Р Е Ш Е Н И Е
№……………..
гр. София, 08.10.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Б състав, в публично съдебно заседание на пети октомври две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР
ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА
АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ: ЕВЕЛИНА МАРИНОВА
при секретаря Донка Шулева, като разгледа
докладваното от съдия Анастасова гр. дело № 3832 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 297760
от 10.12.2019 г. по гр.д. № 81409/2018 г. по описа на СРС, 85 с-в, са
отхвърлени като неоснователни предявените от "Т.П." АД, ЕИК *******против
М.В. З., ЕГН **********, положителни установителни искове с правно основание
чл. 422, ал. 1, във вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД, вр. чл. 150 и
сл. от ЗЕ и чл. 422, ал. 1, вр. чл. 86 от ЗЗД, че ответникът дължи на "Т.П."
АД сумата 266,36 лв. - стойността на
доставена топлоенергия от дружеството за периода 01.05.2014г. до 31.12.2015г.
за имот находящ се в гр.Перник, ул.*******, ведно със законна лихва от
27.08.2018 г.до изплащане на вземането, както и лихва в размер на 89.13 лв. за
периода от 08.07.2014 г. до 09.07.2018 г., за които е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №57077/2018г. на СРС, 85 с-в.
С
постановеното решение с оглед изхода на спора е осъдена М.В. З. да заплати на
"Т.П." АД сумата 25.00 лв.-разноски за заповедното производство.
Решението
е обжалвано от ищеца "Т.П."
АД с изложени доводи за неправилност и необоснованост. Поддържа, че изводите на
съда за погасяване на задълженията на ответницата, чрез плащане извършено след
подаване на заявлението са неправилни и се основават на погрешни фактически
констатации. В случая е описана банковата сметка на кредитора, по която следва
да се заплати задължението от длъжника, а в издадената от съда заповед по
чл.410 ГПК е посочена различна банкова сметка *** – Топлофикация София ЕАД в
полза на което е било извършено плащане от длъжника на 08.10.2018 г. /след
подаване на заявлението по чл.410 ГПК на 10.08.2018 г./. С оглед това заявява, че не е извършено
погасяване на задължението към кредитора. Отправя искане за отмяна на решението
и уважаване на исковете. Претендира разноски.
Въззиваемата
страна М.В. З. не подава отговор на въззивната жалба. В с.з. на 05.10.2020 г.
изразява становище за неоснователност на подадената въззивна жалба. Претендира
разноски.
Съгласно чл.
269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по
допустимостта и по наличието на противоречие с императивните правни норми – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият
състав намира постановеното от СРС, 85-ти състав, решение за валидно и
допустимо.
Решението на
СРС е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към
мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във
въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г./ потребител, респ.
битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или
собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР (писмена
форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко
в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150,
ал. 2 от закона).
С оглед на
изложеното съдът приема, че за процесния период до топлоснабдения имот е
доставяна топлинна енергия съобразно уговореното,
като количеството на доставената енергия е разпределяно
законосъобразно в съответствие с правилата на действащата нормативна уредба
/ Наредба № 16-ЗЗ4/2007 г. за топлоснабдяването/ – за топлинна енергия за
битово горещо водоснабдяване, за отопление на имот и за топлинна енергия,отдавана
от сградната инсталация, като не е начислявана топлинна енергия за топлинна енергия за
отопление на общи части. При изчисляване на сумата за действително
ползваната топлинна енергия е съобразена цената на
ТЕ за месеците, попадащи в исковия период.
В
производството не се спори и от представените писмени доказателства се установява
наличието на валидно правоотношение между страните, изпълнението на
задълженията на ищеца по него — в процесния период в имота, притежаван от
ответника, е доставена топлинна енергия, както и правилното отчитане и
фактуриране на задълженията за процесния период.
Установява
се, че на 13.09.2018г. по ч.гр.д. 57077/2018г., по описа на Софийски районен
съд, 85 състав, въз основа на подадено на 10.08.2018 г. от ищеца Т.П. заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, срещу ответницата в полза
на Т.П. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК. В
заповедта за изпълнение е посочена банкова сметка ***, по която длъжникът да
преведе дължимите суми.
Препис от
заповедта е бил връчен на заявителя - ищец на 15.10.2018 г. и на длъжника –
ответник на 01.10.2018 г.
Установява
се, че на 18.10.2018г. /след подаване на заявлението/ в полза на Т.П., по банковата
сметка в Общинска Банка АД, посочена в издадената заповед по чл.410 от ГПК,
ответницата е превела сумата от 355.49 лева - главница и лихви за доставена ТЕ.
Установява
се, че посочената от заявителя – ищец в подаденото заявление банкова сметка ***
посочената в издадената от съда заповед за изпълнение в Общинска банка АД.
Не се
установява провеждане на производство по чл.247 ГПК за отстраняване на
допусната очевидна фактическа грешка в издадената заповед за изпълнение при
посочване на банковата сметка на кредитора, по която да бъде заплатено
задължението към момента на извършване
на плащане – 08.10.2018 г. От своя страна в платежното нареждане на длъжника –
ответник е посочен като носител на вземането – кредитор ищеца "Т.П." АД.
С оглед тези
факти, съдът намира, че длъжникът, извършил плащане по посочената в заповедта
за изпълнение по чл.410 ГПК банкова сметка, ***.75 ал.2 ЗЗД с оглед
установените по делото факти до момента.
Вярно е, че
с Решение № 50 от 2.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 485/2008 г., II т. о., ТК и
Решение № 12 от 25.02.2010 г. на ВКС по т. д. № 181/2009 г., ІІ т. о. и др.,
постановени по реда на чл. 290 ГПК, които се възприемат от настоящия състав е
прието, че със заверяване сметката на кредитора, плащането се смята за
осъществено - чл. 305 ТЗ.
Съгласно
чл.63, ал.1 ЗЗД, която разпоредба намира приложение и при търговските сделки,
всяка от страните по договора трябва да изпълнява задълженията си по него точно
и добросъвестно, съобразно изискванията на закона, а съгласно чл.302 ТЗ - и с
грижата на добрия търговец. Изпълнението на договорното задължение представлява
юридически факт, с който се погасява облигационното правоотношение. Принципът
на точното изпълнение е един от основните принципи на изпълнението и се
изразява в това, че изпълнението трябва да съответства на съдържанието на
задължението, на условията, установени с договора и правните норми, например с
оглед на лицата, времето, вида, количеството, качеството, мястото и останалите
характеристики на задължението. Когато задължението е парично, изпълнението му
обикновено се извършва чрез плащане. При изпълнението на търговска сделка, от
която произтича задължение за безкасово плащане, съгласно разпоредбата на
чл.305 ТЗ плащането се смята за завършено със заверяване сметката на кредитора,
т. е. от момента на преминаването на сумата в патримониума на кредитора. Това
правило съответства на чл.75, ал. ЗЗД, която разпоредба предвижда същия момент,
в който задължението за безкасово плащане се счита за изпълнено.
Безспорен
факт е, че сумите са платени в полза на заявителя- ищец в производството и не е
допусната грешка от страна на длъжника при посочване на банковата сметка, която
се цитира в издадената от съда заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Преценката
за добросъвестност на длъжника в хипотезата на чл. 75, ал. 2 ЗЗД е в зависимост
от фактите по делото, респ. от уговорките между страните (ако такива са
налице), касаещи начина на изпълнение на поетите от тях задължения. Както в
правната доктрина, така и в съдебната практика добросъвестността се свързва със
знанието или незнанието на релевантни за спора обстоятелства. Преценката за нейното
наличие, обаче, винаги е обусловена от конкретните факти и доказателства по
делото, дали при изпълнение на задълженията си страната е проявила дължимата
грижа - грижата на добрия стопанин (чл. 63, ал. 2 ЗЗД), респ. на добрия
търговец (чл. 302 ТЗ). "Дължимата грижа" също не е изрично нормативно
дефинирана, а се извежда винаги от вида на правоотношението и спецификата на
поетите от страната задължения. В този смисъл е и съдебната практика, формирана
по реда на чл. 290 ГПК: В решение № 6 от 27.02.2013 г. по т. д. № 1098/2011 г.
на ВКС, І т. о. се приема, че грижата на добрия търговец е по-голяма от
обичайната и от грижата на добрия стопанин (чл.63, ал.2 ЗЗД), предвид
обстоятелството, че изпълнението на поетото задължение представлява
осъществяване на дейност по занятие, като преценката за дължимата грижа следва
да се извършва на база търговското качеството на длъжника, както и на вида и
характера на престацията, а в решение № 114 от 17.01.2012 г. по гр. д. №
839/2010 г. на ВКС, І т. о. проявата на такава грижа се приема за налична,
когато от фактите по изпълнението може да се счете, че подвеждането на
длъжника, че изпълнява на кредитора си, е резултат от обективни условия.
При липса на
безспорни доказателства за получаване на сумата по банкова сметка *** (чрез
заверяване на сметката), чия е доказателствената тежест - на ответника да
докаже заверяване банковата сметка, или на ищеца - да докаже липсата на
постъпване на процесните суми по банковата си сметка. Отговорът принципно
следва от правилото на чл.154, ал.1 ГПК - всяка страна е длъжна да установи
фактите, на които основава своите искания или възражения, в какъвто смисъл е
практиката, а именно решение № 546 по гр. д. № 856/2009 г., ІV г.о., решение №
150 по гр. д. № 574/2011 г., решение № 837 по гр. д. № 1727/2009 г., ІV г.о., /
По силата на чл.75, ал.2 ЗЗД длъжникът се освобождава от задължението, ако
добросъвестно е изпълнил към лице, което въз основа на недвусмислени
обстоятелства, се явява овластено да получи изпълнението. Длъжникът следва да е
със съзнание, че изпълнява на кредитора като е положил дължимата грижа и от
всички факти по изпълнението може да се направи извод, че подвеждането му е
резултат на обективни условия. Разпоредбата на закона урежда, от една страна,
хипотеза на плащане на привиден кредитор, но от друга страна и плащане в
отклонение от правилата, че задължението следва да се изпълни точно на
кредитора по правоотношението. Специфичните правила за изпълнение по чл. 75 ЗЗД
предвиждат, че ако вземането не е получено лично от кредитора, но същият го е
потвърдил, възползвал се е от него, изпълнението е отишло в негова полза или че
за него възниква право на иск срещу лицето, получило изпълнението, то
изпълнението има погасителен ефект. Принципно усложненията при плащането на
некредитор според чл. 75, ал. 2 ЗЗД настъпват след възникване на задължението и
като резултат на осъществено изпълнение. Възможно е да съществува и
предварителната уговорка между страните по облигационното отношение
изпълнението да се осъществява по начин, който позволява на кредитора да се
ползва от изпълнението. В този случай, изпълнението ще има погасителен ефект,
ако длъжникът се е съобразил с клаузите на договора. Измененията във
фактическите условия по изпълнението изискват добросъвестност от страна на
длъжника, както и съдействие от кредитора за точното следване на указанията му
във връзка с действията по изпълнението.Ако уговорката между страните е била, с
настъпване на падежа и наличието на превод по посочената сметка в размер на
задължението, независимо кой е неин титуляр, кредиторът разполага с възможност
да получи плащане с погасителен ефект. В този случай, изпълнението е
осъществено по начин, уговорен между страните, който позволява на кредитора да
получи плащане на дължимата по договора парична престация. Ако невъзможността
да се получи плащане е резултат от изменение на договорните условия /които не
са спазени/, то плащането няма да има погасителен ефект.
В случая,
съдът намира за установено, че изпълнението попада в хипотезата на чл. 75, ал.
2, изр.1 ЗЗД - когато изпълнението е осъществено по начин уговорен между
страните, но без длъжникът или третото лице, което изпълнява от него име, да
знае, че кредиторът не разполага с възможност на усвои средствата по сметката.
Затова СГС
приема, че изпълнението е осъществено на начина, уговорен между страните по
договора. Банковата сметка е изрично посочена в издадената от съда заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК и платецът е бил със съзнанието, че извършвайки
превода на сумите, кредиторът би могъл да се удовлетвори от тях. Невъзможността
на кредитора да усвои средствата по сметката е по причина, което не може да се
вмени във вина на длъжника, тъй като същият не е знаел и не бил длъжен да знае,
че сметката вероятно принадлежи на трето лице. Приетото плащане с посочено
основание за изплащане на дълга по договора за доставка на ТЕ и без заявителят
да го е уведомил за погрешно посочената в заповедта за изпълнение банкова
сметка, ***, че изпълнението е направено в хипотезата на чл. 75, ал. 2, изр.1 ЗЗД. Плащането има погасителен ефект за задължението по договора, поради което
предявеният иск по реда на чл.415 вр. чл.422 ГПК правилно е отхвърлен като
неоснователен.
Поради
съвпадане изводите на двете инстанции обжалваното решение, като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
По отговорността за разноски:
С оглед
изхода на делото, съдът намира че в полза на въззивника не се следват разноски.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 297760 от 10.12.2019 г. по гр.д. №
81409/2018 г. по описа на СРС, 85 с-в.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал. 3,
пр. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.