РЕШЕНИЕ
№ 21
гр. Разград , 25.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на петнадесети февруари, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Рая П. Йончева
Членове:Валентина П. Димитрова
Атанас Д. Христов
при участието на секретаря Светлана Л. Илиева
като разгледа докладваното от Валентина П. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20203300500317 по описа за 2020 година
ОС-Разград е сезиран с въззивна жалба, подадена от Л. Б. Н. и Г. К. Д., чрез пълномощник
адв.М.М. от АК-Разград срещу Решение № 200/29.07.2020г. постановено по гр. дело № 62/2020
година на РС-Разград в производство по чл.422 от ГПК.Със същото съдът е приел за установено
по отношение на Л. Б. Н., като кредитополучател и Г. К. Д. , като поръчител, че дължат в
условията на солидарност на Първа инвестиционна банка АД, както следва: сумата от 8236.12лв.,
главница по договор №205LD-R-000365/20.02.2013r. за банков кредит, ведно със законната лихва,
считано от 19.08.2019г. до изплащане на вземането, сумата 416.45лв. възнаградителна лихва за
периода 19.09.17г. до 19.02.19г. и такава от 3483.44лв., представляваща наказателна лихва за
периода 19.09.17.-18.08.2019г., за което е издадена заповед за незабавно изпълнение
№3434/20.08.19г. по гр.д.№1585/19г. на РРС.Осъдил е жалбоподателите да заплатят и 342.72лв.
разноски в заповедното производство и 1018 лв.съдебни разноски.
С определение от 06.10.2020г., постановено по реда на чл.248 от ГПК съдът е отхвърлил
молбата на ответниците за изменение на постановеното решение в частта му за разноските, което
определение също се атакува пред ОС, с искане за неговата отмяна.Постановено е от РС и решение
№2485/09.11.2020г., по реда на чл.247 от ГПК, което не е обжалвано от страните.
По отношение на решението по иска с правно основание чл.422 от ГПК се сочи на
незаконосъобразност и необоснованост на същото, като съдът в нарушение на процесуалните
правила е ценил представените от ищеца ОУ на банката, както и заключението по изслушаната и
приета СИЕ.Прави се искане за неговата отмяна и постановяване на друго по същество на спора, с
отхвърляне на ищцовата претенция.
В жалбата, с която се атакува определението на съда по чл.248 от ГПК се изтъкват
съображения за неговата неправилност, с искане за отмяната му.
Насрещната в производството страна е депозирала отговор на въззивната жалба срещу
1
решението в срок, като застъпва становище за нейната неоснователност.Не е депозирала отговор
на жалбата срещу определението на съда по чл.248 от ГПК.
В съд.заседание пред окръжния съд въззивниците, чрез пълномощник поддържат подадената
въззивна жалба в цялост, с искане за отмяна на постановеното решение и отхвърляне на
претенциите на ищеца.Поддържат и жалбата , подадена срещу определението на РС по чл.248 от
ГПК.
Въззиваемата страна, при редовност в призоваването не се явява и не се представлява.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка с доводите и
становищата на страните, намери за установено следното:
Подадената въззивна жалба е процесуално допустима.
Атакуваното решение на районния съд е валидно и допустимо.
РС-Разград е бил сезиран с две искови, молби, подадени от ищеца „ПИБ“АД, обединени за
разглеждане в едно общо производство, съответно срещу ответниците Л. Б. Н. и Г. К. Д. за
дължимост на вземане , произтичащо от договор за потребителски кредит, по който първата е
длъжник , а втория поръчител, за следните суми: 8236.12лв.-главница, 416.45лв.-просрочена
договорна лихва от 19.09.17г. до 19.02.19г., 3483.44лв. просрочена наказателна лихва за периода
19.09.17г.-18.08.19г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.08.19г., както и
разноските по заповедното и исковото производства.Претенцията е с правно основание чл.422 от
ГПК, предвид на това, че, в производство по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№1585/19г. на РРС е
издадена заповед за незабавно изпълнение №3434/20.08.19г. за същите суми в условията на
солидарност срещу длъжника и поръчителя, които са подали възражения в срок.
