РЕШЕНИЕ
№ 2560
гр. Пловдив, 09.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Владимир Р. Руменов
при участието на секретаря Катя Г. Грудева
като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело №
20215330107151 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова молба от „София Клийн“ ООД, ЕИК *********, срещу
„ЧЕЗ Разпределение България” АД, ЕИК ********* (с ново наименование
„Електроразпределителни мрежи Запад“ АД), с която е предявен иск с правна
квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване на установено в отношенията между
страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 4800 лева, която представлява
частична сума от цялото вземане в размер на 13408,18 лева, начислено по едностранна
корекция на сметка за периода 02.01.2021 г. – 02.04.2021 г., за което вземане е издадена
фактура № ********** от 08.04.2021 г.
Ищецът твърди, че ответното дружество неправилно е издало процесната
фактура, с която е начислило едностранно сума в размер на 13408,18 лева за
установено неточно измерване на количеството електрическа енергия в обект, находящ
се в гр. *******************. Поддържа, че ответното дружество не разполага със
законово основание да осъществи едностранна корекция в сметката и не е легитимиран
да претендира сумата, доколкото извършва дейности по достъп, пренос и
разпределение на ел. енергия, но не и дейности по електроснабдяване на имота, като
последната се осъществявала от „ЧЕЗ Електро България“ АД. В тази връзка изтъква, че
ответното дружество не разполага със съответна лицензия, предоставяща му
възможност да осъществи едностранна корекция в сметката на ищеца. Поддържа, че
начисленото количество ел. енергия е непоръчана доставка на стока по смисъл на
Директива 97/7/ЕО (отм.), чл.15 от Директива 2005/29/ЕО и чл.27 от Директива
2011/83/ЕС от 25.10.2011 г. Твърди се, че отговорността на ищеца не може да бъде
ангажирана при неточно измерване на средството за търговско измерване, а ответното
дружество следва да осигури правилното и коректното му функциониране. Сочи, че
процесният електромер е технически негодно средство за измерване, тъй като не е от
1
одобрен тип и не е преминал първоначална и последваща метрологична проверка.
Твърди, че еталонният уред, с който е проверен електромерът непосредствено преди
съставяне на констативния протокол, също не е от одобрен тип. Изтъква, че ответникът
не е публикувал общи условия, съобразно които се предвижда процедура по
уведомяване на клиента за извършената корекция. Твърди се, че количеството
електрическа енергия по процесната фактура не е реално доставено, съответно не е
потребено от ищеца. Предвид изложеното, моли така предявеният иск да бъде уважен.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответното дружество, с
който оспорва предявения иск. Изтъква, че проверката на обекта на ищеца е извършена
на 02.04.2021 г., поради което процесната корекция е извършена по реда на
действащите ПИКЕЕ, които предвиждат фактурата за преизчисляване на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия да се издава от оператора на
електроразпределителната мрежа. Сочи се, че за територията на Западна България
ответното дружество притежава лицензия за разпределение на електрическа енергия.
Твърди се, че е установена промяна в схемата на свързване на ел. измервателната
система, поради което процесният електромер не е отчитал изцяло потребяваната ел.
енергия. Посочва се, че същият не е изпращан за метрологична проверка от независима
лаборатория в Българския институт по метрология, тъй като не се касае до
манипулация вътре в самия електромер. При съставяне на констативния протокол били
спазени всички изисквания. На място, служителите на ответното дружество не
открили представител на ищеца, но сигнализирали за установеното на тел. 112. При
извършването на самата проверка и съставяне на констативния протокол присъствал
свидетел, който не е служител на ответното дружество. Присъствал и представител на
МВР, който също подписал протокола. Сочи се, че препис от констативния протокол е
изпратен на адреса на ищеца. Ответникът оспорва твърдението в исковата молба, че
процесният електромер е метрологично негодно средство за измерване. Оспорва и
твърдението относно годността на уреда, с който е извършена проверката. Изтъква, че
в случая е налице промяна в схемата на свързване, т.е. монтирани са допълнителни
проводници /шунтове/, по които електрическата енергия заобикаля електромера, а не
минава през него. Твърди, че корекцията на сметка е извършена на основание чл. 83,
ал. 1, т. 6 ЗЕ и чл. 56 ПИКЕЕ. Поддържа, че действащите ПИКЕЕ легитимират именно
оператора на електроразпределителната мрежа да издаде корекционна фактура. Поради
изложеното, моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендират се разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност и с оглед изявленията на страните, намира следното:
От приетия по делото констативен протокол № ********** от ***************
г. за проверка на неточно измерване и/или неизмерване на електрическата енергия е
видно, че служители на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, в присъствие на свидетеля
В.К., са извършили техническа проверка на електромер с фабричен № **************,
монтиран да отчита потребената ел. енергия от абоната в обект, находящ се в
************************. Проверяващите са установили, че са направени две
неправомерни присъединения към двата кабела, захранващи електромерните табла на
кооперацията, както и че е осъществена промяна в схемата на свързване на
измерването, при която цялото количество консумирана от абоната ел. енергия не се
измерва и съответно не се фактурира. В протокола е вписано, че след извършване на
проверката, неправомерните присъединявания са отстранени, правилната схема е
възстановена и измерването на ел. енергия е приведено в изправност.
2
Въз основа на констатациите от съставения протокол ответното дружество
извършило едностранна корекция на сметката на абоната за минал период 02.01.2021 г.
– 02.04.2021 г. Била издадена и процесната фактура № ********** от 08.04.2021 г. на
стойност 13408,18 лева с вкл. ДДС.
От приетото заключение по изготвената съдебно-техническа експертиза се
изяснява, че установеното с констативния протокол от 02.04.2021 г. неправомерно
присъединяване на два кабела AL/R-4x25 мм² и един кабел AL/R-4x16 мм² към двата,
захранващи електромерните табла кабела в кооперацията на адрес
*******************, представлява осъществен нерегламентиран достъп до
електроразпределителната мрежа, респ. промяна в схемата на свързване към мрежата и
е довело до пълно неотчитане на потребяваната през тези кабели електрическа енергия,
тъй като тези кабели са присъединени преди електромерите, измерващи
електрическата енергия. Експертът е посочил, че преизчисляването на консумираната
ел. енергия за процесния период е осъществено в съответствие с методиката, разписана
в чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ и е съобразено с действащите към момента на корекцията цени,
съгласно изискването на чл. 56, ал. 3 ПИКЕЕ. Вещото лице е установило, че в
тримесечния период до 02.04.2021 г. не е извършвана друга техническа проверка в тази
измервателна точка или смяна на средство за търговско измерване с фабричен №
*****************. Отразено е и че пропускателната способност на
присъединителните съоръжения позволява определените със справка за корекция
количества ел. енергия да бъдат доставени до консуматорите, свързани към
нерегламентираните кабели, както и до абонатите, присъединени към електромерното
табло на жилищната кооперация по регламентирана схема. В проведеното на
17.03.2022 г. открито съдебно заседание вещото лице посочва, че не може да се каже
кога са били присъединени нерегламентираните кабели.
Съдът кредитира в цялост заключението на вещото лице, като счита същото за
обективно, обосновано и изчерпателно.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства, чрез разпита на двама
свидетели по искане на ответника.
От показанията на свидетеля П. И. се изяснява, че същият работи при ответното
дружество. Заявява, че си спомня за осъществена регулярна проверка поради големи
загуби на ток от трафопост на ул. **************. Сочи, че пристигайки на мястото,
на една от касетите, от която излизат кабели, захранващи жилищната секция, измерили
токовото натоварване в двата края на кабелите, като се установило, че има значителна
разлика. След това изключили захранването от предпазителите на секцията и по двата
кабела останали товари, което означавало, че някъде между двата края на кабелите има
отклонение. Била направена проверка по трасето на кабелите и открили гаражи, в
които се чувало шум и компютърна техника, като дори и при изключване на тока,
техниката работела. За случая било сигнализирано на МВР. След като тръгнали по
трасето на кабелите, в мазето намерили кабели под предпазните ламарини, които били
захванати чрез клеми към кабелите, захранващи електромерните табла. След
пристигане на полицията, започнали да издирват собствениците, като довели ключар,
който отворил гаражите. След приключване на проверката полицаите разрешили да се
отстранят кабелите, като била възстановена правилната схема на измерване.
Свидетелят сочи, че съставили констативния протокол, който подписали. Посочва, че
са търсили собственика, но никой не отишъл на проверката. При извършване на
проверката през цялото време присъствал свидетел от Федерация на потребителите.
