Решение по дело №429/2020 на Окръжен съд - Варна

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№.................. /...............06.2021 г.

Гр. Варна

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание проведено на втори юни през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ЖАНА МАРКОВА

 

при участието на секретаря Елена Петрова,

като разгледа докладваното от съдията

т.д. № 429/2020 г., по описа на ВОС, ТО

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба вх. № 9305/25.03.2020 г. от Ц.В.М., в качеството му на Синдик на „САНО БЪЛГАРИЯ“ АД (н), ЕИК *********, със служебен адрес гр. София, ул. „Лерин“, № 57, ет. 6, ап. 35, с която е предявен иск срещу „САНО БЪЛГАРИЯ“ АД (н), ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Цар Освободител“, № 109А, ет. 1, ап. Офис 11 и „ГЕНПЕ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ЖК „Люлин 7“, бл. 711, вх. Б, ап. Партер за обявяване  за недействителни спрямо кредиторите на несъстоятелността на „Сано България“ АД, на сделките, обективирани в нотариален акт  № 39, том II, д. № 216/2017 г, на Нотариус № 174, с район на действие ВРС и нотариален акт № 40, т. II, д. № 217/2017 г., на Нотариус № 174, с район на действие ВРС, по силата на които „Сано България“ АД е продало на „Генпе“ ЕООД, както следва: 1 кв.м./ид.ч. и 1048 кв.м/ид.ч. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, с идентификатор 004426.102.190, целият с площ от 2098 кв.м. – по документ за собственост, а по скица - 2097 кв.м., находящ се в землището на с. Близнаци, общ. Аврен, „Камчия“, с номер по предходен план: УПИ II, кв. 18, по плана на к-с „Камчия“, общ. Аврен, при граници: имоти с идентификатори 004426.102.191, 004426.102.297, 04426.102.207, 004426.102.337, за сумата от общо 302.00 лв., на осн. чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ. Предявен е и иск срещу „АЦМ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Н. Вапцаров“, № 5, ет. 5, офис 501, последващ приобретател, за осъждането му да върне в масата на несъстоятелността владението върху недвижимият имот, предмет на отменителния иск, на осн. чл. 108 ЗС, вр. чл. 647, ал. 3 ТЗ.

Ищецът, в качеството на постоянен Синдик, твърди, че с Решение № 243/21.03.2019 г., по т.д. № 687/2019 г., на ВОС, ТО, е открито производство по несъстоятелност на първия ответник „Сано България“ АД като е определена начална дата на неплатежоспособността – 15.10.2016 г. Твърди, че му станало известно, че на 10.05.2017 г. са сключени две сделки, обективирани в посочените нотариални актове, по силата на които несъстоятелния длъжник „Сано България“ АД е отчуждил в полза на втория ответник - „Генпе“ ЕООД, притежаваните ид.ч. от описаният недвижим имот, при обща продажна цена 302.00 лв. Счита, че даденото по оспорените сделки, значително надхвърля полученото, доколкото продажната цена е изключително занижена, спрямо пазарните цени и целта на страните по сделките е била да увредят кредиторите като намалят възможното им удовлетворяване.

Още излага, че на 11.07.2017 г. имотът е придобит от третия ответник „АЦМ“ ЕООД за сумата 15000.00 лв., в резултат на проведена публична продан по изп.д. № 20177190400235, по описа на ЧСИ № 719 и издадено постановление за възлагане, вписано в АВ на 20.10.2017 г. Счита, че третото лице - „АЦМ“ ЕООД, макар и да е придобило собствеността преди вписването на исковата молба, не би могло да бъде счетено за добросъвестен приобретател на имота, съобразно разпоредбата на чл. 647, ал. 3 ТЗ, доколкото през 2017 г. е било свързано лице с несъстоятелния длъжник – „Сано България“ АД, която свързаност била видна чрез „Адре“ АД, ЕИК *********, в което дружество Боян к., представляващ несъстоятелния длъжник и Валери Р., представляващ „АЦМ“ ЕООД, били членове на управителните органи. Тази свързаност предполагала знанието на последните лица за увреждащия характер на сделките от 10.05.2017 г. Счита, че „Генпе“ ЕООД било учредено само за целите на процесните сделки, не осъществявало дейност и се управлявано от подставени лица.

          В срока по чл. 367 ГПК, ответникът „Сано България“ АД (н), не депозира писмен отговор.

В срока по чл. 367 ГПК, ответникът „Генпе“ ЕООД, не депозира писмен отговор.

В срока по чл. 367 ГПК, ответникът „АЦМ“ ЕООД, депозира писмен отговор, в който оспорва предявения иск по основателност. Не оспорва факта, че атакуваните сделки попадат в границите на двугодишния срок преди подаване на молбата. Сочи, че преди вписването на исковата молба, имотът е бил придобит от него, при което приложение следва да намери разпоредбата на чл. 647, ал. 3 ТЗ. Оспорва доводите изложени от ищеца във връзка с оспорване на добросъвестността при придобиването на имота. Оспорва наличието на свързаност по смисъла на пар. 1 ДРТЗ, тъй като лицата к. и Р. не са били членове на СД на „Адре“ АД в един и същ времеви интервал. Излага, че считано от 14.07.2015 г. акциите на дружеството са на приносител, поради което и не е възможно да се установи кои лица са акционери. Отделно сочи, че дори да се приеме, че представляващите несъстоятелния длъжник и ответникът са свързани помежду си лица това автоматично не означава, че и дружествата са такива, тъй като подобна хипотеза не попада в обхвата на пар.1 ДРТЗ. Добросъвестността си, ответникът счита, че произтича от начина на придобиването на имота – чрез публична продан, а не чрез сделка, сключена с втория ответник. Счита, след като постановлението за възлагане е влязло в сила, то уважаването на иск по реда на чл. 647 ТЗ не може да доведе до отпадане на правата му върху имота, доколкото не се касае за придобиване чрез сделка.    

            В срока по чл. 372 ГПК, ищецът депозира допълнителна искова молба, с която оспорва направените от ответника възражения. Твърди, че след като к. е апортирал собственост в капитала на „Адре“ АД, същият е следвало да е придобил и акции на същата стойност. В периода 17.06.2014 г. – 27.09.2019 г. Р. е бил член на СД. Така, несъстоятелния длъжник, чрез к. и отв. „АЦМ“ ЕООД, чрез Р. са участвали косвено в управлението и/или контрола на „Адре“ АД. Сочи, че „Генпе“ ЕООД е учредено няколко дни преди процесните сделки от 2017 г., с капитал 10.00 лв. и адресът му на управление е несъществуващ. Още твърди, че между „АЦМ“ ЕООД като ищец и „Генпе“ ЕООД като ответник са били проведени симулирани процеси по ч.гр.д. № 2942/2017 г., ч.гр.д. № 6106/2017 г. и ч.гр.д. № 8963/2017 г., всички на ВРС, в границите на които са били издадени заповеди за изпълнение и образувани изпълнителни дела № 287/2017 г. и № 235/2017 г., на ЧСИ № 719 като  в границите на публичната продан по последното процесния имот е бил възложен на „АЦМ“ ЕООД като взискател.

В съдебно заседание, ищецът, чрез процесуален представител, моли за уважаване на предявените искове.

В съдебно заседание, ответникът „АЦМ“ ЕООД, чрез пълномощник, моли за отхвърляне на предявения срещу него иск.

Варненски Окръжен Съд, след преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

За служебно известни на съда са обявени обстоятелствата по т.д. № 687/2017 г., на ВОС, ТО и вписаните обстоятелства по партидите на дружествата в ТР, воден при АВ.

Не е било предмет на спор между страните, че по силата на Решение № 243/21.03.2019 г., постановено по т. д. № 687/2017 г. на ВОС е открито производство по несъстоятелност на ответника "САНО БЪЛГАРИЯ" АД и е определена начална дата на неплатежоспособността – 15.10.2016 г. С Решение № 798/18.09.2019 г. е обявена несъстоятелността и са прекратени правомощията на органите му на управление.

Не е било предмет на спор, а и се установява от представените по делото нотариален акт № 39, том II, д. № 216/2017 г., на Нотариус № 174, с район на действие ВРС и нотариален акт № 40, т. II, д. № 217/2017 г., на Нотариус № 174, с район на действие ВРС, че на 10.05.2017 г., „Сано България“ АД е продало на „Генпе“ ЕООД, както следва: 1 кв.м./ид.ч. и 1048 кв.м/ид.ч. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, с идентификатор 004426.102.190, целият с площ от 2098 кв.м. – по документ за собственост, а по скица - 2097 кв.м., находящ се в землището на с. Близнаци, общ. Аврен, к.к. „Камчия“, с номер по предходен план: УПИ II, кв. 18, по плана на к-с „Камчия“, общ. Аврен, при граници: имоти с идентификатори 004426.102.191, 004426.102.297, 04426.102.207, 004426.102.337, за сумата от общо 302.00 лв.

