Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260540 24.09.2020 година град Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, І граждански състав, в публично заседание на
седемнадесети септември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА ТРАЙКОВА
при участието на
секретаря Невена Назарева като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 14683 по описа на съда
за 2019 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Прeдявени са обективно
съединени искове с правно основание член 422 ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПк вр.
с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, член 99 ЗЗД и член 92 ЗЗД.
Ищецът „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *** твърди, че между ответника Д.Й.П., ЕГН **********
и „Креди Йес“ ООД е сключен Договор за паричен заем с № ****., по силата на
който на ответника бил отпуснат заем в раземр на 1000 лева, с посочена обща
стойност на плащанията по заем в размер на 1306,13 лева, в която сума е
включена договорна лихва от 306,13 лева. Заемополучателят е следвало да върне
заемната сума в срок до 23.04.2018г. на
16 броя равни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 81,63 лева, платими
при първа пог. вноска 23.01.2017г. и последна с падеж на плащане -
23.04.2018г.. Съгласно клаузите на договора за заем е уговорена и начислена
неустойка за неизпълнение на договорно задължение от 1253,87 лева за
непредоставянето от страна на заемателя на договорено обезпечение, като сумата
е била разсрочена на 16 равни месечни вноски от 78,37 лева, платима на
съответните падежни дати на
погасителните вноски по договора за заем. Също така съгласно ОУ, в случай на
забава плащането на дължимата погасителна вноска, се дължи и обезщетение в
размер на законната лихва за забава за всеки ден просрочие, считано от датата
на настъпване на забавата до окончателното изплащане, като се претендира 182,30
лева за периода 22.02.2017г. до 02.05.2019г..
С приложение № 1,
неразделна част от договора за цесия от ****., сключен между „Креди Йес“ ООД и „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД вземането било прехвърлено, за което длъжникът бил уведомен с уведомително писмо
от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, в качестовот му на упълномощен
цесионер от цедента. В случай, че длъжникът оспори уведомлението за цесията се
прилага към исковата молба копие от уведомлението за извършената цесия.
Твръди се също, че ищецът
е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу
ответника, по което било образувано ч. гр. д. № 7055/2019г. на ПРС, но с оглед
нормата на член 47, ал. 5 ГПК, на зовителя били дадени указания за предявяване
на установителен иск, за което са предявени настоящите установителни искове за
съществуване на вземанията.
В законоустановения срок
по чл. 131 ГПК е постъпил
отговор на исковата молба от особения представител на ответника адв. М.М.. Оспорва исковете като неоснователни. Оспорва
редовността на извършената цесия и уведомяването на длъжника за нея, прави
възражение за недействителност на договора за паричен заем и за нищожност на клаузата
за неустойка.
Пловдивски районен съд, като прецени
събраните по делото доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от правна и фактическа страна следното:
Правната квалификация на така
предявените обективно кумулативно съединени искове е: чл. 422 ГПК във вр. чл.
415 ГПК във вр. чл. 240 ЗЗД във вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл. 99 ЗЗД,
чл. 422 ГПК във вр. чл. 415 ГПК във вр. с чл. 86 ЗЗД и чл. 422 ГПК във вр. чл.
415 ГПК.
Приложено е ч. гр. д. № 7055/2019г. по
описа на ПРС,
ХХІІ гр.с., от което се установява, че по заявление на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК срещу длъжника Д.Й.П., ЕГН ********** за вземанията, предмет на
настоящия иск. Изпратено е съобщение до заявителя с указанията по чл. 415 ГПК.
Искът е предявен в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК. Изложеното сочи, че за ищеца
е налице правен интерес от предявените установителни искове по чл. 422 ГПК и
същите се явяват процесуално допустими.
Съгласно член 4, ал. 1 от представения
в заверен вид договор за паричен заем от 23.12.2016г., сключен между „Креди
Йес“ и ответника, с
полагане на подписа си заемателят удостоверява, че е получил заемната сума от 1000 лева съгласно
параметрите на член 3 от договора, като се задължава да я върне заемодателя
разсрочено на 16 месечни вноски, всяка една в размер на 81,68 лева, при месечен
лихвен процент от 3.33% и ГПР от 48.239%, като е бил приложен и подписан от
ответника погасителен план., който съставлява приложение към договора за
паричен заем. Ответникът не е оспорил подписа си в договора, поради което съдът
приема,че същият е подписан от него и го обвързва.
Относно
легитимацията на кредитора:
Вземанията по процесния договор са цедирани
от „Креди Йес“ ООД на „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД с приложение № 1 от 01.10.2018г. към договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 01.10.2018г., като
под № 62 от приложението е посочен номер на договора, датата на договора
и името и ЕГН-то на кредитополучателя /виж л. 19 от делото/, ерго
индивидуализиран е кредитополучателят. В договора за цесия е посочено, че
приложенията са неразделна част от договора.
Към приложенията на исковата молба е представено уведомително писмо с
изх. № **** от 17.10.2018 г. по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД от цедента чрез
цесионера до длъжника. Представени са и доказателства за упълномощаването на
цесионера от цедента да уведоми длъжника от името на стария кредитор за цесията
на вземането. Уведомлението, приложено към исковата молба на цесионера и
достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията,
съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда
действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Като факт от значение за
спорното право, настъпил след предявяване на иска, извършеното по този начин
уведомление следва да бъде съобразено от съда по силата на чл. 235, ал. 3 ГПК при
разглеждане на иска на цесионера срещу длъжника /виж решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. състав на ВКС, ІІ т.
о./. Следователно от датата на връчване исковата молба и приложенията на
ответника е изпълнена разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД и извършеното
прехвърляне на вземането е съобщено на длъжника. Действително, назначеният от съда особен
представител на ответника притежава особено процесуално качество да защитава
интересите на длъжника в хода на съдебното производство, но до конституирането
му се е стигнало след като съдът е приел, че съобщението до ответника е редовно
връчено. Установената в нормата на чл. 47, ал. 5 от ГПК фикция, съгласно която
съобщението се смята за връчено с изтичането на срока за получаването му от
канцеларията на съда или общината, се прилага, когато ответникът не може да
бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно
да получи съобщението, но при всички положения в тази хипотеза съобщението и
книжата до ответника се смятат за редовно връчени. Съгласно чл. 47, ал. 5 ГПК
при връчване на съдебни книжа чрез залепване на уведомление ответникът се счита
призован и уведомен за образуваното срещу него производство с изтичането на
предвидения в чл. 47, ал. 2 ГПК двуседмичен срок и неявяването му в съда в
рамките на този срок за получаване на книжата. Затова и по силата на визираната
разпоредба в процесния случай преписите от исковата молба с приложенията към
нея, в частност изявлението, обективирано в уведомителното писмо за извършената
цесия, се презумира да са получени от ответника, а не от назначения му особен
представител.
Предвид изложеното съдът намира, че
по производството се установява, наличието на валидно облигационно
правоотношение по договор за паричен заем, както и договор за цесия, съгласно
който е цедирано вземането произтичащо от процесния договор за заем, за което
прехвърляне ответникът, чрез назначения му от съда особен представител адв. М.М.
е надлежно уведомен в хода на процеса с връчването на препис от исковата молба
и приложенията към нея, поради което ищецът е материалноправно легитимиран да
претендира всички вземания въз основа на договор за паричен заем.
Съдът намира възражението в отговора на
исковата молба относно това, че заемната сума не е била получена от ответника
за неоснователно. От доказателствата по делото – приетата ССЕ с в.л. Б. В. се
установява усвояването й от ответника.
Относно възражението на ответника, че
договорът за цесия е нищожен, поради противоречието му със закона и поради
невъзможен предмет.
Предмет на цесията са прехвърлими вземания и
права, които трябва да бъдат действителни, в противен случай цесията ще е с невъзможен предмет и ще е нищожна. Има
права, които са непрехвърлими поради естеството си и затова не могат да бъдат цедирани като
акцесорните права, които не могат да се прехвърлят отделно от главното вземане,
не може да се цедира правото на издръжка, защото е право свързано с личността
на цедента. Непрехвърлимо е и право, което цедирането според закона не се
разрешава, като вещното право на ползване. Страните могат да забранят
прехвърлянето на вземането, но подобна забрана ще има действие само между тях,
без да има обвързващо действие за третите лица. В този смисъл възраженията на
длъжника са несъстоятелни, защото се цедирани прехвърлими и реално съществуващи
вземания, като няма законова забрана, нито постигнато съгласие между длъжника и
цедента вземането да не може да се прехвърля.
Относно възражението за липса на цена на
прехвърленото вземане съдът намира, че за длъжника липсва правен интерес да
възразява срещу възмездността на цесията, като отделно от това в договора за
цесия покупната цена е посочена като определяема, чрез уговаряне на начина по
който следва да бъде определена, каквато е и практиката на ВКС. Ето защо
възражението се явява неоснователно.
Относно възражението за недействителност на
договора за паричен заем поради неясно формулирания начин по който е формирано
задължението и по конкретно ГПР от 48.239%, доколкото за потребителя оставало
неясно кои разходи на кредитната институция са включени, както и лисата на
разбивка в погастиления план на всяка вноска от какви пера е съставена.
Изхождайки от предмета на договора сключен
между Креди Йес ООД и ответника – предоставяне на паричен заем, както и от
страните по него – физическо лице, които при сключване на договора действат
извън рамките на своята професионална компетентност, а също и финансова
институция съгласно чл. 3, ал. 1, т. 3 Закон за кредитните институции,
предоставяща заема в рамките на своята търговска дейност, т. е. кредитор по
смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК, следва да се счете, че обсъжданият договор има
характеристиките на договор за потребителски кредит, чиято правна уредба се
съдържа в действащия ЗПК.
В глава трета на ЗПК са предвидени строги
изисквания към формата и съдържанието на договора за потребителски кредит.
Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК и чл. 11, ал. 1 договорът за потребителски кредит се сключва в писмена
форма, която е форма за действителността му, на хартиен или друг траен носител,
по ясен и разбираем начин, всички елементи на договора се представят с еднакъв
по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един
за всяка от страните по договора и следва да съдържа: „...1. датата
и мястото на сключването му; 2. вида на предоставения кредит; 3. името, единния
граждански номер (личен номер или личен номер за чужденец), постоянния и
настоящия адрес на потребителя; 4. името/наименованието, правноорганизационната
форма, кода по БУЛСТАТ или ЕИК и адреса/седалището на кредитора; 5. данните по
т. 3 за физически лица и по т. 4 за еднолични търговци и юридически лица -
когато в договорите участва кредитен посредник; 6. срока на договора за кредит;
7. общия размер на кредита и условията за усвояването му; 8. стоката или услугата
и нейната цена в брой - когато кредитът е под формата на разсрочено плащане за
стока или услуга или при свързани договори за кредит; 9. лихвения процент по
кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент,
който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и
процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се
прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички
приложими лихвени проценти; 10. годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1
начин; 11. условията за издължаване на кредита от потребителя, включително
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите
на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на
вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени
проценти за целите на погасяването; 12. информация за правото на потребителя
при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при
поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора,
извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и
предстоящите плащания; погасителният план посочва дължимите
плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания; планът
съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на
главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е
приложимо, допълнителните разходи; когато лихвеният процент не е фиксиран или
когато допълнителните разходи могат да бъдат променени съгласно договора за
кредит, в погасителния план се посочва ясно, че информацията, съдържаща се в
плана, е валидна само до последваща промяна на лихвения процент или на
допълнителните разходи съгласно договора за кредит; 13. извлечение, показващо
периодите и условията за плащане на свързаните повтарящи се или еднократни
разходи и лихвата, когато те трябва да се заплатят, без погасяване на
главницата; 14. всички разходи за откриване и обслужване на една или повече
банкови сметки, предназначени за обслужване (усвояване и погасяване) на
кредита, освен ако откриването на банкова сметка, ***румент, позволяващ
едновременното извършване на предоставяне на кредита и неговото погасяване,
както и всички други разходи, произтичащи от договора за кредит, и условията,
при които те могат да бъдат променяни; 15. лихвения процент, който се прилага
при просрочени плащания, изчислен към момента на сключване на договора за
кредит, начините за неговото променяне, както и стойността на всички разходи,
които се дължат при неизпълнение на договора; 16. предупреждение за последиците
за потребителя при просрочие на вноските; 17. наличието на нотариални и други
такси, които са свързани с договора за кредит, ако има такива; 18.
