№ 29
гр. Ловеч, 14.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
Членове:ПОЛЯ ДАНКОВА
ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
при участието на секретаря ЦВЕТОМИРА БАЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛЯ ДАНКОВА Въззивно гражданско дело
№ 20224300500566 по описа за 2022 година
Производството с правно основание чл. 258 и сл. ГПК
Постъпила е въззивна жалба вх. № 7099/11.08.2022 г. от „ПРОФИ
КРЕДИТ България" ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. България № 49, бл. 53Е, вх. В срещу съдебно
решение №307/15.07.2022 г. по гр. д. № 144/2022 г.. на Районен съд – Ловеч.
Счита, че съдът неправилно е възприел,че П. И. С. има качеството на
поръчител, както и спрямо М. Д. е отхвърлил изцяло исковете.Пространно се
обсъжда, че договорът за кредит е подписан от П. С. като солидарен длъжник
и се цитира съдебна практика на Ос-Благоевград. Жалбоподателят изтъква, че
предвид на това е неприложима разпоредбата на чл. 146 от ЗЗД. Навеждат се
доводи относно липсата на данни за изтекла 5 годишна погасителна давност,
тъй като срокът на кредита се твърди, че е изтекъл на 10.02.2017 година и на
29.07.2021 г. вземанията са били изискуеми. Посочва се, че нерайонния съд
два пъти е приспаднал платената сума по дълга и неправилно е приел по
отношение на М.Д. , че исковете са неоснователни.
В законоустановения срок по делото е постъпил отговор
№009152/17.10.2022 г. от М. Д. и П. С., които молят въззивната жалба да бъде
отхвърлена изцяло като неоснователна, а съдебния акт да бъде потвърден като
правилен и законосъобразен. Позовават се на неприемане на Общите условия
от длъжника , неспазване на чл. 16 от ЗЗД и липса на относимостта им към
1
конкретния договор за кредит.Излагат се доводи за явна нееквивалентност на
престациите при установената стойност на заема и недоказаност на
значителни разходи и риск, оправдаващи ГПР -104% и ГПЛ-76.89 %. Заявява
се, че длъжниците имат качеството на потребители е приложим чл. 143 от
ЗЗП и чл. 33 от ЗПК.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не изпраща
представител.
Въззиваемите, редовно призовани, не се явява лично.
От представените доказателства по гр.д.№ 144/22 г. на ЛРС,гр.д.
№18258/21 г. на ВРС,гр.д. 11065/21 г. на ВРС от становищата на страните,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, взаимна връзка и обусловеност,
съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Постановено е съдебно решение №307/15.07.2022 г. по гр. д. № 144/2022
г.. на Районен съд – Ловеч,с което са отхвърлени исковете, предявени
от„ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД против П. И. С. и М. Д., да бъде
признато за установено, че въззиваемите дължат солидарно сумата от 656,24
лв.– част от главница по договор за кредит, ведно със законната лихва от
28.07.2021 г. до изплащането й и 1 378,40 лв. – част от договорна лихва по
договор за потребителски кредит № **********, а П. И. С. дължи изпълнение
на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД за горницата над посочените суми до
1 968,72 лв. – главница и 4 135,20 лв. – възнаградителна лихва, предмет на
издадена Заповед № 4330 за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК от 19.08.2021 г., издадена по ч. гр. д. № 11 065/2021 г. на РС Варна и е
прекратил производството по делото за установяване на вземания по заповед
за изпълнение против М. М. Д. за горницата над сумата от 656,24 лв. до
претендираната 1 968,27 лв. главница и над 1 378,40 лв. до претендираната от
4 135,20 лв. възнаградителна лихва .
Обжалваното съдебно решение №307/15.07.2022 г. по гр. д. № 144/2022
г. на Районен съд – Ловеч. е валидно и допустимо, а при самостоятелен
анализ на доказателствата в производството съдът приема, че е правилно.
Настоящата инстанция констатира, че в диспозитив липсват елементи
относно обективните предели на исковете, но същите следва да бъдат
отстранени по реда на чл. 247 от ГПК. Не е посочено, кои от исковете са
отхвърлени като неоснователни и недоказани, кои като недопустими/при коя
процесуална предпоставка/, не е вписана правната квалификация на исковете-
приложимата правна норма. Същевременно е извършена поправка на
очевидна фактическа грешка относно имената на ответниците с
решение№464/09.11.2022 г. на ЛРС по гр.д. 144/22 г. по описа на съда.
