Решение по дело №23/2019 на Районен съд - Харманли

Р Е Ш Е Н И Е

 

№         06.01.2020г.        гр.Харманли

В    ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Харманлийски районен съд                                                                граждански състав

на единадесети декември                                                две хиляди и деветнадесета година

в публично съдебно заседание в следния състав:

                                                                                                        Районен съдия: Ива Гогова

секретар: Антония Тенева

прокурор:

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 23/2019г. по описа на РС-Харманли и за да се произнесе, взе предвид следното:      

 

             Предявени са кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание по чл.422 от ГПК вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.240 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД.

 

             Производството по делото е образувано по искова молба на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД, ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: гр. София , ул. „Панайот Волов" ., етаж 3, представлявано от Т. Я. К., против С.Т.А., ЕГН: **********,***, п.к.6458, в която се твърди, че ищецът подал Заявление по чл. 410 ГПК, въз основа на което била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение. Същата била връчена на С.Т.А. при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, в резултат на което и съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, за „Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД възниквал правен интерес от завеждане на установителен иск за вземанията на дружеството срещу него. Обстоятелството, въз основа, на което била издадена заповед за изпълнение, бил подписан Договор за паричен заем № 5382449 от 9 септември 2017 г. между „Вива Кредит" ООД като Заемодател и С.Т.А. като Заемател, сключен при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит. С подписването на договора за паричен заем, Заемателят удостоверявал, че е получил Стандартен европейски формуляр, посочващ индивидуалните условия по паричния заем.

         Основанието, на което Заявлението и настоящата искова молба се подавали от бил сключен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 01.12.2016г. на основание чл. 99 от ЗЗД и Приложение № 1 към него от 02.05.2018 г. между „Вива Кредит" ООД, ЕИК . и „Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД, ЕИК ., по силата на който вземането било прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.

           Съгласно сключения договор за заем, Заемодателят се задължил да предаде в собственост на Заемателя сума в размер на 500 лв., под формата на паричен заем, който се усвоявал в брой. Съгласно чл. 2, ал. 1 от Договора страните се съгласили да се рефинансира текущия заем на Заемателя по Договор за паричен заем № 5378019 от 19.08.2017 г., като същият погасявал изцяло задължението си по него в размер на 300 лева. След извършено прихващане на насрещни изискуеми задължения, Заемодателят изплатил на Заемателя остатъка от заемната сума в размер на 200 лв., за което представя Разходен касов ордер № 61 от 09.09.2017 г. Заемополучателят се задължил да ползва и върне заемната сума, съгласно условията на сключения договор, като заплати сума в размер на 776.44 лв., ведно с договорната лихва на 7 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 110.92 лв. (включваща първоначална главница, договорна лихва и такса за експресно разглеждане).

          Сочи се, че по договора за паричен заем, С.Т.А. не бил извършвал плащания. Към настоящия момент дължимата главница била в размер на 500 лв. За ползването на предоставената заемна сума по сключения Договор за паричен заем 5382449 от 9 септември 2017 г. между страните, ответникът дължал договорна лихва, в размер посочен в договора. В настоящия случай начислената договорна лихва била в размер на 69.38 лв. за периода от 9 октомври 2017 г. - датата на първата вноска до 7 април 2018 г. - датата на настъпване на падежа на договора. Ответникът дължал такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 207.06 лв.

           Съгласно клаузите на договора, Заемателят се задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да предостави на Заемодателя обезпечение на задълженията му по договора, а именно - поръчител физическо лице, което да отговаря на посочените в договора условия ИЛИ валидна банкова гаранция, която да е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на, която да е валидна за целия срок на договора за заем. Поради неизпълнение на цитираните задължения от страна на Заемателя, съгласно уговореното от страните, на същия била начислена неустойка за неизпълнение в размер на 207.06 лева, която била дължима на падежната дата на погасителната вноска. Претендираната неустойка представлява такава за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение, а не мораторна неустойка за забава и се начислявала еднократно, след 3 дни от датата на сключения между страните договор. Дължимата към настоящия момент неустойка за неизпълнение на договорното задължение за предоставяне на обезпечение била в размер на 207.06 лв.

           Разпоредбите на договора предвиждали, че кредитополучателят се е запознал с Тарифа на Вива кредит ООД, в която било посочено, че при забава на плащане на погасителна вноска, ответникът дължал на Кредитора определени суми, представляващи направени разходи за провеждане на телефонни разговори, изпращане на писма, покани и т.н. В настоящия случай С.Т.А. дължал разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение в размер на 245 лв.