обезпеченията, които потребителят е длъжен да предостави, ако има такива; 19.
изискуемите застраховки, ако има такива; 20. наличието или липсата на право на
отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде
упражнено, и другите условия за неговото упражняване, включително информация за
задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата
съгласно чл. 29, ал. 4 и 6, както и за размера
на лихвения процент на ден; 21. информация за правата на потребителя, произтичащи
от чл. 27 и 28, както и условията за
упражняване на тези права; 22. правото на предсрочно погасяване на кредита,
реда за неговото осъществяване и когато е необходимо, информация за правото на
кредитора на обезщетение в случаите по чл.
32,
както и начина за неговото изчисляване; 23. реда за прекратяване на договора за
кредит; 24. наличието на извънсъдебни способи за решаването на спорове и за
обезщетяване на потребителите във връзка с предоставяне на потребителски
кредит, както и условията за тяхното използване; 25. другите клаузи и условия
по договора; 26. адреса на Комисията за защита на потребителите като контролен
орган по спазване изискванията на този закон; 27. подписи на страните...”, като
неспазването на визираните в чл.
10, ал. 1 и
чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 ЗПК изисквания водят
до недействителността му – чл. 22 ЗПК.
Разглежданият договор за кредит е сключен в
предвидената в закона писмена форма, но в разрез с член 11, ал. 1, т. 10 ЗПК в
него не се съдържа яснота относно начина на формиране на годишния процент на
разходите по кредита.
Съгласно член 6 страните се споразумяват
договорът за заем да бъде обезпечен с поне две от посочените по долу
обезпечения: запис на заповед, издаден от заемателя или банкова гаранция или
поръчител, отговарящи на условията на чл. 9, ал. 2 от ОУ към договора за заем.
В чл. 8 от договора за паричен заем се
съдържа следната уговорка : „С подписване на настоящия договор заемятелят
декларира, че му е известно и се счита уведомен, че в случай , че не предостави
договореното в чл. 6, ал. 2 в тридневен срок обезпечение заемателят дължи на
заемодателя неустойка в размер на 1253.87 лева, с начин на разсрочено плащане
подробно посочен в приложение № 2 към договора за заем.
Съгласно § 1, т. 1, изр. 1 от Допълнителни
разпоредби на ЗПК, постановяващ, че : "Общ
разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и
всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит,
които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и
условия.“, уговорената в договора неустойка за неизпълнение на задължение в
размер на 1253.87 лева, е следвало да бъде включена в годишния процент на
разходите по договора за кредит.
В член 3 от договора са уговорени следните
условия по него : размер на месечната погасителна вноска в лева : 81,63 лева;
срок на заем в месеци : 16; месечен лихвен процент от 3.33%; обща сума за
плащане 1306.13 лева; годишен процент на разходите на заема: 48,239 %. При тези
параметри, при липсата на информация по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на така посочения годишен
процент на разходите, както и при непосочването на информация за наличието на
други разходи по кредита съгласно чл.
