№ 16500
гр. София, 04.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИХАЕЛА КАСАБОВА-
ХРАНОВА
при участието на секретаря ВИКТОРИЯ С. ИВАНОВА ДОКОВА
като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА
Гражданско дело № 20241110111522 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл. 439 ГПК.
Образувано е по искова молба на А. С. Б., с която срещу „....“ АД е предявен
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК, че ищецът не дължи
на ответника следните суми: сумата от 200 лв. - главница по договор за овърдрафт от
28.04.2010г., договорна лихва в размер на 46,16 лв. за периода 30.09.2011г. -
16.08.2012г., мораторна лихва в размер на 37,91 лв. за периода 16.08.2012г.-
17.05.2013г., за които суми е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 22079/2013г. по
описа на 118 състав на СРС, сумата от 1999,05 евро - главница, 262,97 евро –
договорна лихва за периода 20.10.2011г.-16.08.2012г., мораторна лихва в размер на
302,77 евро за периода 16.08.2012г.-17.05.2013г., за които суми в полза на ответника е
издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 22078/2013 по описа на 43 състав на СРС, за
събирането на които суми е образувано изпълнително дело № 2013***0400962 по
описа на ЧСИ Г. Д. с рег.№ *** с район на действие СГС, поради погасяването им по
давност.
Ищцата твърди, че по искане на „......“ АД срещу нея били издадени заповеди за
изпълнение на парични задължения по реда на чл.417 ГПК – на 31.05.2013г. по ч.гр.д.
№ 22079/2013 по описа на 118 състав на СРС – за сумата от 200 лв. главница по
договор за овърдрафт от 28.04.2010г., договорна лихва в размер на 46,16 лв., мораторна
лихва в размер на 37,91 лв., както и ДТ в размер на 25 лв., както и на 25.06.2013г.,
както и по ч.гр.д.№ 22078/2013 по описа на 43 състав на СРС, заповед за сумата от
1999,05 евро главница, 262,97 евро – договорна лихва, мораторна лихва в размер на
302,77 евро, такси и застраховки в размер на 3.04 евро и 100,44 лв. – ДТ. Въз основа на
процесните два изпълнителни листа по молба на „......“ АД на 23.08.2013г., било
образувано и.д. № 962/2013г. по описа на ЧСИ Г. Д. с рег. №***. Твърди по
изпълнителното дело да са извършвани изпълнителни действия до 07.06.2017 г., когато
било изпратено запорно съобщение до „...“ АД. На 30.04.2020г. в ТР било вписано
осъщественото между взискателя „Сосиете женерал експересбанк“ АД и „....“ ЕАД
правоприемство, чрез вливане. Следващото изпълнително действие било предприето
на 29.07.2020 г., когато била уведомена за извършване на изпълнително действие –
1
опис на движимо имущество, като същият бил насрочен за 02.09.2020г., но не бил
извършен. Поддържа и.д. № 962/2013г. да е перемирано, тъй като последното
извършено изпълнително действие било на 07.06.2017г. като счита, че извършените до
този момент изпълнителни действия са обезсилени по право, доколкото трети лица не
са придобили права и плащания от трети лица не били постъпвали по делото. Наред с
това сочи към 29.07.2020 г. вземанията по процесните изпълнителни листове да са
погасени по давност, считано от 26.06.2015 г., тъй като били изминали пет години. По
изложените съображения моли за уважаване на претенцията и за присъждане на
разноски за производството.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на
исковата молба от ответника „....“ АД, с който оспорва предявения иск при
твърдението, че процесните вземания не са погасени по давност. Излага подробни
съображения регулярно по изпълнителното дела да са извършвани действия по
изпълнението, както по искане на взискателя, така и от съдебния изпълнител по
овластяване от взискателя. Сочи, че следва да се вземе предвид и спирането на
давностния по време на извънредното положение, обявено в страната. Отправя искане
за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази твърденията на страните и събраните
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.
Предмет на производството по чл. 439 ГПК е съществуването на изпълняемото
материално право, за което е издаден изпълнителен титул, а не законосъобразността на
провежданото изпълнение. Тъй като производството по така предявения иск се
характеризира с оспорване на изпълняемото право, правният интерес на ищеца е обусловен
от наличието на вземане срещу него, скрепено с изпълнителна сила, независимо дали това
вземане се изпълнява или не към датата на предявяване на иска. Ето защо в тежест на ищеца
е да докаже наличието на издаден срещу него изпълнителен титул.
В конкретния случай страните не спорят и с окончателния доклад по делото съдът е
обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК
следните обстоятелства: че срещу ищцата в полза на праводателя на ответника „......"
