството К. Х.,.5. Упълномощава И. З. да сключи Договор за
възлагане на управление с новия управител К. Г. Х.. 6.Промяна седалището и
управлението на дружеството в рамките на същото населено място - гр. София. По т.8
Общото събрание дава съгласие на управителя на дружеството, К. Х., без съгласие на
дружеството да извършва от свое или чуждо име търговски сделки, спадащи в
предмета на дейност на „Изамет 1991“ ООД. Протоколът е с нотариална заверка на
подписите и съдържанието с рег. №3959/23.03.2020 г. и 3960/23.03.2020 г ., по описа на
Нотариус В. И. –Нотариус с рег.№ *** на НК – по съдържание част от обективираните
в този протокол решения са сходни с посочените в исковата молба, но не напълно.
В протокол от 27.03.2020 г. на Общо събрание на съдружниците на „Изамет
1991“ ООД е обективирано взето решение за поправка на допусната явна фактическа
7
грешка, като не е посочено изрично заявено желание на съдружниците за отмяна на
решения по т.2 до т.9 от Протокол от Общо събрание на съдружниците на „Изамет
1991“ ООД, с нотариална заверка на подписите рег.№1631/20.03.2020г. и на
съдържанието рег. № 1632, том І, акт 78/20.03.2020 г.и Нотариална заверка на
съдържанието рег. № 1632, том.І, акт №78 от 20.03.2020 г. по описа на Нотариус Н. Д.,
с рег. №3 29, чрез ДОБАВЯНЕ на следния текст – „Отменя решенията по точки от 2 до
9, от Протокол от Общо събрание на съдружниците на „ Изамет 1991“ ООД, с
нотариална заверка на подписите рег. №1631/20.03.2020г. и на съдържанието рег. №
1632, том І, акт 78/20.03.2020 г. по описа на Нотариус Н. Д. с рег. № ***, с район на
действие съдебния район на РС-София, без точка 1 от същия протокол, както и всички
други останали решения, взети на Общо събрание на съдружниците на „Изамет 1991“
ООД от 20.03.2020 г. Протоколът е с нотариална заверка подписите рег.№ 4061 и 4062,
том ІІ, №159. Съдържа подписи на съдружници И. З. и Я. З., както и на съдружник К.
Х..
Представен е констативен протокол от 12.07.2017 г. акт №159, том І, рег.
№1557/12.07.2017г. по описа на Нотариус С. М., с рег.№ *** на НК, според отразеното
в който по повод постъпила при нотариуса на 12.07.2017 г. молба е осъществено
посещение на адрес в гр.София, на ул.“Позитано“№8, в кантора, където се е намирал
И. Г. З. и неговия адвокат М. Б., САК, Х. А. Х. – поканен за участие в Общото
събрание, като представител на Персонала и адв.А. Т.. Отразено е проведено Общо
събрание с дневен ред от 5 точки – посочени са поставените за разглеждане въпроси,
отразено е извършено гласуване без уточнение относно участниците в гласуването, но
при посочване, че решенията са взети с мнозинство от 60%, както и взети решения,
както следва: 1. Освобождаване от длъжност управител „Изамет 1991“ ООД Я. И. З.,
при по – нататъшно представителство на дружеството от И. З.. 2.Освобождаване от
длъжност „управител“ на дружеството „Изамет 01“ ЕООД Я. З., по – нататъшно
представителство на дружеството от И. З.; 3. Освобождаване от длъжност управител
на дружества „Изамет 05“, „Изамет Инвест“ ЕООД, „Изамет Транс „ ЕООД - взетите
решения са в пълно съответствие с посочения дневен ред. Протоколът е подписан от И.
З. –
В друг протокол от Извънредно заседание на съдружниците в „Изамет 1991“
ООД от 12.06.2017 г. с участието на 50% от дяловете, в присъствието на И. З., като
техен собственик и надлежно призоваване на съдружника Я. З. са отразени взети
решения в следната последователност: 1. Освобождава от длъжност „управител“ на
дружество „Изамет 1991“ ООД Я. И. З.; 2 „Изамет 1991“ООД, представлявано от
управителя И. З., като ЕСК на „Изамет 01“ ЕООД освобождава от длъжност управител
на дружество „Изамет 01“ ЕООД Я. З., дружеството се управлява и представлява от И.
