РЕШЕНИЕ
№ 109
гр. В**, 31.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВОС, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на тридесет и първи декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:СВ**Ж. С**
Членове:Г** П. Й**
Н** Д. Н**
като разгледа докладваното от С** Ж. С** Въззивно гражданско дело №
20211300500457 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 436, ал. 1 и сл. от ГПК вр. чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК.
Производството по делото е образувано по жалба вх. №8020/24.11.2021г. по описа на
Държавен съдебен изпълнител при Районен съд – В**, подадена от длъжника ЛЮБ. М. ФЛ.,
ЕГН ********** с адрес: с.С**, ул. „П**“ № **, общ. В**, обл.В**, против разпореждане с
изх № 14285/11.11.2021г. на ДСИ по изп. д. № 20211320401067 по описа на СИС при РС-
В**, с което е отказано прекратяване на изпълнителното дело.
В жалбата се твърди незаконосъобразност на постановения отказ, тъй като са налице
основания за това – по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, поради непоискано от взискателя
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години.
Излага се, че настоящото изпълнително дело, по което е конституиран като длъжник,
е образувано въз основа на изпълнителен лист от 05.08.2013 г. срещу наследодателя му М**
Г** Ф. и въз основа на същият изпълнителен лист е имало предходно изп.д. №
20131320401156, по което наследодателят му е получил покана за доброволно изпълнение и
заповед за незабавно изпълнение на 28.08.2013 г. След тази дата по цитираното
изпълнително дело не са извършвани никакви действия, а на 17.04.2014 г. М** Ф. е починал,
поради което счита, че е настъпила перемпция, както и че вземането по изпълнителния лист
е погасено по давност с изтичането на общия пет годишен давностен срок по чл.110 от ЗЗД.
Моли да бъде отменено обжалваното разпореждане
Взискателят Дирекция „Социално подпомагане" гр. В**, ул. „Е**" № * е изразил
становище за неоснователност на жалбата. Излага, че не е налице твърдяната от
жалбоподателя перемпция. Сочи, че съдебният изпълнител не е компетентен да се произнесе
по направеното възражение на жалбоподателя-длъжник за недължимост на вземането по
1
изпълнителния лист поради погасявнето на това вземане по давност.Моли жалбата да бъде
оставена без уважение.
В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител излага становище за
неоснователност на жалбата.
Съдът, като взе предвид становището на страните и представените по делото
доказателства, намира следното:
Производството по изпълнително дело № 20211320401067 по описа на СИС при РС-
В** е образувано с разпореждане на държавен съдебен изпълнител от 14.04.2021 г. по молба
на взискателя Дирекция „Социално подпомагане” гр. В**срещу длъжника М** Г** Ф. ЕГН
********** за парично вземане по издаден изпълнителен лист от 05.08.2013г. по гр. д. №
1505/2013г. по описа на РС-В**.
С постановление на съдебния изпълнител от 02.06.2021 г. в производството са
конституирани наследниците на починалия длъжник Митко Герасимов Ф., а именно: ЛЮБ.
М. ФЛ. и К** Н** К** като длъжници по изпълнителното дело за по ½/една втора/ част от
дължимите суми в общ размер на 720.42лв.- към 02.06.2021г.
ДСИ е дал 14 дневен срок на ЛЮБ. М. ФЛ. ЕГН ********** и К** Н** К** ЕГН
********** да представят доказателства или да заявят, че приемат или отказват
наследството оставено от М** Г** Ф. ЕГН ********** или да представят писмени
доказателства, че са приели наследството оставено от Митко Герасимов Ф. по опис.
От ДСИ на ново- конституираните длъжници е връчено копие от постановление на
държавен съдебен изпълнител за конституиране на наследниците като длъжници в процеса,
Покана за доброволно изпълнение /получена от ЛЮБ. М. ФЛ. на 26.06.2021г., копие от
Изпълнителен лист , издаден на 05.08.2013г. от Вид. РС по ч. гр.д. № 1505/2013г. Вид. РС,
копие от Разпореждане на ДСИ от 14.04.2021г. и от 02.06.2021г.
На 10.11.2021г. по изп.дело е депозирано възражение от длъжника ЛЮБ. М. ФЛ., с
което е направил възражение за изтекла погасителна давност на задължението по
изпълнителния лист по който е образувано изп.дело, поради изтичане на общия пет годишен
давностен срок по чл.110 от ЗЗД. Сочи, че давността за погасяване на вземането е започнала
да тече считано от 28.08.2013г., когато на неговият наследодател и длъжник е връчена ПДИ
и ЗНИ по предходното изп.д№1156/2013г. на СИС при ВРС образувано въз основа на
същият изп.лист. и след тази дата не са извършвани никакви изпълнителни действия и
давността не е прекъсвана. Посочва, че в компетентността на съдебният изпълнител е да
прекрати изпълнителното производство, поради наличие на предпоставките на чл.433, ал.1,
т.8 от ГПК.
Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния
изпълнител и следователно е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК изпълнителното производство се прекратява в
случаите когато в продължение на две години взискателят не е поискал извършване на
действия с цел удовлетворяване на вземането му. Законодателят е предвидил подобна
възможност, тъй като пасивното процесуално поведение на взискателя в един
продължителен период от време, показва, че последният се е дезинтересирал от събиране на
конкретното вземане.
2
От приложеното копие на изпълнителното дело № 20211320401067 по описа на СИС
при РС-В** е видно, че същото е образувано на 14.04.2021г. с разпореждане на държавния
съдебен изпълнител и до постановяване на обжалваното разпореждане на 11.11.2021г. не е
изтекъл предвиденият двугодишен давностен срок за прекратяване на изпълнителното
производство в цитираната по-горе норма.
По направеното от жалбоподателя възражение за изтекла погасителна давност по
отношение на вземането по издаденият изпълнителен лист, по същество представлява
оспорване на вземането и съдебният изпълнител не е компетентен да се произнесе, поради
обстоятелството, че в нормата на чл.439 от ГПК е предвиден исков ред за защита чрез
предявяване на иск пред надлежният съд. При изтичането на предвидената от закона
погасителна давност по отношение на вземането, като факт настъпил след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание,
длъжникът има законова възможност да предяви иск пред надлежния съд за установяване на
недължимост на вземането.
С оглед изложените мотиви, съдът приема, че обжалваното разпореждане е
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата срещу него- оставена
без уважение, като неоснователна.
Воден от горните мотиви, Видинският окръжен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна жалба вх. №8020/24.11.2021г. по
описа на Държавен съдебен изпълнител при Районен съд – Видин, подадена от длъжника
ЛЮБ. М. ФЛ., ЕГН ********** с адрес: с.С**, ул. „П**“ № 62, общ. В*, обл.Видин, против
Разпореждане с изх. № 14285/11.11.2021г. на държавен съдебен изпълнител по изп. д. №
20211320401067 по описа на СИС при РС-В** с което е постановен отказ за прекратяване на
изпълнителното производство поради липса на правно основание, съгласно чл.433 ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3