АД са издадени изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 22079/2013г. по описа на 118 състав на
СРС и изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 22078/2013 по описа на 43 състав на СРС, въз
основа които било образувано ИД № 2013***0400962, по описа на ЧСИ Г. Д. с рег.
№*** и район на действие СГС.
Освен безспорния му характер, това обстоятелство се установява и от приетите
по делото два изпълнителни листа, от които е видно, че по ч.гр.д.№ 22079/2013г. по
описа на 118 състав на СРС е издаден изпълнителен лист от 31.05.2013 г. за сумата от
200 лв. - главница по договор за овърдрафт от 28.04.2010г., договорна лихва в размер
на 46,16 лв. за периода 30.09.2011г. -16.08.2012г., мораторна лихва в размер на 37,91
лв. за периода 16.08.2012г.- 17.05.2013г., както и 25 лв. държавна такса, а по ч.гр.д.№
22078/2013 по описа на 43 състав на СРС е издаден изпълнителен лист от 25.06.2013 г.
за сумата от 1999,05 евро главница, 262,97 евро – договорна лихва, мораторна лихва в
размер на 302,77 евро, такси и застраховки в размер на 3.04 евро и 100,44 лв. – ДТ.
От публичния ТРЮЛНЦ се установява, че на 30.04.2020 г. е вписано
преобразуване на взискателя по изпълнителното дело - „......" АД чрез вливане в „....“
АД с ЕИК *********.
Наличието на изпълнителен титул в полза на кредитора, въз основа на който той може
да инициира по всяко време изпълнително производство, обуславя интереса на длъжника да
иска установяване, че вземането е погасено по давност.
При наличието на подлежащо на принудително изпълнение вземане, за ищеца е
налице правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 439 ГПК за установяване на тяхната недължимост въз основа на
твърдяното в исковата молба новонастъпило обстоятелство – изтекла погасителна
2
давност.
В настоящия случай ищецът се позовава на факти и обстоятелства, настъпили
след приключване на съдебното дирене и издаването на процесните изпълнителни
листове, въз основа на които е образувано изп. дело № 2013***0400962, по описа на
ЧСИ Г. Д. с рег. №*** и район на действие СГС, т. е. позовава се на нововъзникнали
обстоятелства, поради което искът се явява допустим и подлежи на разглеждане.
В тежест на ответника е да докаже своите възражения и положителните факти, на
които основава изгодни за себе си последици, т.е. да установи онези свои твърдения и
правоизключващи възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици,
като в конкретния случай носи тежестта да докаже наличието на обстоятелства,
довели до спирането и/или прекъсването на погасителната давност за вземанията си.
Нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД регламентира, че ако вземането е установено със
съдебно решение, срокът на новата давност е всякога 5 години. Съгласно приетото в
Решение № 118/7.07.2022 г. по гр. д. № 4063/2021 г. на ВКС, III г. о., разрешение, което
настоящият съдебен състав изцяло споделя, изискването по чл. 117, ал. 2 ЗЗД за пет
годишен срок на новата давност, която тече от прекъсването на давността, се прилага
както когато вземането е установено с влязло в сила съдебно решение, така и с влязла
в сила заповед за изпълнение. Видно от съдържанието на процесните два
изпълнителни листа, същите са издаден въз основа на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 417 ГПК. Видно от приложената към изпълнителното дело
покана за доброволно изпълнение с разписка към нея, препис от заповедите за
изпълнение са връчени на ищцата на 05.09.2013г. и доколкото не се твърди и не се
установява ищцата да е възразила срещу тях, заповедите за изпълнение са влезли в
сила на 20.09.2013г. с изтичане на приложимия към този момент двуседмичен срок по
чл. 414, ал. 2 ГПК.
Съгласно задължителните указания, дадени с т. 10 от Тълкувателно решение №
2/2013г. на ОСГТК на ВКС, когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство
е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва
да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно
изпълнително действие.
В мотивите на т. 10 на ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК е
прието, че кредиторът трябва да поддържа със свои действия висящността на
изпълнителния процес, внасяйки съответните такси и разноски за извършването на
изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ, както
и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови
изпълнителни способи. Следователно и неуспешните изпълнителни действия, т.е
действия, които не са довели до реално събиране на имущество на длъжника, също
представляват предприемане на действия по принудително изпълнение, които
прекъсват давността на основание чл. 116, б. "б" ЗЗД. Дали вземането, върху което се
налага запор, действително съществува и може да бъде събрано не са обстоятелства,
които водят до невалидност на процесуалните действия на кредитора, а само до
тяхната безрезултатност. Те не са правно нищо, а демонстрират ясната воля на
кредитора вземането да бъде събрано и действия в тази посока, които прекъсват
давността (така изрично Определение № 95/10.02.2022 г. по гр. д. № 3033/2021 г. на
ВКС, III г. о.).