19, ал. 1 ЗПК /такива, към датата на сключването на договора или бъдещи/ -
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения, в т. ч. тези,
дължими на посредници за сключване на договора, може да са направи фактическият
извод, че единственият разход за потребителя е предвидената в договора месечна лихва в размер на 3.33%..
При това положение, обаче, не може да се установи как е определен годишният
процент на разходите от 48,239 %, а същевременно при включване на уговорената
по договора за заем
неустойка годишният процент на разходите най-вероятно ще надхвърли и
предвиденият в чл. 19, ал. 4 ЗПК негов максимален размер от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
опредeлен с
постановление на Министерския съвет на Република България.
Посочването в договора за кредит на по-нисък
от действителния ГПР, следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща
търговска практика по член 6, пар. 1 от Директива 2005/29/ЕО, тъй като
заблуждава или е възможно да заблуди средния потребител по отношение на цената
на договора и го подтиква или е възможно да го подтикне за вземе решение за
сделка, което в противин случай не би взел. В член 23 от ЗПК е предвидено, че
когато договорът за кресит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита и не дължи лихва или други разходи по него,
следователно ответникът не дължи възнаградителна лихва, обезщетение за забава и
неустойка, т.к. последното се явява „друг разход по кредита“.
Ето защо ищцовото дружество има право да
получи чистата стойност на кредита, или в случая 739,93 лева главница, намалена
с направените плащания от длъжника, които са в размер на 260,07 лева, според
изслушаното и прието ССЕ с в.л. В., ведно със зак. лихва върху тази сума,
считано от 07.05.2019г.. до
окончателното й изплащане.
По
разноските:
С оглед изхода от спора, на база уважената
част от исковете в размер на 739,93 лева, на ищеца ще се присъдят разноски по
съразмерност в заповедното производство в размер на 15,50 лева за държавна
такса и 15,50 лв. за юрк. възнаграждение, а за исковото в размер на 46,19 лева
за държавна такса, 126,63 лева за особен представител и и 55,80 лева
възнаграждение за вещо лице.
На
особения представител на ответника следва да се заплати възнаграждение в размер
на 408, 49 лева.
Така
мотивиран, съдът,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. "Д-р Петър
Дертлиев" № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, срещу Д.Й.П., ЕГН **********
установителни
искове, че Д.Й.П., ЕГН ********** дължи на „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД, следните суми, произтичащи от договор за паричен
заем № № ****.,
сключен от длъжника с „Креди Йес“ ООД, вземанията по който са прехвърлени на 01.10.2018г.
с Приложение № 1 към договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.10.2018
г. на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, а именно: 739,93 лева,
представляваща дължима главница, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на постъпването на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 07.05.2020 г. до
окончателното изплащане, като отхвърля иска за главницата над размера от 739,93
лева до пълния предявен размер от 901,73 лева, както и отхвърля исковете за
претендираните суми за възнаградителна лихва от 306,13 лева за периода
22.02.2017г.-23.04.2018г.; 1159,67 лева неустойка за неизпълнение на договорно
задължение и обезщетение за забава от 182,30 лева за периода 2.02.2017г. до
07.05.2019г., като неоснователни, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 7055/2019г. по
описа на ПРС, ХХІІ гр. с-в.
ОСЪЖДА
Д.Й.П., ЕГН ********** да заплати на Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *** седалище и адрес на управление в
гр. София, бул. "Д-р Петър Дертлиев" № 25, офис сграда Лабиринт, ет.
2, офис 4 разноски в заповедното производство в размер на 31 лева и разноски в
исковото производство в размер на 228,62 лева.
На адв. М. М. се издаде РКО за
сумата от 408,49 лева.
Решението може да бъде обжалвано с
въззивна жалба пред Пловдивски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Районен
съдия:/п/ Анета Трайкова
Вярно с оригинала!
Секретар: Н.Н.