Г. З.; 3. „Изамет 1991“ ООД,представлявано от управителя и съдружник И. З.. В
Следващите подточки са отразени идентични решения, касаещи дружествата „Изамет
95“ ЕООД, „Изамет Инвест“ ЕООД и „Изамет Транс „ ЕООД – решения по т. 3 и т. 4 от
Протокола.Изрично е отразено, че дружеството ще продължи да се управлява и
представлява от управителя И. Г. З.. Протоколът е подписан от И. З. и протоколчик А.
Ж. Т..
С писмо вх. № 889/01.03.2022 г. изх. № 289/2022 г. на Прокуратурата на
Република България – Специализирана прокуратура, се сочи, че в СП е образувано ДП
№ 51/2020г. за престъпление по чл.321, ал.6 НК. Я. И. З. е бил привлечен, като
обвиняем. Според посоченото в споменатото писмо с определение на СпНС от
17.03.2020 г. спрямо обвиняемия З. е взета мярка за неотклонение „задържане под
стража“, изменена с определение от 24.03.2020 г., а именно „домашен арест“. Съгласно
разпореждане от 20.03.2020 г. по пр.№566/2020 г. на дежурен прокурор при СП – на Я.
З. – обвиняем по пр.пр.№566/2020 г. по описа на СП е разрешено да бъде посетен от
8
Нотариус с район на действие – района на СРС, в УМБАЛ“Лозенец“ – София за
извършване на удостоверителни действия по ЗННД. В Постановление от 23.03.2020г.
на Дежурен прокурор по пр.пр.№566/2020 г. е разрешено на Я. И. З. да бъде посетен от
Нотариус в УМБАЛ“Лозенец“, за извършване на удостоверителни действия по ЗННД.
В писмо на МП – ГД“ИН“, ОД“ИН“ – София се сочи, че лицето Я. З. е задържано за
времето от 16.03.2020 г., с мярка за неотклонение „Задържане под стража“, по ДП
51/2020 г., изменена с определение №137/24.03.2020 г. в „домашен арест“, като за
периода на задържане лицето З. не е посещаван от лицето И. З. и К. Х..
Свидетелят Б. Д. – помощник – нотариус в Кантора Н. Д., рег.№ *** – 13
посетил Правителствена болница, за да направи заверка извън офиса, когато видял
лицата И. З. и Я. З.. Било петък, по време на пандемията от коронавирус, в късния
следобед на петък – около 16:00 ч. Заверил протоколи, дружествени дялове, няколко
броя пълномощни, от една страна И. З. от друга страна друго лице, в млада възраст –
на което не помни имената. Присъствали и три адвокатки – докато подписвали И. и
младежа, след това отишли при Я.. В някакъв кабинет бил И. З. и другото лице, и
двамата запознати със съдържанието на документите, които подписали
собственоръчно. По – късно чакали прокурорско разрешение за подписи на Я., в
помещение с музикален инструмент ( роял). Присъствал и адвокат на Я. З.. Я. З.
подписал в друг кабинет, в присъствие на неговата съпруга. Нотариусът не е имал
никакво съмнение в действителната воля на страните. Като отличаващ детайл се
споменава също, че помещението в което е подписвал Я. представлява кабинет за
„хемодиализа“. Нотариусът е извършвал заверки и в затвора. Свидетелят е
категоричен, че Я. З. и И. З. се намирали в различни кабинети, както, че заедно с Я. З.
е била неговата съпруга и други лице, за което предполага, че е негов адвокат – около
40 годишен мъж, с брадичка.
Свидетелката Д. К. познава И. З., като лице, което е консултирала от лятото на
2019 г. по търговски дела. Било и възложено от З. изготвяне на необходимите
документи, за увеличаване капитала на „Изамет 1991“ ООД, за покупко – продажба на
дружествени дялове. З. споменал, че има задължения за близо милион и половина, във
връзка с подписите на декларация по чл.264 ДПК. Затова били изготвени документи за
увеличаване капитала на дружеството. Изготвените документи били представени,
отразени и посочени в регистъра на юридическите лица, по партидата на дружеството.
Във връзка със случая свидетелката посетила и Правителствена болница, където имало
Нотариуси, адвокати на И. З. и Я. З. ( търпял мярка за неотклонение, но посещавал
Правителствена болница за хемодиализа). На сделките присъствал купувача К. Х.,
нотариус В. И.. По късно разбрала, че след 10-16 дни И. З. е депозирал завещание при
Нотариус И.. 15-20 дни по късно били качени документите в ТР. В болницата
свидетелката видяла – И. З., неговия шофьор, нотариус И., помощник – нотариус Д.,
К. Х., Я. З., съпругата на Я. З., съдебна охрана. Разказва за някакъв инцидент във
връзка с липсваща лична карта на Я. З.. Свидетелката присъствала само при
подписване на Договора за прехвърляне на дружествени дялове от И. З.. Подписването
станало в следния ред – първо подписали И. З. и К. Х., след това разписал Я. З..
Помещението в което подписал Я. З. представлявало помещение с ограничен достъп,
за хемодиализа, било взето и разрешение от Специализирана прокуратура за
подписите. Свидетелката е категорична, че Я. З. е бил запознат със съдържанието на
подписаните документи, отразеното в които категорично отразява неговата воля. З.
напуснал страната, но също така в нито един момент не търсил адв. Д., за да оспорват
взетите решения, подписания Договор. Обстановката в която са се случили описаните
събития, свидетелят свързва и с продажба на половина от фабрика в Дупница, 14
направени оценки от вещи лица за определяне на ликвидационен дял, последваща
продажба на дялове. Познанството си с Я. З. свидетелката свързва с изготвяне на
9
жалби и други документи, във връзка с вписвания в ТЗ, подадени жалби и образувани
дела, преди и след 20.03, според отразеното в ТР. Не е виждала Я. З.. Свидетелката
припознава, като съставен от нея Договор за прехвърляне на дружествени дялове
„Изамет 1991“ и „К. Х..Тези събитията са се случвали на фона на крайно влошени
взаимоотношения (на война) между И. З. и неговия син Я. З., впоследствие И. З.
напуснал страната, а известно време преди договора за прехвърляне на дружествени
дялове, продала половината от предприятието.
Видно от заключение с вх.№274/18.01.2023г. на вещото лице Е. А. М. е, че към
20.03.2020 г.- записания капитал на „Изамет 01“ ЕООД е 5000 лева, пазарната стойност
на дяловете – с оглед пазарна оценка на активите и пасива, възлиза на 3 105 000.00
лева.
Предвид така установеното от фактическа страна, от правна страна
настоящият съдебен състав намира следното:
1. По допустимостта на първоинстанционното решение:
Третото лице помагач е изложил във въззивната си жалба няколко различни
оплаквания, касаещи допустимостта на първоинстанционното решение, които ще
бъдат разгледани в реда на тяхното излагане.
Според настоящия съдебен състав неоснователно е възражението за
недопустимост поради неприлагане правилото на чл. 29, ал. 4 ГПК. На първо място,
ненадлежното представляване на страна по делото не води до недопустимост на
решението, макар да представлява процесуално нарушение. Същото може да бъде
поправено пред втората инстанция, а ако това не стане – влязлото в сила решение
може да бъде отменено по реда на чл. 303 ГПК. В случая обаче не е налице соченото
ненадлежно представителство на ответника. Вярно е, че И. З., според вписванията в
търговския регистър, представлява както ищцовото, така и ответното дружество, които
несъмнено са с противоречиви интереси. Ответното дружество обаче има вписани
двама управители – И. З. и Я. З., които представляват дружеството поотделно, съотв.,
процесуалната защита на ответното дружество може да бъде осъществявана от Я. З..
Ето защо не е налице хипотезата на чл. 29, ал. 4 ГПК, (при която се изисква
противоречие в интересите на представител и представляван), нито тази на чл. 29, ал.
2 ГПК, (която по-скоро би била налице, ако двете страни се представляваха от едно и
също лице).
Неоснователно е и оплакването, че липсва процесуална легитимация на
законния представител на ищеца И. З., тъй като на ОСС от 20.03.2020 г. били взети
решения за освобождаване на И. З. и Я. З. като управители на дружеството и като
такъв бил избран К. Х.. Съгласно чл. 140, ал. 4 ТЗ изборът и освобождаването на
управител на ООД има действие от вписването му в търговския регистър.
Безпротиворечиво се приема в съдебната практика (решение № 690 от 03. 12.2008 г.,
по т.д. № 349/2008 г. на ВКС, ІІ т.о.; решение № 135 от 09.11.2009 г. по т. д. № 184/
2009 г. на ВКС, І т.о., решение № 39 от 15.04.2011 г. по т.д. № 526/2001 г. на ВКС, І
т.о.; решение № 90 от 11.09.2009 г. по т.д.№ 439/2008 г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 100
от 04.06.2010 г. по т.д. № 799/2009 г. на ВКС), че тази норма урежда действието на
решението за освобождаване на управител по отношение само на третите лица, но във
вътрешните отношения на съдружниците и дружеството това решение поражда
действие незабавно. Нито към момента на депозиране на исковата молба, нито към
настоящия момент в търговския регистър има заличаване на И. З. като управител,
следователно, дори решение за освобождаването му да е взето от съдружниците,
същото няма действие по отношение на третите лица. В случая представителството на
ищцовото дружество пред съд по депозиране на искова молба и защита във връзка с
нея е приравнено на представителство пред трети лица, поради което и същото е
10
надлежно, предвид наличното и към момента вписване на И. З. като управител на това
дружество.
На следващо място, принципно правилно и съобразено с постановките на
Тълкувателно решение № 1/16.12.2002 г. на ОСТК е твърдението на К. Х., че иск за
нищожност на решения на търговско дружество е допустим, само ако това решение не
подлежи на вписване, а процесните решения подлежат на вписване. Това обаче би било
относимо, ако процесните решения бяха вписани – тогава защитата срещу би следвало
да се осъществи по пътя на иска по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ, тъй като само при уважаване
на този иск ще се постигне заличаване на вписването. Щом тези решения не са
вписани, (което се установява при справка в търговския регистър по партидата на
„Изамет 01“ ЕООД), няма пречка да се води иск за установяване на тяхната
нищожност, при доказан интерес от този иск, тъй като едно положително решение ще
бъде пречка за вписването им (така и Решение № 60006/19.07.2021 г. по т.д. №
2561/2019 г. на ВКС, I т.о.) Такъв интерес настоящият съдебен състав намира, че е
налице, доколкото ищцовото дружество, сочейки се за действителен собственик на
капитала на „Изамет 01“ ЕООД поддържа, че друг, мним едноличен собственик е взел
решения относно това дружество, което уврежда действителния собственик. Тъй като
се касае за прехвърляне на всички дружествени дялове от името на действителния
собственик на капитала на трето лице и приемането на последното като съдружник, то
защитата на действителния едноличен собственик на капитала не може да се
осъществи от него чрез отмяна на взетите оспорвани решения, а чрез инцидентното
разрешаване и на въпроса кой е действителният собственик на капитала и породило ли
е правни последици решението на сочения за мним собственик.
