РЕШЕНИЕ
№ 1278
гр. Варна, 31.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти август през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Мария Бончева
при участието на секретаря Мария Пл. Минкова
като разгледа докладваното от Мария Бончева Административно наказателно
дело № 20233110201337 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба на „Джей билд“ ЕООД, против НП № 03-013769/20.05.2021год.
издадено от Директора на Дирекция "Инспекция по труда" гр.Варна, с което
на „Джей билд“ ЕООД е наложено административно наказание на осн.
чл.413, ал.2 от КТ „Имуществена санкция” в размер на 3000 лв. за
административно нарушение по чл.61 от Наредба №2 за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места
и при използване на работното оборудване.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на процесното
постановление и е формулирано искане за отмяната му.
В съдебно заседание жалбоподателя не се явява, но се представлява от
процесуален представител, който поддържа жалбата.
Процесуалният представител на АНО оспорва жалбата, изразява
становище за доказаност на извършеното нарушение и моли НП да бъде
потвърдено. Жалбата е подадена в законоустановения срок, поради което е
допустима за разглеждане.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие
1
за установено от фактическа страна следното:
На 12.04.2021г. служители на ДИТ -Варна, сред които и свид. П.
извършили проверка по постъпил сигнал за инцидент на строителен обект -
жилищна сграда с гараж, находящ се в гр. Врана,УПИ Х11-74, кв.22, по плана
на жк. „Бриз“, стопанисван от „Джей Билд" ЕООД. В строителния обект се
намирали полицейски служители, както и няколко лица, организирани от
полицията да изчакат пристигането на служителите на ДИТ. Било установено,
че „Джей Билд" ЕООД в качеството му на работодател не бил изпълнил
задължението се да осигури ефективен контрол за извършената работа по
безопасност без риск за живота и здравето, тъй като допуснал лицето Тодор
Станев да извършва дейност по декофриране на строителния обект без да е
предотвратена опасността от падане от височено на работещия чрез
ограждения -достатъчно високи.
За да се произнесе по жалбата, съдът преди всичко взе предвид, че във
фазата на събиране на доказателства е било допуснато съществено
нарушение, опорочаващо твърденията на актосъставителя и наказващия орган
като фактически състав на обвинението, и на следващо място- че не са
събрани категорични доказателства да е извършено соченото нарушение.
Видно от показанията на свид. П., депозирани в хода на въззивното
производство, всички работници са били установени на мястото от
служителите на ДИТ, след настъпване на трудов инцидент, като единствено
пострадалия Т*** С*** е бил откаран в болницата. Не било установено
лицата заварени в обекта, както и откарания в болницата Т**** С**** да са
полагали труд преди това. Нито едно от лицата не е било възприето да полага
труд пряко от проверяващите служители на ДИТ. В тази връзка не са събрани
и доказателства сочещи по безспорен и категоричен начин, че пострадалия
Т*** С**** е полагал труд в полза на „Джей Билд" ЕООД, за да бъде прието,
че именно жалбоподателя го е допуснал до работа. Към преписката са
приложени и показания на Т. Станев дадени пред органите на полицията
видно от които същият твърди, че не работи на обекта, а е отишъл там с цел
да бъде нает на работа. В този смисъл са и твърденията на жалбоподателя.
В случая от съществено значение за съставомерността на
нарушението вменено на въззивното дружество е това дали последното е
имало качеството на работодател спрямо лицето Т*** Р*** С*** към датата
2
фиксирана в АУАН и НП като датата на извършване на нарушението
/12.04.2021г./, съответно имало ли е възникнало между тях трудово
правоотношение. Субект на това нарушение може да бъде единствено лице,
което е работодател. Според §1 от ДР на КТ "Работодател" е всяко физическо
лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго
организационно и икономически обособено образувание (предприятие,
учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство,
дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или
служители по трудово правоотношение, включително за извършване на
надомна работа и работа от разстояние и за изпращане за изпълнение на
работа в предприятие ползвател. В АУАН и в НП е посочен правният извод,
че „Джей Билд" ЕООД е работодател, но не са посочени фактите, въз основа
на които този извод е направен. Не са описани обстоятелствата, въз основа на
които да се направи извод, че между дружеството и Т*** С**** е имало
трудово правоотношение, за да има задължението жалбоподателя като
работодател да осигури контрол за извършваната работа от Станев по начин
безопасен за здравето и живота му. Не се сочи дали между тях е имало
договорено работно време, работно място, трудово възнаграждение, отпуски
и почивки и т.н. Не са описани и фактите, въз основа на които е направен
извода, че Т**** С**** е изпълнявал трудови функции на „кофражист“, като
не става ясно нито къде е бил, нито какво е правил.