            Ответникът трябвало да изплати целия заем на 7 април 2018 г. -последната падежна дата, като ответникът по делото продължавал ВИНОВНО да не изпълнява задълженията си, поради което същият дължи и обезщетение за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница в размер на 47.69 от 10 октомври 2017 г.- датата на настъпване на забава до датата на подаване на заявлението-20 септември 2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.

           Предвид изложеното моли да се постанови съдебно решение, с което да се признае за установено, че „Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД има следните вземания срещу С.Т.А. по Договор за паричен заем № 5382449 от 9 септември 2017 г.: 500 лв. главница; 69.38 лв. договорна лихва за периода 9 октомври 2017 г. до 7 април 2018 г.; 207.06 лв. неустойка за неизпълнение на договорно задължение; 207.06 лв. такса за експресно разглеждане на документите; 245 лв. разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение; лихва за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, в размер на 47.69 лв. за периода от 10 октомври 2017 г. датата на настъпване на забавата до 20 септември 2018 г. - датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на дължимите суми. Моли да се осъди С.Т.А. да заплати направените съдебни разноски и възнаграждение за процесуално представителство на основание чл.78 ал. 8 от ГПК в общ размер на 350,00 лв., от които - 50,00 лв. по чл. 13 т.2 от НЗПП за подготовка на документи за завеждане на дело и 300,00 лв. по чл. 25 от НЗПП.

 

             В законоустановения срок по чл.131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от страна на ответника С.А.. Същият в съдебно заседание заявява, че не оспорва предявените суми.

 

              На основание чл.226 ал.2 от ГПК, вр. чл.218 от ГПК с протоколно определение от 11.09.2019г. „АСВ” ЕАД е конституирана като трето лице –помагач на страната на ищеца „АКПЗ” ЕООД.

            

               Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

 

              Между „Вива Кредит” ООД и ответника С.А. е сключен Договор за паричен заем № 5382449 от 9 септември 2017 г., приет като доказателство по делото, като по силата на същия ответникът е получил в заем сумата от 500 лв. със задължение да върне заетата сума. Според договора срокът на заема е до 07.04.2018г., когато е падежа на последната месечна погасителна вноска от общо 7 дължими в размер на 110.92 лв. всяка от тях, включващи главница, договорна лихва и такса за експресно разглеждане.   Съгл. чл.3 ал.2 от договора с подписването на същия заемополучателят удостоверява, че е получил заетата сума изцяло и в брой. Общият размер на всички плащания е определен в чл.3, ал.1, т.7 от договора на 776.44 лв. Съгласно чл. 2, ал. 1 от Договора страните се съгласили да се рефинансира текущия заем на Заемателя по Договор за паричен заем № 5378019 от 19.08.2017 г., като същият погасявал изцяло задължението си по него в размер на 300 лева. След извършено прихващане на насрещни изискуеми задължения, Заемодателят изплатил на Заемателя остатъка от заемната сума в размер на 200 лв., видно от Разходен касов ордер № 61 от 09.09.2017 г.   

            Съгласно чл. 5, ал. 1 от договора, заемателят се задължава в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да предостави на Заемодателя обезпечение на задълженията му по договора, а именно: физическо лице - поръчител, отговарящо на определени в договора изисквания, или банкова гаранция с бенефициер - Заемодателя, която била издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на Заемателя по договора, валидна 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора за заем. При неизпълнение на горните задължения в чл.5, ал. 2 от договора е предвидено начисляване на неустойка в размер на 207.06 лева, начислявана съответно към всяка отделна погасителна вноска, възлизаща в този случай на 140.50 лв.

              По силата на Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 01.12.2016г. и Приложение № 1 към него от 02.05.2018 г., приети като доказателства по делото, между „Вива Кредит” ООД, ЕИК . и „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД, вземането на „Вива Кредит” ООД, произтичащо от договор за паричен заем № 5382449 от 9 септември 2017 г., е прехвърлено в собственост на „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Представено по делото е и потвърждение за сключената цесия от „Вива Кредит” ООД.

             „Вива Кредит” ООД е упълномощило „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД в качеството си на цесионер по Договора за прехвърляне на вземания от 01.12.2016г. от името на цедента да уведоми длъжниците за извършената цесия.