Взискателят трябва да поддържа със свои действия висящността на
изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за извършването на
изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ
(извършване на опис и оценка, предаване на описаното имущество на пазач, отваряне
на помещения и изнасяне на вещите на длъжника и др.), както и като иска повтаряне
на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи.
Същинско действие за принудително изпълнение обаче може да предприеме само
3
съдебният изпълнител (или друг орган на принудително изпълнение - публичен
изпълнител, синдик, съд по несъстоятелността) и то прекъсва давността, но давността е
свързана с поведението на кредитора - тя не се влияе от поведението на други лица.
Затова ако искането от кредитора е направено своевременно, но изпълнителното
действие не е предприето от надлежния орган, по причина, която не зависи от волята
на кредитора, давността се счита прекъсната със самото искане, дори то да е било
нередовно, ако нередовността е изправена надлежно по указание на органа на
изпълнителното производство. Давността не се прекъсва веднъж с искането и още
веднъж с предприемането на действието. Прекъсването е едно - с предприемането на
действието, но се счита да е настъпило с обратна сила, ако след поискването давността
е изтекла. (в този смисъл Решение № 127/12.07.2022 г. по гр. д. № 2884/2021 г. на ВКС,
ІІІ г. о.). След това тя се прекъсва последователно във времето, когато
осъществяването на способа става чрез отделни процесуални действия: запор или
възбрана, опис, оценка, насрочване на проданта, разгласяване, приемане на
наддавателни предложения, провеждане на наддаване и т. н. до влизането в сила на
постановлението за възлагане. Следователно всяко искане на взискателя, както и всяко
предприемане по инициатива на частния съдебен изпълнител, на когото е възложено
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, прекъсват
давността, дори когато изпълнителното действие е неуспешно проведено не по вина на
взискателя.
Съобразно мотивите по т. 3 от ТР 2/ 2023 г. от 04.07.2024 г. на ОСГТК на ВКС за
прекъсването на погасителната давност определящо е условието в материалноправната
уредба, но е необходимо да се съобразяват и императивните предпоставки за
редовност на сезиращото искане. Необходимо е молбата на кредитора за изпълнение да
е редовна, като се съобразява възможността за възлагане по чл. 18 ЗЧСИ, а съдебният
изпълнител има служебната компетентност да укаже и изиска изправянето на
недостатъците. Води до прекъсване на давността молба, в която е посочен начинът на
изпълнение, включително и когато първоначалната й нередовност е поправена - чл.
426, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 129 ГПК. Молбата за проучване на имуществото на
длъжника не прекъсва сама по себе си давността, но съединена с искането за налагане
на запори и възбрани върху имуществените права, които съдебният изпълнител е
намерил при това проучване, молбата е редовна - чл. 426, ал. 4 във вр. с чл. 426, ал. 2,
изр. 2 и ал. 1 ГПК и прекъсва давността.
Съгласно задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение № 3/2020г.
на ОСГТК на ВКС погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес
относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г.
на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС.
Съгласно задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение № 2/2023г.
на ОСГТК на ВКС погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие,
извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция. В този смисъл са и
Решение № 60282/19.01.2022г. по гр. д. № 903/2021г. на ВКС, III г. о., Решение №
127/12.07.2022г. по гр. д. № 2884/2021 г. на ВКС, III г. о., Решение № 3/4.02.2022г. по
гр. д. № 1722/2021г. на ВКС, IV г. о., Решение № 37/24.02.2021г. по гр. д. № 1747/2020г.
на ВКС, IV г. о. и др.
От приетото в препис в хода на производството изпълнително дело се установява
следното:
Въз основа на молба от 23.08.2013 г. по искане на „......" АД за събиране на сумите
по издадените два изпълнителни листа е образувано изпълнително дело №
2013***0400962, по описа на ЧСИ Г. Д. с рег. №*** срещу ищцата А. С. Б.. С
процесната молба взискателят е отправил искане до ЧСИ за налагане на запор по
банкови сметки на длъжника, трудово възнаграждение, възбрана на открити
недвижими имоти, както и опис на движимо имущество.
На 28.08.2013 г. са наложени запори върху банковите сметки на длъжника в „....“
4
ЕАД и „....“ АД.