Видно от представеното Постановление за възлагане на недвижим имот от 11.07.2017 г. е, че след проведена публична продан в границите на изп.д. № 20177190400235, на ЧСИ № 719, придобитите от отв. „Генпе“ ЕООД части от недвижимия имот са възложени върху ответника „АЦМ“ ЕООД за сумата 15400.00 лв. Постановлението е влязло в законна сила на 21.07.2017 г. Видно от отбелязването Постановлението е вписано в АВ на 20.10.2017 г.

В хода на производството е назначена СОЕ, чието заключение, неоспорено от страните, се преценява като компетентно и безпристрастно дадено и се кредитира от настоящата инстанция. От заключението се установява, че пазарната стойност към 10.05.2017 г., на 1 кв.м. от процесния имот възлиза на 19.56 лв., а на 1048 кв.м., към същата дата – на 20883.00 лв.

При така възприетото по фактите, съдът достигна до следните правни изводи:

По иска с правно основание чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ. Отменителният иск по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ е средство за обявяване за относително недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелния длъжник на възмездни правни сделки с имуществени права от масата на несъстоятелността, които увреждат кредиторите, при наличие на следните предпоставки: сделките да са извършени в двугодишен срок преди подаване на молбата по чл. 625 ТЗ, за откриване на производството по несъстоятелност, но не по-рано от датата на неплатежоспособността и даденото по сделката значително да надхвърля по стойност полученото от несъстоятелния длъжник. Целената с този иск правна последица е възстановяване на масата на несъстоятелността в състоянието, в което е съществувала преди извършване на атакуваните сделки.

В конкретния случай, не е било предмет на спор между страните обстоятелството, че молбата по чл. 625 ТЗ, въз основа на която е открито производството по несъстоятелност, е подадена на 05.06.2017 г. Сделките - предмет на предявения преферентен иск за попълване на масата на несъстоятелността, са сключени на 10.05.2017 г., а определената начална дата на неплатежоспособността е 15.10.2016 г. Следователно налага се извода, че атакуваните сделки попадат в така наречения "подозрителен" период, визиран от разпоредбата на чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ – ограничен на две години между началната дата на неплатежоспособността и датата на подаване на молбата за откриване на производството по несъстоятелност, т.е. налице е първата визирана в Закона предпоставка на иска по чл. 647, ал. 1, т. 3 от ТЗ.

Несъмнено със сключването на процесните сделки за покупко-продажба на притежаваните идеални части от недвижим имот, несъстоятелният длъжник е извършил възмездно разпореждане с принадлежащо към масата на несъстоятелността му имуществено право.

По въпроса за това дали даденото по сделката значително надхвърля по стойност полученото: Законът не придава увреждащ характер на всяка разлика между даденото и полученото по ревизираната сделка. Разликата следва да е значителна като преценката винаги е конкретна и следва да се извърши към меродавния момент - на сключването на сделката (така Р № 107/14.11.2011 г., по т. д. № 742/2010 г., І т. о. на ВКС и Р № 1/22.04.2016 г. по т. д. № 2750/2014 г. на ВКС, ІІ т. о.). Действително, не е налице легална дефиниция на понятието "значително" и то не е дефинирано от законодателя с някакви конкретни показатели. Настоящият състав приема, че аргументи в тази насока биха могли да бъдат почерпени от други нормативно установени положения. Например, в разпоредбата на чл. 206 ЗЗД, касаеща продажбата на изплащане, неплащането на вноски, които не надвишават 1/5 от цената, не дава основание за развалянето на договора. Следователно такова неизпълнение се приема от законодателя за незначително. По аргумент на обратното основание, възможен е извода, че всяко неизпълнение надвишаващо 1/5 от цената може да бъде определено като значително. Това отнесено към конкретиката на разглеждания казус означава, че ако уговорената цена на имота е по-ниска от 1/5 част от действителната му пазарна цена към момента на сключване на сделката, то даденото от продавача значително надхвърля полученото от него по сделката. По сделката обективирана в нотариален акт № 39, том II, д. № 216/2017 г. – за 1 кв.м./ид.ч., е заплатена продажна цена в размер на 2 лв., при средна пазарна цена в размер на 19.56 лв. и 1/5 част от нея – 3.92 лв. По сделката обективирана в нотариален акт № 40, т. II, д. № 217/2017 г. – за 1047 кв.м/ид.ч., е заплатена продажна цена в размер на 300.00 лв., при средна пазарна цена в размер на 20883.00 лв. и 1/5 част от нея – 4176.60 лв. Следователно налага се изводът, че даденото по сделките значително надхвърля полученото.