             С договор за продажба и прехвърляне на вземания от 03.05.2019г. „АКПЗ” ЕООД е прехвърлило на „АСВ” ЕАД вземането си спрямо ответника, ведно с всички привилегии, лихви и обезпечения. Към договора е представено и Приложение №1/03.05.2019г. към него, отразяващо сред прехвърлените вземания и това на ответника С.А. по договор за паричен заем № 5382449 от 9 септември 2017 г.

             „АКПЗ” ЕООД е упълномощило „АСВ” ЕАД в качеството си на цесионер по Договора за прехвърляне на вземания от 03.05.2019г. от името на цедента да уведоми длъжниците за извършената цесия, което пълномощно е приложено по делото.

              Приложено е ч. гр. д. №971/2018 г. по описа на Районен съд – Харманли, по което е издадена Заповед за изпълнение № 581/02.10.2018г. срещу длъжника А. за горепосочените суми. Доколкото заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК и във връзка с дадените от съда указания, в 1-месечния срок по чл.415 от ГПК ищецът е предявил установителния иск по чл.422 от ГПК за установяване дължимостта на вземанията си по заповедта.       

                От заключението по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че размерът на усвоения паричен заем по Договор за паричен заем с 5382449 от 9 септември 2017 г. е 500 лв. Вещото лице е посочило, че не са налице плащания от заемополучателя, като размерът на задължението на ответника по горепосочения договор е : 500 лв. – главница, 69.38 лв. – договорна лихва и 48.06 лв. – лихви за забава за периода от 10.10.2017г. (падежа на първата вноска) до подаване на заявлебието на 20.09.2018г. Вещото е отразило също като дължими общо 245 лв. – разходи за извънсъдебно събиране на вземането.  

    

             При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

 

             Предявените кумулативно обективно съединени положителни установителни искове по чл.422 от ГПК за установяване на парични вземания са допустими, като е налице правен интерес от предявяването им, което се доказа и от приложеното ч.гр.д.№ 971/2018. по описа на РС-Харманли, по което има издадена срещу ответника Заповед № 581/02.10.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за процесните описани по-горе суми.  Исковете по чл.422 от ГПК са предявени в рамките на преклузивния едномесечен срок по чл.415, ал.1 от ГПК.       

              В хода на производството по предявения иск по чл.422 от ГПК следва да се докаже валидното възникване на задължението на ответника, размера на същото и основанието за пораждането му. В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване чрез установяване плащане в уговорения срок на дължимите суми или съответно доказване на правопогасяващите или правоизключващите си възражения.

             От събраните по делото доказателства се установява, че действително отв.С.А. е сключил с „Вива Кредит” ООД договор за паричен заем № 5382449 от 9 септември 2017г. за сумата от 500 лв., която сума е получил съгл. чл.3 ал.2 от договора, имащ характера на разписка за предадената и получена сума, и съгласно заключението по съдебно-счетоводната експертиза и РКО №61 от 09.09.2017г.              

           От страна на ищеца „АКПЗ” ЕООД се представят доказателства, че процесните вземания срещу отв.А. са прехвърлени в негова полза от „Вива Кредит” ООД с Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 01.12.2016г. и Приложение № 1 към него от 02.05.2018 г., представляващо неразделна част от договора за цесия, а впоследствие в хода на настоящия процес вземанията спрямо ответника са прехвърлени в полза на конституирания като трето лице-помагач на страната на ищеца „АСВ” ЕАД с договор за продажба и прехвърляне на вземания от 03.05.2019г. „АКПЗ” ЕООД и Приложение № 1 към него от 03.05.2019 г. В случая и съгл. чл.226 ал.1 от ГПК делото следва своя ход между първоначалните страни и с участието на „АСВ” ЕАД като трето лице-помагач на страната на ищеца „АКПЗ” ЕООД.              