С молба от 09.09.2013 г. длъжникът е поискал вдигане на запорите в „....“ АД,
доколкото по същата се превеждат детски надбавки. С разпореждане от същата дата
ЧСИ е разпоредил вдигане на запора.
На 28.08.2013 г. е наложен запор и върху трудовото възнаграждение на ищцата в
„.......“ ЕООД, получено на 05.09.2013 г.
С призовки за принудително изпълнение от 21.11.2013 г.20.01.2014 г. са
насрочвани описи на движими вещи.
Наложени са запори в „.....“ АД, „....“ АД и „...“ ЕАД със запорно съобщение от
20.08.2014 г.
На 07.10.2015 г. взискателят е поискал насрочване на опис на движими вещи.
Описът е насрочен за 12.11.2015г., за което е изпратено призовка на ищцата.
На 03.12.2015 г. е изпратено запорно съобщение до „.....“ ООД за налагане на
запор върху трудовото възнаграждение на ищцата.
На 07.06.2017 г. е изпратено запорно съобщение до „......“ АД и „......“ АД за
налагане на запор в върху банковите сметки на длъжника Б..
На 12.05.2020 г. „....“ е конституирана като взискател на основание молба от
11.05.2020г.
С призовка от 29.07.2020 г. ищцата е уведомена за насрочването на опис на
движими вещи в нейния дом
С молба от 02.02.2021 г. „....“ АД отправя искане за извършване на опис на
движими вещи по постоянен/настоящ адрес на длъжника, налагане на запор върху
банковите му сметки, налагане на възбрана и евентуално извършване на опис и
публична продан. Молбата съдържа и упълномощаване по чл. 18 ЗЧСИ и определяне
на начина на изпълнение.
Със запорно съобщение от 27.07.2021 г. е наложен запор върху банковите сметки
на длъжника в „....“ АД и „....“ АД.
С молба от 19.05.2022 г. взискателят отправя искане за налагане запор върху
трудовото възнаграждение на ищцата, извършване на опис на движими вещи по
постоянен/настоящ адрес на длъжника, налагане на запор върху банковите му сметки
на длъжника в ТБ „Д“ АД.
Със запорно съобщение от 30.05.2022 е наложен запор върху банковите му сметки
на длъжника в ТБ „Д“ АД.
Насрочван е опис на движими вещи в имота на ищцата за 08.07.2022 г. и
30.03.2023 г.
С молба от 01.02.2024 г. взискателят е направил искане за налагане на запор
върху трудовото възнаграждение на ищцата в „.....“ ЕООД, като на щата дата е
изпратено запорно съобщение, връчено на работодателя на 15.02.2024 г.
Установява се по делото да са постъпвали суми въз основа на наложените запори,
но със същите видно от приложените призовки са погасявани разноски по
изпълнението
С определение от 29.01.2024 г., постановено по ч.гр.д. № 4937/2024 г. по описа на
СРС, 140 с-в е допуснато обезпечение чрез налагане на обезпечителна мярка „спиране
на производството по изп. дело № 2013***0400962, по описа на ЧСИ Г. Д. с рег. №***.
Издадена е обезпечителна заповед на 20.02.2024 г., представена по изпълнителното
дело.
Видно от гореизложената хронология, за периода от датата на влизане в сила на
заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК /20.09.2013г. до 07.06.2017г. / регулярно, през
по-малко от две години са били искани и предприемани действия по изпълнение –
5
запори върху вземания по банкови сметки и трудово възнаграждение на ищцата, описи
на движими вещи. С оглед на горните съображения съдът не възприема тезата на
ищцата, че последното годно изпълнително действие е от 07.06.2017 г. – налагане на
запор върху банковите сметки на ищцата. Настоящият състав приема и след тази дата
да са извършвани изпълнителни действия, годни да прекъснат погасителната давност,
тъй като по делото е бил конституиран нов взискател, съответно двукратно с молба от
02.02.2021 г. и от 19.05.2022 г. взискателят е отправял искане за налагане на запор
върху банкови сметки на длъжника, респективно запор на трудово възнаграждение,
правил е искане и за извършване на опис на движими вещи. Следователно ответникът
– взискател е проявявал активност, а не е бездействал в рамките на производството,
като давността за вземанията по изпълнителният лист не е изтекла и отново е била
прекъсната. Действително след налагането на запора на 07.06.2017 г. до конституиране
на новия взискател е настъпила перемпция на изпълнителното дело по силата на
закона, считано от която дата изпълнителното производство е прекратено по силата на
закона на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК на 07.06.2019г., но съдебният изпълнител
не е постановил нарочен акт. Съгласно задължителните разяснения дадени в ТР 2/
2023 г. от 04.07.2024 г. на ОСГТК на ВКС перемпцията е процесуален институт, при
който санкцията засяга конкретното процесуално правоотношение, но не и публичното
субективно право на кредитора да иска принудително изпълнение, нито
кореспондиращото правомощие на съдебния изпълнител като орган по принудително
изпълнение, който от своя страна дължи подчинение на изпълнителния лист. Като иска
от съдебния изпълнител по вече перемираното дело да приложи изпълнителен способ,
кредиторът не бездейства. Активността на взискателя е достатъчна за прекъсване на
давността, защото той не може да извърши сам изпълнителното действие.