Дори да не бъдат споделени мотивите за приложение по аргумент на обратното основание на критерия зададен от Законодателя в разпоредбата на чл. 206 ЗЗД, следва да бъде посочено, че уговорените цени по атакуваните сделки представляват съответно 10.22 % (за първата) и 1.44 % (за втората) от средната пазарна цена за продаваните части от имота, поради което отново се налага извода за нееквивалентност на престациите по тях.

По изложените съображения съставът на Варненски Окръжен Съд приема, че предявения иск с правно основание чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ като основателен и доказан, подлежи на уважаване.

По иска с правно основание чл. 108 ЗС, вр. чл. 647, ал. 3 ТЗ. С уважаването на иска с правно основание чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ, настъпват предвидени в разпоредбата на чл. 648 ТЗ правни последици и за Синдика възниква субективното право да предяви осъдителен иск за ефективно връщане на даденото и за попълване на масата на несъстоятелността. Безспорно, когато предмет на разпореждане по унищожената сделка са вещни права върху недвижим имот то искът е с правна квалификация чл. 108 ЗС.

Съобразно разпоредбата на чл. 647, ал. 3 ТЗ недействителността не засяга правата, които трети добросъвестни лица са придобили възмездно преди вписването на исковата молба. Тази разпоредба обаче не разрешава конкуренцията между правата на кредиторите на несъстоятелността и правата на третите лица, поради което тази конкуренция е предмет на иска по чл. 108 ЗС.

Както бе посочено във фактическата установеност процесните имоти са възложени върху ответника „АЦМ“ ЕООД, на 11.07.2017 г. с Постановление за възлагане, издадено в резултат на проведена публична продан. Следователно от тази дата ответникът е придобил правото на собственост, а след вписването на 20.10.2017 г. на влязлото в сила Постановление, собственическите права на ответника са станали противопоставими на всички лица.

На ответника не може да бъде противопоставено защитното действие на вписването на исковата молба, доколкото то е извършено на 04.06.2020 г.

Следователно, постановеното решение по иска с правно основание чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ не засяга правата на ответника „АЦМ“ ЕООД като собственик на недвижимите имоти, тъй като последния е придобил имота на валидно правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик, съобразно разпоредбата на чл. 70, ал. 1 ЗС и в този смисъл се явява добросъвестен. Настоящият състав намира, че наведените доводи от ищеца за свързаност на дружествата „Генпе“ ЕООД и „АЦМ“ ЕООД като основание за обосноваване на недобросъвестност не следва да бъдат коментирани. Подобни доводи биха имали значение в случай, че придобиването на собствеността и владението върху имота бе резултат на последваща прехвърлителна сделка, сключена с приобретателя по унищожената сделка. В случая се касае, за придобиване в резултат на публична продан, с влязло в сила Постановление, което след влизането му в сила може да бъде атакувано само на изчерпателно посочени в Закона основания и при липса на данни за това.

По изложените съображения предявения иск за осъждане на ответника да предаде собствеността и владението върху недвижимите имоти, предмет на атакуваните по реда на чл. 647, ал. 1 ,т. 3 ТЗ сделки подлежи на отхвърляне.

По разноските.

С оглед изхода от спора по иска с правно основание чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ и направеното искане, в полза на масатата на несъстоятелността, следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 300.00 лв. – платен депозит за СОЕ и 5.00 лв., такса за удостоверение. Не следва да бъде присъждана сумата от 300.00 лв., отразена в Списъка по чл. 80 ГПК като възнаграждение за адвокат, доколкото доказателсва за реално направен такъв разход по делото не са били представени.

На основание чл. 649, ал. 6 ТЗ, вторият ответник следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВОС и сумата 100.00 лв., представляваща държавна такса, която на основание чл. 620, ал. 5 ТЗ не се внася предварително.

С оглед изхода от спора по иска с правно основание чл. 108 ЗС, дължимата държавна такса в размер на 50.00 лв. следва да бъде събрана от масата на несъстоятелността.

Разноски на ответника по този иск не се присъждат предвид липса на доказателства за направени такива.

Мотивиран от изложеното, съставът на ВОС,

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНИ по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „САНО БЪЛГАРИЯ“ АД (н), ЕИК *********, сделките, обективирани в обективирани в нотариален акт  № 39, том II, д. № 216/2017 г, на Нотариус № 174, с район на действие ВРС и нотариален акт № 40, т. II, д. № 217/2017 г., на Нотариус № 174, с район на действие ВРС, по силата на които „Сано България“ АД е продало на „Генпе“ ЕООД, както следва: 1 кв.м./ид.ч. и 1048 кв.м/ид.ч. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, с идентификатор 004426.102.190, целият с площ от 2098 кв.м. – по документ за собственост, а по скица - 2097 кв.м., находящ се в землището на с. Близнаци, общ. Аврен, „Камчия“, с номер по предходен план: УПИ II, кв. 18, по плана на к-с „Камчия“, общ. Аврен, при граници: имоти с идентификатори 004426.102.191, 004426.102.297, 04426.102.207, 004426.102.337, за сумата от общо 302.00 лв., по иска предявен от Ц.В.М., в качеството му на Синдик на „САНО БЪЛГАРИЯ“ АД (н), ЕИК *********, със служебен адрес гр. София, ул. „Лерин“, № 57, ет. 6, ап. 35 срещу „САНО БЪЛГАРИЯ“ АД (н), ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Цар Освободител“, № 109А, ет. 1, ап. Офис 11 и „ГЕНПЕ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ЖК „Люлин 7“, бл. 711, вх. Б, ап. Партер, с правно основание чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ.

ОТХВЪРЛЯ иска предявен от Ц.В.М., в качеството му на Синдик на „САНО БЪЛГАРИЯ“ АД (н), ЕИК *********, със служебен адрес гр. София, ул. „Лерин“, № 57, ет. 6, ап. 35 за осъждането на „АЦМ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Н. Вапцаров“, № 5, ет. 5, офис 501, последващ приобретател, да върне в масата на несъстоятелността собствеността и владението върху недвижим имот: 1049 кв.м/ид.ч. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, с идентификатор 004426.102.190, целият с площ от 2098 кв.м. – по документ за собственост, а по скица - 2097 кв.м., находящ се в землището на с. Близнаци, общ. Аврен, „Камчия“, с номер по предходен план: УПИ II, кв. 18, по плана на к-с „Камчия“, общ. Аврен, при граници: имоти с идентификатори 004426.102.191, 004426.102.297, 04426.102.207, 004426.102.337, предмет на отменителния иск с правно основание чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ, на осн. чл. 108 ЗС, вр. чл. 647, ал. 3 ТЗ.

ОСЪЖДА „ГЕНПЕ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ЖК „Люлин 7“, бл. 711, вх. Б, ап. Партер да заплати в полза на масата на несъстоятелността на "Сано България" АД (н), ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Цар Освободител“, № 109А, ет. 1, ап. Офис 11, сумата от 305.00 лв. (триста и пет лева), разноски по делото, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.

ОСЪЖДА „ГЕНПЕ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ЖК „Люлин 7“, бл. 711, вх. Б, ап. Партер да заплати по сметка на ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, в полза на бюджета на съдебната власт,  сумата 100.00 лв. (сто лева), представляваща държавна такса по делото, на осн. чл. 649, ал. 6 ТЗ.

ОСЪЖДА масата на несъстоятелността на "Сано България" АД (н), ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Цар Освободител“, № 109А, ет. 1, ап. Офис 11 да заплати по сметка на ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, в полза на бюджета на съдебната власт,  сумата 50.00 лв. (петдесет лева), представляваща държавна такса по делото, на осн. чл. 649, ал. 6, изр. второ ТЗ.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Варненски Апелативен Съд, в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: