№ 14400
гр. С., 12.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20221110128983 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.422 и сл ГПК.
Образувано е по предявен от искова молба вх.№ 110967/01.06.2022 г. Д. Ц. Т. с ЕГН:
********** и адрес: гр. С., ж.к. .., със съдебен адрес: гр. С., ..., чрез пълномощник адвокат В. Ф. С.,
против „Т. С.“ ЕАД с ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: гр. С., Ж.К. ..., представлявано
от изпълнителния директор ..., положителен установителен иск по чл.422 вр. с чл. 415 ГПК вр.
чл.55, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за признаване за установено между страните, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 16,50 лева, представляваща недължимо платена сума по във връзка с
Решение №61101/09.03.2020 г., постановено по гр.д.№71603/2018 г., по описа на 127-ми с-в, СРС,
касаещо заплатена сума по фактура № 7672488 за месец май 2007 г.
В исковата молба се твърди, че ищцата е подала заявление по чл. 410 от ГПК за
процесното вземане, която е била неоснователно заплатена от ищеца на ответника с Разписка №
0400015208475545/16.03.2022 г. по Фактура № 7672488 за месец май 2007 г. за клиентски №
055391. Заявлението по чл. 410 от ГПК било уважено от съда, но с оглед постъпило възражение от
длъжника, ищецът бил уведомен от съда, че следва да предяви установителен иск за вземането си.
Твърди, че процесната сума е недължимо платена, поради това, че между страните липсва
облигационна връзка. Твърди, че между страните е водено производство за процесната сума и
вече е постановено Решение №61101/09.03.2020 г., постановено по гр.д.№71603/2018 г., по описа
на 127-ми с-в, СРС. Моли съда да уважи иска. Претендира разноски.
Ответната страна в отговора си на исковата молба, подаден в срока по чл.131, ал.1 ГПК,
оспорва предявения иск като. Твърди, че ищцата е заплатила процесната сума две години след
влизане в сила на цитираното Решение 61101/09.03.2020 г., постановено по гр.д.№71603/2018 г., по
описа на 127-ми с-в, СРС. Счита, че с това си поведение ищецът злоупотребява с права, като се
изключва възможността плащането да е извършено по грешка, която е извинителна. Оспорва
1
твърдението, че между страните няма валидна облигационна връзка, което се оборвало и от
цитираното влязло в сила решение. Твърди, че ищецът е собственик на топлоснабдяем имот, на
основание дарение с Нотариален акт № 174 от 1994 г. Счита иска за неоснователен и предвид
обстоятелството, че вземането е признато за недължимо поради настъпила погасителна давност, то
съществува в правната действителност, което прегражда възможността престацията да се търси
обратно. Моли съда да отхвърли исковата претенция като неоснователна. Претендира разноски.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
Ищецът е депозирал заявление по чл. 410 от ГПК на 22.03.2022 г., като въз основа на
същото е образувано ч.гр.д. № 15002/2022 г. по описа на СРС, 120 състав. Постъпило е възражение
от длъжника, поради което съдът е дал указания на заявителя да представи доказателства за
предявен иск, което обуславя правния интерес от водене на настоящото производство.
По делото са предоставени писмени документи, от които се установява, че ищецът е
заплатил сума за доставка на топлинна енергия за инсталация № ********* по фактура № 7672488
за месец май 2007 г. в размер на 16.50 лв. в полза на ищцовото дружество, чрез „Пей Изи“ ЕООД
(л.7 от делото – Разписка № 0400015208475545 от 16.03.2022 г.), както и решение № 61101 от
09.03.2020 г. по гр. д. № 71603/2018 г. по описа на СРС, 127 състав. С последното е прието за
установено в отношенията между същите страни, че Д. Ц. Т. не дължи на „Т. С.“ ЕАД сумата от
1249 лв., представляваща начислена и претендирана главница за доставена топлинна енергия за
периода м. 01.2007 г. – м. 04.2008 г. по партида с аб. № 055391 за имот, находящ се в гр. С., .. 8. От
мотивите към решението, което не се оспорва, че е влязло в сила, е прието, че вземането не се
дължи, тъй като вземанията срещу ищеца не са възникнали, тъй като не е установена
облигационна връзка между страните за доставка на топлинна енергия в процесния имот.
Не следва да се обсъждат представените от ответника нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 174 от 28.10.1993 г. и удостоверение от 06.07.2016 г., тъй като същите са
неотносими. Не може да се пререшава спора относно наличието на облигационна връзка между
страните, тъй като същият е решен с акт със сила на пресъдено нещо и страната следва да понесе
неблагоприятните последици от бездействието си – същата не е ангажирала същите тези
доказателства по процеса, протекъл по гр. д. № 71603/2018 г. по описа на СРС, 127 състав,
независимо, че те не са нови или новооткрити такива с оглед тяхната дата на издаване.
Предвид това, че за ищеца не е съществувало задължение да заплати процесната сума,
която е част от призната за недължима по цитираното гражданско дело, плащането е извършено
без основание и е налице обогатяване на ответника за сметка на ищеца, тъй като по делото не се
установява наличие на валидно годно основание за получаване на сумата от ответното дружество.