3
Същото се установява и от свидетеля В.К., присъстващ на процесната проверка
като свидетел от Федерация на потребителите. Свидетелят сочи, че са намерили
отклонение от подземните гаражи на блока. Съвместно с полицията тръгнали по
ограничителните ламарини, които обезопасяват кабелите. Кабелите отивали на метър и
петдесет от земята, вътре в закритите ламарини. Свидетелят заявява, че е присъствал
на проверката през цялото време, както и че е подписал съставения протокол.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, като непротиворечащи помежду
си, както и с останалите събрани по делото доказателства. Свидетелите дават
показания за факти и обстоятелства, които лично и непосредствено са възприели.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът
намира следното:
Предявен е отрицателен установителен иск за недължимост на сума за
допълнително начислена електрическа енергия, поради което ответникът следва да
установи безспорно съществуването и размера на отричаното от ищеца вземане, а
ищецът следва да докаже възраженията си срещу недължимостта на твърдяното
задължение.
Между страните няма спор, а това се установява и от приетите по делото
писмени доказателства, че ищецът е клиент на ответното дружество, като чрез
разпределителната мрежа се доставя електрическа енергия до обект, находящ се в гр.
********************, начислявана по клиентски номер на ищцовото дружество.
Страните не спорят, че претендираната сума представлява стойност на
допълнително начислена ел. енергия вследствие на извършена едностранна корекция
на сметка за периода 02.01.2021 г. – 02.04.2021 г., за което вземане е издадена
процесната фактура № ********** от 08.04.2021 г.
Установи се, че представител на ищеца не е присъствал на проверката, поради
което задължително изискване към редовността на същата е да се връчи, съобразно
изискванията на раздел ІХ от ПИКЕЕ, препис от протокола за проверката. Към
писмения отговор са приложени писма и обратни разписки в тази насока, но от тях не
става ясно дали констативният протокол е връчен на ищеца. В представената обратна
разписка, адресирана до ищцовото дружество, е посочено, че се изпраща „уведомление
+ КП НТЗ“, като видно от същата, не може да се направи извод кое е посоченото лице,
получило книжата на дата 27.04.2021 г. Следва да се посочи, че на членове от
семейството на управителя в това им качество не може да се връчват книжа,
адресирани до юридическото лице. От приложеното по делото уведомително писмо с
изх. номер от дата 07.04.2021 г., адресирано до ищцовото дружество в
****************** по повод проверката и издадената фактура, също не се установява
на ищеца да е връчен протоколът от проверката. Този протокол само е посочен в
писмото, но не е бил приложен към него – в приложенията към писмото той не
фигурира. Затова, съдът не може да формира извод, че е спазена процедурата,
предвидена в раздел ІХ от ПИКЕЕ.
Спорът по делото се концентрира върху обстоятелството дали са били налице
предпоставките за извършване на едностранна корекция на сметката за електроенергия,
чрез начисляване според методиката на допълнителната за плащане сума.
Приложимата в случая нормативна уредба, с оглед датата на извършване на
проверката на електромера – 02.04.2021 г., са актуалните ПИКЕЕ (обн. ДВ, бр. 25 от
30.04.2019 г.). Доставката на ел. енергия на крайните клиенти се извършва по договор,
4
сключен между тях и крайния снабдител, който в случая е „ЧЕЗ Електро България“
АД, а не ответното дружество. В чл. 98а, ал. 2, т. 6, букви „а“ и „б“ от Закона за
енергетиката се посочва в полза на кои правни субекти е възможно да се извършва
корекция на сметката по правилата на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и това са или крайният
снабдител за потребена ел. енергия, или клиента на потребената енергия. Правните
субекти, продаващи ел. енергия на крайните клиенти по чл. 92 – чл. 96 ЗЕ са крайният
снабдител, търговецът на електрическа енергия и доставчикът от последна инстанция,
като само тези правни субекти могат да продават електрическа енергия на
потребителите. Ето защо, само тези правни субекти могат по правилото на чл. 98а, ал.
2, т. 6 от Закона за енергетиката да извършват корекция на сметката в своя полза по
правилата на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ.
Съобразно ПИКЕЕ /ДВ бр. 35 от 30.04.2019 г./, като титуляр на правото да се
извърши корекция на сметката на потребителя не е посочен доставчикът на ел.
енергия, а операторът на електроразпределителната мрежа – чл. 56, ал. 1 от ПИКЕЕ (с
едно изключение за доставчика – чл. 56, ал. 4 от ПИКЕЕ). Същевременно, според
Закона за енергетиката операторът на мрежата няма право да продава електрическа
енергия на потребители. Съобразно § 1, т. 34б, буква „а“ от ДР на ЗЕ, операторът на
електроразпределителната мрежа осъществява единствено разпределението на ел.
енергия по електроразпределителната мрежа и отговаря за функционирането й и
нейната поддръжка и развитието й, както и за връзката и с другите мрежи. Следва да се
посочи, че дейността на оператора на мрежата, какъвто е ответникът, е строго
специфична и е предмет на лицензионен режим, поради което операторът на мрежата
не би могъл да разширява приложното поле на издадената му лицензия и да
осъществява дейност по начисляване и събиране на суми за доставена ел. енергия.
Налице е противоречие между закона – чл. 98, ал. 2, т. 6, буква „а“ от Закона за
енергетиката и подзаконовия нормативен акт – чл. 56, ал. 1 ПИКЕЕ, относно това кой
субект в системата на енергетиката има право да извърши едностранна корекция в
сметката на потребителя на електроенергия в случаите на неизмерена или неправилно
измерена електрическа енергия.
На основание чл. 15, ал. 3 от ЗНА, при противоречие между правилник и
нормативен акт от по-висока степен, правораздавателният орган прилага нормативния
акт от по-висока степен. В случая следва да се приложи нормата на чл. 98, ал. 2, т. 6,
буква „а“ от Закона за енергетиката, като правният субект, имащ право да извърши
корекция в сметката на потребителя на електроенергия, е доставчикът на ел. енергията,
а не операторът на електроразпределителната мрежа – „ЧЕЗ Разпределение България“
АД. Поради това, ответникът не е материалноправно легитимиран да претендира
плащане на допълнителна ел. енергия /в този смисъл – Решение № 671/08.12.2021 г. по
в. гр. д. № 1627/2021 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив; Решение № 528/10.11.2021
г. по в. гр. д. № 1360/2021 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив; Решение №
606/25.11.2021 г. по в. гр. д. № 2621/2021 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив;
Решение № 412/14.10.2021 г. по в. гр. д. № 1736/2021 г. по описа на Окръжен съд –
Пловдив и др./.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че процесната сума не е дължима на
ответното дружество и предявеният отрицателен установителен иск следва да бъде
уважен.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора, разноски се дължат на ищеца на основание чл. 78, ал. 1
5
ГПК. Направено е искане за присъждане на разноски, представен е списък по чл. 80
ГПК, както и два договора за правна защита и съдействие, от които се установява, че е
уговорено и платено адвокатско възнаграждение за настоящото производство в размер
на 670 лева и адвокатско възнаграждение за производството пред въззивната
инстанция по в. ч. гр. д. № 2218/2021 г., по описа на Окръжен съд – Пловдив, в размер
на 250 лева. Възражението на процесуалния представител на ответника за
прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение за настоящото
производство е неоснователно. При минимум от 566 лева, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2
НМРАВ, претендираното такова не е завишено нито необосновано, съобразно
правната и фактическа сложност на делото и положените процесуални усилия, поради
което не подлежи на редуциране. По делото е заплатена държавна такса в размер на
536,33 лева при предявяване на иска за отричане дължимостта на сумата от 13408,18
лева, но ищецът е направил оттегляне на иска за сумата над 4800 лева, като в
проведеното на 17.03.2022 г. открито съдебно заседание производството по делото е
прекратено за разликата над 4800 лева до първоначално заявения размер от 13408,18
лева. Предвид това, следва да бъде присъдена сумата от 192 лева съобразно
направеното частично оттегляне на иска. Поради изложеното, ответното дружество
следва да бъде осъдено да заплати на ищеца разноски в общ размер на 1127 лева, от
които 192 лева – държавна такса за настоящото производство, 670 лева – заплатено
адвокатско възнаграждение в настоящото производство, 15 лева – държавна такса за
разглеждане на частна жалба и 250 лева – заплатено адвокатско възнаграждение в
производството по в. ч. гр. д. № 2218/2021 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
в ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ищецът „София
Клийн“ ООД, ЕИК *********, не дължи на ответника „ЧЕЗ Разпределение България” АД,
ЕИК ********* (с ново наименование „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД), сумата
от 4800 лева, представляваща частична сума от цялото вземане в размер на 13408,18 лева,
начислено по едностранна корекция на сметка за периода 02.01.2021 г. – 02.04.2021 г., за
което вземане е издадена фактура № ********** от 08.04.2021 г. за обект, находящ се
***********************.
ОСЪЖДА „ЧЕЗ Разпределение България” АД, ЕИК ********* (с ново наименование
„Електроразпределителни мрежи Запад“ АД), да заплати на „София Клийн“ ООД, ЕИК
*********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сума в общ размер на 1127 лева /хиляда сто
двадесет и седем лева/ – сторени разноски.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Пловдив в
двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6