По делото няма спор, че лицето Т*** Р**** С**** е бил в строителния
обект на процесната дата и че е пострадал там, падайки от стълба. Този факт
безспорно се установява от всички събрани по делото доказателства, както
писмени така и гласни в това число и от протокола за разпит проведен на
С**** в хода на провежданото ДП. Този факт обаче сам по себе си не е
достатъчен за да обуслови извод за наличие на трудово правоотношение
между С*** и въззивното дружество, в частност да обуслови качеството на
работодател спрямо него към този момент. Не всяко полагане на труд
представлява престиране на работна сила в полза на работодател и основание
за квалифициране на възникващите във връзка с това отношения като трудови
правоотношения по смисъла на чл. 1, ал. 2 от КТ. Работникът има
задължението да спазва определен ред и трудова дисциплина, да получи
трудово възнаграждение и други. В случая липсват безспорни доказателства
какво точно е правил С*** в проверявания обект, каква точно дейност е
3
извършвал в строителния обект. Липсата на факти, пряко относими към
съставомерните признаци на нарушението винаги ограничава правото на
защита, поради което е съществено процесуално нарушение и е достатъчно
НП да бъде отменено само на това основание. Няма пречка във въззивното
производство съдът да събира доказателства и да установява нови факти, но
във всички случаи съдът следва да прецени извършено ли е точно това
нарушение, чиито фактически рамки са очертани в наказателното
постановление. При така очертаните фактически рамки не може да се направи
извод за извършено нарушение, тъй като не става ясно имало ли е
дружеството „Джей Билд" ЕООД качеството на работодател по отношение на
Т**** С***, което е предпоставка за задължение да осигури работата му по
безопасен начин.
Ето защо, съдът счете, че обвинението повдигнато на въззивното
дружество не е доказано по безспорен и категоричен начин. С оглед на всичко
изложено по-горе и като счете, че по делото липсват безспорни и категорични
доказателства, които да установят че въззивното дружество е имало
качеството на работодател спрямо лицето Т*** С**** към 12.04.2021год.
съдът прецени, че атакуваното НП се явява издадено в нарушение на
материалния закон и като такова следва да бъде отменено. С оглед горния
извод съдът не дължи произнасяне по въпроса за наличието на основанията на
чл.28 от ЗАНН.
Относно искането на страните за присъждане на разноски. Съгласно
разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН в производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. Съдът се произнася по разноските сторени по делото, което
разглежда, когато страните са поискали това. Разпоредбата на чл. 63д, ал.4 от
ЗАНН предвижда, че в полза на учреждението или организацията, чийто
орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг
служител с юридическо образование. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на
чл. 143, ал.1 от ЗАНН сочи, че когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
4
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета
на органа, издал отменения акт или отказ. В разпоредбата на чл. 144 от АПК
се сочи, че за неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският
процесуален кодекс. Съдът, обаче е констатирал, че са налице основания за
цялостна отмяна на НП. Поради което предвид изхода на спора, по арг. на
противното на чл.78, ал. 8 от ГПК, вр. чл.144 от АПК, присъждане на
юрисконсултско възнаграждение по настоящото дело принципно не се дължи.
Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.2 от ЗАНН ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна
да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В
контекста на приложението на цитираните по-горе разпоредби към
конкретния казус, съдът намира, че следва да уважи претенцията на
процесуалния представител на въззивника за заплащане на съдебни разноски
съставляващи адвокатско възнаграждение в пълен размер. От съдържанието
на приложения по делото пълномощно, се установява, че жалбоподателят е
възложил на адв.С. оказването на правна защита и съдействие, изразяващи се
в процесуално представителство пред съда по обжалване на процесното НП.
Видно от съдържанието на договора за правна защита и съдействие
уговореното адвокатско възнаграждение е в размер към минимума, а именно
400 лева и същото е заплатено в брой т. е. разходът е направен съгласно т. 1
от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по дело № 6/2012 г. на ОСГТК
на Върховния касационен съд. От друга страна съгласно чл.78, ал.5 от ГПК,
приложим на основание чл.144 от АПК, ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна
да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по- малко от
минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.
Поради това и Дирекция „Инспекция по труда“-Варна следва да заплати на
„Джей Билд“ ЕООД сумата от 400 лева, представляваща съдебни разноски по
настоящото АНД.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
5
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 03-013769/20.05.2021год. издадено от Директора на
Дирекция "Инспекция по труда" гр.Варна, с което на „Джей билд“ ЕООД е
наложено административно наказание на осн. чл.413, ал.2 от КТ
„Имуществена санкция” в размер на 3000 лв. за административно нарушение
по чл.61 от Наредба №2 за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното
оборудване.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“-Варна да заплати на „Джей
Билд“ ЕООД, сумата от 400 /четиристотин/ лева, представляваща направени
разноски за адвокатско възнаграждение
Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненския
административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че
решението и мотивите са изготвени.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6