Основателно е обаче оплакването на К. Х., че първоинстанционният съд е
уважил иска по отношение на решенията по т. 2 до т. 6 от дневния ред на ОС от
20.03.2020 г. въз основа на обстоятелства, каквито ищецът не е въвеждал в предмета
на делото, а именно, че К. Х. не е могъл да стане едноличен собственик на капитала на
„Изамет 01“ ЕООД, в каквото качество е взел посочените решения, тъй като в
търговския регистър не е вписано прехвърлянето на дяловете в същото дружество в
негова полза. Подобни твърдения липсват в исковата молба, поради което и може да се
приеме, че първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявен иск. Всяко
различно обстоятелство, което ищецът твърди, че води до нищожност на процесните
решения, формира различно основание на иска, съответно при повече от едно такива
обстоятелства е налице обективно съединяване на искове. Действително, общо при
всички тях е твърдението, че решенията, взети от К. Х. в качеството му на едноличен
собственик на капитала на „Изамет 01“ ЕООД са нищожни, защото той не е придобил
това качество към 20.03.2020 г. Изложени са обаче твърдения за различни
обстоятелства, поради което той не е могъл да придобие това качество, (защото е
нищожен договора за прехвърляне на дялове, по който е купувач при твърдения за две
различни групи обстоятелства, водещи до тази нищожност, както и поради това, че
липсва валидно решение на едноличния собственик на капитала преди прехвърлянето
– „Изамет 1991“ ООД), като същите съответно водят до формиране фактическите
основания на различни искове.
Произнасянето по непредявен иск води до недопустимост на решението, поради
излизане на съда от рамките на диспозитивното начало в процеса. В множество
решения на ВКС, включително постановените по реда на чл. 290 ГПК решение №
58/20.07.2022 г. по т.д. 309/21 г. по описа на ВКС, ТК, I ТО, решение № 5/20.02.2012 г.
по гр. д. № 658/2011 г. по описа на ВКС, ГК, III ГО, решение № 77/08.03.2011 г. по гр.
д. № 127/2010 г. по описа на ВКС, ГК, IV ГО, решение № 92/23.07.2010 г. по гр. д.
92/2009 г. по описа на ВКС, ГК, IV ГО, е прието, че предмет на делото е спорното
материално субективно право, претендирано или отричано от ищеца,
11
индивидуализирано от основанието и петитума на иска, а правната квалификация на
спорното право се определя от съда, съобразно въведените от ищеца твърдения и
заявения петитум. Когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало, съдът
се е произнесъл по предмет, с който не е бил сезиран, когато е определил предмета на
делото въз основа на обстоятелства, на които страната не се е позовала, то решението е
недопустимо, тъй като е разгледан иск на непредявено основание (така Решение №
81/24.06.2024 г. по т.д. № 327/2023 г. на ВКС, II т.о.)
Предвид изложеното, решението в посочената част подлежи на обезсилване, а
производството по непредявения иск – на прекратяване В този смисъл е и
формираната практика на ВКС по решение № 201 от 16.01.2019 г. по т. д. № 820/2018 г.
по описа на ВКС, ТК, I ТО, решение № 249 от 23.07.2010 г. по гр. д. № 92/2009 г. по
описа на ВКС, ГК, IV ГО, решение № *** от 20.12.2011 г. по гр. д. № 1789/2010 г. по
описа на ВКС, ГК, III ГО, решение № 157 от 30.10.2013 г. по т. д. № 1091/2012 г. по
описа на ВКС, ТК, I ТО, решение № 130 от 23.06.2016 г. по т. д. № 748/2015 г. по описа
на ВКС, ТК, I ТО, и решение № 163 от 24.10.2017 г. по т. д. № 2323/2016 г. по описа на
ВКС II ТО, с които се приема, че основанието за обезсилване на обжалваното решение
като недопустимо и връщане на делото за произнасяне по предявения иск по чл. 270,
ал. 3, изр. 3 ГПК е налице при разгледан непредявен иск, тоест когато в нарушение на
принципа на диспозитивното начало, съдът се е произнесъл извън заявения предмет на
делото и обема на търсената защита, индивидуализирани от ищеца с исковата му
молба.
По правилността на обжалваното решение в допустимата му част
По отношение първоинстанционното решение в неговата отхвърлителна част, в
която част настоящият съдебен състав намира решението за допустимо, като
постановено в рамките на очертания от ищеца спорен предмет, и съобразно
оплакването във въззивната жалба на ищеца, настоящият съдебен състав намира, че
решението е неправилно, предвид следното:
С решението от 20.03.2020 г. по т. 1 от дневния ред в протокола с нотариална
заверка на подписите на лицата Я. И. З. и К. Г. Х., с рег.№1653/20.03.2020 г., за
съдружник в „Изамет 01“ ЕООД е приет К. Х.. Същото е взето от предишния
едноличен собственик на капитала, който, видно от вписванията в търговския
регистър, е дружеството „Изамет 1991“ ООД, представлявано в случая от Я. З..
Основателно е оплакването на ищеца, че първоинстанционният съд не е взел предвид,
че Я. З. е освободен като управител на дружеството на извънредно ОСС от 12.06.2017
г., за което са представени доказателства. Посоченото решение не е било вписано към
20.03.2020 г. Видно от справката в търговския регистър по партидата на „Изамет 1991“
ООД Я. З. е заличен като управител, считано от 15.05.2020 г. Въпреки това и въпреки
че спрямо третите лица Я. З. е останал управител до момента на заличаването му,
предвид разпоредбата на чл. 140, ал. 4 ТЗ, във вътрешните отношения с дружеството
Я. З. е престанал да бъде управител от момента на решението за освобождаването му
(при съобразяване на по-горе посочената практика на ВКС по тези въпроси). Т.е., към
20.03.2020 г. той не е могъл да взема решения от името на дружеството, включително
такива, в качеството на дружеството на едноличен собственик на капитала на „Изамет
01“ ЕООД. Ето защо, взетото от него решение за приемане на К. Х. за съдружник в
„Изамет 01“ ЕООД на 20.03.2020 г., е равносилно на липсващо решение на
дружеството и е нищожно.
Поради достигане от настоящия съдебен състав до извод, противоположен на
извода на първата инстанция, първоинстанционното решение следва да бъде отменено
в отхвърлителната му част и вместо това да бъде постановено друго, с което искът за
прогласяване нищожност на решението по т. 1 от Протокол от решение на едноличния
12
собственик на капитала на "Изамет „1991“ ЕООД от 20.03.2020 г. нотариална заверка
на подписите на лицата Я. И. З. и К. Г. Х., с рег.№1653/20.03.2020 г. и рег.
№1654/20.03.2020 г. по описа на Нотариус Н. Д., Нотариус с рег.№ *** на НК, следва
да бъде уважен.
В същото време настоящият съдебен състав констатира, че макар в мотивите на
първоинстанционното решение да има обсъждане на сочени от ищеца две групи
обстоятелства, довели до нищожност на решенията, взети от К. Х. като едноличен
собственик на капитала на „Изамет 01“ ЕООД по т. 2 - т.6 от дневния ред по протокола
от 20.03.2020 г. – непровеждане на Общо събрание на дружеството и нищожност на
договора за прехвърляне на дяловете от „Изамет 01“ ЕООД на К. Х. поради
противоречие с добрите нрави (нееквивалентност на престациите), които две групи
обстоятелства, както бе посочено по-горе, формират фактическите основания на два
отделни иска за нищожност, в диспозитива на решението не са формулирани
диспозитиви по тях. Това налага връщане на делото на първата инстанция за
отстраняване на този пропуск при съобразяване правилата за отстраняване на очевидна
фактическа грешка. Посоченото се налага, доколкото ищецът във въззивната си жалба
е изложил доводи за неправилност на мотивите в тази им част, но доколкото липсват
диспозитиви по тези искове, настоящият състав не може да се произнесе по така
наведените доводи, тъй като обжалване само на мотивите на решението е
недопустимо.
По частната жалба
С първоинстанционното решение третото лице помагач К. Х. е осъден да
заплати на ищеца разноски. Срещу решението в частта за тези разноски К. Х.