Ответниците са оспорили предявения иск като неоснователен и недоказан, с искане за
отхвърлянето му, евентуално за признаване в полза на ищеца на вземане само за дължимата,
неизплатена главница.Направили са възражения за изтекла погасителна давност по чл.111, б.”в”
ЗЗД на всички вземания на ищеца по процесния договор за банков кредит, съответно в условията
на евентуалност се сочи погасяване по давност по отношение на част претенцията за установяване
на вземане за главница в общ размер на 8 236.12 лв. за периода от 19.09.2014г. до 17.08.2016г. за
24/двадесет и четири/ броя погасителни вноски на стойност 2 980.58 лева, тпредвид на това, че
вземанията на банката за отделните погасителни вноски по главницата съставляват периодични
плащания.
Възразяват ,че договорът е нищожен, като сключен в противоречие с императивни
разпоредби на ЗПК и ЗЗП, подробно посочени.Считат, че клаузите в договора не са
индивидуално уговорени по смисъла на чл.146 ал.2 ЗЗП, поради което всички те следва да бъдат
подложени на проверка за тяхната равноправност съгласно чл.146 от ЗЗП, с прогласяване и на
нищожност.
Установява се от доказателствата, че между банката-ищец и ответницата Л.Н. е сключен
договор за банков кредитр №205LD-R-000365/20.02.2013r. за заемна сума от 10 000лв. с краен
срок за погасяване на кредита-19.02.2019г Уговорен е годишен лихвен процент в размер на базовия
лихвен процент/8.7907%/ плюс надбавка от 6% или общо 14.7907% годишна лихва. ГПР е 17.10%,
а крайната дължима сума от кредитополучателя е 15 429.25лв.Вторият ответник се е задължил
като поръчител по същия договор за кредит, по който длъжник е Н., видно от договора за
поръчителство от 20.02.2013г., сключен между него и банката.
По силата на същия поръчителят Г. Д. се е задължил спрямо кредитора да отговаря
солидарно заедно с кредитополучателя Л. Б. Н. за изпълнение на поетото задължение, като
поръчителството се простира върху всички последици от неизпълнението на главното задължение,
включително и разноските по събиране на вземането.
Няма спор по делото, че сумата по кредита в размер на 10 000 лева е преведена по сметка на
длъжника Л.Н. и усвоена от нея.Получената сума е била дължима за връщане на 72 равни месечни
вноски, всяка в размер на 211.17лв. Уговорен е годишен лихвен процент в размер на базовия
2
лихвен процент/8.7907%/ плюс надбавка от 6% или общо 14.7907% годишна лихва. ГПР е 17.10%,
а крайната дължима сума от кредитополучателя е 15429.25лв.
За изясняване на спорните обстоятелства във връзка с погасяването на кредита РС е
назначил, изслушал и приел ССЕ, вещото лице по която е заключило, че към 19.02.2019г., крайния
срок по договора задължението на ответницата е било общо в размер на 15 895.81лв., от които 8
567.71лв. главница; 3149.67лв. договорна лихва и 4178.43лв. е наказателна лихва. Към датата на
подаване на заявлението по чл.417 от ГПК банката е заявила претенция в по.малък размер,
съответно: общо 12 136.01лв., от които 8236.12лв. главница, 416.45лв. договорна лихва и
3483.44лв. наказателна лихва. Общата разлика от 3 759.80лв. се явява погасено по давност
вземане за главница и за лихви.
Съобразявайки установеното от фактическа страна, РС е постановил обжалваното
решение, като е уважил предявените искове и е отхвърлил всички възражения на ответниците ,
свързани с недължимост на заявените вземания по договора за кредит, поради нищожност на
същия, поради противоречие със ЗПК и липсата на представена преддоговорна информация от
страна на банката към кредитополучателя чрез Стандартен европейски формуляр, с разпоредбата
на чл. 143, т.3 и т.9 от ЗЗП, чл.22 ЗПК, както и поради изтекла давност, която те считат, че е три
годишна по отношение на главница и лихви.