            Съдът приема за надлежно уведомяването на отв.А., че задълженията му са прехвърлени на ищеца с горепосочения договор за цесия, което в случая е станало с получаването на препис от настоящата искова молба, ведно с приложенията към нея, съдържащи и уведомлението за станалата цесия. Получаването на уведомлението за цесията в рамките на исковото производство с връчване на приложените към исковата молба доказателства, едно от които е изходящото от цедента или неговия пълномощник съобщение по чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД не може да бъде игнорирано. Следователно с връчване на уведомлението в хода на исковото производство цесията има действие спрямо длъжника. Спрямо ответника по иска цесията е произвела действие, считано от датата на получаване на исковата молба с доказателствата към нея, едно от които е уведомлението за прехвърляне на вземания, а именно от 22.03.2019г., т. е. след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, което обаче не променя горните изводи на съда. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право, получаването на уведомлението от цедента, респективно от упълномощения цесионер, макар и като приложение на исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл.235, ал.3 ГПК. В този смисъл са и Решение № 114 от 07.09.2016 година по т. дело № 362/2015г.  по описа на ВКС и решение № 78/09.07.2014 г., постановено по реда на чл.290 ГПК по т.д. № 2352 по описа за 2013 г. на ВКС, II т.о. Също така разпоредбата на чл. 99, ал.4 от ЗЗД не съдържа изискване за срок за съобщаване и форма за съобщаване, като няма значение и начинът, по който цесията ще се съобщи от цедента на длъжника. Смисълът на съобщението е да се попречи длъжникът да престира на лице, което не му е кредитор. Действието на съобщението до длъжника се явява правнорелевантно единствено и само до това, че изпълнение с погасяващ ефект може да се направи единствено на цесионера. Действително уведомяването за цесията трябва да бъде извършено от стария, а не от новия кредитор. Допустимо е обаче предишният кредитор да упълномощи новия кредитор да извърши съобщаването до длъжника като негов пълномощник. Според съда такова упълномощаване не противоречи на целта на нормите на чл. 99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД. Съгласно чл. 36 от ЗЗД, представителната власт възниква по волята на представлявания, като нейният обем се определя според това, което упълномощителят е изявил /чл. 39 от ЗЗД/ и няма ограничения по закон, свързани с уведомяването за цесията. Или няма пречка старият кредитор да упълномощи новия кредитор да извърши уведомлението за цесията, в каквато насока е и задължителната съдебна практика, изразена в Решение № 137/02.06.2015 г., постановено по гр.д. № 5759/2014 г., II г.о., ГК на ВКС, Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК на ВКС. Следователно и с оглед всичко изложено до тук ищецът доказа материалноправната си легитимация като кредитор по договора за заем по силата на договора за цесия, за който длъжникът е надлежно уведомен.

                Настоящият съдебен състав приема, че процесният договор за заем № 5382449 от 9 септември 2017г. по свята правна същност е договор за потребителски кредит по смисъла на разпоредбата на чл. 9 от Закона за потребителския кредит. Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК - договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.             

           Ответникът по иска е физическо лице, на което по силата на сключения през 2017г. договор е предоставен потребителски заем по ЗПК, който не е предназначен за извършване на търговска или професионална дейност, поради което има качеството на потребител по см. на пар.13, т.1 от ДР на ЗЗП, като съответно ищецът е търговец по см. на пар.13, т.2 от ДР на ЗЗП. С оглед на това следва да се съблюдават и разпоредбите на ЗЗП и ЗПК. Отделно от това и съгласно установената съдебна практика на ВКС (Р № 23/07.07.2016 г. по т. дело № 3686/2014 г. на ВКС, Iт.о. и др.) и предвиденото в т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и в чл.7 ал.3 от ГПК за неравноправния характер на клаузите в потребителския договор и за преценката дали клаузите на договора са нищожни съдът е длъжен да следи служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива възражения или не.

               В разглеждания казус процесният договор за кредит отговаря на изискванията на чл.10, чл.11 и чл.19 от ЗПК, тъй като е изготвен в изискуемата за неговата действителност писмена форма и съдържа необходимата и задължителна информация, регламентирана в горепосочените разпоредби. Съдът не установи основания за нищожност на същия.

               Ищецът в исковата си молба, както и по заповедното производство, се позовава на настъпил краен срок на договора за заем, като доколкото искът е по чл.422 от ГПК с решението си по него съдът следва да се произнесе за съществуването или несъществуването на същото право, за което е издадена заповедта за изпълнение при съобразяване на посочените от заявителя обстоятелства от значение за възникването и съществуването на вземането. Безспорно, съгласно предвиденото в договора за заем, крайният срок на същия е изтекъл на 07.04.2018г., т.е. още преди подаване на заявлението по чл.410 от ГПК вземанията по този договор са били изискуеми.

