Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 07.06.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в публично
съдебно заседание на десети март през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Мазгалов
ЧЛЕНОВЕ: Силвана Гълъбова
Гюлсевер Сали
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №1617 по
описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №20248131 от 10.11.2020г.,
постановено по гр.дело №17190/2020г. по описа на СРС, ГО, 77 с-в, ответникът ЗАД„Д.Б.Ж.И
З.“ АД, с ЕИК******** е осъден да заплати на „Д.з.“АД с ЕИК********, на
основание чл.411 КЗ и чл.86 от ЗЗД сумата от 5883,66 лв.- регресна претенция за
изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско”, за нанесени
вследствие на виновно и противоправно деяние на застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответника автомобил марка „Опел Астра“ с ДК № ********вреди
на МПС - лек автомобил марка „Форд Мустанг“ с ДК № ********, при ПТП на
25.10.2017г. в гр. София, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от завеждане на исковата молба 12.05.2020г. до окончателното изплащане, сумата
от 1206 лв.- мораторна лихва за периода 11.03.2018г. - 11.05.2020г., както и на
основание чл. 78, ал.1 ГПК - направените по делото разноски в размер на 590,35
лв..
Срещу така
постановеното решение е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК
въззивна жалба от ответникът ЗАД„Д.Б.Ж.И З.“ АД. Жалбоподателят поддържа, че с
отговора на исковата молба оспорил протокола за ПТП, настъпването на ПТП,
механизма и участниците в него. Твърди, че не е обсъден целият доказателствен
материал и решението е необосновано. Претендира отмяна на решението на СРС и отхвърляне
на исковете изцяло, както и присъждане на разноски.
Въззиваемият
ищец „Д.з.“АД в подадения в срок отговор на въззивната жалба оспорва същата като
неоснователна. Излага съображения за правилност на обжалваното решение и моли
същото да бъде потвърдено, а въззивната жалба отхвърлена. Претендира
възнаграждение за защита от юрисконсулт.
Софийски градски съд, след като
прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните
жалби пороци на атакуваното съдебно решение, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на
императивни материални норми.
Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК
въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и
във връзка с доводите във въззивната жалба е
необходимо да се добави и следното:
Съгласно
чл.411 КЗ когато причинителят на вредата има сключена застраховка
"Гражданска отговорност", застрахователят по имуществената
застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или
неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне.
В
случая механизмът на настъпване на процесното ПТП, участниците в него, вида и
размера на вредите са установени от представените писмени доказателства,
свидетелските показания и неоспореното заключение на вещото лице по АТЕ.
Първоинстанционният съд подробно е обсъдел в обжалваното решение всички
представени по делото доказателства, противно на изложеното във въззивната
жалба.
Във въззивната жалба не са изложени
други конкретни доводи срещу правилността на решението, поради което и с оглед
липсата на нарушение на императивни норми на материалния закон то не може да
бъде отменено и следва да се потвърди в съответствие с разпоредбата на чл.272 ГПК. Предметът на въззивното производство, което се разглежда по реда на
ограничения въззив, по отношение на разглеждане на спора по същество е очертан
в случая само от посоченото в жалбата и приложимите към спорния предмет
императивни материалноправни норми. Ето защо в решаващата си дейност въззивният
съд изхожда от фактическите положения, установени от първоинстанционния съд,
като препраща към мотивите на обжалваното решение относно приетото за
установено от фактическа страна. До изтичане на срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК
за обжалване на първоинстанционното решение подадената от страната бланкетна
въззивна жалба може да бъде допълвана с всякакви доводи за неговата
неправилност и по тях съдът дължи произнасяне. По допълнения, които са
направени след изтичане на срока за въззивно обжлаване, въззивният съд е длъжен
да се произнесе само ако те касаят валидността и допустимостта на
първоинстанционното решение, както и неговата неправилност поради неправилно
приложение на императивна материалноправна норма. В случая подадената въззивна
жалба е бланкетна и допълнения не са направени както в срока по чл.259, ал.1 ГПК, така и след това.
Ето защо въззивната жалба следва да
бъде оставена без уважение като неоснователна, а първоинстанционното решение-
потвърдено като правилно и законосъобразно.
По отношение на разноските:
При този изход на спора жалбоподателят
няма право на разноски. На ответника по жалбата следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева предвид ниската фактическа и
правна сложност на спора.
Решението не подлежи на касационно
обжалване съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
Предвид изложените съображения,
съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №20248131 от 10.11.2020г.,
постановено по гр.дело №17190/2020г. по описа на СРС, ГО, 77 с-в.
ОСЪЖДА ЗАД„Д.Б.Ж.И З.“ АД, с ЕИК******** да заплати на „Д.з.“АД
с ЕИК******** сумата от 100 (сто) лева- разноски за въззивната инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1/ 2/