Приел е също така, че са налице препоставките за ангажиране отговорността както на
длъжника, така и на поръчителя по договора за кредит, предвид, че заявлението по чл.417 от ГПК
банката е подала на 19.08.2018г, в последният ден от срока по чл.147 от ЗЗД, поради което
законоустановения 6-месечен преклузивен срок, считано от 19.02.2019г.датата на изтичане на
договора е спазен.РОС напълно споделя мотивите на първостепения съд, поради което препраща
към тях на осн.чл.272 от ГПК.
Тази инстанция също намира ,че не може да бъде споделено възражението на
жалбоподателите, че съгласно чл. 10.3 от Общите условия на договора е настъпила автомотична
предсрочна изискуемост на 19.11.2013г., поради и което от тази дата е започнала да тече
погасителна давност по чл. 110 ЗЗД и същата е изтекла преди подаване на заявлението по чл. 417
ГПК.В този смисъл съобразява трайната практика на ВКС/ решение № 135 от 21.09.2017 г. по т. д.
№ 565/2016 г. на ВКС, ТК, I т. о./.
На следващо място непредоставянето на преддоговорната информация на
кредитополучателя законодателят не е обвързал с недействителност на целия договор, доколкото
съгласно чл. 22 от ЗПК договорът е недействителен, в случай че не са спазени изискванията на чл.
10. ал. 1. чл. 11. ал. 1. т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12. ал. 1. т. 7 - 9 от ЗПК. но не и н а чл. 5 ЗПК,
поради което не могат да бъдат споделени и вижданията на жалбоподателите в тази насока.Не
може да бъде споделено и възражението за недействителност на договора за кредит на осн.чл.22 от
ЗПК.
Предвид основателността на предявените искове РС е присъдил в полза на ищеца и в
тежест на ответниците направените от банката разноски както в исковото, така и в заповедното
производство, съобразявайки техния размер, съответно в заповедното производство 342.72лв., от
които 242.72лв. платената държавна такса и 100лв. присъдено юкрисконсултско възнаграждение.В
исковото производство същите са общо 1018.90лв., от , съответно представляващи сбор от
заплатена ДТ ,разноски вещо лице и 150 лв.юрисконсултско възнаграждение.
По отношение на произнасянето по същите с подадената въззивна жалба е възразено, че е
налице недопустимо решение, като ОС в производството по в.гр.дело №224/2020г. е приел, че в
тази част жалбата има характер на молба по чл.248 от ГПК.
След връщане на делото, РС се е произнесъл с определение по реда на чл.248 от ГПК, също
предмет на обжалване, като е оставил молбата без уважение, съобразявайки изхода от делото и
постановеното решение за уважаване на ищцовите претенции.
По същество на частната жалба срещу определението по чл.248 от ГПК, окръжният съд я
намира за неоснователна, предвид липсата на предпоставките за изменение на постановеното
решение в частта му за разноските. Същите са дължими от ответниците, предвид изхода на делото.
3
По изложените съображения атакуваното решение по същество на спора следва да бъде
потвърдено, като без уважение бъде оставена и частната жалба против постановеното от РС
определение по чл.248 от ГПК
Въззиваемата страна е направила искане за присъждане на разноски, а именно
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева, същите се явяват дължими от
жалбоподателите, предвид изхода на спора.
Водим от горното, Разградският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 200/29.07.2020г., поправено с решение 2485/09.11.2020г., по
реда на чл.247 от ГПК, постановено по гр.дело № 62/2020г. на РС - Разград в производство по
чл.422 от ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА определение от 06.10.2020г., постановено по реда на чл.248 от ГПК по
гр.дело №62/2020г.по описа на РС - Разград.
ОСЪЖДА Л. Б. Н. и Г. К. Д. да заплатят солидарно в полза на Първа инвестиционна банка
АД,гр.София сумата 150 лв.юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 1-месечен срок от връчването му на
страните пред Върховен касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4