                  Ищецът претендира главница в размер на 500 лв., дължима по сключения от отв.А. договор за паричен заем № 5382449 от 9 септември 2017г. Така заетата сума заемателят е декларирал, че е получил лично с подписването на договора. Липсва оспорване на тези обстоятелства от страна на ответника, който призна дължимостта на вземанията на ответника в съдебно заседание.  Според неоспореното заключение по приетата съдебно-счетоводна експертиза неизплатената главницата по договора за заем възлиза именно на сумата от 500 лв., колкото е присъдена и със заповедта за изпълнение. В тежест на ответника бе да докаже плащане на претендираната сума. Подобни твърдения и доказателства в тази насока не са ангажирани от ответника, поради което искът за главница е основателен в пълния си размер от 500 лева, доколкото и крайният срок на договора е изтекъл на 07.04.2018г. Като законна последица и доколкото е отправено такова искане следва да се присъди и законна лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане.

                 С горепосочения договор страните са уговорили още и договорна лихва в размер на 69.38 лева. Заемателят се е задължил да върне главницата и договорната лихва за срок от 7 месеца чрез дължими месечни погасителни вноски от 110.92 лева всяка, включваща главница, такса за експресно разглеждане и договорна лихва съгл. чл.3 от договора. Съгл. заключението по съдебно-счетоводната експертиза, което съдът възприема като обективно и изготвено от компетентно вещо лице, се установява, че непогасеното задължение на ответника за договорна лихва е в размер на 69.38 лв. за периода 09.10.2017г. (падежа на първата неплатена вноска) до крайния срок на договора – 07.04.2018г. Такава договорна възнаградителна лихва се дължи с оглед на така сключения договор и на основание чл.240 ал.2 от ЗЗД, поради което и искът по чл.422 от ГПК, вр. чл.79 ал.1, вр. чл.240 ал.2 от ЗЗД следва да се уважи като основателен в пълния му предявен размер, доколкото от страна на ответника не се представиха доказателства за заплащането на същата.

                Страните също така са уговорили (чл.9 ал.2 от договора), че при забава на плащането, на която и да е погасителна вноска, кредитополучателят дължи на кредитодателя законната лихва за всеки ден забава. Претендира се мораторна лихва по договора за заем в размер на 47.69 лв. за периода 10.10.2017г. (падежа на първата неплатена вноска) до подаване на заявлението в съда на 20.09.2018г. В тежест на ответника е да докаже плащане на претендираната сума, за което доказателства по делото липсват. Относно размера на претенцията съдът намира, че за процесния период действително се дължи лихва за забава, възлизаща в размер на 48.06 лв. съгласно заключението по съдебно-счетоводната експертиза. Действително е налице забава в плащанията на месечните погасителни вноски по вече гореизложените съображения и доколкото по делото, съгласно експертното заключение, се установи, че от страна на ответника не са били извършвани плащания на дължимата главница. Т.е. налице е забава предвид неизпълнението на задълженията по договора от страна на ответника на определените падежи. С оглед на това искът по чл.422 от ГПК, вр. чл.86 ал.1 от ЗЗД следва да се уважи до пълния му предявен размер от 47.69 лв. с оглед диспозитивното начало в гражданския процес (чл.6 от ГПК) и независимо, че размерът на дължимата лихва за забава е по-голям.

              По отношение на претенцията за неустойка настоящият съдебен състав намира, че предвидената в договора клауза за неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение противоречи на добрите нрави и на закона. Съгласно задължителните указания на ТР № 1/2009 г. ОСТК съдът следи служебно за нищожността на клаузи за неустойка.  Критериите дали е налице нищожност на неустойката поради противоречие с добрите нрави се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на естеството и размера на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението.

          В случая страните са уговорили (чл.5 ал.2) клауза за задължаване на заемополучателя да осигури надлежно обезпечение на кредитора в тридневен срок от сключването на договора, като при неизпълнение са предвидили неустойка във фиксиран размер от 207.06 лв. Така уговорената клауза за неустойка поради неизпълнение на договорно задължение за представяне на обезпечение противоречи на чл. 21, ал.1 от ЗПК и излиза извън предвидените й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Съгласно  чл. 21, ал.1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. В случая неустойката е уговорена с цел да се заобиколи императивната разпоредба на чл.19, ал.4 от ЗЗП, уреждащ максимален размер на годишния процент на разходите, поради което на основание чл. 21 ЗЗП е нищожна и плащане по нея не се дължи и на това основание.

           Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно договора и общите условия. От съдържанието на чл. 5, ал. 2 от процесния договор е видно, че размерът на уговорената неустойка е приблизително около 1/2 от заемната сума за срока на целия договор. Предвидено е още предварително, че неустойката ще се заплаща разсрочено, заедно със всяка вноска по договора. В случая непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на  сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия. Макар и да е уговорена като санкционна, доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката е предвидена да се кумулира към погасителните вноски, по който начин се отклонява от обезпечителната и обезщетителната си функция и води до скрито оскъпяване на кредита.

              Клаузата за неустойка не само е в противоречие със закона, но и изцяло противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, тъй като драстично нарушава принципа на справедливост и излиза извън обезпечителните и обезщетителните функции, които законодателят определя за неустойката. Действително няма пречка размерът на неустойката да надхвърля вредите от неизпълнението. В случая обаче няма адекватен критерий за преценка на това обстоятелство, доколкото се посочи, че процесната клауза обезпечава изпълнението на вторично задължение. Един вид обезпечава изпълнението на задължението за обезпечение на главното задължение. Т. е. и санкционната функция на клаузата е вън от предмета на задължението, тъй като само по себе си непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди. Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да дoведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя до увеличаване на подлежаща на връщане сума  допълнително с още около 25 % от предоставената главница. Следователно клаузата за неустойка е нищожна и на основание чл.146, вр. чл.143, т.5 от ЗЗП, доколкото същата има харакатера на неравноправна клауза по смисъла на чл.143, т.5 от ЗЗП.

             Тъй като противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави и закона е налице още при сключването на договора, то следва изводът, че в конкретния случай не е налице валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1 във вр. с ал.4 ЗЗД и в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение за неустойка по договора. Но нищожността на клаузата за неустойка не води до нищожност на целия договор, доколкото същият може да се приложи и без тази клауза съгл. чл.146 ал.5 от ЗЗП. Поради тези съображения искът за установяване дължимостта на неустойка в размер на 207.06 лв. следва да се отхвърли като неоснователен.

            Относно таксата за извънсъдебно събиране:

            Ищецът не е доказал извършването на такива разходи, представляващи   такси и разноски за напомнителни писма, ел. съобщения, телефонни разговори и посещения на адреси, ето защо искът за сумата от 245 лв. като недоказан, следва да се отхвърли.

            Относно таксата за експресно разглеждане:

            И за клаузата в договора предвиждаща заплащане на такса експресно обслужване /чл. 1, ал. 2 и ал.3 от договора/ важи гореизложеното за чл. 21, ал. 1 ЗПК. Така предвидената клауза очевидно заобикаля закона и накърнява правата на другата страна по облигационното отношение. Опциите при сключване на договора за паричен заем са или избиране приоритетно разглеждане и плащане такса експресно разглеждане при разглеждане на заявката и получаване на становище до 20 мин. след подаване на предложението за сключване на договор за заем или обикновена заявка без такса.  Обикновената заявка означава заемодателят да вземе становище в срок от 10 дни. Следователно при необходимост от разглеждане на заявката в по-кратък срок заемателят е принуден да избере опция приоритетно разглеждане. Таксата за експресно разглеждане е във фиксиран размер – 207.06 лв. или в случая почти 1/1 от размера на получения заем. Липсва каквато и да е еквивалентност между таксата и извършената услуга от заемодателя. В попълненото от заемателя предложение за сключване на договор за паричен заем не е посочен размерът на таксата за експресно разглеждане на документи, което означава, че ответникът не е бил запознат с размера на предвидената такса преди самото сключване на договора. Съгласно чл. 144, т. 9 ЗЗП неравноправни са клаузи, които налагат на потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора. В чл. 146, ал. 1 ЗЗП е посочено, че неравноправните клаузи за нищожни, освен ако са уговорени индивидуално, а не са такива дефинираните в чл. 146, ал. 2 ЗЗП – клаузи, изготвени предварително, при които потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им. Ответникът е потребител на финансова услуга по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП. Ищецът не доказва, а и не твърди индивидуално уговаряне на клаузата за заплащане на такса за експресно разглеждане на документи в предвидения  в договора размер. Оттук така предвидената клауза според настоящия съдебен състав има и неравноправен характер по смисъла на чл. 144, т. 9 ЗЗП.

             На следващо място дори и да не се приеме, че клаузата е нищожна или неравноправна, то по производството не са доказани от ищеца обстоятелствата налагащи начисляването на подобна такса, а именно, че „Вива Кредит“ ООД е разгледал заявката на заемателя в срок от 20 мин. Липсват доказателства за часа, в който е подадено заявлението и часът, в който е сключен договорът между страните. Т.е. претенцията за такса за експресно разглеждане се явява неоснователна.

             Вследствие на изложеното, съдът намира, че исковата претенция е основателна и следва да бъде уважена за претендираната главница, договорна и мораторна лихва и съответно отхвърлена в частта за установяване дължимостта на неустойката, такса за експресно разглеждане и такса за извънсъдебно събиране.                       

           По разноските:

           С оглед указанията дадени в т.11г от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК съдът в настоящото производство следва с отделен осъдителен диспозитив да се произнесе и по разноските в заповедното производство, като разпредели отговорността за същите съобразно уважената част на иска, доколкото тези разноски не се включват в предмета на установителния иск по чл.422 от ГПК, а представляват законна последиците от уважаването, респективно отхвърлянето на иска. Предвид това и съответно на уважения иск, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, в полза на ищеца следва да се присъдят и разноските в заповедното производство в размер на 36.50 лв. за държавна такса и за юрисконсултско възнаграждение.         

           За процесуално представителство в настоящото производство на ищеца се дължи и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определи в размер на 150 лв. съгл. чл.37 от ЗПП и чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

          С оглед изхода на делото в полза на ищеца съгл. чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК, вр. чл.37 от ЗПП и чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ следва да се присъдят и направените в настоящото исково производство разноски също съответно на уважения иск в размер на общо 84.40 лв. за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.       

            Съгл. чл.78 ал.10 от ГПК на третото лице-помагач не се присъждат разноски, поради които такива съдът не следва да присъжда, независимо от отправеното искане в тази насока.           

            Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

 ПРИЗНАВА, на основание чл.422 от ГПК, вр. чл.79, ал.1, вр. чл.240 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, за установено по отношение на ответника С.Т.А., ЕГН: **********,*** съществуването на вземанията на ищеца „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД, ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: гр. София , ул. „Панайот Волов" ., етаж 3, представлявано от Т. Я. К., за сумите от 500 лв. – главница, 69.38 лв. – договорна лихва за периода от 09.10.2017г. до 07.04.2018г. и 47.69 лв. – мораторна лихва за периода от 10.10.2017г. до 20.09.2018г., дължими по договор за паричен заем с № 5382449 от 09.09.2017 г.., сключен между С.Т.А. и „Вива Кредит” ООД, и съгл. Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 01.12.2016г. и Приложение № 1 към него от 02.05.2018 г., сключен между „Вива Кредит” ООД и „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението на 28.09.2018г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед №581/02.10.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч. гр. д. № 971/2018г. по описа на PC- Харманли.

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от ищеца „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД, ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: гр. София , ул. „Панайот Волов" ., етаж 3, представлявано от Т. Я. К., против ответника С.Т.А., ЕГН: **********,*** искове по чл.422 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД за установяване по отношение на ответника С.Т.А. съществуването на вземанията на ищеца „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД за сумите 245.00 лв. – разходи и такси за извънсъдебно събиране на вземането, 207.06 лв. – неустойка и 207.06 лв. – такса за експресно разглеждане, за които суми е издадена Заповед № 581/02.10.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч. гр. д. № 971/2018г. по описа на PC- Харманли, като неоснователни.

 

  ОСЪЖДА ответника С.Т.А., ЕГН: **********,***, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати на ищеца „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД, ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: гр. София , ул. „Панайот Волов" ., етаж 3, представлявано от Т. Я. К., разноските по настоящото дело в размер на общо 84.40 лв. за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.           

 

  ОСЪЖДА ответника С.Т.А., ЕГН: **********,***, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати на ищеца „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД, ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: гр. София , ул. „Панайот Волов" ., етаж 3, представлявано от Т. Я. К., разноските по ч.гр.д.№ 971/2018г. по описа на PC- Харманли в размер на 36.50 лв. за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.                

   

Решението е постановено при участието на третото лице – помагач на страната на ищеца - „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, с ЕИК:., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Д-р Петър Дертлиев" №., офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор Д.Б..

 

  Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

               

                                                                                      СЪДИЯ: