№ 186
гр. София , 30.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание
на девети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Иво Димитров
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно търговско дело
№ 20211001000091 по описа за 2021 година
взе предвид следното:
Въззивното производство е образувано по жалба на „Идимекс“ЕООД /в
несъстоятелност/, ЕИК *********, чрез управителя Д. К. насочена против Решение №
757/29.05.2020 г., постановено по т.д.н. № 2508/2009 г. по описа на СГС, ТО, с което
спряното на осн.чл.632, ал.5 ТЗ производство по цитираното дело е възобновено, поради
внасяне на сумата, определена от съда за посрещане разноските по несъстоятелността.
Във въззивната жалба се правят оплаквания за постановяване на атакувания съдебен
акт в нарушение на материалния закон – чл.632, ал.2 ТЗ, т.к. предплатилия разноските
кредитор – „Търговска банка Д“АД, не бил такъв с прието в производството по
несъстоятелността вземане, а ипотекарен такъв, с погасено право.
Ето защо и обжалваното решение било неправилно и следвало да се отмени.
„Търговска банка Д“АД чрез процесуалния си представител оспорва наведените в
жалбата доводи и поддържа правилност на атакувания съдебен акт.
Софийският апелативен съд, търговско отделение, пети състав, като съобрази
данните по първоинстанционното дело, приема следното:
Установява се от данните по първоинстанционното производство и от служебно
извършената справка в ТР при АВп по партидата на „Идимекс“ ЕООД /н/, че с решение от
12.02.2010 г. по т.д. № 2508/2009 г. по описа на СГС, ТО е открито производство по
несъстоятелност спрямо посоченото дружество и е обявена неплатежоспособността му с
начална дата 20.02.2008 г.
С друго решение - № 979/27.05.2019 г., на осн.чл.632, ал.5, във вр. с ал.1 ТЗ съдът по
несъстоятелността е спрял производството по делото и е указал на кредиторите да
предплатят необходимите разноски, обезпечаващи развитието му в размер на 5 000 лв. в
1
срок от една година, считано от обявяване на решението в ТР. Това е било сторено на
28.05.2019 г.
Преди изтичане на посочения едногодишен срок, на 12.05.2020 г. „Търговска банка
Д“АД е предявила молба с вх.№ 40180 пред съда по несъстоятелността, в която е поискала
възобновяване на производството по делото.
Заявила е в молбата, че е ипотекарен кредитор в производството по несъстоятелността
и в това си качество предплаща изцяло определената от съда сума за издръжка на
производството. Обосновала е интереса си от посоченото действие със съществуващата
привилегия в нейна полза и евентуалното удовлетворяване на вземането й при осребряване
на ипотекираното в нейна полза имущество на длъжника.
Извършената служебна справка по партидата на дружеството въззивник установява, че
„Търговска банка Д“АД не е кредитор с прието вземане в производството по
несъстоятелност.
Приобщените писмени доказателства – нот.акт № 185, т.I, рег.№ 2105, дело № 123/2008
г. по описа на нотариус с рег. № 210 от РНК и нот.акт № 184, т.I, рег. № 2098, дело №
122/2008 г. по описа на същия нотариус, и двата нот.акта надлежно вписани в СлВп на
11.04.2008 г. установяват, че „Идимекс“ЕООД, в качеството му на ипотекарен длъжник, е
обезпечило в пълен размер задълженията на „Хидрокомп-Торн Спринг“ООД към
„Търговска банка Д“АД по два договора за банков кредит от 10.04.2008 г., включващи
главница, лихви, такси и т.н., чрез учредяването на договорна ипотека в полза на посочената
банка по отношение на недвижим имот, собственост на „Идимекс“ООД, представляващ
апартамент, заемащ целия втори етаж от масивна жилищна сграда, находяща се в гр.София,
подробно описана, заедно с 40% ид.ч. от УПИ, в който сградата е построена.
Справката от СлВп София за периода 01.01.1992 г. – 03.12.2019 г. установява, че се и
двете договорни ипотеки са били своевременно подновени, преди изтичането им, на
21.03.2018 г.
Ангажираните от въззиваемата страна допълнителни писмени доказателства по
първоинстанционното дело сочат, че кредитополучателят по двата договора за банков
кредит „Хидрокомп – Торн Спринг“ООД не е изпълнил задълженията си да заплаща на
банката кредитор следващите се месечни вноски за погасяване на дълга му, поради което и
след инициирани два заповедни производства по ч.гр.д. № 35648/2009 г. и 35649/2009 г.
пред РС София „Търговска банка Д“АД се е снабдила с две заповеди за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 и два изп.листа въз основа на тях, с
които кредитополучателят е осъден да й заплати посочените в тях парични суми.
Въз основа на изпълнителните титули е образувала изп.д.№ 734/2009 г. по описа на
ЧСИ Н. П. -№ 847 от РКЧСИ, с район на действие – района на СГС, по което са започнали
действия по принудително изпълнение, като на 16.11.2009 г. въз основа на постановление на
ЧСИ П. е вписана възбрана върху собствения на „Идимекс“ЕООД имот - апартамент,
предмет на договорните ипотеки, обсъдени по-горе.
С определение № 808/10.02.2020 г. съдът по несъстоятелността е разрешил на
осн.чл.638, ал.3 ТЗ продължаване на изпълнението по посоченото изп.д. по отношение на
същия недвижим имот, за удовлетворяване на вземанията по издадения изп.л. по изп.д.№
35648/2009 г. по описа на РС София.
Така установените релевантни за настоящето производство факти предпоставят
следните правни изводи:
Обжалваното решение е валидно и допустимо, като постановено от надлежен съдебен
състав, в рамките на неговата правораздавателна власт и в съответната форма, подписано.
2
Съвкупният анализ на относимите към неговата правилност доказателства предпоставя
сочи и че същото е правилно, като постановено в категорично съответствие с приложимия
материален закон – ТЗ, а доводите на въззивника, развити в обратната насока, са
несъстоятелни.
На първо място несъстоятелно е оплакването, че въззиваемата банка няма качеството
на кредитор на „Идимекс“ООД /н/.
В случая в нейна полза надлежно е учредената и вписана ипотека за обезпечаване
изпълнението на чужд дълг – „Хидрокомп – Торн Спринг“ООД, поради което и
несъстоятелният длъжник се явява трето за правоотношението по договора за банков кредит
лице, учредило ипотека върху собствено имущество за обезпечаване на задълженията на
заемателя.
Това правно положение безсъмнено не поражда за кредитора - заемодател вземане
срещу ипотекарния длъжник, поради което и същият няма качеството на кредитор в
производството по несъстоятелност по смисъла на чл.616, ал.1 ТЗ – той няма
неудовлетворено вземане, произтичащо от търговска сделка срещу несъстоятелния длъжник,
респ. - няма как да предяви такова по реда на чл.685 ТЗ или чл.688 ТЗ.
Затова и са несъстоятелни доводите на въззивника, че т.к. не предявила вземанията си и
не упражнила правата си в производството по несъстоятелност в срок, в лицето на
въззиваемата банка същите се погасили, поради неспазена процедура.
Учредената договорна ипотека обаче предоставя на ипотекарния кредитор право да се
удовлетвори по предпочитание от цената на ипотекирания недвижим имот, който в случая
представлява и имущество от масата на несъстоятелността на търговеца въззивник с открито
производство по несъстоятелност, чрез продажбата му до размера на непогасеното от
заемателя обезпечено задължение.
Ето защо и ипотекарния кредитор се явява участник в производството по
несъстоятелност, т.к. по арг. от чл.717н ТЗ той може да реализира ипотечното си право в
производството по несъстоятелност, в което се осребрява недвижимия имот, предмет на
ипотеката, учредена от несъстоятелни търговец за чужд дълг, като му се разпредели сумата
от продажбата за погасяване на обезпечения дълг – преди представяне на изп.лист тя се
заделя на кредитора и му се предава след представянето на такъв.
Поради така очертаното от приложимия материален закон в производството по
несъстоятелност качество на ипотекарния кредитор на имущество от масата на
несъстоятелността съдебната практика приема /Определение № 422/20.07.2015 г. на ВКС по
ч.т.д. № 824/2015 г., I т.о., ТК/, че същият е надлежно активно процесуално легитимиран да
обжалва решението по чл.632, ал.5 ТЗ за спиране на производството по несъстоятелност,
вкл. – да привнася разноски за развитие на това производство и да иска неговото
възобновяване след спиране.
Като се е съобразил с така даденото разрешение, първоинстанционният съд е
постановил обоснован съдебен акт, в съответствие с материалния закон, поради което и
същият следва да бъде потвърден.
За пълнота на изложеното и с оглед развитите от управителя на несъстоятелния
търговец доводи във въззивната жалба и допълнителните писмени бележки следва да се
посочи, че спирането на производството по несъстоятелност по реда на чл.632, ал.5, във вр.
с ал.1 ТЗ не препятства по никакъв начин гарантираната и от ал.2 на с.чл. правна
възможност на длъжника или на кредиторите, вкл. на ипотекарния такъв на масата на
несъстоятелността, да извършват извънпроцесуални и/или процесуални действия свързани с
възобновяването на спряното производство. Ето защо и последните не са недопустими.
3
Неотносими към предмета на производството са и доводите за настъпила перемпция по
реда на чл.433, ал.1, т.8 ТЗ по отношение на изп.д. № 734/2009 г. по описа на ЧСИ П.,
защото реализирането на правата на ипотекарния кредитор по реда на чл.717н, ал.1 и ал.2
ТЗ по отношение на ипотекиран в негова полза недвижим имот от масата на
несъстоятелността не са поставени в зависимост от липсата или наличието на висящо
производство по индивидуално принудително изпълнение по отношение на този имот.
Неотносимо е и възражението, че ипотеката, даваща привилегията на „Търговска банка
Д“АД в случая била нищожна по силата на закона, защото началната дата на
несъстоятелността предхождала учредяването й, предвид че нито се твърди по делото, нито
се ангажират доказателства, наличието на тази привилегия да е оспорено по исков ред и да е
налице влязъл сила съдебен акт, прогласяващ нищожността й по отношение кредиторите на
несъстоятелността.
Мотивиран от изложеното, Софийският апелативен съд, търговско отделение, пети
състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 757/29.05.2020 г., постановено по т.д.н. № 2508/2009 г. по
описа на СГС, ТО.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от
връчването му на страните при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4