Задължението за действие е на съдебния изпълнител. От тук следва, че перемпцията
поради непоискването и неизвършването на изпълнителни действия в продължение на
две години е без правно значение по отношение на ефекта на прекъснатата въз основа
на валидно извършеното изпълнително действие погасителна давност, противно на
изложените от ищеца доводи в исковата молба. В тази връзка съдът съобразява и
спирането на давността за периода от 69 дни от 13.03.2020г. до 20.05.2020г. на
основание чл. 3, т. 2 от ЗМДВИП поради обявеното в страната извънредно положение,
както и обстоятелството, че погасителната давност не тече докато трае
изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до
приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. №
2/2013 г., ОСГТК, ВКС, какъвто е именно настоящия случай, като намира, че към
12.05.2020 г. правото на принудително изпълнение на банката – взискател, сега
ответник по процесните изпълнителни листове не е погасено по давност.
Следователно, извършените след перемпцията изпълнителни действия са валидни
и годни да прекъснат погасителната давност. В случая, видно от гореизложената
хронология (за периода от 12.05.2020 г. – 20.02.2024г., т.е. след перемпцията),
давността е прекъсвана многократно както с всяко искане на взискателя за извършване
на конкретни действия, така и с всяко предприемане на изпълнително действие от
самия съдебен изпълнител на основание овластяването му от взискателя. С всяко едно
прекъсване на давностния срок, започва да тече нов петгодишен такъв. Ето защо съдът
намира за основателно възражението на ответника, че сочените действия са годни да
прекъснат давностния срок, налице е активно поведение от страна на взискателя
отправяйки сам искания за извършване на конкретни изпълнителни действия,
респективно овластявайки съдебният изпълнител да извършва изпълнителни действия.
Следователно с оглед така поисканите, респективно предприетите изпълнителни
действия в хода на изпълнителното дело, давността относно процесните вземания не е
изтекла към датата на предявяване на настоящия иск – 29.02.2024 г., поради което и
вземанията на ответното дружество по процесния изпълнителен лист не са погасени по
давност. След предявяването на исковата молба в съда давността е спряла да тече – по арг. от
чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД (в този смисъл Решение № 50295/23.01.2023 г. по гр. д. № 1030/2022
6
г. на ВКС, IV г. о.).
По изложените съображения съдът приема, че процесните вземания не са погасени по
давност, поради което предявеният отрицателен установителен иск е неоснователен и следва
да бъде отхвърлен.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на присъждане на разноски има ответника за
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в минимален размер на 100 лв.,
на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 от Закон за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. С. Б., ЕГН **********, с адрес гр. С., ж.к. .....,
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК срещу „....“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. ...., за признаване за
установено, че в полза на „....“ АД не съществува право на принудително изпълнение
поради изтекла погасителна давност за следните вземания: сумата от 200 лв. -
главница по договор за овърдрафт от 28.04.2010г., договорна лихва в размер на 46,16
лв. за периода 30.09.2011г. -16.08.2012г., мораторна лихва в размер на 37,91 лв. за
периода 16.08.2012г.- 17.05.2013г. както и 25 лв. държавна такса, , за които суми е
издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 22079/2013г. по описа на 118 състав на СРС, за
сумата от 1999,05 евро главница, 262,97 евро – договорна лихва, мораторна лихва в
размер на 302,77 евро, такси и застраховки в размер на 3.04 евро и 100,44 лв. – ДТ, за
които суми в полза на ответника е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 22078/2013
по описа на 43 състав на СРС, за събирането на които суми е образувано изпълнително
дело № 2013***0400962 по описа на ЧСИ Г. Д. с рег.№ *** с район на действие СГС.
ОСЪЖДА А. С. Б., ЕГН **********да заплати на „....“ АД, ЕИК ********* на
основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК сумата от 100 лв. – разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7