своевременно е подал искане за изменението му, като е искал да не бъде осъждан за
разноски. С определение от 03.07.2023 г. ОС- Кюстендил е оставил искането без
уважение, като срещу него е депозирана и посочената по-горе частна жалба, с искане
за отмяната му.
Настоящият съдебен състав намира следното по частната жалба:
Съгласно чл. 78, ал. 10 ГПК на третото лице помагач не се присъждат разноски,
но то дължи разноските, които е причинило със своите процесуални действия. В
първоинстанционното производство разноските на ищеца са били за държавна такса,
за вещо лице и за адвокатско възнаграждение. Не се установява някои от тези разноски
да са причинени от процесуални действия на третото лице помагач. Държавна такса се
дължи винаги при предявяване на иска, независимо от наличието или липсата на трето
лице помагач. На следващо място, ищецът е дължал пълно и главно доказване на
фактическите си твърдения, едно от които е нееквивалентност на престациите на
договор за продажба на дружествени дялове, довела до неговата нищожност. Ищецът е
дължал доказването му чрез счетоводна експертиза, защото тази нееквивалентност не
е могла да бъде обявена за безспорно обстоятелство, без значение какво е било
становището на третото лице помагач. Следователно, не последното е причинило с
поведението си разхода за възнаграждение на вещо лице. Адвокатското
възнаграждение от друга страна също не е заплатено във връзка с процесуалното
поведение на третото лице, а за процесуално представителство на ищеца, като няма
данни същото да е било формирано предвид някакви процесуални действия,
предизвикани от третото лице помагач.
Ето защо не се установяват предпоставките, при които третото лице помагач
отговаря за разноски, поради което обжалваното определение е неправилно и следва
да бъде отменено, като вместо това бъде отменено възлагането на разноски в тежест на
третото лице помагач
По разноските: Разноски във въззивното производство следва да бъдат
13
присъдени на ищеца, предвид основателността на въззивната му жалба. Доказателства
за такива има само за платена държавна такса в размер на 40 лева, които следва да му
бъдат присъдени.
На третото лице помагач разноски не се следват, предвид разпоредбата на чл.
78, ал. 10 ГПК.
Воден от изложеното, Апелативен съд – София
РЕШИ:
ОТМЕНЯ определение от 03.07.2023 г. по т.д. № 48/2021 г. на ОС – Кюстендил,
постановено по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК и вместо него постановява:
ИЗМЕНЯ решение № 9/06.03.2023 г. по т.д. № 48/2021 г. на ОС – Кюстендил в
частта за разноските, като ОТМЕНЯ същото в частта, с която К. Г. Х. е осъден да
заплати на „Изамет 1991“ ООД (заедно с „Изамет 01“ ЕООД) сумата 2580 лева.
ОТМЕНЯ решение № 9/06.03.2023 г. по т.д. № 48/2021 г. на ОС – Кюстендил
в ЧАСТТА, с която е отхвърлена като неоснователна искова молба, подадена от
„Изамет 1991" ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София,
район „Искър", ж.к.Гара Искър", ул.5007-ма №5 представлявано от управителя И. Г. З.,
ЕГН ********** съдебен адрес гр.София, бул.“Витоша“ 176, ет.3, ап.6 чрез адв.Г. Г. -
гр.София, бул."Витоша"176, ет.3, ап.6 срещу „ИЗАМЕТ 01“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление област Кюстендил, общ.Дупница, гр.Дупница, п.к
2500, ул.“Разметаница“5, представлявано заедно и поотделно от управителите И. Г. З.
и Я. Г. З., в частта й за прогласяване нищожността, липсващо/невзето, прието от лице
без представителна власт - „ 1. Решения на ЕСК на „Изамет 01“ ЕООД – ИЗАМЕТ
1991 ООД: І. Приемане като съдружник по негова молба – К. Г. Х., ЕГН **********,
притежаващ лична карта №64*****22, издадена на 20.10.2014г. от МВР Кюстендил, с
постоянен адрес гр.***, ул.“***“№ *, общ.***, обл. ***, обективирано в Протокол от
20.03.2020 г., с нотариална заверка на подписите на лицата Я. И. З. и К. Г. Х., с рег.
№1653/20.03.2020 г. и рег.№1654/20.03.2020 г. по описа на Нотариус Н. Д., Нотариус с
рег.№ *** на НК и вместо това постановява:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на липсващо/невзето, прието от лице без
представителна власт решение на едноличния собственик на капитала на „Изамет 01“
ЕООД – ИЗАМЕТ 1991 ООД, за приемане като съдружник по негова молба – К. Г. Х.,
ЕГН **********, притежаващ лична карта №64*****22, издадена на 20.10.2014г. от
МВР Кюстендил, с постоянен адрес гр.***, ул.“***“ № *, общ.***, обл. ***,
обективирано в Протокол от 20.03.2020 г., с нотариална заверка на подписите на
лицата Я. И. З. и К. Г. Х., с рег.№ 1653/20.03.2020 г. и рег. № 1654/20.03.2020 г. по
описа на Нотариус Н. Д., Нотариус с рег. № *** на НК, по иск на „ИЗАМЕТ 1991“
ООД, ЕИК ********* против „ИЗАМЕТ 01“ ЕООД, ЕИК *********.
ОБЕЗСИЛВА решение № 9/06.03.2023 г. по т.д. № 48/2021 г. на ОС –
Кюстендил в ЧАСТТА, с която е прогласена НИЩОЖНОСТТА НА РЕШЕНИЯ,
ВЗЕТИ от К. Г. Х., ЕГН **********, притежаващ лична карта с постоянен адрес
гр.***, ул.“***“ № *, В КАЧЕСТВОТО на едноличен собственик на капитала на
„Изамет 01“ЕООД, ЕИК *********, както следва: „2. Решения на новия ЕСК на
„Изамет 01“ ЕООД – К. Г. Х. ІІ. Освобождаване от длъжност като управител
досегашния управител И. Г. З., ЕГН **********, притежаващ лична карта
№64*****71, издадена на 27.09.2018г. от МВР – София, с постоянен адрес гр.***,
кв.“***“, ул. “***“ 1924, общ.***, област ***. ІІІ. Избор на К. Г. Х., ЕГН**********,
14
притежаващ лична карта № 64*****22, издадена на 20.10.2014 г. от МВР Кюстендил с
постоянен адрес гр.***, ул. “***“ № *, общ.***, обл. ***, който на основание чл.141 ТЗ
ще представлява и управлява дружеството. ІV. Промяна седалището и адреса на
управление на дружеството от гр.Дупница, ул.“Разметаница“№ 5, общ. Дупница, обл.
Кюстендил на гр.София, район „Красно село“, бул.“Ген. Скобелев“ № 50, ет. 3, офис 6,
общ. Столична, обл. ***. V.( според номерацията на исковата молба VІ) – Приемане на
нова редакция на учредителния акт на дружеството, с която се отменя досегашния
учредителен акт, приет от ЕСК на капитала на 26.09.2017 г., обективирани в Протокол
от 20.03.2020 г. с нотариална заверка на подписите на лицата Я. И. З. и К. Г. Х. и
съдържанието с рег. №1653 и 1654/20.03.2020 г., поради липса на качество у К. Г. Х.
на едноличен собственик на капитала, предвид невписано прехвърляне на
дружествени дялове в „Изамет 01“ ЕООД И ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО
в тази му част.
ОСЪЖДА „ИЗАМЕТ 01“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на „ИЗАМЕТ
1991“ ООД, ЕИК ********* сумата 40 лева – държавна такса пред САС.
Решението е постановено с участието на трето лице помагач – К. Г. Х., ЕГН
**********, с постоянен адрес – гр.***, ул.“***“№ *.
ВРЪЩА делото на ОС – Кюстендил за отстраняване на очевидна фактическа
грешка в диспозитива на първоинстанционното решение, съобразно мотивите на
настоящото решение.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването
му на страните, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15