Въпреки ,че съдебния акт е влязъл в законна сила, следва да се отбележи, че
не е била налице хипотезата на чл. 247 от ГПК тъй като имената на страните
са фигурирали по абсолютно идентичен начин, както в мотиви, така и в
диспозитив.
Развито е заповедно производство по заявление №22310/28.07.21 г. по
гр.д. 11065/21 г. на ВРС за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК от „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, ЕИК: ********* против Д. М.
2
К., Н. М. К. и М. М. Д., като правоприемници на М. М. Д.за, солидарно с П. И.
С. да заплатят на „Профи кредит България“ ЕООД сумата от 1 968,72 лв. –
главница, ведно със законната лихва от 28.07.2021 г. до изпащането й и 4
135,20 лв. – договорно възнаграждение за периода 10.06.2013 г. до 10.02.2017
г.
Издадена е заповед за изпълнение №4330/19.08.21 г. по гр.д.ч.х.
№11065/21 г. на ВРС, с която са осъдени в полза на въззивника Д. М. К., Н. М.
К. и М. М. Д. да заплатят по 656,24 лв., съобразно дела си в наследството по
1/3 ид. част, а П. И. С. цялата сума ,както и 4 135,20 лв. – договорно
възнаграждение за периода 10.06.2013 г. до 10.02.2017 г., от която Д. М. К., Н.
М. К. и М. М. Д. дължат по 1 378,40 лв., а П. И. С. отговаря за целия размер на
задължение за договорна лихва и сторените разноски в размер на 122,08 лв.
Д. М. К. и Н. М. К. са направили откази от наследството на
наследодателя им М. М. Д., съответно № 30/20.06.2014 г. и
31/25.06.2014г.,вписани в книгата по чл. 49 ЗН при Ловешки районен съд –
удостоверение №30/20.06.2014 г. и удостоверение №31/17.05.2016 г. на ЛРС.
С разпореждане №21062/25.10.21 г. Варненски районен съд по гр.д. ч.х.
№65/21 г. е обезсилил заповедта за изпълнение №4330/19.08.21 г. по гр.д.ч.х.
№11065/21 г. на ВРС.
По делото липсва заявление от М. Д.,наследодател на М.Д. за
сключване на договор за револвиращ кредит. Приложен е стандартен
европейски формуляр за предоставяне информация за потребителски кредит
от 14.01.2013 г.,който не съдържа отбелязване, че е бил предоставен на
длъжника или той се е запознал със съдържанието му. В него е вписан
кредитен посредник А. Б., която го е подписала. Този формуляр съдържа
данни за кредит вид– PROFI Made VIP, с максимален кредитен лимит от 2
000,00 лв., със срок за връщане 48 месеца, с месечна вноска от 135,00 лв., общ
размер на сумата за връщане 6 480,00 лв.
Представен е договор за револвиращ заем №********** от 14.01.2013
година подписан от М. М. Д. и П. И. С., посочена като солидарен длъжник.
Вписани са в графа параметри на одобрения револвиращ заем- размер на
кредита 2 000,00 лв., срок - 48 месеца, вноска по кредита от 135,00 лв., падеж
10-то число и общ размер на задължението 6 589,92 лв размер на кредита 2
000,00 лв., срок - 48 месеца, вноска по кредита от 135,00 лв., падеж 10-то
число и общ размер на задължението 6 589,92 лв и текста“сума на всеки
револвинг -1555 ,договорно възнаграждение 3305 и общо дължимо по
револвинга-4860“. Конкретизирани са ГПР -102.94 % и ГЛП 76,89 %. В
договора липсват липсват конкретни параметри относно правата и
задълженията на страните по него. В т.А,Б,В и Г съответно е посочено,че
клиента /КЛ/ и солидарния длъжник /СД/ потвърждават ,че данните в
договора са верни, че са запознати с общите условия преди сключване на
договора и нямат забележки към тях,съгласяват се съществените условия на
договора да се променят по реда на чл. 2 от ОУ и договора е предоставен
безвъзмездно на хартиен носител,в ясна и разбираема форма,запознати са със
стандартен европейски формуляр и са получили разяснения по договора.
3
Шрифтът на посочените точки от договора е по-малък от 12, Приложени са
Общи условия –версия 15.11.2012 г. на „Профи кредит България“ ЕООД към
договор за револвиращ заем за физически лица също в шрифт по-малък от 12.
По преводно нареждане от 15.01.2013 г. по сметка на
М.Д.н,наследодател на М.Д. е преведена сумата 2000 лева. На 16.01.2013 г.
сметката на длъжника в „Банка ДСК“ АД е заверена със сумата от 2 000 лв.
Сумата от 2000 лева е изтеглена на 16.01.2013 г. , а след смъртта на М. Д.
сметката е закрита.
Шест дни след подписване на договора за револвиращ заем от
14.01.2013 г. и четири дни след заверяване на сметката М. М. Д. е починал –
на 20.01.2013 г. Негови законни наследници са Д. М. К., Н. М. К. и М. М. Д.-
дъщери-удостоверение за наследници № 1431/22.04.2021 г. на Община Ловеч.
Съдът съобразява заключението на съдебно-счетоводна експертиза
съобразно правните изводи по казуса. При счетоводна справка се установява,
че са внасяни съответно – на 21.03.2013 г. – 136 лв., на 15.05.2013 г. – 140 лв.,
на 10.07.20143 г. - 150 лв., на 09.02.2018 г. - 60,00 лв. и на 12.04.2018 г. - 10 лв.
Въззивникът е извършил е погасяване на сума по главница в размер на 31,20
лв., сума по договорна лихва 454,80 лв. и сума 10 лв. – такса по тарифата на
дружеството за съдебно и извънсъдебно събиране на просрочен дълг.
Кредиторът е отразил като несъбран дълг в размер на 1 968,80 лв. – главница
и 4 135,12 лв. договорна лихва.
В законоустановения срок по чл. 414 от ГПК М. Д. е подала възражение
№44545/16.11.21 г. ,а П. С.- възражение №45130/18.11.2021 г. с идентичен
текст, че липсват данни за целия кредит на длъжника, направените по него
погасителни вноски, кои вноски и в какъв размер не са платени, както и
доказателства за това какъв е размерът на просрочения и неплатен .кредит-
главница и лихви, ползващ се от кредитора като основен аргумент за
настъпилата изискуемост на вземането.
Варненският районен съд е произнесъл разпореждане №
24246/18.11.2021 г., с което указал на въззивника в едномесечен срок от
съобщението да предяви иск за установяване на вземането.Съобщението е
връчено на 22.11.2021 г., а исковата молба е подадена в законоустановения
едномесечен срок.
Съдът е сезиран с пасивно субективно и обективно съединени
положителни установителни искове на кредитор с правно основание чл. 422
от ГПК във вр. с чл. 124,ал.1 от ГПК и чл. 86 от ЗЗД за съществуване на
вземания в размер на сумата от 1 968,72 лв. – главница, ведно със законната
лихва от 28.07.2021 г. до изпащането й и 4 135,20 лв. – договорно
възнаграждение за периода 10.06.2013 г. до 10.02.2017 г. по договор за
револвиращ заем № **********/14.01.2013 г, както и законната лихва за
забава върху главницата от датата на входиране на заявлението до
окончателното изплащане на и разноски в заповедното производство.
Ловешки окръжен съд съобрази,че предвид усложнение от фактическа
страна по казуса длъжникът М. Д. е починал на 20.01.2013 г. няколко дни след
сключване на договора за заем.Предвид липсата на доказателства за отказ от
4
наследство, наследството като съвкупност от права и задължения е прието от
законния наследник М. Д.. Договорните отношения между наследодателя на
М. Д. и въззивника са възникнали по договор за револвиращ заем от
14.01.2013 г. В делото не са представени погасителен план и известие за
одобрение на заема, които са неразделна част от договора – т. т.2.1 и т 2.6 от
ОУ .
При този вид договори за заем страните постигат съгласие за ползване
на банкова сметка,от която кредитополучателят многократно тегли суми до
определен лимит в съответната валута, като същевременно погасява част от
текущото салдо, дължимо при редовни плащания.Предвид на това този заем
не е свързан с погасителен план и срок на договора, не се посочва обща сума
по кредита и лихвите се начисляват само върху изтеглената част на сумите.
Представените Общи условия /неподписани от страните/ съдържат уговорка в
т.5.1 досежно револвинг по ДРЗ, която съдът преценява като неясна спрямо
клаузите на конкретния договор за револвиращ заем,предвид нейното
съдържание:“В случай ,че КЛ /клиента/изплати винаги шест последователни
вноски по заем с падеж 6 месеца, където решаваща за възникване на правото
на револвинг е шестата вноска, съответно винаги девет последователни
вноски по заем с падеж 9 месеца, където решаваща за възникване на правото
на револвинг е деветата вноска, съответно винаги дванадесет последователни
вноски по заем с падеж12,18 и 24 месеца , където решаваща за възникване на
правото на револвинг е дванадесетата вноска, съответно винаги
осемнадесетата вноска, съответно винаги осемнадесет последователни вноски
по заем с падеж 30 месеца , където решаваща за възникване на правото на
револвинг е осемнадесетата вноска,съответно винаги двадесет и четири
последователни вноски по заем с падеж 36 месеца,където решаваща за
възникване на правото на револвинг е двадесет и четвъртата вноска
,съответно винаги тридесет последователни вноски по заем с падеж 42
месеца, където решаваща за възникване на правото на револвинг е тридесета
вноска, съответно винаги тридесет и шест последователни вноски по заем с
падеж 48 месеца, където решаваща за възникване правото на револвинг е
тридесет и шеста вноска, и след допълнителна преценка и одобрение от
страна на КР, заемът му може да бъде продължен и допълнен до
първоначалния размер, /т.е. КР ще предостави на Кл револвиране/следващи
парични средства за нуждите на КЛ,с които се допълва размера на
предоставения заем.“ В т.5.2 от ОУ е посочено, че сумата за изплащане при
револвинга ще бъде предоставена на КЛ с банков превод по актуална към
момента на изплащане на револвинга сметка на КЛ след изпълнение на
условията за предоставяне на револвинга според т. 5.1 от ОУ. Въпреки вида
на договора за заем като револвиращ изрично е вписано в т.2.6 от ОУ, че
клиента/кредитополучател/изплаща заема на равни месечни вноски ,в размер
и срокове според погасителен план,неразделна част от ДРЗ и съдържащ се в
ИО по сметка, посочена в ДРЗ от него след отпускане на револвинг размерът
и падежите на вноските остават непроменени и се определя нов погасителен
план. Тези разпоредби в Общите условия не са съобразени с характера на
облигационната връзка по договор за револвиращ заем и с конкретните
5
параметри по договора то 14.01.2012 г.
Длъжникът има качеството на „ потребител ” и съдът е следва да
провери дали договорът не съдържа неравноправни клаузи, тъй като тези
клаузи не са обвързващи за потребителя, предвид действието на член 6,
параграф 1 от Директива 93 / 13 ЕИО на Съвета ,Директива 2008/48/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите
за потребителски кредити за отмяна на Директива 87/102/ ЕИО на Съвета и на
Директива 2011/90/ЕС на Комисията от 14 ноември 2011 г. за изменение на
част II на Приложение I към Директива 2008/48/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета, в която са предвидени допълнителни допускания за
изчисляването на годишния процент на разходите-/определение № 974 от
7.12.2011 г. на ВКС по ч.т.д. № 797 / 2010 г., ІІ т.о., ТК. /В настоящето
производство съдът приема, че при главница възлизаща на 2000 лева, по
която са заплатени 4 вноски договорно възнаграждение в размер на 4125.20
лева за периода съдът приема,че е необосновано високо.
Ловешки окръжен съд намира, че предвид уговорените условия в
договора за заем от 14.10.2013 г.,макар и крайно лаконични, може да се
направи извод, че П. С. има качеството на поръчител,въпреки посочването и
като солидарен длъжник. Солидарната договорна отговорност предпоставя
постигане на съгласие относно съществените клаузи на договора за заем и
правата и задълженията на солидарния длъжник. Основният разграничителен
критерии при солидарната отговорност по чл. 121 и сл. От ЗЗД и
поръчителството по чл. 147 от ЗЗД е поемането на дълга и получаването на
средствата по заема. В казуса от т.5.2 от ОУ е видно, че сумата се превежда
по сметка на кредитополучателя /назован в договора и ОУ като клиент/.
Настоящата инстанция намира, че явно използваните наименования на
страните в облигационното правоотношение са били свободно
интерпретирани от кредитора, предвид посочването на кредитополучателя
като клиент и с оглед на това П.С. е имала качество на поръчител, но е
вписана като солидарен длъжник . В т.7.1 от ОУ също е видно, че кредиторът
е възприел участието на П.С. в договорната връзка като обезпечаване на
плащането по дълга, тъй като е предвидено, че задължение за връщане на
отпуснатия заем и погасяване на всички задължения във връзка с договора за
револвиращ кредит по банковата сметка на КР, посочена в ИО или други
известия за дължими суми има само клиента/кредитополучател/. В посочения
аспект съдът съобразява съдебната практика, която изцяло споделя-съдебно
решение №24/03.04.2013 г. по т.д. №998/2011 г. на ВКС, решение
№213/06.01.2017 г. по гр.д. №5864/2015 г. на ВКС.
Предвид качеството на П.С. на поръчител по договора за заем от 2013 г.
съдът установява, че заповедното производство е започнало на 28.07.21 г., а
срокът на договора е изтекъл на 10.02.2017 г. и не е спазен преклузивния
шестмесечен срок по чл. 147 от ЗЗД. При това положение предявените искове
с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 124,ал.1 от ГПК и чл. 86 от
ЗЗД за съществуване на вземания против П. С. за съществуване на вземания в
размер на сумите 1 968,72 лв. – главница, ведно със законната лихва от
28.07.2021 г. до изплащането й и 4 135,20 лв. – договорно възнаграждение за
6
периода 10.06.2013 г. до 10.02.2017 г. са неоснователни и недоказани и
следва да бъдат отхвърлени.
М. Д. е законен наследник на М. Д.,не е е направила отказ от наследство
и спрямо нея е издадена заповед за изпълнение за 656,24 лв., съобразно дела и
в наследството по 1/3 ид. Част-главница и договорно възнаграждение за
периода 10.06.2013 г. до 10.02.2017 г. в размер 1 378,40 лв. Кредиторът –
въззивник не е съобразил до какъв размер е издадена заповедта за изпълнение
от 19.08.2021 г. на ВРС и е предявил исковете по чл. 422 от ГПК за пълния
размер на вземането. Производството по чл. 422 от ГПК е обусловено от
развитието на заповедното производство по основание и размер на вземането.
Искът по чл. 422 от ГПК е положителен установителен и при него правният
интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка .Съдът
констатира, че липсва правен интерес от развитие на исковото производство
над сумите 656,24 лв -главница и над 1 378,40 лв договорно възнаграждение
за периода 10.06.2013 г. до 10.02.2017 г. спрямо М. Д.. Следователно исковете
в тази част следва да бъдат отхвърлени като недопустими, а производството
да бъде прекратено.
По отношение на исковите претенции за сумите 656,24 лв -главница и 1
378,40 лв. договорно възнаграждение за периода 10.06.2013 г. до 10.02.2017 г.
,предявени към М. Д. въззивният съд счита, че не се установява тяхната
основателност. От заключението на съдебно –счетоводната експертиза е
видно, че са заплатени вноски в размер на 486 лева, като няма данни кои ги е
внасял. Настоящата инстанция преценява, че с договора за револвиращ заем
от 14.01.2013 не са възникнали задължения за М. Д.,предвид изложените по-
горе съждения за действителността на договора. Същевременно съдът намира,
че не са налице и доказателства относно размерите на конкретните дължими
суми, предвид извършеното плащане на вноски по кредита, което определя
невъзможност да се разграничат отделните вземания. В този смисъл е
действието на член 6, параграф 1 от Директива 93 / 13 ЕИО на Съвета
,Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април
2008 г. относно договорите за потребителски кредити за отмяна на Директива
87/102/ ЕИО на Съвета и на Директива 2011/90/ЕС на Комисията от 14
ноември 2011 г. за изменение на част II на Приложение I към Директива
2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета-решение 30.06.322 г. ,дело
С-170-21 и определение от 17.01.2023 г. ,дело С-379/21 на Съда на ЕС.
Ловешки окръжен съд намира, че атакуваното съдебно
решение№307/15.07.2022 г. по гр. д. № 144/2022 г.. на Районен съд – Ловеч e
законосъобразно и правилно и следва да бъде потвърдено.
Съдебно-деловодните разноски за настоящата инстанция възлизат на
сумата 400 лева –адв. възнаграждение, заплатено от П. С. и сумата 800 лева-
платена от М. Д., по представените договор за правна защита и съдействие
№103/05.10.2022 г., пълномощно от 05.10.22 г., протокол за проведено
заседание на членовете на УС на адв. дружество „А. и У.“ №31/07.10.22
г.фактура №93899/06.10.2022 г.фактура№93937/29.11.2022 г.движение по
сметка за 29.11.2022 г.Предвид изхода от правния спор въззивникът следва да
заплати на въззиваемите направените съдебно –деловодни разноски на
7
основание чл. 78,ал.3 от ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно съдебно решение
№307/15.07.2022 г. по гр. д. № 144/2022 г.. на Районен съд – Ловеч.
ОСЪЖДА“ ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. България № 49, бл. 53Е, вх.
В да заплати на П. И. С. , ЕГН**********от гр. Л., *** съдебно –деловодни
разноски за въззивна инстанция в размер на сумата 400 /четиристотин / лева.
ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. България № 49, бл. 53Е, вх.
В да заплати на М. М. Д. , ЕГН ********** от гр. Л., *** съдебно –деловодни
разноски за въззивна инстанция в размер на сумата 400 /четиристотин / лева.
Решението е окончателно по цена на исковете на основание чл.280 ал.2
от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8