С оглед на горното, съдът счита, че исковите претенции са основателни и доказани и следва
да се уважат изцяло и да се присъдят направените разноски. В заповедното производство ищецът е
направил разходи, както следва: 25 лв. за държавна такса. В заявлението по чл. 410 от ГПК и в
представен списък по чл. 80 от ГПК страната е поискала присъждане на адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата в размер на 360 лв. в полза на
адвоката, предоставил същата. Съдът е определил възнаграждение в размер на 70 лв., като ги е
присъдил в полза на заявителя. Постъпила е молба вх. № 98557/17.05.2022 г. за изменение на
заповедта в частта за разноските, като в полза на адвокат ... бъде присъдена сумата от 360 лв., на
основание чл. 7 от Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет. Предвид проведеното исково
производство по реда на чл. 422 от ГПК, исковият съд е този, който следва да разпредели
разноските и да определи определяемите по закон възнаграждения. Молбата на заявителя за
изменение в частта за разноските е частично основателна, доколкото сумата се дължи на лицето,
предоставило безплатната правна помощ на заявителя. В останалата част същото се явява
неоснователно, доколкото пълномощникът на ищеца не може да определи сам възнаграждението
си, а то се определя от съда, съгласно разпоредбите на чл. 38 от Закона за адвокатурата и Наредба
№ 1/2004 г. Дори да се приеме, че по делото е протекло двустранно производство, каквото с оглед
2
характера на заповедното производство не се е случило, тъй като никоя от двете страни не се явява
в открито съдебно заседание и процесът протича при размяна на книжа чрез съда, без лично
явяване в съдебна зала, минималната сума за вземането по заповедта, определяема по чл. 7 от
Наредба № 1/2004 г. е 300 лв., а не 360 лв. Адвокат ... не ангажира доказателства, че е регистриран
по ЗДДС, за да му се начислява сума от 20 % върху минималния размер.
На следващо място, с оглед размера на главното вземане, определянето на сума от 360 лв. за
възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ, е прекомерно и многократно надхвърля
главното вземане, което от своя страна би могло да се възприеме като злоупотреба с права, тъй
като по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата не се изискват доказателства за доказване на
твърдените обстоятелства, а именно – затруднено материално положение на лицето.
И не на последно място, в пълномощното, представено по заповедното производство, не е
посочено извършване на процесуално представителство по делото, каквото се твърди, че било
осъществено.
По исковото производство ищецът е направил разноски в 25 лв. за държавна такса, а на
неговия пълномощник по реда на чл. 38 от ЗАдв следва да се присъди сумата от 300 лв. за
предоставената безплатна помощ на лицето. Съдът не е обвързан с посочения в списъка по чл. 80
от ГПК размер, а съобразява същия с размерите по Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски
съвет в редакцията, която е била в сила към момента на сключване на договора за предоставяне на
правната помощ. Не са ангажирани доказателства от пълномощника на ищеца, че същият е
регистриран по ЗДДС, за да му се присъжда сума по-голяма от минималния размер от 300 лв., с
оглед цената на иска.
По изложените мотиви, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено в отношенията между Д. Ц. Т. с ЕГН: ********** и адрес: гр. С.,
ж.к. .., със съдебен адрес: гр. С., ..., чрез пълномощник адвокат В. Ф. С., против „Т. С.“ ЕАД с ЕИК:
..., със седалище и адрес на управление: гр. С., Ж.К. ..., представлявано от изпълнителния директор
..., че ответникът „Т. С.“ ЕАД с ЕИК: ... дължи на ищеца Д. Ц. Т. с ЕГН: **********, сумата от
16,50 лв. (шестнадесет лева и петдесет стотинки), представляваща недължимо платена сума по във
връзка с Решение №61101/09.03.2020 г., постановено по гр.д.№71603/2018 г., по описа на 127-ми с-
в, СРС, касаещо заплатена сума по фактура № 7672488 за месец май 2007 г., на основание чл.422
вр. с чл. 415 ГПК вр. чл.55, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „Т. С.“ ЕАД с ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: гр. С., Ж.К. ...,
представлявано от изпълнителния директор ... да заплати на Д. Ц. Т. с ЕГН: ********** и адрес:
гр. С., ж.к. .., сумата от 50 лв. (петдесет лева) за разноски в исковото и заповедното производство
за държавна такса, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „Т. С.“ ЕАД с ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: гр. С., Ж.К. ...,
представлявано от изпълнителния директор ... да заплати на адвокат . ... ..., ЕГН **********,
сумата от 70 лв. (седемдесет лева), представляваща възнаграждение за предоставена безплатна
правна помощ на заявителя Д. Ц. Т. в заповедното производство, на основание чл. 38, ал. 1 от
Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА „Т. С.“ ЕАД с ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: гр. С., Ж.К. ...,
представлявано от изпълнителния директор ... да заплати на адвокат В. Ф. С., ЕГН ********** за
3
предоставена безплатна правна помощ на ищеца, на основание чл. 38, ал. 1 от Закона за
адвокатурата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4