Решение по дело №1972/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Директор на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна, подадена чрез процесуален представител против Решение № 1176/31.07.2023г. по НАХД №1341/2023г. на ВРС, с което е отменено наказателно постановление /НП/ №03-2201251/04.01.2023г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна, с което на „Крафт крю“ ЕООД за нарушение на чл.11, ал.1, т.3 вр. чл.12, ал.1 и чл.11, ал.5 от Наредба №РД-07-2 за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, на основание чл.416, ал.5, чл.413, ал.2 КТ е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв.

С жалбата се твърди, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Сочи се, че описаното нарушение е точно и ясно описано в процесното НП, поради което изводите на съда в обратен смисъл са неправилни. Твърди, че правилно е потърсена отговорността на дружеството, тъй като нарушението е доказано по безспорен начин. Твърди, че съдът е длъжен да възприема безпротиворечиво гласните показания на всички разпитани свидетели, писмените доказателства и да цени тяхната достоверност, както с оглед на тяхната логичност и последователност, така и с оглед на другите събрани доказателства по делото. Твърди, че РС неправилно е направил извод за отмяна на НП, тъй като е вменено като задължение на работодателя да документира начален инструктаж на работещите при постъпване на работа, а в случая такъв не е документиран. Моли да бъде отменено обжалваното решение и потвърдено издаденото НП. С допълнителна молба поддържа жалбата. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В условия на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

Ответникът по касационната жалба – „Крафт крю“ ЕООД, не се представлява и не изразява становище по същество на касационния спор.

Представителят на Окръжна прокуратура - Варна счита жалбата за неоснователна и пледира оспореното решение на РС - Варна да се остави в сила.

След като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните, доказателствата по делото и с оглед проверката по чл. 218 от АПК, Административен съд – гр. Варна намира следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законния срок, пред териториално и материално компетентния съд, поради което производството по нея е процесуално допустимо.

Районният съд е приел за установено следното от фактическа страна:

На 24.11.2022 г. служители в Дирекция „Инспекция по труда“ Варна, извършили проверка на „Крафт Крю“ ЕООД по спазване на трудовото законодателство, на територията на кораборемонтен завод „Одесос“, кей №6, м/к „Сий Лайън“, находящ се в гр. Варна, Островна зона. В хода на проверката на обекта били установени работници на дружеството, сред които и лицето К. С. на длъжност „чистач/хигиенист“, които полагали труд за дружеството. Било установено, че С. няма сключен трудов договор с дружеството, във връзка с което издали постановление за обявяването на съществуването на трудовото правоотношение между на „Крафт крю“ ЕООД и К. С.. При документалната проверка и запознаване с книгата за инструктаж инспекторите са констатирали, че дружеството не е документирало провеждането на начален инструктаж по безопасност и здраве при работа в книга за инструктаж Приложение № 1 за работника С.. На 08.12.2022г., в отсъствието на нарушителя, е съставен АУАН за това, че дружеството в качеството на работодател, е допуснал до самостоятелна работа К. С. на длъжност „чистач/хигиенист“, без да е документирал провеждането на начален инструктаж по безопасност и здраве при работа в книга за инструктаж Приложение №1. Въз основа на съставения АУАН било издадено и обжалваното наказателно постановление.

Въз основа на събраните доказателства – писмени и гласни, въззивният съд установил, че АУАН и НП са издадени от компетентни лица и в установените в ЗАНН срокове. За да отмени оспореното НП, Районен съд – Варна приел, че е налице противоречие между описанието на нарушението и сочената за нарушена правна норма, с което е нарушено правото на защита на дружеството и е самостоятелно основание за отмяна на издаденото НП. Освен това в мотивите на обжалваното решение първостепенният съд е посочил, че, макар и правилно да е констатирано наличието на административно нарушение, административнонаказателната отговорност не е насочена към надлежен субект. Според ВРС документирането на инструктажа е вменено в задължение не на работодателя, а на длъжностното лице, което е оправомощено от него за това и е следвало да го извърши. Въз основа на това е формиран извод, че издаденото НП е незаконосъобразно. В заключение въззивният съд е приел, че оспореното НП е и необосновано, тъй като от неговата обстоятелствена част не става ясно дали е проведен инструктаж, който само не е документиран или изобщо не е провеждан такъв.

Касационната инстанция възприема изцяло констатациите на районния съд от фактическа страна и правните му изводи, които са достатъчно изчерпателни и задълбочени, поради което в съответствие с чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК не е необходимо да ги преповтаря и препраща към тях.

Съгласно чл. 11, ал. 1 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009 г. работодателят осигурява провеждането на инструктажи по безопасност и здраве при работа на всеки работещ независимо от срока на договора и продължителността на работното време. Видовете инструктажи по безопасност и здраве при работа, целта и времето на тяхното провеждане са регламентирани в чл. 10 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009 година. Според чл. 11, ал. 2 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009 г. инструктажите по чл. 10, ал. 3 се провеждат от длъжностни лица с подходящо образование по ред и при условия, определени от работодателя, като се отчитат характерът на изпълняваната работа, конкретните условия на работното място и съществуващият професионален риск. Съгласно чл. 11, ал. 5 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009 г. инструктажите, проведени по реда на наредбата, се документират в Книги за инструктажи, съгласно приложение № 1.

Анализът на цитираната правна регламентация сочи, че задължението на работодателя е да осигури провеждането на инструктаж чрез определяне на длъжностно лице, което да го извърши и документира, т.е. документирането на инструктажа е вменено в задължение не на работодателя, а на определеното от него длъжностно лице, което го е извършило.

В конкретния случай, видно от посочените в санкционния акт фактическо и правно описание на нарушението, отговорността на дружеството е ангажирана за това, че в качеството си на работодател, не е документирало провеждането на инструктаж на работното място по безопасност и здраве при работа в книгата за инструктаж /Приложение № 1/ на лицето К. Т. С., на длъжност „чистач/хигиенист“.

При действащата правна уредба, след като работодателят няма задължение да документира провеждането на инструктажи, на същия не може да бъде вменено във вина неизпълнението на това задължение.

Правилни са и изводите на районния съд, че на документиране подлежи само инструктаж, който действително е проведен. В разглеждания казус в обстоятелствената част на процесното наказателно постановление липсват факти, от които да се направи извод дали е бил проведен първоначален инструктаж на С., който не е бил документиран. Горното е от съществено значение, тъй като при непровеждане на инструктаж липсва и задължение за отговорното лице да документира такъв.

Касационният съдебен състав възприема напълно аргументите на ВРС относно констатираните съществени процесуални нарушения при издаване на наказателното постановление, свързани с липсата на пълно и точно описание на релевантните факти, касаещи съставомерните признаци на нарушението и неправилното посочване на субекта на нарушението.

По изложените съображения не са налице отменителни основания и оспореното решение следва да бъде оставено в сила.

От страна на касационния ответник не е направено искане за присъждане на сторените по делото разноски, поради което съдът не дължи произнасяне по тях.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1176/31.07.2023 г., постановено по НАХД № 20233110201341 по описа на Районен съд – Варна за 2023 година.

Решението е окончателно.

	Председател:
	Членове: